Да подадем сигнал срещу 72 състав на II ГО на СРС.

Да подадем сигнал срещу 72 състав на II ГО на СРС.

ЧРЕЗ

РАЙОНЕН СЪД - СОФИЯ

ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, II ГО,

72 – ви състав, гр. д. 11979 / 2017г.

ДО

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА

КПКОНПИ

С Т А Н О В И Щ Е

Правно основание чл. 205, ал. 1 от НПК за противозаконна съдебна

 практика по гр. д. 11979 / 2017 г. по описа на СРС, 72 състав, II ГО.

от 

1. ТОПЛОФИКАЦИЯ E ДОСТАВЧИК (ПО СМИСЪЛА НА ЗДДС И ЗЗП - т.е. - краен продавач на крайни потребители за битови нужди),

КОЙТО ДОСТАВЧИК (т.е. - краен продавач на крайни потребители [в случая - за битови нужди]) на практика е ПРИРАВНЕН на

ДОСТАВЧИЦИТЕ ПО СМИСЪЛА НА ЗЕ,ЧЛ.149, АЛ.1,Т.6

и също е длъжен да продава топлинна енергия по ЗЕ,чл.150 след

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ,

СЪГЛАСИЕ, С КОИТО ОБЩИ УСЛОВИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗРАЗЕНО ОТ КУПУВАЧА и е в тежест на продавача да докаже, че такова е изразено (в ПИСМЕНА форма) от купувача ИНАЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ПРАВОПОРАЖДАЩ ДОГОВОР ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ!!!

ЗЕ, чл.149 е специален член в специална глава на специален закон специално предназначен специално да уреди (а значи да уреди изцяло [по специален начин]) (макар по Конституция да няма специални закони) търговската част на доставката и продажбата на топлоенергия. В този член за битови потребители е уредена единствена възможност да купуват топлоенергия и тя изисква да има доставчик по смисъла на ЗЕ,чл.149 от когото да купуват битовите клиенти. Не случайно е избрана думата доставчик защото доставчика по ЗЕ,чл.149,ал.1,т.6 се оказва последен продавач във веригата от производителя до крайния потребител, а това го прави и доставчик и по смисъла на ЗЗП, а и по смисъла на ЗДДС. Който и да е последния продавач във веригата, той така или иначе трябва да се нарича доставчик по смисъла на ЗЗП и ЗДДС. В такъв смисъл ЗЕ,чл.149 макар и специален, не се отклонява от общото определение на ,,доставчик" по смисъла на ЗДДС и ЗЗП. Общото правило на специалния ЗЗП, чл.147а уреждащо, че продажбата, вкл. и на централно отопление, когато се извършва при общи условия, се извършва само след изрично (писмено) съгласие на купувача с общите условия на продавача. ЗЕ,чл.149 въвежда изискването топлоенергия за битови нужди да става при общи условия и повтаря общото положение, че съгласие с обвързване с тези общи условия трябва да бъдат писмено дадени от потребителите наречени в ЗЕ и клиенти. Специалното в ЗЕ,чл.149 не е изискването за писмено приемане на общите условия от всеки клиент за битови нужди. Специалното се състои в допълнителни изисквания за това кой може да бъде последния доставчик във веригата, продаващ на крайните купувачи. Цели се да се защитят правата на големи маси от хора и те да не бъдат лъгани от случайни крайни продавачи и затова се изисква лицензиране на доставчика и доказване пред „Топлофикация София ЕАД“ на неговите финансови възможности да поема риска да купува големи количества от „Топлофикация София ЕАД“, като преценява точно колко да бъдат тези количества, така че да отговарят на потребностите на сегашните негови клиенти, а и на предстоящи нови негови клиенти, сключили договор при общи условия с него напред в течение на натоварения отоплителен сезон. Разбира се, ако „Топлофикация София ЕАД“се окаже в ролята на (последен) доставчик, не е необходимо тя самата да доказва на себе си възможността да осигури точно подаване на необходимите количества на нейните клиенти. Обаче, в ЗЕ,чл.149 не е направено изрично изключение по отношение на „Топлофикация София ЕАД“. Затова, ако четем само ЗЕ,чл.149 излиза, че „Топлофикация София ЕАД“ наистина е правен субект различен от специалния вид доставчик уреден по смисъла на ЗЕ,чл.149. Съответно, „Топлофикация София ЕАД“ не би могла въобще да продава на битови клиенти, защото продажбата на тях е специално, а значи и изчерпателно, уредена в ЗЕ,чл.149. Затова именно, за да бъде преодоляна тази невъзможност „Топлофикация София ЕАД“ да продава на битови клиенти (по реда уреден в ЗЕ, чл.149) се въвежда още по-специалния член ЗЕ,чл.150, който по изключение специално (като отменя изискването на ЗЕ,чл.149, последният продавач да е доставчик по смисъла на ЗЕ.чл.149) дава право и на „Топлофикация София ЕАД“ да продава на крайните купувачи за битови нужди. Съответно, не се изисква тя да доказва пред себе си своите възможности, но пък за да не се помисли, че на „Топлофикация София ЕАД“ се дават прекалено много права и свободи да бъде прекалено привилегирован доставчик, прекалено различен от нормалния доставчик по смисъла на ЗЕ,чл.149, затова в ЗЕ,чл.150 се повтаря изискването от ЗЕ,чл.149 да се продава при общи условия (за които съгласно общото изискване от ЗЗП е необходимо индивидуално писмено съгласие от всеки желаещ да се обвърже с тях). Понеже с ЗЕ,чл.150 се урежда един много специален доставчик, за него се урежда и по-специално изискване неговите общи условия да станат публично известни, като се публикуват в 2 вестника и измине 1 месец от публикуването им, преди те да влязат в сила. Тези засилени изисквания целят да се предотврати евентуално незаконосъобразно засягане правната сфера и интереси на огромни маси от хора. Съответно, даването на този месец по ЗЕ е потвърждение и повторение на даването на същия онзи един месец по ЗЗП, в който се дава на потребителя възможност да се откаже от обвързването си с общите условия поради евентуално негово несъгласие с тях самите или с поредното тяхно изменение. Следоватилно, 1-месичния срок по ЗЕ,чл.150 повтаря 1-месечния срок по ЗЗП даден за реакция на потребителите във връзка с изменения на облигационните им отношения чрез промени в общите условия. Наложително е да бъде преповторен 1-месечния срок от ЗЗП, защото се урежда специално публикуване на общите условия в 2 вестника. Не е повторено общото изискване от ЗЗП (а и от ЗЗД и от ТЗ) за писменото изразяване на съгласие с общите условия, защото не се урежда нищо специално по отношение на писменото изразяване на съгласие с общите условия по принцип. Това, че изискването за писмено съгласие с общите условия не е повторено и в ЗЕ,чл.150 не отменя това изискване. Бидейки уточнение-изключение от ЗE,чл.149 по отношение субекта ,,доставчик" може да се счита, че и за нововъведения доставчик-краен продавач по смисъла на ЗЕ,чл.150, продължава да произтича от ЗЕ,чл.149 изискването за писмено съгласие на купувача с общите условия на продавача. Дори и да не произтича именно и директно от ЗЕ,чл.149, което е повторение на изискване дадено в ЗЗД, ТЗ и в ЗЗП, това изискване така или иначе е налице, именно поради наличието му в ЗЗД, ТЗ и в ЗЗП, откъдето и без повтарянето му в ЗЕ,чл.149 то произтича от ЗЗД, ТЗ и ЗЗП и е налице и има действие. Това е положението, което е потвърдено не в едно решение или определение на ВАС, то не се спазва от СРС, който кредитира твърденията на „Топлофикация София ЕАД“ (противоречащи на актовете на ВАС,) че, видите ли, влизането в сила на общите условия било влизане в сила със силата на договор, а не било влизане в сила със силата на предложение за покупка!!!!

Следователно, да наистина субектът „Топлофикация София ЕАД“ е субект различен от субектът доставчик по смисъла на ЗЕ,чл.149,ал.1,т.6, но пък „Топлофикация София ЕАД“ е продавач по смисъла на ЗЕ,чл.150 и се оказва и последен продавач във веригата, а и доставчик по смисъла на ЗДДС и ЗЗП, поради което макар и различен доставчик, „Топлофикация София ЕАД“ е всъщност доставчик, който на практика е ПРИРАВНЕН на доставчиците по смисъла на ЗЕ,чл.149,ал.1,т.6!!!

1.1. Вземанията на ищеца „Топлофикация София ЕАД“ се правопораждат от Договор съгласно ВКС!

Когато съществуват, отношенията на гражадните с „Топлофикация София ЕАД“, се правопораждат от писмен Договор. Това гласи и Тълкувателно решение на ВКС ТР № 3 / 2011г от 18.05.2012г. по ТД № 3 / 2011г. на ОСГТК на ВКС: http://www.vks.bg/vks_p10_152.htm

„В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,

чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски.“

Покрай другото питам Съда:

Ако ДОГОВОРЪТ е въплътен само и единствено в общите условия ОУ, както противозаконно твърдят (арг. Чл. 150 от ЗЕ), които и не се подписани от гражданите, тоест липсва изразено съгласие, и които ОУ са едни и същи за всички граждани, то тогава, кои и колко са СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА? Нима ВСИЧКИ граждани на София са страни по един и същ единствен договор с Топлофикация София ЕАД?

Ако ли пък има по един договор за всяка абонатна станция или разклонение от абонатна станция (обикновено една етажна собственост), то по какво се познава началната дата на всеки един договор с всяка една етажна собственост, като такава дата не е указана в общите условия ОУ?

Наистина ли текстът на общите условия (макар и един и същ за цяла София) е носител на ДОГОВОР със всяка една етажна собственост БЕЗ ДА ИМА ОТДЕЛЕН ЛИСТ ОЗАГЛАВЕН ДОГОВОР, към който договор текстът на общите условия да е само едно приложение - ако мислите така, на какво законово основание мислите така?

1.2. Вземанията на ищеца „Топлофикация София ЕАД“ се правопораждат от Договор и съгласно Закона за енергетиката:

Раздел VI. Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., загл. изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Мерки за защита на крайните клиенти  (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Договорите с потребители на енергийни услуги задължително съдържат:

1. данни, идентифициращи енергийното предприятие, включително адрес;

2. предлаганите услуги и условията и реда за тяхното предоставяне;

3. средствата, чрез които може да се получи актуална информация за всички приложими цени на предлаганите услуги;

4. срок на договора, условията за временно преустановяване, прекратяване на тяхното предоставяне и на договора;

5. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) условията за едностранно прекратяване на договора от ползвателя на енергийни услуги, включително при промяна на договорните условия и цени, и възможността за такова прекратяване без допълнително плащане;

6. условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително неточно или забавено фактуриране;

7. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) правата на потребители на енергийни услуги, включително информация относно процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби в срок до три месеца от постъпването им;

8. други условия съгласно предвиденото в този закон.

(2) Условията по ал. 1, както и предложенията за тяхната промяна се оповестяват преди сключването или потвърждаването на договора.

1.2.1. Тези параметри не присъстват в така нар. Общи Условия, следователно последните нямат характера на договор, нали така? Това е потвърдено и в Определение № 3258/07.03.2013 г. на ВАС-5 чл. състав, както и от Решение №11 от 03.07.2018 г. по конституционно дело №8 от 2018 г. на КС! Има ли в ОУ дефинирани имена на конкретен потребител? Няма! Има ли договорена цена и количества? Няма! Има ли указана конкретна точка на продажбата, адрес, координати, конкретен спирателен кран или конкретно Средство за търговско измерване със сериен номер, модел, тип, номер на пломбата и прочие? Няма! Има ли срок в ОУ? Няма!

Чл. 38б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия - страни по договорите по чл. 38а, ал. 1 предоставят на своите потребители на енергийни услуги информация за:

1. начините на плащане, цени за спиране или възстановяване на снабдяването, цени за услуги по извършване на поддръжка и други цени на услуги, свързани с лицензионната дейност;

2. процедурата за смяна на доставчик и информация, че потребители на енергийни услуги не дължат допълнителни плащания при смяна на доставчика си;

3. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;

4. изготвяне на окончателна изравнителна сметка при всяка смяна на доставчика;

5. дела на всеки енергиен източник в общата доставена енергия от доставчика през предходната календарна година по разбираем и ясно съпоставим начин;

6. съществуващи източници на обществено достъпна информация за въздействието върху околната среда по отношение най-малко на емисиите на въглероден диоксид и радиоактивните отпадъци - резултат от производството на електрическа енергия от различните енергийни източници, в общата доставена енергия от доставчика през предходната година;

7. информация относно средствата за уреждане на спорове;

8. (нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) условията за предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури.

(2) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Доставчикът на енергия или природен газ осигурява на клиентите широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Доставчикът на енергия или природен газ предоставя на друг доставчик на енергия или природен газ данни за потреблението на битов клиент, когато това е предвидено в изрично споразумение между клиента и доставчика на енергия или природен газ.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Информацията по ал. 1 се представя във фактурите или заедно с тях в информационни материали и на интернет страниците на енергийните предприятия. По този ред доставчиците на енергия и природен газ предоставят на потребителите на енергийни услуги и контролен списък, приет от Европейската комисия, съдържащ практическа информация за техните права.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Информация за фактурирането се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки - два пъти в годината.

(6) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия по ал. 1 предоставят на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставки на електрическа енергия или природен газ, допълнителна информация за:

1. кумулативни данни за период поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък; данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от фактурирането;

2. подробни данни за потреблението, за който и да е ден, седмица, месец и година при използване на интелигентни системи за измерване чрез предоставяне на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред на данни за период, не по-кратък от 24 предходни месеца, или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък.

1.2.2. Към кои от всички тези изисквания ищецът е привел своята дейност, след като дори по чл. 38б, ал.1, т. 3, както и съгласно разпоредбите по чл. 139, ал.2, чл.139в и чл.149б, ал.3 от ЗЕ, ищецът напълно незаконно претендира и такси за т. нар. „Дялово разпределение“, които са за негова сметка? Съдът наясно ли е с тези разпоредби или нарочно цели да обогати ищеца незаконно?!?

Чл. 38в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 изготвят и представят за одобрение от комисията правила за работа с техните потребители на енергийни услуги.

(2) Правилата по ал. 1 уреждат реда и сроковете за получаване, разглеждане, проверка и отговор на подадените жалби, сигнали и предложения, формата на данните за потреблението и процедурата, по която доставчиците и потребителите на енергийни услуги получават достъп до тях.

(3) Правилата по ал. 1 се одобряват от комисията, публикуват се в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на лицензианта и влизат в сила след публикуването им. Правилата са част от общите условия на договорите, одобрени от комисията, когато с този закон са предвидени общи условия.

(4) Условията и редът за одобряване на правилата за работа с потребителите на енергийни услуги се уреждат с наредбата по чл. 60.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 уведомяват своите потребители на енергийни услуги - битови клиенти, за всяка предложена промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, както и за правото на потребителите едностранно да прекратят договора в срок от 30 дни от датата на уведомяването, ако не приемат новите условия и/или цени.

(6) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Уведомяването за повишаването на цените се извършва в срока на фактуриране след влизането в сила на повишението на цените.

(7) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Когато комисията одобрява общи условия, уведомяването за промяна на договорните условия се смята за направено от датата на публикуване на одобрените общи условия.

Чл. 149. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия; - В СЛУЧАЯТ ИЩЕЦА Е И ТПП И ДОСТАВЧИК;
6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 се предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 - от производителя, а по ал. 1, т. 6 - от доставчика на топлинна енергия, за одобряване от комисията.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия...

1.2.3. ПРАВЕН ИЗВОД: чл. 150 от ЗЕ е неразривно свързан с чл. 149, ал. 1, т.6. Той дефинира именно същите ОУ, за които се пише в чл. 149, ал.1 и ал. 2, както и в чл. 38в, ал. 3 и ал. 7!

1.3. В чл. 149б се дефинират задължителни същите параметри, както в чл. 38а от ЗЕ:

Чл. 149б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) При продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда - етажна собственост, в писмения договор се определят:

1. правата и задълженията на страните;

2. цена на топлинната енергия;

3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;

4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение;

5. изисквания към качеството на услугата;

6. отговорността при неизпълнение на задълженията;

7. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите;

8. редът и условията за прекратяване на договора.

(2) Неразделна част от договора по ал. 1 са:

1. копие от договора с топлопреносното предприятие;

2. методиката за дялово разпределение на потребената топлинна енергия;

3. протокол от общото събрание на етажната собственост.

(3) В договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а.

1.3.3. ПРАВЕН ИЗВОД: чл. 149б от ЗЕ дефинира конкретните параметри на Договорите по чл 149, ал. 1, т.6 , понеже същите е невъзможно да бъдат зададени с ОУ, тъй като това не са предварително известни и общи данни, а дефинират конкретните съконтрахенти с техните лични данни и конкретно договорирани индивидуални клаузи, така както е и според чл. 38а от ЗЕ.

2. ДЕЙСТВАЩАТА ЕДИСТВЕНА ЛЕГАЛНА ДЕФИНИЦИЯ на БИТОВ КЛИЕНТ е дадената в Допълнителните разпоредби от Закона за енергетиката:

§ 1. По смисъла на този закон:

2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

2.1. ТАКА ДЕФИНИРАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ в §1, т.2а от ЗЕ ДЕРОГИРА дефиницията на „клиент“ в чл. 153, ал 1. от ЗЕ. Ето защо единствената оставаща дефиниция в чл. 153, ал 1. от ЗЕ е, че за да бъде един собственик или ползвател „клиент“, то той задължително трябва да бъде ПРИСЪЕДИНЕН към Абонатна станция или нейно отклонение.

Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение...

Ако не са присъединени, логиката на заповяданото, че са длъжни да монтират средства за дялово разпределение, е нарушена, невалидна. Никой не монтирва средства за ДР на липсващи радиатори, нали? Освен пациентите в Карлуково, вероятно?

2.2. Тази правна конструкция на дефинициите в ЗЕ, а именно ДР §1, т.2а, определя недвусмислено, че присъединеният клиент изразява собсвено волеизявление, чрез свободния си избор да КУПУВА ИЛИ НЕ, топлинна енергия за домакинството си, тоест ЗА СОБСТВЕНИ БИТОВИ НУЖДИ, което няма как да се случи, ако не е присъединен. За да закупи ТЕ, клиентът отваря вентила на радиатора си, с което го присъединява към сградната инсталация (СИ), с което инициира циркулация на водния поток СЪВКУПНО през системата Радиатор-СИ-Абонатна станция (АС)-СИ-Радиатор, при което топлината започва да се пренася чрез водата в посока Абонатна станция -> радиатор, с помощта на преносната СИ, а подгряваната в АС вода се превръща в топлоносител.

2.3. ПРАВЕН ИЗВОД: за да бъде това възможно, трябва КУМУЛАТИВНО да съществува такъв вентил и трябва да съществува такъв радиатор в битовия имот на купувача! КУМУЛАТИВНО трябва да има абонатна станция в която да се ЗАТОПЛЯ водата-топлоносител, тоест трябва да е ДОСТАВЕНА ТЕ. КУМУЛАТИВНО трябва и да има РАБОТЕЩА транспортна сградна инсталация, през която свободно да се пренася топлоносителя. Ако СИ е запушена, това съответства на липса на присъединяване, нали? Ако липсва дори само едно, то НЯМА КУПУВАНЕ, нали?

3. ПРИЛАГАНЕ НА ОТМЕНЕНА НОРМАТИВНА УРЕДБА при ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРИЛОЖИМАТА ЛЕГАЛНАТА ДЕФИНИЦИЯ НА „БИТОВ КЛИЕНТ” СЪГЛАСНО § 1, т. 2А ОТ ДР НА ЗЕ и  ПРОТИВОРЕЧИЕ с раздел I от ОУ на ищеца в сила от 12.03.2014 год., приети с Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР.

3.1. В атакуваният акт първоинстанционният съд се позовава на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) като вместо действащата редакция на §1, т.2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е използвал ПОГРЕШНО И Е ЦИТИРАЛ ТЕКСТА НА ОТМЕНЕНА РЕДАКЦИЯ НА §1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, че потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

3.1.1. СРС се е позовал на отменена нормативна уредба дефиниция на битов клиент като „собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна собственост”, - стара редакция на т. 42 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ неправилно наричана от първоинстанционния съд §1, т.2а от ДР на ЗЕ и в противоречие с приетата дефиниция за "битов клиент" в Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014 год.

3.2. Приложимата редакция на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) гласи съвсем друго цитат „Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.”

3.3. На стр.12 ред 1 до 7 отгоре от Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014 год.  (приети с решение по т.1 от Протокол №53/28.03.2013г на съвета на директорите на Топлофикация София ЕАД), комисията ДКЕВР одобрява именно тази легална дефиниция на битов клиент, която е „Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.”.

3.3.1. Различно беше положението при действието на отменената дефиниция на понятието в т. 42 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а именно "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При действието на тази отменена дефиниция е формирана и цитираната в становището на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД съдебна практика.

Поради това и цялата съдебна практика в полза на ищеца по отменената редакция в т. 42 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, преди изменението на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Е НЕПРИЛОЖИМА И НЕОТНОСИМА КЪМ СЪДЕБНИ ДЕЛА ПО НОВАТА РЕДАКЦИЯ на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

3.4. В раздел I от ОУ на ищеца, приети с Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014г. е записана същата дефиниция за битов клиент цитат  “Битов клиент” е Клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. ”.

3.4.1. Дефиницията на битов клиент,като „собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна собственост”, явяваща се т.3 от ПРОЕКТ НА ОУ на ищеца,  Е ОТПАДНАЛА ОТ ПРОЕКТА НА ИЩЕЦА, което е записано на стр.12, ред 20 отгоре от Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014г.

3.4.2. Терминът „абонат” не е приет от ДКЕВР и е заменен с „клиент”. Това е посочено на стр.29 ред 1 отгоре от Решението №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР за приемане на ОУ на Топлофикация София ЕАД в сила от 12.03.2014г.

В ОУ на Топлофикация София ЕАД, раздел І Дефиниции, в дефиницията по т. 13 за "Отопляем обем на имот" думата „абоната” от проекта на ОУ е заменена с „клиента”. В легалните дефениции в раздел 1 от ОУ няма такъв термин „абонатен номер на битов клиент”.

3.5. Първоинстанционният съд в пълно противоречие с местното и европейското законодателство дефинира нас ответниците, като потребители, цитирам от Решението № 489659 от 18.09.2018г. по гр. д. 11979 / 2017 г. : „Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване - неговият ползвател.“ „Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот“ „В този смисъл правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите.“ А след като имотът ни не е топлоснабден, какво правим в случая? Кой лъже, съдът или документите и фактите?

3.5.1. Всичко горецитирано навежда на мисълта, че Съдът или не познава законодателството и си съчнява сам описаните „закони“, не познава Правото на ЕС, съгласно което по чл. 101-чл. 108 от ДФЕС (Договорът за функционирането на Европейския Съюз) предоставянето на Държавна помощ в полза на Търговско дружество е невъзможно без изричен СЕРТИФИКАТ от Европейската Комисия, за какъвто ищецът признава, че не притежава (Приложение 2 към наше Становище по делото с вх. № 5009640 / 28.06.2018 г., представляващо Писмо на „Топлофикация София“ ЕАД до АССГ, 39 състав, по адм. д. 2003/2018 г.) касаещо процесния период! Или навежда на мисълта, че първоинстанционният съд чрез лъжи и противозаконна съдебна практика цели незаконно обогатяване на ищеца, като е превърнал съдебния процес в мутренска бухалка за рекет на гражданите?

3.6. Съдът също преразказва в Решението си съдържанието на чл. 153, ал.6 от ЗЕ, без да отчете доказания безспорен факт, че в Общите части на сградата всички радиатори СЪЩО СА ДЕМОНТИРАНИ и прилежащата към тях сградна инсталация в общите части на сградата следователно също е неработеща! КУМУЛАТИВНИЯТ СЪЮЗ „И“ записан от Законодателя в изречението „топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация И от отоплителните тела в общите части на сградата“ е недвусмислен!

3.7. „Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация“ не може да бъде продавана като отделна независима услуга, съгласно законите ни, стандартите БДС EN 834 и 835 и евродирективите, а и съгласно принципът на работа на цялата система. СИ не работи, ако няма радиатори, тоест загубите са нула, когато радиаторите са демонтирани или спряни. Тоест такава услуга самостоятелно не съществува нито според физичните закони, нито според нормите на правото. Цитирам Директива 2012/27/ЕС, самостоятелна услуга „сградна инсталация” няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.3 от Директива 93/13/ЕО към Регламент 2006/2004, поради което такава „услуга“ е нищожна. Позовавам се на Решение №4777 от 13.04.2018 г. по адм.д. №1372/2016 г. на тричленен състав на Върховният административен съд, срещу формулата т.6.1.1 за изчисляване на енергията от сградната инсталация. като това обстоятелство е служебно известно на съда, както и че според ЗЕ § 1.т. 50; ЗЕ § 1.т. 64; Стандарт БДС EN 834 пар. А4 и чл.9, т.3 от Директива 2012/27/ЕС, въобще не съществува услуга „отопление от сградна инсталация“, в унисон е и т.3 на пар.1 от ДР на Наредба 16-334.

3.8. Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2016 гр.София, 25 май 2017 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 г., ОСГК на ВКС реши: „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.“

3.8.1. Писмените договори, описани по-горе, са абсолютно задължителни! А когато те липсват, както е в случая, всички други разпоредби на ЗЕ са НЕПРИЛОЖИМИ, защото е в СИЛА чл. 62 от Закона за защита на потребителите за НЕПОРЪЧАНИТЕ ДОСТАВКИ!

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.

(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.

(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.

Допълнителни разпоредби

§ 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

3.8.2. ПРАВЕН ИЗВОД: СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НИ ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАЩАМЕ РЕКЕТ ЗА НЕПОРЪЧАНИ ДОСТАВКИ БЕЗ ДОГОВОР, като се мотивира с несъществуващи в правото отменени или съчинени текстове крещящо противоречащи на всякакво българско и европейско законодателство в нарушение на основните ни човешки права разписани в Конституцията на Република България, Хартата за основните права на ЕС и Всеобщата декларация за правата на човека.

3.8.3. Обръщам обаче внимание на особеното мнение на съдия Светлана Калинова, която намери за необходимо да се отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС по отношение понятието „потребител“ в случаите на доставяне на топлинна енергия, понеже чл.62 от ЗЗП транспонира именно общностната норма.

Също считам, че даденото разрешение на въпроса от ВКС не отменя задължението на решаващия съд да отправи преюдициално запитване до СЕС относно валидността на общностна правна норма и нейното тълкуване.

Ето защо и на основание чл. 628 и чл.267 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/, моля настоящият съд да отправи преюдициално запитване до СЕС за поставяне за разглеждане на следните въпроси:

1.Следва ли чл.27 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува по отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва или обратното, че изключва от това определение физическо лице, което притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и което по силата на изрична вътрешна норма на държава – членка, се счита за клиент на топлопреносно дружество (доставчик на топлинна енергия) по силата на публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия, без да е налице между него и дружеството подписан изричен писмен договор?

2.Касае ли се за непоръчана доставка на топлинна енергия (централно отопление), ако клиентът, притежаващ самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, не е подписал изричен писмен договор с доставчика? Дължи ли възнаграждение за доставената услуга?

4. През изтеклия месец 01.2019г. ЕК отправи Официални уведомителни писма до страните членки:

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-19-462_bg.htm

„Енергийна ефективност: Комисията иска от 15 държави членки да се съобразят със законодателството на ЕС

Днес Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо до Белгия, България, Гърция, Дания, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Франция, Хърватия и Чехия, с което отправя официално искане за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) в националните законодателства. С директивата от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление. Държавите членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. Ако в рамките на този срок не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище на техните органи.“

4.1. Напомняме на Съда, че според Директива 2012/27/ЕС, самостоятелна услуга „сградна инсталация” няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.3 от Директива 93/13/ към Регламент 2006/2004, поради което такава „услуга“ е нищожна.

5. През изтеклия месец 01.2019г. ЕК отправи Официални уведомителни писма до страните членки:

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-19-462_bg.htm

„Неравноправни условия на договора: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ да спазва законодателството на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори

Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила за това как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.“

5.1. Напомняме на Съда, че ищецът не само не е представил Договор с ответниците, какъвто няма, но съдът беше длъжен моментално да прекрати делото като недопустимо! Информираме, че за всички незаконосъобразни действия на съда и ищеца, са сезирани съответните органи!

6. Правни изводи от дело в СЕС - Елчинов против РБ - Дело C‑173/09

http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=B8E4D996374D6A0481595449B1920F82?text=&docid=79885&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=10927886

6.1. Съдът на ЕС се е произнесъл в Елчинов против РБ - Дело C‑173/09 по съдебните разноски:

82. „Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.“

6.1.1. ПРАВЕН ИЗВОД: Следователно разходите направени от нас, ответниците, бидейки конституирани като страна по делото, независимо спорния характер на пасивната ни процесуална легитимация като ответници, следват да бъдат поети от виновната за това страна.

6.2. Съдът на ЕС в дело Елчинов против РБ - Дело C‑173/09 постановява, че всякаква съдебна практика и тълкувателни решения, било то на ВАС, ВКС, КС, и други висшестоящи, когато противоречат на европейското право, не трябва да се прилагат от настоящата инстанция:

„По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)       Правото на Съюза не допуска националният съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след касация, да бъде обвързан съгласно националното процесуално право от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуването, което е поискал от Съда, намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза.“

7. Съображения по отношение на вещите лица издаващи СТЕ и ССчЕ.

Всички вещи лица са хора на Общината, респективно на „Топлофикация София ЕАД“! Обвързаността им произтича от безспорния факт, че вещите лица по закон се одобряват от общината! Собственик на „Топлофикация София ЕАД“ отново е общината! Съдът е съвсем наясно с тези обстоятелства, но незнайно защо допусна тези неправомерни и незаконни експертизи и свързаните с тях разходи, от което следва сам да поеме техните тежести, а не да ги възлага на ответниците!

7.1. ПРАВЕН ИЗВОД: Съдът следва да отхвърли всички разноски за експертизи, но да уважи в цялост разноските за направените сигнали, становища, молби, отговори и други, тъй като това са реални разходи на труд, време, материали, правна помощ, ел. енергия, амортизация на изчислителна техника, значително нервно напрежение и значително психическо натоварване, причинени виновно от ищеца, които задължително следва да бъдат компенсирани! Списъкът по чл. 80, във вр. с чл. 78 ГПК е приложен в кориците на делото.

II. ИСКАНЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО

1. На основание чл. 62 от Закона за защита на потребителите и във вр. с чл. 147а от същия, както и Регламент 2006/2004 и други, настояваме да се прекрати изцяло производството срещу нас, като НЕДОПУСТИМО и да ни бъдат изплатени РАЗНОСКИТЕ!

III. АЛТЕРНАТИВНО: ИСКАНИЯ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. На основание на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне на окончателно решение  по адм. дело  № 1372/2016г. на ВАС, тъй като съгласно същото, в знаковото решение № 4777/2018 г.  на ВАС се ОТМЕНЯ т.нар “такса сградна инсталация”, тоест зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката; и се обявява цялата Наредба за противозаконна, приета от МЕ в нарушение на АПК. След обжалване на Министъра на енергетиката е образувано адм.д. 1318/2019 г. на Петчленен състав - I колегия

2. На основание на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне по ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ Определение №285549/05.12.2017г. по гр.д.№29505/2017г.СРС, 76 състав, ПО КОЕТО Е ОБРАЗУВАНО ДЕЛО С-725/2017   „Топлофикация София“ ЕАД/Митко Симеонов Димитров НА СЪДА В ЛЮКСЕМБУРГ и публикувано в Официалния вестник на Евросъюза /Приложение 1/, с преюдициални въпроси относно приложението на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите, както и

3. МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне по ВТОРО ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ на РАЙОНЕН СЪД АСЕНОВГРАД ПО КОЕТО Е ОБРАЗУВАНО ДЕЛО С-708/2017   „Топлофикация“ ЕАД/Николина Стефанова Димитрова НА СЪДА В ЛЮКСЕМБУРГ и публикувано в Официалния вестник на Евросъюза /Приложение 1.1/ отново с преюдициални въпроси относно приложението на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите

4. МОЛЯ ДА СЕ СПРЕ производството по делото, до произнасяне по адм.д. №2519/2017г. на ВАС, 5 отд. против Наредбата №6/20.02.2008 на МП за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство е в противоречие с европейското право Регламент (EC) No 1896/2006 на Европейския Парламент за европейска заповед за плащане, тъй като в българската наредба №6/2008г. липсва образец аналогичен на образец IV от регламента, който дава право на съда да проверява за основателност и неравноправни клаузи заявленията.

София                                                            С уважение: