Министри на Костов и царя сами се натискаха да закрият АЕЦ
Кой и защо затвори първите четири блока на „Козлодуй“?
Боян АСПАРУХОВ
28 февруари 2014, петък | публикувано от Стела Кирилова
Либералната икономическа концепция на демократичните сили у нас стана причина за затварянето на работещи мощности в единствената в България и на Балканите атомна централа. Целта ли? Потупване по рамото. Пред българското общество тогава широко бе рекламирана позицията, че България ще получи право на членство в ЕС, ако затвори реакторите си. Освен лишено от всякаква логика това твърдение се оказва и дълбоко погрешно. Оказа се, че няма официален орган в рамките на Европейската общност за атомна енергия или въобще в целия Европейски съюз, настоявал за затварянето на първите четири блока на централата, със задължителен характер за българската държава. Напротив, всички документи доказват, че министри от правителствата на Иван Костов и на Симеон Втори са предлагали сами затварянето на единствените по рода си и за времето си ядрени мощности на Балканите, за да постигнат популистката цел – България да влезе в ЕС. И тази да е тяхната заслуга пред историята. Решението на тези два кабинета все по-често е обект на критика в наши дни, а загубите от затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ са десетки и стотици пъти по-големи от ползите.
Още след затварянето на 1 и 2 блок цената на тока за българските потребители скача с 30%. Налети са милиони за модернизацията на 3 и 4 блок, вследствие на което те достигат качествено ново технологично ниво и вместо срокът на тяхната експлоатация да бъде удължен до 2020 г., те са затворени веднага след приемането ни в ЕС в началото на 2007 г. Някои от основните моменти в преговорите за затварянето на блоковете в АЕЦ „Козлодуй“ бяха обект на последния брой на предаването „Капиталът“ по АЛФА ТВ. Фактите, които предложихме на зрителите, не са плод на журналистически разсъждения, а мнение на специалисти. Част от изложението е от т. нар. „Червена книга на АЕЦ „Козлодуй“ – библията на този проблем, станал пример за национално предателство. Зам.-председателят на Българското ядрено дружество инж. Русчо Янков е убеден, чеза затварянето на блокове на АЕЦ „Козлодуй“ отсъстват разумни доводи
„Безумство е „мерцедесите“ на родната енергетика – малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“, да стоят в гаража, а „трабантите“ да продължават да бълват прах и отрови по пътищата“, твърди инж. Янков.
Съществува погрешното внушение, че ядрената енергетика е по-вредна от всичко друго заради опасността от авария. Нещастният случай от Чернобил е удобен мотив западният свят да иска затварянето на руските технологии в бившите съветски сателити. С такъв мотив през 1992 г. групата на седемте най-силни държави в света излиза със становище, че малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ са остаряла технология и модернизирането им не би могло да се случи на разумна цена. За съжаление Русия няма как да защити достойнствата на своята технология, тя влиза в клуба на седемте пет години по-късно.
Макроикономистът проф. Петко Петков, пряко свързан с проблемите около Козлодуй, обясни, че реактори от типа ВВЕР 440, такива, каквито Г-7 твърди, че не могат да бъдат модернизирани на разумна цена, работят дълги години след това във Финландия, Великобритания и САЩ.
През 1993 г. между България и ЕБВР е сключено споразумение за отпускане на 24 млн. екю за модернизацията на малките блокове. През 2002 г. у нас идват на мисия експерти на Международната агенция за атомна енергия, които трябва да оценят извършената модернизация. От МААЕ са категорични, че
безопасността на малките блокове съответства на нивото на безопасност
постигнато при централи от същото поколение. Отчетено е, че голяма част от изпълнените мерки надхвърлят по обем направените препоръки по отношение на проекта, експлоатацията и сеизмиката, а ръководството и персоналът на централата са „висококвалифицирани и лично ангажирани с подобряване на безопасността“. Модернизацията на 3 и 4 блок опровергава твърдението на Г-7 от 1992 г. и дава шанс България да остане в семейството на високоразвитите технологично ядрени държави.
Две поредни правителства обаче умишлено не се възползват. Нещо повече, форсират процеса на извеждане от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“. През 1999 г. в България се състоя среща между министър-председателя Иван Костов и еврокомисаря Гюнтер Ферхойген. Срещата завършва със специфичен документ, озаглавен „Understanding between the European commission and the Bulgarian government“ от 29 ноември 1999 г., подписан от външния министър Надежда Михайлова.
Правителството на ОДС поема ангажимент да затвори малките реактори
без да има изрично поставено условие от ЕК. Единственото основание, на което стъпват сините управници, е решението на Г-7 от 1992 г. и договорът, който сключва правителството на Любен Беров.
Позоваването на решението на Г-7 обаче е дълбоко погрешно. Независимо, че Г-7 е организацията на най-богатите страни в света, тяхното решение няма правно основание, а пожелателен характер. Решението им има само политически характер и е насочено срещу Русия и бившите й сателити България, Словакия и Литва, върху които е упражнен политически натиск да затворят реакторите си, изградени по съветска технология. Когато Костов заявява, че Европа иска от нас да си закрием реакторите (заради „вълчия договор“ на премиера Любен Беров с ЕБВР за 24 млн. екю), той лъже. ЕБВР не е институция на ЕС. Тя не може да поставя условия, нито даже да сключва договори, обвързващи друга страна с ЕС. Самата ЕБВР не поставя обвързващо със заема искане за затваряне на блоковете.
Позовавайки се на Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с решение № 543 на МС от 9 октомври 1998 г. и одобрена от НС с решение от 12 март 1999 г., а също и на решението на НС от 4 ноември 1999 г., българското правителство едностранно заявява, че се ангажира да закрие окончателно блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“ в най-кратките възможни срокове. „Българското правителство се ангажира от своя страна окончателно да закрие 1 и 2 блок на АЕЦ „Козлодуй“ преди 2003 г. Българското правителство се ангажира също да постигне съгласие с ЕК за сроковете за окончателно закриване на 3 и 4 блок преди предвижданите към този момент срокове от 2008, респективно 2010 г.“
С цитираното решение на НС от 12 март 1999 г. на МС се възлага да проведе преговори с ЕБВР, с ЕК и други международни институции и да предприеме необходимите действия за постигане на взаимно приемливи условия за изпълнение на поетите ангажименти в областта на енергетиката, без да се фиксират конкретни срокове за по-ранно спиране и извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ.
В решението си от 4 ноември 1999 г. НС отстъпва от тази позиция, като по т. 1 на МС се възлага да проведе преговори и да договори с ЕС компенсации за преките и непреките загуби, които ще понесе българската страна при по-ранно спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2, спрямо сроковете, определени в Националната стратегия до 2010 г., без да се изменя предходното решение на НС и без да се променя Националната стратегия. В т. 2 е даден мандат на правителството да проведе преговори до 2004 г. с ЕС за определяне на окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 при осигуряване на „взаимноприемливи условия“. Съгласно чл. 86, ал. 2 от Конституцията на РБ тези решения на НС са задължителни за всички държавни органи.
Както при подписването на ъндърстендинга, така и по-нататък, българското правителство доброволно е съкратило с цели 2 г. срока за завършване на преговорите от 2004 на 2002 г. На 30 май 2002 г. Гюнтер Ферхойген държи реч в НС, в която заявява: „С това „споразумение“ България пое също задължението да изведе окончателно от експлоатация блокове 3 и 4 преди предвидените срокове. В оригиналния текст
на английски език е записано за такова намерение на българското правителство, а не задължение
Това доказва правният анализ, публикуван в „Червената книга на АЕЦ „Козлодуй“.
„Ъндърстендингът“ не е международен договор и не съдържа правни задължения за република България. Той има политическо значение, което не бива да се надценява. Всякакво определяне на този акт като годен да породи правни задължения за страните, е необосновано изопачаване на истината и когато се прави от политически фигури, които не могат да не познават неговата действителна правна значимост, създава усещането за политически натиск и злоупотреба. По отношение на 3 и 4 блок не е поето никакво задължение – не само правно, но и политическо, изразена е само готовност кабинетът на НДСВ да вземе решение след преговори с ЕК.
Съществува и едно заемно споразумение за 212 500 000 евро, сключено между АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, НЕК ЕАД и Европейската общност по атомна енергия от 29 май 2000 г., според което България поема ангажимент да затвори малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Според правния анализ на документа „заемното споразумение е договор за целеви заем, нямащ никакво отношение към въпроса за закриването на 1-4 блок. Предоставеният заем е целеви. Средствата са предназначени за модернизиране на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и по никакъв видим начин не са предназначени за финансиране или компенсиране на затварянето на останалите блокове на централата“.
В последните дни от мандата на правителството на ОДС се случва особено любопитен акт. В средата на юни 2001 г., буквално 3-4 дни
преди да му изтече мандата, кабинетът „Костов“ продава ТЕЦ „Марица изток“ 1 и 3
на американските компании „Ей И Ес“ и „Ентърджи“. Инвеститорите обещават да вложат над 1 млрд. долара и да намалят цената на тока 3 (три) пъти. На изпроводяк кабинетът „Костов“ сключва договор, според който българските граждани са задължени приоритетно да ползват ток, произведен първо в тези мощности и след това ток от „Марица изток“ 2 и от АЕЦ „Козлодуй“. Тогава България поема ангажимент да определи срок за затварянето на 3 и 4 блок до края на 2002 г. Специалистите са категорични, че за да се обезпечи бързото възвръщане на инвестициите, направени от американските фирми, трябва да се освободи пазарна ниша в производството на електроенергия. Затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще обезпечи сигурен пазар за бъдещото производство на новите американски собственици.
Решението на кабинета „Сакскобургготски“ да затвори 3 и 4 блок е взето на 26 септември 2002 г. на заседание на МС. На следващия ден външният министър Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева летят до Брюксел. Паси участва в Седмата среща на министрите от предприсъединителната конференция. На нея външният министър Паси потвърждава готовността на страната ни да затворим 3 и 4 блок на АЕЦ.
За решението на МС президентът Първанов научава от председателя на ЕК Романо Проди два дни след визитата на Кунева и Паси Първанов лети до Брюксел за среща с Проди и Ферхойген. Неочаквано за Първанов Проди заявява, че е удовлетворен от решението на българския кабинет да затвори 3 и 4 блок. Този царски номер, който спретват на Първанов, е повече от тревожен. Той показва, че по въпроса за закриването на 3 и 4 блок в МС са действали еднолично, без да се съгласува с президента, а вероятно и с парламента. Веднага след това синята опозиция иска оставката на тримата министри: Соломон Паси, Меглена Кунева и енергийния Милко Ковачев. Същите онези сини, които поемат ангажимента за затварянето на първите четири блока в предишния мандат. Популисткото им държане лъсва няколко дни по-късно, когато се разбират с управляващите, а и с лявата част от опозицията, да договорят затварянето на 3 и 4 блок в съвместна декларация на парламента.
Решението, което взема МС, определя като дата за извеждане на 3 и 4 блок от експлоатация края на 2006 г. Преди това решение позицията на България е затварянето на блоковете да стане чак през 2010 г. С 209 гласа „за“ и само 1 „против“
3 и 4 блок да не се затварят преди пълноправното членство на България в ЕС гласува НС
на 2 октомври 2002 г. Според правителственото решение реакторите трябва да се затворят през 2006 г., а според парламентарното, когато станем член на ЕС. Соломон Паси заявява, че няма противоречие, и това била позицията на българското правителство, подкрепена от парламента. Попитан дали решението на НС задължава кабинета да промени позицията си за АЕЦ, председателят на парламента Огнян Герджиков заявява, че не вижда такава необходимост. Според него с вота си парламентът бил очертал рамката, в която правителството трябвало да се вмести. На въпрос какво ще следва оттук насетне, след като правителството очевидно е излязло от тази рамка, проф. Герджиков заявява, че според него правителството не било излязло от рамката. Сакскобургготски коментира ситуацията така : „Правим всичко това, за да се присъединим час по-скоро към ЕС“.
Докато в НС управляващото мнозинство и опозицията договарят декларацията за обвързването на приемането ни в ЕС със спирането на 3 и 4 блок да бъде така формулирана, че да се изтъкне заслугата на двете правителства – на ОДС и на НДСВ, Първанов изпраща писмо до държавните глави на 15 от ЕС, относно спирането на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Кунева заявява, че писмото на президента пречи на правителството в преговорите му за двата блока. Предложената вече „формула“ за АЕЦ „Козлодуй“ е резултат от базисна подготовка, на чиято основа продължават разговорите с ЕК, твърди тогава Кунева. И прави синята „грешка“ – да смята препоръките на Г-7 от 1992 г. и споразумението с Ферхойген за задължителни.
Соломон Паси се включва в спора с изказването, че посланието на президента е допълнителна импровизация, която би могла да бъде вредна. Кунева приглася: „С различните сигнали, които България отправя, може да не се стигне до затваряне на глава „Енергетика“. Всичко това поставя под съмнение приключването на преговорите за членството на България в ЕС до края на 2003 г. и подписването на договор за присъединяване през 2004 г. Кабинетът на НДСВ затваря окончателно 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, за да вкара страната ни в светлото европейско бъдеще.
Има ли правна тежест споразумението с Ферхойген?
То носи името ъндърстендинг, но у нас го тиражират като меморандум. Значението на термина UNDERSTANDING според advanced Oxford Dictionary е „предварително или неофициално споразумение“. Неговото най-близко българско съответствие е „разбирателство, съгласуване“. В практиката на международните отношения не се среща понятието understanding като наименование на международен договор. Това е едно от основанията разглежданият акт да не бъде възприеман като международен договор. Двете страни (Костов и Ферхойген) „постигат“ съгласувано разбиране относно закриването и предсрочното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Българското правителство заявява обаче, че напълно възприема заключенията на Евросъвета от Кьолн за важността на високите стандарти за ядрена безопасност в контекста на разширението на ЕС. В тях не са посочени основания за предсрочно закриване на блокове на АЕЦ „Козлодуй“, нито централата е определена като опасна или с недостатъчна степен на безопасност.
Преводът на наименованието UNDERSTANDING като споразумение, т. е. като валиден международен договор, автоматично е възприет и от правителството на царя в мотивите на проекта на Закон за ратифициране на рамковото споразумение между РБ и ЕБВР. При прецизния прочит на ъндърстендинга и на очевидно свързаното и с него рамково споразумение от 15 юни 2001 г. става ясно, че както ангажиментът на българското правителство за закриване на 1 и 2 блок преди 2003 г., така и решението на България за датите за окончателно закриване на 3 и 4 блок са по-скоро резултат от собствена инициатива, а не на истинско двустранно договаряне. В този смисъл вместо цитирания „твърд ангажимент“, по-скоро може да се говори за ясно изразено намерение за предсрочно закриване, и то обвързано с установени дати само по отношение на 1 и 2 блок. Взимането на решение за закриване на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ от правителството на Симеон Втори е нагла импровизация на национални предатели.
Източник:
http://www.vestnikataka.bg/2014/02/министри-на-костов-и-царя-сами-се-натис/
http://fotovoltaikbg.blogspot.com/2014/02/blog-post_1202.html
Предаването "Нищо не започва от днес" - 06.02.2014 Линк:
http://www.ataka.tv/видео/нищо-не-започва-от-днес-06-02-2014-c4299.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар