Енергетика: Цена за отопление и ток

Цена за отопление

При социализма: До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300-350 лева, двойно по-скъпо от нова цена.

Средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление, но все още има и домакинства, които се отопляват на електричество (с акумулиращи печки):

Сметките за парно отопление са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците. Сметка за ток 1972 г.

При демокрацията: Средна сметка за парно отопление, за двустаен апартамент - 250 лева на месец с топломер и регулатор, при стайна температура около +22°C.

Едно четиричленно семейство, ако не се отоплява на ток, има средно разходи за електричество (хладилник, перална машина, телевизор, осветление, готварска печка) около 200kWh на месец. През 1970-те сметката му за електроснабдяване е била около 2 лв. на месец, в края на 1980-те - около 4 лв на месец. През 2014 г. е около 40 лева на месец. През 1970-те 7-8 лева месечно е струвало отоплението на ток за една стая.

Цена за въглища:
При социализма: 1 тон брикети - 30 лв.
При демокрацията: 1 тон брикети - 300 лв.

Цена на електроенергия:
При социализма: През 1988 година 1kWh струва 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. В ГДР 1kWh - 0,08 DDR Mark = 2,66 ст. Публикувана в Държавен вестник цена за електроенергия през 1979/1980 година: 2,2 стотинки/кВтч дневна тарифа и 1 стотинка/кВтч нощна тарифа.

Държавен вестник-цена за електроенергия през 1979 година

При социализма електроцентралите са държавна собственост.

При демокрацията: 1kWh - 14 ст./нощна тарифа, 21 ст./дневна тарифа.
При демокрацията електроцентралите са собственост на чуждестранни "инвеститори", като например ТЕЦ "Марица изток", чийто нови чорбаджии са "AES Corporation" и "Entergy Corporation". И ако българите държат да не стоят на тъмно, могат да си купят "по-качествен" американски ток. За това са помислили българските политици през 2002 и 2005 година, когато са заложили бъдещите вземания от населението, чрез сметките им за ток. А чуждестранните "инвеститори" когато се сдобивали с енергоснабдяването на българите, са помислили че ще дават работа на хиляди българи. Така поне казват средствата за масова информация.