 „Имам лични отношения с Иво Прокопиев още от времето,
когато е бил в ръководството на КРИБ. Имам добро отношение към него, той е
направил много добро за България”. Това каза в събота пред бТВ президентът на
България Росен Плевнелиев. Тези изречения са знакови за новата ни история. Това
е първият случай, в който висш политик не просто признава, а се хвали с връзките
си с родната олигархия. Това са думи, които обясняват и потвърждават много от
предположенията, които обществото и досега имаше за влиянието на икономическия
кръг „Капитал” върху държавния глава при съставянето на служебното правителство
на Марин Райков и при страстната президентска защита на протестите, които
очевидно бяха финансирани и координирани именно от този кръг.
|
|
|
Тревожно е потвърждението, че
един олигархичен кръг може да настани един човек не само за министър, но и за
президент, защото какво друго, ако не точно това, се случи с никому неизвестния
строителен предприемач Росен Плевнелиев, който без един ден опит в политиката
стана регионален министър, и чиито рейтинг бе помпан изкуствено около строежа на
магистрали
(това ставаше не
благодарение, а въпреки Бойко Борисов, който държеше много да бъде абсолютният
център на внимание, когато режеше лентичките на новопостроените обекти), и който
бе инсталиран на президентското кресло в условията на небивал медиен комфорт и в
рамките на може би най-скъпата предизборна кампания. От тези думи става ясно, че
Плевнелиев не просто познава Прокопиев, защото е ясно, че в малка страна като
нашата всеки може да се е срещал с всеки, но и че оценява действията на олигарха
като много полезни за България. С какво те са полезни? С екологичните щети, с
приватизацията на ръба на закона, със защитата на чужди интереси, с офшорните
бизнеси? За тези думи трябва да се носи морална и политическа отговорност.
Такава преди години
понесоха общинските съветници от Дупница, които излязоха в защита на местните
олигарси братя Галеви със същия аргумент – правили много за града. Защо днес
такава отговорност да не понесе Плевнелиев? Думите му обясняват и позицията на
държавния глава в защита на така наречената „зелена” енергия, която той нарича
„енергия на бъдещето”, и която обслужва бъдещето именно на затъналия в дългове
олигархичен кръг, но не и на обикновения българин.
Явно един кръг и назначеният от него президент се
борят и тази година огромните печалби в зелени пари от „зелена” енергия да не
бъдат облагани с никакви такси, което е един откровен
лобизъм.
Поначало Плевнелиев се
държеше като президент на партия ГЕРБ, но явно отвъд връзката с партията, която
го издигна, има и друга – много по-яка и здрава връзка – тази с Прокопиев,
скрепена с общ бизнес, ако щете- и с общи имоти. Разбира се, вината не е само на
Плевнелиев. Не е луд този, който яде баницата, нито този, който я харизва на
олигарсите.
По-важно е, че когато гласуваше за него,
българският избирател не обърна внимание на няколко реда от биографията на
кандидата, които и сега гордо се мъдрят на сайта на
президентството:
„От 2004 г. до 2009 г.,
като един от водещите мениджъри в страната, е ангажиран с активна обществена
дейност, като член на Борда на директорите на Американската търговска камара в
България, член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и
индустриалците в България, член на настоятелството на фондация “За нашите деца“.
Сега цял народ сърба попарата на тези малко над 50 процента от активните
избиратели, които гласуваха за човек, работил активно за чужда търговска камара,
тоест – за чужд икономически и политически интерес, и тясно свързан с една от
работодателските организации, за човек натрупал многомилионно състояние само за
няколко години. Е, вярно, избрахме и президент, работещ за „нашите” деца. Тук
„нашите”, уви, означава „техните”, на олигархичния кръг, който иска да пребъде и
в бизнеса и във властта.
За обикновените българи и
за децата им той никога не е работил и няма да работи…
Теофан Германов
Няма коментари:
Публикуване на коментар