СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ САЩ И ЕС НОСИ НА БЪЛГАРИЯ СМЪРТ

СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ САЩ И ЕС НОСИ НА БЪЛГАРИЯ СМЪРТ

22 май 2015, петък | публикувано от Стела Кирилова

Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции унищожава шансовете за оцеляване на неконкурентоспособните

БОЯН АСПАРУХОВ, АЛФА ТВ

Подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между страните от ЕС и САЩ предполага създаването на среда, която ще бъде особено враждебна за сла­боразвитите страни като България. Първо, защото ще унищожи всички шансове за оцеляване на неконкурентоспособните страни. Второ, защото ще обезсили значението на техните институции да оказват защита на своите общества от посегателствата на големите транснационални икономически гиганти.

Какво отражение ще има върху живота на българина след сключването му? Какви заплахи и предимства крие? Дали българската икономика е достатъчно канкурентоспособна, за да излезе в открития икономически океан?

Преди 25 години излизането от социалистическия пазарен механизъм се отрази пагубно на българската икономика. Българската държава обедня до степен, в която загуби всички свои предишни способности за гарантиране на икономическата, политическата и социалната сигурност на собственото си население.

Архитектите на това споразумение предвиждат създаването на икономическа общност за свободна търговия между страните от Северна Америка и ЕС, в която движението на стоки и капитали да тече при най-малкото съпротивление.

Кого ще облагодетелства това?

За да се случи, трансатлантическото споразумение предвижда преди всичко да бъдат премахнати митническите бариери и нетарифните ограничения между държавите в тази бъдеща общност за свободна търговия; да бъдат съгласувани всички национални законодателства и още няколко съпътстващи мерки. В бъдещата общност на свободна търговия, каквато предвижда трансатлантическото споразумение, ще влязат държави с общо население приблизително от 1 млрд. души. Цяла Северна Америка и ЕС. Държави с различна степен на развитие на икономиката. Дали прилагането на еднакви икономически механизми ще се отрази положително както на силните иконо­мики, така и на слабите? Според Института за пазарна икономика, който е основан с парите на Аме­риканската агенция за международно развитие, подписването му ще увеличи дохода на всяко европейско домакинство с 545 евро на година. В САЩ – 655 евро. Проамерикански настроеният мозъчен тръст у нас посочва, че споразумението ще бъде добро както за американците, така и за европейците, в това число и за нас, българите.

Професорът по икономика Иван Ангелов смята, че това е абсолютно невъзможно. „Ако зоната за свободна търговия е съставена от еднакво развити страни – добре. Ще се развива производство в огромни мащаби, което ще се продава на пазар от близо 1 млрд. души без никакви митнически ограничения. За развитите, богати и силни страни общият пазар е благодат, но за страни като нашата той е смърт”, заяви в предаването „Капиталът” по АЛФА ТВ професорът.

Еднаквите стандарти създават еднаква среда за всички. Равен старт пред всеки производител, търговец, предприемач и потребител. В това състезание победители ще бъдат най-силните. Най-мощните икономики произвеждат висококонкурентни стоки, слабите икономики произвеждат неконкурентни стоки. В един общ пазар оцеляват само висококонкурентните стоки. Неконкурентните стоки губят състезанието, а тези, които ги произвеждат, умират. Нашите стоки не са достатъчно конку­рентни, за да има място за тях в бъдещата зона за свободна търговия (Вижте в таблицата какво произвеждаме и какво можем да изнасяме).

За 25 години България изгуби цялата си индустрия,

превърна се в суровинен придатък на развитите страни и в концентрационен лагер за предоставяне на евтина работна ръка в услуга на чуждестранните инвеститори. Това своеобразно „развитие” влияе пряко на конкурентоспособността на българските стоки. Конкурентоспособността е най-важният показател за една стока. „По последни данни на световния икономически форум сме на 54-то място по конкурентоспособност, а по най-важните показатели на конкурентоспособността сме след 100-то място. За да приближим средното ниво, са нужни 40-50-60 млрд. лв. инвестиции, за да модернизира­ме икономиката и да повишим квалификацията на хората. За това ще са нужни 25-30 години. А за да се приближим до САЩ, ще са ни нужни 40-45 години. Тежко ни чака”, обяснява проф. Ангелов.

В доклада на ИПИ се посочва, че премахването на нетарифните бариери и митата при търговията между САЩ и България ще спечелят българските фирми. „Нищо подобно. Ние сме по-ниско конкурентоспособни и губим състезанието от европейските фирми, които пък са по-ниско конкурентоспособни от американските”, категоричен е професорът по икономика.

Според българското Министерство на икономиката САЩ заемат сравнително неголям дял във външната търговия, от порядъка на 1,5% от износа на нашата страна и 0,8% от вноса. В този случай премахването на митата във взаимната търговия не би имало осезаем ефект върху българската икономика. ИПИ лобират за премахването на митническите и нетарифните бариери, защото анализите им се поръчват и плащат от Фондация „Америка за България” или парите идват директно от аме­риканското правителство.

Все повече американски компании изнасят централите си в чужбина с цел пестене от данъци. 

Американски фирми аутсорсват своя бизнес в България, заради благоприятния климат. Всяка американска фирма печели от ниските производствени разходи, а при липсата на мита и нетарифни бариери САЩ би обложила произведените от американската фирма в България стоки.

„Имал съм разговори с министри и вицепремиери през последните години. Всички те са ми казвали, че още като влязат в кабинета си, почват искания от чужди посланици, пълномощни министри или търговски представители за ходатайстване за техни фирми”, разкри проф. Ангелов.

След подписване на Споразумението за трансатлантическо сътрудничество се предвижда създаването на механизъм за разрешаване на спорове от арбитражни групи. Представете си всеки евентуален спор, който може да възникне между суверенна държава, от една страна, и дадена корпорация. Това ще има особено негативни последствия за всяка държава, следователно и за нейното общество.

Чужденците са свикнали на данък 10%. Българският парламент иска да го повиши на 20%. Една чужда корпорация в България ще има право да се обърне към международен арбитраж и да каже, че губи от повишението. И може да поиска компенсация за това, че печалбата му ще бъде намалена с няколко милиона. В 90% от случаите ще печелят компаниите.

В такъв случай ще има ли наистина смисъл от национални държави, национални съдилища и въобще национални институции, които да гарантират сигурността на своите общества?!



КАКВО ИЗНАСЯМЕ В ЧУЖБИНА?

В края на миналата година в България имаше малобройни
протести срещу опасността от Трансатлантическото споразумение,
което поставя корпорациите над държавите

Източник: http://www.vestnikataka.bg/2015/05/споразумението-между-сащ-и-ес-носи-на-б/