ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила По този документ ОПГ ГРОБСП ще приемат мигранти от всякакъв произход! http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=116399

Министерски съвет брой: 60, от дата 25.7.2017 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.8 Постановление № 144 от 19 юли 2017 г. за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила. Заключителни разпоредби § 1. В преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 167 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2016 г.; изм и доп., бр. 65 от 2016 и бр. 28 от 2017 г.) се създава нов § 3а: „§ 3а. (1) Редът по това постановление не се прилага за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за дейности за преместване и презаселване на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. (2) Условията и редът за предоставяне на финансиране по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за преместване и презаселване на чужденци с предоставено убежище или международна закрила се определят с акт на Министерския съвет.“ § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател:  Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет:  Веселин Даков НАРЕДБА за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се уреждат: 1. условията и редът за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в Република България; 2. индикаторите за интеграция; 3. участието на органите на централната власт и кметовете на общини в процеса по изпълнение на споразумението за интеграция; 4. координацията и контролът по изпълнение на споразумението за интеграция; 5. отговорността при неизпълнение на споразумението за интеграция. Чл. 2. При осъществяване на дейностите за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила задължително се отчитат конкретните рискове за националната сигурност. Чл. 3. (1) Споразумението за интеграция се сключва между чужденец с предоставено убежище или международна закрила в Република България и кмет на община. (2) Споразумението за интеграция е за срок една година. (3) Срокът на споразумението за интеграция може да бъде удължен еднократно за срока по ал. 2 по предложение на кмета на общината и с писменото съгласие на чужденеца с предоставено убежище или международна закрила в Република България. (4) В случай че чужденецът е придружен от пълнолетни членове на неговото семейство, се сключва едно общо споразумение за интеграция. (5) В случай че чужденецът е придружен от ненавършили пълнолетие членове на неговото семейство, след сключване на споразумение за интеграция се изготвят индивидуални интеграционни планове за всяко лице под 18-годишна възраст. Чл. 4. (1) Споразумението за интеграция включва: 1. страните по споразумението; 2. срока, за който се сключва; 3. информация за: а) възраст; б) пол; в) гражданство; г) ниво на образование, наличие на професионален опит и професионална квалификация; д) информация относно ненавършилите пълнолетие деца; е) друга информация относно чужденеца, получена при изготвянето на личното му досие от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; 4. конкретни дейности за интеграция; 5. правата и задълженията на чужденеца с предоставено убежище или международна закрила в Република България; 6. правата и задълженията на кмета на общината; 7. условията и реда за неговото изменение и прекратяване. (2) Неразделна част от споразумението за интеграция е индивидуалният интеграционен план, който се изготвя от кмета на приемащата чужденеца община. (3) В индивидуалния интеграционен план се включват конкретни мерки за интеграция и се отбелязват резултатите от тях в съответните области (образование, социално подпомагане, медицинско обслужване и здравно осигуряване, достъп до пазара на труда и др.). (4) Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет предоставя на кмета на приемащата чужденеца община предварителна информация относно възрастта, пола, семейното положение, гражданството, нивото на образование, наличието на професионален опит и професионална квалификация, уменията, както и друга налична информация за чужденеца. Глава втора КРИТЕРИИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ С ПРЕДОСТАВЕНО УБЕЖИЩЕ ИЛИ МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА Чл. 5. Индикаторите за оценка на ефективността на процеса на интеграция на лицата с предоставено убежище или международна закрила в Република България включват достъп до: 1. образование; 2. заетост; 3. обучение; 4. жилищно настаняване; 5. здравеопазване; 6. социално подпомагане и социални услуги. Чл. 6. Достъпът до образование включва: 1. обучение на децата с предоставена международна закрила в предучилищно, основно и средно образование; 2. осигуряване на равен достъп до образование за чужденците с предоставено убежище или международна закрила. Чл. 7. Достъпът до заетост включва: 1. информиране и консултиране за свободни работни места; 2. съдействие за осигуряване на заетост при работодател или за самостоятелна заетост; 3. прилагане на механизми за включване на интеграцията на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в политиките по заетостта, включително за навършилите 16-годишна възраст, при условия и по ред, предвидени в трудовото законодателство, с оглед на тяхната специална закрила. Чл. 8. Достъпът до обучение включва: 1. осигуряване на професионално обучение; 2. прилагане на механизми за включване на интеграцията на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в политиките по учене през целия живот. Чл. 9. Достъпът до жилищно настаняване включва: 1. осигуряване на услуги по консултиране за достъп до жилищно настаняване за чужденци с предоставено убежище или международна закрила; 2. прилагане на механизми за включване на интеграцията на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в политиките по жилищно настаняване, социално включване и регионално развитие. Чл. 10. Достъпът до здравеопазване включва осигуряване на здравни услуги на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Чл. 11. Достъпът до социално подпомагане и социални услуги включва: 1. предоставяне на месечни социални помощи по Закона за социално подпомагане; 2. предоставяне на еднократни социални помощи за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности; 3. предоставяне на еднократна целева социална помощ за издаване на лична карта; 4. ползване на социална услуга „Център за временно настаняване“ в рамките на 3 месеца за календарна година; 5. предоставяне на целева помощ за отопление; 6. предоставяне на социални услуги; 7. осигуряване заплащането на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на лицата, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес; 8. включване в програми и мерки за закрила на децата. Чл. 12. (1) За оценка на изпълнението на индикаторите по чл. 6 – 11 компетентните институции събират информация за: 1. броя на децата с предоставена международна закрила, записани в детски градини и училища; 2. броя на чужденците с предоставено убежище или международна закрила, записани във висши училища; 3. броя на заетите чужденци с предоставено убежище или международна закрила; 4. броя на чужденците с предоставено убежище или международна закрила (според вида на статута им), които са използвали целеви услуги за достъп до жилищно настаняване; 5. броя на чужденците с предоставено убежище или международна закрила, на които са предоставени социални помощи и социални услуги. (2) Изпълнението на критериите за интеграция на чужденеца с предоставено убежище или международна закрила се отразява в индивидуалния интеграционен план по чл. 4, ал. 2. (3) Информацията по ал. 1 се събира обобщена и разделена по признак: 1. държава на произход или лице без гражданство; 2. пол; 3. възрастова група; 4. вид на получения статут; 5. вид на предоставената услуга/достъп. Глава трета УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИНТЕГРАЦИЯ Чл. 13. (1) За сключване на споразумение за интеграция кметът на общината подава заявление пред Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилага информация за броя чужденци с предоставено убежище или международна закрила, с които кметът желае да сключи споразумение за интеграция, както и информация за общината и предвидените мерки за интеграция. (3) Кметът предоставя на Държавна агенция „Национална сигурност“ информация за броя на сключените споразумения за интеграция, както и всички налични данни за чужденците, с които са сключени споразуменията. (4) Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет води регистър на общините, подали заявления за сключване на споразумения за интеграция, и на сключените споразумения. (5) Информацията по ал. 4 се предоставя ежемесечно на Националното сдружение на общините в Република България. Чл. 14. Кметът на общината, подал заявление за сключване на споразумение за интеграция, или определено от него длъжностно лице: 1. организира приемането и оказва съдействие относно жилищното настаняване на чужденеца и членовете на неговото семейство; 2. вписва чужденеца и членовете на неговото семейство в регистъра на населението; 3. съдейства на чужденеца за подаване на заявление за издаване на български лични документи; 4. оказва съдействие при регистрация в дирекция „Бюро по труда“; 5. насочва към дирекция „Социално подпомагане“ при необходимост; 6. организира разработването на индивидуален интеграционен план за дете – член на семейството на чужденеца, съвместно с дирекция „Социално подпомагане“ и законния представител на детето; 7. съдейства за осигуряване на достъп до други административни услуги; 8. при вписване на чужденеца и членовете на неговото семейство в регистъра на населението при необходимост ги насочва към регионалното управление на образованието; 9. осигурява и контролира обхвата на подлежащите на задължително предучилищно и училищно образование деца и ученици, в това число малолетните и непълнолетните чужденци с предоставено убежище или международна закрила; 10. информира за възможностите за избор на личен лекар на територията на общината; 11. уведомява Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежан­ците при Министерския съвет за сключените споразумения за интеграция, за предсрочно прекратените споразумения и за основанията за прекратяването им; 12. уведомява съответните регионална здравна инспекция и здравноосигурителна каса за сключените споразумения за интеграция; 13. предоставя възможност за практикуване на спорт и за спортна изява; 14. контролира изпълнението на споразумението за интеграция. Чл. 15. Индивидуалният интеграционен план по чл. 3, ал. 5 включва информация за: 1. оценката на потребностите на детето – образователни, здравни, физически, културни, религиозни, езикови и етнически; 2. възможностите за интеграция в общност­та въз основа на изследване на мнението и желанието на детето. Чл. 16. Чужденец, който желае да сключи споразумение за интеграция, може да подаде заявление до Държавната агенция за бежан­ците при Министерския съвет по време на производството за предоставяне на международна закрила и в 14-дневен срок след връчване на решението за предоставяне на убежище или международна закрила. Чл. 17. Със споразумението за интеграция чужденецът се задължава: 1. да изпълнява посочените в споразумението за интеграция задължения; 2. да запише и да осигури посещаването на детска градина и държавно или общинско училище на деца, които подлежат на задължително предучилищно и училищно образование; 3. да приеме предложената му подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение на възрастни, както и в програми и проекти с интеграционна насоченост; 4. да се включи в обучения по български език; 5. да ползва предоставеното му жилище с грижата на добър стопанин; 6. да полага усилия за интегриране в местната общност и да зачита нейните традиции и обичаи; 7. да спазва законите и правовия ред и да не извършва противоправни деяния, които нарушават обществения ред. Чл. 18. При частично или пълно неизпълнение на дейност от споразумението чужденецът може да направи възражение пред областния управител. Глава четвърта УЧАСТИЕ НА ОРГАНИТЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ Чл. 19. (1) Процесът по изпълнение на сключените споразумения за интеграция се координира от заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. (2) При осъществяване на дейността по ал. 1 заместник министър-председателят се подпомага от администрацията на Министерския съвет. Чл. 20. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет: 1. съставя Интеграционен профил на чужденеца по време на процедурата за предоставяне на убежище и на международна закрила; 2. по време на процедурата за предоставяне на убежище и на международна закрила предоставя информация за възможността за сключване на споразумение за интеграция; 3. провежда за общините, подали заявления за сключване на споразумение за интеграция, информационни кампании сред настанените в нейните териториални поделения чужденци, на които е предоставено убежище или международна закрила; 4. по време на процедурата за предоставяне на убежище и на международна закрила предоставя информационни материали, в които на разбираем за чужденеца език са обяснени произтичащите от сключването на споразумението за интеграция права и задължения; 5. предоставя на кметовете на общините, включени в регистъра по чл. 13, ал. 4, информация за чужденците, подали заявление за сключване на споразумение за интеграция; 6. оказва съдействие за транспортирането на чужденеца и на членовете на неговото семейство до съответната община. Чл. 21. Министерството на образованието и науката определя условията и реда за приемане и обучение на чужденци, които търсят или на които е предоставено убежище или международна закрила за: 1. обучение по български език на малолетни и непълнолетни лица; 2. посещаване на подготвителни групи за задължително предучилищно образование; 3. посещаване на училище от малолетните и непълнолетните членове на семейството на чужденеца с предоставено убежище или международна закрила. Чл. 22. (1) Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане при условията за българските граждани осигурява достъп до: 1. социални услуги; 2. социални помощи; 3. програми и мерки за закрила на децата. (2) Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта осигурява: 1. регистрация като търсещи работа лица в дирекции „Бюро по труда“; 2. посредничество по информиране и наемане на работа; 3. включване в програми и мерки за обучение и заетост. Чл. 23. Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции осигурява на чужденеца, сключил споразумение за интеграция: 1. предоставянето на информация относно реда за провеждане на задължителните имунизации и реимунизации съгласно Имунизационния календар на Република България и съставянето на план за приоритетно провеждане на съответните за възрастта задължителни имунизации и реимунизации при липса на данни за проведени такива; 2. провеждането на задължителните имунизации и реимунизации по т. 1 до осъществяването на избор на личен лекар; 3. предоставянето на информация относно реда за извършване на профилактични прегледи и изследвания и съставянето на план за тяхното извършване; 4. предоставянето на информация относно правото му на достъп до здравни дейности по национални и регионални здравни програми; 5. предоставянето на информация относно здравните изисквания за прием в детско и учебно заведение; 6. извършването на противоепидемични мерки при необходимост. Чл. 24. (1) Министерството на вътрешните работи осъществява контрол по спазването на законността и обществения ред в съответствие със законоустановените си правомощия. (2) За констатирани административни нарушения и престъпления, извършени от чужденци с предоставено убежище или международна закрила, органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват кмета на съответната община. Чл. 25. Министерството на младежта и спорта насърчава и подпомага: 1. спортните организации за включване на чужденците с предоставено убежище или международна закрила в двигателна активност и практикуване на спорт с цел поддържане и усъвършенстване на двигателните им възможности, здравословен начин на живот и интеграция в българското общество; 2. младежките неправителствени организации и организациите, които работят със и за младите хора за реализиране на дейности, насочени към младежи – чужденци с предоставено убежище или международна закрила на възраст от 15 до 29 години. Чл. 26. Държавна агенция „Национална сигурност“ идентифицира рискове за националната сигурност в процеса на интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила и осъществява аналитична и прогностична дейност в съответствие с правомощията си по закон. Чл. 27. Държавната агенция за закрила на детето: 1. предоставя методическа подкрепа на органите за закрила на детето, както и наблюдава и контролира спазването на правата на децата – чужденци с предоставено убежище или международна закрила, на територията на страната; 2. координира работата по разработването на механизъм за взаимодействие между отговорните институции в работата им по случаи на непридружени малолетни и непълнолетни чужденци, получили международна закрила. Глава пета УЧАСТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И СОЦИАЛНИ ПАРТНЬОРИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИНТЕГРАЦИЯ Чл. 28. (1) Международни и неправителствени организации могат да подпомагат органите на местната власт и чужденците с предоставено убежище или международна закрила при прилагането на споразумението за интеграция съгласно съответните им мандат и възможности, включително чрез: 1. споделяне на насоки, наръчници, инструменти и добри практики в областта на интеграцията на чужденци с предоставено убежище или международна закрила; 2. предоставяне на експертни консултации на компетентните органи и институции; 3. осигуряване на доброволци, медиатори, психолози, преводачи и други експерти за оказване на съдействие на чужденците с предоставено убежище или международна закрила за облекчаване и насочване към ползването на услуги в обществото и за тяхната по-добра интеграция; 4. съдействие при организиране на информационни събития и дейности за популяризиране на ползите от интеграцията на чужденците с предоставено убежище или международна закрила; 5. насърчаване на чужденците с предоставено убежище или международна закрила към двигателна активност и практикуване на спорт чрез: а) създаване на условия за практикуване на спорт и включване в спортни занимания; б) създаване на възможност за активен спорт, участие и изява; 6. участие в проектни дейности, насочени към младежите – чужденци с предоставено убежище или международна закрила, като: а) доброволчески инициативи и обучения за придобиване на знания, умения и компетентности за интеграция; б) предоставяне на услуги в областта на личностната реализация и мотивация за интеграция, насочени към младежи – чужденци на възраст от  15 до 29 години, чрез съществуващите финансови механизми – национални програми за младежта. (2) Международните и неправителствените организации могат да влизат в партньорство с органите на централната и местната власт за прилагането на споразумението за интеграция. Чл. 29. (1) Организациите на работодателите и на работниците и служителите, признати за представителни на национално равнище, както и Националната занаятчийска камара могат да подпомагат органите на местното самоуправление и чужденците с предоставено убежище или международна закрила при прилагането на споразумението за интеграция. (2) Национално представителните организации на работодателите и Националната занаятчийска камара могат да влизат в партньорство с органите на местната власт за прилагането на споразумението за интеграция. Глава шеста ПРЕКРАТЯВАНЕ Чл. 30. (1) Споразумението за интеграция се прекратява: 1. при смърт на чужденеца; 2. по взаимно съгласие между кмета на общината и чужденеца; 3. когато чужденецът е осъден с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода; 4. при отнемане или прекратяване на предоставената международна закрила с влязло в сила решение; 5. при настъпване на обстоятелства, които водят до невъзможност за изпълнението на заложените в споразумението дейности. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 споразумението продължава да се изпълнява по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 3, ал. 4. Чл. 31. (1) Споразумението за интеграция може да бъде прекратено едностранно от кмета на общината при: 1. неизпълнение на задълженията на чужденеца по чл. 17; 2. грубо нарушаване на обществения ред, извършване на непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото, констатирани от органите на Министерството на вътрешните работи; 3. трайно напускане от страна на чужденеца на територията на общината, с която е сключил споразумение за интеграция. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 кметът на общината уведомява Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в 7-дневен срок. Чл. 32. При промяна на адресната си регистрация по настоящ адрес чужденецът има право еднократно по своя инициатива да сключи ново споразумение с друга община за срок не по-дълъг от оставащото време за изпълнение на първото споразумение. Глава седма ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИКАТА ПО ИНТЕГРАЦИЯ Чл. 33. (1) Източниците на финансиране на мерки и дейности за интеграция са: 1. фондове и програми на Европейския съюз; 2. фондове, програми и инструменти на други донори; 3. международни институции и организации; 4. национални средства по бюджетите, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма. (2) Мерките и дейностите за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила след преместване или презаселване се финансират по фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Средствата се предоставят целево от отговорния орган по фонда – дирекция „Международни проекти“ на Министерството на вътрешните работи, по реда, предвиден в националните механизми за изпълнение на ангажиментите на Република България по преместване и презаселване. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. (1) Чужденец с предоставено убежище или с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин с изключение на: 1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни избори; 2. правото да участва в референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; 3. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; 4. да бъде военнослужещ; 5. други ограничения, изрично предвидени със закон. (2) Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. (3) Достъпът до предлаганите възможности за интеграция в посочените в чл. 5 области се предоставя при условията за българските граждани и без да се нарушават човешките права и личното достойнство на чужденеца с предоставено убежище или международна закрила. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 37а, ал. 2 от Закона за убежището и бежан­ците и влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 3. Чужденците с предоставено убежище или международна закрила в Република България след 1 юли 2014 г. могат да поискат сключване на споразумение за интеграция по реда на тази наредба, но не по-късно от три години след получаването на решението, с което се предоставя убежище или международна закрила. § 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от заместник министър-председател. 5423

Подаване на жалба до Европейската комисия срещу държавата

Подаване на жалба до Европейската комисия срещу държавата

Автор: Александър КорнезовФотография: Хачик РумянПубликувана на: 27-09-2012 г.

Д-р Александър Корнезов, реферандер
 в Съда на ЕС в Люксембург

 Четири години след присъединяването на България към Европейския съюз практиката, а и ежедневието ни изобилстват с примери, в които държавата, в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, не прилагат или прилагат неправилно правото на ЕС и по този начин накърняват правата, които то ни предоставя. Пътищата за защита срещу нарушаване на правото на ЕС от страна на държавата са различни и тяхната ефективност варира в зависимост от случая – от завеждане на дело пред компетентния национален съд, до отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, търсене на отговорност от държавата за причинени вреди, и дори сезиране на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тези пътища за защита обаче не винаги се оказват ефективни. Възможно е например националният съд да не приложи правото на ЕС или да го приложи неправилно. Възможно е също така той да откаже да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, дори в хипотезите, в които е длъжен да направи това. Защитата, предоставяна от ЕСПЧ остава по принцип условна, поне докато ЕС не се присъедини към ЕКЗПЧОС, и при всички случаи – бавна, тромава и не особено печеливша.

Сякаш скрит от полезрението на теоретици и практици обаче остава един друг път за защита срещу държавата, който в много случаи може да се окаже далеч по-ефективен. Това е възможността за подаване на жалба до Европейската комисия срещу държавата в случаите, в които последната нарушава правото на ЕС, като не го прилага или го прилага неправилно. Подаването на такава жалба е възможно в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задълженията на държава членка, произтичащи от Договорите, предвидено в чл. 258 и 259 ДФЕС.

Практиката в България показва, че този път за защита може да се окаже особено ефективен.

В действителност от 2007 г. до днес Европейската комисия е образувала десетки производства срещу България по реда на член 258 ДФЕС – от облагането с ДДС на адвокатските и нотариалните услуги, невъзможността на чужди адвокатски кантори и нотариуси – граждани на държави-членки на ЕС, да се установяват в България, до проблемите с Натура 2000. Практиката също така показва, че всички тези производства, поне до настоящия момент, приключват още на досъдебна фаза, тъй като българската държава безусловно приема критиките на Комисията и се съобразява в най-кратки срокове с нейните искания. Това е доказателство, че самото образуване на производство от Европейската комисия срещу България, дори още в досъдебната му фаза, води почти без изключение до бързото и безусловно отстраняване на твърдяното нарушение.

Физическите и юридическите лица могат да се възползват

от правата, които им предоставя производството по член 258 ДФЕС, а именно възможността да сезират Европейската комисия с жалба срещу държавата. При все това трябва да се има предвид, че тази възможност принадлежи към т. нар. soft law, което представлява правила за поведение, които нямат задължителен характер, но които институциите на ЕС се ангажират да спазват. Възможността за подаване на жалба до Европейската комисия е soft law, тъй като, формално погледнато, ищец в това производството може да бъде единствено Европейската комисия или държава-членка. Останалите субекти на правото не са активно легитимирани да предявят иск пред Съда на ЕС срещу държава-членка с предмет установяване на неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите. Въпреки това, както ще стане ясно от следващото изложение, гражданите на ЕС представляват ценен съюзник на Европейската комисия в борбата й да пресече неизпълнението на задълженията на държавите-членки, поради което последната им предоставя правото да я сезират с жалби, чиито предмет са именно такива неизпълнения.

Право на жалба до Европейската комисия

Европейската комисия може да се самосезира като образува по собствена инициатива производство срещу държава-членка по реда на член 258 ДФЕС. Обикновено различните генерални директорати извършват системен мониторинг на мерките, които предприемат държавите-членки, за да изпълнят задълженията си, произтичащи от Договорите, и на базата на този мониторинг решават дали и в кои случаи да образуват такова производство.

В практиката обаче често Европейската комисия образува производството по член 258 ДФЕС по повод на постъпила жалба от физическо или юридическо лице за извършено нарушение от държава-членка на правото на ЕС. Макар и подаването на подобни жалби да не е нормативно уредено, практиката недвусмислено показва, че в редица области Комисията разчита именно на оплакванията, сигналите и информацията, които постъпват от субектите на частното право.

Всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба пред Комисията срещу държава-членка във връзка с твърдяно неизпълнение на нейни задължения. От особена важност е да се подчертае, че не е необходимо жалбоподателят да докаже интерес от образуване на производство срещу въпросната държава-членка, нито да доказва, че е съществено и непосредствено засегнат от неизпълнението, срещу което подава жалба .

Въз основа на информацията и твърденията, съдържащи се в жалбата Комисията ще реши, в съответствие с правилата и приоритетите, които е приела, дали да предприеме по-нататъшни действия. Едно по-задълбочено проучване на механизма на образуване на производството по член 258 ДФЕС несъмнено показва, че жалбите срещу държавите членки, подавани до Комисията от субекти на частното право, имат голямо значение при идентифицирането по-специално на неизпълнения на задължения, произтичащи от първичното право и от регламентите на ЕС. Както Учредителните договори, така и регламентите са актове с пряко приложение, което означава, че те навлизат пряко във вътрешния правопорядък на държавите-членки, като последните не следва да предприемат мерки по транспонирането им. За разлика от тях, директивите не са пряко приложими актове на ЕС, а за да навлязат във вътрешния правопорядък на държавата-членка е необходимо те да бъдат транспонирани.

Тези разлики обясняват в голяма степен и разликите във възможностите, с които разполага Европейската комисия да контролира и евентуално да санкционира неизпълнението на задълженията на държавите членки. Докато контролният механизъм по отношение на транспонирането на директиви е добре смазан и позволява на Комисията сама да следи системно за спазването им от държавите-членки, това не може да се твърди с пълна сила за първичното право и за регламентите. Действително, що се отнася до директивите, държавите-членки по принцип са длъжни да уведомят Комисията за мерките, които са взели по транспониране на дадена директива. По този начин Комисията е в състояние системно и изчерпателно да следи за начина, по който държавите-членки изпълняват задълженията си, произтичащи от директивите, и при нужда да образува производство по реда на член 258 ДФЕС. Това следователно дава възможност на Комисията да осъществява системен мониторинг, цялостен и всеобхватен контрол по отношение на мерките, предприети от държавите-членки по транспониране на директивите. Пряката приложимост на първичното право и на регламентите обаче прави по-труден контролът за спазването им. На практика, всяка една заварена разпоредба или административна практика, както и всяка новоприета или нововъзприета такава, трябва да бъдат в съответствие с първичното право и с регламентите на ЕС. Това обстоятелство прави системния контрол по отношение на спазванието им практически невъзможен. Именно в тези хипотези Комисията разчита в голяма степен на сигналите за евентуални нарушения, които получава от физически и юридически лица . Това също така се отнася и до неизпълненията, състоящи се в съществуването на административни практики, противоречащи на правото на ЕС. Ролята на физическите и юридическите лица в някои специфични области на правото на ЕС е също така съществена. Пример в това отношение е правният режим на държавните помощи. В повечето случаи Комисията получава оплакване от страна на конкурент на предприятие, бенефициент на неуведомена държавна помощ, в резултат на което образува производство по реда на член 108 ДЕО.

Във всички тези случаи физическите и юридическите лица допринасят съществено за съблюдаването на приложението на правото на ЕС. В този смисъл те подпомагат Комисията при осъществяване на задължението й да следи за спазването на правото на ЕС. Тяхната спомагателна роля позволява на Комисията да упражнява всеобхватен и инцидентен контрол върху действията и бездействията на държавите-членки.

В случаите, в които правата на физическо или юридическо лице, които то черпи от правото на ЕС, са накърнени от действие или бездействие не на собствената му държава-членка, а на друга държава-членка, потърпевшите лица биха могли да играят съществена роля и в производството по член 259 ДФЕС. Успоредно с подаване на оплакване до Комисията, те биха могли, в зависимост от случая, да убедят собствената си държава-членка да се обърне до Комисията с искане да се произнесе с мотивирано становище по реда на член 259 ДФЕС.

Ред за подаване на жалба до Европейската комисия

Всяко физически или юридическо лице може да подаде жалба пред Европейската комисия срещу държава-членка по повод на законови, подзаконови или административни мерки или практики, които според него влизат в разрез с дадена разпоредба или принцип на правото на ЕС. Както подчертах по-горе, заинтересованите лица не са длъжни да доказват в жалбата си, че имат интерес от образуване на производството по член 258 ДФЕС, нито да доказват, че са лично и непосредствено засегнати от нарушението, срещу което се оплакват. Жалбата трябва да съдържа информация за нарушение на правото на ЕС от страна на държава-членка и не може да се отнася пряко до спор между частни лица.

Макар и процедурата по депозиране и разглеждане на жалби от физически и юридически лица да не е нормативно уредена, Комисията приема Съобщение до Европейския парламент и до европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя в случай на нарушение на общностното право . Този документ, макар и да няма обвързваща сила, урежда процедурата, по която Комисията се задължава да третира постъпилите оплаквания на физичиеските и юридически лица.

Жалбите се депозират в писмена форма на един от официалните езици на ЕС по обикновена или електронна поща или по факс . За целта съществува формуляр, който може да бъде попълнен , но използването му не е задължително. За всички писма, адресирани до Генералния секретариат на Европейската комисия, се изпраща първа обратна разписка в срок от 15 работни дни от получаването им.

Съгласно Съобщението на Европейската комисия жалбите, по които има вероятност да се започне разследване, се регистрират в централния регистър на жалбите при Генералния секретариат на Европейската комисия. Не подлежат на регистриране анонимни жалби, жалби, които не посочват адреса на жалбоподателя, жалби, които не упоменават държавата-членка, срещу която са насочени или не визират действие или бездействие на държава-членка (а например на субект на частното право), жалби, чиито предмет излиза извън правото на ЕС и т.н. Решението получения сигнал да не бъде регистриран като жалба се съобщава на жалбоподателя.

Комисията разглежда постъпилите сигнали и в срок от един месец решава дали да ги квалифицира като жалби. В последния случай, тя ги регистрира в централния регистър, а Генералният секретариат на Европейската комисия изпраща втора обратна разписка в срок един месец от изпращането на първата, в която съобщава входящия номер на жалбата. Този входящ номер следва да бъде посочван във всяка последваща кореспонденция между жалбоподателя и Комисията. Задаването на официален номер не означава непременно, че срещу обвинената държава-членка ще бъде образувано производство за неизпълнение. Ако Комисията е получила многобройни сигнали по отношение на едно и също нарушение, вместо да изпраща на всеки от жалбоподателите обратна разписка, тя може да публикува съобщение за постъпването им в Официален вестник на ЕС.

При проучването на постъпилите жалби често се налага службите на Европейската комисия да поискат разяснения от органите на държавата-членка, срещу която е отправена жалбата. По този повод самоличността на жалбоподателя и информацията, съдържаща се в жалбата, няма да бъдат разкрити пред органите на държавата-членка, освен ако жалбоподателят изрично и предварително не се е съгласил за това. Ако той не е дал такова изрично съгласие, службите на Европейската комисия ще приемат, че самоличността му и изнесената информация трябва да бъдат третирани като поверителни.

Службите на Комисията уведомяват жалбоподателя за всяка стъпка,

която са предприели по повод на жалбата му (уведомително писмо, мотивирано становище, предявяване на иск пред Съда на ЕС, прекратяване на производството и т.н.). При необходимост, Комисията може да прикани жалбоподателя да й предостави допълнителна информация. Нещо повече, жалбоподателите, както междувпрочем и всички заинтересовани лица, могат да поискат да получат достъп до административната преписка по реда на регламент 1049/2001.

По правило, Комисията се старае да вземе решение по съществото на жалбата, т.е. да образува производство за неизпълнение или да не даде ход на жалбата, до една година от регистрирането й в Генералния секретариат .

След проучване на жалбата, съответните служби на Европейската комисия могат да отнесат въпроса до общото събрание на комисарите с предложение за образуване на производство срещу съответната държава-членка посредством издаване на уведомително писмо, или за окончателното прекратяване на преписката. Жалбоподателят се уведомява за решението на общото събрание на комисарите.

Когато възнамерява да прекрати преписката по жалбата, по принцип Комисията уведомява за това жалбоподателя като му предоставя срок от четири седмици, в който, ако желае, да изложи писмено становище. В зависимост от аргументите, изложени в това становище, Комисията решава дали да продължи проучването по преписката или да го прекрати, за което отново уведомява жалбоподателя.

В случаите, в които жалбата е очевидно неоснователна или ирелвантна, или не почива на никакви доказателства, или жалбоподателят не проявява повече интерес, преписката може да бъде прекратена по съкратена процедура, т.е. без отнасяне на въпроса до общото събрание на комисарите.

Горецитираното Съобщение на Комисията има за цел да създаде, в интерес на прозрачността и добрата административна практика, определена процедура по разглеждане на жалбите на физически и юридически лица. Това Съобщение обаче не създава процесуални права за жалбоподателите. Следователно, спазването им не подлежи на съдебен контрол . При все това, жалбоподателите, които считат, че Комисията неправилно е третирала жалбата им, могат да се обърнат за съдействие към европейския омбудсман .

EU Pilot

В съобщението си „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността“ Комисията постави началото на нов проект, наречен EU Pilot, чиято цел е да засили сътрудничество и партньорство между Комисията и държавите-членки в рамките именно на тази неформална фаза. Идеята е този проект да се прилага за отстраняване на нарушенията на законодателството на ЕС на по-ранен етап, без да е необходимо да се прибягва до формалното образуване на производството по реда на член 258 или 260 ДФЕС. Проектът следователно не се прилага, в случаите, в които е образувано такова производство.

Проектът работи по следния начин. Жалбоподателите подават жалба до Комисията за съществуващо неизпълнение. Ако Комисията сметне, че проблемът, който се повдига в жалбата, може да бъде разрешен без да се стига до образуване на производството по член 258 ДФЕС, тя ще заведе преписката в поверителната база данни на EU Pilot, която позволява обмен на информация между службите на Комисията и органите на държавите-членки. Въпросната държава-членка обикновено разполага с 10 седмици да отговори на жалбата. Ако Комисията е удовлетворена от отговора, преписката се прекратява. Преди това обаче тя уведомява жалбоподателя и му дава възможност да изрази становище. По този начин проектът разчита на създадената мрежа от лица за контакт, които да осигурят функционирането на системата, като гарантират, че въведените в нея преписки достигат до правилния адресат, както и да наблюдават напредъка и да насърчават ефективното и конструктивно използване на системата. Този проект е в ход от средата на април 2008 г. и в него участват на доброволни начала петнадесет държави-членки: Австрия, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Литва, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Словения, Унгария, Финландия, Чешката република и Швеция. Към настоящия момент няма информация дали или кога предстои България да се присъедини към проекта.

Комисията отчита, че проектът EU Pilot работи добре в първите години след стартирането си. До началото на февруари 2010 г. през „EU Pilot“ са преминали 723 преписки, като 424 от тях са преминали през целия процес на „EU Pilot“. Според Комисията 85 % от дадените от държавите-членки отговори са били приемливи и са позволили да се приключи съответната преписка. Някои преписки все пак са довели до образуването на производство по реда на член 258 ДФЕС. Що се отнася до обработката на получените преписки, налице е нисък процент на отхвърлени от държавите-членки досиета (3 %), като тези случаи най-често са свързани с недостатъчната информация, изпратена от жалбоподателя. По близо 67 % от преписките държавите-членки са дали отговор в рамките на десет седмици, като средният срок е 73 дни. За последващата работа на службите на Комисията по отговорите на държавите-членки няма определен срок, но в около 40 % от случаите тя е приключила в рамките на още десет седмици, средно за 109 дни .

Следва да се подчертае, че не всички преписки, касаещи тези държави-членки, задължително минават през EU Pilot. Както споменах, този проект се прилага само по отношение на тези преписки, за които се счете, че могат да получат бързо и благоприятно разрешение в рамките на този проект. Освен това, трябва да се има също така предвид, че този проект се развива преди формалното образуване на производството по член 258 ДФЕС и следователно, строго юридически, не е част от него.

Съдействие в хода на производството

Ролята на физическите и юридическите лица не се изчерпва с подаването на жалба до Европейската комисия. В хода на разследването например е твърде възможно Комисията да отправи искане до съответното лице за допълнителна информация. В случаите на неизпълнение, причинено от наличие на неправомерна административна практика например, не е достатъчно да се докаже съществуването на отделни неправомерни действия или бездействия на администрацията, а наличието на неправомерна последователна практика от общ характер. Този квалифициран състав на неизпълнение е по-трудно доказуем и изисква от Комисията да направи преглед на цялостната административна практика в съответната държава-членка. Трудно доказуеми са и редица други видове неизпълнение, като напр. тези, свързани с опазването на околната среда, които изискват набавянето на набор от технически данни, изследвания и т. н. Събирането на доказателства с подобен обсег е нелека задача, особено като се има предвид, че Комисията не разполага със собствени правомощия за принудително събиране на доказателства.

Ето защо в подобни случаи Европейската комисия няма друг избор, освен да разчита на сътрудничеството на държавата-членка ответник, която да й предостави, в рамките на досъдебната фаза на производството, исаните данни. За да изиска подобна информация Комисията би могла, разбира се, да се позове на задължението на държавите-членки за лоялно сътрудничество, произтичащо в частност от член 4, параграф 3 ДЕС. При всички положения обаче, ако държавата-членка ответник не предостави на Комисията нужната й информация – а държавата-членка няма интерес да го направи, тъй като тя е ответник в производството, а в определени случаи не е изключено тя да се намира и в обективна невъзможност да го стори – Комисията няма да успее да докаже иска си по същество.

Следователно, ако държавата-членка ответник не съдейства на Комисията, или ако й предостави едностранчива информация, единственият допълнителен източник на информация, на който може да разчита Комисията, са именно физическите и юридически лица, потърпевши от неизпълнението. В този смисъл, тяхната роля при събирането на релевантните доказателства е особено важна.

Алтернативни способи за защита

Подаването на жалба до Европейската комисия е особено подходящо в случаите, в които са налице структурни или системни проблеми по прилагането на правото на ЕС, или случаите, в които нарушаването на това право засяга голяма група лица, а не един единствен случай. В тези случаи съществува по-голяма вероятност Комисията да образува производството по член 258 ДФЕС.

Подаването на жалба до Европейската комисия може в действителност да се окаже особено полезно и ефективно. То обаче не е универсална панацея срещу всяко действие или бездействие на държава-членка, което нарушава нормите на ЕС. В тази връзка трябва да се има предвид, че голямото предимство на производството по член 258 ДФЕС е, че ако неизправната държава-членка се съгласи в кратки срокове да отстрани неизпълнението, проблемът се решава генерално – държавата напр. отменя или иземня противоречащата на правото на ЕС нормативна уредба. В повечето случаи това би довело и до удовлетворяване на материалното право на физическото или юридическото лице, автор на жалбата до Комисията. Но това не винаги е така, особено в случаите, в които междувременно решението на националния съд, което е в ущърб на жалбоподателя, е станало окончателно.
Ето защо, физическите или юридически лица, които смятат, че дадена мярка (законова, подзаконова или административна) е несъвместима с правото на ЕС, преди да подадат жалба до Европейската комисия или едновременно с това, могат да се обърнат към националните административни или съдебни органи по реда, предвиден в националното законодателство, като основат исканията си на разпоредбите от правото на ЕС. В тази връзка принципите на директния ефект и предимството на правото на ЕС ще са им от особена полза. Освен това остава отворена възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по реда на член 267 ДФЕС. Съчетаването на възможността за подаване на жалба до Европейската комисия с подходящото производство пред национален съд гарантира паралелна защита на накърненото право.

Формуляр за жалба:
https://ec.europa.eu/assets/sg/report-a-breach/complaints_bg/index.html

Източник: http://www.novatarealnost.bg/?p=371

Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си

Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си

В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията

Лозан

 

Панов

 

|

Мнения

16.11.2018, 13:12 ч.

последна редакция 16.11, 17:14 ч.

Великолепен Лозан Панов, но него Слави не го кани :) 

Четете и споделяйте:

Скъпи колеги, драги гости,

Дванадесет години след присъединяването на България към ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който е хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го е попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите мостове на илюзиите.

Защото да се твърди, че българската съдебна система е постигнала независимост, означава, че:

1. съдът е независим арбитър, а не орган за борба с корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното производство;

2. съдът, а не прокуратурата е този, който казва със своя акт дали е осъществено или не едно престъпление;

3. дългът на всеки съдия изисква той да стигне до обективната истина независимо от действията и бездействията на страните;

4. в търсенето на обективната истина съдът се явява онзи независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело;

5. съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес;

6. разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да "мине" успешно през съда;

7. прокуратурата не работи поръчково;

8. не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметките и чрез "услугите" прокуратурата да започва наказателно преследване, което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост;

9. основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в основните стълбове на наказателната политика;

10. не се създават алтернативни институционални конструкции, които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в орган за осъществяването на репресии;

11. политиците не се стремят да налагат зависими хора на най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си.

Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното - съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:

1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани.

2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.

3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система.

4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол.

5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.

6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички, преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста.

7. Магистрати начело с председателя на ВКС и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре.

8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.

9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".

10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд.

Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина. И нека бъде тишина.....Която се разчу чак в Брюксел.

В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено вървим.

Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина; която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ, то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се! Затова нека не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните. Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва:

"Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб."

Вие избирате от кои да бъдете.

---

Изказването на председателя на ВКС Лозан Панов е направено пред форум, организиран от Съюза на съдиите в България, посветен на ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото и проблемите с независимостта и натиска в съдебната власт. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

http://clubz.bg/75928-glavniqt_prokuror_presledva_kriticite_si_i_postavq_chadyr_nad_priqtelite_si

Отворено писмо до управляващи, опозиция (парламентарна и извънпарламентарна), президент и медии: ВНИМАВАЙТЕ!

Отворено писмо до управляващи, опозиция (парламентарна и извънпарламентарна), президент и медии: ВНИМАВАЙТЕ!

13.11.2018, 05:23 Проф. Людмил Георгиев 11811 

България

Източник: Поглед.инфо

/Поглед.инфо/ Дами и господа,

Претендирам, че познавам добре дълбините на българската колективна психика, нейните фундаментални цели и комплекси, драматичните й исторически превъплъщения, но и раздиращите я противоречия!...

Претендирам, че знам по какъв начин всички те са осуетявали все някога българският народ да се превърне най-после в субект на собствената си история, настояще и бъдеще, но на несъзнавано ниво това винаги си остава цел, която все някога трябва да се случи!...

Претендирам, че знам причините, поради които в една или друга историческа ситуация намеренията на българския народ да отстои по някакъв начин собствената си държавност, разчитайки на партиите и поредния "цивилизационен избор", в крайна сметка са довеждали до поредното българско братско самоубийство, тоест българи с непомерна радост да убиват българи!...

Дами и господа, все ми се струва, че сегашната ситуация е нещо ново в българската история - в условията на "цивилизационния избор" към ЕС и НАТО, който би трябвало да носи успокоение и перспективи пред народа за по-добър живот, днешните ескалиращи протести не се съобразяват с евро-атлантическите мантри! Нещо повече - днешните протестиращи, за разлика от всичко случвало се досега, не искат да припознаят за свой политически субект нито една опозиционна партия, било тя парламентарна или извънпарламентарна! А всичко това е твърде знаменателно, за да бъде повод да се опитат закостенелите ви мозъци - на управляващи, на парламентарна и извънпарламентарна опозиция, на президент и на цялата медийна слугинска паплач, да провидят до какви последици може да стигне настоящият гняв на "обикновените" български хора!...

Към управляващите - не си мислете, че винаги ще ви се разминава; на евентуални предсрочни парламентарни избори дори и вашата схема за фалшификации няма как да се случи, а дори и да проработи, тогава озверелият български народ просто ще премине към физическа саморазправа! Естествено е, че първите жертви ще бъдат местните феодали на ГЕРБ и незнайно защо обявилите се за "патриоти", а лавината ще бъде толкова огромна, че впоследствие и вождовете на национално ниво няма как да се спасят! Просто като психолог усещам насъбралата се огромна народна ярост, която в българските традиции може да бъде успокоена единствено с кръв, с отмъщение - безусловно, жестоко!...

Към опозицията - парламентарна и извънпарламентарна: вие също така недейте да си мислите, че ще се спасите от гнева, още по-малко, че този бунт ще ви възкачи на държавния престол на управлението! Не, драги, просто през последните седмици и дни се случва нещо съвършено различно, което, за радост или за съжаление, българската история не познава досега в рамките на общностните психични преживявания! На този фон противопоставянията в "лявото", да приемем, че това е БСП, просто изглеждат комични, ако в същото време не са и трагични - другарки и другари, никой няма да се интересува от вас тогава, когато се пролеят първите капки българска кръв! Нещо повече - тя може да бъде и ваша!...

Към президента - не става така, льотчик, г-н Натовски Генерал: ако сте наистина президент и желаете да бъдете единител на нацията, то словата не са начина - действия трябват, драги, действия! Събирате всички партийни влъхви на Консултативен съвет и поставяте нещата съвсем ултимативно - или тотална промяна, която те няма как да осъществят, или обявявате, че заставате начело на народното негодувание - това е положението, драги ми г-н Радев! Иначе гневът народен ще достигне и до вас - просто няма как да бъде другояче в тази ескалираща ситуация!...

Към медиите - вие си мислите, че при вас няма да има проблеми; ще дойдат новите господари, на тях ще служим и всичко ще е наред?! Лъжете се, драги, вие ще бъдете най-лесната жертва на народния гняв - опасявам се дори, че кръвопусканията ще започнат тъкмо от вас!...

И накрая - живеем във времето на Седмото българско ритуално самоубийство: непомерната за цялата ни история демографска катастрофа, която заплашва изчезването на държавата България след 20-30 години - наистина безкръвно самоубийство с оглед цялата ни история! Но, драги, управляващи, опозиции (парламентарни и извънпарламентарни), президент и медии, този прецедент няма как да продължи! Няма как, защото това самоубийство в измеренията на колективната психика търси и ще намери отмъщение, а то ще бъде само и единствено в проливането на кръв, на кръвта на всички онези, за които българският народ смята, че живее като скот, и основателно смята така! И, драги, в тази ситуация няма да ви спаси нито НАТО и ЕС, нито Брюксел и Вашингтон, нито Москва и Анкара - просто никой и нищо няма да спре гнева!...

А иначе знам, ох колко добре знам, че след поредното Осмо българско самоубийство, тоест предстоящото кърваво, след 10-20 години ще се възпроизведат драмите на този акт, но това е психологическата логика на драматичното българско историческо пребиваване на тази земя!...

Така че, внимавайте, управляващи, опозиции, президент и медии - просто имайте усещането за изключителността на сегашната ситуация! И поне повярвайте на притесненията на един психолог, за който партиите са отживелица, идеологиите са заблуда за масите (по-голяма от религиите), демокрацията е измислица, която обслужва единствено елитите, а ЕС и НАТО са чужди тела в българския национален и цивилизационен организъм! Всичко това присъства в днешните български протести, поради което го усещам с кожата си дори!...

Това е положението, управляващи, опозиции, президент и медии!

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!

Източник: http://pogled.info/bulgarski/otvoreno-pismo-do-upravlyavashti-opozitsiya-parlamentarna-i-izvanparlamentarna-prezident-i-medii-vnimavaite.98929