петък, 25 май 2018 г.

КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА при гражданските дела на „Топлофикация София” ЕАД срещу физически лица

КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА при гражданските дела на „Топлофикация София” ЕАД срещу физически лица



                             КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
           при гражданските дела на „Топлофикация София” ЕАД
                                  срещу физически лица

От влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Правото на европейския съюз (ПЕС) е с приоритет пред националното и българският съд следва да остави без приложение всяка национална норма, която противоречи на ПЕС. Нищо подобно не се случва по стотиците хиляди дела на „Топлофикация София” ЕАД (Т.С.) срещу граждани-физически лица, собственици или ползаватели на имоти в многофамилни сгради. С незначителни изключение магистратите от всички инстанции загърбват не само ПЕС, но газят и българските материални и процесуални закони. Четейки съдебните решения по тези дела трудно можем да си представим, че съдиите са чак толкова неграмотни, за да не различават вещно от облигационно право например. Явно става въпрос за опорни точки, за определени зависимости,за търговия с влияние и в края на краищата за огромна корупция.

Ето и кратък преглед на нарушенията на съда по делата на Т.С.:

I.   Заповедно производство

В общия случай Т.С. решава, че вземането й е безспорно и подава заявление по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към заявлението се представя единствено лиценз за собственост на топлинната енергия (ТЕ) до абонатната станция на сградата. Първоинстанционният съд уважава тези заявления и издава заповеди за изпълнение на парично задължение, нарушавайки следните норми и принципи :
1.    Провежда се закрито разпоредително заседание, вместо открито съгл. чл.121, ал.3 от Конституцията на РБ  и чл.11 от ГПК. Никаква защита от съда на неуведомения гражданин.
2.    От разпоредителното заседание не се издава разпореждане, в което съдът да се произнесе какво е установил при външния оглед на заявлението и в което да е указан начинът за обжалване. Как трябва да изглежда разпореждането е указано в чл.254, ал.2 ГПК.
3.    Не се изпълнява изискването за служебна проверка на неравноправни клаузи в договора за продажба на ТЕ. Всъщност такъв договор няма и няма как да има при положение, че Т.С. не е собственик на ТЕ, достигаща до имотите на гражданите, т.е. сделката между Т.С. и съответния гражданин е физически невъзможна. Изискването за проверка на неравноправни клаузи в договора в изпълнение на Директива  93/13/ЕИО е указано както в ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и в преюдициални решения на Съда на Европейския съюз (напр. по дело С-618/10).
4.    Съдът игнорира чл.3 на Регламент 805/2004 за безспорните вземания и преюдициално решение на СЕС по дело С-511/2014.
5.    Съдът кредитира завления, в които с незначителни изключения сумите от т.9 се разминават с тези от т.12. Част от сумата за стоката ТЕ от т.9 преминава в т.12 като сума за услуга „дялово разпределение”.
6.    По правило съдът допуска заявленията без платена пълна държавна такса, която за всяка една от обикновено четирите претенции е минимум 25 лева.
7.    Както стана ясно, не се прави проверка за допустимост на претенциите (исковете) от заявленията.

II.  Установителен иск

1.   След незаконното издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК около 90 процента от набедените длъжници поради различни причини не възразяват в 14-дневния срок и Заповедта влиза в сила. Следва издаване на изпълнителен лист от районния съд. В другите случаи Т.С. подава установителен иск, който винаги е недопустим.
2.   И на този етап съдът си затваря очите и не изпълнява изискването на чл.130 и чл.26 ГПК. Всички искови молби (ИМ) на Т.С. са недопустими поради недоказан правен интерес, т.е. в ИМ няма никакви доказателства за договорни отношения с ответниците..
3.   Всички ИМ на Т.С. са нередовни съгл. чл.129 във вр. чл.128, т.3 ГПК – една част от приложенията не се представят на съда, няма преписи и за ответниците. По принцип Т.С. и нейните помагачи не предоставят преписи на ответната страна от всички последващи представени на съда „доказателства”. Съдът аристократично подминава тези факти.
4.     Съдът допуска Т.С. да представя като доказателства прекратени най-късно през 2007 договори между Етажни собствености и Фирми за дялово разпределение (ФДР), като в Решенията се позовава на тези договори, които освен всичко друго не са за продажба на ТЕ.
5.    Съдът изобщо не се интересува от написаното в отговора на исковата молба (ОИМ). Когато все пак бъде принуден да се произнесе по исканията в ОИМ, съдът почти винаги ги отхърля без мотиви.
6.   В изготвения проект за доклад по чл.140 ГПК съдът отново не проверява допустимостта и редовността на ИМ. Без установен правен интерес от страна на ищеца се провежда фиктивен съдебен процес, с много разходи на време и средства.
7.   Вещите лица (в.л.) се назначават преди първото открито съдебно заседание (о.с.з), без съдът да е отсял спорното от безспорното. Допуснатите от съда въпроси са безсмислени и не водят ни най-малко до изясняване на спора, т,е, целта е чрез високите такси на експертизите неоснователно да се обогатят  трети лица.
8.    Самото назначаване на вещи лица да определят количества и суми свързани с претенциите на ищеца доказва, че ищецът е нарушил изискването на потребителите да се предоставят ясни, недвусмислени и лесно проверими сметки. Освен това  потребителят трябва да има възмножност предварително да може да определи продажната цена на закупената стока.
9.    Съдът допуска вещите лица да работят с документи, които не са в кориците на делото, с други думи в.л. се явяват като свидетели. По този начин отвениците нямат никаква възможност да проверят достоверността на „експертизите”, съдът пък не се интересува.
10.  В немалко случаи съдът не допуска важни въпроси към в.л., тъй като коректни отговори могат да навредят на ищеца, а при лъжлив отоговор в.л. консумира състава на чл.291 НК. Освен че пази в.л. от неудобни въпроси, често съдът отказва да запише в протокола от о.с.з. отговори на в.л., които не са в интерес на ищеца. Случва се съдът да откаже поправка на протокола въпреки императивния текст на чл.151, ал.4 ГПК.
11. Когато се случи в.л. в устния разпит по чл.200 ГПК да даде верни отговори съдът ги неглижира в последващото Решение.   
12. Почти винаги съдът предоставя в самото о.с.з. произхождащи от ищеца документи без препис за ответниците. Ответниците получават указание от съда да вземат отношение по документите в рамките на около минута. В общия случай това са документи, които са с много числа, изскват детайлно запознаване и са относими към някоя от „експертизите”.
13. Не рядко съдът изисква ищецът да представи относими към „експертизите” документи след като вече е изслушал „експертизите” и е платил на в.л. Разплащателните документи са предварително изготвени и сумите по никакъв начин не се влияят от качеството на „експертизите”. По този начин напълно се опорочава процедурата по чл.200 ГПК.
14. Освен че съдът позволява на вещите лица да изнасят делата от съда при положение, че не ползват доказателства от делото (такива просто няма в кориците му), в определени случаи благосклонно се отнася към антидатиране на експертизи. Основният герой в това отношение е в.л. по технически експертизи Бойка Валева-Тодорова, която след като е изнесла делото от съда, документално първо донася и  входира експертизата си 7 дни преди о.с.з., а в следващи дни връща самото дело в съда ???  Идеята е ответниците да не могат да се запознаят с „експертизата” преди о.с.з.
15. Ако процесът не беше фиктивен, съдията би следвало да възложи отначало съдебно-техническа експертиза и след доказване на реално доставени количества ТЕ да даде на в.л. по съдебно-счетоводната експертиза да остойностява количествата според договорени в писмен договор цени. Това никога не се е случвало. Разбира се, по една проста евентуална двустранна сделка за продажба на стока не се изискват никакви специални познания и назначаването на в.л. е освен за незаконно обогатяване послужва  и за замазване на отговорността на съдиите.
16. Съдът поставя на в.л. правни въпроси, а те отговарят и взимат пари въпреки че нямат никакви правни познания. Достатъчно е да се спомене, че в почти всички експертизи Общите условия на Т.С. са категоризирани от в.л. като нормативен акт. Разбира се, в.л. нямат и понятие кои са нормативните документи, уреждащи взаимоотношенията между търговец и потребител при централно топлоснабдяване – стандарти, национални закони, Директиви, Регламенти, преюдициални Решения на СЕС, решения на ВАС и т.н.
17. На вещите лице се позволява в „експертизите” си да измислят факти. Например че са видели фактури, дебитни и кредитни известия, каквито Т.С. отказва да издава на гражданите въпреки строгия ЗДДС. От друга страна тези от в.л., които са компетентни в съответната област,  затаяват от съда редица обстоятелства в полза на ответниците.
18. Съдът допуска в.л. да излизат извън задачите на „експертизата” само и само да натъкмят посочените от ищеца суми в ИМ. Станало е практика в.л. да обявяват ответниците за длъжници без да са наясно за наличие на облигационни отношения.
19. Най-сладки за съда и в.л. са делата, в които ответниците не са надлежно уведомени и не знаят за водения срещу тях процес. Обикновено това става в заповедното производство, особено когато хората по най-различни причини не живеят в процесния имот. Понякога неуведомяването е  по вина на призовкарите. Когато не се извърши уведомяване за о.с.з и естествено набедените длъжници отсъстват от съдебна зала, съдът някак пропуска да назначи особен представител по чл.47 и чл.48 ГПК.
20. Порочна практика е съдът да издава инкорпорирани един в друг съдебни документи, в ярък контраст с изискванията на ГПК. Най-често разпореждане се вмъква в заповед за изпълнение или в съобщение, или се написва нечетливо върху текст от документ от делото. Общото е, че  съдържанието на всички такива „разпореждания” не отговаря на изискванията на чл.254, ал.2 ГПК.  Най-вече отсъства текст дали и как може да се обжалва разпореждането.
21. От подобни пороци страдат и опредления на съда. Някои състави за да си улеснят „работата” копират определенията от предишни универсални такива, в които липсват дори страните по делото.
22. В някои случаи състави си позволяват да поправят грешки в ИМ на ищеца без негово волеизявление.
23. Практика е съдът да насрочва по три о.с.з. по дела на Т.С. в рамките на 30 минути. Уникални рекорди са заснети на информационните табла пред съдебни зали – 6 дела за 30 минути в СГС и 7 дела за 30 минути в СРС. Хората се осъждат на конвейр без понякога да имат време да кажат цялото си име.  Впрочем гражданите не биват съдени, а рекетирани, тъй като неспазвайки материалния и процесуалния закон съдебните състави действат не като съд, а като частни лица. 
24. Нито един състав в СРС, СГС, САС и ВКС не желае да изследва иначе елементарния въпрос за наличие на правен интерес на ищеца, респективно за наличие на писмен договор за продажба на ТЕ и/или на сертификат за държавна помощ от ЕК съгласно изискванията на Регламент 1/2003 за конкуренцията и на главата за правилата относно Конкуренцията от ДФЕС. Съдиите от споменатите съдилища нямат понятие какво е потребител и какви са неговите минимални права в страните-членки на ЕС, провъзгласени в Регламент 2006/2004. Прилагането на ПЕС е табу в делата на Т.С. срещу набедените длъжници.
25. Съхраняването, обработването и разпространяването  на лични данни на отвениците от страна на Т.С в нарушение на Регламент 45/2001 г. също се неглижира от съда.
26. За целите на нищожните си решения огоромното мнозинство съдии в мотивите към решениата си измислят факти и обстоятелства : налице е сключен договор, издадени са фактури, дебитни и кредитни известия, начислени са реални количества ТЕ, остойностени са по действащите цени на ТЕ и т.н. Всъщност Т.С. ползва пределните цени на ТЕ, определени от КЕВР, без да си прави труда да уведомява гражданите, още по-малко да ги договаря, От друга страна и децата знаят, че теоретично е невъзможно само с един общ топломер в Абонатната станция да се определят реални количества ТЕ за всеки имот.
27. Съдът кредитира изтеклите договори между етажните собствености и ФДР, които са прекратени не по-късно от 2007 г. Кредитират се лъжите на в.л. в т.нар.експертизи, кредитират се небивалицие на ищеца в неговите недопустими и нередовни искови молби.
28. Съдът уважава възнаграждения за юристконсултите на ищеца, без представени документи, а и техните възнаграждения са включени в пределната цена на ТЕ.
29. Много често първоинстанционният съд издава изпълнителен лист върху Заповед по чл.410 ГПК с невярно съдържание. Това се случва когато съдът е установил, че посочените в заповедта суми не се уважават изцяло, т.е. Заповедта трябва да се обезсили. Проблем на ищеца е, че е избрал пътя на безспорното вземане. За да угоди на ищеца, съдът крие, а може би не издава разпореждането по чл.406 ГПК.
30. Незаконните частни съдебни изпълнители въпреки разпоредбата на чл.428 във вр. чл.404 ГПК  не връчват с поканата за доброволно изпълнение  подлежащия за изпълнение акт – Заповедта по чл.410 ГПК. Това особено важи когато във фиктивното исковото производство  се е установило различие между сумите от Заповедта  по чл.410 ГПК и  диспозитива на Решението.
31. ВКС в нарушение на чл.124 от Конституцията на РБ не осъществява и минимален надзор за точното прилагане на законите от съдилищата, а и отказва да разглежда неоценяеми искове, касаещи нищожността на постановени от предходни инстанции решения.

    В материала неизчерпателно и лаконично са описани само основните нарушения, извършвани перманентно от СРС, СГС, САС и ВКС. Не са засегнати например случаите, в които определени съдии отказват да изпълнят задъжението си по чл.205 НПК при наличие на данни за извършено престъпление от вещи лица и от лица обвързани с ищеца (най-вече предоставяне на фалшифицирани документи). Не е  засегнат и въпросът с грубото потъпкване на етичния кодекс от някои от съдиите.
    От изложението може съвсем неподредствено да се направи изводът, че мнозинството от съдиите не само не познават ПЕС въпреки немалкото усвоени средства за тяхното обучение по европейски проекти, но и когато бъдат сезирани от ответниците не желаят да го прилагат. Не може обаче да се обясни с некомпетентност тоталното игнориране на материалния закон и бруталното потъкване на процесуалните правила  Явно се касае за корупционна практика на организирана група от хора, занимаваща се в областта на централното топлоснабдяване с принуда, грабеж, присвоявания, измама, изнудване, престъпление по служба, документни престъпления и др, Съдиите едва ли са от подбудителите, но с деянията си играят основна роля  чрез нарушаване на правата на гражданите и увреждане на личността  да бъде незаконно отнета собственост в особено големи размери на  милиони граждани на Европейския съюз.


Няма коментари:

Публикуване на коментар