ЦЕНАТА НА КУБИК ВОДА В ПУСТИНЯТА В ИЗРАЕЛ Е 76 СТОТИНКИ, А В БЪЛГАРИЯ 1,76 ЛВ. ЗАЩО?

ЦЕНАТА НА КУБИК ВОДА В ПУСТИНЯТА В ИЗРАЕЛ Е 76 СТОТИНКИ, А В БЪЛГАРИЯ 1,76 ЛВ. ЗАЩО?

1 август 2014, петък | публикувано от Вестник Атака

Илиан Тодоров, народен представител от АТАКА

Човек пълни вода в центъра на София

Днес България е колонизирана държава. Редица продажни български правителства раздадоха на чужди компании природните богатства на нацията. Чрез наложената измама, че държавата е лош собственик, българските марионетни правителства си позволиха да приватизират основния стратегически ресурс на държавата – водните ни ресурси. С това си действие т.нар. десни политически субекти превърнаха България в държава от третия свят, в поле за развилняли се чужди колонизатори, които смучат живителните сили на цял един народ. Заблуждавайки населението, марионетките приватизираха най-голямата водоснабдителна компания на територията на България – „Софийска вода”. Действие, което не се прилага никъде в т.нар. западен свят, а единствено и само в колонизираните от Запада територии. Всички правителства, управлявали България от промените насам, подаряваха на чужди компании минералните извори на държавата, Кока Кола. Защото това било пазарна икономика. Днес ние, българите, сме принудени да плащаме за собствената си вода на чужденци. Те определят цената, те печелят стотици милиони от нашето национално богатство. Това извратено чуство за пазарна икономика, подплатено от илюзията, че държавата е лош стопанин, трябва да бъде унищожено с факти. А именно – кой държи собствеността върху водните ресурси там – на Запад, и кой печели милиарди от ресурсите си – държавите или частните компании?

В Дания и Финландия всички водоснабдителни компании са общинска собственост. Приходите от продажбата на водни ресурси към крайните потребители се насочват директно към общините, а не отиват в ръцете на частни компании по подобие на България, и в частност „Веолия Уотър” – собственик на „Софийска вода”. Държавна и общинска собственост върху водоснабдяването се наблюдава и в редица други държави членки на ЕС, като Белгия, Франция, Германия, Италия, Швеция. Явно държавата е лош собственик и в държави като Швейцария, Норвегия, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Австралия и редица други. Лоша е, щом тези държави са си позволили да упражняват контрол върху водните доставки и приходите от тях. В тези страни обаче никой не говори, че държавата била лош собственик или стопанин.

В т. нар., незнайно защо – „люлка на демокрацията” – САЩ, държавата също упражнява собствеността и печели стотици милиони и милиарди долари от водните си ресусрси. Редица федерални щати в лицето на Оклахома, Минесота, Мериленд и много други управляват водоснабдяването си и генерират сериозни приходи от водоснабдителните си системи. В Мексико също наблюдаваме огромен брой държавни и общински водни компании генериращи милиарди щатски долари.

Пълен държавен контрол върху цялостното водоснабдяване наблюдаваме и в една от най-развитите пазарни икономики на света – тази на Южна Корея. Според данните на ООН за 2012 г. БВП на Южна Корея се нарежда на 15- то място в света. Същото твърдят и от Международният валутен фонд, Световната банка и ЦРУ на САЩ. Изповядването на принципите на пазарната икономика явно по никакъв начин не пречи на правителството на Южна Корея да държи пълният контрол над водоизточниците си, върху разпределението и доставките на вода до крайните потребители в държавата.

С разкъсване на веригите от американското колониално робство държавите от Латинска Америка също са приели стратегията да упражняват държавен и общински контрол върху водоизточниците си и водоснабдяването си като цяло, респективно държавите да попълват своите бюджети, а не банковите сметки на „Водните барони” (както ги нарече „Международният консорциум на разследва­щите журналисти”) в лицето на френската „Веолия Уотър”, „Суез” и британската „Теймс-Уотър”.

Практиката на държавен и общински контрол наблюдаваме в държави като Аржентина, Бразилия, Колумбия, Перу, Боливия и редица други. От всички изброени държави в Латинска Америка трябва да обърнем специално внимание на Боливия!

За да получи заем от Световната банка през 1985 г., Боливия бе принудена от една международна финансова институция да приватизира ВиК мрежата в третия по големина град в страната – Кочабамба. Важно е да отбележим, че Световната банка принуди Боливия да приватизира и своите железници, телефонни мрежи и националната авиокомпания – „с цел да премине към самостоятелно развитие”, както се е изразил тогавашният президент на институцията в лицето на евреина Алден Клаузен. В крайна сметка през 1999-2000 г. населението на Кочабам

ба излиза на масов протест, познат като „Водната война на Кочабамба”. Във връзка с невъзможността да издържат на постоянно покачващата се цена на водата и откровения грабеж от страна на чуждес­транния консорциум, боливийците се вдигат на бунт. Наглостта и грабителството на експлоататорите на водните ресурси в Кочабамба стига дотам, в държава с минимална заплата от 70$ по това време сметките за вода на домакинствата да надхвърлят 20$ за месец. Когато на 12 април 2000 г. американски журналисти питат тогавашния президент на Световната банка – австралийския евреин Джеймс Улфенсен за ситуацията в Боливия относно протестите срещу водните експлоататори, същият заявява следното: „ Държавната собственост, субсидирането и предоставянето на обществена услуга като водоснабдяването води до злоупотреби с ресурса. По една или друга причина никой журналист не се досеща, или просто няма смелостта да зададе един елементарен въпрос на юдейна Улфенсен, роден в Австралия, а именно – „Ако сте прав във вашето разсъждение, защо Австралия не приватизира на 100% държавните си водни компании”?

В крайна сметка боливийският народ изхвърля със сила чуждите колонизатори и днес водата е собственост на боливийската държава и народ, а цените са напълно приемливи спрямо покупателната способност на местното население.

Боливийският случай ясно показва, че политиката на Световната банка е твърда и последователна в направление на приватизацията на основните стратегически ресурси на държавите по света.

Гарантирам Ви, че светът е към края на ерата на бруталния хищнически капитализъм, безочливостта, двуличието, антисоциалността на международните корпорации и наистина безграничната им деструктивност и незачитане на никакви човешки ценности. Апетитът им за максимални печалби е нестихващ, защото усещат и знаят, че няма нищо вечно и дните им са преброени. Тяхната неопи­суема наглост стигна до там, че без капка срам висши служители на световни водещи частни водни компании заявяват, че тъй като питейната вода е ограничен ресурс на земята, хората трябвало да разберат, че водата не е безплатна, следователно всеки трябва да плати цената, която си заслужава. Пропускат само да споменат, че водата и водните ресурси са национални богатства на нациите и народите по света, а не на талмодистко-масонските компании. Водата в България е собственост на българския народ, а не на френската „Веолия“, или която и да било чужда колониална компания. Водните ресурси в България и приходите от тях трябва да вливат в българската държава по примера на Австрия, Канада, САЩ, Великобритания, Холандия, Гърция и други, а това ще бъде възможно едва когато разчупим оковите на колониализма. А срещу колониалното робство се бори единствено АТАКА.


АВСТРАЛИЯ
 Barwon Water е държавна компания, която контролира голяма част от водоснабдява­нето във Виктория, Австра­лия, включително резервоари­те, канализационните и дренажните системи в града и околните райони. Годишните приходи на държавната компания за 2012 г. са в размер 221 милиона австралийски долара.








Melbourne Water е държавна водоснабдителна компания в Мелбърн – Австралия. Компанията обслужва 1,8 милиона домакинства. Приходите на ком­панията за 2013 г. се равняват на 1,3 млрд. австралийски долара (около 1,8 млрд. лв.)









City West Water е държавна водонсабдителна компания в Мелбърн Австралия. За 2011 г. приходите на компанията се изчисляват на 87,4 млн. австралийски долара.



КАНАДА
Saskwater е канадска държавна компания, функционираща в сферата на водоснабдителните и канализационните услуги. Saskwater обслужва приблизително 66 000 души на територията на провинция Саскачеван. Печалбата на компанията е в размер на 3,5 млн. канадски долара за 2013 г. Освен в Саскаче-
ван, на територията на Канада функционират още десетки общински водоснабдителни компании.

ИЗРАЕЛ
Mekorot е националната водна компания на Израел. Друже­ството е под изцяло държавен контрол. Днес Mekorot е една от най-развитите водни компании в света. Лидер в управлението на водни ресурси, обезсоляването на морска вода, пречистване на отпадни води, водни инженерни проекти. Дружеството осигурява 80% от питейната вода и 70% от цялостното водоснабдяване за израелската държава. Държавната компания доставя вода до 6,2 милиона души. Цената на един кубик вода в пустинята Израел, предоставяна от Mekorot до крайните потребители, се равнява на 1,8 израелски шекела (или 76 български стотинки). За сравнение в България, която е една от най-богатите на водни ресурси дър­жави в световен аспект, цената на един кубик вода, предлагана от монополиста „Софийска вода” е в размер на 1,76 лв. Тоест в пустинята – 76 стотинки, в България – 1,76 лв. за кубик, а печалбите от българската вода потъват в джобовете на французите от „Веолия Уотър“.

ХОЛАНДИЯ
VITENS е най-голямата държавна водоснабдителна компания на територията
на Холандия, обслужваща 5,4 милиона клиенти. Приходите на държавната компания се равняват на 454 млн. евро за календарната 2011 г.







ГЪРЦИЯ
 EYDAP е най-голямата компания в сферата на водоснабдяването и канали­зацията в Република Гърция. Компанията е държавна собственост и обслужва приблизително 4,3 милиона клиенти чрез водопроводна мрежа от приблизително 9 500 км. През 2012 г. гръц­ката държавна компания отчита приходи в размер на 76 млн. евро.





ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
 Scottish Water е дър­жавна компания, собстве­ност на шотландското правителство. Компанията е заета в сферата на водоснабдяването и канализационни услуги. През 2013 г. Scottish Water отчита печалба в размер на 55 млн. британски лири.








Northern Ireland Water Limited е държавна водна компания в Северна Ирландия. Компанията осигурява дневно 625 милиона литра на своите 1,7 милиона клиенти, както и прера­ботва отпадъчни води от 134 милиона кубични метра на година. В компанията са заети на трудови договори 1 400 души. Northern Ireland Water Limited експлоатира 14,500 км канализационни мре­жи, 47 депа за преработка и 918 пречиствателни станции. При­ходите на компанията за периода 04.2013 – 04.2014 г. са в размер 483 млн. британски лири.

ПОРТУГАЛИЯ
Aguas de Portugal е пор­тугалска държавна компания, оперираща в сектора на водо­снабдяването, канализацията, пречистването на отпадъчни води и оползотворяване на отпадъците. Услугите на ком­панията включват събиране, третиране и обезвреждане на битови и промишлени отпа­дъчни води, включително тях­ното рециклиране и повторна употреба по безопасен за окол­ната среда начин. През 2011 г. държавната компания управля­ва активи на обща стойност в размер на 5,6 милиарда евро. Приходите на компанията за 2011 г. са в размер на 834 млн. евро.

ЮЖНА КОРЕЯ
K-WATER е правителстве­на компания за цялостното развитие на водните ресурси и осигуряванетo на обществени и промишлени води в Южна Корея. Компанията е 100% собстве­ност на държавата под шапката на Южнокорейското министер­ство на „Стратегията и фи­нансите”. Създадена е през 1967 г. Към днешна дата компанията осигурява 4 072 работни места. С общи активи на стойност от 17,2 млрд. щатски долара, K-WATER отчита приходи от доставка на вода в размер на 757 млн. щатски долара за 2011 г. и забележете в портфолиото на южнокорейската държавна компания за 2011 г. К-WATER е посочила своите целеви международни пазари, част от които е и Република България! Амбициите на компанията са да изнася южнокорейски минерал­ни и трапезни води в посока България. Извинявайте много­уважаеми корейци, но България може да ви удави няколко пъти, ако, разбира се, българските правителства от 1990 г. насам не бяха отдали на концесии хилядите минерални извори на частни компании, които да пече­лят стотици милиони, вместо държавата! Или може би днес, в ерата на воден стрес и воден недостиг, българската държава не можеше да изнася минерални води за държавите от Африка, Близкия изток, Азия, а защо не и за Европа? Да де, но държавата била лош собственик, нека пече­лят други! Корейската държава може, българската – не! И нека после не си задаваме глупавия въпрос защо БВП на Южна Корея е над 22 пъти по-висок от този на България за 2013 г. (по данни на МВФ). При малко над 8 пъти по-висок брой на населението в Южна Корея спрямо Бълга­рия наблюдаваме над 22 пъти по-високи стойности на БВП за 2013 г. И нека не отдаваме всичко на концерна Самсунг! За разлика от нас 15-те в света за 2013 г. по БВП не са приватизирали и енергодружествата си, а са ги оставили под изцяло държавен контрол, а приходите от тях се вливат непосредствено в корейската държава.

Производството и разпреде­лението на 93% от електроенер­гията в Южна Корея се извършва от държавната компания Korea Electric Power Corporation, активите на която се оценяват на 154 млрд. щатски долара към 2013 г., а приходите към същата година са в размер на 53 млрд. щатски долара! Приходите само на държавната електрическа ком­пания в Южна Корея надвиша­ват целият брутен вътрешен продукт на България за кален­дарната 2013 г. За останалите корейски държавни компании ще обясним на по-късен етап!

Източник: http://www.vestnikataka.bg/2014/08/цената-на-кубик-вода-в-пустинята-в-изра/

А днес копелетата от ГЕРБСП / ДСБ / ДКЕВР искат да увеличават цената на водата с 20% всяка година докато достигне прагът на "Социалната поносиост", който е дефиниран от Световната Банка на около 10 лв за кубик!

Petar Ivanov ·

Plovdiv, Bulgaria

Пълна и безословна комфискация на всичко Съд на всички които са били в Парламента от 10 ноември 1989 до сега Имаме нужда от много свинарници

Like · Reply · 11 · Aug 1, 2014 12:48pm

Орлин Стефанов ·

Russian State Institute of Performing Arts

В романа си "Евгения Гранде" Балзак посочва как е станало забогатяването на кмета Гранде: "по законов път, но не съвсем законно". Именно с такава "стратегия" самозваният елит от мошеници се надлъгва със собствения си народ, като се поставя в услуга на мошеници от други страни. И се пропуска неизбежната равносметка, че изхитрувалият в едно ще бъде надлъган в друго.
Но специално по темата с водата, обирът е просто скандално нагъл и трябва да се настоява за коренно ревизиране на договорите. Както и за показателно осъждане на "приватизаторите" прокарали по законен път това беззаконие...

Like · Reply · 5 · Aug 1, 2014 10:06pm

Hemy Kosstas Varnalius ·

Publicist at Self-Employed

НАЙ-ЦЕННИТЕ РЕСУРСИ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - НАТИКАНИ БЕЗПЛАТНО - В РЪЦЕТЕ НА ОФИЦИАЛИЗИРАНИ СПЕКУЛАНТИ - ПРИ ЕДНА НАСЛЕДСТВЕНА МОНАРХ ИЯ- ТОВА НЕ БИ БИЛО ДОПСТИМО:http://www.facebook.com/l.php...

Like · Reply · 4 · Aug 2, 2014 10:01am

Hemy Kosstas Varnalius ·

Publicist at Self-Employed

http://youtu.be/Vi_WdMiZAvQ

Like · Reply · Aug 2, 2014 10:52am

Georgi Mihaylov

В Барселона е 4.2 евро или 8.2 лева.

Like · Reply · Aug 4, 2014 3:28am

Jordan Rusev ·

ТЕ "Апостол Арнаудов" - Русе

Само дървото ще ги оправи дупедавците и навлеците от където и да било! Учете се от Босвана и Боливия,дървото и марш от където сте дошли,а продажните мекерета-съд,конфискация на имотите и затвор до живот-без право на обжалване-Мамицата им!!!!!!!!!!!

Like · Reply · 3 · Aug 4, 2014 10:11am

Dido Didaki ·

Works at Facebook

Отговорът е прост:Защото в пустинята в Израел няма хиени!!!

Like · Reply · 1 · Aug 5, 2014 10:45pm

George Georgiev ·

Works at NPP Kozloduy

Защо ли? Защото всички сме п.тки заспали, затова! Плюевм и псуваме по форумите, а когато приканваме на протест а затока, а за парното, я за пенсиите
, излизат единици...

Like · Reply · Nov 5, 2014 9:47am

Georgi Obretenov ·

ВИММЕСС-Русе

Ако някой не знае,цената на водата в Разград е 3 лв.

Like · Reply · Aug 2, 2015 12:00pm

Petko Lyubenov ·

Sliven, Bulgaria

Ако някой не знае, скоро ще започне да се досеща, че така както е тръгнало, ако не революция, то поне национализация на някои отрасли ще се случи. Няма как да останат нещата така както са в момента.