СЕДЕМ МИТА, ЧЕ МОЖЕМ ДА ПОЛУЧИМ АЛТЕРНАТИВНО ГАЗ БЕЗ „ЮЖЕН ПОТОК“
Или кой пострада от (контра) санкциите на (фък дъ) ЕУ и Русия
16 януари 2015, петък | публикувано от Стела Кирилова
Няма възможности за реална диверсификация на доставките за България
Инж. ДИМИТЪР ЩЕРЕВ
Инж. Димитър K. Щерев e завършил “Хидрогеология и инженерна геология” в Московския геологопроучвателен университет. Понастоящем е началник управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София. Член е на Работен комитет 2 „Подземно съхранение на природен газ” към МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ.
От 1997 г. работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на съхранението на природен газ и се занимава с увеличаване и оптимизиране на капацитетните възможности на подземното газово хранилище „Чирен”, както и с текущата, безопасна експлоатация, обновяването и поддръжката на съоръжения на обекта. Освен това е работил по различни хидрогеоложки, геоекологични, резервоарно инженерни и геотермални проекти.
Участвал е в управлението на проекти като «Южен поток» и «Набуко», в проекти, финансирани от Агенцията за търговия и развитие на САЩ, от програмата ФАР-Трансгранично сътрудничество и др. Специализирал е „Резервоарно инженерство” в Университета на ООН в Рейкявик, „Управление на инвестиционни проекти в енергетиката” в Дъблин, „Резервоарно моделиране на подземни газови хранилища и газопреносни системи“ на компанията „Шлумберже“ (Хановер).
И Борисов, и Шефчович не казват откъде ще дойде суровината за мечтания от тях газов хъб. |
1. НЕ СЕ ОТЧИТА ЕДНА ВАЖНА РЕАЛНОСТ - съседните държави, с които България има намерение да свърже газопреносната си система чрез връзки с възможности за реверсивен поток, всъщност от десетилетия наред са вносителки на природен газ, а вносът на природен газ в тези държави само от Русия варира от 22 до 64% от потреблението, и то с тренд към увеличаване във времето.
2. НЕ МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ И ЗНАЧИТЕЛНИ ГАЗОВИ ДОСТАВКИ (потоци) от държавите в западната и северозападната част на Европа, защото там добивът на газ спада, като съществуващият в момента е съсредоточен в Северно море. В тази връзка е безпредметно и схващането, че междусистемни връзки между държави-вносителки на природен газ биха могли трайно и безпроблемно да осигуряват необходимите газови доставки на България при една газова криза, подобна на тази, разразила се през януари 2009 г., когато газоподаването от основния доставчик (ОАО Газпром, Русия) с над 32% дял във вноса бе прекъснато. При прекъсване на доставките от Русия за повече от 2-3 месеца (а не за 2 седмици, както бе по време на кризата през 2009 г.), в постъпателен порядък от изток на запад икономиките на редица европейски държави ще започнат постепенно да изпитват недостиг на природен газ. Негативният лавинообразен процес, който ще се развие в същата посока, ще обхване и газовите потоци в междусистемните връзки до пълното им спиране.
3. ПОГРЕШНО Е ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, ЧЕ МЕЖДУСИСТЕМНИТЕ ВРЪЗКИ БИХА КОМПЕНСИРАЛИ и неравномерността в потреблението на природен газ в България по начин, по който това би намалило или отменило ролята на подземните газови хранилища. Това е пълен абсурд по простата причина, че не съществува газопровод с целогодишна, равномерна консумация на природен газ от него. (Тази консумация зависи от температурата на въздуха, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия, както и от други фактори). Дългогодишните изследванията по географски региони показват, че неравномерността в потреблението на природен газ в Европа като цяло варира от 12 до 17% (средно около 15%) от капацитета на тръбата за една година. Тази неравномерност се компенсира чрез циклична експлоатация на подземни газови хранилища (ПГХ). Именно затова свързването на газопреносната система на една държава с друга не само че не намалява, но увеличава неравномерността в потреблението, привнасяйки определен процент неравномерност от страната износител към страната вносител на природния газ. Тези факти за пореден път доказват важността на подземните газови хранилища в една газопреносна система. Затова след газовата криза от 2009 г. в Европа бе отбелязан бум в строителството на нови и в разширението на стари газови хранилища.
4. В ПРИЗИВИТЕ ОТ СТРАНА НА ЕВРОКОМИСИЯТА ЗА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ на газовите доставки не се пояснява кои ще бъдат тези нови доставчици, на какво разстояние от европейския континент се намират те, какъв е техният реален капацитет, кой ще инвестира в строителството на новите газопроводи и инфраструктури и накрая – колко би струвал този газ в сравнение с внасяния от Русия по газопроводи?
5. НАРЕД С ТОВА НЕ СЕ ОТЧИТА И ФАКТЪТ, че възможните трасета на планираните нови газопроводи на неруски природен газ за Европа (например от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа) преминават през взривоопасни региони с висока степен на социална несправедливост и с остри икономически проблеми, с нестихващи религиозни борби, етнически размирици и действащ тероризъм, през страни с непредсказуемо развитие, висока степен на престъпност и корупция, както и такива без стабилни държавни институции.
6. НЕ Е ВЪЗМОЖНО СТРОИТЕЛСТВОТО НА LNG–ТЕРМИНАЛИ в страни с вътрешни морета и с тесни проливи, каквото е Черно море. Тук не се отчита фактът, че изградените LNG-терминали в съседните страни Гърция и Турция, на които България би желала да разчита, са проектирани на база на годишната консумация на природен газ в тези държави (текуща и прогнозна), при дадена сезонна неравномерност в потреблението и при един оптимален, реално постижим капацитет, при който биха се възвръщали инвестициите, направени за изграждането им. В тази връзка капацитетите на изградените LNG-терминали в съседните на България страни в определена степен са ангажирани, а в условия на една продължителна газова криза те ще доставят гориво за вътрешния пазар на страната без възможност за износ към България. За съжаление на тези обстоятелства също не се обръща внимание. Лансират се трасета на възможни доставки, без да се правят необходимите анализи и съпоставки.
Нека се спрем на реалните капацитетни възможности на газовата връзка за подаване на газ в две посоки по транзитния газопровод «България – Гърция» на база на изградения реверсивен модул «Сидирокастро – Кулата». По тази реверсивна връзка в условия на газова криза се очаква да потекат към България определени количества природен газ, идващи от терминала за втечнен газ Ревитуса край Атина. Този терминал се захранва от Алжир и от Египет чрез плавателни съдове. Но на този източник България едва ли би могла да разчита – още повече, че засега липсват договорени търговски количества между нашите две държави и всичко зависи от наличието на свободен капацитет или се базира на обещания за оказване на съдействие, но без никакъв обвързващ характер. Обвързващи гръцката страна търговски споразумения не би могло и да има, но ако такива се появят, те биха визирали една кратка продължителност и незначителни количества поне поради три обстоятелства. И тук не става въпрос за капацитетни възможности на гръцкия LNG-терминал, с което дали поради незнание, дали поради претупване на проблема, като че ли често се спекулира:
6.1 В условия на спиране на газовите доставки от Русия (а над 60% от потреблението на природен газ в Гърция се покрива с внос от Русия) гръцката икономика също ще изпитва остър недостиг от тази суровина, все повече и повече във времето.
6.2 Освен доставчик на природен газ LNG-терминалът Ревитуса изпълнява и ролята на газово хранилище (в Гърция няма ПГХ) за компенсиране на средно денонощните неравномерности в консумацията на природен газ в страната, което допълнително натоварва капацитета (увеличава ангажириността) на този LNG-терминал за гръцката държава.
6.3 Освен гръцкия LNG-терминал Ревитуса, от Алжир и Египет усилено се захранват и LNG-терминалите в Испания, Франция, Италия и Турция, Израел и др. При продължителна газова криза капацитетът на тези терминали ще бъдат ангажирани до краен предел. Това от своя страна ще осуетява поддържането на изискваната логистика във времето за осигуряване на необходимите количества природен газ, както и надежността на тяхното непрекъснато подаване както за Гърция, така и за България.
Дял на основните доставчици на природен газ в Европа за 2012 г., фиг. 2. |
Нищо такова засега не е направено в блок „1-21 Хан Аспарух“.
Освен това в сравнение с изтощеното газово находище Галата (където добивът е преустановен от 2009 г.), водният стълб в блок „Хан Аспарух” е близо 1000 м, т.е. 17 пъти по-голям. Образно казано, това значи, че на блок „1-21 Хан Аспарух” морето е 17 пъти по-дълбоко, отколкото на Галата. Това по най-прекия път ще рефлектира върху стойността на морската платформа, която ще трябва да се използва при евентуален бъдещ добив, върху дължината на подводните газови обвръзки, върху дължината на морския газопровод до сушата (българския бряг) и т.н. Към това трябва да прибавим, че засега на блок „1-21 Хан Аспарух” концесионерите са 3 компании – „ОМВ“, „Тотал“ и „Репсол“. Имайки предвид всички тези обективни обстоятелства, влияещи пряко върху бъдещата цена на газа, повече от странно е защо не се правят изчисления колко би струвал природният газ от блок „1-21 Хан Аспарух” след транспортирането му до българския бряг в сравнение с този, внасян по газопроводи от Русия. Нещо повече – концесионерите обявиха, че замразяват сондажите и проучванията за следващите две години.
Европейският съюз трябваше да се обедини около проекта „Южен поток“, така както в миналото се обедини около „Северен поток“ особено след провала на проекта „Набуко“, защото „Южен поток“ към настоящия момент няма алтернатива. Подобни алтернативи в такъв мащаб не се очертават и в обозримо бъдеще.
Колкото по-бързо се преодолеят натрупаните недоверия между държавите и изкуствено изградените идеологеми, както и робуването на временни конюнктурни обстоятелства от политически характер, толкова по-бързо ще се види, че проектът „Южен поток“ е стратегически важен и жизнено необходим не само за България, но и за Европейския съюз, защото е в състояние да осигури трайни газови доставки за енергетиките на много европейски държави.
„Южен поток“ щеше да доставя на България природен газ директно от доставчика, защото преди нашата страна няма да има друга транзитна държава. По този начин нашата страна би имала директен достъп до доставчика чрез реална диверсификация по маршрут и няма да бъде зависима от евентуални междудържавни конфликти в бъдеще.
Погледнато още веднъж чисто професионално, „Южен поток“ представлява един грандиозен по мащаби и капацитетни възможности газов проект. Реализирането на подобни проекти не се случва често в газовата индустрия. Наред със „Син поток” и „Северен поток”, „Южен поток” щеше да бъде най-големият по капацитет, по природни и технически предизвикателства и изграждането му би било поредният принос в световната газова индустрия.
БОРИСОВ ПРАВИ ГАЗОВ ХЪБ, НЕ КАЗВА С КАКВО ЩЕ ГО ЗАХРАНИ
В най-скоро време ще бъде създадена работна група на високо равнище, която ще работи по най-важните проекти за диверсификация на газовите доставки в Източна Европа. Групата ще бъде натоварена със задачата да оцени дали и как създаването на енергиен хъб в България ще спомогне за постигането на целите на европейския енергиен съюз. Първата среща на групата ще бъде в София. В понеделник това беше решено в Брюксел на срещата на министър-председателя Бойко Борисов и зам.-председателя на Европейската комисия, отговорен за енергийния съюз, Марош Шефчович.
Преди месец, отново в Брюксел, Борисов обяви, че край Варна може да направим газов хъб с държавите от ЕС. Премиерът обаче не каза откъде ще идва суровината, след като Путин пренасочи „Южен поток” към Турция. Борисов допусна, че тя можела да бъде и от българско находище в Черно море.
Сега Борисов e представил пред ЕК идеята България да се превърне в газоразпределителен център за държавите членки на ЕС в региона, както и за страните от Европейската енергийна общност. Зам.-председателят Шефчович изразил силната си подкрепа за създаването на газови хъбове, се посочва в съобщението на ЕК.
По доклади на Европейската организация „Газова инфраструктура Европа” (Gas Infrastructure Europe, GIE) към настоящия момент вносът на природен газ в Европа, или така наречената «енергийна зависимост» от неевропейски държави, е над 65%, като към 2020 година тази «зависимост» се очаква да достигне 80% (фиг. 1). С други думи, само след 6 години потреблението на природен газ в Европа ще се осъществява на база на около 80-процентен внос от неевропейски държави. Даже и ако този дефицит бъде покрит от доставки на втечнен природен газ (LNG) и дори ако се случи чудо – търговски и екологично безопасен добив на шистов газ в Европа, делът на внасяния природен газ от Русия по газопроводи ще се увеличи.
Източник: http://www.vestnikataka.bg/2015/01/седем-мита-че-можем-да-получим-алтерна/
Няма коментари:
Публикуване на коментар