сряда, 14 ноември 2018 г.

СИГНАЛ – ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е УПОТРЕБЯВАНО (ЗА ТЕРОР) !!!!!!!!!

Заповедното производство е употребявано по един недопустим и увреждащ начин, ощетяващ правата на гражданите!!!

СИГНАЛ – ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е УПОТРЕБЯВАНО!!!

Заповедното производство е употребявано по един недопустим и увреждащ начин, ощетяващ правата на гражданите!!!

На Вниманието на:

Софийска Адвокатска колегия

ВАдС

Европейски Омбудсман

ВСС

Служба за подкрепа на структурните реформи към ЕК

Копие до:

Министерство на правосъдието

БОРКОР

СИГНАЛ

от

адв. Светла Миланова,

Milans.lawconsult@gmail.com

Относно – Употребата на Заповедното производство, ГПК, по недопустим и увреждащ начин, отклоняващ се от добросъвестността и основните принципи и постаменти на Европейското право, като се отнема не просто максимална степен на защита на гражданина, превърнат в длъжник, а въобще в липса на такава, при което се нарушава действителното равновесие между страните, гарантирано както от ЕП, така и от националното законодателство.

В основата за съществуващите драстични нарушения в това специално производство, изразяващи се в практическа невъзможност или прекомерно трудно упражняване на права, предоставени от правото на Съюза са отклонения в предвидената съдебна процедура и порочна практиката на самите Районите съдилища като не извършват до край вменените им служебни задължения и не издават задължителни съдебни актове и не връчват съдебните книжа. По този начин е възпрепятстван достъп до информация и защита на длъжника, което е продължено впоследствие и от ЧСИ, който си позволява да подправя официално утвърдени образци по начин и форма, различна от утвърдената и да се подменят думи, от значение за разбиране правата на длъжника и последваща защита и още следващи порочни действия (не връчване на съдебен титул в оригинал, не връщане на съобщения до съда и т.н). Това поставя на дневен ред въпросът дали националната процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, където се гарантира участието и правото на защита на длъжника по начин максимално ангажиращ институциите или това се дължи на отклоняващо се поведение на съда от предвидените разпоредби? По този начин се e достигнало до накърняване правото на гражданина, превърнат в длъжник, по една извън състезателна съдебна процедура като няма достъп до информация и действителна надлежна правна защита. Начинът, по който към този момент се упражнява Заповедното производство неоснователно ограничена възможността на длъжника да разбера как и по какъв начин е формирана претенцията, как точно е формирана преценката и волята на съда да издаде съдебния титул – Изпълнително основание за принудително изпълнение. До длъжника не достига важна информация, както и съдебните актове – Разпореждане, които прокламират законността на водената кратко и бързо съдебно производство в интерес на заявителя и по този начин иначе гарантираната ефективна защита на гражданите – потребители е сведена до нула и те се превръщат в граждани – длъжници без права.

Въведеното Заповедното производство в новия ГПК е прието след Регламент ЕО № 1896 /2006 по създаване на процедура за европейска заповед за плащане и е във връзка с хармонизиране на националното законодателство с Европейското, насочено към издаване на съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Предвид строго формалния характер на това специално производство по принудително събиране на безспорни вземания връчването по надежден ред на съдебните книжа от съда на длъжника е крайъгълен камък по отношение на признаване на вземането като безспорно. С пропускането на връчване на съдебни книжа на практика се възпрепятства установяването на безспорността на вземането, тъй като длъжникът никога не получава съдебните актове подлежащи на обжалване, дори и съдебният титул, не се връчва от ЧСИ по ред и начин предвиден от закона.

В РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав), 16 юни 2016 година(*)„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 805/2004 — Европейско изпълнително основание при безспорни вземания — Член 3, параграф 1, буква б) — Условия за удостоверяване — Неприсъствено решение — Понятие за безспорно вземане — Процесуално поведение на страна, което може да е равнозначно на „неоспорване на вземането“ по дело C‑511/14, Европейският съд тълкува по следния начин безспорно вземане по съображения 5, 6, 10, 12, 17 и 20 от Регламент № 805/2004 гласят:

„(5) Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

Европейският съд в същото това решение поставя необходимост установяването на минималните изисквания за съдебна процедура, която води до съдебно решение, за гарантиране на длъжника информираност за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в таково време , за да може да организира своята защита, за изискването по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.

Регламентът има четири хипотези, при които вземането се счита за „безспорно“, когато:

а) длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или

б) длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход, в хода на съдебната процедура; или

в) длъжникът не се [е] явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата членка по произход; или

г) длъжникът изрично го е признал в публичен документ“.

Глава III от Регламент № 805/2004, в който се съдържат членове 12—19 от същия, установява минималните изисквания за процедурите относно безспорни вземания. Тези изисквания, служат за гарантиране на правата на длъжника, се отнасят не само до начините на връчване или съобщаване на акта за образуване на производството и на другите материали по делото, но също и до съдържащата се в него информация, тъй като длъжникът трябва да бъде уведомен за вземането, както и за реда, по който може да го оспори. Член 12 от посочения регламент е озаглавен „Обхват на приложимост на задължителните стандарти“. В решението се акцентира именно на гарантиране правата на длъжника – от самото връчване на съдебните актове, но и съдържащата се информация. Длъжникът трябва да е наясно за вземането и реда и начина на оспорването на претенцията.

Всъщност при воденото Заповедно производство по чл. 417 за издаване на заповед за незабавно изпълнение се оказва, че при наложената практика от съда длъжникът не получава надлежните съдебни актове – Разпореждане, защото те не се издават и не получава и необходимата информация по отношение на вземането. Достигната е до такава степен извращаване на тази специална кратка процедура за издаване на изпълнително основание за принудително изпълнение на безспорно вземане , че вече се възприето като нещо напълно нормално невръчването на книжа на длъжника от съда, а това което пък се връчва от ЧСИ е още по-странно и объркващо за длъжника, защото оригиналните образци съгласно чл. 425 ГПК са своеволно изменени и подменени по съдържание.

При това положение правата на длъжникът са драстично потъпкани в липсата на информираност по същество и навреме. Всъщност следва да се отбележи, че Регламент № 805/2004 установява само минималните необходими за спазването на правото на защита на длъжника с процесуални норми, без обаче да урежда всички аспекти на оспорването на вземането, като например по-специално формата на акта, с който то може да бъде оспорено, органите, които вземат участие в производството по оспорване, и приложимите срокове. В България заповедното производство е достигнало до абсурдни положения, когато се твърди от съда, че съдебният акт Разпореждане за уважаване молбата за незабавно изпълнение, подлежащ на самостоятелно обжалване с Частна жалба се бил „ инкорпорирал „в съдебния титул Заповед за изпълнение, сиреч 2 в 1. Инвенцията на съда обаче е в пряко противоречие както с граматичното тълкуване на закона, така и с основополагащите принципи на Регламента. Поведението на съда е подвеждащо и не само ограничаващо гарантирания достъп за защита, но напълно ликвидиращо осъществяването му.

Това налага незабавна институционална проверка върху провеждането на ЗАПОВЕДНО ПОИЗВОДСТВО от Районите съдилища и в последствие връчване на книжа от ЧСИ , отклоняващо се от предвидените основни постановки в Регламент 805/2004/ЕО и СЕ по безспорни плащания, ограничаване на основни права в гражданите в България за гарантиран достъп до правосъдие, и правата на човека. Накърняват се правата на гражданите, като се възпрепятства достъпа до правосъдие и защита.

Заповедното производство се употребява по недопустим начин, превърнат в манифактурно производство на издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист без да се спазват строго формалната процедура със съпровождане на издаване на съдебни актове – РАЗПОРЕЖДАНИЯ, КАКТО И ЛИПСА НА ВРЪЧВАНЕ НА ТЕЗИ АКТОВЕ ОТ СЪДА НА ДЛЪЖНИЦИ ПО ПРЕДВИДЕНИЯ РЕД В ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН НА БЪЛГАРИЯ.

Нарушаването строгия формален ред от съд и ЧСИ при издаване и връчване на книжа води до нарушаване на основните залегнали права на гражданите в ЕС,– равнопоставеност и баланс в обществото , съдът по пози начин облагодетелства определени групи от обществото по начин недопустим и непредвиден в закон.

Относно конкретно установени отклонения при издаване на актове и връчване на съдебни книжа от СРС в Заповедното производство, глава 37, ГПК

Поводът за настоящият сигнал е неточното прилагане на закона и порочно натрупани стереотипи в съдебната процедури – не издаване на съдебни актове и не връчването на преписи от тях и други съдебни книжа във връзка със Заповедното производство, глава 37 от ГПК от Районите съдилища.

Обръщам се към Софийската Адвокатската колегия, като част от стожерите на гражданско общество за законност и осъществяване на правов ред и гарант за правосъдие, да анализира създадената проблематика и да обърне общественото и институционално внимание за съблюдаването на върховенството на закона и точното му прилагане по отношение на Глава 37 от ГПК „Заповедно производство” като изрази свое мнение и по отношение на случващото се при прилагането на закона в Заповедното производство.
Сигналът ми е за налагането на девиантна съдебна практика от СРС в Заповедното производство, в отклонение на реда и правила, предвидени в ГПК „Заповедното производство”. Извършващите се нарушения са не от когото и да е, а от самия Съд, институцията отговорна за правораздаването, съблюдаването и точното правоприлагане на закона в нашето гражданско общество!

В какво се състои порочния стереотип на работа:

На първо място съдът не издава предвидените имплицитни съдебни актове в закона – РАЗПОРЕЖДАНИЯ в хода на провежданото строго формално производство.

И на следващо – не връчва преписи от съдебните актове и други съдебни книжа по ред и начин, предвидени в ГПК.
Опорочена е съдебна процедура до степен тя да бъде напълно нищожна поради липсата на мотивирани съдебни актове, така както предвижда закона и Конституцията (чл. 121) и надлежно връчване, в резултат на което драстично са нарушени права, основни принципи в националното право и това на ЕС. Оказва се, че Заповедното производство по чл. 417 ГПК от съдебно се е превърнало в манифактурно за издаване на Заповед за незабавно изпълнение без да бъде подплатено с необходимите съдебни актове. Това обаче има пагубни последствия за обществения баланс на справедливост, равноспоставеност, гарантиран достъп до правосъдие.
Има предвиден начин на връчване на съдебни книжа в ГПК , които е относим и за Заповедното производство в ГПК. . В Наредба №7 от 2008 за утвърждаване на образците на книжа, свъзани с връчването по ГПК е указана формата и съдържанието. Чл. 2 т. 20 посочва приложение №20 за съобщение за връчване на Заповед за изпълнение и на препис от РАЗПОРЕЖДАНЕ, въз основа на което е издадена. Към настоящия момент това съобщение образец № 20 с посочените документи не се изпраща и не се връчва на лицата!!! Стереотипът в СРС да не се връчват каквито и да е преписи от съдебни актове по Заповедното производство със съдебни съобщения – приложение № 20 ! Наложилият се модел на провеждане на заповедно производство, е в сериозно отклонение на тава, предвидено в ГПК и по-точно за незабавното изпълнение. В резултат на това правото на гражданина, влязъл в ролята на длъжник, е сведено до гражданска нула за разбиране и защита на случващото се срещу него. Отнето и възпрепятствано е правото му на гарантиран достъп до навременна информация, нарушени са основните принципи за разглеждане и решаване на делата в разумен срок! Хиляди дела по заповедното производство в СРС стоят като не приключили ТЪМНАТА СТАЯ НА ВСЕКИ СЪСТАВ поради неиздаването на надлежен съдебен акт, както и поради нарушаване реда на връчване на съдебни книжа. Тези съдебни книжа не са връчени, но същевременно срещу вече набедения длъжник има изпълнително производство, защото Изпълнителния лист е напуснал кориците на делото преди преписа от Разпореждането и оригинала на Заповедта да са връчени надлежно на страната.
Нарушен е основополагащ принцип в гражданското съдопроизводство – служебното начало. Съдът служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делата и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съдът е този, който връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а не други институции, освен ако не им бъде изрично разпоредено за това – ЧСИ (чл. 42 ал 2 ГПК). Тава частно връчване на книжа, също е обвързано с определен ред, в който съда е ангажиран с издаването на съдебен акт, разпореждащ извършването от частно лице. Връчването на съдебни книжа, така както предвижда закона, е обвързано с обратен документ Разписка за извършеното връчване. При проверка на всяко едно дело в заповедното производство се вижда, че книжата предвидени по Наредба № 7 да бъдат връчени със съобщение точен образец, издаден по нея, не се практикува. Действията за защита на „длъжника” в това производство за защита са напълно парирани изначално от съда. Натрупани са редица въпроси със сигурността на връчването и интересите на насрещната страна, сиреч длъжника.

Хиляди граждани се превръщат автоматично в длъжници при положение, че това производство е относимо само за безспорните вземания. А в действителност не е проверено и не довършено наличието на безспороността на вземането, защото тя е обвързана именно с признание от страна на длъжника. На гражданите принудително са лишени от информация и възможност за оспорване по ред предвиден в закона.
„Заповедно производство”, визира способите и документите, чрез които се доказва не просто едно вземане, а едно безспорно такова. Строго формално съдебно производство, при което отклоненията и пропуските водят до нищожност на действието. Започвайки със формуляр „Заявление за издаване на Заповед за изпълнение” и представен надлежен документ, в обсега на чл.417 ГПК, за да се стигне до Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист като краен резултат, се преминава през съдебна процедура, която изисква наличието на ВАЛИДЕН ФОРМАЛЕН СЪДЕБЕН АКТ, в случая – РАЗПОРЕЖДАНЕ, който съпътства това производство стъпка по стъпка. В него следва се съдържат всички необходими и изискуеми реквизити за валиден съдебен акт, от дата, обстоятелства, мотиви до надлежен подпис на съдията. В заповедно производство законът предвижда издаването на няколко съдебни акта, които отбелязват и документират, как се е достигало на крайния резултат – издаден изпълнителен лист. Този акт липсва в делата по Заповедното производство в СРС. Издаването от съда само на Заповед за изпълнение не може да замести съдебният акт на съда – Разпореждане най-малко поради различния предвиден ред за обжалване и основания.
Както вече подчертах СРС не счита за необходимо да издава този съдебен акт, който обаче е неразделна част от тази процедура. Заповедта за изпълнение е формален образец, който се попълва и в него няма мотиви на съда, за да се разбере как се е формирала волята на съда за същия този формален документ. А всеки съдебен акт трябва да бъде мотивиран и аргументиран и при отказ и при уважаването на заявлението. Неиздаването на това първично разпореждане като съдебен акт в писмена форма с необходимите основания, мотиви, подписи на съдия и прочее по закон определени изисквания, е основание, да се счита нищожно всяко последващо действие по това производство. С други думи, нищожен съдебен акт не следва да поражда права и задължения. Липсата на такъв води до нарушаване на неотменими права на защита и нарушаване на основни принципи в гражданското производство като равенство на страните, публичност и непосредственост.
Твърди за инкорпориране волята на съда в издадената Заповед за изпълнение и/или Поканата за доброволно изпълнение, което не релевира с правилата и разпоредбитете на закона. Получени копия от документи с Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, не е достатъчно условие, за да започне законно изпълнително производство. Следващият момент е, че имаме изначална порочна практика при ЧСИ, които не връчват надлежните документи, както изисква закона и подправят образците на Поканата за доброволно изпълнение по начин, който заблуждава длъжникът за неговите законни права. Съгласно чл. 419 ГПК Разпореждането, с което уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на инстанционен контрол с частна жалба в 2 седмичен срок от връчване на Заповедта за изпълнение. От което може да се направи извода, че Разпореждането и Заповедта за изпълнение трябва да бъдат връчени в един и същи момент. Безспорно и двата документа са издадени от съда, следователно трябва да бъдат връчени по надлежен ред от съда, както предвижда чл. 7 ал. 2 ГПК. Евентуално това може да стане от ЧСИ, само и единствено, ако има такова разпореждане от съда, т.е надлежен съдебен акт и само при условие, на искане на страната, която трябва да си поеме разходите за това, а не да бъдат надписвани за длъжника. С Наредба № 6 са посочени образците за заповед за изпълнение и други книжа във връзка с това производство, който не подлежат на редакция и изтриване на части от тях. Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, чл.2 т.9 предвижда съответна форма на съобщение на съда за връчване на препис от определение, разпореждане – Приложение № 9., Приложение № 20. От тези нормативни актове се вижда, че законодателят е предвидил и формата и реда на връчване на съдебни документи. Разпореждането и Заповедта за изпълнение е предвидено да бъдат връчени чрез СЪОБЩЕНИЕ, изпратено от съда. Така че дали трябва съдът да издава Разпореждане не стои под каквото и да е съмнение, но към настоящият момент СРС не издава такива актове в заповедното производство!
И още един важен въпрос, доколко Заповедното производство, във вида по който се процедира не противоречи на Европейското законодателство – регламента за безспорни вземания 805/2004/ЕО предвид това, че Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл отново могат да бъдат дирени основания за нищожност. Заповедното производство в България е въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Безспорността на вземането следва да бъде изследвана и установена още с уважаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение служебно от съда.

Не на последно място обезпокоителен е фактът, че почти една година след получено запитване EU-Pilot № 8135/15/JUST на Европейската комисия, няма яснота за официалния отговор на българското правителство и за процедурата въобще, няма яснота в какъв състав е работната група, отговаряла на запитването, за да не се окаже, че отговорът е писан от частни съдебни изпълнители например. Въпросът е от изключително значение, защото запитването касае разпоредбите на българското законодателство именно в частта изпълнително производство и по-специално заповедното производство, регламентирано в ГПК. Поставят се въпроси за съвместимостта им с правото на ЕС по отношение защитата на потребителите, както и чл. 7 и чл. 47 от Хартата на основните права, интерес за Комисията представлява и практиката на българските съдилища в това отношение. В същото запитване Комисията констатира, че в България правата на длъжниците остават незащитени в оптимална степен както в нормативната база, така и в процедурата по нейното прилагане. В тази връзка възниква и въпросът защо след като Европейската комисия констатира недостатъчна защита на длъжника, българското правителство и парламент не предприемат мерки по приемане на съответни промени в ГПК и приемане на специален закон за защита на длъжника при свръхзадълженост (какъвто проект има депозиран в Народното събрание).

В заключение – Спазването на граждансаките права, гарантирания достъп до правосъдие, правото на справедлив процес, равенството на страните, прозрачността и яснотата на процеса са потъпкани грубо. Нещо повече, незачитането на Регламентите на ЕС и съответните стандарти в правосъдието, задължителни на страните членки, каквато е България, отклоняването от точното прилагане на закона от страна на органите на съдебната и извънсъдебната система /каквито са ЧСИ/, по провеждане на Заповедното производство по този начин е средство за бързо преразпределение на имуществото на неограничен брой лица – граждани и нарушаване на гражданския баланс и установени представи за справедливост и правосъдие.

Ето защо, апелирам адвокатската общност да изрази своето становище по отношение на осигуряване на справедливо, прозрачно ясно и безпристрастно съдебно производство и осигуряване на информация и достъп до гарантирани права на защита на гражданите, за прилагане на духа и буквата на закона в Заповедното производство така както е била замислена и предвидена изначално. Апелирам за вниманието на адвокатската общност и нейното ангажиране по повдигната проблематика с настояване за незабавен институционален контрол по отношение на точното прилагане на закона в съответствие с Европейските регламенти и основни принципи.

С уважение,
Източник: https://dlazhnika.org/заповедното-производство-употребяв/

Втора молба с Правно основание чл. 250 вр с чл.78 (3) от ГПК за допълване на Решение по отношение поисканите разноски.

В решението си Съдът е пропуснал леко да се произнесе по писмени молба и становище, поради което с тази молба е подканен най-любезно да го направи. Молбата е входирана от подателя с № 5184608 от 13.11.2018 г.

До: СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

72-ри състав, II ГО,

гр.д. 11979 / 2017 г.

М О Л Б А

Правно основание чл. 250 вр с чл.78 (3) от ГПК

от ответник, ЕГН , GSM с адрес гр. София,

......................................................................................................

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На 22.06.2018 г. входирах с вх. № 5106216 Молба, пришита в кориците на делото на страници 236 до 238 , по която все още не сте се произнесла. Съдът е длъжен да се произнесе по всяка една молба, независимо писмена или устна. Същото касае и Становище по чл. 102 ГПК вр. чл. 147, чл. 148 ГПК и вр. чл. 154 ГПК с вх.№ 5109640 от 28.06.2018 на страници 257 до 273.

Впредвид, че отхвърлихте изцяло исковете на ищеца срещу мен с Решение №489659 от 18.09.2018 г., в срокът по чл. 250 ГПК отправям настоящата Молба за допълването му по отношение на входираните горепосочени Молба и Становище, както и присъждането на разноските, за които съм молил в Отговора по чл.131 ГПК, в Писмените бележки, в о.с.з., както и отново в горепосочената молба от 22.06.2018 г. В последната приложих списък по чл. 80 ГПК (стр.238 по делото), по който следва да се произнесете. Молбата и списъкът в нея предхождат последното проведено о.с.з. на 25.06.2018 г. и напълно отговарят на съдържанието на чл.80 ГПК. Същото искане е направено и в Становището.

Моля на основание чл. 250, вр. с чл. 78 (3), чл. 248, вр. с чл. 80 ГПК и вр. с чл. 46 ЗНА за допълнение на Ваше Решение №489659 от 18.09.2018 г. по отношение на присъдените разноски.

Отново Моля да ми присъдите всички направени разноски в заповедното и в исковото производство съгласно Молбата ми с вх. № 5106216 от 22.06.2018 г. тъй като те са предизвикани от ищеца.

12.11.2018 г. С Уважение:

Гр. София

Молба до ОПГ СРС за допълване на нищожно решение, правно основание чл.250 ГПК.

При нас пристигна тази молба, входирана с № 5181617 в СРС за допълване на идиотско нищожно, незаконно, невалидно решение на първоинстанционният съд. Подадена е въззивна жалба, разбира се, но с посочената молба задължаваме съда да се произнесе по собствената си гавра, наречена Решение.....: http://93.152.175.226/Acts/GetActContent?blobid=849963

До: СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

72-ри състав, II ГО,

гр.д. 11979 / 2017 г.

М О Л Б А

На основание чл. 250 от ГПК

от ответник , ЕГН , GSM

с адрес: София, жк. , ул. , № ,

и от , ответник, ЕГН ,

с адрес: София, , жк. , ул. , № , вх. , ет. , ап.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание и в срок по чл. 250 от ГПК, правим настоящата Молба за Вашето най-компетентно допълване на Решение №489659 от 18.09.2018 г. с оглед затвърждване на мотивите в него.

1. Моля на основание чл. 250 ГПК да допълните Вашето Решение с изрична констатация каква е ролята на Ищеца? Предвид, че глаголът „доставя“ и определението „доставена“ са употребени позитивно в контекста по отношение на ищеца цели 11 пъти, че ищецът доставя, че топлинната енергия е доставена. И един път в контекст с ответниците, че оспорваме да е доставяна ТЕ в имота ни. Доставчик ли е ищеца на Топлинна енергия или не е?

2. Моля на основание чл. 250 ГПК да допълните Вашето Решение по отношение на твърдението, че между страните съществува облигационно отношение възникнало въз основа на Договор за продажба на топлинна енергия при Общи Условия (стр. 2 горе) – „Основателността на главния иск е предпоставена от установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните..“, Моля да посочите номерът на Договора, както и неговите клаузи:

2.1. Къде е Мястото на смяна собствеността върху стоката / границата на собствеността, тоест точката на продажбата,

2.2. Кои са страните в тази точка на продажбата,

2.3. Кое е Средството за търговско измерване (СТИ) в тази точка,

2.4. Каква е договорната цена на единица топлинна енергия,

2.5. Какви са изискванията към качеството на услугата,

2.6. Редът и условията за прекратяване на договора.

Както и да представите копието от договора с топлопреносното предприятие за присъединяването на сградата. Нито ние, нито СЕС такива не притежаваме!

3. Моля на основание чл. 250 ГПК да допълните Вашето Решение по отношение на твърдението Ви, по чл. 153, ал.1 от ЗЕ, а именно, да посочите установеното ясно и конкретно по какъв точно начин и къде собственият ни имот е присъединен? „Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите .., присъединени към абонатна станция...“ – стр 2 горе.

4. Моля да конкретизирате с точен цитат от Закона за енергетиката на съответният отменен (17.07.2012г) член 153, ал. 1 от ЗЕ вашето твърдение на стр. 2 горе, че „Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена.“ Моля вместо да преразказвате, да препишете отмененият състав едно към едно, за да ни стане ясно дали Решението е валидно и днес или текстът е бил валиден само преди 17.07.2012 г.

5. Моля въз основа на същия чл 153, ал. 1, който цитирате, да обясните по какъв начин клиент на ТЕ става потребител на ТЕ? По силата на договор или без договор? Всички сме клиенти на ВиК, на ЕРПтата, но когато не консумираме, няма потребление, не сме потребители и не плащаме. Влизайки в магазин, ние веднага ставаме клиенти на магазина, но ако нищо не закупим, не сме потребители и нищо не плащаме, нали? Дефиницията за Битов Клиент я има в Закона за енергетиката ДР §1,т.2а – той КУПУВА за собствени битови нужди. А ако не купува, битов клиент ли е? Вие можете ли да купувате без да плащате, позволено ли е това? Всяка покупка става с договор. „Покупка“ без договор, ерго без плащане, не се ли нарича кражба? А принудително плащане без да сте купували не е ли също кражба или дори рекет? А доставка без договор непоръчана доставка ли е по чл.62а, ЗЗП и Р 2006/2004? Има ли противоречие със ЗЗП и Р 2006/2004?

6. Моля да мотивирате как по силата на закона „клиентът“ ерго „собственикът“ („ползвател на имот“ не е равно на „ползвател на ТЕ“, понеже „имот“ не е равно на „ТЕ“, нали) е задължен да заплаща доставената и потребена топлинна енергия! Не противоречи ли на ДФЕС чл.101-чл.108 – нерегламентирана държавна помощ или ищецът има Сертификат от ЕК? Може ли да заплаща само доставената, но непотребена ТЕ? Може ли да заплаща доставена и подарена? А недоставена, но потребена ТЕ (която доставена от другиго)? Когато сме в магазините, но не купуваме, задължени ли сме да заплащаме доставките на магазините, тоест да заплащаме, че щандовете не са празни?

7. Моля да конкретизирате с цитати на конкретните състави от конкретните закони от Нормативната уредба това ваше твърдение „Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, ..., е обусловено от придобиването на правото на собственост...“ Ние сме собственици на много имоти в различни градове и села от векове. Колко дължим за тях на новопоявилия се ищец?

8. Много моля да мотивирате и обясните смисълът на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Къде и как се „клиентва“ ТЕ отдадена от СИ, когато в имота и общите части радиаторите са демонтирани, ерго няма потребление, ерго сградните инсталации в имота и в общите части са затапени и не работят. И след като демонтираните радиатори и затапените сградни инсталации не работят и няма потребление, няма и потребители. От това следва ли, че дори и да сте клиенти по дефиницията на чл.153, ал.6, не сте потребители?

9. Моля да обясните защо „услугата сградна инсталация“ не противоречи на Директива 27/2012/ЕС, в чл. 9, т.3 и на задължителният действащ (вр с чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ) стандарт БДС EN 834, параграф А4, където няма дефинирани „услуга СИ“.

10. Има или няма дефиниция, в чл. 150 от ЗЕ че ОУ „имат функцията на Договор“, както твърди ищеца. Тъй като не сте взели отношение в Решението по тяхното твърдение от ИМ, моля да го направите, за да знаем дали сме задължени.

11. Тъй като все пак цитирате чл. 150 от ЗЕ, то моля конкретно да ПОСОЧИТЕ в Решението си в кои именно „най-малко в един централен и в един местен ежедневник“ са публикувани ОУ на ищеца в различните им версии, започвайки от актуалните най-последни ОУ!

12. Моля Ви най-законосъобразно да мотивирате кредитирането на СТЕ като „обективно и компетентно“ при положение, че вещото лице, което сте назначили Бойка Стефанова Валева-Тодорова:

а) няма 5 годишен стаж по специалността „топлинно счетоводство“, каквато специалност дори не съществува в законите и кодовете със специалностите.

б) регистрацията и по БУЛСТАТ 5705121078 е едва от 24.10.2011 като ЕКСПЕРТ КЪМ СЪДА И ПРОКУРАТУРАТА, Развиваща дейност, с Основна дейност по НКИД 2003 – „Архитектурни и инженерни дейности и технически консултации“, нямащи нищо общо с „топлинно счетоводство“, нито „топлотехника“, нито дори със „технология на машиностроенето и металорежещите машини“, както е регистрирана в списъците на вещите лица!

в) След като в.л. не е независимо от съда лице, както трябва да е по закон, а е експерт към съда, Мотивирайте правно основанието за нейното неотвеждане?

г) Живее на топлофициран адрес гр. София, ж.к Борово, 1680 София, Район Красно село, ул. „Ген. Стефан Тошев“ 26, бл 223а, вх.Д, ет.5, ап.81, GSM: 0887-506125; e-mail: bvaleva@mail.bg, където е и централният офис на „Топлофикация София“ ЕАД!

13. Моля Ви да мотивирате, че Решението Ви не е повлияно от свързаността Ви с ищеца, след като живеете в топлофицирана сграда и в собствен топлоснабден апартамент в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.26, ет.5, ап.21 където сте и член на УС на ЕС и представлявате ищеца ТС пред съгражданите си и тях пред ищеца ТС, както и че работите в СРС, чиито сгради са топлоснабдени от ищеца и където представлявате ищеца пред гражданите и гражданите пред ищеца!

14. Моля да вземете отношение по подадените 6 броя Сигнали по чл.205, ал.1 от НПК за престъпления по НК в кориците на делото. Прикривате ли ги или ги поддържате?

Гр. София С Уважение: / П1 / / П2 /

08.11.2018 г.

неделя, 4 ноември 2018 г.

България на три прасета

„…нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита”
(Христо Ботев – „Борба”)

ДЪРЖАВНА МАФИЯ-
порнография!
ЕРУПЦИЯ-
на корупция!

ХЕЙ,НАРОДЕ НАШ-
ръководен от апаш!
ТРИТЕ ШОПАРА-
крадат с пълна пара!

ПРОКУРАТУРА-
на Властта креатура-
ПРОКУРОР ГЛАВЕН-
калтак олигавен!
В ПАРЛАМЕНТА-
до мента – мента!
ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРОГРАМИ-
с пропаднали мадами!
МУТРОМИЛИЦИОНЕРИ-
мултимилионери!
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ-
шум на банкноти!
ДЕПУТАТИ-
примати!
ОПОЗИЦИЯ-
без позиция!
КОАЛИЦИЯ-
крадлиция!
ЖУРНАЛИСТКА,ЖУРНАЛИСТКА-
ама не й стиска!
ФОНДОВЕТЕ ОТ ЕВРОПА-
Нашият да кльопа!
НЕЛЕПИ ДЕБАТИ-
на гьонсурати!
ПРАВОВЕРНИ ДЕМОКРАТИ-
от фондации заплати!
БОКЛУК ДО БОКЛУКА-
така е тука!
КОМУНИСТИ-
с идеали-
СОЦИАЛИСТИ-
с капитали!
МЕНТЕ-ДЕСНИЦАТА-
на Мутрата в колесницата!
ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ-
в пълно забвение!
И НАДУПЕНАТА ПРЕСА-
на дебелите метреса!
А НАРОДЪТ СИ ПАСУВА-
СЛУЖБИЦАТА ПАЗИ-
НА РАКИЯ ВКЪЩИ ПСУВА-
ВСИЧКО ЖИВО МРАЗИ!
КАСТРИРАНИТЕ СИНДИКАТИ-
явни фалшификати!
БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ-
тотална деградация!
СОЦНОСТАЛГИЦИ-
в стройни редици!
ЖУРНАЛИСТИКА-
еквилибристика!
В УТРОТО НА СВЕТЛА ЕРА-
крачим бодро с Премиера!
ДРУГАР ОТ СОЦА-
грантове цоца!
НАШЕНСКАТА МИСКА-
яко се натиска!
ТЕЛЕВИЗИЯ-
за ревизия!
СЪБУДИ СЕ,
БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ-
чака ни ислямизация!
МЛАДИ И СТАРИ-
станаха чалгари!
РАЗМАХВАТ ДОНОСНИЦИ-
разни въпросници!
ИМАТЕ СИ ВОЛЯ-
управлявайте си,моля!
ДРЪНКАТ
ЛЕВИТЕ ЗА СТАЧКИ-
и премятат тлъсти пачки!
РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ-
блян за фантастите!
НЕЗАВИСИМ СЪД-
чакай го отвъд!
ОБЕКТИВНА МЕДИЯ-
пошлата комедия!
ПРОДАЖНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ –
без конкуренция!
ФРАШКАНО С ПРОСТАЦИ-
с финикийски знаци!
С ДИНКО И ДЖИНО-
отиваме на кино!
НАРОДЪТ ЗАМИНА-
да бачка в чужбина-
ОСТАНАХМЕ БУНАЦИТЕ-
да ни клатят дебелаците!
А НАРОДЪТ СИ ПАСУВА-
СЛУЖБИЦАТА ПАЗИ-
НА РАКИЯ ЯДНО ПСУВА-
И ЛЮТО МРАЗИ!
СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКОТО ГОВЕДО-
КАТО В КЪЛЧИЩА ПАТЕ-
избира си Дедо
или гавазина му – Бате!
МЕРКЕЛ,МАКРОН И ТЕРЕЗА-
станахте за пеза-
И С ПРЕГРЪДКА ДЕЛОВИТА-
крепите Бандита!
ПАРТИЙНИ ДРУГАРИ-
безмозъчни твари!
КУЦО И САКАТО-
въздиша по Тато!
ГЕРБИЛ-
(ГЕРБЕР+ДЕБИЛ)-
РАЗРЕД БЕЗГРЪБНАЧНИ-
с намерения прозрачни!
ПЪТНИЧЕ,РАЗКАЖИ
НА ДЕЦАТА И ВНУЦИТЕ-
че в България
на власт са боклуците!
ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО-
национално предателство!
ПО СТЪЛБАТА СЛИЗА-
директно в пандиза-
ИЛИ ЗА НАДГРОБНО СЛОВО-
го думнат с парче олово!
МНОГОСТРАДАЛЕН
НАШ НАРОД-
прикован в хомот!
ТОЙ Е ПРОСТ
И ВИЕ СТЕ ПРОСТИ-
затова се разбирате-
НА ЧАРКОВЕ
ЩЕ ВИ РАЗКОСТИ-
докато го избирате!
В ЯСЛА ГОВЕЖДА-
няма надежда!
МАФИЯТА ДА МРАЗИМ-
България да опазим!
А ЗА СВОБОДАТА-
грабвай автомата!

НИКОЛАЙ РИЗОВ, Фейсбук

Източник: http://www.informiran.net/българия-на-три-прасета/

https://bultimes.bg/bulgariya-na-tri-praseta/

http://burgas-podlupa.com/българия-на-три-прасета-0

вторник, 9 октомври 2018 г.

ЖАЛБА ДО СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА против Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от Софийска Районна Прокуратура срещу ОПГ "Топлофикация София" ЕАД

09.10.2018 г. гр. София

ДО

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

Ж А Л Б А

от

От инж. , ЕГН , GSM ,

живущ в гр. София, кв. ул. № , ет. , ап.

и от , ЕГН ,

с адрес: София, , жк , ул. № , вх. , ет. ап.

против: Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство

от Софийска Районна Прокуратура, пр. пр. 35759 / 2018 г.

ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР,

Не сме доволни от постановлението на МИХАЕЛА НИКОЛАЕВА - прокурор при Софийска районна прокуратура от 08.08.2018 г. (14.08.18) с което е отказано образуването на досъдебно производство.

Прокурор Михаела Николаева твърди, че отговорът от „Топлофикация София“ ЕАД (ТС) е с по-правдива и законова обосновка от изброените хиляди нарушения и престъпления в нашите Заявления. Тя напълно се е застъпила за измамното становище на юрисконсулта- представител на „ОПГ Топлофикация“, като цитира техните лъжи, а именно: „Уточняват, че по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия.“ Михаела Николаева е пренебрегнала всички изложени от нас факти и обстоятелства, че при демонтирани радиатори, няма как да сме „присъединени“ към Абонатна Станция. Отделно, че чл. 153 от ЗЕ не дефинира ПОТРЕБЛЕНИЕ, а единствено техническото присъединяване. Всеки може да е присъединен към ЧЕЗ или към ВиК, но да не ползва, ако не живее в имота или не желае. Когато влезем в Търговска верига „Зора“ или „Лидл“, например, ние сме клиенти на „Зора“ или „Лидл“, докато не излезем, дори и нищо да не закупим. За да има законово право клиентът да е потребител, а доставчикът да е продавач, между двете страни задължително следва да е сключен преди това индивидуален писмен договор съгласно задължителните чл. 38а, чл. 38б, чл.38в от Закона за Енергетиката (ЗЕ), както и специалната конструкция в глава Х - „Топлоснабдяване“ от ЗЕ - чл. 149, ал.1, т.6, чл. 149б, чл. 150 от ЗЕ. Съгласно ЗЕ, ДР, §1, т. 2а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия... за собствени битови нужди.“, то задължително за целта трябва да има Договор, където да присъстват цената на стоката, мястото на продажбата, срокът на договора, права, задължения, неустойки и други. Законодателят е употребил изразът „купува“, което не може да се осъществява без да е сключен преди това задължителният договор според конструкцията на чл. 149, чл. 149а, чл. 149б и чл. 150 от ЗЕ при общи условия, както и съгласно чл. 38а, чл. 38б и чл. 38в от ЗЕ. Съответно битов клиент на „Топлофикация София“ ЕАД (ТС) следва да има договор с ТС. Битов клиент на ЧЕЗ следва да има договор с ЧЕЗ. Битов клиент на АЕЦ Козлодуй, цех Топлоснабдяване следва да има договор с АЕЦ Козлодуй, цех Топлоснабдяване. По смисълът на тази дефиниция, почти 99,999% от жителите на планетата Земя, понеже почти навсякъде има електричество, сме „битови клиенти“, защото закупуваме по един или друг начин, независимо от кой електрооператор, ел. енергия за битови нужди. Това означава ли, че ТС има 8-9 милиарда потребителя? Не, нали!? Купувачите на природен газ също сме „битови клиенти“, но не сме клиенти на „Топлофикация София“ ЕАД, нали? Цитатът продължава: „Съгласно чл. 150, an. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.“ Защо ли от „ОПГ Топлофикация“ пропускат твърде нахално да запишат, че чл. 150 от ЗЕ се прилага заедно с чл. 149 и чл. 149б от ЗЕ, след като в редица закони и наредби, изискването за задължителен писмен договор е адресирано именно към цялата конструкция на чл. 149, чл. 149б и чл. 150 от ЗЕ, защото без Договор, общите условия са едно правно нищо, те нямат правен смисъл. Това са основни постулати от учебниците по облигационно право. Задължителността на Договорите е изрично записана недвусмислено и в чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в (3) от ЗЕ. В тях пише изрично ДОГОВОРИ, а не „неподписани Общи условия без договори“. За ТС тези специални членове не важат ли, или ТС е по-специална и затова е над Закона? Аз твърде ясно и конкретно бях записал в преписката с Рег. №. 228000-5120 - 25.05.2018 г. към 04-то РУ на СДВР, съответно с Рег. № 35759 / 2018 г. в СРП, а именно:

3. “Топлофикация София” ЕАД не спазва ЗЕ и Наредба № 16-334 : Чл. 149 (1), т.6, чл. 149б (1), (2) от ЗЕ, изискващи задължително наличието на подписан писмен договор (при общите условия по чл. 150 от ЗЕ). За наличието на писмен(и) договор(и) пише и в Наредбата 16-334 в чл. 22, т.3 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149 и чл. 150); чл. 38 т. 2; чл. 32, т.4; чл. 40; чл. 42; чл. 43 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149 и чл. 150), чл. 39; чл. 45 (2); чл. 47 (2); чл. 49 (5); чл. 70 (3) (препращащ отново към ЗЕ чл. 149; чл. 149б и чл. 150 на ЗЕ). Също чл, 63(1)(2)(3); чл. 61(2),т.2; чл. 65, касаещи ФДР, както и чл. 9(1),т.4; чл. 12, т4, г); чл. 17(2), (4); чл. 18(1); чл. 18 (3), т.1; чл. 19; чл. 20, касаещи присъединяването, изискват се даже и предварителни договори. Нарушени са също чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в (3) от ЗЕ. С всичко това са приложими санкциите по чл. 206; чл. 207 (1) т.2, (2); чл. 207б (1) и (2); чл. 213а; чл. 214 от ЗЕ. A за извършване на принудителна услуга, каквато се явява недоговорeната такава, “Топлофикация София” ЕАД консумира съставите на глави принуда по НК чл. 143; и Изнудване по НК чл.213а (2) т.4 т.7, (3) т.2 т.3 т.5 и т.7; чл.214 (1); чл.214а.

Същото се твърди в Решенията на Съдебната власт:

В Определение № 3258 от 07.03.2013 на ВАС по адм. д. 2771 / 2013г. се казва, че:

„Общите условия не са административен акт, съответно не подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища“.

„Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В тези условия се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите, както и условията за качество на топлоснабдяването, реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления, отговорности при неизпълнение на задълженията. Общите условия нямат белезите на административен акт, а именно – не са властическо волеизявление на орган на изпълнителната власт или на друг приравнен на него орган, отношенията между доставчика на топлинна енергия и клиентите не са на власт и подчинение, не се пораждат едностранно правни последици, изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Още по-малко тези общи условия имат характер на нормативен административен акт, както твърди жалбоподателят. Тези правила не съдържат административно правни норми, правилата не са издадени по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, не са издадени от орган, който да е овластен за това от Конституцията или от закон, не се обнародват в Държавен вестник.“

„разпоредбата на чл. 298,ал.1 ТЗ, дава възможност търговецът да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Топлопреносните предприятия, в частност [фирма], нямат качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, те не принадлежат към системата на изпълнителната власт и не са носители на административни правомощия.“

„Общите условия за продажба на топлинна енергия по своята правна същност не представляват индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, чл. 65 или чл.75 от АПК“

Също в Решение №11 от 03.07.2018 г. по конституционно дело №8 от 2018 г. на Конституционния съд е застъпено становището от учебниците по облигационно право, че Общите Условия (ОУ) сами по себе си не обвързват никой. Те представляват единствено една предварителна оферта от едната към другата страна: „договор при общи условия. Този вид договори е уреден в чл. 16 ЗЗД. Характерна тяхна специфика е различният начин, по който изразяват волята си съконтрахентите. Предложителят отправя към неограничен кръг от лица оферта, чиито елементи или част от тях не подлежат на обсъждане, т.е. съконтрахентът или ги приема и сключва договора или не и тогава няма сключен договор.“ Тоест ОУ по чл. 150 ЗЕ на ТС са напълно невалидни, ако не са част от задължителния индивидуален писмен Договор по чл. 149 (1) т. 6 от ЗЕ. Ако бъде сключен такъв договор при ОУ, то задължително и ОУ трябва да бъдат преподписани от страните според чл. 147а от ЗЗП. В същото Решение, касаещо определянето на пределните цени от КЕВР, се застъпва становището, че това не са реалните пазарни/договорни цени, а ограничение забраняващо на дружествата да предлагат договори с по-високи от тези цени. „Решението на КЕВР създава пределна цена, т.е. ограничение за предложителя да договоря с потребителя по-висока цена. Това ограничение възниква преди да бъде направена офертата до потребителя.“ В този смисъл, за да има пазарна цена, тя трябва да бъде договорирана в договора: „Потребителите заплащат …...... цени не на основание на съответното решение [на КЕВР], а на основание сключен договор“.

По отношение на договорите за продажба на ТЕ при централно отопление договорите задължително са писмени чл.47 (2) ЗЗП и допълнително чл.147а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) предвижда ОУ да бъдат приемани само с изричен подпис на потребителя.

Прокурор Михаела Николаева, поради незнание и некомпетентност, или поради съучастие в Организирана престъпна група, пропуска да отбележи като ИЗМАМА и следващата лъжа на „Топлофикация София“ ЕАД-цитираме от нейното Постановление: „От дата на влизането в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди се счита, че между купувачите на топлинна енергия и "Топлофикация София" ЕАД има сключен договор.“

Това е огромна измама. Ето съдържанието на целия чл. 150 от ЗЕ в който никъде не пише, че ОУ имат силата на договор!

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;

2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Както вече пояснихме, ние не сме клиенти на ТЕ на дружеството. Нямаме сключен Договор при ОУ (или даже без ОУ). Не сме сключвали писмени допълнителни споразумения към договора, според ал. 3, защото няма към кой договор да ги добавим. Дефиницията на чл. 150 ЗЕ на субектите по сделката продажба, а именно – ТПП и Клиентите напълно припокрива дефиницията на съконтрагентите в чл. 149 от ЗЕ:

Чл. 149. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:

5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Точка 5 и 6 са свързани, защото е очевидно, че „Топлофикация София“ ЕАД изпълнява ролята и на топлопреносно предприятие (ТПП) и на доставчик. Виж Приложение 1, в което юрисконсултът на ТС твърди, че ТС е ДОСТАВЧИК на ТЕ. Във всеки лист наречен „Съобщение към фактура“, ТС сама се титулова именно „Доставчик“. При нас изпълнява и функцията на фирма за дялово разпределение – виж гр.д. 11979/2016 г. в СРС, 72 с-в.

Чл. 149. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 се предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 - от производителя, а по ал. 1, т. 6 - от доставчика на топлинна енергия, за одобряване от комисията.

Тази алинея 2 от същия чл. 149 от ЗЕ директно препраща към прословутите ОУ по чл. 150 от ЗЕ. Това са същите ОУ. Тоест нецитирането на чл. 149, ал.2 от ЗЕ не прави ОУ по чл. 150 от ЗЕ валидни като самостоятелен елемент в правния мир. Чрез тази алинея, законодателят е определил недвусмислено ОУ като неразделна част от писмен договор, с който да се породи облигационното отношение. Законовата конструкция е именно тази – чл. 149, чл. 149б, чл. 150 от ЗЕ. Препращане именно към тази конструкция имаме и в Наредбата за топлоснабдяване №16-334/2007 г. на МЕ в чл. 22, т.3 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149 и чл. 150); чл. 38 т. 2; чл. 32, т.4; чл. 40; чл. 42; чл. 43 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149 и чл. 150), чл. 39; чл. 45 (2); чл. 47 (2); чл. 49 (5); чл. 70 (3) (препращащ отново към ЗЕ чл. 149; чл. 149б и чл. 150 на ЗЕ). Също чл, 63(1)(2)(3); чл. 61(2),т.2; чл. 65, касаещи ФДР, както и чл. 9(1),т.4; чл. 12, т4, г); чл. 17(2), (4); чл. 18(1); чл. 18 (3), т.1; чл. 19; чл. 20, касаещи присъединяването, изискват се даже и предварителни договори.

Да не споменаваме, че ал. 2 и ал. 3 от чл. 150 ЗЕ са неравноправни клаузи и противоречат на по-висшестоящи закони и съгласно чл. 15 от ЗНА не следва да се прилагат. Какво прави наследник или купувач или новороден, който придобива имот след изтичането на тези срокове? Самият текст в ал. 3, че специалните условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения означава, че тези споразумения са единствено към вече действащ или заварен писмен договор.

Понеже ТС не е част нито от изпълнителната, нито от законодателната, нито от съдебната власт, според чл. 8 на КРБ, касаещ държавното устройство в страната, и тъй като ТС не сключва Договори, е запитано от Адм. Съд СГ, дали ТС притежава сертификат от ЕК за ползване на държавна помощ съгласно чл. 101-чл 108 от ДФЕС.

В Приложение 2 към Жалбата има Молба до Административен съд, гр. София, 39 състав, адм. д. № 2003/2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ №23 Б, представлявано от от Сашо Чакалски – Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Любомир Гелков – юристконсулт. ТС е била задължена от Адм. Съд да представи сертификат от ЕК за държавна помощ в съответствие с Регламент 1/2003 от чл. 101 до чл. 108 от ДФЕС. Ищецът съобщава на АССГ, че „по никакъв начин не можем да се позовем на чл. 108 от ДФЕС, тъй като „Топлофикация София“ ЕАД не получава държавна помощ.“ – на стр. 1 долу, както и на стр. 2 в средата четем „дружеството остава на мнението, че не би могло да представи сертификат от Европейската комисия за държавна помощ в съответствие с Регламент 1/2003 от чл. 101 до чл. 108 от Договора за функциониране на ЕС, тъй като не е получавало държавна помощ.“

С оглед изложеното дотук, както и предвид чл. 19 от КРБ, във връзка с чл. 5 от КРБ, става кристално ясно, че не съществува никаква облигационно-правна връзка между нас - и/или от една страна и „Топлофикация София“ ЕАД от друга страна. Жалбоподателите не сме нито клиенти, нито потребители на топлинна енергия на дружеството.

Без договор има ПРИНУДА, ИЗНУДВАНЕ, което е дефинирано в цели глави на НК, а според ЗЗП, чл. 62, както и Регламент 2006/2004 с пряко действие в ЕС, за непоръчаните доставки се забранява заплащане на претендираните суми, тъй като това е рекет.

За справка на СГП, прилагам от страницата на АЕЦ Козлодуй извадка от „Инструкция за работа с клиентите на топлинна енергия“ с Идентификационен № ТС.ЕД.ИН.001/06 на Дирекция „Производство“ към подразделение Цех „Топлоснабдяване“ в АЕЦ Козлодуй от 2014 г.

http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=production&p1=Топлоснабдяване

или конкретно:

http://www.kznpp.org/uf//proizvodstvo/Toplosnabdiavane/Instrukcia_za_rabota_s_klientite_na_toplinna_energia.pdf

на последните две страници се намира Приложение №11 - формата на Индивидуалния „Договор по общи условия за продажба на топлинна енергия от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД на клиенти за битови и небитови нужди, на клиенти, извършващи стопанска дейност, организации на бюджетна издръжка или клиенти упражняващи свободна професия, които ползват топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в самостоятелни сгради – етажна собственост“ на основание чл. 149 от Закона за Енергетиката.

Понеже Законите са за всички, веднага възниква основателният въпрос – защо АЕЦ Козлодуй може да спазва Закона за Енергетиката и да сключва Договори по чл. 149 от ЗЕ, съгласно задължителните изисквания в чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в (3) от ЗЕ и може да спазва ЗЗЛД, ЗЗП, ТЗ, ЗЗД, ЗДДС, КРБ и прочие, а ТС ги престъпва?

В деловодството на ТС сме входирали значителен брой Възражения срещу едностранното ни НАСИЛСТВЕНО обявяване за потребители на дружеството. Входирали сме Искания да ни бъдат предоставени каквито и да са Договори. Такива няма. Към настоящата преписка следва да присъства Заявление по образец на ТС за закриване на партида, която не се ползва. Това Заявление е с вх. № Г-5855 от 09.05.2014 г. по което с Фискален бон с Номер 12322 от 10:26ч. сме таксувани за услугата. На бонът пише „Откриване на партида“, понеже цената за откриване и закриване била една и съща, според обяснението на касиерката! Въпреки това ТС отказа да закрие тази партида и продължава НАСИЛСТВЕНО да фактурира фабрикувани количества, с което осъществява многобройни ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, освен всичко останало.

За незаконното притежание на наш НА N __ от ___.___.____ г. от страна на дружеството сме сезирали КЗЛД. Тъй като ТС не е страна по ипотека, по покупко-продажба или по съсобственост на процесния имот, е в сила престъплението за притежание на ЧУЖД документ за собственост в пълно нарушение на ЗЗЛД и чл. 17 от КРБ!

За поведението на държавната ТС по чл. 7 от КРБ, както и по ЗОДОВ и НК, следва да се наложат съответните административни наказания и персонални глоби на конкретните виновни служители в дружеството. С оглед на многомилиардния грабеж от над милион потребители (над 400 хил. домакинства) за последните 18 години трябва да се образуват множество наказателни производства, за да може организаторите, помагачите, участниците, извършителите на тази Организирана престъпна група да излежат дълги присъди. Отказът на Прокуратурата да въдвори ред и справедливост, какъвто демонстрира прокурор Михаела Николаева, въпреки стотиците страници текст в преписката, представлява отказ от държавност, отказ от суверенитет и отказ от законност. В тази хипотеза на гражданите не ни остава нищо друго, освен да се хванем за оръжието и с много кръв да върнем държавата обратно на суверена по чл. 1 от КРБ.

Въпреки стотиците страници обем на преписката, която подадох в 04 РУ на СДВР, немотивираното твърдение на прокурор Михаела Николаева, че „не се съдържат каквито и да било данни за извършено престъпление, което да покрива състава на който и да било текст от НК“ е еднозначно - прокурор Михаела Николаева, като помагач на ОПГ, консумира съставите на чл. 9, чл.10, чл.11, чл.17, чл. 20 (1) и (4), чл. 21, приготовление, съучастие и помагачество, чл.23, чл.26 за множество престъпления във връзка с чл. 93, т.1, т.2, т.5, т.7, т.8, т.12, т.20 от НК. Следва да се провери дали от преписката не са отстранявани документи.

Приложения:

1. Извадка от Отговор до КЗЛД по жалба с рег. индекс № ППН-02-177/06.03.2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД с рег. индекс № М-334 / 30.04.2018 г. чрез процесуален представител Любомир Гелков – юристконсулт на „Топлофикация София“ ЕАД

2. Молба до Административен съд, гр. София, 39 състав, адм. д. № 2003/2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ №23 Б, представлявано от от Сашо Чакалски – Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Любомир Гелков – юристконсулт на „Топлофикация София“ ЕАД

01.10.2018г. С уважение: П1 П2

Гр. София / инж. , /

сряда, 14 ноември 2018 г.