Български Майдан, оглавяван от Радан Кънев, води война срещу правителството

Български Майдан, оглавяван от Радан Кънев, води война срещу правителството

Случаят с Вежди Рашидов е елемент от активните мероприятия срещу кабинета и лично срещу премиера Борисов

Д-р Радко Ханджиев; 22 юли 2016 | 14:01

Истинската, стратегическа цел на т.нар. протестъри, подвизаващи се под шапката на „Реформаторски блок” е, да овладяване на ключовите позиции в управлението на страната, сваляне на кабинета, превръщане на легитимната власт във фасада на своите подземни властови структури.

Поредната акция на т.нар. „протестъри” този път е насочена срещу министъра на културата. Не познавам лично Вежди Рашидов. Мнозина смятат, че под неговото ръководство управлението на културната дейност е доста противоречиво. Емоционална натура е и не винаги се съобразява с определени поведенчески норми. Често си позволява словесни изблици, засилени вероятно от тежкото заболяване, което с големи усилия успя да пребори.

От друга страна Вежди Рашидов е известен на широката публика като творец, при това утвърден, с над 40 изложби у нас и в чужбина. За разлика от други членове на кабинета, езикът му е ясен, опитва се да отстоява национално отговорни позиции. Въпреки оскъдните средства за култура, заделяни от бюджета, при неговото управление министерството подкрепи издания на известни български писатели, ремонтира театъра в Пловдив, откри музей, създаде т.нар. Лувър на тракийското злато... От трибуната на парламента зае позиция против поругаването и рушенето на паметници. Подари на България личната си колекция от творби на наши и западноевропейски художници.

В случая обаче министърът на културата стана обект на яростни нападки и хули не заради допуснати слабости или грешки, а поради незначителния повод на уволнен служител от Националната галерия.

„Учуден съм от злобата и завистта, които се изсипват в някаква кампания върху един български творец и държавник, който направи и продължава да прави много за съхраняването на българския дух, идентичност, традиции и ценности и за популяризиране на българската култура по света”, разтревожен е и Антоний, Западно- и Средноевропейски митрополит на Българската православна църква.

Не е трудно да видим, както сочи и Негово Високопреосвещенство, че става въпрос за организирана кампания. Да бъде отстранен Вежди Рашидов, а на поста му да се настани персона, която да захранва с парите на данъкоплатците неолибералните отрочета, които сега са на копанята на фондация „Америка за България” или на международния спекулант Джордж Сорос и които са „ликвидатори на България”, както открито ги назова Вежди.

Вярна констатация, впрочем, след като дейността на тия „протестъри” през последните две-три години напълно потвърждава, че единствената им цел е превръщане на България в пустиня без минало и лишена от бъдеще. Точно затова считам като истинска причина за „протестите”, не толкова заради уволнения служител. Защото и след като се извини за емоционалното си изказване, нападките срещу министъра не само не секнаха, но продължиха да ескалират.

Дори да преглътнем протестите (нали сме демокрация!), и без оптически механизъм се вижда как тая група „активисти” се опитва да формира паралелна държава. Всички помним как започна техния „възход”: кресливи лозунги и вувузели, митингуване, шествия, изкъртени павета, превръщане на площада пред Народното събрание в нещо като битпазар, окупация на Софийския университет, хвърлени камъни срещу колата на тогавашния премиер...

Макар да са „един файтон хора”, те успяха да свалят правителството. И както се вижда – считам това като най-пагубно за съвременна България – иде реч не за случайно явление, а за системно организирана дейност за подкопаване стабилността на институциите, на националната ни сигурност, за провокиране на национално разделение. Защото след Вежди, сега са взели на мушката култовия журналист Кеворк Кеворкян, както и други авторитетни публични личности, които открито отстояват националните интереси.

Не е ли странно, че днешната власт, вероятно под чуждо нашепване, остава пасивна, дори толерантна, към сегашните противообществени изяви на „протестърите”? Не е ли странно, че независимо че са водещата партия, ГЕРБ подари на малкия си коалиционен партньор централните, ключови функции на изпълнителната власт? Даде им структурообразуващите и най-апетитни министерства? Че т. нар. реформатори разполагат в Министерския съвет с далеч повече власт от герберите?

Като се има предвид, че са блок от маргинални партии, неправомерно ми се струва в техни ръце да бъдат министерствата на външните работи, отбраната, правосъдието здравеопазването, образованието, икономиката; техен да бъде вице-премиерът Меглена Кунева – вечната „Амбър” на всеки следващ кабинет от летоброенето на прехода; особата, която чрез измама ликвидира четирите блока на АЕЦ „Козлодуй”; и към която, като че премиерът Борисов изпитва необясним респект?

Но меденият месец на правителствената коалиция приключи и търканията и недоразуменията между „реформаторите” и премиера вече са повече от очевадни. Публичните изявления и действия на представители на „блока”, особено след като ДСБ и Радан Кънев „напуснаха” коалицията, представляват по същество обявяване война на премиера Борисов.

Вече няма съмнение, че истинската, стратегическа цел на т.нар. протестъри, подвизаващи се под шапката на политическата фирма „Реформаторски блок” е, при предстоящите министерски промени, които премиерът Борисов обяви, че ще извърши, да бъде освободен министърът на културата като първа стъпка към овладяване на ключовите позиции в управлението на страната, сваляне на самия кабинет, превръщане на легитимната власт във фасада на своите подземни властови структури.

Как така се оказва, че този „файтон” активисти разполага с парични потоци и някаква невидима, но ефективна подземна власт, в състояние е най-брутално да се намесва в регулиране на националния ни живот, да управлява министерства, да сваля кабинети, превантивно да предотвратява всеки опит за отстояване на националния интерес? Как така се оказва, че те са в състояние успешно да правят на пух и прах не само авторитета на премиера, но и изявленията му за стабилност в страната?

Трудно е да се даде еднозначен отговор защо „се влоши” отношението на т. нар. протестъри към Бойко Борисов и ГЕРБ? Склонен съм да приема разпространеното публично мнение, че определени кръгове на западните ни партньори, които преди години подкрепиха ГЕРБ и Бойко Борисов, сега искат начело на държавата да застане фигура, която да е още по-верноподанически настроена към Вашингтон и Брюксел; още по-последователно – като президента Плевнелиев – да набутва България в схемата на „хибридни войни” срещу Руската федерация. Тоест, става въпрос не за самоволни самодейни инициативи, а за добре замислено преразпределение на управленските правомощия в полза на тези западни кръгове, за които демокрацията е „Майната й!”, както и правомощията, получени чрез демократично проведени избори!

Не бива да се забравя, че поне на настоящия етап, ръководна роля в този тип преврат с меки ръкавици – да го наречем подземен майдан – се осъществява от публични личности като крупния олигарх Иво Прокопиев; президента, кандидат-олигарха Росен Плевнелиев; еврокомисаря Кристалина Георгиева – екс-заместник директор на Световната банка в САЩ; директора на поддържания с американски пари Център за либерални стратегии – политолога Иван Кръстев, считан от половин дузина западни центрове за най-довереното им лице в България.

Специално трябва да посочим ролята на Иво Прокопиев като задкулисен координатор и вътрешен ръководител на този подземен майдан. Впрочем, всички дейности на този олигарх досега са били извън или на ръба на закона, за което многократно са алармирали „Труд”, „Стандарт”, „Земя” и други медии.

Иво Прокопиев е част от ония най-покварени, най-алчни, най-безкрупулни потомци на бившата номенклатура, готови да предадат род и Родина, дори майките си да продадат, само и само да утолят ненаситната си жажда за пари и власт. За кратко време той придоби активи в сферите на медии, реклама, информационни технологии, минно дело, недвижими имоти, енергетика и пр., надхвърлящи според в. „Класа” 4,5 млрд. долара. Именно Прокопиев и неговият кръг „Капитал” поискаха да ликвидират и заграбят имотите на БАН, да „приватизират” НДК и пр. В началото на новия ХХI век той стана водеща фигура на финансово-икономическия кръг „Глобална България” с амбицията да бъде тил на управлението на ГЕРБ.

Показателно е, че през октомври 2008 г. в. „Вашингтон Таймс” посочва Иво Прокопиев като евентуален кандидат за премиер, макар да бил „с твърде съмнителна репутация”. Месеци по-късно Стефан Гамизов от „Гражданска лига” огласи, че кръгът „Капитал” на Прокопиев е организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, пране на пари и други престъпни деяния. Оказа се, че по-голямата част от сделките му плачат за прокурор и че Прокопиев замисля да забегне зад граница. Но през 2009 г. ГЕРБ дойдоха на власт и обвиненията срещу него бяха заметени.

Скоро след това последва острата свада на Прокопиев с Борисов. Тя обаче не попречи на олигарха отново да навири гребен, да се намесва във властовите интриги. И което е най-фрапиращо – Иво Прокопиев успя умело и подмолно да отстрани и ликвидира двама от най-силните си съперници – Цветан Василев и Делян Пеевски – също като него използващи политиката за целите на бизнеса си. Понастоящем, чрез своите медии и внедрените в законодателната, изпълнителната и съдебната власти кадри, той подготвя – под флага на демокрацията и защитата на човешките права – смяна на властта у нас и налагане на марионетно правителство от най-одиозен латиноамерикански тип. Готов е – по всичко личи – да поеме диригентските функции, а ГЕРБ да заработи като подчинена машина за печелене на избори!

Ще споделя и друга своя тревога: фондациите, институтите и лицата на „протеста”, са проводници на чужди влияния, осъществяват дейността си с частните, но и с публичните средства на САЩ и други големи западни държави. Благодарение на мощно финансиране, те създадоха у нас – наред с организационните си структури – такива пропагандни центрове и наукообразни институти, които, поне в електронните медии, се ползват с по-голямо внимание и с по-значимо ефирно време от националните ни информационни средства и институти (като тези на БАН или научните формации към отделните министерства).

За да не бъда голословен, ето само част от субсидиите на „Америка на България”: трима от активистите на “Протестна мрежа” – Антоанета Цонева, Асен Генов и Христо Иванов – са получили през 2013-2014 г. финансиране за над 1 млн. лв. Още 530 000 лв. е получила Антоанета Цонева за „проекти” на т.нар. „Институт за развитие на публичната среда”. Други 1 117 000 лв. е получил Христо Иванов, при това докато е бил министър на правосъдието, за да измисля предложения за реформи в съдебната власт чрез ръководения от него „Български институт за правни инициативи”. Саша Безуханова и съпругата на олигарха Прокопиев – Галя Прокопиева, са получили над 4 млн. лв. Още 5 млн. лв. фондация „Америка за България” е раздала на медии, някои от които са свързани с кръга „Капитал”, за да информират „правилно”. Други щедри задокеански „спонсори” са „Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа” и фондация “Чарлз Стюърт Мот”.

Дали поради страх или лековерие, премиерът Борисов изглежда предпочита да заглажда отношенията си с тези лица и фондации, приемайки ударите под кръста, които чуждопоклонниците нанасят не само нему лично, но и на държавната власт. От политическа гледна точка подобно „безволие” и „пасивност” вече му отмъщават, като подхранват манипулациите за неговото отстраняване от изпълнителната власт.

Ето защо смятам случая с Вежди Рашидов само като елемент от активните мероприятия срещу правителството и лично срещу премиера Борисов, които целят да наложат властта на едно антибългарско настроено, кресливо и уродливо малцинство – това на „умните и красивите” – над изразената на изборите воля на гласоподавателите.

И още нещо: пред заплахите, надвиснали над Отечеството, не бива да си заравяме главите в пясъка. Още днес трябва да осъзнаем грозящата ни опасност.

Днес да бием камбаната!

Днес да изрежем майдановото образувание, преди метастазите му да са разяли тялото на държавата!

За да не се окажем утре под ярема на нелегитимната паралелна власт, на нейната псевдодемократична диктатура!

Източник: http://epicenter.bg/article/Po-sledite-na-podzemniya-Maydan-/106302/11/33

Писали сме вече за огромните подкупи, които фондация "Америка за България" или по-правилно "Америка против България", раздава: 
Списък и с грантовете. Сред тях БНТ с над милион...
http://fotovoltaikbg.blogspot.com/2015/11/blog-post_93.html

За Кеворк и прокуратурата. Да пазим циганите, а Левски – кучетата го яли!

За Кеворк и прокуратурата. Да пазим циганите, а Левски – кучетата го яли!

Проблемът с ромите е проблем за оцеляването на нацията, но никой не иска да се заеме с него

Автор:  Валерия Велева



Журналистът Кеворк Кеворкян е извършил престъпление в няколко статии и телевизионно предаване с речта си срещу роми, за което Софийската апелативна прокуратура разпорежда да бъде разследван. За това ни информира надлежно Българският хелзингски комитет (БХК).
Преписката е образувана по жалба на журналиста от "Дневник" Спас Спасов от 2012 г., към която се е присъединила и журналистката Кремена Будинова.

Двамата жалбодатели са представлявани от адвокат Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК. Основание за жалбата на Будинова и Спасов са публикации и авторски телевизионни предавания на Кеворкян: статии, озаглавени, съответно, "Боклуци", "Левски, Йото и циганите" и "Циганското нахалство"; и два броя на предаването "Всяка неделя", излъчени на живо в ефира на "Нова телевизия".

Какво е престъплението на Кеворк?

Че изригна гневно по повод разпространена в социалните мрежи снимка на трима натопорчени роми, които са в поза „припикаване“ на потретите на Левски, цар Борис Покръстителя, Стефан Стамболов, Кирил и Методий и др. Тези човешки изчадия не само се гаврят с български светини, но и се снимат, за да ни набутат в лицето гнусната си провокация. (Виж снимката)

„В статията си Кеворкян ги нарича "цигански животни", пише за обявена от "тях" срещу "нас" "война" и "гнусна касапница"; представя ги като заплаха за "българското", която трябва да бъде наказвана от властите; нарича равните права на ромите "далавера", която застрашавала правата на българите; твърди за заговор на ромите срещу българите; че младежите от снимката били добре облечени, защото българите се грижели за тях в собствен ущърб; стигматизира ромите като сексуални насилници, твърдяната липса на репресия срещу които била "овчедушие". Кеворкян представя ромите като подчовеци и в следващите си статии и предаванията“, пише с майчинска грижа към ромите Българският хелзингски комитет (БХК). Колко е „български“ е ясно отдавна и това е друг въпрос, но в случая да защитаваш тези тримата от снимката, означава, че слизаш на тяхното ниво – че ти самият, ерго БХК, може да застанеш в тази поза.

Върху кои е извършено престъплението?

В статията си „Циганското нахалство“ Кеворкян пише: „Снимката с циганите от Добрич, тези безподобно арогантни осквернители, несъмнено е едно от най-големите предизвикателства на Прехода. Тя не е нещо случайно – тя е директен юмрук в лицето ви... Единият от получовеците обругава сексуално Вярата, другият се плези на Историята, а третият директно ни сочи, че не сме дорасли за никаква свобода – затова и държи Апостолът на Свободата с главата надолу и всеки момент ще го запрати в пода.
Историческите личности не са взети произволно – те са подбрани внимателно, идеята е да се удари фундамента на Българското... Тези диваци ви казват едно: През кура ни са българите и българското.“
Някой да не е съгласен с Кеворкян? Да, тези, които сега ще го подпукат за свободомислието да ни кара да се чувстваме българи, само че унизени и изнасилени от едни „диваци“, вероятно не мислят така. Или им плащат да не мислят така.

Статията му провокира „ромозащитниците“ и те изпратиха преди 4 години сигнал до главния прокурор. Кеворкян не им остана длъжен и написа нова - „Левски, Йото и циганите“. „За мен вече е вън от съмнение, че тия животни искат да се почувстваме – всички ние! – като боклуци, като хора, за които историята нищо не означава.
Дори сега, когато казвам това, се чувствам омерзен и унизен от тия идиоти, от тия получовеци... Сметката е направена обаче добре: българската рая ще мълчи и дори няма да шукне. Ще си кротува, както винаги. Подстрекателите на ония животни са били убедени в това, и познаха. Веднага ще се явят и дежурните адвокати, както се случва след всяка гавра с българското. Така стана и сега – замрънкаха разни учителки, психоложки и не знам какви си други мушички..“

Кеворк е гневен, както би трябвало да бъдем всички ние.

Не пести ни думи, ни прилагателни.

Както никой друг той има смелостта да назове проблема директно.

Да бие камбаната.

И да обвинява за мълчанието, за спотайването, за замитането под килима на проблема с ромите.

А проблемът с ромите е проблем за оцеляването на нацията. Той е толкова страшен, че никой политик не иска дори да се докосне до него, защото всички знаят, че оставяме след себе си едно поколение, което ще бъде буквално пометено от нашествието на необразовани, несоциализирани, агресивни същества, за които днес ние щедро плашаме да се възпроизвеждат колкото се може повече.

Как реагира прокуратурата?

Районната и градската прокуратура отказаха тогава да образуват досъдебно производство срещу Кеворкян по повод тези статии, защото според тях той не цели да подбужда към дискриминация, а е изразил "гражданска и журналистическа позиция", както и защото няма данни за хора, които да са предприели действия на насилие, омраза или дискриминация срещу роми заради публикациите му.

И това е факт. Ние си мълчим, държавата се спотайва, социалните служби наливат пари, за да раждат ромките на по 10-12 години и на 40 вече да са прабаби с по 20-25 отрочета, за които насилието е като просията. Затова и всеки ден сме свидетели на брутално ромско насилие върху български граждани, „циганското иго е направо непоносимо в стотици населени места“, което обаче не само не предизвиква гнева на БХК, напротив – ромският гнет върху нас е приет с геройско „овчедушие“ от защитниците на правата на малцинства.

Вероятно така мисли и прокурор Людмил Коюмджиев от апелативната прокуратура, който отменя постановленията на колегите си, защото ги намира за „необосновани и незаконосъобразни“.
Според Коюмджиев има данни за извършено от Кеворкян престъпление по чл. 162 от Наказателния кодекс – проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация. Прокурорът отчита и общественото положение на Кеворкян като известен журналист, както и че речта му е разпространена до широк кръг хора.

Къде е агресията?

Бих попитала г-н Коюмджиев - тази снимка не е е ли доказателство за израз на омраза, тя не предизвиква ли желание за физическо насилие върху тези, които извършват насилие върху национални светини?

Прокурор Коюмджиев определя изявленията на Кеворкян като "враждебно изказване" спрямо ромите, което е провокирало и насърчило отрицателни обществени нагласи, което се виждало от коментарите под статиите му. Значи Кеворкян трябва да отговаря и за коментарите под статиите му, много често неоснователно язвителни спрямо личността му. Ще поправя обаче г-н Коюмджиев – не статиите на Кеворкян провокират обществени нагласи спрямо ромите, а поведението и агресията на ромите! Съгласно прокурорското постановление свободата на изразяване на журналиста е неотносима, "тъй като с поведението му са засегнати и нарушени други права, а именно правото на защита срещу дискриминация като приоритетно право".

А тези тримцата от снимката не засягат ли нашите права, не извършват ли дискриминация срещу българщината? И не е ли приоритетно право на всеки български гражданин да защитава своя род, отечество, история? Какво направи досега прокуратурата, за да създаде у българските граждани усещането, че който подкопава тези темели на нацията, ще бъде подведен под отговорност?

Кой кого защитава?

В постановлението на Коюмджиев е цитирана и трайната практика на Европейския съд по правата на човека, според която речта на омразата не може да се ползва от защита по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека - свобода на изразяването на мнение. Според апелативния прокурор, речта на Кеворкян не е информативна и не дава информация за конкретна обществено укорима постъпка на определени хора, а провокира вражда или омраза към ромския етнос. Позволявам си да отбележа, че това не е вярно, защото статиите на Кеворкян са по конкретни поводи и визират конкретни „ обществено укорими постъпки“ на конкретни роми.

Колкото до Европейска конвенция, подписана през 1950 г. - тя влиза в сила през 1953 г. за страните-учредителки на Съвета на Европа и създава неотменими права и свободи за всички и задължава държавите, присъединили се към нея, да гарантират тези права на всеки човек, който е под тяхна юрисдикция. И аз питам - защо в случая не се защитават нашите права, които са нарушени от действията на тримата, изтипосали се на снимката?

Прокурор Коюмджиев обаче не се интересува от „нашите права“, а от публикациите на журналиста и затова е разпоредил Софийската районна прокуратура да извърши пълна проверка на неговите дописки, които трябва да се съберат по официалния ред ; да се изиска информация на какво – договорно или друго – основание материалите са публикувани от съответните медии; да се вземат обяснения от всички хора, подали сигнали за тези публикации, и да се изпълнят допълнителните предписани проверовъчни действия.

"Постановлението на прокурор Коюмджиев е един от малкото адекватни актове на прокуратурата по случаи на расистка реч на омразата", казва защитникът на БХК адвокат Маргарита Илиева.

Къде са ни правата?

А не ли е „расистка реч на омразата“ да набуташ среден пръст в устата на Левски? Адвокат Илиева изразява надежда прокурорът да продължи така работата си в "системата, която се отличава повече с институционален расизъм, отколкото с интелектуална честност по отношение на престъпленията от омраза".

Всъщност към какво ни призовават прокурорът Коюмджиев и адвокат Илиева – да пазим циганите, а Левски – кучетата го яли! И с интелектуална честност къде да търсим расизма – в статиите на Кеворкян, или в изстъпленията на ромите, които за два лева убиват и изнасилват? Позата на единия храбрец не е ли демонстративно насилие, което Европейската конвенция не допуска? И защо смелостта на един журналист да заяви позицията си е престъпление за прокуратурата, а не е престъпление посегателството върху националната същност, което журналистът коментира?

Да мълчим и са се спотайвеме или да крещим?

"Позорните снимки от Добрич трябва да се уголемят в гигантски размер - и да се поставят в парламента, да висят там, докато един ден не бъде поне укротен циганският гнет. Но няма да се случи - понеже това е една урочасана сграда, много фалш има в основите й, а и девизът, който я украсява, също е фалшив - че кога там е имало и незначителен повей на смислено съединение? Никога. Няма и да има."

Тъжно е, но Кеворк отново е прав!
Затова ще бъде съден! Докато всички се спотайваме.

Източник: http://epicenter.bg/article/Za-Kevork-i-prokuraturata-Da-pazim-tsiganite-a-Levski-kuchetata-go-yali-/105518/11/33

Коментар: А много по-лесно е да се звънне на вратата на апартамента на БХК, намиращ се зад сградата на BSD, да се подхвърли една граната и след това да се допочисти с помощта на съответния пистолет със заглушител, за да не се стряскат излишно съседите!