Публикувано на 14.01.2014 / 12:19 ч. от afera



Има един принцип във вселената – на всяко действие противостои равно по сила противодействие, за който политиците просто нехаят. Те залагат фатални грешки в своите държавнически решения и после с писъци почват да се жалват по Конституционния съд, че видите ли тяхното зорко око съзряло пазарно изкривяване из някоя сенчеста пазарна ниша. Какъвто се оказа и случая с ВЕИ енергетиката и опитите на сегашната власт да ограничи приходите им с 20%.

Нека не забравяме, че Бойко Борисов в ролята си на министър-председател подписа като селски кмет оная Програма 20/20, според която България трябва да има 16% дял ВЕИ в енергетиката си до 2020г.

И тъй като това е спонсориран бизнес – т.е. всички ние сме длъжни да плащаме за зелена енергия независимо от цената, само за две години кабинетът Борисов преизпълни няколко пъти десет годишния европейски план за ВЕИ.

Така от джобовете ни към собствениците на соларни и други вятърничави енергийни компании се изпомпаха около 430 милиона лева суха пара за има няма три години. Ей така се създават милионерите в България – от днес за утре и на гърба на обикновените потребители на ток. Нищо чудно, че хората днес мразят и подозират в десетте смъртни гряха всеки заможен човек у нас.

И в тая връзка – Росен Плевнелиев, строителен предприемач, политик и президент по настоящем на РБ-то, реши да ожали на Конституционния съд решението на НС производителите на ВЕИ да плащат 20 процента такса върху приходите си. Било против европейските пазарни разпоредби.

Нима!

Тази Европейска комисия знаете ли по колко пъти на ден изкривява пазара? По Коледа, например забрани ползването на прахосмукачки над 1600 вата, защото шумели. С което постави извън закона около 90 на сто от прахосмукачките у нас, които ще бъдат забранени за внос само след няколко месеца – подобно на обикновените крушки с нажежаема жичка. Да не се връщаме по-назад във времето с пословичния спор българите могат ли или не могат да сърбат шкембе чорба, ако удостоени с честта за членство в ЕС.  

Така че хайде да започнем да мислим с главите си и да спрем да реферираме всичко в живота си с европейските практики. Хайде нашите политици да спрат да идолопоклонничестват пред Европейската комисия на всяка цена. Най-малкото защото тази цена не я плащат те, а обикновените български данъкоплатци.

Но очевидно за нашия Президент няма българи, има само един Бог – ВЕИ сектора, в полза на който той реферира ли, реферира, откакто е кацнал в Президенството. Всички знаем защо – там са неговите авери, там са неговите политически корени.

Ще попитате защо всички се тъпчат в сектора със зелените енергии. Ами защото там са парите. Това е спонсориран бизнес – т.е. боднеш ли веднъж вятърната мелница – и в дъжд, и в пек – все си на кяр. Няма загуба. И затова е този вой сега – защото това управление им посегна на печалбите, при това в наша полза.

От друга страна – мотивите на Президента изглеждат железни. Но са нещо като войнишката гонка по Устав – всички знаят, че тъй пише там, но са наясно, че войникът си пати само и единствено в полза на утвърждаването на неограничената власт на старшината.

Въпросът е, че Уставът в армията, както и Законите, регламентиращи съществуването на спонсорирания бизнес на ВЕИ компаниите, не са писани в името на добруването на хората. Те винаги имат имагинерна цел, обикновено заровена някъде си в бъдещето, когато авторите им със сигурност няма да са живи. И единствената причина да ни ги налагат насила, е за да си гарантират властта и печалбите.

Порокът е в самото съществуване на секторът ВЕИ – той няма нищо общо с пазарните принципи. Никакво търсене не е предизвикало това прескъпо предлагане на ВЕИ технологиите. Има просто еко-мании, създадени умишлено в съзнанието на цивилизованото човечество, газът на живота въглеродният диоксид ни подгрявал фатално планетата.

Оказа се долна, мръсна лъжа за милиарди.

Най-малкото защото никой не е умрял от предозиране на въглероден диоксид и нито едно ВЕИ не е спасило нито едно дърво от отсичане. Още по-малко пък са намалели реално вредните емисии от ТЕЦ-овете в бума на зелените енергии. Защото когато спре вятъра или пък падне нощта – вятърните и соларните централи спират. И тогава ТЕЦ-ът с пълна мощ започва да компенсира дисбалансите в енергийната система, бълвайки по 1,1 тона прах, серни и азотни диоксиди за всеки мегават производство.

Изобщо енергията от вятър и слънце няма пазарна стойност, няма икономическа логика. Първо е адски скъпа и неефективна. А и цялата система за изкупуване на тези енергии е изкривена от редица законови и подзаконови недоразумения.

Себестойността на един мегават/час за електроенергия от тези източници е около 450 лева средно, а пазарната стойност на електроенергията в България при търговете, които в момента се осигуряват за износ или за свободния пазар в България, са на максимални стойности от около 80 лева.

Ясно е кой плаща разликата в полза на ВЕИ. Въпросът е защо Плевнелиев не пожела да застане дори на страната на хората, които са го посочили за Президент, ако да речем, че другата част от гласоподавателите са му безразлични.

Колкото до онези 20% върху разходите на ВЕИ сектора – те наистина са в противоречие с един куп законови разпоредби. Но за да е обективно решението на Конституционния съд, той трябва да отчете изкуствената и изкривена пазарна среда, която прави възможно съществуването на този непазарен феномен ВЕИ сектора. Да посочи пазарните изкривявания. И ако му стигнат съпротивителните сили, да отсъди по право в полза на гражданите.

Нора Стоичкова
Агенция БГНЕС
 
Публикувано в http://afera.bg/pozitsia/54968.html