ОПГ Топлофикация не само че рекетира и изнудва чрез Съда, ЧСИта и всякакви проклетници народа да им плаща незаконни сметки и рекет, ОПГ Топлофикация краде тези приходи, като обявява в НАП по-малко от ЕДНА ДЕСЕТА от получените доходи! ОСТАНАЛИТЕ над 90% ЯВНО СЕ КРАДАТ!

ОПГ Топлофикация не само че рекетира и изнудва чрез Съда, ЧСИта и всякакви проклетници народа да им плаща незаконни сметки и рекет, ОПГ Топлофикация краде тези приходи, като обявява в НАП по-малко от ЕДНА ДЕСЕТА от получените доходи! ОСТАНАЛИТЕ над 90% ЯВНО СЕ КРАДАТ! КЪДЕ ОТИВАТ ОТКРАДНАТИТЕ ПАРИ?

ЗНАЕ СЕ, че с откраднатите милиарди се "подхранват" тоест подкупват, плаща се на Магистратите, Политическите партии, Мафията, съдиите в СРС, СГС, ВКС, ВАС и прочие?!? Чуваме, че на всеки съдия в Софийския Районен Съд се дават по фиш от Топлофикация по 510 лв по две пера, като допълнително материално стимулиране всеки месец, а през отпуските се раздават пари и по трето перо.

05.12.2018 г.

Огромни благорадности на ВСИЧКИ, помогнали да се разкрие КОЛОСАЛНИЯ ГРАБЕЖ!

Прилагаме копие на Решение на НАП по ЗДОИ - Закона за достъп до обществена информация. В него НАП дава общия брой по години на обявените от ОПГ "ТоплоФЪК София" ЕАД ФАКТУРИ, върху които е внасяла ДДС!

Когато цифрите говорят и боговете мълчат! Да видим дали този ГРАНДИОЗЕН СКАНДАЛ ще заинтересува ПРОКУРАТУРАТА или и тя "божествено" ПАК ще замълчи???

Замесените лица в ОПГто са всички директори в ТоплоФЪК, всички счетоводители, всички служители в Дирекция Правна, всички в Столичния Общински Съвет, упражняващи собствеността на ОПГто, Фандъкова, като принципал на ОПГто, всички зам-министри и министри от ОПГ ГРОБСП+ДПСДСБКП покриващи ОПГто от най-високо ниво!

1.         Решение РЦУ 151/08.10.2018 г. на НАП по ЗДОИ

                Това Решение потвърждава няколкократното сезиране от ответника на районния съдия, че Т.С. не подава в НАП голяма част от издадените приходни документи. По ЗЗДС и правилника за приложението му всеки търговец ежемесечно подава чрез дневник за продажбите извършените продажби, включително начисленото ДДС, което след приспадане на отразеното в девника на покупките ДДС се дължи от търговеца на фиска.

                Ако вземем например 2017 г., то се вижда, че за годината Т.С. е подала в регистъра на НАП 877 446 броя фактури, ДИ, кредитни известия (КИ) и отчети на продажбите само по касови апарати, за които не е издадена фактура. Т.е средномесечно Т.С. е обявявала по 73 121 документа. 

                От друга страна Т.С. твърди, че има около 460 000 клиента, от които над 400 000 са физически лица, собственици на имоти в многофамилни сгради. Само издадените т.нар. Общи фактури за целия едногодишен отоплителен период са 400 000 (т.е средномесечно над 30 000). Пренебрегваме  издадените документи за други дейности като напр.продажба на ток и т.н. (описани са в докладите на сметната палата), пренебрегваме фактурите за дялово разпределение, които в определени години също са около 400 000. Пренебрегваме и документите за извършени покупки, които са подадени в дневника на покупките.  Ако физическите лица са 400 000, то  останалите 60 000 не са собственици на имоти във многофамилни сгради и за тях Т.С. вероятно всеки месец издава само по една фактура, т.е. не издава кредитни или дебитни известия. За останалите 400 000 Т.С. издава минимум два документа на месец – фактура и впоследствие кредитно известие, т.е. 800 000 документа.  Плюс другите 60 000 документа и плюс 30 000 общи фактури средномесечно  -  прави 890 000 документа средномесечно, при това с немалко занижение. Несложният извод е, че в НАП постъпват под 10 процента от издадените от Т.С. приходни данъчни документи, които Т.С. твърди, че е издала. Съгласно чл.115 от ЗДДС за да се издаде КИ, преди това трябва да е издадена фактура. Само върху касов бон не може да се издаде КИ. В касовите бележки пък не присъства количеството на заплатената стока.

    Забележка : Изчисленията са извършени с данни, които са приблизителни и почиват на обявени от Т.С. числа. Но както и да аранжираме 460 000-те  клиенти по отношение на броя на клиентите в многофамилни сгради и останалите (детски градини, училища, предприятия, еднофамилни сгради), то  резултатът от пресмятанията няма да е много по-различен. Изводът се налага от само себе си – огромен брой приходи не се обявяват в НАП и е резонен въпросът какво става с платените от клиентите пари, вкл. и ДДС. По подобен начин се действа в „сивия” сектор. Алтернативна хипотеза е, че Т.С. не издава данъчните документи които твърди, че издава. Видно е от всяка една искова молба в СРС срещу набедени граждани.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Глава осма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА

Определяне размера на данъка за всяка доставка

Изискуемост и начисляване на данъка (Загл. изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Чл. 54. (1) (Предишен текст на чл. 54 - ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;

3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 25, ал. 7 от закона, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането. Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато за доставки по чл. 25, ал. 5 от закона се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

Глава осемнадесета.
ОТЧИТАНЕ И ДЕКЛАРИРАНЕ

Раздел I.
Отчети и регистри

Отчет за извършените продажби

Чл. 112. (1) За доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

(2) Отчетът по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) В отчета за извършените продажби по ал. 1 се описват:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.) общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки - поотделно в зависимост от данъчната ставка (20 %, съответно 9 %, съответно 0 %);

2. общата сума на данъчните основи на освободените доставки;

3. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) общата сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по т. 2, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит, съответно без право на данъчен кредит).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставчикът отразява отчета за продажбите по ал. 3 в дневника за продажбите, като попълва колони 1 - 5 и 9 - 25 на приложение № 10.

(5) В отчета по ал. 1 не се описват доставките, по които данъкът е начислен от доставчика с протокол, съгласно изискванията на закона и този правилник.

Отчетни регистри "дневник за покупките", "дневник за продажбите" и "регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

Чл. 113. (1) Регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистъра по ал. 1 "Дневник за продажбите" по образец - приложение № 10, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистърът по ал. 1 "Дневник за покупките" по образец - приложение № 11, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Регистрираните лица предоставят информацията по ал. 1 и на технически носител, респективно по електронен път по параметри и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12.

(5) Информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справки-декларациите и VIES-декларациите по закона.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Данните от отчетните регистри на хартиен носител следва да съвпадат напълно с данните, подавани на технически носител.

(7) Данните, които следва да се попълват и подават с дневника за продажбите и дневника за покупките, осигуряват цялата информация, съдържаща се съответно в приложение № 10 и приложение № 11.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Информацията с данните, които следа да се подават на технически носител заедно със справка-декларацията и VIES-декларацията за съответния период, осигуряват цялата информация, съдържаща се в приложение № 10 и приложение № 11.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) В случаите на дерегистрация, без последваща регистрация в рамките на един данъчен период, декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 от закона и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3 от закона се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.)

(11) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При предоставянето на регистрите по ал. 2 и 3 се допуска да не бъдат отпечатани следните колони:

1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) име на контрагента и

2. колоните, които съдържат само празни полета.

 (15) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Параметрите и изискванията към структурата на данните на регистъра по ал. 13 трябва да са в съответствие с приложение № 22.

 (18) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 06.01.2015 г.) Лицата, регистрирани на основание чл. 97б от закона, отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната. В дневника за продажби тези лица отразяват и издадените фактури и известията към тях за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, различни от тези по чл. 21, ал. 6 от закона, като попълват колони от 1 до 9 включително.

..................

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Данъчни документи

Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

1. фактурата;

2. известието към фактура;

3. протоколът.

(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.

Издаване на фактура

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

(3) Фактура може да не се издава:

1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

4. за продажби на самолетни билети;

5. при безвъзмездни доставки;

6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;

7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

а) се издава документ по реда на специален закон, или

б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури и известия към фактури от негово име.

(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Лица, регистрирани на основание чл. 97б, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури или известия към фактури за извършени доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.

(12) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от клиента.

(13) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 - 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки - в срока по ал. 5.

Изисквания към фактурите

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

1. наименование на документа;

2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

3. дата на издаване;

4. име и адрес на доставчика;

5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

6. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

7. име и адрес на получателя по доставката;

8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането и, както и основанието за неначисляване на данък;

13. размера на данъка;

14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

Дебитни и кредитни известия

Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.

(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;

2. основанието за издаване на известието.

(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.

(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби на стоки.

ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ

Отчетни регистри

Чл. 124. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

1. дневник за покупките;

2. дневник за продажбите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 2, издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

(6) Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.

(8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Видът, съдържанието и изискванията към регистъра по ал. 7 се определят с правилника за прилагане на закона.

(9) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Протоколът за безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4 се отразява в дневника за продажбите, съответно в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Деклариране на данъка

Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава на технически носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

(10) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице подава една справка-декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.

(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

(12) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

(13) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При смърт на физическо лице или на физическо лице - едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от един наследник ползва и другите наследници.

ГЕНОЦИДЪТ И КЛАНЕТАТА НА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДНЕС!

ГЕНОЦИДЪТ И КЛАНЕТАТА НА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДНЕС!

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОТРИЧАТ ГЕНОЦИДА СРЕЩУ НАРОДА НИ!:

БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД

В 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че “Тогава живите облажаваха умрелите по-рано”.

В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив
В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.

В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.

На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.
В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се “за кашмер” са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. [5]. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района.[6] за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.

През юни 1689г. от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско.[7] Те принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8]При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.[9]

В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата “Света София”, много българи от Западните български земи бягат в Банат.

В периода от 1773г.[10] до 1822г.[11] кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград[12] [13]. Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ.1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян1796, Севлиево1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско – три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.[14][15] [16]

В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста.[17] Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.[18]

В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.

В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед. [19]

През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци.[20] Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.

На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.

На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание.

На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.

На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.

На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града [21]. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.

На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.

На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.

На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.

На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни – 200 българи, младежите са накарани да играят “кърваво хоро” преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.

От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като “башибозук”, редовната войска – низам, свиканите запасни части – редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население[22][23]. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.

На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи.[24] Актовете на садизъм са ужасяващи. [25][26][27][28]Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица” са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица” и „Св. Николай”, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна. [29][30]

На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.

През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.

В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.

В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.

В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.[31]

След 5 октомври 1878г.[32][33] в Кресненско-Разложкото въстание от турската войска са изклани са изклани 600 българи в Разложко, не по малко са жертвите и в Кресненско. Изгорени, ограбили и разсипани са десетки села в цяла Югозападна България: Баня (напълно унищожено от Тефик бей, загинали българи 264), Банско, Добринище (с над 200 къщи), Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско, Бачево, Якоруда, 12 села от Кресненското дефиле (Кресна е изгорена на 11 ноември 1878г), Ощава, Мечкул, Сенокос, Осиково, Врабча, унищожено е село Черешница-Мелнишко (изклани от хаджи Юсуф Ефенди 360 българи), в Мориевско село Буф и други 12 села, в Демир Капийско селата Дрен, Коприщница, Чемерево, Горна Драчевица, Долна Драчевица, Ръжаня, Конопища, изгорена е българската църква “Св. Димитър” в Битоля, изнасилени са стотици девойки и жени, в България се спасяват над 25 000 бежанци. Репресиите се разпространяват във Вардарска и Егейска Македония, където както и в Пиринска до 25 май 1879 г., действат силни въстаннически отряди – във Вардарско: Битоля, Демиркапия, Градско, Клисура, Мориевските планини, Малешево, Прилеп, Тиквеш, Щип, Неготин, Кратовско, Гевгелийско и т.н., в Егея: Костурско, Лерин, Преспа, Мъглен, Буф, Горно Броди, Невеска-Суровичево Воденско, Демирхисарско, Серско, Драмско и т.н.

В 1902 от турската войска от 22 септември до началото на ноември в Горноджумайското въстание от турската войска са убити над 150 българи, изгорени са 15 села, изтезавани са 438 мъже и жени, изнасилени са 111 девойки и жени, ограбени са 807 къщи, в България се спасяват над 2 000 бежанци.

В 1903 г. от 2 август до октомври от турската войска в Илинденско – преображенското въстание в Македония и Тракия са убити над 5 680 българи, изгорени са 201 села с 12 440 къщи и 70 000 души остават без покрив, поругани са 3 122 девойки и жени, в България се спасяват 30 000 бежанци.

На 13 ноември 1904 година гръцки андарти нападат българска сватба в село Зелениче Леринско. Това е известно в историята като Зеленичкото клане или Зеленишка кървава сватба. Кмета на селото жени сина си и присъстват много гости от селото и близки. Гърците взривяват бомба в стаята сред сватбарите. Убити са 13 българи включително младоженеца и баща му.

От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.

На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на Благовещение, гръцки андартски чети извършват клане и подпалват село Загоричани Костурско. Погромът е известен в историята като Загоричанско клане. Селото е подпалено от всички страни. В центъра, гърците събират 20 души видни възрастни граждани 14 от които отвличат и убиват в планината Върбица. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са е убит и възрастния селски поп. Убити са и кмета на селото и дъщеря му. Броят на жертвите е посочван различно като убити българи 62 и 6 ранени, 72 убити и 100 убити.[34] В памет на жертвите е издигната българската църква „Свети Димитър“ в Цариград.

На 28 септември 1905 г. гърците извършват клане и палеж в село Горно Неволяни, това е втора “Кървава сватба”. Андартска чета напада българи празнуващи сватба, къщата е изгорена, убити са повече от 11 души. [35]

На 25 октомври 1906 г. е извършено клане и палежи в Горно Караджово от Гръкоманина Митруш Гоголаков (капетан Митрусис). Андартска чета преоблечена като турски войници напада селото – изгорени са десетина къщи, убити по особено жесток начин са 10 овчари извън него и още 25 души, включително жени и деца, са убити и тежко ранени в него. Клането в Горно Караджово предизвиква международно разследване с което са натоварени австрийския консул Пари и един френски офицер Фулон, обсъждано е в английския парламент.

В периода 1904 – 1908 гръцки андарти извършват масови убийства и погроми над българи в Македония водени от щатни гръцки офицери, с директната подръжка на гръцката държава и благосклонното бездействие на турската власт. Андарти, командвани от поручик Георгиос Цондос избиват местните български първенци в Езерец и Видолуща и районния войвода на Осничени, други в Осничани и Езерец убиват 10 българи, при село Сконско се избити група работници от Жупанища, в планината Вич са убити 5 селяни от Българска Блаца и 3 от Прекопана, Осничани е подпалено, в Айтос е убит свещеника и са подпалени 10 къщи, село Герман е ограбено, в Кладороби са избити 17 души, в Бесвиня палят къщи, църковни книги, одежди и утвар, опожаряват напълно Путурус убиват пет селяни и изгарят 2 деца, изгарят 10 къщи в Църничании убиват 3 селяни над село Драгош, нападат Бешище, Скочивир, Дреновени, Добровени където са отвличени и заклани видни българи, в Бърник са запалени къщи и заклани 10 души, други убийства са извършени в Бърник, Путурус, Църничани, Петалино, в Битоля правят редовни погроми над българите и убиват гимназиалния учител Христо Вълканов, в Миравци са отвличени 26 души, и са убити 12, изнасилено е едно момиче, с динамит е разрушена къщата на свещеника в Попово, в Петричко по пътищата и полетата убиват българи, във Воденско от андарти са убити 33 български селяни и 8 власи, в Осничани са убити 5 селяни, гърците наемат турци и албанци, които системно да убиват българи, пострадват селата Лувраде, Старичани, Марчища, Гръче, Осничани, Стенско, Нестиме, Добролища, Изглибе, Галища, Долени, Хрупища, Олища, Куманичево, Кондороби и Бобища. След като са отблъснати от Бабчор андартите обесват две българки, в Емборе е изгорена къщата на българския свещеник заедно със сина му, в Лесковец са убити 5 селяни и изгарят 13 къщи, в Търсие 14 са убити, в село Буф са заклани петима селяни, в Крапешино са убити няколко селяни и свещеника на селото, в Каленик са убити българите първенци, в Гнилеж са убити 13 мъже, пострадват и Барешани, Лисолай, Света Петка, Разик, Битуша, Оптичари,Църнобуки, Средно Егри, Смилево е нападнато от капетан Гудас, къщите са опожарени, 15 души са убити, от които 3 жени, в Ивени са убити 13 мъже и две малолетни деца, в Живово са убити 38 души и опожарени 29 къщи, гърците нападат и патриаршските селища Бешище, Манастирец, Рапеш, Кален, Добромири и местните първенци, в Битоля започва масово взаимно изтребление между българи и гърци, в Солун се извършват покушения над видните българи, в Радолиовое убит Н. Докурчев при следствието се разбира, че заповедите за Сярско издава самия гръцки консул в града, в Голо селое убит един и ранени 2 българи, в Луковища гърците убиват 7 мъже и изнасилват няколко жени, в Бозец и Горно Куфалово от капитан Никифорос са убити няколко българи, в Карликьой, са убити са 5, от които три жени, и други двама българи са ранени. Гърците избиват няколкостотин българи, включително жени и деца, действията им са изцяло подчинени на техният девиз: “Българин да не остане!”

На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци. [36]

На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени.[37] Клането ускорява избухването на Балканската война.

На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.

На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.

На 20 юни 1913 и в следващите дни в Тиквешкото въстание от сръбските войски са убити само в Кавадарци 363 души, в Неготино – 230, във Ваташа – 40 души и т.н. Карнегиевата комисия установява, че броят на избитите българи надхвърля 1000 души.

На 22 юни 1913 гръцката армия по лично указание на крал Константин изгаря и унищожава град Кукуш с 40 околни български села и манастира „Свети Георги“, жертви става голяма част от населението които не успява да избяга в България. По същото нареждане е изгоренот гърците и град Струмица.Карнегиевата комисия посочва, че селищата са унищожени заради българския им характер.

На 24 юни 1913г. редовната гръцка армия извършва клане в село Аканджали Дойранско. Селото е ограбено, убити са 365 българи, включително умрелите от изнасилванията жени. Такава е съдбата и на околните български села Асанли, Брест, Владая, Доблали, Димонци, Николич, Патарос, Попово, Ратирци и Сурльово.

На 13 юли 1913 г. българското село Габрово до Ксанти е унищожено от гръцката войска и турски башибозук, заварените в селото възрастни и болни габровци са изклани. Част от населението се спасява, като още на 10 юли, заедно с българите от съседното село Кръсто поле се изтеглят на българска територия към град Ксанти и Пашмаклийско.

От 17 юни до 28 юли на 1913 г.[38] от гръцката армия по заповед на командването й[39] са унищожени, изгорени и ограбени практически всички български села[40] и квaртали в градовете от Солун[41] до Кресна, където армията им попада в обкръжение от българските войски. От гръцките военни са изклани хиляди военнопленници (само в Нигрита са избити не по малко от 1159 пленени българи[42]) и обикновенни граждани и селяни българи, които не успяват да се оттеглят навътре в България, много от тях преди да бъдат убити садистчно са бити, осакатявани и са им вадени очите[43], включително на изнасилените жени и девойки. Клане е извършено и в Сярската гимназия. Хиляди българи загиват депортирани в лагери по гръцките острови, само в лагера Трикери за няколко месеца според гърците от 7000 затворени българи са измрели над 1000, в действителност броят им е много по-голям[44] , затова и Карнегиевата комисия не е допусната до концлагера. Интернирането и държането в нечовешки условия на големи маси българи от Беломорието и Македония по островите, където много ог тях загиват, става практика на гръцката власт продължила до началото на 60-те години на 20 век.

От 7 юли 1913г. [45][46]редовната турска армия започва кланета над българите в Одринска Тракия, същият и следващите дни е опожарино и унищожино голямото българско село Булгаркьой недалеч от Кешан, там са изклани 1100 души. Отвлечени и съпровождани с войници са 1030 човека с цел да бъдат изведени в Анадола. След много безчинства, изнасилвания и смърт една част от тази група (предимно жени и деца) е достигнала до Варна и Дедеагач.[38]Останалите заробени и отвлечени, предимно млади жени и деца, са потурчени. Такава участ имат и останалите по-малки български села около Кешан и Малгара. На 9 юли в Одрин са избити още 521 българи, в Узункюпрю и Хайребол са изгорени всички български села Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли, Ново село, Залъф (изклани 687 българи), Татарлар (населението бяга, застигнатите няколко десетки са изклани) и т.н. На 10 юли са подпалени източнните квартали на Свиленград, когато се разбира, че градът ще остане в България, турците го подпалват отново и го изгаряг до основи. Населението избягва навътре в България, но турците заловят над 30 възрастни българи и зверски ги изколват в скотобойната, заклани жени са хвърляни в дълбоките кладенци. От къщите няма помен, също и от големите масивни и обществени здания – черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини – всички са изравнени със земята. Останалия годен материал – камъни и тухли, турците отмъкват оттатък предполагаемата граница. Разорени и изгорени са всичките над 60 български села, клании и превърнати в бежанци са българите и от градовете в Одринска Тракия: Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Бунархисар, Деркос, Кешан, Малгара, Хайребол, Мидия, Енос, Родосто и т.н. Общо според Карнегиевата анкета в Одринска Тракия от турците са изклани между 50 000 и 60 000 българи, други 200 000 българи християни са превърнати в бежанци.

И да продължим – 1989-2019 година са избити с икономически средства на геноцид над 3 милиона българи от Организираните престъпни групи (ОПГ) на ГРОБСП+ДПСДСБКП и техните подопечни ОПГта – Топлофикация София ЕАД, ЧЕЗ, ЕВН, ЕнергоПро, Веолия, Дънди, ЦГМ, СОС, НАП, МВР, Прокуратура, СРС, СГС, ВАС, ВКС, КС, МС, НС. Всички те са ръководеи от юдомасони, турци, помаци, педерасти, лесбийки, мутри, отявлени терористи с бели якички, агенти на чуждо влияние, соросоиди, както и най-обикновени нискообразовани простаци-идиоти. В кланетата и убийствата по селата масово участват местни цигани, насърчавани активно и пасивно от ОПГтата.

Източник: https://bultimes.com/za-razstrel-ot-38-balgarski-tvorbi-v-v-vi-i-viii-klas-ostavat-14

Я да видим ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ - "мажоритарен кандидат" от ОПГ Енергерика

Я да видим един "мажоритарен кандидат", собственик на лиценз за търговия на ток даден от ДКЕВР и Р.. Овч. от който купуват тока си всички министерства на ГРОБСП, в колко Топлофикации е бил директор и с колко други ръководители на ОПГтата е свързан?

https://tr.bivol.bg/ring.php?guid=3970913D0290A5EFEC492811CBD5F91EA5FBEFED61FCB19BEF97C12EC0E8B059

ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ
GEORGI STOYANOV KADIEV
Данни от  Data from opendata.government.bg
за периода  period 01.01.2008-12.06.2018

Последни статии в Биволъ

• Борисов прехвърли на КПКОНПИ въпроса за конфликт на интереси при Горанов
• Застрахователите спечелиха и след промените в Кодекса за застраховането
• Кръстникът на Горанов осигурил и луксозна вила
• Боляри в режим на готовност
• Как Цацаров се подигра с публиката за собствеността на „Юлен“ АД и опъна чадър над Цеко Минев

 Начало  First ||  Помощ  Help 

 Търси  Search

Компании и лица свързани с лицето ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ до второ ниво (виж първо ниво)
Всички фирми, в които лицето (в червено) е собственик или управител и фирмите на други собственици и управители (в оранжево), с които лицето е съдружник или партньор
Companies and persons (in orange) connected to GEORGI STOYANOV KADIEV (in red) up to second level

ID	Фирма Company	Свързани лица
000662769	Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом ЕАД Spetsializirana bolnitsa za aktivno lechenie po akusherstvo i ginekologiya - Maychin dom EAD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	Стоимен Георгиев Иванов ИВИАН БОРИСЛАВОВ БЕНИШЕВ ВИКТОР БОРИСОВ ЗЛАТКОВ ТОДОР АТАНАСОВ ЧЕРНЕВ СИЛВИ ЛЮБЧОВ ГЕОРГИЕВ Николай Иванов Доганов Иван Дончев Смилов ИВАН АТАНАСОВ КОСТОВ Мирела Иванова Анастасова АЛЪН СЛАВЕВ НАЧЕВ ВЕЛИЧКА ИВАНОВА ВЕЛИЧКОВА МЕТОДИ ВАНГЕЛОВ ЯНКОВ ДИМИТЪР МИТКОВ ДРАГИЕВ ХРИСТИНА ЦЕЦОВА ГЕТОВА Гергана Зефирова Върбанова ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА АНТОН ЕВГЕНИЕВ ЖИВКОВ ЛЮБОМИР ЛЮБЧОВ ПЕНЕВ Димитър Тонов Димитров
116019472	ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД ЕАД TOPLOFIKATSIYA-RAZGRAD EAD Публични фондове Public money 102 695,60 лв. от 4 обществени поръчки BGN from 4 public procurements 44 370,00 лв. като бенефициент на европроекти (1) BGN from EU funds (1) ??? лв. като изпълнител на европроекти ??? BGN from EU funds contractor Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	МИХАИЛ НИКОЛАЕВ КОВАЧЕВ Ивайло Станков Чавдаров МИЛЧО ТОДОРОВ ГЕОРГИЕВ ЦАНКО ДАЧЕВ ЦАНОВ СВИЛЕН МАРИНОВ МАРИНОВ ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ДОНЧЕВ СТОЯН ГЕОРГИЕВ МАНОЛОВ ПЕТКО ЛЮБЕНОВ МИЛЕВСКИ
121086224	ОБЩИНСКА БАНКА АД OBSHTINSKA BANKA AD Публични фондове Public money 25 313 838,30 лв. от 40 обществени поръчки BGN from 40 public procurements 88 692,00 лв. като бенефициент на европроекти (1) BGN from EU funds (1) ??? лв. като изпълнител на европроекти ??? BGN from EU funds contractor Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ТОДОР НИКОЛОВ ВАНЕВ ЛИДИЯ СПАСОВА КОЦЕВА-СТАНКОВА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ДЖЕЛЕПОВ СПАС СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ БОРИСЛАВ ЯВОРОВ ЧИЛИКОВ НИКИФОР ИСТАЛИЯНОВ ВАНГЕЛОВ ГЕОРГИ ХРИСТОВ БЕЛОВСКИ САШО ПЕТРОВ ЧАКАЛСКИ АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ КОЛЕВ ВИОЛЕТА СТЕФАНОВА ИЛИЕВА РАДОСЛАВ ТОДОРОВ МИЛЕНКОВ ПЕТЯ НИКОЛОВА ДИМИТРОВА ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ КОТЛАРСКИ АНГЕЛ КИРИЛОВ ГЕКОВ ИВАНКА ТОТЕВА ПОПОВА СТЕФАН ЛАЗАРОВ НЕНОВ ДИМИТЪР ПАУНКОВ КОЛЕВ БОРИСЛАВ ИВАНОВ МОЯНОВ Здравко Борисов Гъргаров ЛЮДМИЛА СТОЯНОВА ВАСИЛЕВА ВЛАДИСЛАВ ИВАНОВ ГОРАНОВ ВАСИЛ БОРИСОВ ТРЕНЕВ
121856059	БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД BALGARSKA BANKA ZA RAZVITIE AD Публични фондове Public money 81 000 000,00 лв. от 2 обществени поръчки BGN from 2 public procurements Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	БИЛЯН ЛЮБОМИРОВ БАЛЕВ ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ БОРИСОВ НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ ДИМИТЪР НИКОЛОВ ТАДАРЪКОВ ГАРАБЕД АРДАШЕС МИНАСЯН ДЕНИЦА АНТОНОВА КИРОВА КРАСИМИРКА ДАВИТКОВА ВЕЛИНОВА-СЪЕВА МИТКО ЕМИЛОВ СИМЕОНОВ ДИМАНА АНГЕЛОВА РАНКОВА НИНА ХРИСТОВА РАДЕВА Стефан Александров Белчев Христо Вангелов Карамфилов НИКОЛАЙ НЕНОВ НЕНОВСКИ САШО ПЕТРОВ ЧАКАЛСКИ ИЛИЯ ВАСИЛЕВ КИРЧЕВ СТОЯН ТОДОРОВ МАВРОДИЕВ - Главен изпълнителен директор КИРИЛ МИЛАНОВ АНАНИЕВ ДИМИТЪР КИРИЛОВ ДИМИТРОВ КРАСИМИР ТОТЕВ АНГАРСКИ ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ РУМЕН ДИМИТРОВ МИТРОВ АТАНАС СЛАВЧЕВ КАЦАРЧЕВ ДОРОТЕЯ ИВАНОВА ПАНДОВА-ГАРГОВА СТОЯН ТОДОРОВ МАВРОДИЕВ РУМЕН АНДОНОВ ПОРОЖАНОВ ФРАНСИС АДАМ УЕЙКФИЛД КАРПЕНТЪР ВЕЛИНА ИЛИЕВА БУРСКА АНГЕЛ КИРИЛОВ ГЕКОВ Иван Кирилов Христов ЕМИЛ ЛЮБЕНОВ КАРАНИКОЛОВ ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ ГЮЛЕВ ДИАНА ТОНЕВА ДРАГНЕВА-ИВАНОВА ИЛИЯ ЗАПРЯНОВ КАРАНИКОЛОВ АСЕН ВАСИЛЕВ ЯГОДИН ДИМО ЕВГЕНИЕВ СПАСОВ АНДРЕЙ ИВАНОВ ГЕНЕВ
131216837	КАДИЕВ ГЛОБАЛ ЕООД KADIEV GLOBAL EOOD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ ВЕНЦИСЛАВ ПЕНЧЕВ ПЕНЧЕВ
175179995	МИЛТЕ ЕООД MILTE EOOD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	СТОЯН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ ПЕТКО ЛЮБЕНОВ МИЛЕВСКИ
200078595	УПРАВЛЯВАЩО ДРУЖЕСТВО ОБЩИНСКА БАНКА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕАД UPRAVLYAVASHTO DRUZHESTVO OBSHTINSKA BANKA ASET MENIDZHMANT EAD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ЛИДИЯ СПАСОВА КОЦЕВА-СТАНКОВА ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ ДИМОВ САШО ПЕТРОВ ЧАКАЛСКИ ВАСИЛ ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ КОЛЕВ РАДОСЛАВ ТОДОРОВ МИЛЕНКОВ СВИЛЕН БОГДАНОВ ГАБРОВСКИ ИВАНКА ТОТЕВА ПОПОВА ВАСИЛ БОРИСОВ ТРЕНЕВ
200260808	ЕВРОСТАРТ 2008 ЕООД EVROSTART 2008 EOOD Публични фондове Public money 1 673 490,00 лв. от 19 обществени поръчки BGN from 19 public procurements 236 818,00 лв. като бенефициент на европроекти (1) BGN from EU funds (1) Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ПЛАМЕН ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ КРАСИМИР ГАВРИЛОВ БИЛЕВ Велислава Георгиева Димитрова ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
201354826	ХРИСТОФ КЪНСЪЛТИНГ ГРУП АД HRISTOF KANSALTING GRUP AD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	Гернот Шизлер Гюнтер Дорфлингер Маркус Гран ХАЙНРИХ ГЮНТЕР ФРЮВИРТ ХРИСТОФ ХОЛДИНГ АГ ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА Деница Христова Чернева Иван Иванов Радев МАЯ ХРИСТОВА ЦАКОВА Гюнтер Фрювирт
201390740	МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД MIKROFINANSIRASHTA INSTITUTSIYA DZHOBS EAD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	БИЛЯН ЛЮБОМИРОВ БАЛЕВ НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ КОСТАДИН БОЖИКОВ МУНЕВ МАРТИН ЕМИЛОВ ГАНЧЕВ Христо Вангелов Карамфилов САШО ПЕТРОВ ЧАКАЛСКИ ИЛИЯ ВАСИЛЕВ КИРЧЕВ ЛЪЧЕЗАР ЛЪЧЕЗАРОВ ТОДОРОВ АНГЕЛ АТАНАСОВ ДЖАЛЪЗОВ РУМЕН ДИМИТРОВ МИТРОВ Христина Атанасова Тодорова ИЛИЯ ЗАПРЯНОВ КАРАНИКОЛОВ ДЕЯНА ГЕОРГИЕВА КОСТАДИНОВА КРАСИМИР НИКОЛАЕВ ПОПОВ
201408010	Ди Ей Би Консултинг ЕООД Di Ey Bi Konsulting EOOD Публични фондове Public money 971 700,00 лв. от 8 обществени поръчки BGN from 8 public procurements Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ВАСИЛКА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
202184163	ВОДОТЕХ-12 ЕООД VODOTEH-12 EOOD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ВАЛЕРИ МИЛЧОВ МИХАЙЛОВ СТОЯН ПЕТРОВ ЦВЕТАНОВ
831129175	МИТУ ООД MITU OOD Публични фондове Public money Няма данни No data Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ХОАНГ МИНХ ТХАНХ Няма избран нов управител ХОАНГ ТХИ ФОНГ ТХУ ХОАНГ ТХИ ФОНГ ТХУ ХОАНГ МИНХ ТХАНХ ДИМИТРИНКА БОРИСОВА МИЛЕВСКА ПЕТКО ЛЮБЕНОВ МИЛЕВСКИ
831609046	ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД TOPLOFIKATSIYA SOFIYA EAD Публични фондове Public money 71 014 900,28 лв. от 210 обществени поръчки BGN from 210 public procurements 70 268,00 лв. като бенефициент на европроекти (1) BGN from EU funds (1) Дългове към НАП Tax Debts Няма данни No data	ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ ГЕОРГИ ХРИСТОВ БЕЛОВСКИ САШО ПЕТРОВ ЧАКАЛСКИ ЛИЛИЯ АСЕНОВА МАУТНЕР Петър Тодоров Тодоров ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА ВАСКО СТОЯНОВ ПАВЛОВ ЛЮБКА СИМЕОНОВА ГЕОРГИЕВА ЛЮБЕН ДИМИТРОВ ПАРАЛАНОВ ПЕТКО ЛЮБЕНОВ МИЛЕВСКИ СТОЯН ПЕТРОВ ЦВЕТАНОВ

Общо публични фондове Public funds total: 180 516 772,18 лв./BGN

Общо дългове към НАП Tax debts total: 0,00 лв./BGN

Проверки в други регистри за лицето ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ
Check other registries about the person GEORGI STOYANOV KADIEV

• Има данни за лице с такива имена в декларациите на властта
• Лице с такива имена е проверявано от КомДос и не е установена принадлежност
• Има данни за лице с такива имена сред официално оповестените лица със сметки в КТБ

Регистри / Registries

Обявени агенти на държавна сигурност Communist secret services agents

Декларации пред Сметната Палата PEP Declarations

Лица със сметки в КТБ Account holders in CORPBank

Лица със сметки в КТБ (с парола)