БЪЛГАРИЯ КАЗА НЕ НА ФРАКИНГА

БЪЛГАРИЯ КАЗА НЕ НА ФРАКИНГА

17 октомври 2014, петък | публикувано от Стела Кирилова

В 300 града в целия свят и у нас будното гражданство излезе на
протест срещу робството на глобализма и споразумението ЕС-САЩ

Александър АТАНАСОВ, политолог

Протестиращите в София стигнаха до сградата на Европейската комисия

Редица български градове с протести се включиха активно в международната проява на народите срещу гибелната политика на транснационалните корпорации в областта на екологията, социално-икономическите отношения и гарантирането на основни човешки права. 11-ти октомври е обявен от световната общественост за Ден на борба срещу неконвенционалните методи за добив на природен газ, по-известни като фракинг. Протестната проява притежава и още един повод – провеждането на преговорите при закрити врати за подписването на трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ. Според него трябва да отпаднат всички митнически ограничения между страните от Евросъюза и световния задокеански господар, за да могат компаниите безпрепятствено да завладяват световните пазари със своята екологично вредна продукция, каквато е храната, произведена от генно-модифицирани организми. Патриотичните граждански организации у нас, както и в цяла Европа са категорични, че евентуалното подписване на това гибелно за народите заробващо споразумение ще накърни интересите на всеки един гражданин. То ще постави под въпрос неговите живот, здраве, социални и човешки права. Този търговски международен договор, накичен с благоз­вучните фрази за „Партньорство и инвестиции“, в действителност е поредна огромна стъпка към създа­ването на световно правителство. Това е така, защото то на практика погазва националните законодателства на всяка една страна, която го подпише, а най-опасното в случая ще бъде неизбежното занижаване на утвърдените екологични и производствени стандарти. Ако в момента на територията на целия Европейски съюз действат защитни законови механизми срещу производството и търговията с ГМО, прилагането на технологията Хидрофракинг за добив на шистов и въглищен газ, безогледната трудова експлоатация на работната сила от страна на корпорациите и други подобни антинародни действия, то с влизането в сила на заробващия договор всички тези защити ще загубят своята стойност. Най-голямата заплаха за свободата на народите, включително и нашата, е възможността, която предвижда договорът всяка една държава да бъде съдена от дадена корпорация в случай, че националното законодателство на страната жертва противоречи на интереса за печалба на компанията. Всичко това ще се осъществява от тричленен арбитражен съд, който ще е наднационален, а решенията му в полза на корпорациите няма да подлежат на обжалване, още по-малко на някакъв международен контрол. Вторият заробващ елемент е клаузата, в която се казва, че напускане на споразумението може да стане единствено при единодушно съгласие на всички подписали го, което означава, че Европа, ако позволи да се стигне до окончателно приемане, после възможността за разтрогването на договора ще е сведена почти до 0%. Трансатлантическият договор за партньорство и инвестиции блокира и възможността за всякаква съпротива на народите срещу монополите в областите на водоснабдяването и енергетиката. Налице е един много показателен пример: Две френски ВиК компании, както и един американски енергоразпределител съдят за милиарди долари неустойки Аржентина само защото правителството на латиноамериканската страна си е позволило в период на криза да разпореди замразяване цените на тока и водата за населението. Ето защо неслучайно сред организаторите на протестите в България бяха и инициаторите на всенародното февруарско движение срещу монополите отпреди две години, което изкара стотици хиляди българи по улиците из цялата страна. Гражданските структури на нашето общество за пореден път обвиниха политическите партии на статуквото, че са се продали на глобалния колонизатор, а така необходимият за тях консенсус за съставяне на правителство се върти около идеята за безропотното присъединяване на България към трансатлантическия търговски договор между Евросъюза и САЩ. Ако страната ни стане част от заробващия пакт, геноцидът над българския народ ще е тотален: Държавата ще загуби смисъла, който притежава все още в настоящия момент, а националното правителство няма да притежава никаква власт за противодействие. България, както и всяка една членка на ЕС, ще се намира изцяло под ботуша на тричленния корпоративен трибунал, като всяко едно суверенно национално решение ще получава за отговор съдебно преследване. България ще се принуди да свали мораториумите за проучване и добив на шистов и въглищен газ, както и върху търговията и производството на ГМО. Тъй като произволът в потъпкването на суверенитета ще е безграничен, действията на тричленния арбитраж на практика могат пряко да поставят под въпрос националната сигурност на страната ни. Нека за момент да си представим, че в скоро време започнат активни военни действия срещу Русия. В случая излиза, че бихме могли да бъдем буквално разорени, ако откажем да се бием срещу братския православен народ, защото всяка една оръжейна компания ще е в състояние да осъди България при евентуален отказ от нейна страна за включване в братоубийствена война. Организаторите на протеста във Варна признаха, че в началото на месец септември е бил направен опит за общоевропейска гражданска инициатива, основана върху принципите на сътрудничество между НПО-та от отделни страни с цел изработването на общи механизми за противодействие на евентуалното подписване на споразумението, но тя не е успяла да достигне до смислени и успешни решения. Изводът е недвусмислен. Необходима е не само гражданска активност, но и ясна и твърда политическа воля, която да обединява обществата около авторитетни лидери с ярко изразени модерни националистически и антиколониални възгледи, които да се противопоставят на всякакви подобни посегателства на световните ционисти срещу свободата на гражданите. Примерите в тази насока не липсват: Виктор Орбан, който обяви категорично края на колониалната ера, едва ли би при­чинил тази трагедия за своя народ, подписвайки договора. Той заедно с безспорни лидери като Владимир Путин, Дилма Русефф в Бразилия, както и настоящият президент на Венецуела – Николас Мадуро, притежават твърдата позиция за един многополюсен световен ред, изграден върху принципите на справедливостта и равноправието между народите.

НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ, ДЕПУТАТ ОТ АТАКА: СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕС И САЩ Е ВРЕДНО ЗА СТРАНАТА НИ

Партия АТАКА подкрепи протестите в страната срещу фра­кинга и трансатлантическото споразумение между Европейския съюз и САЩ. Народният представител от АТАКА Николай Александров заяви, че готвеното споразумение между ЕС и САЩ е вредно за страната ни, защото създаването на международни арбитражи отнема суверените­та на националното правосъдие. „Ако дадена корпорация не харесва определен закон в България, тя може да ни съди в международен трибунал, който е пълен с юристи на съответните корпорации. Представете си, ако от АТАКА поискаме увеличение на заплатите в страната, но например Майкрософт, с клона си в България, каже, че това е недопустимо, защото по този начин ги „удряме” по търговската практика, която са изградили на Балканите, и завеждат дело срещу България”, посочи Александров. Той даде пример и с „Шеврон”. „Те може да кажат: „Вие не ни позволявате да дупчим за шистов газ и поради тази причина ние ви съдим за 60 милиарда лева неустойки за това, че имаме загуби”. По думите на атакиста пазарът ни ще бъде залят с ГМО-продукти, произведени в Щатите. Поради тази причина АТАКА ще продължи да подкрепя протестите в цялата страна.

Източник: http://www.vestnikataka.bg/2014/10/българия-каза-не-на-фракинга/