КАК МЕДИИТЕ РАБОТЯТ ЗА ОПГ "ТОПЛОФЪКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД
Тук искам да Ви покажа по какъв начин с ФАЛШИВИ НОВИНИ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, ОПГ-то на медиите помага на ОПГ ТоплоФЪКация и ОПГ Прокуратура, ОПГ Районни, градски и върховни съдилища с цел да продължи грабежа над народа, да продължи робството!
Предвид посочените само две статии по-долу, вече се формулира новата стратегия да бъде "преебан" народа. Вече в няколко комисии повтарят дезинформациите, вече и в съдебните дела във ВАС се коментират глупостите на генегралния адвокат от Дания, който нито е вникнал в преюдициалните запитвания на РС Асеновград, и РС София (където пък от друга страна фашистчето-чифутче Стефан Исаков Шекерджийски от 76-ти състав е написал пълни глупости в своето преюдициално запотване, само и само да "изгърми напразно патрона", тоест да отбие номера и да прегради възможностите за нормална защита на гражданите), нито е вникнал в същността на проблема, от фактическа и от правна страна.
В показаните статии тук, пише, че некадърното становище на тъпия датски генерален адвокат на СЕС е наречено "РЕШЕНИЕ НА СЕС", което очеВАДНО не е вярно. По този начин ОПГ си изработва алиби за предстоящото отхвърляне на Административните дела срещу робството на ОПГ Топлофикация+МЕ+МС+ГРОБСП+ДПСДСБКП+ СРС+СГС+Прокуратура+ МП + Ковачки + Доган+ Рапона Боко Бехар Борисов.
Ето "Заключението" за което датчанинът ще си спечели уволнение заради корупция, отвод, и др.
http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=DE469D758DC7064B84B0DC87FBF5BC10?text=&docid=213510&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=2195225
Ето сега статията от в-к "Телеграф" от 02.05.2019 г. сканирана от ръка с прост телефон:
И за десерт ето линка към сайта "Днес" обслужващ мафията ГРОБСП, предвид връзката му с групировката Телевизия "България ОнАир". Некадърният джурнаглист даже не е съобразил, че този СЕС е в Люксембург, а не в Страсбург.... Други коментари конкретно върху текстовете няма смисъл да правя, оставям на вас да ги прецените фактически и по същество с помощта на сивото мазно вещество в черепа зад очите и между очите.
Едно е сигурно обаче, че ако Решението на СЕС повтори идиотията на назначения за генерален адвокат, преписал измамите на ОПГ ТоплоФЪКАЦИЯ + ОПГ Министерство на Енергетиката, то това ще стане най РИТУАЛНОТО САМОУБИЙСТВО НА ЕВРОГЕЙСКИЯ СЪЮЗ. До момента на шията му висят много камъни, като соросоидите в ЕП, мигрантите, ислямизацията, педерастизацията, инцестизацията и сатанизацията на европейския континент..
Няма измъкване: И без радиатор плащаме на Топлофикация
Решението е на Съда на Европейския съюз2 май 2019 11:46, Йордан Бързаков
Снимка: БулФото
Дори ако сме си откачили радиаторите за парно в апартамента, дължим такса "сградна инсталация" за топлината по общите тръби. Това е заключението на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се произнесе по запитване на българските съдилища как да прилагат европейското право, съобщава вестник "Сега".
Дългогодишният спор между абонати и топлофикациите в България, влезе в съда в Страсбург през 2017 година. Конкретната причина бяха запитвания на районните съдълища в София и Асеновград заради дела, по които трябва да се произнесат - искове, заведени от "ЕВН България Топлофикация" и "Топлофикация София" срещу техни абонати, които отказшат да плащат за отопление на общите част на сградата. след като са се отказали от парно в своите апартаменти.
Вече има и доста дела, заведени от недоволни абонати от цяла България срещу топлофикации по същия казус, както и колективни искове, заведени от "Сдружение за правна помощ на потребителите" срещу практиката на "Топлофикация София" и на "ЕВН България Топлофикация" да начисляват сметки за нежелана енергия.
Дори и с изключени радиатори топлофикациите законно ви искат пари, е позицията на Съда на ЕС, изразена от генералния адвокат на СЕС Хенрик Сауменсгор Юи.
Заключението на Евросъда е, че услугата не може да се смята за натрапена, защото свързването на сградите с мрежата за централно отопление става по съгласие на 2/3 от собствениците, което ангажира всички обитатели. Някои могат да откажат отопление в своите имоти, но това не ги освобождава от разходи за общите части, заради които също се изразходва топлинна енергия.
Така, решението означава, че единственият начин да не плащаме никакви пари на Топлофикациите е поне 2/3 от собствениците на имоти в сградата да решат, че не искат да ползват парно и топлоснабдяването да бъде изключено за целия блок.
По публикацията работи: Йордан Бързаков
Взето от: https://www.dnes.bg/stranata/2019/05/02/niama-izmykvane-i-bez-radiator-plashtame-na-toplofikaciia.409169
Ето и от сайта на Капитал на крадецът-олигарх Иво Прокопиев. Тук поне има малка обективност - Становището не е провъзгласено за Решение. Но и тук Вестник Капитал прави неправилно внушение че щом се установи че европейското право допускало национална уредба, която задължава етажните собственици да заплащат за енергия отдадена от сградната инсталация, дори когато не са поръчвали отопление на апартаментите си, следвало гражданите да заплатят сметките си за енергия отдадена от сградната инсталация........
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2019/05/02/3427852_stanovishte_v_suda_na_es_abonatite_bez_radiatori/
Становище в Съда на ЕС: абонатите без радиатори също трябва да плащат
Такса "сградна инсталация" за всички обитатели е съвместима с правото на ЕС, смята генералният адвокат по български казуси
Освен за индивидуалното потребление клиентите на топлофикация са длъжни да плащат и за сградната инсталация
© Надежда Чипева
Правилото в българския Закон за енергетиката, според което абонатите, които са се отказали от парното и са свалили радиаторите си, все пак трябва да плащат такса "сградна инсталация", не противоречи на правото на ЕС. Това смята генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург Хенрик Заугмандсгаард, който обяви своето заключение по две български дела за отношенията между потребители и топлофикационни дружества. Делата са образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Районен съд - Асеновград, и Софийски районен съд), изпратени през 2017 г.
Според генералния адвокат Заугмандсгаард относимите три европейски директиви допускат националната правна уредба, която задължава етажните собственици в топлоснабдени сгради да участват в разходите за отопление, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно парно, включително и ако не го използват в своя апартамент.
Ако позицията му бъде потвърдена и от съда, всички абонати, които са спрели да плащат такса "сградна инсталация", разчитайки на разпоредбите на ЕС за забрана на "непоисканите доставки", ще трябва да се издължат на топлофикациите. По данни на омбудсмана Мая Манолова в момента има над 12 000 жалби срещу топлофикациите, като голяма част от тях са именно срещу таксата за сградна инсталация.
Според Заугмандсгаард в сградите с парно, които са в режим на етажна собственост, определена част от разходите за използваното отопление може да се разпределя между собствениците съобразно отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки отделен имот.
Какви са мотивите
Според генералния адвокат Заугмандсгаард всеки етажен собственик е обвързан с услугите на съответното топлофикационно дружество, тъй като квалифицирано мнозинство от етажните собственици изрично е дало писмено съгласие за тази доставка. "Смятам, че при определени сложни правоотношения, в които участва някаква форма на потребителска общност и съответната стока или услуга се доставя общо на всички потребители от общността, Директива 2011/83 (за правата на потребителите - бел. ред.) не е пречка съгласието на част от тези потребители да обвързва останалите, включително новите членове на тази общност. Тези особени въпроси просто не са уредени в обсъжданата директива, нито пък в правото на съюза", казва Заугмандсгаард.
Според него сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване по същество е обща част, а парното е услуга, предлагана общо на етажните собственици, и следователно е въпрос от компетентността на етажната собственост като цяло. Поради това всеки собственик е длъжен да участва в разходите, съответни на загубите по сградната инсталация и на потреблението на топлоенергия в другите общи части на сградата. "В качеството си на съсобственик на тези части той е и "потребител" на тази топлоенергия. Тук няма особено значение дали той смята да отоплява апартамента си със собствени средства, без да използва общото отопление, дали обитава имота и дали е премахнал радиаторите си", твърди още Заугмандсгаард и посочва, че същото важи и за собствениците, които са станали членове на етажната собственост след вземането на решението за присъединяване на сградата към централното отопление.
Въпрос на измерване
Що се отнася до начина на разпределяне на общите разходи, българската правна уредба предвижда това да става пропорционално на отопляемия обем на апартаментите. Тези разходи обаче не зависят от количеството топлинна енергия, което сградната инсталация потенциално или реално отдава (или по-скоро, което се губи) в жилищата и което съответно е "действително потребено" от всеки собственик. В същото време Директива 2012/27 относно енергийната ефективност задължава държавите членки да гарантират, че сметките за крайните клиенти на енергия ще се изготвят "въз основа на реалното енергийно потребление". Според генералния адвокат на Съда на ЕС обаче тези разпоредби не въвеждат принципа, че всеки краен клиент на енергия дължи заплащане само за това, което реално е потребил. "Текстът им гласи единствено, че фактурирането трябва "да се основава" на действителното потребление", посочва Заугмандсгаард и дава следния пример: Ако отоплителните разходи се разпределят само въз основа на индивидуалното потребление, това би могло да стимулира някои обитатели, чиито апартаменти се намират в средата на сградата, да изключват радиаторите си през целия отоплителен сезон и да разчитат единствено на топлината от съседите си, което пък би създало допълнителни разходи за последните. Затова според него е приемливо в сметките за отопление да има променлива компонента, зависеща от измереното действително индивидуално потребление, и фиксирана компонента, която се разпределя на всеки етажен собственик по независещи от тези данни критерии.
"Когато става дума за частта от сметката, която не зависи от показанията на измервателните уреди в индивидуалните имоти, според мен държавите членки са свободни да я разпределят съобразно критерия, който намерят за подходящ, например според полезната площ (в квадратни метри) на всеки имот или според отопляемия му обем (в кубични метри)", казва още Заугмандсгаард.
Крайно заключение
В крайна сметка генералният адвокат предлага на съда да излезе с решение, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент. Също така няма пречка от гледна точка на правото на ЕС да се предвиди, че определена част от разходите за използваното в сградата отопление, съответстваща на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки апартамент.
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2019/05/02/3427852_stanovishte_v_suda_na_es_abonatite_bez_radiatori/
Становище в Съда на ЕС: абонатите без радиатори също трябва да плащат
Такса "сградна инсталация" за всички обитатели е съвместима с правото на ЕС, смята генералният адвокат по български казуси
Освен за индивидуалното потребление клиентите на топлофикация са длъжни да плащат и за сградната инсталация
© Надежда Чипева
Правилото в българския Закон за енергетиката, според което абонатите, които са се отказали от парното и са свалили радиаторите си, все пак трябва да плащат такса "сградна инсталация", не противоречи на правото на ЕС. Това смята генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург Хенрик Заугмандсгаард, който обяви своето заключение по две български дела за отношенията между потребители и топлофикационни дружества. Делата са образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Районен съд - Асеновград, и Софийски районен съд), изпратени през 2017 г.
Според генералния адвокат Заугмандсгаард относимите три европейски директиви допускат националната правна уредба, която задължава етажните собственици в топлоснабдени сгради да участват в разходите за отопление, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно парно, включително и ако не го използват в своя апартамент.
Ако позицията му бъде потвърдена и от съда, всички абонати, които са спрели да плащат такса "сградна инсталация", разчитайки на разпоредбите на ЕС за забрана на "непоисканите доставки", ще трябва да се издължат на топлофикациите. По данни на омбудсмана Мая Манолова в момента има над 12 000 жалби срещу топлофикациите, като голяма част от тях са именно срещу таксата за сградна инсталация.
Според Заугмандсгаард в сградите с парно, които са в режим на етажна собственост, определена част от разходите за използваното отопление може да се разпределя между собствениците съобразно отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки отделен имот.
Какви са мотивите
Според генералния адвокат Заугмандсгаард всеки етажен собственик е обвързан с услугите на съответното топлофикационно дружество, тъй като квалифицирано мнозинство от етажните собственици изрично е дало писмено съгласие за тази доставка. "Смятам, че при определени сложни правоотношения, в които участва някаква форма на потребителска общност и съответната стока или услуга се доставя общо на всички потребители от общността, Директива 2011/83 (за правата на потребителите - бел. ред.) не е пречка съгласието на част от тези потребители да обвързва останалите, включително новите членове на тази общност. Тези особени въпроси просто не са уредени в обсъжданата директива, нито пък в правото на съюза", казва Заугмандсгаард.
Според него сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване по същество е обща част, а парното е услуга, предлагана общо на етажните собственици, и следователно е въпрос от компетентността на етажната собственост като цяло. Поради това всеки собственик е длъжен да участва в разходите, съответни на загубите по сградната инсталация и на потреблението на топлоенергия в другите общи части на сградата. "В качеството си на съсобственик на тези части той е и "потребител" на тази топлоенергия. Тук няма особено значение дали той смята да отоплява апартамента си със собствени средства, без да използва общото отопление, дали обитава имота и дали е премахнал радиаторите си", твърди още Заугмандсгаард и посочва, че същото важи и за собствениците, които са станали членове на етажната собственост след вземането на решението за присъединяване на сградата към централното отопление.
Въпрос на измерване
Що се отнася до начина на разпределяне на общите разходи, българската правна уредба предвижда това да става пропорционално на отопляемия обем на апартаментите. Тези разходи обаче не зависят от количеството топлинна енергия, което сградната инсталация потенциално или реално отдава (или по-скоро, което се губи) в жилищата и което съответно е "действително потребено" от всеки собственик. В същото време Директива 2012/27 относно енергийната ефективност задължава държавите членки да гарантират, че сметките за крайните клиенти на енергия ще се изготвят "въз основа на реалното енергийно потребление". Според генералния адвокат на Съда на ЕС обаче тези разпоредби не въвеждат принципа, че всеки краен клиент на енергия дължи заплащане само за това, което реално е потребил. "Текстът им гласи единствено, че фактурирането трябва "да се основава" на действителното потребление", посочва Заугмандсгаард и дава следния пример: Ако отоплителните разходи се разпределят само въз основа на индивидуалното потребление, това би могло да стимулира някои обитатели, чиито апартаменти се намират в средата на сградата, да изключват радиаторите си през целия отоплителен сезон и да разчитат единствено на топлината от съседите си, което пък би създало допълнителни разходи за последните. Затова според него е приемливо в сметките за отопление да има променлива компонента, зависеща от измереното действително индивидуално потребление, и фиксирана компонента, която се разпределя на всеки етажен собственик по независещи от тези данни критерии.
"Когато става дума за частта от сметката, която не зависи от показанията на измервателните уреди в индивидуалните имоти, според мен държавите членки са свободни да я разпределят съобразно критерия, който намерят за подходящ, например според полезната площ (в квадратни метри) на всеки имот или според отопляемия му обем (в кубични метри)", казва още Заугмандсгаард.
Крайно заключение
В крайна сметка генералният адвокат предлага на съда да излезе с решение, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент. Също така няма пречка от гледна точка на правото на ЕС да се предвиди, че определена част от разходите за използваното в сградата отопление, съответстваща на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки апартамент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар