"ДЪРЖАВНА ОПГ" и в Министерството на Транспорта на убиеца МОСКОВСКИ

"ДЪРЖАВНА ОПГ" и в Министерството на Транспорта на убиеца МОСКОВСКИ

ГАРАНТИРАНО ОТ ГРОБСП и техните сини и червени комундета-корумпета!!!

EТО ГИ ДОКУМЕНТИТЕ ЗА МАФИЯТА, ЗАРАДИ КОЯТО УМИРА БОСИЯ! ВИЖТЕ КАК СА УНИЩОЖАВАНИ ДОКУМЕНТИ И КАК СЕ ПРИКРИВА МАФИЯТА!

Публикувано на 25.07.2018 / 15:00

КЪМ 15 ЧАСА ПОКАЗАТЕЛИТЕ НА НИКОЛАЙ КОЛЕВ БОСИЯ, УСТАНОВЕНИ ОТ ЛЕКАРИ, СА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕ В БОЛНИЦАТА, ЗАЩОТО Е НА КОСЪМ ОТ СМЪРТТА!

В момента, в който тече поредната „комисия“ в парламента, с която заглавичкват обществото, комисия образувана след гладната стачка на Николай Колев – Босия, АФЕРА публикува документи от които ще ви стане ясно как десетки хиляди фалшиви книжки са продавани, как всички институции са прикривали престъпленията и са си затваряли очите за МАФИЯТА, КАК СА УНИЩОЖАВАНИ ДОКУМЕНТИ ПО РАЗСЛЕДВАНЕТО!!!

Ето заради това умира Николай Колев – Босия, а Московски и Борисов се чудят как да бъде прикрита ОПГ на най-високо място в държавата!

Започваме със скандален доклад, който можете да прочетете тук!: BOS6

http://afera.bg/wp-content/uploads/2018/07/BOS6.pdf

Източник: http://afera.bg/eто-ги-документите-за-мафията-заради-ко.html

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ПО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО 2/2016 г. НА ОСГК НА ВКС СРЕЩУ ОПГ ТОПЛОФИКАЦИЯ

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ПО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО 2/2016 г. НА ОСГК НА ВКС СРЕЩУ ОПГ ТОПЛОФИКАЦИЯ

Прилагаме искането за образуване на Тълкувателното Дело, както и Тълкувателното Решение.

http://www.vks.bg/Dela/2016_02_OSGK_Iskane_obrazuvane.pdf

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
до
ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ГРАЖДАНСКАТА
КОЛЕГИЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
ИСКАНЕ
от
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗА ПРИЕМАНЕ НА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗПОРЕДБИ ОТ
ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И
ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
ПРИ ДОСТАВКА НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ЗА БИТОВИ НУЖДИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Институцията на омбудсмана беше сезирана за противоречия в практиката на
съдилищата по прилагането на разпоредби от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ в случаите, касаещи доставяне на топлинна
енергия за битови нужди.

В някои съдебни решения се приема, че доставката на топлинна енергия за
сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и не е необходимо подписване на индивидуален писмен
договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме, че между тях има
валидна облигационна връзка. В тези случаи според съда е налице специален закон
/Закона за енергетиката/, който изключва прилагането на общите разпоредби на
Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, в
частност разпоредбата на чл. 62, регламентираща "принудителната продажба на
топлинна енергия", по отношение на необходимостта от изрично приемане на
договорни клаузи и общи условия. Приема се, че в тези случаи не се касае за
непоискана услуга, доколкото при закупуване на обект в сrрада-етажна собственост
купувачът е известен, че сrрадата е с централно топлоснабдяване и е изrрадена
съответната инсталация. Като собственик на топлофициран имот купувачът става и
потребител на топлинната енергия. В този смисъл са Решение № 6694/07.10.201Зг. по
в. гр. д. № 6837/2013г. на Софийски градски, Решение № 18798/03.12.2014г. по в. гр.
д. № 10251/2014г. на Софийски градски съд, Решение № 6355/09.09.2015г. по в. гр. д.
№ 13195/201Зг. на Софийски градски съд, Решение № 7459/03.11.2015г. по гр. д. № 10945/2015г. на Софийски градски съд, Решение от 03.12.2015г. по в. гр. д.
№ 1419/2015г. на Софийски градски съд, Решение № 8342/04.12.2015г. по гр. д. №
8617/2014г. на Софийски градски съд, Решение № 8585/15.12.2015г. по гр. д.
№ 14313/2015г. на Софийски градски съд и др.

В други съдебни решения се приема, че действително Закона за енергетиката
визира, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение и да заплащат
определената цена за топлинна енергия. Но по силата на § 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП при противоречие между разпоредбите на два закона, се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. С оглед това
правило разпоредбите на Закона за енергетиката се дерогират от тези на Закона за
защита на потребителите и по-конкретно чл. 62. В този смисъл са решение №
699/17.12.2013г. по в. гр. д. № 1200/2013г. на Окръжен съд-Плевен, Решение №
357/26.07.2013г. по гр.д. № 2583/2012г. на Районен съд-Горна Оряховица, потвърдено
с Решение № 260/0 1.08.20 14г. на Окръжен съд-Велико Търново.

Предвид изложеното и с оглед преодоляване на противоречивата съдебна
практика, на основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1, т.1 от Закона за съдебната
власт правя настоящото

ИСКАНЕ:

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на гражданската колегия при Върховния касационен
съд да приеме тълкувателно решение по следния въпрос:

В случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна
собственост прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за
енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите
разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща
непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид правилото за прилагане на
разпоредбите, осигуряващи по-висока степен на защита на потребителите при
противоречие между два закона, установено в § 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите?

Прилагам копия от цитираните съдебни актове.

С уважение,
МАЯ МАНОЛОВА
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКАБЪЛГАРИЯ

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Цитираните в Искането Решение № 357/26.07.2013г. по гр.д. № 2583/2012г. на Районен съд-Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 260/0 1.08.20 14г. на Окръжен съд-Велико Търново постнах в предишната статия, защото трудно се откриват на страниците на съдилищата, а могат да бъдат от огромна полза за всички борещи се срещу ОПГ, както ответници по дела, така и юристи и съдии.

Ето и Тълкувателното Решение на ОСГК на ВКС в полза на потребителите

http://www.vks.bg/Dela/2016_02_ОСГК_решениe.pdf

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

2/2016

гр.София, 25 май 2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание
на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 20 април 2017 година в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ

на ОТДЕЛЕНИЯ: БОЙКА СТОИЛОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА 17. АЛБЕНА БОНЕВА
2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 18. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
3. СТОИЛ СОТИРОВ 19. ЖИВА ДЕКОВА
4. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 20. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
5. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ 21. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
6. СВЕТЛА ЦАЧЕВА 22. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
7. ВЕСКА РАЙЧЕВА 23. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
8. ПЛАМЕН СТОЕВ 24. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
9. ЗЛАТКА РУСЕВА 25. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
10. ДИЯНА ЦЕНЕВА 26. ОЛГА КЕРЕЛСКА
11. МАРИЯ ИВАНОВА 27. ЗОЯ АТАНАСОВА
12. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА 24. 28. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
13. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА 29. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
14. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА 30. БОРИС ИЛИЕВ
15. МАРИО ПЪРВАНОВ 31. ДИАНА ХИТОВА
16. ЕМИЛ ТОМОВ 32. БОЯН ЦОНЕВ
33. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 40. ГЕРГАНА НИКОВА
34. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 41. МАЙЯ РУСЕВА
35. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 42. ЕРИК ВАСИЛЕВ
36. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 43. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
37. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
38. ЛЮБКА АНДОНОВА
39. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
44. ВАНЯ АТАНАСОВА
45. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ
постави на разглеждане тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 г. на
Общото събрание на Гражданска колегия
докладвано от съдия БОРИС ИЛИЕВ


Делото е образувано от Председателя на Върховния касационен съд с
разпореждане от 02.03.2016 г. на основание чл.128 ал.1 вр. чл.125 от Закона
за съдебната власт, по искане на омбудсмана до Общото събрание на
Гражданска колегия на Върховния касационен съд за постановяване на
тълкувателно решение по въпроса:

В случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, прилагат ли се разпоредбите на специалния
Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите,
регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид
правото за прилагане на разпоредбите, осигуряващи по-висока степен на
защита на потребителите при противоречие между два закона, установено в
§ 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите?

По този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. В
някои от посочените в искането на омбудсмана влезли в сила съдебни
решения се приема, че доставката на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между
тях облигационна връзка. В тези случаи се прилага специалният Закон за
енергетиката (ЗЕ), който изключва прилагането на общите разпоредби на
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), в частност разпоредбата на чл.62 от последния,
забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя.

Други съдилища застъпват разбирането, че по силата на § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП при противоречие между разпоредбите
на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите, поради което разпоредбите на ЗЕ се дерогират от
тези на ЗЗП и забраната за доставка на топлинна енергия без поискване
(съответно липсата на задължение за заплащане на доставеното) е в сила.

И двете групи влезли в сила актове, формиращи противоречивата
практика, предпоставят, че ЗЕ и ЗЗП съдържат правни норми, които са в
колизия и следва да се приложат било правилата на единия, било тези на
другия закон.

Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен
съд намира, че между разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП противоречие няма,
включително за отношенията, които възникват при доставяне на топлинна
енергия в сгради под режим на етажна собственост.

Етажните сгради, в които има повече обекти на собственост,
притежавани от различни лица, имат части, които са общи по естеството си:
те не могат да бъдат отнесени към никой самостоятелен обект, не могат да
се делят и отчуждават. Особеностите на етажната собственост, възникнала и
наложила се като необходимост в процеса на урбанизация, са предизвикали
и нарочна правна уредба на отношенията, които възникват във връзка с нея.
Институтът на етажната собственост има за цел да регламентира
отношенията между титулярите на право на собственост върху различни
обекти в една и съща сграда и да предотврати в най-голяма степен
възможните конфликти между тях, включително при ползване на общите
части. Абсолютното избягване на разногласия между правните субекти е
невъзможно предвид различните интереси, които има всеки от тях, поради
което уредбата на отношенията в етажната собственост е основана на
принципа „според решението на мнозинството”. Решенията на общото
събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на
ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на
формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на
етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на
собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират
поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено,
стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо
дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл.38
ЗУЕС).

Централното топлоснабдяване като източник на енергия за отопляване
на сградите - етажни собствености е последващо явление в процеса на
урбанизация. В България то се налага като ефективен начин за отопление на
многофамилните сгради в градовете през втората половина на ХХ век.
През този период общи правила за защита на потребителите
законодателството ни не съдържа. Регулирани са (в чл.37 – чл.49 от Закона
за собствеността, в отменения Правилник за управлението, реда и надзора
на етажната собственост и с отделни разпоредби в други нормативни
актове) отношенията между етажните собственици и начина на управление
на общите сгради. Нормативната уредба към онзи момент не изисква
съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването
на сградата, което е обяснимо с оглед съществувалите тогава обществено–
икономически условия: отоплението с централно подавана топлинна
енергия е лесно, евтино и хигиенично. Поради това желанието за ползване
на тази услуга се презумира от нормотвореца. В правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство, приет с ПМС № 31/
09.07.1973 г., понастоящем отменен, топлоснабдяването на жилищните
сгради под режим на етажна собственост в цялостно застроени
топлоснабдени райони или в жилищни комплекси е уредено като
задължително (чл.162 ал.1 и 2), а искане от собствениците е предвидено
като условие за осигуряване на централно отопление само в сгради, по
отношение на които топлоснабдяването не е задължително (ал.3). Няма
изискване за съгласие на собствениците за топлоснабдяването на сградите
под режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползуване на
топлинна енергия, издадена от министъра на енергетиката и министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 49/ 27.06.1975 г., понастоящем
отменена. В чл.55 от нея обаче е предвидена възможност за етажните
собственици да се откажат от ползването на топлинна енергия (за цялата
сграда или за отделни обекти в нея) при определени предпоставки.
Нормативните актове от този период не предвиждат сключване на
индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и
топлоснабдителните предприятия.

Така сложилите се отношения законодателят преуреди със Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, обн.ДВ бр.64/ 16.07.1999 г.,
понастоящем отменен), като в чл.106 ал.1 т.4 предвиди, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
собственици в сграда - етажна собственост. Изоставено е схващането, че
желанието за топлоснабдяване на такива сгради се подразбира. Договорът е
съгласие, със сключването му потребителят прави волеизявление,
обективиращо и искането му за получаване на тази услуга, а според ЗЕЕЕ
доставката на централно отопление се извършва винаги въз основа на
договор. Освен това същият закон предвижда в чл.108 ал.1, че
собствениците в сграда - етажна собственост, които не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да осигурят достъп до имота си за
прекратяване на топлоподаването, но че те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата (чл.108 ал.5). Извън тази
разпоредба, законът не урежда заварените отношения по доставка на
топлинна енергия в топлоснабдени преди приемането му сгради.

Частично такава уредба е създадена с измененията в закона, извършени
със ЗИДЗЕЕE (обн. ДВ бр.108/ 14.12.2001 г.). За заварените от закона
топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на
централно отопление, като за целта е необходимо съгласието на всички
етажни собственици (чл.108 ал.1 ЗЕЕЕ). С измененията от 2001 г. освен
това е създаден нов раздел ІVа в закона, който е израз на намерението на
законодателя да забрани изрично на топлопреносните предприятия да
присъединяват към мрежата си потребители в сгради - етажна собственост
без съгласието на всички собственици или титуляри на вещното право на
ползване (арг. чл.105а ЗЕЕЕ). Изоставено е обаче изискването за сключване
на индивидуални писмени договори с потребителите, а продажбата на
енергията за в бъдеще е предвидено да се извършва въз основа на Общи
условия (чл.106а ЗЕЕЕ).

Така създадената нормативна уредба в принципните си положения е
възпроизведена в ЗЕ (обн.ДВ бр.107/ 09.12.2003 г.), с който ЗЕЕЕ бе
отменен. Законодателят потвърждава изискването топлоснабдяването на
сградите под режим на етажна собственост да бъде извършвано само след
отправено искане от потребителите на топлинна енергия (чл.133 ал.2 ЗЕ),
но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Не се изисква
съгласие на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото
събрание на етажната собственост. Присъединяването се извършва
единствено при сключен писмен договор между производител и потребител
(чл.138 ал.1 ЗЕ). Възприет е нов принцип за разпределение на
постъпващото в сградата общо количество енергия (чл.139 и сл. ЗЕ), а
прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може
да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл.153 ал.6
ЗЕ).

Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на
етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”.
Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната
собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление
да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.

Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим
на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП,
който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на
потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той
да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда
за потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното
решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за
приложението на пар.1 ДР ЗЗП – двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си
противоречат.

В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване
към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
(чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на
топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни
акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава
да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й.
Различен е само субектът, който прави искането при доставката на
централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това
е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват
между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване
върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на
Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да
вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител
на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са
топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.
Реципрочно на уредбата, която допуска топлоснабдяване на сградите само
по искане на всички (първоначално, а понастоящем на 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване), така и
преустановяването на доставката на топлинна енергия се решава от всички
(първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици и титуляри
на вещно право на ползване). Макар не в преходно правило, действащото
законодателство урежда заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в
топлоенергетиката по същия начин, както прави това за
новотоплоснабдените сгради. Поради естеството на етажната собственост
отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам
да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от
всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с
него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по
реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62
ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и
не може да става въпрос за приложението на пар.1 ДР ЗЗП.

По изложените съображения Общото събрание на гражданската
колегия на ВКС

Р Е Ш И :

За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и
ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ ............................

ПРЕДСЕДАТЕЛИ
на ОТДЕЛЕНИЯ: БОЙКА СТОИЛОВА.………….....
СВЕТЛА ДИМИТРОВА…………
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА……….
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА……..

ЧЛЕНОВЕ:
1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА…………………… 26. ОЛГА КЕРЕЛСКА……………………..
2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА...…................. 27. ЗОЯ АТАНАСОВА……………………..
3. СТОИЛ СОТИРОВ.……………....................... 28. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ………………....
4. МАРГАРИТА СОКОЛОВА…………………. 29. ВЕСЕЛКА МАРЕВА……………………
5. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ………………… 30. БОРИС ИЛИЕВ…………………………
6. СВЕТЛА ЦАЧЕВА……...…..………………… 31. ДИАНА ХИТОВА.………………............
7. ВЕСКА РАЙЧЕВА…......................................... 32. БОЯН ЦОНЕВ……………………………
8. ПЛАМЕН СТОЕВ..………………..................... 33. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА……………
9. ЗЛАТКА РУСЕВА….......................................... 34. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ………………….
10. ДИЯНА ЦЕНЕВА……....……........................... 35. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ……………….
11. МАРИЯ ИВАНОВА…...………………………. 36. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА………………..
12. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА…....................О.М. 37. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ………………..
13. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА……...........................2. 4. 38. ЛЮБКА АНДОНОВА……………………
14. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА…………………… 39. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА…………………
15. МАРИО ПЪРВАНОВ…………………………….. 40. ГЕРГАНА НИКОВА………………...........
16. ЕМИЛ ТОМОВ…………………………………….. 41. МАЙЯ РУСЕВА ………………………….
17. АЛБЕНА БОНЕВА……………………………. 42. ЕРИК ВАСИЛЕВ.........................................
18. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА………………………. 43. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА……..…….…
19. ЖИВА ДЕКОВА………………………………
20. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА................................
21. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА..................................
22. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА..................................
23. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА......................................
24. ВАСИЛКА ИЛИЕВА..........................................
25. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА.........................................
44. ВАНЯ АТАНАСОВА……….....…….......
45.АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ............................

Особено мнение на съдия Светлана Калинова по т.д.№2/2016г. на

ОСГК на ВКС

Считам, че искането на Омбудсмана на Република България до ОСГК
на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса в случаите
на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна
собственост, прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за
енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл.62 от Закона за защита на потребителите,
регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид
правото за прилагане на разпоредбите, осигуряващи по-висока степен на
защита на потребителите при противоречие между два закона, установено в
§1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
следва да бъде отклонено или ОСГК да отправи преюдициално запитване
до СЕС за тълкуване на разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС.

Съображенията ми за това са следните:

Разпоредбата на чл.62 от Закона за защита на потребителите е приета
с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите на
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011г. относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Основният
преюдицален въпрос, който се поставя в настоящата тълкувателна
процедура касае тълкуването на понятието „непоискана услуга“, както и
понятието „потребител“ с оглед особеностите на доставката на топлинна
енергия, осъществявана до сгради в режим на етажна собственост и по-
специално следва ли чл.27 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува по
отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва или обратното,
че изключва от това определение физическо лице, което притежава
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и което е
прекратило топлоподаването към отоплителните тела в имота си и
противоречи ли на чл.27 от директивата национална разпоредба, съгласно
която клиент, притежаващ самостоятелен обект в сграда-етажна
собственост, който прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имота си, остава клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата и дължи
заплащане на съответната такса за тези части на база решение на останалите
етажни собственици без да е сключил индивидуален договор за такава
услуга /чл.153, ал.6 от Закона за енергетиката/. Съгласно чл.267 от Договора
за функционирането на ЕС, компетентен да се произнася преюдициално
относно валидността, тълкуването на актовете на институциите, органите,
службите или агенциите на Съюза е СЕС и когато такъв въпрос бъде
повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би
могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде
постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе.
И тъй като всеки български съд, пред който е поставен на
разглеждане въпросът за дължимостта на таксата за сградна инсталация в
хипотезата на чл.153, ал.6 ЗЕ, следва да даде отговор на въпроса дали
етажният собственик или етажната собственост представляват „потребител“
по смисъла на чл.62 от Закона за защита на потребителите, той би следвало
да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуването по въпроси,
разглеждани и в настоящето тълкувателно производство. И ако в отговор на
подобно преюдициално запитване СЕС стигне до извод, различен от този,
възприет от ОСГК на ВКС, българските съдилища ще са длъжни да
прилагат разрешението, дадено от СЕС.

С даването на отговор на поставения от Омбудсмана на Република
България въпрос от ОСГК на ВКС следователно констатираното
противоречие в практиката на съдилищата няма да бъде преодоляно.

Светлана Калинова:

Правилни Решения срещу ОПГ "Топлофикация София" ЕАД на Районен Съд Горна Оряховица и Великотърновския Окр. Съд

Правилни Решения срещу ОПГ "Топлофикация София" ЕАД - първоинстанционно и въззивно след обжалването от мафията.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 357

град Горна Оряховица, 26.07.2013 година

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

при участието на секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2583 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Предявен е установителен иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор С.П.Ц., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Л.Ч., твърди в исковата си молба, че на 27.02.2012 г. дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.К.М. и С.Т.М., в разделна отговорност, за сумата от 1886,61 лв., от които 1672,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2009г. - м.04.2011г. и сумата от 213,69 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., като и за законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че по гр. дело № 3808/2012г. по описа на СРС, е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, които са депозирали възражение срещу нея. Твърди, че С.К.М. и С.Т.М., като съсобственици на топлоснабден имот - апартамент № 26, находящ се в гр. София, общ. Младост, ЖК ,,Младост 2”, бл. 209А, вх. 6, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, която визира, че “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Посочва, че съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Сочи, че тези ОУ влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Заявява, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството : правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150,ал.3 от ЗЕ, и спрямо тях са влезли в сила цитираните в исковата молба общи условия. Посочва, че в раздел VII от ОУ - чл.32,ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че в този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ, като с изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2009г. - м.04.2011 г. и не са погасили задължението си. Заявява, че на основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а. Заявява, че в настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” с фирма „Техем Сървисис” ЕООД. Твърди, че съгласно чл.55,ал.1,т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем Сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че за процесния имот са издадени изравнителни сметки, които доказват, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Посочва, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прикача към първата дължима сума за процесния период. Твърди, че ако  резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.К.М. и С.Т.М., че дължат на „Топлофикация София” ЕАД гр. София, сума в общ размер на 1886.61лв., от които 1672.92 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода мес. 05.2009 – мес. 04.2011г., и сумата 213.69 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., ведно със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата, при условията на разделна отговорност, при следните квоти : С.К.М. – 1/2, а именно : 836.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода мес. 05.2009 – мес. 04.2011г., и сумата 106.85 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., ведно със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата; С.Т.М. – 1/2, а именно : 836.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода мес. 05.2009г. – мес. 04.2011г., и сумата 106.85 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., ведно със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.

Ответниците С.К.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. гр. Г.О. ул..., и С.Т.М. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния им представител – Адвокатско дружество „Митева и Ш.”, представлявано от упълномощения адвокат В.Р.Ш. от РАК, със съдебен адрес ***, депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. На първо място ответниците заемат становище, че искът е предявен пред некомпетентен съд, направили са възражение за неподсъдност на делото, което е уважено от СРС и делото е изпратено по подсъдност на ГОРС. На второ място, изразяват становище, че енергията е движима вещ, и като такава, продажбата й се подчинява на общите правила за продажба, поради което се дължи заплащане на действително /реално/ консумирано количество енергия. В този смисъл цитира чл.13 от Директива № 32 от 05.04.2006г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа. Възразява, че в настоящия случай няма никаква информация за това какво е действителното време на ползване на топлоенергия от ответниците. Твърди, че ответниците никога не са живели в този апартамент и реално консумация от тяхната страна не е налице. Възразява, че няма никакви доказателства, че топломерите в жилището някога са били реално отчитани от служители на дружеството, няма данни да са извършвани периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните уреди в жилището, което е задължение на топлофикационното дружество. Твърди, че в нарушение на принципа за заплащане на реално консумирана/получена/ услуга/стока/, и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните по договора е и фактът, че в конкретният случай топлоенергията е начислявана винаги на пълна мощност едностранно от дружеството, без никакво отчитане на топлоуредите в жилището. Счита, че в настоящия случай е необходимо ищецът да докаже, че е доставил топлоенергията, остойностена на 1886.61 лв., както и че тя е доставена в съответствие с действащата нормативна база, без да са накърнени правата на ответниците като страна по договора. Счита, че ищецът следва да докаже също, че ответниците като потребители действително са потребили соченото количество енергия. Моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответниците, чрез процесуалния си представител - адв. М. Митева от АК - Русе, преупълномощена от Адвокатско дружество „Митева и Ш.”, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло. Моли съда да им присъди всички разноски, направени в съдебното производство.

Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление : град София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, представлявано от управителя М. С., не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, третото лице – помагач  „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, не се представлява. Не заема становище по предявения иск.

Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Въз основа на заявление вх. № 3304836/27.02.2012г., предявено по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 3808/2012г. по описа на СРС. Със заповед от 02.03.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, СРС е разпоредил С.К.М. с ЕГН **********,***, и С.Т.М. с ЕГН **********,***, да заплатят разделно на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 1672.92 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва за периода от 27.02.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 231.69 лв. за периода от 01.07.2009г. до 25.01.2012г. и 138.09 лв. разноски по делото, а именно : 38.09. лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК, е постъпило възражение вх. № 3314745/13.06.2012г. от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение.

Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот № 148, том V, рег. № 16385, дело 844/2002г. на нотариус В.Б. с район на действие СРС, вписана под № 302 в НК, на 15.11.2002г. К.С.С. е учредил на С.К.М. правото да ползва и обитава пожизнено следния негов недвижим имот, а именно : апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к… състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 61.88 кв.м., заедно с избено помещение № 19, заедно с 0.686 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна земя, на стойност 574 лв., и е продал на С.Т.М. и на С.К.М. при равни квоти така обременения с подробно описаното по-горе ограничено вещно право, недвижим имот, общо за сумата от 13514 лв.

С декларация с нотариална заверка на подписите, извършена на 25.03.2008г., вписана в Служба по вписвания гр. София с вх. Рег. № 18693 от 25.03.2008г., С.К.М. се е отказала от запазеното й право на ползване за процесния недвижим имот.

С договор № У№94/01.11.2007г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в,ал.2 от ЗЕ, „Топлофикация София” АД гр. София – възложител е възложила на „Техем сървисис”ЕООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна – собственост или в сграда с повече от един потребител в град София, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДЕКВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007г., като договорът е сключен за срок от три години.  

От приетите по делото писмени доказателства – договор № 1220/23.10.2001г., протокол от 10.08.2000г. от ОС на етажните собственици на ул. „Младост” бл.209А, вх.5, 6, 7, списъци на етажните собственици, се установява, че сградата – етажна собственост, намираща се на адрес : гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, бл. 209, вх.6, вкл. намиращия се в нея апартамент № 26, е топлоснабдявана от топлопреносното предприятие „Топлофикация София” АД гр. София, като за процесния период услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в същата сграда – етажна собственост, е извършвана от третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД гр. София. Наред с това, приетите писмени доказателства – молба от Домсъвета на блок 209 в ж.к. „Младост 2” до ТР „София-Изток”, списък на желаещите да се спрат радиаторите по стълбите на вх.6, бл.209, списъци за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул. „Младост 2”, бл.209, акт за изключване на отопление във вход от 20.03.2000г. на „Топлофикация – София” АД, сочат, че преди и по време на процесния период е изключено отоплението на стълбището в процесната сграда.

Видно от приетото писмено доказателство – извлечение от сметки за абонатен № 123530, издадено от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, за топлоснабдения имот, намиращ се в сграда – етажна собственост, на адрес : гр.София, район „Младост”, ж.к. „Младост -2”, бл. 209, вх. 6, е начислена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2009г. – м.04.2011г., в общ размер от 1599.48 лв. – главница, както и е начислена лихва за забава върху всяко едно вписано задължение, считано за период от първия ден след срока за плащане до датата на поканата – 25.01.2012г., в общ размер от 199.13 лв. В извлечението от сметки допълнително са вписани с ръкописен почерк имената на ответниците С.Т.М. ********** и С.К.М. **********.

С писмо изх. № 536/24.01.2012г., „Топлофикация София” ЕАД гр. София е поканила С.Т.М. и С.К.М.,***, в 7-дневен срок от получаване на това писмо да заплатят доброволно или да сключат споразумение за разсрочено плащане на дължима от тях сума в размер на 1599.48 лв. /главница/ за консумирана от тях топлинна енергия за периода 05.2009г. – 04.2011г., лихва за забава в размер на 198.70, както и сумата от 73.44 лв. за услугата дялово разпределение на топлоснабдения имот през периода 2008г.-2011г. и обезщетение за неизпълнение в срок на това задължение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на плащане в размер на 14.55 лв.

Видно от приетите писмени доказателства – справка дяловото разпределение за периода 01.05.2009г. – 30.04.2010г. и дялово разпределение на разходите за топлинна енергия и топла вода за същия период, издадени от „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, същите се отнасят за абонатен № 123530, обект № 121302551, за потребител – К.С..

Видно от приетите писмени доказателства – справка дяловото разпределение за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. и дялово разпределение на разходите за топлинна енергия и топла вода за същия период, издадени от „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, тези документи се отнасят също за абонатен № 123530, обект № 121302551, но за друг потребител – С.М..

Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, отчетните данни на топломера, съгласно изготвената от ТР „София изток” информация, съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Топлофикация София” АД гр. София за процесния период. От заключението на СТЕ се установява, че за отоплителен сезон 2009г. – 2010г. разходът на ТЕ за отопление на имота е изчисляван по реален отчет на показанията на три броя индивидуални разпределители за разхода на отоплението /ИРРО/, а за отоплителен сезон 2010г. - 2011г. разходът на ТЕ е изчисляван на максимална мощност, съгласно т.6.9. от Методиката, поради неосигурен достъп за отчет. Видно от СТЕ, за периода м.05.2009г. – м.04.2010г. начислената сума от „Топлофикация” е 628.40 лв., изчислената сума от ФДР „Техем Сървисис” е 736.38 лв., а изравнителната сума е 107.96 лв., за периода м.05.2010г. – м.04.2011г. начислената сума от „Топлофикация” е 900.90 лв., изчислената сума от ФДР „Техем Сървисис” е 863.11 лв., а изравнителната сума е – 37.78 лв. От заключението на СТЕ се установява, че в продължението на извлечението от сметки на „Топлофикация” са начислени суми за дяловото разпределение на ТЕ за отчетни периоди 2007г./2008г., 2008г./2009г., 2009г./2010г. и 2010г./2011г. в размер общо на 73.44 лв.; суми за мощност след м.06.2006г. не са начислявани. Видно от приетата СТЕ, общо незаплатената ТЕ, без начислените лихви, за процесния период е 1529.30 лв. От заключението на СТЕ се установява, че при начисляване на сумите за разход на ТЕ, както „Топлофикация София” АД, така и „Техем Сървисис” ЕООД, са спазвали изискванията на ЗЕ и на Наредба № 16-334, които определят реда, техническите условия за топлоснабдяване и прилагане на дяловото разпределение на ТЕ в СЕС.

Видно от писменото заключение приетата по делото по СИЕ, в “Топлофикация София” ЕАД няма данни за извършено от ответниците плащане на суми за топлинна енергия за процесния период от време. От заключението на СИЕ се установява, че неизплатената сума от ответниците С.К.М. и С.Т.М. *** ЕАД за топлинна енергия за процесния период от време : от м.05.2009г. до м.04.2011г., е в размер от 1672.92 лв. Видно от приетата СИЕ, отоплението на имота в КВТ е коригирано ежемесечно с прогнозния дял за имота от общата енергия за отопление на имотите, определен от “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. От заключението на СИЕ се установява, че прогнозният дял за имота от общата енергия за отопление на имотите, определен от “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, е записан във всяка издадена фактура от “Топлофикация София” ЕАД. Видно от СИЕ, дължимите от страна на ответниците суми за ТЕ, енергия за подгряване на вода за процесния период от м. август 2005г. до м. април 2009г.са в общ размер от 1672.92 лв. От заключението на СИЕ се установява, че законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в забава на ответника - 01.07.2009г. до 25.01.2012. е общо в размер от 225.93 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

            Възражението на длъжниците срещу издадената заповед от 02.03.2012г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 3808/2012г. по описа на СРС е подадено в срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК и обуславя правния интерес на ищеца – заявител в заповедното производство, от предявяване на настоящия иск. Целта на исковото производство е ищецът да установи наличието на оспореното вземане по основание и по размер, за което срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл, предявеният иск е допустим.

Предвид установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, е неоснователен и недоказан.

Съгласно правилото, установено в чл.79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.327,ал.1 от ТЗ, предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно правилото, установено в чл.318,ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за търговска продажба продавачът – търговец е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да получи вещта.

Спорни между страните в случая са фактите, намират ли се страните в договорни отношения по договор за продажба на топлинна енергия за адрес : гр. София, ж.к. „Младост” 2, бл. 209А, вх.6, ап.26, явяват ли се ответниците „потребители” на топлинна енергия, какви са задълженията на страните по този договор, изпълнявани ли са тези задължения от двете страни, ако е налице валидно сключен договор между тях, дължат ли ответниците на ищеца суми за доставена и потребена топлинна енергия за процесния период от време, както и размерът на претендираните суми. В процесния случай, в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са потребители на топлинна енергия за топлоснабдения имот – ап. № 26, намиращ се в сграда – етажна собственост, на процесния адрес, за периода от м.05.2009г. до м.04.2011г., наличието на валиден договор между него и ответниците за продажба на топлинна енергия на посочения по-горе адрес за абонатен № 123530, че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, че е доставил реално топлинна енергия на ответниците през периода от мес.05.2009г. – мес.04.2011г., че ответниците са използвали същото количество топлинна енергия, че ответниците са живели на процесния адрес, консумирали са реално топлинна енергия на този адрес, че топломерите в това жилище са били реално отчитани от служители на дружеството - ищец, и че същите са в изправност, че ответниците му дължат суми за незаплатена стойност на ползваната от тях топлинна енергия, както и че същите са изпаднали в забава, и размерът на претендираните суми.

Потребители на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на § 1,т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм., бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./, е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяванеза домакинството си. Съгласно §1,т.2а от ДР на Закона за енергетиката /обн., ДВ бр.107/2003г., нова - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В процесния случай, от приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот № 148, том V, рег. № 16385, дело 844/2002г. на нотариус В.Б. с район на действие СРС, декларация с нотариална заверка на подписите, извършена на 25.03.2008г., вписана в Служба по вписвания гр. София с вх. Рег. № 18693 от 25.03.2008г., се установява, че ответниците С.Т.М. и С.К.М. са съсобственици, при равни права – по ½ ид. чат за всеки от тях, на процесния недвижим имот – апартамент № 26, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, на адрес : гр. София, ж.к. ”Младост -2”, бл.209, вх.6. Този факт не се оспорва и от ответната страна. Съдът намира обаче, че ответникът не ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че между „Топлофикация София” ЕАД гр. София и ответниците по делото е налице валидна облигационно правна-връзка, по силата на която С.Т.М. и С.К.М. да се явяват „потребители на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. не се установява през процесния период от време същите да са използвали топлинна енергия за домакинството си, нито да са купували от дружеството-ищец топлинна енергия за собствени битови нужди. Действително, в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ,е визирано, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3 от ЗЕ. По силата на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите обаче, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл.153,ал.6 от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна /ал.3/. В този смисъл, възражението на ответната страна срещу иска, че за процесния период С.М. и С.М. не са живели в процесния апартамент, не са ползвали топлинна енергия и такава никога не е била реално доставяна и отчитана от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, се явява основателно и обосновано, тъй като ищецът не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на тези положителни факти, твърдени от него. Поради това и с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че ответниците не притежават качеството на „потребители на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, същите нямат качеството и на „потребител” по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, т.е. по делото не се доказва ответниците да са направили изрично предварително искане до ищеца същият да им доставя на процесния адрес топлинна енергия, не се доказва по този начин да е възникнало и да е съществувало през периода от м.05.2009г. до м.04.2011г. облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ, по силата на което С.М. и С.М. да са използвали реално топлинна енергия за домакинството си, респ. за тях да е възникнало задължение да заплатят цената на доставена и потребена от тях топлинна енергия на адрес : гр. София, ж.к. ”Младост -2”, бл.209, вх.6, ап.26.

При тези обстоятелства, че в настоящото съдебно производство ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства, от които да се установява по безспорен и несъмнен начин, че между страните по делото е сключен и е налице валиден договор за продажба, по силата на която ищецът „Топлификация - София” ЕАД гр. София, в качеството му на продавач – доставчик на топлинна енергия, да е продал, т.е. да е доставил реално на ответниците С.Т.М. и С.К.М., в качеството им на купувачи – „потребители на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, /„битови клиенти” по смисъла на § 1,т.2а от ДР на ЗЕ/ и „потребители” по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Ищецът не ангажира и никакви доказателства за удостоверяване на фактите дали ответниците, от своя страна, са отправили до него изрично предварително искане, съгласно правилото на чл.62 от ЗЗП, и по този начин да се задължили спрямо ищцовото дружество да получат доставяната от него вещ – топлинна енергия, и да заплащат цената на реално продадената им вещ.Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на топлинна енергия, сочи желание да бъде получено определено количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с топлинна енергия, който принцип в случая е нарушен с оглед едностранното начисляване на процесните суми от ищеца за незаплатена топлинна енергия през периода от м.05.2009г. до м.04.2011г., без да е налице отправено от С.М. и С.М. *** ЕАД гр. София изрично предварително искане за осъществяване доставка на топлинна енергия на адрес : гр. София, ж.к. ”Младост -2”, бл.209, вх.6, ап.26, без да е налице поето от двамата ответници задължение да закупуват от дружеството – ищец топлинна енергия, т.е. без да е налице валидна облигационно-правна връзка между страните по делото през процесния период от време. Съдът счита, че в случая ответникът не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на С.М. и С.М., поради което последните да дължат неговото заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация София” ЕАД гр. София е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./. В тази връзка, приложените по делото писмени доказателства - справки дяловото разпределение за периода 01.05.2009г. – 30.04.2010г. и за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. и дялово разпределение на разходите за топлинна енергия и топла вода за същия период, издадени от „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, договор № У№94/01.11.2007г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в,ал.2 от ЗЕ, извлечение от сметки за абонатен № 123530, издадено от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, писмо изх. № 536/24.01.2012г., и други, цитирани по-горе, не удостоверяват твърдените от ищеца факти, че между страните по делото е възникнала твърдяната в исковата молба облигационно-правна връзка, че „Топлофикация София” ЕАД гр. София действително е доставило на С.М. и С.М., в качеството им на купувачи по търговска сделка – търговска продажба, на процесното количество топлинна енергия, на обща стойност 1672.92 лв., че последните са получили тази стока, след отправено от тях изрично предварително искане за нейното доставяне на процесния адрес, и че са се задължили да платят на ищцовото дружество посочената в издадената от него фактура цена. Видно от посочените писмени доказателства, в същите са удостоверени различни и противоречиви факти, че за абонатен номер 123530, обект № 121302551, потребител за периода 01.05.2009г. – 30.04.2010г. е лицето К.С., през периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. потребител е лицето С.М., а сумите за начислена стойност на топлинна енергия и лихва за забава се дължат от С.М. и С.М., без да са налице никакви доказателства за удостоверяване на факта, че тези две лица – ответници по делото, са се задължили като купувачи по такава търговска сделка. В тази връзка, съдът намира, че писмените доказателства, на които ищецът се позовава за удостоверяване осъществяването на търговската сделка между страните по делото :  преписи от справки дяловото разпределение за периода 01.05.2009г. – 30.04.2010г. и за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. и дялово разпределение на разходите за топлинна енергия и топла вода за същия период, издадени от „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, извлечение от сметки за абонатен № 123530 /съдържащо допълнителни вписвания с ръкописен текст/, съдържат изгодни за техните издатели факти, същите нямат обвързваща доказателствена сила относно констатациите, удостоверени в тях и следва да се преценяват по вътрешно убеждение, наред с другите доказателства, поради което описаните в тези документи факти подлежат на доказване на общо основание с предвидените в ГПК доказателствени средства. В тази връзка, съдът намира, че доколкото заключенията на приетите по делото СТЕ и СИЕ почиват на изходящи от ищеца и от третото лице – помагач ”Техем сървисис” ЕООД документи, в които е визиран абонатен № 123530, с различни потребители – К.С., С.М. и С.М., макар и да установяват претендираните суми по размер, то същите не могат да служат за доказване на фактите, че носители на задължението за заплащането цената на описаните в тях количества топлинна енергия са ответниците в процеса.

Предвид изложеното по-горе и след като прецени, че по делото не са ангажирани никакви други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата молба, съдът приема за недоказани фактите, изложени от ищеца, че е налице валидно сключен договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, че С.М. и С.М. са получили процесната стока и че дължат плащане на нейната цена на дружеството - ищец.

При тези обстоятелства, съдът приема за основателни възраженията на ответната страна, че в случая не са възникнали валидни договорни отношения между ответниците С.М. и С.М. *** ЕАД гр. София, респ. че за ищеца не е възникнало договорно задължение да достави процесното количество топлинна енергия на обща стойност 1672.92 лв. на двамата ответника, а за последните не е възникнало задължението да платят цената и да получат тази вещ. Поради това, неоснователни, недоказани и непочиващи на годните доказателства в настоящото производство са твърденията на ищцовото дружество, че ответниците не са изпълнили задължението си по сключена с ищеца търговска сделка, след доставяне на процесното количество топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, да получат същото и да заплатят на продавача неговата цена. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника възражение за недължимост на процесните суми, а именно тези, описани в заповед от 02.03.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3808/2012г. по описа на СРС е основателно и почива на приетите по делото годни писмени доказателства, от които не може да се приеме за безспорно установено, че между страните по делото е налице валидно сключена търговска сделка за продажба на топлинна енергия на обща стойност 1672.92 лв., респ. че за ответниците са възникнали договорни задължения за получаване на такава стока и за заплащане на ищеца на нейната цена.

По изложените съображения, съдът приема, че искът по чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответниците С.М. и С.М. дължат на ищеца сумата от 1672.92 лв., представляваща неплатена стойност на доставена стока – топлинна енергия, през периода от м.05.2009г. до м.04.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /27.02.2012г./ до окончателното й плащане, се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

Предвид обстоятелството, че ответникът не дължи изпълнение на посоченото по-горе парично задължение, в случая не може да се приеме, че същият е изпаднал в забава, т.е. вземането на ищеца за мораторна лихва е недоказано по основание. Поради това, следва да отхвърли предявения иск в частта му, в която се претендира да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца и сумата от 231.69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода 01.07.2009г. до 25.01.2012г.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК се явява основателна претенцията на ответниците за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за С.М. и в размер на 200 лв. за С.М., които следва да се възложат в тежест на ищеца.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И   :

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор С.П.Ц., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Л.Ч., за установяване по отношение на С.К.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. гр. Г.О. ул..., и на С.Т.М. с ЕГН **********,***, че му дължат СУМА в размер на 1672.92 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неплатена цена на доставена стока – топлинна енергия, за периода от м.05.2009г. до м.04.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /27.02.2012г./ до окончателното й плащане, както и СУМА в размер от 213.69 лв. /двеста и тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., при условията на разделна отговорност, при следните квоти : С.К.М. – 1/2, а именно : 836.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода мес. 05.2009 – мес. 04.2011г., и сумата 106.85 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., ведно със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата; С.Т.М. – 1/2, а именно : 836.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода мес. 05.2009г. – мес. 04.2011г., и сумата 106.85 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., ведно със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор С.П.Ц., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Л.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. гр. Г.О. ул..., СУМА в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор С.П.Ц., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Л.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.М. с ЕГН **********,***, СУМА в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................

Източник : http://gors.court-bg.org/img/File/Postanoveni%20sadebni%20aktove/2013/26-07-2013/26-07.html

ОПГ ТоплоФЪК обжалва първоинстанционното решение пред ВТОС (Велико-търновски окръжен съд). ВТОС потвърждава първоинстанционното Решение и осъжда ОПГ ТоплоФЪК да заплати още 450 лв на ответника за съдебни разноски.

Решение № 260

към дело: 20144100500562

Дата:	01/08/2014 г.
Съдия:	Татяна Събева

Съдържание

С решение № /26.7. 2013 г. по гр.д. № /2012 г. на ГОРС е отхвърлен иска с прано основание чл. 415ал.1 във вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК предявен от „Т. С.” Е. за установяване по отношение на С. К. М. от гр.Г.О. и на С. Т. М., че му дължат сума в размер на 1672.92 лв.,представляваща неплатена цена на доставена стока-топлинна енергия, за периода от м. май 2009 г. до м. април 2011 г.,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.2.2012 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 213.69 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 1.7.2009 г.-25.12012 г. при условията на разделна отговорност при следните квоти:С. К. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период; С. Т. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период. Дружеството е осъдено да заплати на С. К. М. и на С. Т. М. по 200 лв. разноски по делото.
Недоволно от решението е останало дружеството, което го обжалва. Твърди се ,че неправилно съдията е приел, че ответниците не дължат плащане на потребената топлинна енергия. Считат, че последните са потребители на такава по смисъла на ЗЕ. Твърди се ,че освен заплащането на съответната ел. енергия постъпила в собствения имот, потребителите дължат плащане и на тази за отопление на общите части в сградата. Твърдят, че не е важно на кого е води партидата и ответниците имат качество на потребители и имат облигационно отношение с дружеството. Позовават се на ОУ,утвърдени от ДКЕВР. Моли да бъде отменено решението и да се уважи иска. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната жалба е постъпил отговор от пълномощника на С. К. М. и на С. Т. М., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението е правилно,законосъобразно и мотивирано. Твърди се ,че изводите на районния съд са законосъобразни , а дружеството не е доказало в процеса, че ответниците са материално легитимирани да отговарят по предявения иск. Позовават се на влязло в сила решение между същите страни за предходен период. Твърди се ,че ищецът не е доказал по делото, че ответниците са потребители тази топлоенергия, като се сочи практика на ВКС, както и директива № 32/2006 г. на ЕП и на СЕ, като се позовава и на чл. 47 от ОУ. Моли да се потвърди решението.
ВТОС е върнал делото на ГОРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Във връзка с това ГОРС е постановил допълнително решение № /14.2. 2014 г., с което е допуснало извършване на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като е отразено в последното ,че то е постановено при участие на трето лице помагач помагач „Т. С.” Е. –С..
Третото лице помагат не взема становище по жалбата.
При поредното връщане на делото във ВТОС е образувано настоящото в. гр.д. № /2014 г., за да бъде разгледана въззивната жалба на „Т. С.” Е. .
Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
ГОРС е постановил обжалваното решение по повод исковата молба на „Т. С.” Е.- гр.С. против С. К. М. от гр.Г.О. и С. Т. М., в която се иска да бъде установено,че ответниците дължат на дружеството общо 1886.61 лв., от които сума в размер на 1672.92 лв.,представляваща неплатена цена на доставена стока-топлинна енергия, за периода от м. май 2009 г. до м. април 2011 г.,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.2.2012 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 213.69 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 1.7.2009 г.-25.12012 г. при условията на разделна отговорност при следните квоти:С. К. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период; С. Т. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период. Изложени са подробни съображения за това ,че ответниците са собственици на топлоснабден имот в гр. С. на посочен адрес, че те са потребители на топлинна енергия за битови нужди, като се позовават на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество. Твърди се ,че ответниците са ползвали топлинна енергия, за което се позовават на приложеното извлечение на сметки, като не са заплащали начислените суми. Претендират се разноски по делото.
Ответниците са представили отговор по исковата молба, който е направено възражение за местна подсъдност на делото, във връзка с което делото е изпратено по подсъдност от СРС на ГОРС, където се е развило първоинстанционното производство. В отговора се оспорва предявения иск, като се оспорва доставката на такава енергия и консумацията й от ответниците като потребители на същата. Молят да се отхвърли иска и се претендират разноските по делото.
Третото лице помагач по делото „Т. С.” Е. –С. не е подало отговор по исковата молба в законния срок и не взема становище по иска.
Районният съдия правилно е приел, че искът е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество. Съдията подробно е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, включително и заключенията на допуснатите и изслушани СТЕ и СИЕ. Съдията е проследил развилото се заповедно производство по чл. 410 от ГПК пред СРС във връзка с претенцията на ищеца по ч. гр.д. 3808/2012 г., по което длъжниците са подали възражение, във връзка с което дружеството е предявил иска по чл. 422 от ГПК. Съдията правилно е разпределил доказателствената тежест по делото между страните във връзка с което правилно е направил извода ,че ищецът не е ангажирал никакви годни писмени доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че между страните по делото е сключен и е налице валиден договор за продажба по силата на който дружеството в качеството на продавач на топлинна енергия да е доставил реално на ответниците в качеството на купувачи-потребители на топлинна енергия по смисъла на §1 т.42 от ЗЕ, §1 т.2а от ДР на ЗЕ и §13 от ДР на ЗЗП. Правилно съдията е приел, че не са налице изискванията на чл. 62 от ЗПП, като са изложени подробни съображения защо събраните по делото доказателства не удостоверяват твърденията на ищеца, респ. основателността на претенцията. ВТОС напълно споделя изложените от съдията мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата разноски по делото сумата 450 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Искането н жалбоподателя с оглед изхода на спора за плащане на разноски следва да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №/26.7. 2013 г. по гр.д. № /2012 г. на ГОРС.
Отхвърля искането на „Т. С.” Е.- гр.С., ЕИК , ул.”Я.”№.Б за присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т. С.” Е.- гр.С., ЕИК , ул.”Я.”№.Б да заплати на С. К. М. от гр.Г.О.,ул.”А. К.” № 86 В.Б , .2 А.4, ЕГН * и С. Т. М., ЕГН *, ул.”И. В.” № 11, .3, сумата 450 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

630966E26EB23328C2257D3200270EE9.rtf

Източник: http://judiciary-bg.org/Courts/DC/VelikoTarnovo/wa.nsf/e9ad594936a2d375c225765e00752e55/630966e26eb23328c2257d3200270ee9?OpenDocument

http://judiciary-bg.org/Courts/DC/VelikoTarnovo/wa.nsf/e9ad594936a2d375c225765e00752e55/630966e26eb23328c2257d3200270ee9/$FILE/630966E26EB23328C2257D3200270EE9.rtf