Възражение по чл. 414 ГПК срещу нищожна Заповед за изпълнение на ОПГ СРС и Топлофикация
Приложение №7 към чл.7
До Софийски Районен съд
Гр. София
Адрес: бул. Цар Борис
III, №54
ВЪЗРАЖЕНИЕ
Рекетирани
набедени за длъжници (трите имена, наименование на
дружеството или организация
ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:...............................................................................................................
Адрес (седалнще/адрес на
управление): гр. София
Телефон:.......................................... Факс:.......................................... Електронна
поща:
Представляван от законен представител:
Трите имена:.......................................................................................................................................
Телефон:..............................................................................................
Факс:..................................
Електронна поща:................................................................................................................................
Пълномощник:
Трите имена:.....................................................................................................................................
Телефон:............................................................................................... Факс:.................................
Електронна поща:...........................................................................................................................
На основание
чл. 414 ГПК
По ч.гр.д. № 50066 / 2018, СРС, ГО,
31-ви състав
Господин/Госпожо Съдия,
Не дължим изпълнение на вземането по издадената НИЩОЖНА заповед
за изпълнение.
Базирана е на: ТРИ ИЗМАМИ в Заявлението (стр.5 долу в делото), за „наличие на правопораждащ факт-договор за продажба на топлинна енергия”,
а ТАКЪВ НЕ СЪЩЕСТВУВА и не е представен!
Четвърта огромна ИЗМАМА на заявителя е, че ОУ по
чл.150 от ЗЕ „имат силата на договор“
(стр.6 дело, горе), такъв текст отсъства в
съдържанието на чл. 150 от ЗЕ!!
Петата ИЗМАМА на заявителя повторена
ШЕСТкратно е, че съществувала изготвена изравнителна сметка/обща фактура. ТС не
издава данъчни фактури по ЗДДС!
Шестата двукратна ИЗМАМА
касае имота, който НЕ Е ТОПЛОСНАБДЕН, неприложим е чл.153, ал.1 ЗЕ. Набедените
и РЕКЕТИРАНИ за длъжници не сме нито клиенти (по
чл.153, ал.1 или ДР §1,т.2а от ЗЕ), нито потребители на заявителя!
Един клиент става потребител единствено по силата на Договор по чл.38а, чл.38б,
чл.38в, чл.149, чл.149б при ОУ по чл.150 ЗЕ. Клиент на „Лидл“ може да не купи
нищо, ergo
той не е потребител!
Седма ИЗМАМА повторена двукратно-
Незаконно претендираните суми за
Дялово Разпределение. По чл. 139, ал.2, чл.139в и чл.149б, ал.3 от ЗЕ са за
сметка на доставчика, („доставена от дружеството
ни топлинна енергия“), тоест Заявителя!
Осма ИЗМАМА повторена четирикратно – няма „действително / реално потребена топлинна
енергия“, защото няма как, тоест няма присъединени отоплителни тела и
реални измервателни уреди, няма договор за потребление с договорна цена, няма
реално измерване, а има методика за
дялово разпределение противоречаща на принципа за „действителност“, нарушени са чл.38б ал.1 т.3 и ал.4, чл.155 ал.2 от ЗЕ; чл.9,10,26,28
и приложение VII от
директива 27/2012/ЕС; чл.66 ал.3 т.1 ЗЕЕ за реални сметки.
Девета ИЗМАМА повторена
двукратно – няма „реални отчети“,
защото не е спазен действащ стандарт БДС EN
834, нито чл. 140, ал.1,т.2 от ЗЕ, нито чл.156, ал.1 и ал.2 т.3 от ЗЕ, Наредба №16-334 и др.
Десета ИЗМАМА – ОУ не са публикувани в един централен и 1 местен ежедневник!
Упълномощената Заявителка КИЧКА
ЗДРАВКОВА ИВАНОВА, юрисконсулт по трудов договор № 134/10.10.2012 г. тел.
02/9033071 и адрес гр. София п.к. 1680, ул. Ястребец №23Б декларира, че „доколкото
ми е известно, представената информация е вярна“, с което се ангажира
напълно с изложените пред Съда ИЗМАМИ и извършени престъпления по чл. 321, ал.3 вр с членове 210, 211,
212, 223, 232, както и по чл. 310, ал. 1 вр чл. 309, ал. 1 и членове 311, 314, 316
от НК.
За
посочените ДЕСЕТ ИЗМАМИ и нарушения по чл.3 ГПК, във връзка с чл.193, чл.194
(3) ГПК и чл.205, ал.2 НПК следва да сезирате Прокуратурата и КПКОНПИ. Ако прикриете извършването на престъпленията, попадате под
ударите на чл. 282; чл. 288; чл. 294;
чл. 322 от НК и други, както и чл.
20 във връзка с чл. 93, т.1, т.2,
т.5, т.7, т.8, т.12, т.20, чл. 9 (1), чл. 10, чл. 11 (1) и (2) НК за
извършителство, съучастие и/или помагачество.
Заповедта по чл.410 от ГПК също е невалидна на основание
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.2, пар.1, във връзка с чл.3, пар.1,
т.”Конкуренция” и чл.2, пар.2 във връзка с чл.4, пар.2, т.”Енергетика”,
т.”Защита на потребителите” от ДФЕС. Съдът е трябвало да приложи Общностното
право (чл.3 от ЕР 805/2004) и да подложи на формална проверка заявлението, тъй
като очевидно твърдението на заявителя, че облигационното отношение произтича
по силата на чл.150, ал.2 от ЗЕ противоречи на императивните норми на чл.101 -
чл.108 от ДФЕС (непозволена държавна помощ в полза на търговско дружество), на
чл.7 от директива 2011/83 ЕС, на Определение 3258/07.03.2013 г. на ВАС-5 чл. с. и на Решение №11 от 03.07.2018
г. по конституционно дело №8 от 2018 г. на КС, както и да изследва договора служебно за наличие на неравноправни
клаузи по силата на 93/13/ЕО. Заявлението е недопустимо, тъй като е насочено
срещу физическо лице-собственик на имот, а заявителят доставя ТЕ единствено до
Абонатната станция, където по негови твърдения я продава на Етажната собственост-друг
субект със свои самостоятелни управление и финанси. Това бе потвърдено от ТР на
ОСГК на ВКС по ТД 2/2016 г. Ищецът не е платил ДТ съгл. чл.72, ал.1 ГПК за
всеки един от четирите иска (за ТЕ и за ДР за главница и за лихва) – 4 х 25 =
100.00 лева. Разпоредителното заседание е трябвало да бъде открито съгл.
чл.121, ал.3 от Конституцията и чл.11 от ГПК. Не ми е връчено разпореждането от
разпоредителното заседание. Няма индивидуализация на претенцията-каква част е
за БГВ и др. Сумите по т.9 и т.12 са различни. В имота не постъпва каквото и да
е количество ТЕ от централно отопление. Претендираната
сума е с неясен произход и ако има давност, да се вземе предвид. В пълна сила е
и аргументацията на Съда в Разпореждането от Приложение 2.
Следва да отмените Заповедта по Заявлението и не
указвайте по чл.415, чл.422 ГПК.
Моля за изготвяне на настоящето възражение във вр.чл.46 ЗНА
да ни бъдат присъдени разноски на стойност 300.00 лв.
Приложения:
1.
Заявление за закриване на неползвана партида по
образец на Заявителя с негов Рег. № Г-5855 от 09.05.2014 г.
2.
Разпореждане на 31 състав, СРС от 11.06.2014г.
по гр.д.№31069/2014 г.
3.
Право на Европейския Съюз и Върховенство на ПЕС
над националното право.
4.
Анализ „Следи ли съдът за неравноправни и
нищожни клаузи в заповедното производство (практика по приложението на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК)“ от съдия-докладчик Константин Александров Кунчев, 8 Април, 2018. Той е 30 стр.,
давам интернет връзка.
гр. София С УВАЖЕНИЕ:
дата: 05.11.2018 г. (подпис) (подпис)
Приложение № 7 към чл.7
УКАЗАНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ
1.
Обосноваване
на възражението не се изисква, за това не е необходимо попълването на никакви
данни.
2.
Възражението
се подава или изпраща в съда, подписано от длъжника.
3.
По
желание може да бъдат посочени причини, поради които се оспорва вземането.
4.
Когато
част от задължението се признава, това се посочва изрично.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1:
Заявление образец ТС за закриване на партида с вх. номер, касова бележка и лични данни
ПРИЛОЖЕНИЕ
2:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 11.06.2014 г.
Софийският
районен съд, първо гражданско отделение, 31 състав, в закрито заседание на
единадеесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Васил Петров
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 31069 по описа за 2014 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
3128687/09.06.2014 г., на „Топлофикация София” ЕАД срещу Виолета Динева Бушева.
Със
заявлението се претендира заплащането на суми за главница и мораторна лихва с
посочени размери и периоди. Твърди се, че длъжницата е ползвала доставена
топлинна енергия, която не е заплатила. Сочи се, че длъжницата е потребител на
топлинна енергия, като се цитира легалната дефиниция на ЗЕ за потребител на
топлинна енергия за битови нужди. По-конкретно се сочи, че главницата се
формира от задължения за заплащане на потребена топлинна енергия по прогнозна
месечна консумация и по изравнителни сметки, а така също и за услугата дялово
разпределение. Двете вземания за главница са разграничени. Разграничени по
размер са и вземанията за мораторна лихва върху двете главни вземания.
Заповедният
съд намира подаденото заявление за нередовно.
На първо
място, съдът констатира, че не са заявени фактите или фактът, от които ищецът
твърди да е възникнало процесното облигационно отношение, в съдържанието на което
се включва задължение на длъжницата да заплаща потребена топлинна енергия.
Цитирането на правни норми не представлява изложение на обстоятелствата, на
които се основава претенцията - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК (задължение на
заявителя в заповедното производство по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК), измежду
които най-важното - посочване на правопораждащия договорното правоотношение
юридически факт или юридически факти. Не представлява изложение на
обстоятелствата, на които се основава претенцията, и посочването на вида на
твърдяното правоотношение. Нередовността не би била по-малка, ако например
заявителят твърдеше, че с длъжницата са в наемно правоотношение и цитираше
разпоредбите на раздел четвърти от Особената част на ЗЗД, в който раздел се
урежда договорът за наем, без да се сочи конкретно юридическият факт или факти,
породили конкретното правоотношение. Най-многото, което може да се разбере от
твърденията в заявлението, е, че длъжницата е бил собственица или ползвателка
на имота, като по силата на закона се
твърди, че така е възникнало процесното облигационно отношение. Не е ясно
кое от двете - собственик или ползвател (вещен, облигационен, фактически) - се
твърди да е била длъжницата. Всяко правоотношение възниква от действието на
правната норма при наличието на конкретен юридически факт или фактически състав
(т.нар. механизъм на правно регулиране), който трябва да бъде индивидуализиран.
Няма причина за масов заявител, от типа на „Топлофикация София“ ЕАД, да се
снижават изискванията.
На второ
място, не са посочени в заявлението конкретни суми за главница за прогнозна
консумация за всеки един месец от периода на претенцията, нито суми за
мораторна лихва за всяко едно вземане за неплатена месечна сума по
прогнозни сметки. Не са посочени и
поотделно сумите по изравнителните сметки за всеки един изравнителен период.
Посочването им е необходимо по следните съображения:
Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно. Това
означава, че на длъжника следва да е напълно ясно какво вземане се претендира
от него, за да прецени дали да го оспори, или не. Чл. 414, ал. 1 ГПК обаче дава
право на длъжника да възрази само срещу част от вземането. Следователно
вземането, което се претендира от длъжника, трябва да бъде индивидуализирано във
всяка своя част. Доколкото заявителят твърди, че претендираната сума за
главница е сбор от множество различни по размер суми по прогнозни сметки и
изравнителни сметки, той е следвало да индивидуалицира подробно сумата, като я
разбие по месеци и по отчетни периоди. Като не го е сторил, заявителят е
накърнил правото на длъжника на възражение досежно претендираното вземане в
пълния обем, който чл. 414, ал. 1 ГПК дава на длъжника. Недопустимо е едва в
бъдещ исков процес по чл. 415, ал. 1 ГПК кредиторът да уточнява вземанията си и
едва тогава длъжникът да преценява дали да оспори, или не, и ако да, в каква
част. (ГПК не позволява постановяване на частично решение при признание на
иска, а освен това при признание на иска длъжникът би се натоварил с излишни
разноски в полза на кредитора за заповедното и за исковото производство).
Недопустимо е съдът да издаде заповед за изпълнение изобщо за глобалната сума,
а една по повод частичното възражение на длъжника по чл. 414 ГПК да разсъждава
в каква част да издаде изпълнителен лист, и в каква част – да даде указания по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако например
длъжникът посочи, че признава вземанията за част от периода, а за този период
заявителят не е посочил сума, заповедният съд няма да може да реагира по
никакъв начин - нито ще може да даде указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията за този период - (защото длъжникът не ги оспора!),
нито да издаде изпълнителен лист за този период - (защото няма конкретна
сума!).
За пълнота
на мотивите съдът посочва, че доколкото по делото се твърди, че вземането за
топлинна енергия е формирано от прогнозни сметки, коригирани с вземания по
изравнителните сметки за дялово разпределение, то най-много би могло да се
приеме, че заявлението е редовно, ако бе посочен размер на претенцията за
топлинна енергия за поне за всеки отделен отчетен/изравнителен сезон, но в
случая периодът обхваща два отоплителни сезона.
На трето
място, не са изложени достатъчно факти относно претенцията за стойност на
услугата дялово разпределение - как това вземане е възникнало в патримониума на
заявителя. Това вземане е посочено само като стойност, но не и като
правопораждащ юридически факт.
Посочените
нередовности не може да бъдат поправени в рамките на настоящото производство. В
рамките на заповедното производство съдът не може да дава указания за
отстраняване на нередовности, тъй като, на първо място, нормите, съдържащи се в
глава тридесет и седма ГПК са специални и дерогират приложението на общата
норма на чл. 101 ГПК, според която съдът следи служебно за надлежното
извършване на процесуалните действия, указва на страните в какво се състои
нередовността, как тя може да бъде отстранена и определя срок за поправката. На
второ място, в горепосочената глава от ГПК липсва изрично препращане към
правилата на общия исков процес и по-конкретно към нормата на чл. 129, ал.2
ГПК, а, от друга страна, в чл. 411 ГПК не е предвидена възможност заявлението
да се оставя без движение и да се дават указания за привеждането му в
съответствие със законоустановените изисквания и съответно в каква форма да се
извърши поправката (с молба със свободно съдържание или с ново заявление по
образец). Само по изключение, ако заявителят не е използвал утвърдения образец
за заявление или е използвал неправилен образец, съдът му дава указание за
отстраняване на тази нередовност - чл. 425, ал. 2 ГПК.
С оглед
горното съдът намира, че подаденото заявление е неоснователно.
Така
мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 3128687/09.06.2014 г., на
„Топлофикация София” ЕАД срещу Виолета Динева Бушева.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от „Топлофикация София” ЕАД пред Софийския градски съд.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3:
ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1.
Съгласно чл. 5 ГПК
във връзка с чл. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 3 от ЗСВ
съдебните състави трябва да прилагат точно законите, съгласно чл. 15 ал. 3 от
ЗНА във връзка с чл. 5 ал. 4 от Конституцията и във връзка с членството ни в ЕС
националният ни съд е длъжен да прилага Общностното право, което е с приоритет
пред националното. Служебното
прилагане на ЕС право е вменено на националния съд, видно от практиката на
ВАСъд по прилагане на ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО С ПРЯКО ПРИЛОЖЕНИЕ БЕЗ КОМЕНТАР СПРЯМО
НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО ПО РЕШЕНИЕ № 7732 от 06.11.2009 на ВАСъд София по а.х.дело № 4468/2009
г., В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България -
Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на 14.05.2009 г. :
"Общностното
право е автономен правен порядък и се прилага непосредствено на територията на
държавите - членки. Принципът за върховенство на общностното право прави неприложима по право всяка
противоречаща му разпоредба на вътрешното законодателство, независимо от ранга
на нормативния акт, в който тя се съдържа.”
“Прилагането на този принцип задължава националния съд по
конкретно разглеждан от него спор да прилага правото на общността в рамките на
своята компетентност и да остави по
собствена инициатива неприложена разпоредба на националното законодателство,
която му противоречи, без да изчаква отмяната на тази разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред” (в този смисъл е решение на
Съда на Европейските общности от 9 март 1978 г. по дело 106/77 (делото
Симентал))
Не прилагане на първичното (Парижкия,
Римския, договорът за създаване на ЕС,
Лисабонския , Харта за основните права в ЕС и т.н) и вторичното (Регламент,
директива и решение) право на Общността, както и съдебните решения постановени
от Европейския съд (чл.633 от ГПК) е грубо нарушение на правото въобще. От една
страна е основание за търсене на извънсъдебна отговорност с правно основание
чл. 4 параграф 2 от ДФЕС, а от друга постановеното
решение от националния съд е без сила на присъдено нещо (Дело С-119/05 г Lucchini). Кои решения са без сила на
присъдено нещо? - естествено невалидните. Трябва да отбележим, че се касае за
въпроси от съществено значение по спора, като приложимо право, наличие на
облигационна връзка между страните и
т.н., при което са нарушени: принципът на конкуренция на енергийния
пазар Регламент 1/2003; право на собственост съгл. чл. 17 от Харта на основните права на ЕС;
правата на потребителите - регламент
2006/2004 в връзка с чл. 38 от Хартата на основните парва на ЕС и т.н.
2.
Трябва да отчетем и факта на
приложимо право с оглед предоставяне по силата на ДФЕС на изключителни
правомощия на Общността в редица области като енергетиката, конкуренцията,
правата на потребителите и др.
Следователно националните съдилища в този случай действат като органи на
съдебната власт на ЕС. От друга страна нормите, които регламентират тези
области са с императивен характер. Неспазването на тези норми и
подмяната им с норми противоречещи на тях от вътрешното ни право, както и
умишленото погрешно тълкуване на определени разпоредби, води до невалидност на съдебното решение. Никоя
страна-членка на ЕС не може чрез националното си законодателство да намалява
потребителските права на европейските граждани, залегнали в ЕР 2006/2004 !
3.
Практиката на ищеца/заявителя е в тотално противоречие с правния ред. Същността на правото, като социално явление, при държавна
форма на управление е да регулира обществените отношения, закрепени в основния
договор формиращ Обществото. Разглеждайки държавата на атрибутивно ниво,
единствения начин да се скъсат основните връзки между народ и институции, народ
и управление, е да се нарушават правни норми отразени в този обществен договор.
Силата и бързината на разрушаване на тези връзки е в пряка пропорционалност на
вида на тези правни норми, и какви отношения регулират. В конкретния случай сме
изправени при хипотезата на институционалния монопол - недопустим за всяка една
правова държава - тъй като се нарушават именно основни принципи във
функциониране на обществото, които са в състояние да разрушат самото общество.
Това са принципи преди всичко свързани с правата на гражданите, разделението на
властите, функциите на държавните власти (вкл. и съдебната) и функциониране на
икономиката. Игнорираните от ищеца / заявителя състави са неизчерпателно изброени по приложен списък. Видно
от същия се нарушават над 350 състава от конституцията, регламенти, директиви и
закони. Кое търговско дружество би си позволило да наруши над 350 законови
разпоредби и да не бъде санкционирано? От друга страна проблемът не е от 1-2
години, а е започнал от 2001 г. До сега колко правителства се смениха, колко
народни представители бяха и са в Народното събрание, колко дела се водят от
Топлофикация към гражданите и въпросът все още не е решен? По отношение на
гражданите: обхват - над 2 милиона пряко
засегнати от казуса топлофикация;
предели- чрез психически тормоз и финансово изнудване се е достигнал
краен предел - включително и отнемане на човешки живот. В социалните мрежи има
достатъчно публична информация за това. По данни на ищеца от месец февруари
2013 г. над 67 000 души са без отоплителни тела в имотите си, а са
рекетирани да плащат данък ”сградна инсталация”. Ищецът се хвали със
заведени около 250 000 дела срещу
софийски граждани и е може би единствения търговец в света, който така масово
съди своите „абонати”. Ето защо всяка институция, част от нея, включително и
съдебен състав, който по един или друг начин със свое действие или бездействие
подпомага пряко или косвено монопола „топлофикация” участва в унищожаването на
българската държавност, а постановените
от тях актове се нищожни.
*****
ПРИЛОЖЕНИЕ
3а:
ПРИНЦИП ЗА ПРИМАТ (ВЪРХОВЕНСТВО) НА
ОБЩНОСТНОТО НАД НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО
Един от основните стълбове на
правото на ЕС е приматът му над законодателството на държавите-членки на ЕС.
Проблемът с примата на МП над
националните законодателства или обратно дълго време е дискутиран в юридическата литература. Край
на научните спорове се слага на 44та сесия на ОС на ООН от 1989г., когато се
приема резолюция, съгласно която международните норми имат примат над
националните.
В рамките на ЕС проблемът с
примата е решен със създаването на Европейските общности (ЕО) и създаването на
самостоятелна правна система. Общоприето е, че правото на ЕС има примат над
националните законодателства на държавите-членки на ЕС, който принцип е
закрепен и в конституциите на самите държави-членки.
Европейският съд е признал
принципа за примата на правото на ЕО за пръв път през 1964 в съдебно решение по
делото Коста срещу Енел. През 1978 Съдът в свое решение приема примата на
правото на ЕО като естествен резултат от факта, че нейният правопорядък е
неразделна част от правните системи на държавите-членки, която техните съдилища
са длъжни да прилагат, а в друго посочва, че разпоредбите на правота на
Европейската общност са неделима част от правната система на Европейскея съюз и
имат предимство в правопорядъка, приложим на територията на всяка държава-членка.
В своите решения Съдът се позовава преди всичко на безсрочното съществуване на
ЕО, на властта й както в нейните граници, така и на международните отношения, и
на прехвърлянето на суверенитета от държавите, създаващи една правна система,
която обвързва техните граждани и тях самите.
Основното правило на доктрината е,
че разпоредбите на правото на ЕО, имащи директен ефект, винаги имат примат над
националното право на държавите-членки, което е естествен резултат от
обстоятелството, че правопорядъкът на ЕО е неразделна част от правните системи
на тези държави, който техните съдилища са длъжни да прилагат.
Принципът за примата се основава
на учредителните договори, а не на националните законодателства на
държавите-членки. Затова не е необходимо позоваването на конституционни норми,
по правило необходими за уреждане на взаимоотношението му вътрешно и
международно право. Всеки национален съд при разглеждане на дела в рамките на
собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да
защитава правата, които то дава на индивидите, както и да не прилага разпоредби
на националното законодателство, които му противоречат.
Интегрирането на правните системи
на държавите-членки изключва възможността държавите да дават предимство на
едностранни и последващи национални мерки, след като доброволно са възприели
примата на правовия ред, установен в ЕС. Държавите-членки не могат да приемат
мерки, които са несъвместими с този правов ред. Изпълнителната сила на нормите
на правото на ЕС трябва да има унифицирано приложение във всички
държави-членки, за да не се поставя в опасност постигането на договорните цели.
В учредителните договори не съществуват изрични разпоредби по този въпрос, но в
чл. 249 от Договора на ЕО се съдържат елементи в подкрепа на тази теза.
Европейският съд е приел редица решения, указващи как националните съдилища да
уреждат конфликти, възникващи му правото на ЕС и националните законодателства.
Като цяло във всички държави-членки приматът на правото на Европейския съд от
върховните съдилища.
Въпреки това не всички
държави-членки са приели абсолютния примат на правото на ЕС, особено тези,
имащи системи за контрол на конституционното законодателство. Това, както и
фактът, че ЕС постоянно се развива и усъвършенства, създават възможност за
конфликт и спорове.
ПЕС има предимство, защото е
специално право, имащо първичен характер и е приоритетно по отношение на
националните законодателства. Прието е като такова по силата на учредителните
договори, посредсвом, които държавите-членки доброволно прехвърлят права и
задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕС,
едновременно с това ограничавайки държавния си суверенитет.
Целта на възприемането и прилагането на примата на ПЕС е да не се позволи на
националните актове да имат предимства над актове, приети от органи на ЕС и да
не се руши доверието между държавите-членки.
