TTIP – любимата играчка на свръхбогатите. Мегакорпорациите съсипват националните държави

TTIP – любимата играчка на свръхбогатите

Автор: Петър Волгин 18.04.2015

Споразумения от сорта на Трансатлантическото партньорство са съвсем естествен резултат от световното политико-икономическо развитие през последните няколко десетилетия и по-специално от т.нар. глобализация. На нас, обикновените граждани, тази глобализация ни бива представяна като нещо прекрасно, като невероятна възможност, открила се пред ВСИЧКИ хора на света да пътуват, където поискат, да работят, където и каквото поискат, да печелят все повече и повече. В рекламните брошурки за идиоти, озаглавени "Чудесата на глобализацията", нещата се развиват горе-долу по следния начин. Събуждате се една сутрин в София с прозрението, че средата, в която пребивавате дълго време, вече ви е тясна, че ужасно ви пречи да се развивате личностно и професионално. За да дадете тласък на развитието си, решавате да отидете на работа в Париж, Виена, Ню Йорк, Монреал или Канбера. Речено-сторено. Осъществявате желанието си, започвате несравнимо по-хубава и по-добре платена работа на някое от горепосочените места, чувствате се личностно и професионално удовлетворени и всичко това благодарение на глобализацията.

Само че за да работи гробализацията, продължава рекламната брошурка за идиоти, и за да можем всички ние да се възползваме от нейните чудеса, трябва да се съгласим да приемем няколко съвсем простички неща, като Трансатлантическото споразумение, например. Тоест, трябва да се съгласим мултинационалните компании да ни хранят с ГМО, да дупчат земите ни за шистов газ и да осъждат държавите ни всеки път, когато те си позволят да въведат някакви закони, които да защитават обикновените хора, а не печалбите на корпорациите. Съгласим ли се с тези елементарни нещица, върху нас ще се излива непрекъснато рогът на изобилието. Поне така твърдят защитниците на TTIP. Така. Хайде сега да напуснем полето на иронията и да поговорим сериозно. Винаги съм се чудил защо нормални, на пръв поглед, хора, говорят такива глупости. Има две възможни обяснения. Първото - мултинационалните компании плащат добре и защитниците на споразумения от сорта на Трансатлантическото, значително подобряват финансовото си положение. Второто обяснение - има едни хора, чиито мозъци са толкова объркани от неолибералните клишета за свещения пазар, че дори не е нужно да им плащаш, за да защитават TTIP. А пък и като разберат, че това е любимото споразумение на Вашингтон, ще почнат да го защитават с още по-голяма страст. Навремето преди 1989 г. имаше едни хора, които с неистово усърдие пропагандираха и най-голямата глупост, стига да идваше от Москва. Днес пък има хора, които със същия плам защитават всяка глупост на Вашингтон. Интересното е, че в някои случаи става дума за едни и същи лица. Малко поостарели, разбира се, но все така пламенно кланящи се. Преди се кланяха на Изток, сега се кланят на Запад. Просто породата им е такава. Слугинска.

Да се върнем към глобализацията и произтичащите от нея последици. Абсолютно вярно е, че тя предоставя невероятни възможности за пътуване, професионална реализация и забогатяване. Има обаче една малка подробност - тези възможности са само за малцина. За членовете на елита. Глобализацията много често бива рекламирана като напълно свободно движение на хора и капитали. Капиталите наистина се движат свободно. След като опустошат една държава, напълно безпрепятствано се преместват в друга. Що се отнася до свободното движение на хора, там нещата са по-комплицирани. Свободно по света се придвижва само една привилегиравона група от богати хора. Другите сме твърдо закрепостени на едно място. Споразумения като Трансатлантическото само ще засилят тези тенденции. Световният бизнес елит ще реализира огромни печалби. Богатите ще станат несравнимо по-богати. А ние ще си останем същите бедняци каквито сме сега. За нас нищо няма да се промени. Всъщност, не съм съвсем прав. Промени ще има. Бъде ли прието Трансатлинтическото споразумение, ще ядем ГМО храни, ще ходим на излети сред отровена природа и ще сме загубили и малкото социални права, които са ни останали. И най-важното - ще бъдем горди от факта, че сме изпълнили поредното нареждане на Големия брат и така за пореден път сме доказали беззаветната си преданост към евроатлантическите ценности.

Деконструкция - БНР, http://avtorski.pogled.info/article/63878/TTIP-lyubimata-igrachka-na-svrahbogatite

За огромните щети нанесени от Корпорациите върху екологията и природата на много държави, можете да изгледате предаването "Неделник" по ТВ Алфа от вчера 19.04.2015г. на следните адреси:
https://www.ataka.tv/видео/неделник-г-c10064.html
http://ataka.tv/clips/e5bcf6ea5327c1e2e60958d40ecac2317bdef195.mp4

Тези дни стотици хиляди европейски граждани от Англия, Испания и други протестираха, не пак, а отново, срещу ТТИП!

Хайде нека прочетем и този материал и нека си отговорим дали същото не наблюдаваме в България, имайки предвид колонизаторите и наднационални надконституционни монополисти ЧЕЗ, ЕВН, ЕнергоПро, Веолия (Софийска Вода), Теленор (Глобул), Телеком Аустрия Груп (Мобилтел), Топлофъкация, Костовите американски ТЕЦове, Драгомир-Стойневия Уестингхаус и прочие!!!

Мегакорпорациите съсипват националните държави

Автор: Петър Волгин 28.03.2015

През последните десетилетия в световен мащаб легитимните структури на управление в държавата постоянно губят влияние за сметка на мултинационалните корпорации. Оказва се, че правителства, парламенти, президенти, които са избрани с гласовете на милиони, че и на десетки милиони граждани, имат много по-малко власт, отколкото напълно анонимните управителни тела на гигантските международни компании. Подобни практики се наблюдават дори в държави с утвърдени демократични традиции, а пък в държави като нашата, които обикновено се управляват от комплексирани и корумпирани лица, това е по-скоро правило, а не изключение. За да бъде оправдана безконтролната, на практика, власт на мегакорпорациите, се използват едни витиевати фрази от рода на тези, че "пазарът трябва да бъде напълно свободен", "не бива да пречим на чуждите инвеститори да развиват бизнеса си", "държавата изобщо не трябва да се бърка и за нищо на света не бива да подпомага българските производители, които трябва да се конкурират напълно свободни с чуждите". Хубаво, само дето проповедниците на подобни теории не споменават, че за да постигне такъв перфектен баланс между цена и качество, чуждият производител вече е бил спонсориран по един или друг начин от собствената си държава или е използвал технологии, които са вредни за човешкото здраве. Ето ви пример. Ако Трансатлантическото споразумение бъде прието във вида, за който лобират американците, всички страни от ЕС, включително и България ще бъдат залети от ГМО храни. Това, първо, ще убие окончателно и малкото останало родно производство и, второ, ще причини всевъзможни заболявания. Разбира се, ще има и печеливши. Това са компаниите, които пласират ГМО-продукцията, както и държавните служители, осигурили огромните печалби на тези компании.

Разбира се, въпросните местни лица, били те министри или депутати, не правят това безплатно. Те подпомагат възхода на мултинационалните компании срещу солидни суми. И това предателско по същество поведение не е особено изненадващо, защото българската политическа каста постоянно ни показва, че последното, за което я е грижа, са интересите на България. Нейните представители се занимават основно с това да оказват услуги на мегакорпорациите или на големите чужди държави. А най-често съчетават тези си дейности. Както е добре известно, мултинациналните компании се ползват с изключително високи протекции, идващи от световните центрове на власт. Така че нашите политически лакеи с едно действие си осигуряват двойна благодарност - от страна на корпорациите и от страна на световния политически истаблишмънт. И това автоматично им гарантира, че след края на тукашната политическа кариера, могат да разчитат да продължат дейността си в чужбина. В подобен развой на събитията няма нищо изненадващо, като се има предвид, че някои от настоящите управляващи съвсем доскоро бяха служители на чужди организации.

Има едно качество, което определено липсва на представителите на българската политическа каста. Тотално им липсва стремежът да защитават националните интереси. Те се интересуват единствено от трансатлантическите похвали и от трансатлантическите бонуси, които ще получат, при положение, че следват неотклонно чужбинските команди. Можете ли да си представите, например, че български депутати биха приели закон, който да противоречи на желанията на т.нар. ни чуждестранни партньори? Подобно нещо направиха управляващите от СИРИЗА в Гърция миналата седмица, като приеха закон, насочен към преодоляване на бедността сред най-уязвимата част от обществото. Направиха го с ясното съзнание, че т.нар. Тройка, тоест Европейската централна банка, Еврокомисията и Международният валутен фонд ще бъдат изключително недоволни от подобно законодателно решение. Тези институции никога не са защитавали обикновените хора, винаги са се борили за благоденствието на големите фирми. Всички тези 240 милиарда евро, които в последните години бяха насочени от еврозоната и от МВФ към Гърция всъщност бяха използвани не за подпомагане на обикновените гърци, а за спасяване на безотговорните банки и инвеститори, които са отпускали пари на гръцките управляващи. Особено циничен е фактът, че спасяването на банките е представяно като акт на "солидарност с гръцкия народ". И в същото време въпросните солидарни международни институции бълват огън и жупел, когато днешните управляващи в Гърция дръзнат да предприемат реални стъпки за подобряване живота на обикновените гърци. Разбира се, още не е ясно дали тези действия ще имат успех. Но поне хората опитват да направят нещо. Докато у нас никой от управляващата каста дори и не помисля да предприеме действия в посока подобряване живота на българите. Кастата е прекалено заета да се грижи за благоденствието на чуждите корпорации и на чуждите държави.

Деконструкция - БНР, http://avtorski.pogled.info/article/63397/Megakorporatsiite-sasipvat-natsionalnite-darzhavi