ДАВАМЕ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ СЪДИЯ ОТ ОПГ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА, КПКОНПИ и т.н.

ДАВАМЕ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ СЪДИЯ ОТ ОПГ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА, КПКОНПИ и т.н.

ЧРЕЗ  РАЙОНЕН СЪД – СОФИЯ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,

II ГО, 72 – ви състав, гр. д. 11979 / 2017г.

ДО  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ДО  СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА

ДО  г-н СОТИР ЦАЦАРОВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ЧЛЕН НА УС НА НИП

ДО  КПКОНПИ

ДО  г-н Лозан Панов,

Председател на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО (НИП)

ДО  г-н Александър ВЕЛИНОВ Ангелов,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ДО  г-н Венцислав Кирилов Караджов ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЗЛД – по ППН-01-219/10.04.2018 г. и ППН-01-220/10.04.2018 г.

С Т А Н О В И Щ Е    И    З А Я В Л Е Н И Е - С И Г Н А Л

Правно основание чл. 205, ал. 1 от НПК за противозаконна съдебна практика по гр. д. 11979 / 2017 г. по описа на СРС, 72 състав, II ГО.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: За незаконно назначаване на фиктивни експертизи съставът на съда консумира чл. 282, чл. 283, чл. 293 от НК; а с оглед отказите по чл. 205, ал. 2 от НПК, съдът консумира и състави на чл. 288 и чл. 294, ал. 4 от НК. За ръководене на ОПГ с вещи лица, съставът на съда консумира чл. 321, ал. 3 вр. с чл. 291, и чл.310, ал.1 във вр. с чл. 309, ал. 1 и чл. 314 от НК.

ИСКАНЕ ЗА НЕЗАБАВНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО КАТО НЕДОПУСТИМО

ИСКАНЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА КАТО НИЩОЖНА

ИСКАНЕ ЗА ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В РЕШЕНИЕТО

ИСКАНЕ ЗА ОТВОД НА ПРЕСТЪПЕН СЪДЕБЕН 72-ри СЪСТАВ

ИСКАНЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИСТИННОСТ НА ДОКУМЕНТИ

ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА ПОРАДИ НИЩОЖНОСТ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА НА ХОДА НА ДЕЛОТО

ИСКАНЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА КАТО НЕРЕДОВНА

ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ДЕЛОТО ПОРАДИ ПРЕЮДИЦИАЛНИ ДЕЛА

ИСКАНЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ДП СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕ НА ОПГ

ЗАЯВЛЕНИЕ ПО ЗДОИ ЗА ПОХАРЧЕНИТЕ СРЕДСТВА И ПОЛУЧЕНИТЕ ОЦЕНКИ ОТ ИЗПИТИ НА МАГИСТРАТИ В НИП

от                                                         , ответник, ЕГН                     , с адрес: София,

п.к.        , жк           , ул.                   №  , вх.    , ет.    , ап.      , чрез опълномощения

, ЕГН                           , GSM                         , гр. София,

жк.                   , ул.                 , №   , вх.  , ет.   , ап.    , чрез адв.  

УВАЖАЕМИ СЪДИИ и СЛЕДОВАТЕЛИ,

1. ИСКОВИТЕ МОЛБИ и ЗАЯВЛЕНИЯТА по чл 410 ГПК са нищожни защото не са подадени от “Топлофикация София” ЕАД (ТС) в КАЧЕСТВОТО си на Топлопреносно предприятие (ТПП) според лицензията и чл.37 от ЗЕ -отделната счетоводна отчетност отделя ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС и ПРОДАЖБА. Горните се подават от ТС ЕАД - липсва уточнението в качеството си на ТПП. Също така не се установява с експертизите, че е изпълнено изискването за отделната счетоводна отчетност.

1.1. ИСКОВИТЕ МОЛБИ и ЗАЯВЛЕНИЯТА по чл 410 ГПК са нищожни поради това, че се подават от юрисконсулти на ТС, неработещи в ТПП ТС по чл.150 ЗЕ. НИТО ЕДИН ОТ всички 25 юрисконсулти не е назначен в звено обслужващо ТПП ТС.

1.2. ИСКОВИТЕ МОЛБИ и ЗАЯВЛЕНИЯТА по чл 410 ГПК са нищожни и поради това, че всичките им юрисконсулти са назначени на работа с длъжност по НКПД 2619.7005 – „юристи, некласифицирани другаде“, което означава, че нямат абсолютно никакви права, компетентност и правомощия да водят съдебни дела. Те са изцяло изключени от множеството под НКПД код 2611 - Прокурори, адвокати и юрисконсулти. „Прокурорите, адвокатите и юрисконсултите съветват по всички правни въпроси, съставят правни документи, представляват клиентите си пред административни институции и съдилища, водят дела или съдебно преследване в съда, както и пледират в по-висши съдебни инстанции.“

2. “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД E ДОСТАВЧИК (ПО СМИСЪЛА НА ЗДДС И ЗЗП - т.е. - краен продавач на крайни потребители за битови нужди),

КОЙТО ДОСТАВЧИК (т.е. - краен продавач на крайни потребители [в случая - за битови нужди]) на практика е ПРИРАВНЕН на

ДОСТАВЧИЦИТЕ ПО СМИСЪЛА НА ЗЕ,ЧЛ.149, АЛ.1,Т.6

и също е длъжен да продава топлинна енергия по ЗЕ,чл.150 след

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ,

СЪГЛАСИЕ, С КОИТО ОБЩИ УСЛОВИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗРАЗЕНО ОТ КУПУВАЧА и е в тежест на продавача да докаже, че такова е изразено (в ПИСМЕНА форма) от купувача ИНАЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ПРАВОПОРАЖДАЩ ДОГОВОР ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ!!!

ЗЕ, чл.149 е специален член в специална глава на специален закон специално предназначен специално да уреди (а значи да уреди изцяло [по специален начин]) (макар по Конституция да няма специални закони) търговската част на доставката и продажбата на топлоенергия. В този член за битови потребители е уредена единствена възможност да купуват топлоенергия и тя изисква да има доставчик по смисъла на ЗЕ,чл.149 от когото да купуват битовите клиенти (ДР §1, т.2а от ЗЕ). Не случайно е избрана думата доставчик защото доставчика по ЗЕ,чл.149,ал.1,т.6 се оказва последен продавач във веригата от производителя до крайния потребител, а това го прави и доставчик и по смисъла на ЗЗП, а и по смисъла на ЗДДС. Който и да е последният продавач във веригата, той така или иначе трябва да се нарича доставчик по смисъла на ЗЗП и ЗДДС. В такъв смисъл ЗЕ,чл.149 макар и специален, не се отклонява от общото определение на ,,доставчик" по смисъла на ЗДДС и ЗЗП. Общото правило на специалния ЗЗП, чл.147а уреждащо, че продажбата, вкл. и на централно отопление, когато се извършва при общи условия, се извършва само след изрично (писмено) съгласие на купувача с общите условия на продавача. ЗЕ,чл.149 въвежда изискването топлоенергия за битови нужди да става при общи условия и повтаря общото положение, че съгласие с обвързване с тези общи условия трябва да бъдат писмено дадени от потребителите наречени в ЗЕ и клиенти. Специалното в ЗЕ,чл.149 не е изискването за писмено приемане на общите условия от всеки клиент за битови нужди. Специалното се състои в допълнителни изисквания за това кой може да бъде последния доставчик във веригата, продаващ на крайните купувачи. Цели се да се защитят правата на големи маси от хора и те да не бъдат лъгани от случайни крайни продавачи и затова се изисква лицензиране на доставчика и доказване пред “Топлофикация София” ЕАД на неговите финансови възможности да поема риска да купува големи количества от “Топлофикация София” ЕАД, като преценява точно колко да бъдат тези количества, така че да отговарят на потребностите на сегашните негови клиенти, а и на предстоящи нови негови клиенти, сключили договор при общи условия с него напред в течение на натоварения отоплителен сезон. Разбира се, ако “Топлофикация София” ЕАДсе окаже в ролята на (последен) доставчик, не е необходимо тя самата да доказва на себе си възможността да осигури точно подаване на необходимите количества на нейните клиенти. Обаче, в ЗЕ,чл.149 не е направено изрично изключение по отношение на “Топлофикация София” ЕАД. Затова, ако четем само ЗЕ,чл.149 излиза, че “Топлофикация София” ЕАД наистина е правен субект различен от специалния вид доставчик уреден по смисъла на ЗЕ,чл.149. Съответно, “Топлофикация София” ЕАД не би могла въобще да продава на битови клиенти, защото продажбата на тях е специално, а значи и изчерпателно, уредена в ЗЕ,чл.149. Затова именно, за да бъде преодоляна тази невъзможност “Топлофикация София” ЕАД да продава на битови клиенти (по реда уреден в ЗЕ, чл.149) се въвежда още по-специалния член ЗЕ,чл.150, който по изключение специално (като заобикаля изискването на ЗЕ,чл.149, последният продавач да е доставчик по смисъла на ЗЕ, чл.149) дава право и на Топлопреносното предприятие (ТПП) “Топлофикация София” ЕАД да продава на крайните купувачи за битови нужди. Съответно, не се изисква тя да доказва пред себе си своите възможности, но пък за да не се помисли, че на “Топлофикация София” ЕАД се дават прекалено много права и свободи да бъде прекалено привилегирован доставчик, прекалено различен от нормалния доставчик по смисъла на ЗЕ,чл.149, затова в ЗЕ,чл.150 се повтаря изискването от ЗЕ,чл.149 да се продава при общи условия (за които съгласно общото изискване от ЗЗП е необходимо индивидуално писмено съгласие от всеки желаещ да се обвърже с тях). Понеже с ЗЕ,чл.150 се урежда един много специален доставчик, за него се урежда и по-специално изискване неговите общи условия да станат публично известни, като се публикуват в 2 вестника и измине 1 месец от публикуването им, преди те да влязат в сила. Тези засилени изисквания целят да се предотврати евентуално незаконосъобразно засягане правната сфера и интереси на огромни маси от хора. Съответно, даването на този месец по ЗЕ е потвърждение и повторение на даването на същия онзи един месец по ЗЗП, в който се дава на потребителя възможност да се откаже от обвързването си с общите условия поради евентуално негово несъгласие с тях самите или с поредното тяхно изменение. Следоватилно, 1-месечният срок по ЗЕ,чл.150 повтаря 1-месечния срок по ЗЗП даден за реакция на потребителите във връзка с изменения на облигационните им отношения чрез промени в общите условия. Наложително е да бъде преповторен 1-месечния срок от ЗЗП, защото се урежда специално публикуване на общите условия в 2 вестника. Не е повторено общото изискване от ЗЗП (а и от ЗЗД и от ТЗ) за писменото изразяване на съгласие с общите условия, защото не се урежда нищо специално по отношение на писменото изразяване на съгласие с общите условия по принцип. Това, че изискването за писмено съгласие с общите условия не е повторено и в ЗЕ,чл.150 не отменя това изискване. Бидейки уточнение-изключение от ЗE,чл.149 по отношение субекта ,,доставчик" може да се счита, че и за нововъведения вертикално-интегриран производител-топлопреносвач-доставчик-краен продавач “Топлофикация София” ЕАД по смисъла на ЗЕ,чл.150, продължава да произтича от ЗЕ,чл.149 изискването за писмено съгласие на купувача с общите условия на продавача. Дори и да не произтича именно и директно от ЗЕ,чл.149, което е повторение на изискване дадено в ЗЗД, ТЗ и в ЗЗП, това изискване така или иначе е налице, именно поради наличието му в ЗЗД, ТЗ и в ЗЗП, откъдето и без повтарянето му в ЗЕ,чл.149 то произтича от ЗЗД, ТЗ и ЗЗП и е налице и има действие. Това е положението, което е потвърдено не в едно Решение или Определение на ВАС, то не се спазва от СРС, който кредитира твърденията на “Топлофикация София” ЕАД (противоречащи на актовете на ВАС,) че, видите ли, влизането в сила на общите условия било влизане в сила със силата на договор, а не било влизане в сила със силата на предложение за покупка!!!! ТУК НА ход е СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА да изясни кой и защо!!!

Питам съда: Как тълкувате ситуацията когато има Доставчик (напр. “НЕЛБО” ЕАД https://www.nelbo.com/nelbo_docs/nelbo-doc-52.pdf) по смисъла на ЗЕ, чл.149, ал.1, т.6, чл.149а, чл.149б, ако ЗЕ, чл.150, ал.2, изр.2 обвързвал безусловно и без съгласие клиентите с ТПП? Няма как да е вярно това, нали? Следователно чл.150(2), изр.2 от ЗЕ не обвързва безусловно - например, ако се договориш по ЗЕ, чл.149, ал.1, т.6 вече отпада задължението по ЗЕ, чл.150, следователно, то никога не е възниквало, защото не е безусловно. ОУ на ТПП влизат в сила само и единствено със силата на предложение за покупка.

Следователно, да наистина субектът “Топлофикация София” ЕАД е субект различен от субектът доставчик по смисъла на ЗЕ, чл.149, ал.1, т.6, но пък ТПП “Топлофикация София” ЕАД е продавач по смисъла на ЗЕ,чл.150 и се оказва и последен продавач във веригата, а и доставчик по смисъла на ЗДДС и ЗЗП, поради което макар и различен доставчик, ТПП “Топлофикация София” ЕАД е всъщност доставчик, който на практика е ПРИРАВНЕН на доставчиците по смисъла на ЗЕ,чл.149,ал.1,т.6!!! ТПП ТС се титулува самичко като Доставчик и в „съобщенията към фактури“ и в Заявленията по чл.410 ГПК и Исковите си молби, а съгласно чл. 37 от ЗЕ, „Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност“ за всяка лицензирана дейност, ТПП трябва да продава по самостоятелна счетоводна отчетност според дадената му Лицензия от Регулатора. В този смисъл ОУ в чл.150 ЗЕ са единствено допълнение №13 към Лиценза на КЕВР за топлопренос и нямат абсолютна никаква стойност без Договор.

2.1. Вземанията на ищеца “Топлофикация София” ЕАД се правопораждат от Договор съгласно ВКС!

Когато съществуват, отношенията на гражадните с “Топлофикация София” ЕАД, се правопораждат от писмен Договор. Това гласи и Тълкувателно решение на ВКС ТР № 3 / 2011г от 18.05.2012г. по ТД № 3 / 2011г. на ОСГТК на ВКС: http://www.vks.bg/vks_p10_152.htm

„В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,

чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски.“

Покрай другото питам Съда:

Ако ДОГОВОРЪТ е въплътен само и единствено в общите условия ОУ, както противозаконно твърдят (арг. Чл. 150 от ЗЕ), които и не са подписани от гражданите, тоест липсва изразено съгласие, и които ОУ са едни и същи за всички граждани, то тогава, кои и колко са СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА? Нима ВСИЧКИ граждани на София са страни по един и същ единствен договор с „Топлофикация София“ ЕАД?

Ако ли пък има по един договор за всяка абонатна станция или разклонение от абонатна станция (обикновено една етажна собственост), то по какво се познава началната дата на всеки един договор с всяка една етажна собственост, като такава дата не е указана в общите условия ОУ?

Наистина ли текстът на общите условия (макар и един и същ за цяла София) е носител на ДОГОВОР със всяка една етажна собственост БЕЗ ДА ИМА ОТДЕЛЕН ЛИСТ ОЗАГЛАВЕН ДОГОВОР, към който договор текстът на общите условия да е само едно приложение - ако мислите така, на какво законово основание мислите така?

2.2. Вземанията на ищеца “Топлофикация София” ЕАД се правопораждат от Договор и съгласно Закона за енергетиката:

Раздел VI. Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., загл. изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Мерки за защита на крайните клиенти  (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Договорите с потребители на енергийни услуги задължително съдържат:

1. данни, идентифициращи енергийното предприятие, включително адрес;

2. предлаганите услуги и условията и реда за тяхното предоставяне;

3. средствата, чрез които може да се получи актуална информация за всички приложими цени на предлаганите услуги;

4. срок на договора, условията за временно преустановяване, прекратяване на тяхното предоставяне и на договора;

5. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) условията за едностранно прекратяване на договора от ползвателя на енергийни услуги, включително при промяна на договорните условия и цени, и възможността за такова прекратяване без допълнително плащане;

6. условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително неточно или забавено фактуриране;

7. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) правата на потребители на енергийни услуги, включително информация относно процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби в срок до три месеца от постъпването им;

8. други условия съгласно предвиденото в този закон.

(2) Условията по ал. 1, както и предложенията за тяхната промяна се оповестяват преди сключването или потвърждаването на договора.

2.2.1. Тези параметри не присъстват в така нар. Общи Условия, следователно последните нямат характера на договор, нали така? Това е потвърдено и в Определение № 3258/07.03.2013 г. на ВАС-5 чл. състав, както и от Решение №11 от 03.07.2018 г. по конституционно дело №8 от 2018 г. на КС! Има ли в ОУ дефинирани имена на конкретен потребител? Няма! Има ли договорена цена и количества? Няма! Има ли указана конкретна точка на продажбата, адрес, координати, конкретен спирателен кран или конкретно Средство за търговско измерване със сериен номер, модел, тип, номер на пломбата и прочие? Няма! Има ли срок в ОУ? Няма!

Чл. 38б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия - страни по договорите по чл. 38а, ал. 1 предоставят на своите потребители на енергийни услуги информация за:

1. начините на плащане, цени за спиране или възстановяване на снабдяването, цени за услуги по извършване на поддръжка и други цени на услуги, свързани с лицензионната дейност;

2. процедурата за смяна на доставчик и информация, че потребители на енергийни услуги не дължат допълнителни плащания при смяна на доставчика си;

3. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;

4. изготвяне на окончателна изравнителна сметка при всяка смяна на доставчика;

5. дела на всеки енергиен източник в общата доставена енергия от доставчика през предходната календарна година по разбираем и ясно съпоставим начин;

6. съществуващи източници на обществено достъпна информация за въздействието върху околната среда по отношение най-малко на емисиите на въглероден диоксид и радиоактивните отпадъци - резултат от производството на електрическа енергия от различните енергийни източници, в общата доставена енергия от доставчика през предходната година;

7. информация относно средствата за уреждане на спорове;

8. (нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) условията за предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури.

(2) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Доставчикът на енергия или природен газ осигурява на клиентите широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Доставчикът на енергия или природен газ предоставя на друг доставчик на енергия или природен газ данни за потреблението на битов клиент, когато това е предвидено в изрично споразумение между клиента и доставчика на енергия или природен газ.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Информацията по ал. 1 се представя във фактурите или заедно с тях в информационни материали и на интернет страниците на енергийните предприятия. По този ред доставчиците на енергия и природен газ предоставят на потребителите на енергийни услуги и контролен списък, приет от Европейската комисия, съдържащ практическа информация за техните права.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Информация за фактурирането се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки - два пъти в годината.

(6) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия по ал. 1 предоставят на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставки на електрическа енергия или природен газ, допълнителна информация за:

1. кумулативни данни за период поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък; данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от фактурирането;

2. подробни данни за потреблението, за който и да е ден, седмица, месец и година при използване на интелигентни системи за измерване чрез предоставяне на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред на данни за период, не по-кратък от 24 предходни месеца, или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък.

2.2.2. Към кои от всички тези изисквания ищецът е привел своята дейност, след като дори по чл. 38б, ал.1, т. 3, както и съгласно разпоредбите по чл. 139, ал.2, чл.139в и чл.149б, ал.3 от ЗЕ, ищецът напълно незаконно претендира и такси за т. нар. „Дялово разпределение“, които са за негова сметка? Съдът наясно ли е с тези разпоредби или нарочно цели да обогати ищеца незаконно?!?

Чл. 38в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 изготвят и представят за одобрение от комисията правила за работа с техните потребители на енергийни услуги.

(2) Правилата по ал. 1 уреждат реда и сроковете за получаване, разглеждане, проверка и отговор на подадените жалби, сигнали и предложения, формата на данните за потреблението и процедурата, по която доставчиците и потребителите на енергийни услуги получават достъп до тях.

(3) Правилата по ал. 1 се одобряват от комисията, публикуват се в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на лицензианта и влизат в сила след публикуването им. Правилата са част от общите условия на договорите, одобрени от комисията, когато с този закон са предвидени общи условия.

(4) Условията и редът за одобряване на правилата за работа с потребителите на енергийни услуги се уреждат с наредбата по чл. 60.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 уведомяват своите потребители на енергийни услуги - битови клиенти, за всяка предложена промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, както и за правото на потребителите едностранно да прекратят договора в срок от 30 дни от датата на уведомяването, ако не приемат новите условия и/или цени.

(6) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Уведомяването за повишаването на цените се извършва в срока на фактуриране след влизането в сила на повишението на цените.

(7) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Когато комисията одобрява общи условия, уведомяването за промяна на договорните условия се смята за направено от датата на публикуване на одобрените общи условия.

Чл. 149. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия; - В СЛУЧАЯ ИЩЕЦЪТ Е И ТПП И ДОСТАВЧИК;
6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 се предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 - от производителя, а по ал. 1, т. 6 - от доставчика на топлинна енергия, за одобряване от комисията.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия...

2.2.3. ПРАВЕН ИЗВОД: чл. 150 от ЗЕ е неразривно свързан с чл. 149, ал. 1, т.6. Той дефинира именно същите ОУ, за които се пише в чл. 149, ал.1 и ал. 2, както и в чл. 38в, ал. 3 и ал. 7, понеже ТПП се явява краен доставчик и продавач.

2.3. В чл. 149б се дефинират същите задължителни параметри, както в чл. 38а от ЗЕ:

Чл. 149б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) При продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда - етажна собственост, в писмения договор се определят:

1. правата и задълженията на страните;

2. цена на топлинната енергия;

3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;

4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение;

5. изисквания към качеството на услугата;

6. отговорността при неизпълнение на задълженията;

7. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите;

8. редът и условията за прекратяване на договора.

(2) Неразделна част от договора по ал. 1 са:

1. копие от договора с топлопреносното предприятие;

2. методиката за дялово разпределение на потребената топлинна енергия;

3. протокол от общото събрание на етажната собственост.

(3) В договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а.

2.3.3. ПРАВЕН ИЗВОД: чл. 149б от ЗЕ дефинира конкретните параметри на Договорите по чл 149, ал. 1, т.6 , понеже същите е невъзможно да бъдат зададени с ОУ, тъй като това не са предварително известни и общи данни, а дефинират конкретните съконтрахенти с техните лични данни и конкретно договорирани индивидуални клаузи, така както е и според чл. 38а от ЗЕ.

2.4. ОУ на ТС се пишат от директорите на ТС в ТС. В тях най-криминално действието „Продажба на ТЕ в имотите на потребителите“ е заменено с безстопанствена, следователно криминална, доставка в тяхната Абонатна станция. По такъв начин ТЕ губи качеството си на стока, а се превръща в отпадък изхвърлян някъде из мазетата на сградите в чужди (не на абонатите, а на ищеца) абонатни станции. От там липсва и Индивидуализация на тази „стока“. Криминалното дялово разпределение не може да замени императивното изискване за фактуриране на РЕАЛНОТО потребление, както е записано в чл.155, ал.2 от ЗЕ, чл.66, ал.3, т.1 от ЗЕЕ, чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, чл.9 и чл.10 от Д. 2012/27/ЕС, чл.6 и чл.7 от Директива 2011/83 и други, както е казано в Решение №4777 от 2018г. на ВАС по адм.д. 1372/2016 г. Ето защо нито един нормален гражданин не би сключил Договор с ТС при тези престъпни условия. Индивидуализация липсва както по отношение на реално продадената ТЕ на индивидуалните потребители, така и по отношение на трите услуги: Отопление на имота, отопление на общите части и битово горещо водоподгряване. Това са и единствените ЗАКОННИ услуги, които ТС е длъжна да предлага. Останалите „услуги“ са абсолютен РЕКЕТ! Съобразно чл.9, пар.3, б.”н” от Директива 2012/27/ЕС, самостоятелна услуга „сградна инсталация” няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.3 от Директива 93/13/ към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна. И понеже никой не би подписал такива едностранни ОУ и не би сключил договор за доставка на отпадъчни продукти в мазето, ведно с налаган РЕКЕТ наричан или „услуга сградна инсталация“ или „такса сградна инсталация“, освен ако не е инжектиран със свръхдози хероин и други субстанции, то ОПГ ТС и ОПГ СРС лъжат гражданите (Глава ИЗМАМИ ПО НК), че „според чл. 150 от ЗЕ, ОУ имат силата на договор“, забележете! В чл. 150 от ЗЕ никъде не пише, че ОУ имат силата на договор, при това задължителен, при това без да е необходимо съгласие/подписване/приемане на последните от потребителите! НАСИЛСТВЕНО налаган „договор“ не е договор, а е ДЕСПОТИЗЪМ, ТИРАНИЯ, РОБСТВО И ТЕРОР! От кога в държава членка на ЕС властва ДИКТАТУРАТА на ОПГ ТОПЛОФИКАЦИЯ ПОДПОМАГАНА най-активно от ОПГ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД?

3. ДЕЙСТВАЩАТА ЕДИСТВЕНА ЛЕГАЛНА ДЕФИНИЦИЯ на БИТОВ КЛИЕНТ е дадената в Допълнителните разпоредби от Закона за енергетиката:

§ 1. По смисъла на този закон:

2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

3.1. ТАКА ДЕФИНИРАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ в §1, т.2а от ЗЕ ДЕРОГИРА дефиницията на „клиент“ в чл. 153, ал 1. от ЗЕ. Ето защо единствената оставаща дефиниция в чл. 153, ал 1. от ЗЕ е, че за да бъде един собственик или ползвател „клиент“, то той задължително трябва да бъде ПРИСЪЕДИНЕН към Абонатна станция или нейно отклонение.

Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение...

Ако не са присъединени, логиката на заповяданото, че са длъжни да монтират средства за дялово разпределение, е нарушена, невалидна, нали? Никой не монтирва средства за ДР на липсващи радиатори, нали? Освен пациентите в Карлуково, вероятно?

3.2. Тази правна конструкция на дефинициите в ЗЕ, а именно ДР §1, т.2а, определя недвусмислено, че присъединеният клиент изразява собствено волеизявление, чрез свободния си избор да КУПУВА ИЛИ НЕ, топлинна енергия за домакинството си, тоест ЗА СОБСТВЕНИ БИТОВИ НУЖДИ, което няма как да се случи, ако не е присъединен. За да закупи ТЕ, клиентът отваря вентила на радиатора си, с което го присъединява към сградната инсталация (СИ), с което инициира циркулация на водния поток СЪВКУПНО през системата Радиатор-СИ-Абонатна станция (АС)-СИ-Радиатор, при което топлината започва да се пренася чрез водата в посока Абонатна станция -> радиатор, с помощта на преносната СИ, а подгряваната в АС вода се превръща в топлоносител.

3.3. ПРАВЕН ИЗВОД: за да бъде това възможно, трябва КУМУЛАТИВНО да съществува такъв вентил и трябва да съществува такъв радиатор в битовия имот на купувача! КУМУЛАТИВНО трябва да има абонатна станция в която да се ЗАТОПЛЯ водата-топлоносител, тоест трябва да е ДОСТАВЕНА ТЕ. КУМУЛАТИВНО трябва и да има РАБОТЕЩА транспортна сградна инсталация, през която свободно да се пренася топлоносителя. Ако СИ е запушена, това съответства на липса на присъединяване, нали? Ако липсва дори само едно, то НЯМА КУПУВАНЕ, нали?

3.4. ПРАВЕН ИЗВОД: С отваряне на вентил на радиатор, именно присъединеният клиент КУПУВА и става собственик на ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ, която се ТРАНСПОРТИРА през общата собственост СГРАДНА ИНСТАЛАЦИЯ! Неприсъединен и неползващ съсобственик на СИ не е собственик или ползвател на тази ТЕ, непоръчвана от него и незакупувана от него!

4. ПРИЛАГАНЕ НА ОТМЕНЕНА НОРМАТИВНА УРЕДБА при ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРИЛОЖИМАТА ЛЕГАЛНА ДЕФИНИЦИЯ НА „БИТОВ КЛИЕНТ” СЪГЛАСНО § 1, т. 2А ОТ ДР НА ЗЕ и  ПРОТИВОРЕЧИЕ с раздел I от ОУ на ищеца в сила от 12.03.2014 год., приети с Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР.

4.1. В атакуваният акт първоинстанционният съд се позовава на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) като вместо действащата редакция на §1, т.2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е използвал ПОГРЕШНО И Е ЦИТИРАЛ ТЕКСТА НА ОТМЕНЕНА РЕДАКЦИЯ НА §1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, че потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

4.1.1. СРС се е позовал на отменена нормативна уредба дефиниция на битов клиент като „собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна собственост”, - стара редакция на т. 42 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ неправилно наричана от първоинстанционния съд §1, т.2а от ДР на ЗЕ и в противоречие с приетата дефиниция за "битов клиент" в Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014 год.

4.2. Приложимата редакция на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) гласи съвсем друго цитат „Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.”

4.3. На стр.12 ред 1 до 7 отгоре от Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014 год.  (приети с решение по т.1 от Протокол №53/28.03.2013г на съвета на директорите на Топлофикация София ЕАД), комисията ДКЕВР одобрява именно тази легална дефиниция на битов клиент, която е „‘Битов клиент‘ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.”.

4.3.1. Различно беше положението при действието на отменената дефиниция на понятието в т. 42 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а именно "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При действието на тази отменена дефиниция е формирана и цитираната в становището на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД невалидна вече съдебна практика.

Поради това и цялата съдебна практика в полза на ищеца по отменената редакция в т. 42 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, преди изменението на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Е НЕПРИЛОЖИМА И НЕОТНОСИМА КЪМ СЪДЕБНИ ДЕЛА ПО НОВАТА РЕДАКЦИЯ на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

4.4. В раздел I от ОУ на ищеца, приети с Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014г. е записана същата дефиниция за битов клиент цитат  “Битов клиент” е Клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. ”.

4.4.1. Дефиницията на битов клиент,като „собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна собственост”, явяваща се т.3 от ПРОЕКТ НА ОУ на ищеца,  Е ОТПАДНАЛА ОТ ПРОЕКТА НА ИЩЕЦА, което е записано на стр.12, ред 20 отгоре от Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014г.

4.4.2. Терминът „абонат” не е приет от ДКЕВР и е заменен с „клиент”. Това е посочено на стр.29 ред 1 отгоре от Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014г.

В ОУ на Топлофикация София ЕАД, раздел І Дефиниции, в дефиницията по т. 13 за "Отопляем обем на имот" думата „абоната” от проекта на ОУ е заменена с „клиента”. В легалните дефениции в раздел 1 от ОУ няма такъв термин „абонатен номер на битов клиент”.

4.5. Първоинстанционният съд в пълно противоречие с местното и европейското законодателство дефинира нас ответниците, като потребители, цитирам от Решението № 489659 от 18.09.2018г. по гр. д. 11979 / 2017 г. : „Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване - неговият ползвател.“ „Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот“ „В този смисъл правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите.“ А след като имотът ни не е топлоснабден, какво правим в случая? Кой лъже, съдът или документите и фактите? С каква цел Съдът погазва неприкосновенността на частната ни собственост, императивно защитена в чл. 17 на Конституцията? От кога към имотът ни е вписана тежест в полза на „Топлофикация София“ ЕАД „по силата на закона“, без това да е било отразено в Нот. Акт???? Има ли ОПГ СРС ВЛАСТ да утежнява неприкосновения ни частен имот, закупен десетилетия преди в сградата ни да започне на върлува ОПГ Топлофикация?

4.5.1. Всичко горецитирано навежда на мисълта, че Съдът или не познава законодателството и си съчнява сам описаните „закони“, не познава Правото на ЕС, съгласно което по чл. 101-чл. 108 от ДФЕС (Договорът за функционирането на Европейския Съюз) предоставянето на Държавна помощ в полза на Търговско дружество е невъзможно без изричен СЕРТИФИКАТ от Европейската Комисия, за какъвто ищецът признава, че не притежава (Приложение 2 към наше Становище по делото с вх. № 5009640 / 28.06.2018 г., представляващо Писмо на „Топлофикация София“ ЕАД до АССГ, 39 състав, по адм. д. 2003/2018 г.) касаещо процесния период! Или навежда на мисълта, че първоинстанционният съд чрез лъжи и противозаконна съдебна практика цели незаконно обогатяване на ищеца, като е превърнал съдебния процес в мутренска бухалка за рекет на гражданите?

4.6. Съдът също преразказва в Решението си съдържанието на чл. 153, ал.6 от ЗЕ, без да отчете доказания безспорен факт, че в Общите части на сградата всички радиатори СЪЩО СА ДЕМОНТИРАНИ и прилежащата към тях сградна инсталация в общите части на сградата следователно също е неработеща! КУМУЛАТИВНИЯТ СЪЮЗ „И“ записан от Законодателя в изречението „топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация И от отоплителните тела в общите части на сградата“ е недвусмислен!

4.7. „Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация“ не може да бъде продавана като отделна независима услуга, съгласно законите ни, стандартите БДС EN 834 и 835 и евродирективите, а и съгласно принципът на работа на цялата система. СИ не работи, ако няма радиатори, тоест загубите са нула, когато радиаторите са демонтирани или спряни. Тоест такава услуга самостоятелно не съществува нито според физичните закони, нито според нормите на правото. Цитирам Директива 2012/27/ЕС, самостоятелна услуга „сградна инсталация” няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.3 от Директива 93/13/ЕО към Регламент 2006/2004, поради което такава „услуга“ е нищожна. Позовавам се на Решение №4777 от 13.04.2018 г. по адм.д. №1372/2016 г. на тричленен състав на Върховният административен съд, срещу формулата т.6.1.1 за изчисляване на енергията от сградната инсталация, като това обстоятелство е служебно известно на съда, както и че според ЗЕ §1, т.50; ЗЕ §1, т.64; Стандарт БДС EN 834 пар.А4 и чл.9, т.3 от Директива 2012/27/ЕС, въобще не съществува услуга „отопление от сградна инсталация“, в унисон е и т.3 на пар.1 от ДР на Наредба 16-334.

4.8. Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2016 гр.София, 25 май 2017 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 г., ОСГК на ВКС реши: „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.“ Тоест ако разпоредбите на Закона за енергетиката противоречат на ЗЗП, то те НЕ СЕ ПРИЛАГАТ!

4.8.1. Писмените договори, описани в ЗЕ по-горе, са абсолютно задължителни! А когато те липсват, както е в случая, ЗЕ е ДРАСТИЧНО нарушен и всички други разпоредби са НЕПРИЛОЖИМИ, защото е в СИЛА чл. 62 от Закона за защита на потребителите за НЕПОРЪЧАНИТЕ ДОСТАВКИ!

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.

(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.

(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.

Допълнителни разпоредби

§ 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

„ПИТАМ как продавате на някого нещо, без да имате договор с него? Аз мога ли да Ви донеса една кофа с лайна и да Ви накарам да ми я платите, защото така съм си го записал в Общите ми условия за продажба на кофи с лайна? И ако откажете, да Ви осъдя по бързата процедура, да Ви образувам изпълнителен лист и след два дни да Ви запорирам заплатите и апартаментите?“ – Това са въпроси на гражданите във форумите! Нека Съдът да отговори на обществото, моля!! Нека също да отговори и на въпроса с криминалната доставка в абонатна станция, където дори кофата със стоката не Ви докарват до имота ви. Нека отговори и на допълнението, че ТС не доказва големината на кофата дори, нито пък дали имотът ви въобще е „ла...официран“, но ви рекетират и за услуга/такса „кофена инсталация“! Простете за циничния цитат, но именно най-висш цинизъм е поведението на фашистката ОПГ образувана в ТС и подпомагана най-чевръсто от ОПГ СРС!

4.8.1.1. ПРАВЕН ИЗВОД: ОПГ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НИ „ОСЪЖДА“ - РЕКЕТИРА ДА ЗАПЛАЩАМЕ РЕКЕТ ЗА НЕПОРЪЧАНИ ДОСТАВКИ БЕЗ ДОГОВОР, като се мотивира с несъществуващи в правото отменени или съчинени текстове крещящо противоречащи на всякакво българско и европейско законодателство в нарушение на основните ни човешки права разписани в Конституцията на Република България, Хартата за основните права на ЕС и Всеобщата декларация за правата на човека, за несъществуващи услуги, при закрита партида на имота, без да сме присъединени, без да доказва облигационно правоотношение, без да има доставка в битовия ни имот, без да има купуване или потребление!

4.8.2. Обръщам обаче внимание на особеното мнение на съдия Светлана Калинова от ВКС, която намери за необходимо да се отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС по отношение понятието „потребител“ в случаите на доставяне на топлинна енергия, понеже чл.62 от ЗЗП транспонира именно общностната норма.

Също считам, че даденото разрешение на въпроса от ВКС не отменя задължението на решаващия съд да отправи преюдициално запитване до СЕС относно валидността на общностна правна норма и нейното тълкуване.

Ето защо и на основание чл. 628 и чл.267 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/, моля настоящият съд да отправи преюдициално запитване до СЕС за поставяне за разглеждане на следните въпроси:

1.Следва ли чл.27 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува по отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва или обратното, че изключва от това определение физическо лице, което притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и което по силата на изрична вътрешна норма на държава – членка, се счита за клиент на топлопреносно дружество (доставчик на топлинна енергия) по силата на публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия, без да е налице между него и дружеството подписан изричен писмен договор?

2.Касае ли се за непоръчана доставка на топлинна енергия (централно отопление), ако клиентът, притежаващ самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, не е подписал изричен писмен договор с доставчика? Дължи ли възнаграждение за доставената услуга?

4.9. На база гореизложеното твърдя, че в Решението № 489659 от 18.09.2018г. по гр. д. 11979 / 2017 г. на състава е допусната явна фактическа грешка чрез прилагане на несъществуващи в правото понятия, несъществуващи към процесния период и към настоящия момент разпоредби, невалидни разсъждения и мотиви, нарушен е ДРАСТИЧНО материалноправния и процесуалноправния закон, от което следва неговата нищожност.

Ето защо на основание чл. 247 от ГПК искам поправка на явна фактическа грешка в Решението № 489659 от 18.09.2018г. по гр. д. 11979 / 2017 г. на 72-ри състав. Доколкото спрямо нищожността на решението няма срокове за обжалжане, това искане не може да се счита за преклудирано и просрочено, тъй като правата дори по чл. 247 от ГПК не са ограничени със срок.

4.10. ИСКАМ ОТМЯНА НА протоколни НИЩОЖНИ Определения на Състава в о.с.з. от 25.06.2018г. на основание на чл.253 вр. с  чл. 254, ал.1, като немотивирани, доколкото Съдът е абсолютно ЗАДЪЛЖЕН по чл. 205, ал. 2 от НПК сам да придвижи предадените му 6 броя сигнали за извършени престъпления и да сезира НЕЗАБАВНО органите на досъдебното производство и да вземе необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

4.11. ИСКАМ ОТМЯНА НА протоколни НИЩОЖНИ Определения на Състава в о.с.з. от 28.02.2018г. на основание на чл.253 вр. с  чл. 254, ал.1, като немотивирани, както и че Съдът е напълно длъжен да се събразява според чл. 633 от ГПК, както и чл. 291 вр с. чл. 288 от ДФЕС с приложимото право на ЕС. Във връзка с декларирания отказ да отправи преюдициално запитване по чл. 628 от ГПК, съдът постановява, че е наясно с изразените становища от наша страна, според които ЗЕ е суспендиран съгласно европейското право от Директиви 2011/83/ЕС, 2012/27/ЕС, Регламент 2006/2004 и др. и ЗЗП.

4.12. ИСКАМ ОТМЯНА НА протоколни НИЩОЖНИ Определения на Състава в о.с.з. от 28.02.2018г. с които са приети СТЕ И ССчЕ тъй като вещите лица са в конфликт на интереси, във връзка с ищеца, живеят в топлоснабдени имоти, а в експертизите си извършват престъпленията описани в съставите на чл. 290, чл.290а и чл.291, ал.1 от НК, заради които съм подал Сигнали по чл.205 от НПК! С експертизите те не входираха и не представиха задължителните деклараци по НАРЕДБА № 2 ОТ 29 ЮНИ 2015 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА, а именно Справка-декларация съгласно приложение № 2 или от сметката по чл. 23, ал. 3, към която се прилагат документи за извършените разходи, както и Декларация за липса на конфликт на интереси, декларирането на неверни данни в които осъществяват състава на НК чл. 313.

В чл. 26. (1) от Наредбата е записано, че Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация, към която се прилагат документи за извършените разходи, или със сметката по чл. 23, ал. 3. СЪДЪТ НЕ ИЗИСКА тези Декларации и справки, с което ПРИКРИ горепосочените нарушения. От книжата по делото се вижда, че ССЕ е изготвена за по-малко от 1 ден (15.01.2018г), в денят на взимане на делото (което е задържано чак до 22.02.2018г!!!!!!), а СТЕ е изготвена без вещото лице дори да е поглеждала делото – липсват подписи в червения картон, тоест в.л. е работило по данни непредставени от ищеца, непроверени от Съда и ответниците, следователно – неверни, фалшиви и фабрикувани. Нито едно в.л. не проверява фактическото състояние, не посещава нетоплоснабдените имоти, абонатна станция или етажната собственост, а единствено „папкат“ при ищеца. Нито едно вещо лице в района на СГС не работи на сертифицирана от БИМ и/или ДАМТН платформа от софтуер и хардуер, сертифицирана изчислителна техника и непиратски защитени, незаразени и неманипулирани програмни продукти, съгласно запитвания по ЗДОИ!! СРС също е наясно с тези ФАКТИ и ги прикрива съзнателно! Вещото лице по СТЕ не отговаря на изискванията по чл.7, ал.1, т.2 и ал.2, т.6 от НАРЕДБА № 2!

5. ПРАВЯ ИСКАНЕ ЗА ОТВОД на основание чл. 22, ал. 1, ал. 4, ал. 6 от ГПК. Съдия БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА-СТАВРУ ЕГН: 7802241499 по персонална партида № 451506 е съсобственик от 13.09.2007г. на топлоснабден имот на адрес гр.София, обл. СОФИЯ-СТОЛИЧНА, общ. СТОЛИЧНА, гр.София, БЕЛИ БРЕЗИ, бл.26, ет.5, ап.21  с площ 66.950 кв.м в имотна партида № 154929. Като доказателство соча посещението ми в Абонатната Станция на залепения блок 25, където далечен мой роднина притежава имот, както и че целия район е „топлоснабден“. Като доказателство соча и Публичния Регистър по чл. 44 от ЗУЕС за район Красно Село под номер РКС16 - ГР94 - 1385(1)/14.05.2016 или ЕССО02-16-1385/13.04.2016г. е вписана като член на Управителния съвет на Етажната собственост (ЕС). Видно тук:

http://www.krasnoselo.net/userfiles/files/РЕГИСТЪР СДРУЖЕНИЯ ПО ЧЛ_ 44 21_07_17.xls или адрес:

https://www.sofia.bg/documents/20182/211857/Регистър-на-сдруженията-на-етажната-собственост-08062018.pdf/8f574a5a-714c-430e-baa9-c9f02faabaf0 или адрес:

https://www.sofia.bg/documents/20182/211857/Регистър-на-сдруженията-на-етажната-собственост-30112018.pdf/d1f7bdd8-9e7d-4faf-abfe-464091b7b740

ИЗВОД: Съдия БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА вероятно има наличие на облигационно отношение – сключен писмен договор с ищеца – и се явява абонат/ клиент/ потребител/ купувач на топлофикационни услуги от него! Като член на УС на ЕС тя представлява Топлофикация София пред ЕС, както и ЕС пред ТС.

5.1 ИСКАНЕ ЗА НЕЗАБАВЕН ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОТВОД НА СЪДА ПО ПРАВОТО НА Еропейския Съюз

5.1.1 На основание на императивната практиката на европейските съдилища, отводът е задължителен, при ИЗРАЗЕНИ СЪМНЕНИЯ ОТ СТРАНА ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ СЪСТАВА. С НАСТОЯЩЕТО ЯСНО И БЕЗСПОРНО ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ ИМАМ ДЪЛБОКИ СЪМНЕНИЯ ОТНОСНО СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ – БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА-СТАВРУ ЕГН: 7802241499 И ИСКАМ СЪЩАТА ДА СИ НАПРАВИ НЕЗАБАВЕН ОТВОД.

На основание на решение на ВЪРХОВНИЯ СЪД НА ЕС В ЛЮКСЕМБУРГ van Gend & Loos Case 26/62  европейското право има директно действие. На основание на решение НА ВЪРХОВНИЯ СЪД НА ЕС В ЛЮКСЕМБУРГ Flaminio Costa v ENEL (1964) Case 6/64 европейското право има примат над националното. На основание на решение НА ВЪРХОВНИЯ СЪД НА ЕС В ЛЮКСЕМБУРГ Francovich v  C-6/90 НАЦИОНАЛНИЯТ СЪД ОТГОВАРЯ ЗА ВРЕДИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА СИ НАНЕСЕНИ НА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО.

5.1.1.1 ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА НА ХОДА НА ДЕЛОТО

Моля да се отмени хода поради процесуални нарушения извършени от ГРАЖДАНКАТА БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА-СТАВРУ с ЕГН 7802241499, както и за да се определи нов съдия на случаен приницип, който не се явява абонат/ клиент/ купувач/ потребител на ищеца.

5.1.2. ИСКАНЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИСТИННОСТ НА ДОКУМЕНТ:

1) НА ОСНОВАНИЕ НА ЧЛ. 193  АЛ.1  ОТ ГПК МОЛЯ ДА ОТКРИЕТЕ ПРОЦЕДУРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИСТИННОСТ НА ДОКУМЕНТ, по-точно на протокола от о.с.з. на 28.02.2018г. гр.д. № гр.д. 11979 / 2018., СРС, 72 с-в.    

2) БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА-СТАВРУ с ЕГН 7802241499 СЛЕДВА ДА СИ НАПРАВИ НЕЗАБАВЕН ОТВОД, ТЪЙ КАТО НЕ МОЖЕ САМА ДА ПРОВЕДЕ ПРОЦЕДУРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИСТИННОСТ НА ДОКУМЕНТ ИЗГОТВЕН ОТ САМАТА НЕЯ.

3)  На принципа на общото правило, че никой не може да контролира и одобрява сам себе си, БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА-СТАВРУ с ЕГН 7802241499 СЛЕДВА ДА СИ НАПРАВИ НЕЗАБАВЕН ОТВОД, ТЪЙ КАТО НЕ МОЖЕ САМА ДА ПРОВЕДЕ ПРОЦЕДУРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИСТИННОСТ НА ДОКУМЕНТ ИЗГОТВЕН ОТ САМАТА НЕЯ.

5.1.3. ИСКАНЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИСТИННОСТ НА ДОКУМЕНТ ЗА ВСИЧКИ ПРИВИДНИ ФАКТУРИ И / ИЛИ КРЕДИТНИ ИЗВЕСТИЯ НА ИЩЕЦА, в които отсъстват ПОДПИС, ИМЕНА и Абонатен номер на ответника /-Ците

В НАП няма заверени и налични в електронната система на НАП фактури и кредитни известия за ЗАКРИТ абонатен номер № 333963 (стр.1 долу, стр.3 в средата, стр.4 в средата на ИМ) и/или абонатен номер № 67968 (стр. 5 в средата в ИМ)  абонат Е                  С          Т             на Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046 за периода 01.5.2013г. - 30.4.2015г.

Съгласно вече оповестеното от НАП Решение по ЗДОИ № РЦУ-151/08.10.2018г. /Приложено към Сигнала по чл. 205 НПК входиран в СРС с вх. № 5020386 от 07.02.2019 г./,  е видно, че Топлофикация София (Т.С.) не обявява в НАП около 90 процента от данъчните фактури за приход и кредитните известия, които твърди, че е издала на т.нар. битови клиенти.

Ако вземем например 2017 г., то се вижда, че за годината Т.С. е подала в регистъра на НАП 877 446 броя фактури, ДИ, кредитни известия (КИ) и отчети на продажбите само по касови апарати, за които не е издадена фактура. Т.е средномесечно Т.С. е обявявала по 73 121 документа. 

От друга страна Т.С. твърди, че има около 440 000 клиента, от които близо 300 000 са физически лица, собственици на имоти в многофамилни сгради. Нека клиентите да са само 400 000, да пренебрегнем издадените документи за други дейности като напр. продажба на ток и т.н. (описани са в докладите на сметната палата), пренебрегваме общите фактури и тези за дялово разпределение и да приемем, че физическите лица са 250 000. Да приемем за останалите 150 000, които не са собственици на имоти във многофамилни сгради, че Т.С.  всеки месец издава само по една фактура. За останалите 250 000 Т.С. издава минимум два документа на месец – фактура и впоследствие кредитно известие, т.е. 500 000 документа. Плюс другите 150 000 документа прави 650 000 документа средномесечно, при това със силно занижение. Несложният извод е, че в НАП постъпват под 10 процента от издадените от Т.С. приходни данъчни документи, които Т.С. твърди, че е издала. Съгласно чл.115 от ЗДДС, за да се издаде КИ, преди това трябва да е издадена фактура. Само върху касов бон не може да се издаде КИ.

Моля изнесеното да се счита за подаден сигнал по чл.205, ал.1 НПК, като не възразявам почитаемите съдии да допълнят сигнала.

5.1.4. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ИСКАНЕ:

5.1.4.1. Моля да задължите НАП да представи документи и справка за:

Всички фактури на Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046 налични в електронната система на НАП, които са издадени фактури за ЗАКРИТ абонатен номер № 333963 (стр.1 долу, стр.3 в средата, стр.4 в средата на ИМ) и/или абонатен номер № 67968 (стр. 5 в средата в ИМ)  абонат Е                   С          Т             на Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046 за периода 1.05.2013г. - 30.4.2015г.

Ако има издадени фактури в посочения период, за кои месеци от коя година конкретно има издадени фактури, кои са номерата на издадените фактури?

5.1.4.2. Всички кредитни известия на Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046 заверени в НАП и налични в електронната система на НАП, които са издадени кредитни известия за ЗАКРИТ абонатен номер № 333963 (стр.1 долу, стр.3 в средата, стр.4 в средата на ИМ) и/или абонатен номер № 67968 (стр. 5 в средата в ИМ)  абонат Е           С          Т             на Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046 за периода за периода 1.05.2013г. - 30.4.2015г.

Ако има издадени кредитни известия в посочения период, за кои месеци от коя година конкретно има издадени кредитни известия, кои са номерата на издадените кредитни известия?

5.2. Искам отмяна на протоколните НИЩОЖНИ определения с които остави без уважение искането ни по чл. 229, т.5 от ГПК за спиране на производството на основание откритите престъпления на вещите лица, във връзка с осъществяването съставите на чл. 290, чл. 290а и чл. 291 от НК от подставените некомпетентни в.л. Бойка Стефанова Валева-Тодорова и Виолета Стоянова Стоянова. С това Съдът показа същността си, а именно, като ръководител на ОПГ с вещите лица. Без да е определена спорна от безспорна част на иска, за провеждане на ненужни, фиктивни и фалшиви експертизи без нищо експертно в тях, съпроводено с източване на значителни финансови средства от системата чрез незаконни разходни касови ордери, несъответстващи на одобрения Образец РКО-98а, без задължителните подписи и печати, без задължителните според Наредбата за вещите лица Декларации за липса на конфликт на интереси, Декларации за извършените действия точка по точка и Фактури за същите. Съдът прекъсна всички наши въпроси, с което прикри „вещите си лица“ от неудобни въпроси, които могат да докажат несъстоятелността на фалшивото съдебно производство по фашистките приоми, „по силата на закона“ на мафията! Нито според местното, нито според европейското право такъв театрален съдебен процес не може да съществува. За назначаване на фиктивни експертизи съдът консумира чл. 282, чл. 283, чл. 293 от НК. За изготвянето на фалшивия съдебен протокол Съдът консумира чл. 287а, чл. 308(1), чл. 310(1) и чл. 311(1) и чл. 314 НК; а с оглед отказа по чл. 205, ал. 2 от НПК, съдът консумира и състав на чл. 288 и чл. 294, ал. 4 от НК. За ръководене на ОПГ с вещи лица, съставът на съда консумира чл. 321, ал. 3 вр. с чл. 291, и чл.310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 и чл. 314 от НК.

6. ОСПОРВАМ подписа/ите на юрисконсулта/ите, положен(и) върху внесената Искова Молба, както и пълномощните, които не отговарят на изискванията на чл. 10 от НРУТДУПСОТД! ОСПОРВАМ НАЛИЧИЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ у тях!

6.1. ОСПОРВАМ ПРАВОТО на изпълнителния директор(и) да преупълномощява юрисконсултите, поради липса на пълномощия дадени му от Столичния Общински Съвет (СОС) по чл. 10 от НРУТДУПСОТД.

6.2. ОСПОРВАМ съответствието на ИМ с чл. 127, ал 1, т.6, чл. 128, т.1 от ГПК. Освен това в топлопреносното предприятие по чл. 150 от ЗЕ, не е  назначен подписания в ИМ юрисконсулт Георги Стефанов Веселинов. Топлопреносното предприятие (ТПП) по чл. 150 от ЗЕ е отделен правен субект от производителя и според чл. 37 от ЗЕ е длъжно да работи с отделно счетоводство. Към ТПП няма назначени юрисконсулти. Съдът е задължен да спази чл. 129, ал. 4 от ГПК. Предвид НЕПРЕДСТАВЕН ДОГОВОР за облигационно отношение, доказващ правнопораждащ факт, искът е недопустим и Съдът следва да върне ИМ според чл. 130 от ГПК.

6.3. ИСКОВИТЕ МОЛБИ и ЗАЯВЛЕНИЯТА по чл 410 ГПК са нищожни защото не са подадени от “Топлофикация София” ЕАД (ТС) в КАЧЕСТВОТО си на Топлопреносно предприятие (ТПП) според лицензията и чл.37 от ЗЕ -отделната счетоводна отчетност отделя ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС и ПРОДАЖБА. Горните се подават от ТС ЕАД - липсва уточнението в качеството си на ТПП. Също така не се установява с експертизите, че е изпълнено изискването за отделната счетоводна отчетност.

6.4. ИСКОВИТЕ МОЛБИ и ЗАЯВЛЕНИЯТА по чл 410 ГПК са нищожни поради това, че се подават от юрисконсулти на ТС, неработещи в ТПП ТС по чл.150 ЗЕ. НИТО ЕДИН ОТ всички 25 юрисконсулти не е назначен в звено обслужващо ТПП ТС.

6.5. ИСКОВИТЕ МОЛБИ и ЗАЯВЛЕНИЯТА по чл 410 ГПК са нищожни и поради това, че всичките им юрисконсулти са назначени на работа с длъжност по НКПД 2619.7005 – „юристи, некласифицирани другаде“, което означава, че нямат абсолютно никакви права, компетентност и правомощия да водят съдебни дела. Те са изцяло изключени от множеството под НКПД код 2611 - Прокурори, адвокати и юрисконсулти. „Прокурорите, адвокатите и юрисконсултите съветват по всички правни въпроси, съставят правни документи, представляват клиентите си пред административни институции и съдилища, водят дела или съдебно преследване в съда, както и пледират в по-висши съдебни инстанции.“

7. ОСПОРВАМ РЕДОВНОСТТА НА ИСКОВАТА МОЛБА. В нея има два абонатни номера за един и същ имот: ЗАКРИТ абонатен номер № 333963 (стр.1 долу, стр.3 в средата, стр.4 в средата на ИМ) и/или абонатен номер № 67968 (стр. 5 в средата в ИМ)! Неоснователно в нея ищецът привлича за трето лице-помагач (ТЛП) фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, въпреки че самият ищец сам е извършвал Дяловото разпределение, тоест ищецът сам е и ФДР, което няма как да не му е твърде добре известно. „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не може и няма как да представи допълнителни доказателствени материали, видно и от депозираните от тях молби. С това е и преклудирано действието по чл.127, ал.2, ГПК и други доказателствени данни от куриерите-вещи лица и/или ТЛП не могат да бъдат добавяни.

8. На тези основания ОСПОРВАМ ИЗЦЯЛО и Проекто-Доклада по делото от Определение по чл.140 и чл.146 от ГПК от закрито заседание от 30.11.2017 г. като нищожно (за нищожност няма срокове). В ОИМ (46 до 49 стр в кориците на делото), са направени редица обосновани доказани БЕЗСПОРНИ твърдения за липса на топлоснабдяване на имота ни от 2006 г., липса на потребление, както и липса на облигационни отношения, които не са намерили мястото си в Проекто-Доклада. Следователно същият е необективен и нищожен, а съдът е взел ИЗЦЯЛО самоинициативно страната на ищеца. По делото няма показана спорна част с Исковата Молба. Сумите описани в проекто-доклада за дялово разпределение са недължими на база чл. 38б, ал. 1, т. 3, чл. 139, ал.2, чл.139в и чл.149б, ал.3 от ЗЕ и чл. 186 от ЗЗД. Съдът и Вещите лица са провели фиктивни експертизи, при липса на спорна част поради изначална абсолютна нищожност на иска!

9. СЕЗИРАМ ОРГАНИТЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. В правомощията дадени ни в чл. 205 от НПК, след като СЪДЪТ ОТКАЗА да определи СПОРНА и БЕЗСПОРНА ЧАСТ, назначаването на СТЕ и ССЕ е незаконно и „експертизите“ са НИЩОЖНИ. Вещите лица осъществиха съставите на чл. 290, чл.290а и чл. 291(1) от НК, а Съдът ОСЪЩЕСТВИ СЪСТАВИТЕ на чл. 282, чл. 283, чл. 293 от НК. За изготвянето на фалшивия съдебен протокол Съдът консумира чл. 287а, чл. 308(1), чл. 310(1) и чл. 311(1) и чл. 314 НК; а с оглед отказа по чл. 205, ал. 2 от НПК, съдът консумира и състави на чл. 288 и чл. 294, ал. 4 от НК. За ръководене на ОПГ с вещи лица, съставът на съда консумира чл. 321, ал. 3 вр. с чл. 291, и чл.310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 и чл. 314 от НК.

10. ОСПОРВАМ така определените суми за СТЕ и ССчЕ като прекомерни! Исканите въпроси от ищеца касаят донасяне на данни/документи от офиса му до съда, или преписването им, тоест вещите лица не са ангажирани като експерти или инженери, а само като ПРЕПИСВАЧИ на неверните, недоказани едностранни твърдения на ищеца. Донасянето на цифри е преклудирано с чл. 127, ал.2 от ГПК с подаването на ИМ. Плащането на общо 460 лв е абсолютно неоснователно обогатяване и има съмнение за огромна корупция. Двете подставени в.л. и съдията оформят ОПГ, твърде вероятно, целяща кражба на финансови средства от ответниците и като комисион за извършването на противозаконното процесуално представителство на страната на ТС.

11. На основание на чл.253 от ГПК Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. ИСКАМ ОТМЯНА на Определение по чл. 140 ГПК № без номер и без подпис от 30.11.2017 г. на състава, като нищожно в частта му за допустимост на ИМ. Също в частта за отказ на оспорване на писмените частни фабрикувани документи на ищеца, защото след като „нямат обвързваща съда доказателствена сила“ следва да се изведат от доказателствата изцяло, като невярни такива. В тях няма нито абонатен номер, нито адрес на имота, нито имена на „клиента“, нито показания на разпределители (каквито не съществуват) и / или водомер, нито подпис(и) на лицата. Същото касае всички останали документи на ищеца, за които е дадена обосновката ни в ОИМ по чл. 131, ГПК.

12. През изтеклия месец 01.2019г. ЕК отправи Официални уведомителни писма до страните членки:

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-19-462_bg.htm

„Енергийна ефективност: Комисията иска от 15 държави членки да се съобразят със законодателството на ЕС

Днес Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо до Белгия, България, Гърция, Дания, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Франция, Хърватия и Чехия, с което отправя официално искане за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) в националните законодателства. С директивата от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление. Държавите членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. Ако в рамките на този срок не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище на техните органи.“

12.1. Напомняме на Съда, че според Директива 2012/27/ЕС, самостоятелна услуга „сградна инсталация” няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.3 от Директива 93/13/ към Регламент 2006/2004, поради което такава „услуга“ е нищожна.

13. През изтеклия месец 01.2019г. ЕК отправи Официални уведомителни писма до страните членки:

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-19-462_bg.htm

„Неравноправни условия на договора: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ да спазва законодателството на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори

Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила за това как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.“

13.1. Напомняме на Съда, че ищецът не само не е представил Договор с ответниците, какъвто няма, но съдът беше длъжен моментално да прекрати делото като недопустимо! Информираме, че за всички незаконосъобразни действия на съда и ищеца, са сезирани съответните органи!

14. Правни изводи от дело в СЕС - Елчинов против РБ - Дело C‑173/09

http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=B8E4D996374D6A0481595449B1920F82?text=&docid=79885&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=10927886

14.1. Съдът на ЕС се е произнесъл в Елчинов против РБ - Дело C‑173/09 по съдебните разноски:

82. „Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.“

14.1.1. ПРАВЕН ИЗВОД: Следователно разходите направени от нас, ответниците, бидейки конституирани като страна по делото, независимо спорния характер на пасивната ни процесуална легитимация като ответници, следват да бъдат поети от виновната за това страна.

14.2. Съдът на ЕС в дело Елчинов против РБ - Дело C‑173/09 постановява, че всякаква съдебна практика и тълкувателни решения, било то на ВАС, ВКС, КС, и други висшестоящи, когато противоречат на европейското право, не трябва да се прилагат от настоящата инстанция:

„По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)             Правото на Съюза не допуска националният съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след касация, да бъде обвързан съгласно националното процесуално право от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуването, което е поискал от Съда, намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза.“

15. Съображения по отношение на вещите лица издаващи СТЕ и ССчЕ.

Всички вещи лица са подчинени на Столична Община, респективно на “Топлофикация София” ЕАД! Обвързаността им произтича от безспорния факт, че вещите лица по закон се одобряват от общината! Собственик на “Топлофикация София” ЕАД отново е общината! Съдът е съвсем наясно с тези обстоятелства, но незнайно защо допусна тези неправомерни и незаконни експертизи и свързаните с тях разходи, от което следва сам да поеме техните тежести, а не да ги възлага на ответниците или страните по делото !

15.1. ПРАВЕН ИЗВОД: Съдът следва да отхвърли всички разноски за експертизи, но да уважи в цялост разноските за направените сигнали, становища, молби, отговори и други, тъй като това са реални разходи на труд, време, материали, правна помощ, ел. енергия, амортизация на изчислителна техника, значително нервно напрежение и значително психическо натоварване, причинени виновно от ищеца, които задължително следва да бъдат компенсирани! Списъкът по чл. 80, във вр. с чл. 78 ГПК е приложен в кориците на делото. За изготвянето на настоящият труд изисквам разноски и възнаграждение в размер на общо 1053 лв!

16. НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА ЕС от българската държава в лицето на Софийския Районен Съд. В статията си „Несъответствието на ЗОДОВ с правото на ЕС“, доц. д-р Александър Корнезов пише:

http://legalworld.bg/34306.nesyotvetstvieto-na-zodov-s-pravoto-na-es.html

Ако държавата продължава да не изпълнява задълженията си и след влизането в сила на решение на Съда на ЕС, с което се установява неизпълнението, нарушението се счита за съществено. Има се предвид решение, постановено както в рамките на преюдициалното производство по реда на чл. 267 ДФЕС, така и по реда на чл. 258-259 ДФЕС. Нарушението следва да бъде квалифицирано като съществено и в случаите, в които има постоянна съдебна практика (по делата с известната като „ОПГ Топлофикация“, моя бележка и мое подчертаване), от която е видно, че дадено действие или бездействие съставлява нарушение на правото на ЕС.[3] В тези случаи действа необорима презумпция за съществен характер на нарушението. Разбира се, ако национален съд изпитва трудности да определи дали дадено нарушение на законодателната власт трябва да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено", той може да отправи преюдициално запитване по този въпрос до Съда на ЕС.

Съдът на ЕС прави няколко важни уточнения по отношение на условията, при които отговорността на държавата членка може да бъде ангажирана. Съгласно Решението на Съда в делото Francovich  тези условия са три:

·                     нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти;

·                     нарушението да е достатъчно съществено; и

·                     наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.

Отговорността на държавата за неправомерните действия и бездействия на съдилищата е отдавна призната в международното право. Достатъчно е да се припомни, че държавата носи отговорност за нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), и че Съдът в Страсбург може да я осъди да изплати обезщетение на потърпевшия жалбоподател. Съгласно чл. 35(1) ЕКЗПЧОС, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) може да бъде сезиран едва след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, което означава, че твърдяното нарушение на Конвенцията често произтича от национален съдебен акт.

На този фон, позицията на Съда на ЕС изглежда напълно логична и обективно оправдана. В решението си в делото Köbler той ясно подчертава, че държавите членки носят отговорност за вредите, настъпили в следствие на окончателен съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС.[4] В тази връзка Съдът на ЕС категорично отхвърля аргументите, свързани с независимостта на съдебната власт и със стабилитета на съдебното решение, противоречащо на правото на ЕС. Що се отнася до условията, при наличието на които може да бъде ангажирана отговорността на държавата в подобна хипотеза, Съдът постановява, че се прилагат горепосочените три условия. При все това, като подчертава особеностите на правораздавателната дейност и важността на принципа на правната сигурност, Съдът на ЕС прави следното уточнение по отношение на условието за достатъчно съществен характер на неизпълнението:

"[Д]ържавата е отговорна за нарушаването на общностното право само в изключителния случай, когато съдията е нарушил по явен начин приложимото право" (подчертаването мое - АК).

За да се прецени дали националният съд явно е нарушил правото на ЕС, трябва да се изследват всички релевантни обстоятелства по делото, като например критериите, посочени по-горе във връзка с отговорността на законодателния орган. Съдът добавя и един специфичен критерий, а именно неизпълнението на задължението за отправяне на преюдициално запитване, което тежи на последната съдебна инстанция по силата на чл. 267, ал. 3 ДФЕС. Това на практика означава, че нарушението, извършено от национален съд, чието решение не подлежи на обжалване, състоящо се в неотправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и в постановяване на акт, който противоречи на правото на ЕС, може да бъде квалифицирано като "явно".

При всички положения, нарушението на правото на ЕС, извършено от национален съд, следва да се счита за достатъчно съществено, когато постановеният съдебен акт явно противоречи на влязло в сила решение на Съда на ЕС или на неговата трайно установена практика.

В Traghetti del Mediterraneo Съдът на ЕС подчертава, че тълкуване на правото или преценката на фактите и доказателствата по делото от националния съд представляват основна част от правораздаването и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушение на правото на ЕС.

Нетранспонирането в срок на дадена директива представлява само по себе си достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отсъствието на вина обаче не води автоматично до отсъствие на достатъчно съществен характер на нарушението. Последното е достатъчно съществено и при наличието на други, обективни елементи, като например липсата на свобода на преценка; високата степен на яснота и прецизност на нарушената правна норма; неизвинимият характер на евентуалната грешка при прилагане на правото; неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване съгласно чл. 267, ал. 3 ДФЕС. Следователно, наличието на вина в поведението на държавата придава достатъчно съществен характер на нарушението. Обратно, липсата на вина не прави сама по себе си нарушението несъществено.

Съгласно чл. 7 от Конституцията, "държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица". Тази конституционна разпоредба изрично визира "незаконните" актове или действия на държавните органи. Обезщетението, което държавата дължи, трябва обаче да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. По-специално, то трябва да покрива както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. Правото на ЕС не допуска национална разпоредба или практика, според която дължимото обезщетение включва единствено претърпените загуби.

Българските съдилища са длъжни да осигурят точно прилагане на правото на ЕС. Те трябва да тълкуват и прилагат Конституцията, ЗОДОВ, ЗЗД и специалните закони в светлината на правото на ЕС.

17. ОТПРАВЯМ ЗАЯВЛЕНИЕ - ПИТАНЕ по чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26 ал.1 т.4 от ЗДОИ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на СРС, НИП и ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР да предоставят данни на хартиен носител на адресите от стр. 1, в 14 дневен срок, за магистратите, които са се обучавали в НИП, информация за:

1. Колко общо средства, в това число и по програми на ЕС, са похарчени за обучение на магистратите?

2. Колко общо съдии от СРС, СГС, АССГ, ВАС, ВКС и прокурори от СРП, СГП, АП, ВАП и т. н. са преминали обученията и с какви оценки?

3. Правени ли са обучения с тема Върховенство и прилагане на Правото на ЕС?

4. С настоящето искане по ЗДОИ не се иска достъп до лични данни.

5. СЪЩО ТАКА Е НАЛИЦЕ НАДДЕЛЯВАЩ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС по смисъла на § 1 т.6 от ДР на ЗДОИ за получаване и разгласяване на исканата информация, тъй като с нея се цели  повишаване на прозрачността и отчетността на задълженото по ЗДОИ лице..

6.  Поисканата от мен информация е определена точно както по съдържание, така и по вид, характер, произход, обхват и местонахождение.

7. Поисканата със Заявлението информация не представлява данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл.72 от ДОПК.

18. ОТПРАВЯМ ПИТАНЕ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СРС, колко от подчинените Ви съдии са регистрирани и се обучават по материалите достъпни на сайта на НИП на адрес: https://e-learning.nij.bg/course/index.php?categoryid=26 ? Там има теми, като:

- Престъплението измама

- "Националните съдилища и правото на ЕС" - част 1

- "Право на Европейската конвенция за правата на човека"

- Учебни материали по гражданско и търговско право - архив

- Учебни материали по европейско и международно право - архив

При положение, че съдебните състави много рядко четат документите в кориците на делата с ТС, а стажантите от правния отдел на ТС или от СРС им пишат Разпорежданията, Определенията и Решенията (поради което те и не са подписани от съответния съдия и затова са нищожни) по методите на Копи-Пейст, заедно с фрапантните грешки от нередовните Искови Молби и Заявления по ЗП чл. 410 ГПК, при положение, че за 30 минути се гледат в залите на СРС по 6-7 дела и населението се РЕКЕТИРА на конвейр, ПИТАМЕ: С какво се занимават съдиите през свободното си работно време, като пренебрегнем пиенето на кафета и уговарянето на паричните потоци? Очевидно е, че съдиите не са запознати нито с приложимото местно нито с европейското право. Очевидно е, че работят по дадена им отгоре противозаконна съдебна практика, от която не се отклоняват на милиметър, въпреки огромните законови доводи на ответниците, адвокатите, зрителите, безбройните протести срещу процесуалните им нарушения и пълно погазване на материалноправните и моралните закони? Какви оценки от дипломите имат по Облигационно право, по Гражданско право, по Търговско право, по Административно право, по Европейско право и други? Откакто СРС ме направи „клиент“ на ОПГ-то си, до момента, се запознах с огромно количество дела водени от ОПГ-то спрямо други „клиенти“ като мен, и никъде не чух в зала, не чух от звукозапис по чл. 151 от ГПК, не прочетох от Протокол по чл. 150 ГПК, в Доклад по делото по чл. 146 ГПК, Разпореждане, Определение, Решение, Експертиза на вещо лице, или друго, да бъдат обсъдени от Съдията на Топлофикация теми за Разделно счетоводство по чл. 37 от ЗЕ, ДОГОВОРИ по чл. 149, чл. 149б, чл. 38а, чл.38б, чл.38в от ЗЕ, чл.62 и чл.147а от ЗЗП, Регламент 2006/2004, Директива 2011/83/ЕС или 2012/27/ЕС? Бившата директорка на „Топлофикация София“ ЕАД, понастоящем адвокат на ТС от Пернишката АК, Галина Тодорова ли командва СРС, СГС, СРП, СГП и т. н. или нейния сексуален партньор(и)? А вие с какво впечатление сте?

ЧУВАЛИ / ЧЕЛИ ли сте сентенцията на професор Живко Сталев „Държава без върховенство на правото е форма на организирана престъпност.”? СРС/СРП къде попадат? Чл. 117 ал. 2 на КРБ гарантира независимостта на съдебната власт. Кардиналният смисъл на този императив, е съдебната власт да бъде страж на държавността, да въздава бързо и справедливо правосъдие и най-вече – да санкционира другите власти, когато закононарушават. Не случайно градителите на Съдебната палата в София са инкрустирали във фоайето на втория й етаж – на български и на латински – следната повеля, за да напомня постоянно на магистратите: „Справедливостта трябва да се съблюдава във всичко, особено в правосъдието. Защото правосъдието е основата на държавността.” Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите трябва да се подчиняват единствено на закона. Не сме ли свидетели твърде често обаче, как в България правосъдието отказва да изпълнява законовото си задължение да установява истината, превърнало се е във функция от корпоративните и властовите интереси, в „перачка на дела”?

19. ИСКАНЕ ДО СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА и КПКОНПИ за образуване на ДП. Специализираната прокуратура е компетентна да разследва престъпления, извършени от организирани престъпни групи, по смисъла на чл.93, т.20 от НК, осъществили елементите на съставите на някоя от изпълнителните форми на престъпно деяние по чл.321 от НК, което е от функционална компетентност на Специализирана прокуратура. Според легалната дефиниция на понятието „Организирана престъпна група”, която законодателят е дал в чл.93, т.20 от НК, на първо място това е „сдружение на три или повече лица”, което си е поставило за цел да върши съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години при наличие на изискуемите от закона „трайност“ и „съгласуваност на волите“ при извършване при това на повече от едно деяния. Данните за извършени престъпления по смисъла на чл.321 от НК от организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, както и по смисъла на чл. 411а от НПК са гореизложени. Проверка може да бъде извършена и по Закона за съдебната власт, и по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Моля разследването за корупция да се извърши за поне 17 години назад във времето директно, а не чрез препращане към ИВСС.

20. ИСКАНЕ ДО КЗЛД за налагане на ГЛОБИ в максимален размер предвид многобройни рецидиви на „Топлофикация София“ ЕАД, предвидени в чл. 85 на ЗЗЛД и чл. 83 на Регламент 2016/679 (GDPR), за злоупотреба с Нот. Акт и лични данни. Преписките ЗЗЛД ППН-01-219/10.04.2018 г. и ППН-01-220/10.04.2018 г. следва съгласно § 44. (1) (Образуваните до 25 май 2018 г. и неприключили до влизането в сила на този закон производства за нарушения на закона се довършват по досегашния ред.) да бъдат довършени съгласно указанията. А предвид, че GDPR е в сила в ЕС от 25 май 2018 г., след като ТС все още НЕ Е ОТСТРАНИЛА нарушенията и ПРОДЪЛЖАВА да извършва ежемесечно престъпления с личните данни, трябва наказанията да обхванат не само реда по отменения ЗЗЛД, но и да се наложат отделно предвидените по чл. 83, т.4, т.5 от Регламент 2016/679 (GDPR) санкции в размер до 4% от световния годишен оборот за предходната година, за многобройните ежемесечни рецидиви: разпращане на непоискани „съобщения към фактура“ без да има договор, с което доказват, че не са унищожили личните данни на адресатите си; посещения по домовете и телефонен терор чрез незаконно притежавани лични данни и телефонни номера на жертвите, както и упражняване на съдебен терор – форма на тежка злоупотреба с незаконно притежавани, често откраднати от други злоупотребяващи държавни институции лични данни, като Национална база данни „Население“ по Наредба №14 от 18.11.2009г., ЕСГРАОН, ЦИК, Агенция по вписвания и др.

УВАЖАЕМИ РАЙОННИ СЪДИИ,

На основание на гореизложеното:

I. ИСКАНЕ ЗА НЕЗАБАВНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО

1. На основание чл. 62 от Закона за защита на потребителите и във вр. с чл. 147а от същия, както и Регламент 2006/2004 и други по Правото на ЕС, както и поради НИЩОЖНОСТТА и НЕРЕДОВНОСТТА на Исковата молба, настояваме да се прекрати изцяло НЕДОПУСТИМОТО производство срещу нас, като и да ни бъдат изплатени РАЗНОСКИТЕ, ведно с обезщетения за вреди в петорен размер на Иска, както и максимално обезщетение по ЗЗЛД и GDPR / Регламент 2016/679 за престъпно използване и прилагане на наш Нот. Акт на наш неприкосновен частен имот и излагане на показ на лични данни в кориците на делото!

II. АЛТЕРНАТИВНО: ИСКАНИЯ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. На основание на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне на окончателно решение  по адм. дело  № 1372/2016г. на ВАС, тъй като съгласно същото, в знаковото решение № 4777/2018 г.  на ВАС се ОТМЕНЯ т.нар “такса сградна инсталация”, тоест зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката; и се обявява цялата Наредба за противозаконна, приета от МЕ в нарушение на АПК. След обжалване на Министъра на енергетиката е образувано адм.д. 1318/2019 г. на Петчленен състав - I колегия

2. На основание на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне по ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ Определение №285549/05.12.2017г. по гр.д.№29505/2017г.СРС, 76 състав, ПО КОЕТО Е ОБРАЗУВАНО ДЕЛО С-725/2017   „Топлофикация София“ ЕАД/Митко Симеонов Димитров НА СЪДА В ЛЮКСЕМБУРГ и публикувано в Официалния вестник на Евросъюза /Приложение 1/, с преюдициални въпроси относно приложението на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите, както и

3. МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне по ВТОРО ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ на РАЙОНЕН СЪД АСЕНОВГРАД ПО КОЕТО Е ОБРАЗУВАНО ДЕЛО С-708/2017   „Топлофикация“ ЕАД/Николина Стефанова Димитрова НА СЪДА В ЛЮКСЕМБУРГ и публикувано в Официалния вестник на Евросъюза /Приложение 1.1/ отново с преюдициални въпроси относно приложението на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите

4. МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне по адм.д. №2519/2017г. на ВАС, 5 отд. против Наредбата №6/20.02.2008 на МП за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, което е в противоречие с европейското право Регламент (EC) No 1896/2006 на Европейския Парламент за европейска заповед за плащане, тъй като в българската наредба №6/2008г. липсва образец аналогичен на образец IV от регламента, който дава право на съда да проверява за основателност и неравноправни клаузи заявленията.

5. МОЛЯ ДА ВЪРНЕТЕ КАТО НЕРЕДОВНА Исковата молба на ищеца – в нея има ДВА абонатни номера за имота: ЗАКРИТ абонатен номер № 333963 (стр.1 долу, стр.3 в средата, стр.4 в средата на ИМ) и/или абонатен номер № 67968 (стр. 5 в средата в ИМ)! Към нея липсват доказателства за правопораждащо облигационно отношение – Договор за продажба на ТЕ по чл. 38а, чл. 38б, чл. 38б, чл. 149, чл. 149б от ЗЕ, чл. 147а ЗЗП. Няма договорена (единична) цена, няма доказателства за покупка на топлинна енергия от домакинството ни (по ДР §1, т.2а от ЗЕ) и прочие.

6. МОЛЯ ДА ОТМЕНИТЕ ИЗЦЯЛО Определение по чл. 140 ГПК без номер и без подпис от 30.11.2017 г. СРС, 72 състав,, като нищожно в частта му за допустимост на ИМ, тъй като същото е нищожно, неправилно, незаконосъобразно в противоречие с материалноправния и процесуалноправния закон и в противоречие с чл. 6 “Право на справедлив и безпристрастен съд” и чл. 13 „Право на ефективни правни средства на защита от ЕКЗПЧОС”, както и с чл. 47 от Дял VI „Правосъдие” на Хартата на основните права в Европейския Съюз „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес” от Хартата на основните права в ЕС, преповтаряща нормите на ЕКЗПЧОС, като постановите, че:

Определението на СРС е нищожно, неправилно и незаконносъобразно, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото по справедлив, безпристрастен и  законосъобразен начин и ни лишава от правото ни на защита.

7. МОЛЯ ДА ОТМЕНИТЕ ИЗЦЯЛО Протоколни Определения постановени в о.с.з. на 28.02.2018г. по гр.д.№11979 / 2018г., СРС, 72 състав, тъй като същите са нищожни, неправилни, незаконосъобразни в противоречие с материалноправния и процесуалноправния закон и в противоречие с чл. 6 “Право на справедлив и безпристрастен съд” и чл. 13 „Право на ефективни правни средства на защита от ЕКЗПЧОС”, както и с чл. 47 от Дял VI „Правосъдие” на Хартата на основните права в Европейския Съюз „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес” от Хартата на основните права в ЕС, преповтаряща нормите на ЕКЗПЧОС.

8. МОЛЯ ДА ОТМЕНИТЕ ИЗЦЯЛО Протоколно Определение постановено в о.с.з. на 25.06.2018г. по гр.д.№11979 / 2018г., СРС, 72 състав, с което е отхвърлено искането за поправка на протокола „в останалата част“ от проведеното о.с.з. на 28.02.1018 г. тъй като същото е нищожно, неправилно, незаконосъобразно в противоречие с материалноправния и процесуалноправния закон и в противоречие с чл. 6 “Право на справедлив и безпристрастен съд” и чл. 13 „Право на ефективни правни средства на защита от ЕКЗПЧОС”, както и с чл. 47 от Дял VI „Правосъдие” на Хартата на основните права в Европейския Съюз „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес” от Хартата на основните права в ЕС, преповтаряща нормите на ЕКЗПЧОС.

9. МОЛЯ ДА ОТМЕНИТЕ ИЗЦЯЛО Протоколно Определение постановено в о.с.з. на 25.06.2018г. по гр.д.№11979 / 2018г., СРС, 72 състав, с което е отхвърлено императивното изискване на чл. 205, ал.2 от НПК и МОЛЯ ДА ИЗПЪЛНИТЕ задължението си по чл. 205, ал.2 от НПК и да сезирате Органите на следствието по подадените до момента 11 сигнала с оглед на описаните в тях престъпления. Не възразявам да ги допълните с допълнителни факти и обстоятелства, които вероятно съм пропуснал при изследване книжата по делото.

София                                                            С уважение:

07.03.2019 г.                                                                           /            /  /                   /