РЕКЕТИРАН от Топлофикация плати 1300 лева наследен дълг и 900 лв. рекет на ЧСИ

РЕКЕТИРАН от Топлофикация плати 1300 лева наследен дълг и 900 лв. рекет на ЧСИ

Мая Младенова Последна промяна на 12 юли 2017 в 11:22

Тази история е една от множеството илюстрации на това как граждани често са оставени на произвола на... ПРЕСТЪПНОСТТА. Всичко в нея се случва напълно НЕзаконно, но въпреки това справедливостта отсъства.

Накратко - Калоян Москов наследява от покойния си баща жилище, а с него и дълг към "Топлофикация"-София от 1300 лева. И макар да има доброто желание да плати сумата и дори сключва споразумение с дружеството, това не се оказва достатъчно. Дългът му набъбва почти двойно, до 2100 лева заради порочната, но напълно легална схема с частните арбитражни съдилища и частните съдебни изпълнители, които години наред бяха оставени да кожодерстват.

Калоян плаща сумата, защото го грози запор на заплатата. Вместо да си вземе дълга директно, "Топлофикация" му завежда изпълнително дело, водено от съдия-изпълнител. Оттук дългът скача без да е ползван нито киловатчас повече енергия или литър топла вода. Начислени са три такси - за юрисконсултска дейност към "Топлофикация", за завеждане на делото и за услугата на частния съдебен изпълнител - общо около 900 лева. Резултатът е горчиво познат на много хора - плащаш или си подложен на рекет. Схемата е отработена и прилагана с години, а броят не жертвите никой не може да посочи. Лавината от жалби подобни на тази на Калоян накара омбудсмана Мая Манолова да инициира законови промени, които пресякоха схемата и забраниха потребителски спорове да се отнасят до частни арбитражни съдилища. От януари 2017 г. промените в ГПК вече са в сила.

Калоян Москов обаче и до днес не може да приеме случилото се за редно. Предприел е серия от стъпки, в които търси справедливост - макар и със задна дата и при приключило производство. Завежда жалба до прокуратурата, в която се позовава на член от Закона за международния търговски арбитраж. Той казва, че арбитражното решение може да бъде отменено, ако в договора между двете страни няма клауза за арбитражно споразумение. "Договор с такава клауза нямам", категоричен е г-н Москов. Преписката му обаче е прекратена, тъй като юрист от "Топлофикация" посочва пред прокурора, че дружеството е публикувало общите си условия в национален всекидневник и те влизат в сила 30 дни след публикуването, без да е нужно писмено съгласие на клиентите.

Според юристи, с които OFFNews разговаря, случаят е спорен и подлежи на тълкуване, а при приключило производство решението трудно може да бъде отменено. Те съветват хората, попаднали в подобна ситуация, да се обърнат навреме към адвокат. Калоян Москов обжалва постановлението на прокуратурата и настоява за повторно разглеждане. Отговорът все още се очаква.

Данчо Стоянов

12.07 2017 в 17:57

ОУ по принцип са част от условията на индивидуален договор по смисъла на чл. 298 от ТЗ, тъй като „Топлофикация София” ЕАД е търговско дружество и фактът, че са одобрени от КЕВР и публикувани не променя същността на договорните отношения между потребител и продавач. В този смисъл е и Определение 3258 от 07.03.2013 г на 5 чл. състав на ВАС. Административното регулиране на КЕВР е с цел да предпази потребителите от злоупотреба с господстващото положение на пазара на топлинна енергия, а не да изземва функциите на потребителите.
!!! Същност и значение на ОУ в правната ни доктрина са отразени на стр 117 в учебника по Облигационно право, част първа, проф. Александър Кожухаров под редакцията на проф. П Попов, изд. 2002 г.
„От казаното се вижда, че договорът при общи условия не може да бъде квалифициран като нормативен акт, а е само едно предварително установено типизирано за окончателния договор предложение, което може да бъде прието от другата страна само, ако тя желае това”.

Източник: https://offnews.bg/ot-vas/osaden-ot-toplofikatcia-plati-1300-leva-nasleden-dalg-i-900-lv-reket-660228.html

.