Настояще и бъдеще на нашата енергетика(i)

Настояще и бъдеще на нашата енергетика(i)

Автор: Проф. д.и.н. Иван Ангелов 08.10.2014

/Поглед.инфо/ Финансовият срив в енергетиката може и трябва да бъде предотвратен

Настоящата дискусия е посветена на стратегията за развитие на енергетиката. Така ли обаче трябва да се започва? По-правилно е да започнем с изработване на „Стратегия за социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България”, което аз предлагам отгодини на ръководството на БАН. Защото БАН е най-големият комплексен научен център на България и може да изработи такава стратегия с участието на учени от Софийския университет и още няколко наши висши училища. Така ще се очертаят дългосрочните цели и приоритети на България, основните икономически и други направления на развитие, взаимоотношенията ни със страните от ЕС и извън него, политиките за тяхното постигане, необходимите материални, човешки и финансови ресурси.

Енергетиката съществува и се развива, за да обслужва прогреса на обществото. Заедно с останалите сектори, енергетиката трябва да обслужва изпълнението на националната стратегия. Стратегията за развитие на енергетиката трябва да набележи не някакви измислени в кабинетите въображаеми количества, темпове, структура, качество на енергийното развитие, а тези, които са необходими на националната икономика и домакинския сектор, а също и за изпълнение на международните ни ангажименти.

Секторна стратегия за енергетиката, а и за всеки друг сектор, без наличието на общо приета комплексна национална дългосрочна стратегия поне за 20-30 години напред, е скок в неизвестността със затворени очи, поемане на риск за прахосване на огромни ресурси и загуба на скъпоценно време. Това е толкова по-важно за енергетиката, където циклите на проектиране и изграждане на отделни обекти са много по-дълги - 15-20 години за атомна централа – от появата на инвестиционната идея до пускането й в действие. Такава вглъбена в себе си секторна стратегия не може да обслужва успешното развитие на България. Тя ще бъде полезна само ако е обвързана и обслужва изпълнението на общата национална стратегия.

Източници на енергия

Всяко съвременно общество разчита на два източника на енергия: от нови енергийни мощности и от повишаване на енергийната ефективност. /Второто не е източник на енергия, а метод за нейното пестене/ Новите мощности могат да бъдат класически и от възобновяеми ресурси; базови и върхови, при рационално съчетание между тях. Структурата на нашите енергийни мощности, за съжаление, не е такава. Разполагаме с недостатъчни базови мощности (АЕЦ, ТЕЦ), които могат да се използват 7000 часа в годината. Немалка част от действащите ТЕЦ на въглища са физически и икономически остарели или екологично вредни и в близките години ще бъдат изведени от действие. Предстои удължаване на срока за използване на пети и шести блок на АЕЦ, но все още не е решено окончателно. В същото време имаме прекалено много енергийни мощности на възобновяеми ресурси (главно слънчеви и вятърни), които по очевидни причини се използват 1700-2200 часа годишно и тяхната енергия е многократно по-скъпа от тази на АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ. Министърът на икономиката и енергетиката заяви, че сме отличниците на Европа в тази област и че той се гордее с такава структура на енергийните мощности. Жалко за оптимизма му, защото тази структура не е полезна на България и това много ме тревожи.

Най-вредното в тази структура е монопола на ВЕИ. ФЕЦовете в Германия са над 200 хиляди и са собственост на също толкова домакинства и малки бизнеси, като събират енергията си на покриви, балкони и фасади, силно децентрализирано, непосредствено до консуматора! Тук имаме олигархично-централизирано производство унищожило вече хиляди хектари плодотворни земи!

Предпочитан ресурс е спестената енергия от по-рационалното й използване. Не случайно се казва, че най-евтина е спестената енергия. В развитите страни темповете на растежа на производството превишават трайно темповете на увеличение на изразходваната за него енергия. В някои страни се поддържа растеж на производството със същото количество енергия. Други постигат растеж на производството с по-малко енергия. Ние сме много далече от тези страни. Енергоемкостта на нашето производство е няколко пъти по-висока дори от тази в сравними с нас по равнище на развитие държави. Да не говорим за най-развитите страни.

Въпрос: Остана ли изобщо някакво производство в България, че то да е енергоемко?

Бъдещето е в повишаването на енергийната ефективност. То обаче изисква тотална структурна и технологична модернизация на икономиката и на домакинския ни сектор. За това ще са нужни много десетки милиарди инвестиции във физически и човешки капитал и поне 15-20 години. През близките години не можем да разчитаме на повишението на енергийната ефективност като основен източник на допълнителна енергия. Това звучи красиво като лозунг, но не е възможно. Ще трябва да продължим да изграждаме нови енергийни мощности и умни преносни мрежи при постепенно нарастване на енергийната ефективност. Нямаме друга алтернатива.

Цените на енергията

Цените на енергията са и ще бъдат голям проблем за нашето общество. Те ще определят достъпа на милиони хора до електрическа и топлинна енергия и ще правят българските градове с централно отопление рекордьори в Европа по изключени радиатори. А това е парадокс за цивилизована европейска държава презXXI век.

Ето тук не мога да се съглася. Щях да изтрия изцяло тези параграфи, че цената на тока била висока, защото си противоречат дори с параграфите по-надолу. Противоречат и на истината, че реалната цена на тока от 5 стотинки на киловат достига 18 стотинки на киловат, когато всичките маймуни, тоест енергийни вампири, фирми, ЕРПта, ВЕИта, частни ТЕЦове и ВЕЦове, износители на ток и прочие кърлежи на енергийната мафия цицат от жицата, като циганин отопляващ се с пружина от креват през зимата на двора.

Преобладава мнението, че цените на енергията у нас са много високи. Това не е съвсем точно. Нашите номинални цени на енергията не са високи по международните стандарти, но доходите ни са много ниски. Номиналните ни цени са между ниските в Европа, но доходите ни са още по-ниски. Ние сме на последно място в ЕС по този показател. То прави нашите реални цени много високи, а енергията недостъпна за голяма част от населението

Според PPS (purchasing power standard) или стандарта на потребителската способност, чрез който се елиминират ценовите различия между отделните страни, цената на тока у нас е най-висока спрямо целия ЕС! Да, ниските доходи спомагат силно за това! Но нали, когато Волен "крещеше" в парламента да се вдигнат доходите и пенсиите, тройната коалиция БоСтанИшев му се подиграваха, защото милионерите "ги боли фара" за пенсионерите и работещите!

И ако въобще съществува цена на тока с големина 1-2 стотинки (когато работеха 1-6 блокове на АЕЦ Козлодуй, преди престъпното спиране на блокове 1-4) или 2,5-3 стотинки (преди да спрат незаконно и предсрочно 3 и 4 блокове) или 4.7 стотинки (докато все още работят блокове 5 и 6), то това се дължи именно на чудесно построените, надеждни, висококачествени ВВЕР реактори, модернизирани по най-високите стандарти. Изключителен интерес за ядрените специалисти представляваха в миналото блокове 1 и 2, които вече са нарязани за скрап, именно заради многостепенните защити срещу авария - ненадминати параметри и при старите и при най-съвременните, но занижени стандарти за безопасност! Занижени? Да! Заради поевтиняване на конструкцията, ядреното лоби занижи много от стандартите за безопасност, така че вече няма реактори по света, имащи онова, което беше построено в блокове 1 и 2. Да, токът поскъпва, но не заради по-добрата безопасност или заради повишение на цените на реакторите или блоковете. А единствено заради алчността на мафията!

Това е един от най-острите проблеми в нашето общество, който чака решение. Как можем да го решим?

Първо, чрез незабавна радикална промяна на политиката по доходите. По БВП на човек от населението имаме 47% от средното равнище в ЕС, а по средните доходи на заето лице 23-25%. Средното относително равнище на нашата производителност на труда изпреварва два пъти средното относително равнище на доходите ни. Това се дължи на грубо погрешната политика на потискане на доходите у нас през последните 25 години под диктата на МВФ и Световната банка и сервилно послушното й изпълнение от нашите пазарни фундаменталисти. С такива доходи енергията винаги ще бъде скъпа и недостъпна за милиони българи, независимо от вземаните мерки. То може да се преодолее само чрез форсирано изпреварващо повишение на средните доходи (заплати и пенсии) през следващите десетина години до сближаването им със средното ни равнище по БВП на човек от населението в сравнение с ЕС. По-високите доходи ще направят енергията по-достъпна за хората от гледна точка на цените.

Бизнесът вероятно ще се съпротивлява на такава политика, заплашвайки с влошаване на конкурентоспособността ни, но тази политика трябва да бъде наложена от държавата. Конкурентоспособността на нашата икономика зависи не толкова от високите заплати, а от големите енергийни, материални, транспортни и други разходи за единица продукция, от лошо управление на национално и фирмено равнище, от кражби и корупция.

Второ, чрез постепенно предпазливо повишаване на цените в съответствие с производствените и доставните разходи. Преди 6 години писах в моя статия, че енергията трябва да струва на крайния потребител толкова, колкото струва, а на енергийно бедните да се помага чрез социалните програми. Още тогава настоявах цената на енергията да се освободи от едновременното изпълнение на две функции – като измерител на стойността и като социален инструмент. Препоръчвах да остане само първата функция. Никой обаче не ми обърна внимание. Цените на енергията растат и ще продължават да растат навсякъде по света по много причини. Така ще е и в България. Този процес не може да се преустанови, но може и трябва да се управлява от държавата, за да бъде смекчен.

Трето, чрез активно подпомагане на енергийно бедните със специални социални програми. В тази категория сега попадат около 70% от българите. Енергийните помощи за ползващите централно отопление, течни и твърди горива и дърва трябва да осигуряват достойно преживяване на тези хора. С повишаването на доходите през годините процентът на енергийно бедните постепенно ще намалява.

То и сега се подпомагат цели махали и гета, още от времето на Ахмет Пръднян, който преди да започне купуването на гласовете, купуваше мангалите с обещания за безплатен ток, като гласуват за противоконституционното му ДПС!

Това е добре, но изисква време, а милионите българи не могат да чакат толкова дълго. Трябва да се намери незабавно краткосрочно решение на този особено болезнен проблем. Това решение е, първо чрез промяна в политиката на доходите от началото на 2015 г. за която стана дума по-горе и второ, чрез държавната регулация, осъществявана от ДКЕВР. Тази комисия установява регулирана цена по специална методика за „претегляне” на няколко вида цени в така наречения „енергиен микс”. В него влизат цените на регулираната енергия от АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ, които са най-ниски; по-високите цени на енергията от двете американски централи в Марица Изток; най-високите цени на енергията от слънчеви и вятърни източници и няколко други по-малко значими съставки. Проблематични тук са последните две групи.

Първо, поради груби грешки (за да не кажа нещо по-сурово и по-близко до истината) на българските власти през 2001 г. е било поето задължение за изкупуване на енергията от двете американски централи в продължение на 15 години по цени, неколкократно /десето-двадесетократно/ по-високи от тези на енергията в АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ. Това отежнява крайната цена, плащана от потребителите, понеже участва в нейното образуване. При наличие на политическа воля и силен обществен натиск България може и трябва да предоговори условията за изкупуване на тази енергия, като използва основния аргумент, че това е държавна помощ за двете частни централи, стриктно забранена от Европейската комисия за страните членки на ЕС. Компромиси тук не са възможни. Освен това, виновните лица от българска страна, сключвали на времето очевидно неизгодните за нас договори с американските инвеститори, трябва да понесат наказателна отговорност.

Второ, за стимулиране производството на енергия от възобновяеми източници (слънчева, вятърна, биомаса и други) Европейската комисия преди години препоръча на страните членки да увеличат дела на тази енергия до 16% от общото производство към 2020 г., като държавата я изкупува задължително по многократно по-високи от пазарните цени. Българският бизнес се оказа спекулативно изобретателен и с активното участие на високите коридори на властта превиши препоръчания дял на тази енергия още през 2011-2012 г. Много важно е да се отбележи силното присъствие на влиятелни български политици (някои източници казват, че са около 160) между собствениците на такива енергийни мощности.

С течение на годините се усъвършенстват методите и поевтинява техниката за производство на „зелена” енергия. Другите европейски страни намалиха изкупните й цени, а някои дори прекратиха преференциите. Нашата държава също пристъпи към намаление на изкупните цени за този вид енергия, но те (особено от слънчева енергия) все още са много по-високи от нормалните пазарни цени и осигуряват голяма изгода за техните собственици. С бюджета за 2014 г. беше въведена допълнителна такса от 20%, която производителите на „зелена” енергия трябваше да плащат, за да се смекчи тази разлика и да се помогне за финансовата стабилизация на НЕК. По една странна инициатива на президента Плевнелиев Конституционният съд услужливо я отмени през март 2014 г. Така Плевнелиев попречи за частично възстановяване на справедливостта и допринесе за финансовата дестабилизация на НЕК с десетки, а може би и стотици милиони лева, за която сега е толкова лицемерно загрижен. Тук също има голяма държавна помощ, забранена от Европейската комисия, която трябва да бъде ограничена, а след време преустановена. При наличие на политическа воля и по-силен обществен натиск намалението на тези изкупни цени може и трябва да се ускори и у нас.

Така с мизерно ниските си доходи бедните българи сега плащат немалка част от цената за гарантираната висока печалба на двете американски централи и на производителите на слънчева и вятърна енергия, които, като правило, са между най-богатите хора у нас. Нека читателят прецени справедливо ли е това и трябва ли да се търпи по-нататък.

Либерализация на енергийния пазар

Напоследък много се говори за либерализация на енергийния пазар, като й се възлагат големи надежди за понижаване на енергийните цени. В това има известни основания, но трябва да се подхожда предпазливо, защото в енергетиката има естествен монопол, който трудно ще се преодолее в български условия. Освен това, продължават толерираните от държавата груби изкривявания на пазарните цени на енергията от американските централи, и от слънчевите и вятърните източници за които стана дума по-горе. При тези ограничители не възлагам особени надежди на либерализацията на енергийния пазар като средство за скорошно осезателно намаляване на цените. По-скоро обратното. Тук трябва да се подхожда предпазливо.

Препоръчвайки незабавната либерализация на енергийния пазар някои хора се позовават на опита на Германия и други западноевропейски държави. На тези хора искам да напомня, че не всички икономически, правни и други механизми, които работят в западноевропейските страни, работят и в България. Примери – колкото щете. Спомнете си за сегашната наша съдебна система, която с Конституцията от 1990 г. беше копирана от западноевропейската. Много от нашите закони са копия на тези от Западна Европа. Но всички знаят, че нашата съдебна система не работи като западноевропейската. Защото условията, в това число и манталитета на хората, в България се различават от германските, белгийските, холандските. Да не говорим за скандинавските.

Да не говорим, че именно българският, а не западногерманският Конституционен съд пръв наруши Конституцията под диктата на американското посолство още 1990 година чрез регистрацията на противоконституционната ДПС, базирана на етнически и религиозен признак! За решенията на КС срещу мораториума за продажбата на земята ни на чужденци и талибани, както и по делата с Топлофикация да не говорим!

Приватизацията в енергетиката

У нас беше допусната груба грешка с приватизацията на голяма част от енергийните централи. Особено голяма е грешката, меко казано, с приватизацията на електроразпределителните дружества от правителството на Сакскобургготски. При това с груби отклонения от пазарните принципи във вреда на България, между които гарантираната печалба (в секретните анекси към договорите) от 16% на новите собственици - чужденци. Струва си при това да отбележим, че електроразпределителната мрежа в Западна България беше „приватизирана” чрез продажба на Чешката държавна компания ЧЕЗ. Странна приватизация нали! Ако тяхната предимно държавна компания ЧЕЗ може да работи ефективно, защо нашата трябваше да се приватизира? И какво се промени към по-добро след приватизацията? Тези приватизационни договори трябва да се ревизират, виновните български лица да се накажат и да се преустанови по-нататъшната приватизация на нормално работещи енергийни мощности.

Финансовата задлъжнялост на енергетиката

Решението на проблема с финансовата задлъжнялост на енергетиката е сложно и може да се постигне само с пакет от икономически, финансови, социални, институционални, наказателни и други мерки. Настоящите управници допускат груба грешка като търсят решението първо и преди всичко в повишение на цените за крайните потребители. Сегашните цени на енергията не са главната причина за тежкото финансово положение в енергетиката. Най-важните причини са други и част от тях вече посочих.

При търсенето на решение трябва да се започне от главните причинители, а не от гражданите и дребния бизнес, които по-скоро са жертва на дългогодишна късогледа политика, в услуга на нашия и чуждестранния капитал. Това означава ревизия на договорите с двете американски централи и рязко намаляване на цената на изкупуваната от тях енергия, за да се преустанови оказването на държавна помощ на стопански субекти, забранена от Европейската комисия. То също означава рязко намаляване на изкупуваната енергия от възобновяеми източници – слънчеви, вятърни и други на същите основания. Трябва да се ревизират цените на изкупуваната енергия и от други, макар и по-малко значими източници. Само в краен случай и много предпазливо може да се прибягва към постепенно повишение на продажните цени на крайните потребители от домакинския сектор, съчетано с повишение на доходите и подпомагане на енергийно бедните.

Излишъкът на електрическа енергия

През последните години у нас има постоянен излишък от електрическа енергия и голяма част от произведената се изнася. През 2012-2013 г. излишъкът от енергийни мощности беше толкова голям, че поставяше под въпрос стабилността на енергийната система. Никой обаче не говори за причините за този излишък. Какви изводи могат да се направят от това?

Изводите са много, но ще се спра само на два. Първо, през 1960те и 1970те години енергетиката на България беше управлявана от мъдри хора с висок професионализъм и голямо стратегическо въображение. Те са създали енергетика, която е служила и продължава да служи надеждно на България, въпреки деструктивните напъни на политиците през последните 25 години. Трябва да благодарим на тези хора за проявената прозорливост. Второ, излишъците на енергия са своеобразна мярка на разрушителните последствия от реставрацията на дивия балкански капитализъм в България. В резултат на ликвидацията на пазара на СИВ и на престъпната приватизация беше разрушена българската индустрия, в това число и отраслите – най-големи потребители на енергия: черна и цветна металургия, химическа промишленост, машиностроене и металообработване, редица добивни отрасли, земеделие и други. С този излишък не можем да се гордеем, а трябва да се срамуваме, че сме го допуснали и по-скоро да го преодолеем.

Изграждане на АЕЦ Белене или разширение на АЕЦ Козлодуй

От няколко години се подготвя изграждането на АЕЦ Белене, а през тази година се предприеха подозрително бързи действия за изграждане на един блок в АЕЦ Козлодуй. Не блок, а РЕАКТОР(И)! Прочетете поне незачернените части от текстовете, които АЕЦ Козлодуй качи на уебсайта си. Публикували сме и тук тези статии! Моля ви, нека да различаваме огнището с "въглищата" от цялата парна машина все пак?! Договорите с Уестингхаус са САМО ЗА РЕАКТОРИ! Блокове НЯМА да има! Защо? Просто е. Защото и реакторите няма да заработят никога! А цялата дандания с тези реактори е да бъде изрекетирана държавата да подари на Уестингхаус едни 10-20 милиарда долари, (с ескалацията и съдебните дела и с готвеното TTIP споразумение и повече), като съответните ни продажници от РББоСтанИшев ще си приберат евентуално обещаните им комисионни! Дано само за доктори, катафалки и свещи да ги похарчат, за да си ги отнесат в гробовете възможно най-скоро! Като се има предвид подготвяното удължаване на срока на действие на пети и шести блок в АЕЦ Козлодуй с 10, 20 или повече години, смятам за ненужно едновременното изграждане сега на АЕЦ Белене и разширението на АЕЦ Козлодуй. Въпросът е кой от двата проекта следва да се приеме? Отговорът на този въпрос е сложен. Той се усложнява още повече с грубото му политизиране.

Разполагам с ограничена информация, за да заема категорична лична позиция по АЕЦ Белене. Звучат ми обаче убедително аргументите на редица уважавани наши професионалисти в полза на изграждането на тази АЕЦ. Нямам причини да не им вярвам!

Наличната информация за седми блок - /РЕАКТОР/ в Козлодуй, предлаган от американо-японската компания Уестингхаус, е още по-бедна. Тревожи ме взетото набързо и на тъмно решение от бившия министър на икономиката и енергетиката при посещението му в САЩ през пролетта на 2014 г. Тревожи ме също оповестената цена – над 10 млрд. щатски долара за един блок с 1000 мегавата мощност, при около 5 млрд. евро за два руски блока в Белене с 1000 мегавата всеки. Специалистите твърдят, че засега няма друг действащ блок по света, като предлагания от Уестингхаус и за качествата му се съди само по проекта на хартия, а това поражда много въпросителни и е силно рисковано по очевидни причини. За новите блокове в Белене, както и до сега, отработеното гориво ще се приема за преработка и съхранение в Русия, а за отработеното гориво от блока на Уестингхаус трябва да се погрижим сами. В началото на 1970те Австрия построи атомна централа край Цвентендорф (недалеч от Виена) и дори предстоеше зареждането на касетите. Нямаше обаче обществено приемливо решение за съхраняване на отработеното гориво. По тази причина проведеният референдум се произнесе против пускането на централата и тя беше замразена завинаги. А какво ще правим ние с това гориво – никой не дава задоволителен отговор до сега. А Русия сигурно няма да го приеме. И с основание!

Ами освен да започнем да извличаме Плутоният от това отработено гориво, да произвеждаме също снаряди с Обеднен уран, за да можем в натура да си платим РЕКЕТА към Уестингхаус и САЩ, с което да си компенсираме 10-те милиарда долари за греещия атомен котлон на Дунава, друго по-добро и по-хуманно предложение нямам!

Газопроводът Южен поток

Този газопровод безспорно е нужен на България и на другите страни в Югоизточна Европа по очевидни причини. Тук обаче се намесва световната геополитика и преди всичко политическите и икономическите интереси на САЩ. Сочените от ЕС формални причини са само претекст, за да блокират проекта, поддавайки се на американския натиск, макар че с това вредят на интересите на свои страни членки в Югоизточна Европа. Газопреносната система на Украйна е остаряла. На тази страна с разорена икономика е все по-трудно да я поддържа и не е по силите й да я обновява. Това са готови да направят големи американски компании, като изкупят мрежата изцяло или частично. То обаче е привлекателно за тях само ако няма друг паралелен газопровод в региона. Южен поток заобикаля украинската транзитна газопреносна мрежа, прави я почти излишна и непривлекателна за американските и други западни капитали. Затова САЩ и Европа ще правят всичко възможно, за да предотвратят изграждането на Южен поток.

Главна тяхна цел е да навредят на Русия. А българското правителство услужливо им помага, във вреда на нашите собствени национални интереси. Това е суровата истина. Всичко останало са приказки за наивници.

________________________

(1)Разширен вариант на изказване на дискусия по стратегията за развитие на енергетиката, проведена в БАН на 25 септември 2014 г.

Източник: http://avtorski.pogled.info/article/58745/Nastoyashte-i-badeshte-na-nashata-energetika-i