ГУБИМ 5,4 МЛРД. ЛЕВА ОТ „МАРИЦИТЕ“

ГУБИМ 5,4 МЛРД. ЛЕВА ОТ „МАРИЦИТЕ“

2 октомври 2014, четвъртък | публикувано от Стела Кирилова

ГУБИМ 5,4 МЛРД. ЛЕВА ОТ „МАРИЦИТЕ“

Дългосрочните договори с американските ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” и с ВЕИ противоречат на европейското и българското законодателство

ДОГОВОРИТЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗКУПУВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНАТА ОТ ВЕИ ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ ЦЕНИ И ДОГОВОРИТЕ ЗА ЗАДЪЛЖИ­ТЕЛНО ИЗКУПУВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ТЕЦ „МАРИЦА ИЗТОК 1” И ТЕЦ „МАРИЦА ИЗТОК 3” НАРУШАВАТ ЧЛ.101, ЧЛ. 106 И ЧЛ. 107 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДФЕС) И ЧЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.

Боян АСПАРУХОВ

Ако развалим договорите с американските компании,
енергетиката ни ще спести 5, 4 млрд. лв.

ДФЕС в своя чл. 101 постановява, че „договори, които имат за цел или резултат предотвратя­ването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар…и СА НИЩОЖНИ от възникването си”.

Държавната компания НЕК е задължена от Закона за ВЕИ да изкупува произведената от ВЕИ електроенергия на преференциална цена средно по 500 лв. за МВт/ч. За сравнение държавната АЕЦ „Козлодуй” произвежда електро­енергия на цена 30-40лв. за МВт/ч. Изкупуването на зелената енергия от ВЕИ на преференциални цени е нарушение на ДФЕС, защото ограничава и нарушава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

През юни 2001 г.
 Иван Костов
 подписа
 пагубните за
 българите
 договори с
американските
ТЕЦ-ове „Марица
 изток”1 и 3

На ДФЕС противоречат и споразуменията, сключени между НЕК и ВЕИ и между НЕК и ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, защото „пряко или косвено опре­делят покупни или продажни цени или други условия на търговията”, както е записано в подточка а) на т. 1 от чл.101 от ДФЕС; защото „ограничават или контроли­рат производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите“, както е записано в подточка б) на чл. 101 от ДФЕС; защото „осъществяват подялба на пазари или на доставчици“, както е записано в подточка в); защото „прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставят при сравнително по-неблагоприятни условия“, както е записано в подточка г) на чл. 101 от ДФЕС.

Според т. 2 на чл. 101 от ДФЕС всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член /такива са споразуменията с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” и с ВЕИ производители/, са нищожни.

Цените, по които НЕК е задължена да заплаща произведената електроенергия от ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” са съответно 160 лв МВт/ч и 112 лв МВт/ч. За сравнение, произведената електроенергия от държавната ТЕЦ „Марица изток 2” е на цена 65 лв. МВт/ч. При условие, че и трите закупуват въглищата на една и съща цена и блок-генераторите и на трите са изпълнили изискванията за вредни емисии.

Дългосрочните договори с ВЕИ, ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” са държавна помощ и нарушават конкуренцията. Критиците веднага могат да кажат, че договорите с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” са сключени преди приемането ни в ЕС и тогава Договорът за функциониране на ЕС не е бил задъл­жителен за нас. След 2007 г. обаче страната ни е приета в ЕС, а договорите с „американските компании“ не са преразгледани, въпреки че оттогава са минали 7 години. Договорът за функциониране на ЕС е предвидил законова възможност да бъдат направени корекции при сключването на такива задължаващи, дългосрочни договори, сключени преди държавата да бъде приета за членка на ЕС. Според чл. 106 на ДФЕС „В случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите-членки са предоставили специални или изключителни права, държавите-членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите в ДФЕС“.

През 2014 г. ДКЕВР сезира ЕК за сключените споразумения с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” затова, че те представляват неправомерна държавна помощ и са несъвместими с вътрешния пазар. Държавният регулатор под председателството на Боян Боев и Еленко Божков поиска намаляване на цената на електроенергията, по която двете американски компании я продават на НЕК. От държавния регулатор пресметнаха, че предоговарянето на дългосрочните договори с „Контур Глобал Марица изток 3” и „Ей И Ес Марица изток 1” би облекчило електроенергийната система с 424 млн. лв. за следващия ценови период и с 5,4 млрд. лв. за целия период на действие на дълго­срочните договори. ДКЕВР има напълно съвместими с изпълнението на Закона за енергетиката основания за предприетите действия, тъй като според чл. 21 от ЗЕ ДКЕВР „упражнява контрол, анализира, периодично разглежда и има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в договорите за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електриче­ска енергия, сключени с обществения доставчик, когато те противоречат на правото на ЕС или не са в съответствие с политиките на Европейския съюз.“



Дори ЕК ни посъветва да преразгледаме дългосрочните договори

Гражданите обещаха вместо яйца,
другия път да мятат камъни

В доклад на ЕК от месец май 2013 г. бе констатирано, че при формиране на средната цена от електропроизводители НЕК изкупува електрическа енергия от 21 EUR/МВт/ч до 350 EUR/ МВт/ч, като в същото време капацитетът на електроцентрали с пределни разходи под 350 EUR/МВт/ч стои неизползван. ЕК препоръчва да се изготви подробен анализ на производството в бъдеще, като се гарантира сигурността на системата и да се направи оценка на възможността за предоговаряне на съществуващите дългосрочни договори за изкупуване и стимулиране на производителите да продават част от продукцията си на свободния пазар. От ЕК изискват гарантиране, че ВЕИ ще се интегрират в пазара и че цените на произведената от тях електроенергия са пропорционални и недискриминационни.

На 29 август 2014 г. ДКЕВР взе решение да намали цените за изкупуване на електрическа енергия на ТЕЦ „Марица изток 1” с 30% и на ТЕЦ „Марица изток 3” с 20%. В решението на ДКЕВР се предвиждаше и 42% от количеството закупена енергия от ВЕИ да се заплаща по средната цена на производителите на електрическа енергия от 109,39 лв. за МВт/ч. Решението на ДКЕВР от 29.08.2014 г. се взе въз основа на чл. 21, ал.1, т.6 ог ЗЕ, съгласно който ДКЕВР има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в дългосрочните договори, сключени с НЕК, когато те противоречат на правото на ЕС или не съответстват на политиките на ЕС.

През 2014 г. ДКЕВР направи одит на трите Електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про. Констатирани бяха 2690 нарушения и неизпълнение на условията по издадените им лицензи. По същото време и Комисията за защита на конкуренцията предяви твърдения за извършени нарушения към трите ЕРП-та и ги обвини в злоупотреба с господстващото си положение на пазара.

След всички тези действия на ДКЕВР служебният кабинет извърши грубо вмешателство в работата на независимия орган и поиска оставката на ръководството на регулатора.



ЗАЩОТО СМЕ ПО-ЕВРОПЕЙЦИ ОТ ЕВРОПЕЙЦИТЕ: КУПУВАМЕ НАЙ-МНОГО ОТ НАЙ-СКЪПИЯ ТОК

Близо 1/3 от цената на тока се формира
 от най-скъпата ВЕИ еленергия

Една от причините да се доведе българската енергетика до колапс е безотговорното и лобистко поведение на управляващите, сключвайки дългосрочни договори за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия от ВЕИ в нарушение на ДФЕС и ЗЕ и неизменяйки закона за ВЕИ, който противоречи на ДФЕС, директивите за ВЕИ и ЗЕ. Директивите за ВЕИ 2001/77/ ЕО от 27.09.2001 и 2009/28/ЕО от 23.04.2009 г. изискват от държавите-членки да изготвят индикативни и национални планове за действие, с които да се определи дела на потребената енергия от ВЕИ в общото потребление, а не произведената. ЕС в зависимост от климатичните условия и природните дадености на всяка страна изготвя график за делът на потребената енергия в общото потребление на енергия, който управлението на всяка държава да изпълни. Изискване на ЕС за дял на потребената енергия от ВЕИ в брутното потребление на енергия за 2010 г. е 10,72%. Делът на потребената енергия от ВЕИ в България през същата 2010 г. е бил 12,36%. През 2013 и 2014 г. изискването на ЕС е делът на потребенета енергия от ВЕИ да бъде 11,38%. През същия период у нас делът на потребена зелена енергия в общото потребление е 16-18%. Данните са от първия национален доклад на МИЕТ и показват, че България още през 2009 г. е изпълнила план-графика на ЕС за дела от ВЕИ в брутното потребление на енергия до 2010 г., а през 2010 г. е изпълнила графика на ЕС за 2016 г. включително.


Вместо да се спре подписването на договори с ВЕИ, през 2011 г. в националната мрежа са включени 1083 МВат ВЕИ, а през 2012 г. още 1013 МВат, или общо 2096 МВат ВЕИ, което е 20% от инсталираните мощности в България. Това доведе до увеличение на електроенергията през 2012 г. с още 13% – това беше и една от причините за масовите граждански протести през февруари и март 2013 г.

Източник: http://www.vestnikataka.bg/2014/10/губим-54-млрд-лева-от-„мариците/