Манипулируеми ли са електромерите и защо? Кой има интерес да ни краде в 10 кратки въпроса и отговора

Манипулируеми ли са електромерите и защо? Кой има интерес да ни краде в 10 кратки въпроса и отговора

08.06.2016 г.,  фотоволтаикбг

http://www.bulgarianindustry.bg/bg/products?
product=1113862279488932042
Електронен електромер с компютър и
комуникационен оптичен порт
*Не е реклама, нито антиреклама,
а случаен пример избран с Гугъл.

Реших в 10 въпроса да обясня на всички читатели с прости думи защо статичните електронни електромери са манипулируеми. Отговорът е прост - защото съдържат компютър.

1. Що е компютър?- Система за приемане, съхранение, обработка и предаване на данни

2. Що е манипулируем компютър? - Такъв, работещ под външна програма или с външни входящи данни или с външно захранване - тоест всеки компютър е манипулируем, защото е програмируем или управляем, защото представлява отворена, неавтономна система.

3. Що е електронен електромер? - Компютърна система, където индукционният механизъм с алуминиевият диск и механичният брояч със зъбните колелца е заменен от процесор управляван от външно въведени команди или програма и свързан с външния свят чрез силовите проводници. Често в тях има и комуникационни модули, като показаният на снимката оптичен порт (металната шайба с фототранзистора и светодиона в центъра и), така и Bluetooth, RS232, Radio modem, GSM modem, GPRS modem, Wi-Fi, Ethernet LAN, RS485, Scada, Powerline modem (PLC) и др.

4. Манипулируеми ли са електронните електромери? - Да, по всякакъв начин. Най-трудно манипулируеми са най-простите и затворени системи, каквато има механичния индукционен електромер, защото зъбните колелца са с фиксирани зъбчета, брояча е с фиксирано преводно отношение и съответно коефициент. Колкото по-сложна става една система, толкова повече променливи или параметри могат да бъдат манипулирани по комбинации (факториел) от начини. Наличието на софтуер прави тази възможност програмируема, моментална, синхронизирана към дадени събития или управляема чрез входните вериги на компютъра.

5. Има ли системи с отворен софтуерен код (като Линукс) и открити принципни схеми на електромери и чиповете в тях? - Не.

6. Правен ли е някога одит на чиповете и процесорите, както и на софтуера, поставяни във всеки електронен електромер? - Не.

7. Какво гарантира, че няма програмирано надписване или управляемо надписване през входящите канали на електромерите: силовите проводници и/или оптичните (инфрачервени) комуникационни интерфейси и/или други интерфейси? - Абсолютно нищо!

8. Трябва ли електронни електромери да работят като уреди за търговско отчитане? - Категорично НЕ, защото това означава множество кражби!

9. Кой днес поръчва, доставя, поставя, разпломбира (незаконно) и пак пломбира електромерите? - ЕРП-тата. Тоест те професионално знаят как да ги манипулират в много по-голяма степен от непросветените и неучастващи в процеса потребители. Ярък пример е закритата вече престъпна дъщерна фирма „ЧЕЗ Лабораторис“ с предмет на дейност „Параметризиране на електромери и тарифни часовници“, сега наследена от „ЧЕЗ Разпределение“, Дирекция „Мерене и управление на данните“. Наистина много добре ги управляват, нали? Те разполагат с целия арсенал комуникационни модули, оптични глави, приемопредавателни терминали, централни станции за достъп до електромерната мрежа (като ЛАН примерно), паролите за достъп, инструкциите и процедурите за достъп и прочие.

10. Следователно #КОЙ умее най-добре да краде? - Елементарно Уотсън. ЕРП-тата. Но докога?

PS.
11. А какво ще стане, ако сложат чипове на хората??? Дали няма да е подобно на биологичните оръжия, примерно с отровните турски ваксини на руснака министър Москов, само че завинаги?

Ето доказателство от ЕРП по въпроса: https://fotovoltaikbg.blogspot.com/2017/02/3000.html
Цитирам "Електромерът му е манипулиран"

За безтаксов транспорт в столицата

За безтаксов транспорт в столицата

Публикувано на 07.06.2016 @ 22:13

Преди 18 месеца предложение в този смисъл е внесено от сдружение Софийски обществен съвет до кмета г-жа Йорданка Фандъкова с вх. № СО-6200-1323/ 02.12.2014 г. на осн. чл. 109 от Административно-процесуалния кодекс.

До днес резултат няма. Нито пък в Столична община са разгледали искането на столичани.

На 6 юни т.г. Асоциацията на данъкоплатците в България, с експертен доклад озаглавен СТОПАНСКИ ПОЛЗИ ОТ ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ БЕЗТАКСОВ ТРАНСПОРТ В СТОЛИЦАТА, се обърна към ръководствата на Българска стопанска камара (вх. № 06-02-28), Българска търговско-промишлена палата (вх. № 743) и Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (вх. № 12-013) с МОЛБА ДА ЛОБИРАТ за незабавно преминаване към безтаксов транспорт в София, което ще благоприятства стопанската дейност и ще подобри деловия климат в столицата.

Идеята не е нова: практикува се с успех в над 400 града по света. Сред по-големите, с население около и над 100 000 жители, са: Талин (Естония, въведен след референдум), Хаселт, Монс (Белгия), Булон-Биланкур, Обан, много от предградията на Париж (Франция), Илиуполи (Гърция), Прага (Чехия, частично), Плоещ (Румъния, частично), Паулиния, Марика (Бразилия), Чепъл Хил, Айлънд каунти, Мисула, Веро бийч (по 14 линии), Мейсън каунти (САЩ).

Нулевото таксуване се разглежда в по-широк контекст като част от тенденцията към социализация на публичните услуги (транспорт, ток, вода, парно и др.) и отнемането им от монополисти, печалбари и мутри. В света отдавна са установили безспорните ползи от въвеждането му:

- административни – по-бърз достъп до крайната точка, по-кратко време за престои, по-голяма ефективност; рязко намаляване на оперативните разходи за издръжка (отпечатване и продажба на билети; заплати и осигуровки на персонала);

- комунални – спад на задръстванията, по-висока средна скорост на МПС, по-лесно паркиране, по-малко ПТП, икономии от намаляване износването на пътищата;

- търговски – все повече търговци виждат в безтаксовия транспорт средство за увеличение на продажбите; впрочем, много от големите вериги отдавна практикуват безплатен транспорт до молове и хипермаркети;

- социални – пониженото замърсяване от шума и на въздуха рязко ще подобри околната среда, а оттам и здравето на хората;

- глобални – смекчаване проблемите, произтичащи от глобалното затопляне и изчерпване на въглеводородите.

В този смисъл е и предложение на сдружение „Софийски обществен съвет“ за пробно въвеждане на безтаксов превоз в столицата през коледните празници и в съботните/неделните дни на 2015 г. Представено е преди 18 месеца и е заведено от кмета г-жа Йорданка Фандъкова с вх. № СО-6200-1323/02.12.2014 г. на осн. чл. 109 от АПК. До днес резултат няма. Нито пък в Столична община са разгледали искането на Гражданския съвет? А ето какво показват сметките:

Последният публикуван отчет на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) за 2014 г. сочи, че реализираният приход от дейността на обществения градски транспорт в столицата възлиза на 220 490 000 лв. Сумата включва:

- 95 679 000 лв. от продажба на билети и абонаментни карти;

- 92 531 000 лв. „компенсации” от Столичната община;

- 23 790 000 лв. „компенсации” от държавния бюджет;

- 8 500 000 лв. „компенсации” от Столичния електро- и автотранспорт за покриване на загуби (!).

Персоналът на ЦГМ е 1 222 души, сочи отчетът. Общия размер на разходите за материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки е 26 277 000 лв.*

В същото време издръжката на столичния градски транспорт възлиза на около 100 млн. лв. годишно. По-малко от „компенсациите”, които общината и държавата превеждат от нашите данъци на „дружество” ЦГМ. Това сочат публикуваните данни. Както и че печалбите на ЦГМ непрекъснато растат. Преди година са били 23%. Официално признатите! Днес са значително повече. В същото време се тръби за „загуби”, теглят се „заеми” за закупуване уж на нови трамваи и тролейбуси и т.н. Нека не се заблуждаваме: новите превозни средства не са инвестиция на общината, нито на ЦГМ; те се доставят с пари по европейски програми. А „загубите” са от „източване”. Пир по време на чума!

Но да се върнем към „дружеството”. Къде отиват тогава приходите му след като градският транспорт на практика се финансира от публични средства? Откъде идва драстичното налагане на по-висока „цена” с цели 60 процента! Защо не се дават финансови разчети? Какво означава политическо решение? Или става въпрос за „политическо увеличение”? Което да провокира столичани и да генерира бурните им протести!

Адвокати безкористно подкрепиха столичани и се озоваха с юридически консултации. Оказва се, че цялостната дейност на Столична община по ЦГМ престъпва законите на страната: Столичната община няма законови правомощия да контролира превоза на пътници; единствено кметицата Йорданка Фандъкова може да издава наказателни актове, но тя не може да превъзлага функциите си; МВР няма право да отдава държавни служители под наем на търговски дружества за ползване, с цел събиране на вземанията на търговското дружество; служителите на МВР нямат право да извършват контролна дейност, както и дейност по опазване на обществения ред по силата на договор; принудителното задържане от контрольор престъпва конституционно гарантираните права на лична свобода и неприкосновеност на гражданите, и превръща деянието на контрольора в криминално престъпление.**

Наглото, при това във вреда на столичани, налагане на 60-процентно увеличение не означава ли ново, още по-дълбоко бъркане в джоба на столичани? И въобще, кому е нужен посредникът ЦГМ? Освен да генерира корупция и разпределя на черно ограбеното? Защото за билетче отдавна ни цакат с повече от 2 лева. Плащаме веднъж чрез данъците и таксите; втори път – чрезпринуда да купуваме превозни документи. Дупченето на билет и играта на „контрол“ всъщност е параван за лично обогатяване на общинари и „наши хора” в т.нар. „Център за градска мобилност”, както и за пълнене на черни партийни каси.

Въпросите могат да продължат. От години ЦГМ е известен с корупционни скандали. Достатъчно е да споменем недопустимия монопол по организиране на градския транспорт и паркирането; скандалът около финансиране на частни автобусни линии; непрозрачният, разбирай корупционен, начин на закупуване, подръжка и ремонт на електронни средства за контрол, струващ на столичани над 5 милиона евро. При това тези „апаратчета” са негодни уреди за контрол защото нямат независима сертификация. Но „таксуването” с тях продължава... Много може да се говори и за издевателствата и насилието над граждани, практикувани с гангстерски прийоми от т. нар. контрольори на ЦГМ. През септември 2000 г. те пребиха до смърт 78-годишния копривщенец Желязко Петков, известен майстор-резбар, починал два дена по-късно. Преди година обществеността бе потресена от насилието, упражнено над уважавания от всички синоптик Минчо Празников.

Все по-често чуваме изявления, включително и в парламента, че в София има черна дупка и това е „Центърът за градска мобилност”, а най-черното в нея е „Паркинги и гаражи”. Вълчите разпри кой да разпределя парите за „черните” каси доведоха през 2005 г. до убийството на шефа Георги Василев. През юли 2011 г. бе убит  приемникът му Марчело Доковски. Доскорошният капо Симеон Арнаудов (преместен след поредния скандал на друго „топло” общинско местенце) пък праща мутри да сложат скоба на автомобила на телевизионния екип на ТV7, при шофьор зад волана и работещ двигател, след като журналистите го питат къде отиват парите от паяци и скоби!

Изход от този разгул може да бъде безтаксовият градски транспорт или нулевата тарифа. Нека не бъркаме безтаксов с безплатен транспорт – такъв няма. Плаща се от някого. В българските условия една от възможностите е облагане с данък „градски транспорт“ в размер на 1% върху доходите. След премахване на сегашната корупционна система на ЦГМ.

Ето простата сметка и непосредствените изгоди за икономиката на столицата:

По данни на Националния статистически институт към края на декември 2015 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в столичния град са били 715 хиляди.*** Пак по данни на статистиката, средногодишната заплата в София е била 14 410 лв.**** Като умножим броя на заетите 715 000 души с 14 410 лв., колкото е официалната средна заплата за 2015 г., получаваме брутно над 10 милиарда лв. (10 303 150 000 лв.). При въвеждане на данък „градски транспорт” от 1%, само от заплатите това прави 103 031 500 лв. – достатъчни за издръжка на безтаксов транспорт на столицата и околностите. Без „компенсациите” на Столична община и държавата.

Средногодишната тежест на човек от този данък ще бъде 144 лв. – четири пъти по-малко отколкото е сега. Днес столичани се бъркат със 600 лв. годишно (по 50 лв. месечно) за персонализирана карта. Лицата на минимална работна заплата, която по ПМС № 139/04.06.2015 г. е 4 560 лв. (380 лв. месечно), ще трябва да плащат 45,60 лв. годишно ако данъкът „градски транспорт” за тях остане 1%. Ония, за които се твърди, че получават по 1 200 000 лв. годишно (100 000 лв. месечно), ще се натоварят с 12 000 лв. Справедливо и стимулиращо, нали? И принос на „по-заможните” за намаляване на автомобилния трафик, задръстванията, замърсяването на големия град, ако започнат да се придвижват с градския транспорт!

Едва ли може да се спори, че задръстванията пораждат сериозни стопански вреди: според Института за пазарна икономика преките загуби от задръстванията и закъсненията възлизат на около 3 милиона лв. на ден; годишно – това прави над 1 милиард! С въвеждането на безтаксов транспорт задръстванията може би няма да се премахнат, но чувствително ще намалеят, а оттам – ще се усети рязко нарастване на икономическата ефективност.

В действителност годишните приходи на общината ще бъдат вероятно двойно повече от 100 милиона. Защото няма публикувана статистика, а и никой точно не знае, колко са наетите в сивата икономика на столицата; а ще се облагат всички доходи, не само заплатите. Рекламите са допълнителен източник на финансиране.

Друг източник е билетите за всички транспортни средства (жп, шосейни, въздушни) с дестинация София, както и столичните хотели, пансиони и къмпинги, да бъдат обложени с данък „градски транспорт”. Гостите на столицата ще бъдат облегчени и свободни да се придвижват, което неминуемо ще активизира туризма. Измежду големите обществени ползи от въвеждането на нулева тарифа ще бъде резкият спад, дори ликвидиране на сивата икономика. Защото Столична община ще бъде заинтересована да извади наяве участниците в сивия сектор, за да може да увеличава приходите си, вкл. от данък „градски транспорт“. Това ще е още един източник на финансиране, а и принос на общинската администрация с общонационално значение.

С ликвидиране на корупционния генератор „Център за градска мобилност” ще се спестят и по-голямата част от разходите за материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки, които сега са над 26 млн. лв. Всичко това чувствително ще увеличи приходите и Столична община директно ще може да се обърне към решаване проблемите на хората, не към тяхното задълбочаване и огрубяване. Ще се създадат условия и ресурс за оптимизиране на градския транспорт; за разкриване на нови, вкл. денонощни, линии; радикално да се подобри и модернизира транспорта към крайградските селища; крайградските жп линии най-сетне да се ползват и за градски транспорт, както е във всички страни-членки; да секнат конфликтните ситуации, ограниченията на достъп до обществения транспорт; да се ликвидират проявите на расизъм, дискриминация и противоправният произвол на т.нар. контрольори, насърчавани сега от ЦГМ; и т.н.

Така Столична община и градският транспорт ще достигнат европейските качествени показатели!

Уважаеми господа Дончев, Данев, Симеонов, Стоев, Рагин!

С настоящето искаме да подтикнем Вас лично и институциите, които представлявате, да лобирате за незабавното преминаване към безтаксов транспорт в София, което неминуемо ще благоприятства стопанската дейност в столицата и ще подобри деловия климат.

Вярваме, че опитът на тези над 400 градски общини и резултатите от съществуването на безтаксов градски транспорт в тези градове, както и конкретните данни за икономическата изгода от въвеждането му в столицата, ще мотивира Вашата енергична подкрепа в полза на предложението.                                                                               
 ____________________________
Бележки:
*https://www.sofiatraffic.bg/media/uploads/Sofia%20Urban%20Mobility%20Center_DR_AR_IFRS%20FS_31.12.2014_BG.PDF (стр.3, 6 и 7)

**http://epicenter.bg/article/Gratischiite-v-stolichniya-transport-ne-mogat-da-badat-globyavani-Zakonat-za-avtomobilnite-prevozi-go-zabranyava/102701/11/0

***http://www.nsi.bg/bg/content/3925/статистически-райони-област

****http://www.nsi.bg/bg/content/3930/статистически-райони-област


Източник: http://regionalen.pogled.info/sofiya-grad/news/74359/Ze-beztaksov-transport-v-stolitsata

Билетчето на Фандъкова би по-алчност натовеца Ненчев

Билетчето на Фандъкова би по-алчност натовеца Ненчев

Автор: Александър Симов 08.06.2016

Ако някога Йорданка Фандъкова реши да напусне комфорта на своя кабинет и без свитата си от медиен и чиновнически слугинаж наистина се осмели да използва градския транспорт в София, то вероятно ще постигне чудовищни нива на самопознание и екстремност. Защото народът отдавна я подозира, че тя е само едно усмихнато лице-параван, което прикрива огромна и алчна клиентела и заради това я фолклоризира при всяко бедствие, което сполети изтормозената столица. Например, вече всички софиянци и гости на столицата казват, че снегът се сипе на фандъци, понеже отдавна е ясно, че дори един сантиметър сняг превръщат полиса в непроходима сибирска тундра, а тротоарите – в ледена епоха до ранна пролет. Вече взех да се замислям, че това нарочно се прави, защото иначе отдолу лъсва гъста и кална маса, която, в комбинация с изкъртен паваж, диви чужденците, решили да прекарат по погрешка някой час на кибик извън зоната на летището.

Но след като зимата бе благосклонна към нас (заради глобалното затопляне) и не ни довърши, то далавераджиите от Столична община изглежда решиха да ни вземат спестеното за ток и парно.

Билетчето за градски транспорт без никакво обществено обсъждане и на тъмно бе вдигнато с 60 на сто, а настроенията срещу Фандъкова вече придобиват заплашителен характер, поне ако съдим от революцията на псувните. При всяко свое пътуване с тролей (гратис, мамка му, гратис!) научавам нови и нови подробности от тъмните щения на народа към майките на властта и всички роднини до девето коляно. Това е българският протест. Хората не се събраха на митинг, когато дясното мнозинство в София изкърти зъбите на бедните с новата цена, не се появиха на улицата и през целия май (месец, даден от властта в София, за да види дали няма гневните да нахлуят в общината и да им опикаят кабинетите), но пък сега, когато се качат в тролей, не само не дупчат билетче, ами псуват така, все едно краят на света е наблизо и те трябва да разкажат на някой невидим зрител целия си протест срещу вселената.

Точно заради тези протестни настроения реших да прочета отново официалните мотиви за вдигането на цената на пътуването с обществен транспорт. Четях и плаках, все едно случаен съпруг е бил вързан, за да изгледа епизод от "Сексът и градът". От мотивите за вдигането ме лъхна такава епохална мъдрост, че все едно някой ми застърга с бургия по черепа. Текстът ме убеди, че политическа конспирация у нас съществува. Вече съм убеден, че имбецилите са взели властта в София и раждат политически упражнения по сюрреализъм за сметка на хората. Два примера за това. Първо - авторите на текста са убедени (неясно откъде), че това 15 на сто от софиянци да се возят с билетче, а не с карта, е неразумно висок дял. Как точно стигнаха до този извод е мистерия. Откъде идва статистиката им? Защото в България по-лесно можеш да научиш секретните тайни на премиера и с кого си играе картите нощем, отколкото да разбереш какъв е процентът на хората в София, които използват карти за градски транспорт. Но както и да е, явно на столичната власт й трябваше някакъв мотив, за да вгорчи живота на всички.

Тук фарсът става пълен, защото над всичко това виси сянката на Центъра за градска мобилност. Службата прилича на непристъпния, мрачен и зловещ Мордор от романите на Толкин - охраняван отвсякъде и пълен с орки. Всеки, който е тръгвал да нищи тайните на тази тъмна цитадела, се е сблъсквал със стена от мълчание и бюрократична жестокост. А нерядко там свистят и куршуми покрай разпределението на бизнеса с паркинги и гаражи.

И второ - авторите на мотивите са убедени, че предложението им "мотивира хората да използват обществен транспорт", и че ще намали броя на гратисчиите. Това размишление е от извънземен порядък. Самата община очевидно яростно не вярва на тези мотиви, защото наскоро станах свидетел на хайка от контрольори, които активно бяха пазени от полиция. Това не говори за знание, че гратисчиите намаляват, а обратното - убеденост, че те ще са повече и въоръжени.

Първият случай не закъсня – за да се защити от яростната атака, гратисчия използва спрей срещу глобителите си. Българският бунт е индивидуален, отчаян и изобретателен. А най-ужасното от всичко е, че градски транспорт ползват най-бедните хора и част от т. нар. средна класа. От другата страна на барикадата, като еничари с жълти елеци, на контрола са поставени гладните, послушни безработни, които изкарват заработката си като рекетират, тормозят, гонят и бият бедните си събратя.

Хората са ядосани, не само защото им бъркат в джоба, а защото всички знаят, че това одиране на кожите е безсмислено. Столицата отдавна може да си позволи дори транспортът да е безплатен, но тогава корупционните схеми ще пресъхнат и котараците ще изтънеят като анорексички. Опитът чрез цената на билета управлението в София да запушва дупки в пробития като френско сирене бюджет на практика ще направи столицата кошмарен за живеене град. Експерти вече прогнозират как в епохата на никога несвършващите ремонти и блокирани кръстовища повечето хора ще се качат обратно на личните си коли и така ще превърнат целия град в непроходим лабиринт. Факт е, че сега да се придвижваш с кола в София стана по-евтино. А това вече освен социално, стана и екологично престъпление.

Трудно е да си българин в тези подли и обирджийски времена. Това е постоянен сюжет в историята. Властта обича да се обогатява на гърба на тези, които са я избрали, в името на по-добрия живот и по-яркото бъдеще.

Пример за това тия дни дава не само пародията, наречена Столична община, която конкурира успешно военния министър, боецът срещу Путин, хибридния земеделец, евроатлантическия селянин Николай Ненчев. Преди часове буквално той успя да дотика мечтата на живота си до парламента - да накара НС да отдели 2,2 милиарда лева за модернизация на армията. Не се оставяйте да бъдете подвеждани - под "модернизация" нашата власт разбира закупуването на стари самолети и кораби, които ще ни бъдат представени като връх на техническото изящество, пък били и те произведени в средата на 70-те години на миналия век. Там, където има сделки за оръжие, винаги има комисионни. Вероятно заради това перчемът на Ненчев се вее така бойко, пренебрегващ законите на гравитацията и на здравия разум. Принципно трябва да го запишем това като теорема - ако реформатор дойде на власт, винаги дръж ръката си върху портфейла, защото иначе той по един или по друг начин ще успее да бръкне в него. Когато трошките дойдат, Ненчев вече дори ще може да се пенсионира, дори да заведе актрисата, която му е шеф на кабинета, на любовен круиз. Мисията ще е изпълнена, а българите одрани до кокал. Въобще струва ли си за куп старо желязо да се теглят заеми, които да отгладуваме ние и децата ни?

Но, както е казал народът, рибата се вмирисва откъм главата. Нека тогава не се учудваме, че една чиновничка, каквато е шефката на инспектората на Министерството на здравеопазването Пенка Белева, била взела 10 хиляди лева заплата за един месец. Нейният бос Петър Москов се направи на ударен, не знаел за случая. Но пък после здравният министър сподели, че "убивал персонала си от работа". Абе какви работни стават тия чиновници, когато трябва да си оправдават прибирането на народни пари, а? Знам, че някой ще каже, че това звучи опростенческо, но ми писна разни мошеници да ми обясняват кражбите по високоинтелектуален начин и задължително с наставнически тон. Алчността се разпознава по блясъците в очите, слюнките в крайчеца на устата и редовното желание народът да бъде изтръскван и държан на ръба, докато тия отгоре си развяват марковите байраци, пардон бардаци. Уж все няма пари, уж все държавата е на ръба, но когато се раздават комисионни, всички си слагат траурните костюми, тъжните физиономии и се правят на препикани мушката. Гадна картинка. Гадна и подла.

И в заключение една история, която ми се вижда показателна за всичко. Ден преди цената на билетчето да стане 1,60 лв., репортаж по бТВ мина озаглавен помпозно: "Армия от контрольори погва гратисчиите в София". И този път, както никога, това не беше някаква медийна екзалтация или жълтория в реално време. Просто репортерката беше изкопирала едно към едно езика на Столична община. Когато видях как описаните малко по-горе 5-6 полицаи придружават трима наплашени контрольори, се замислих колко е истинско заглавието на тв-репортажа.

Властта знаят, че водят война срещу нас.

Кога обаче ще го научим и ние?

Източник: http://avtorski.pogled.info/article/74383/Biletcheto-na-Fandakova-bi-po-alchnost-natovetsa-Nenchev

Да убием бедните!?

Да убием бедните!?

Публикувано на 04.06.2016 @ 12:17

Автор: Светлана Велева

Да се намалят помощите за безработни, изрева вчера бизнесът в лицето на Българската търговско-промишлена палата (Цветан Симеонов). Недопустимо било те да се доближават до размера на средната работна заплата. Така се получавал обратният ефект - вместо да ги стимулира към труд, ги стимулира да търсят начини да се регистрират като безработни, което никак не е добре за една икономика.

Ах, хитреци, вместо да правят пари за бизнеса, щото с тия смешни заплати за себе си масово не успяват, те ходят да паразитират на гърба на държавата и данъкоплатците. Работодатели чак се учудват, че на фона на толкова голям набор от социални придобивки, наетите продължават с немотивираната работа.

Не стига друго, ами минималната заплата била висока. Праговете й, според представителите на бизнеса от БТПП, се вдигали, за да се запълва общественото осигуряване. Тоест, пак тръскаме джобовете на клетия български бизнес.
Не е зле Цветан Симеонов първо да се информира, преди да плещи глупости на килограм. То ясно, че ще лобира за интересите на бизнеса, но поне да е в някакви разумни граници и с аргументи.

Една бърза справка показва, че помощите за безработен, който се регистрира за първи път, или такъв, който не може да си намери работа, са в размер на 7,20 лв. на ден, или 150 лв. на месец. Тази така мотивираща сума, заради която хората в активна възраст предпочитат да не работят, се взима само 4 месеца. Такова обезщетениe получават и хора сами напуснали работата, избрали това примерно, защото работодателите ги експлоатират за сметка на здравето им, да кажем за 500 лева. Тоест, и те не са на „далавера”.

Съкратените пък получават 60 на сто от възнаграждението, което са взимали, според годините стаж. За трудов стаж от 5 до 10 години обезщетението е за период от 8 месеца. Само 2 месеца повече е, ако човекът има 20 години стаж. При средноосигурителен доход от 753 лв., колкото е през последния отчетен месец - това е обезщетение в размер на около минимална заплата. А ако човек е бил на минимална заплата, каквито са стотици хиляди – обезщетението е 252 лв. Да се намали? Та това е сума под прага на бедността! А тези, които взимат 150 лева? Какво по-напред да направят с тях? При средна месечна цена на тока от 70 лв., парно - 80 лв. - и парите свършили. А с какво ще живеят? Тези с по-„високите” помощи може и да успеят, но лишавайки се от всичко друго, като скотове. Да се намали тази символична помощ е равносилно на геноцид спрямо тези хора.

Да не говорим за минималната заплата. Когато от нея се приспаднат осигуровки и данъци, реално работещият взима 329 лв. Това са работещите бедни - да им намалим и без това мизерния доход и да ги убием? А това как ще се отрази на икономиката?

За да взима обезщетение за безработица близо до средния доход, каквото е възмущението на Цветан Симеонов, безработният трябва да е имал над 1500 лева доход, и да е бил съкратен. Ако сам напусне, ще взима 150 лв. Колко ли от безработните са били на такива надници, че да взимат такова обезщетение? И колко често толкова платежоспособни предприятия съкращават масово хора, та да напълнят бюрата с „паразити”? Та малко по-отговорно трябва да се отнасяме към цифрите, фактологията, и най-вече - към съдбите на хората. Подобна позиция, публично изразена от представителна бизнес организация е нагъл цинизъм.

В крайна сметка, ако Симеонов толкова иска да санкционира „паразитите”, в системата на социалното подпомагане е предвидена такава възможност. Ако на безработния взимащ обезщетение му се предложи работа, и той откаже без аргументи, може да му спрат помощите. Но да повторим – трайно безработните НЕ взимат обезщетения – такива се получават само първите 4 месеца, и то по 150 лв. Кой би се отказал от заплата, била тя и 500-700 лв. - колкото плащат повечето работодатели, за да живее в мизерия със смешните обезщетения? В крайна сметка, тези хора не могат по една или друга причина да пробият на пазара на труда или са изпаднали от него, и едва ли животът им е лесен, трябва ли да се проявява жестокост към тях?

Всеки ден в страната 7-8 души правят опит за самоубийство, и 2-3-ма успяват. Голяма част от тях са безработни без надежда. Да им отнемем и малкия шанс за оцеляване? Това не ви е Франция, г-н Симеонов, където за хората без препитание се осигурява квартира и средства, с които да може да си плати сметките, така че да не е лишен, и да има откъде да се „реже”. Неща, които представителна бизнес организация следва да знае.

Ако толкова искат нещо да се промени в социалната система, веднага давам предложение: Може например, да се въведе прогресивно обезщетение. Хората с по-ниско образование да взимат по-ниски помощи. В това има логика, ако приемем, че много роми разчитат на социалното подпомагане, без да са опитали да завършат дори основно образование. Това би ги мотивирало да учат. Защото не може да се третират наравно хора, които са положили труд да учат 12 години, след това и ВУЗ, и такива, които не са направили никакво усилие дори да ходят на училище. Та когато се предлагат идеи, нека поне бъдат конструктивни и базирани на реалността, а не фашизоидни.

Възниква и въпросът – защо праговете на минималната заплата толкова бодат бизнеса, и всеки опит да бъдат вдигнати, биват посрещани на нож? Подобна контра реакция можем да разберем само, ако бизнесът масово осигурява наетите на минимален доход. Това от своя страна е самопризнание, че в голямата си част работодателите плащат мизерни възнаграждения създавайки така работещи бедни, или бели роби – все ще е вярно. А също, че немалка част от бизнеса е в сивия сектор – тоест, осигурява само на минимална заплата, а останалото - под масата. А после защо приходите от корпоративни данъци имат такъв скромен дял. В същото време, депозитите в банките за над 200 хил. лева и милионерите, непрестанно нарастват. И не, сред тях не са нито средно статистическият работещ, нито неработещите „паразити”, предпочели да се регистрират като безработни заради „големите” социални придобивки.

Но така се правят милиони, нали – с ниски разходи за труд и надуване на цената на продукцията.

Източник: Поглед.инфо, http://bulgarski.pogled.info/news/74286/Da-ubiem-bednite

Гратисчиите в столичния транспорт не могат да бъдат глобявани от Центъра за градска мобилност, Законът го забранява

Гратисчиите в столичния транспорт не могат да бъдат глобявани от Центъра за градска мобилност, Законът го забранява

2 юни 2016 | 14:20

Само Йорданка Фандъкова може да издава наказателни постановления, забранено й е да превъзлага функциите си. МВР няма право да отдава държавни служители под наем

Увеличението на цената на билета за градския транспорт в София предизвика бурни реакции в социалните мрежи.  Юристи изразиха мнение, че действията на Центъра за градска мобилност са незаконни.

Публикуваме мнението на адвокат Валентина Каменарска:

1. В случай, че дадено лице не е заплатило цената на билета, то по закон няма право да бъде санкционирано с налагане на административно наказание. 

Столична община няма никакви контролни правомощия по осъществяването на превоза на пътници с МГТ на територията на общината, който превоз е по дефиниция „обществен превоз на пътници“ (арг. § 1, т.1 от Закона за автомобилните превози) и в тази връзка разпоредбата на чл. 34 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен – чл. 101 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), в който изрично е предвидена административнонаказателна отговорност за пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ – предвидени са наказания „глоба“ от 10 лв. (за превоз в населени места), 30 лв. – за междуселищни превози, и 300 лв. – за международни превози.

Уредбата на автомобилните превози в посочения закон, се явява приложима и за масовия градски транспорт (арг. чл. 17, ал.4, т.1 от ЗАвтП). След като в закон е уредена административнонаказателна отговорност за „пътуване без билет“, т.е. без превозен документ, недопустимо е с наредба на общински съвет да се въвеждат нови състави на административни нарушения, невизирани в закона, защото това противоречи на основен принцип в административнонаказателното право, визиран в чл. 2, ал.1 от ЗАНН – само със закон могат да бъдат установявани състави на административни нарушения, като единственото изключение се съдържа в чл. 2, ал.3 от ЗАНН – тя дава възможност на общинските съвети при издаване на наредби да установяват съставите на административни нарушения и наказанията за тях, но ако това е предвидено в ЗМСМА.

И доколкото в ЗМСМА няма предвидени каквито и да било възможности за уреждане на обществените отношения с обществения превоз на пътници (арг. чл. 21, ал.1 от ЗМСМА и обяснимо при наличието на ЗАвтП – бел.с.), общинският съвет няма възможност с такава наредба да предвижда и състави на административни нарушения.

„Център за градска мобилност“ ЕАД без оглед на това, че е дружество с общинско участие има друг ред за събиране на вземанията му, доколкото извършваната услуга е по договор за превоз и цената на същата е цената на билета. Недопустимо е едноличният собственик на капитала в това търговско дружество-превозвач – имайки и качеството на административно-контролен органи и нормотворец на общинско ниво, да обезпечава по този начин тези вземания, и затова развиващите се правоотношения по превоза са изцяло в сферата на гражданското право, дадено лице не е заплатило цената на услугата – не може да бъде санкционирано с административно наказание, което дори е по-голямо в сравнение с това, което законът предвижда (чл. 101 от ЗАвтП) (в тази насока е и Реш. на АССГ по к.н.а.х.д. № 5519/2011 г.). 

2.Кметът на Столична Община е единственият, който има право да издава Наказателни Постановления, но не и да превъзлага функциите си

В чл.34 от Наредбата, са определени лицата, които извършват контрол по редовността на пътниците. Тези лица не са компетентни да съставят актове , а и наказващия орган да издава наказателни постановления. Кметът на Столична община възлага на Изпълнителния директор на ”Център за градска мобилност” ЕАД да определи длъжностните лица, които да осъществяват контрола по редовността на пътниците в обществения транспорт, като актовете се съставят от длъжностните лица – контрольори.

В чл. 39, ал.4 от ЗМСМА, кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. В тази разпоредба ясно е посочен нормативният акт, с който трябва да бъде предвидена възможността за такова „оправомощаване“ и то на заместник кмет да изпълнява правомощията на кмета, вкл. и тези по административно наказване и е очевидно, че с Наредба на общинския съвет това не може да стане, а е необходим само и единствено закон. Още по-малко кметът има право да възлага контролни функции върху частно търговско дружество и по-точно на неговия изпълнителен директор!

3. В чл. 35 ал.5 от Наредбата право да издава Наказателни постановления има кметът на Столична общината или оправомощено от него лице.

В ЗМСМА е предвидил изрична компетентност на Кмета на общината без възможност за „оправомощаване“ (арг. от чл. 44, ал.1, т.9, изр.2 in fine от ЗМСМА). Императивната обща разпоредба на чл. 48, ал.1 от ЗАНН предвижда, че административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган (в случая – от Кмета на СО), като никъде в закона не е допустимо преписката да се разглежда от други органи. 

4. Следва да знаете, че непълнолетните лица от 16 до 18 годишна възраст носят лична административно - наказателна отговорност.

Т.е не могат да бъдат санкционирани техните родители или попечители! Важно е да знаете, че на лица под 18 годишна възраст не може да се налага наказание „глоба”, а само „обществено порицание” и те не подлежат на имуществени санкции-чл.15 ал.2 от ЗАНН. 


5. МВР няма право да отдава държавни служители под наем, на частни търговски дружества, за ползване, с цел събиране на вземанията на търговското дружество.

Буди недоумение следният текст „ Изпълнителният директор на „Център за градска мобилност” ЕАД има право да наема на договорни начала от Столична дирекция ”Полиция” полицейски служители за контрол и опазване на обществения ред при проверки по редовността на пътниците в превозните средства.”

Как се наемат полицейски служители, които са държавни служители, от частно търговско дружество, на какви договори се наемат същите и какви са техните правомощия, когато са наети на договор с частно търговско дружество? Полицейските служители се назначават с конкурс и са държавни служители. Те нямат право да работят с частни търговски дружества на трудов или граждански договор като полицейски служители.

Служителите на МВР нямат право да извършват контролна дейност, както и дейност по опазване на обществения ред по силата на договор! Тази дейност следва да е предвидена в Закон, а не в Наредба, а още по-малко в договор! Ако полицейските служители действат по силата на някакъв договор/ако изобщо може да се приеме, че имат право да работят като някакъв вид охранители на частно търговско дружество/, то те не могат при тази дейност да се ползват от правомощията предвидени в ЗМВР! Държавният СОД е закрит още към 2013г., тъй като МВР не бива да извършва търговска дейност. С работата на сектор „Сигнално-охранителна дейност“ налице е бил конфликт на интереси, поради това той вече не съществува.

Всички дейности от полицейски служители, които те извършват като наети по договор лица от частно търговско дружество са дейности не на полицейски органи, а на граждани и то възползващи се от служебното си положение. Поради това те нямат право да упражняват която и да било от дейностите визирани в ЗМВР, включително да изискват документи за самоличност, да употребяват физическа сила или да задържат лица.

В случай, че действат като полицейски служители, те не могат да придружават контрольорите, а следва да бъдат сигнализирани и извикани на мястото на извършване на нарушението против обществения ред.

Защитата на обществения ред обаче не е някакво абстрактно понятие, за да могат полицейските органи безконтролно да упражняват правомощията , предоставени им от ЗМВР. Невалидирането на билет или карта не могат да обусловят налагане на принудителни административни мерки по съображения за обществен ред или обществена сигурност , тъй като същите следва да са съответни на степента на опасност, която се извлича от конкретните обстоятелства и от личното поведение на лицето. / така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 22.03.2011 г / Т.е. за да бъдете задържани от полицейски служители, следва да е налице реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес /например да сте нападнали контрольора/. 

6. Съгласно конституцията на Република България и правилата за лична свобода и неприкосновеност на гражданите, прави принудителното задържане от контрольор криминално престъпление от страна на длъжностното лице.

Не на последно място следва да се обърне внимание на употребата в множество членове в Наредбата на глоголът „заставя”, като „заставянето” следва да се извършва от контролните органи. Какво означава длъжностното лице да „застави” някой да извърши нещо? На първо място всяко лице, съгласно чл 30 от Конституцията на РБ има право на лична свобода и неприкосновеност, както и да не бъде подлагано на унижаващо отношение-чл. 29 ал.1 КРБ. Физическото посегателство е криминализирано, според българския НК, както и леката телесна повреда, като тя се изразява във всякакво посегателство върху човек, причиняващо му болка/ щипане, стискане, блъскане/.

Криминализирана е принудата- в чл.143 от НК, изразяваща се в това, контролните органи да „заставят” чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт, нередовният пътник да извърши нещо или да търпи нещо против волята си. криминализирана е и заканата, както и лишаването от свобода, каквото е принудителното задържане от контрольор. Гражданите, дори и в качеството на длъжностни лица-контрольори, не могат да ограничават свободата на придвижване на други граждани, нито да извършват т.нар. „граждански арести”. Всяко поведение в този смисъл е престъпление, според българския наказателен кодекс, а осъществилото го лице, отговаря както наказателно, така и за вреди, пред пострадалото лице.

Когато ви съставят акт за пътуване без редовен превозен документ, вие имате право да получите копие от акта, който ви съставят. Подписът ви върху акта не означава, че се съгласявате с него, получаването на екземпляр от акта обаче, значително би улеснила обжалването на наказателното постановление, което се издава въз основа на него. 
Самият акт не подлежи на обжалване. В него са изложени единствено констатации за извършено нарушение, като в последствие въз основа на акта се издава наказателно постановление, което е обжалваемо. Срещу самият акт имате право да възразите, както към момента на съставянето му и подписването му от Ваша страна, така и в три дневен срок, след издаването му.

Ако сте отказали да подпишете акта, то следва същият да бъде подписан от един свидетел, който да гарантира, че сте отказали да се запознаете с него и да получите копие. 

Липсата на подпис на свидетел, който е присъствал лично на съставянето на акта и на нарушението, прави акта абсолютно незаконосъобразен и същият ще бъде отменен от съда. 

Важно е да знаете, че в акта задължително следва да е описано дали сте пътували с превозен документ, който е редовен или съответно не е или изобщо е липсвал редовен документ за превоз. Всяко неправилно дефиниране на нарушението, води до отмяна на наказателното постановление и акта, въз основа на който е издадено същото.

В акта задължително следва да е отбелязано не само че е налице „пътуване без превозен документ“, но и отказ на пътника да заплати билет за еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците, като това е задължителното условие, за да бъде ангажирана отговорността на нередовния пътник.

Адвокат Валентина Каменарска

Източник: http://epicenter.bg/article/Gratischiite-v-stolichniya-transport-ne-mogat-da-badat-globyavani-Zakonat-za-avtomobilnite-prevozi-go-zabranyava/102701/11/0

ЕКСПЕРТЕН ДОКЛАД относно ПОРОЦИ В ПРАКТИКАТА НА ТОПЛОФИКАЦИИТЕ-МОНОПОЛИСТИ

Е К С П Е Р Т Е Н   Д О К Л А Д

по чл. 45 от Конституцията на Република България от

Български граждански енергиен форум

Граждански форум „Промяна“

Гражданско движение „ДНЕС“

Внесен на 16.05.2016 г. в канцелариите на:

ОМБУДСМАНА - с вх. №92-15;

ВСС – с вх. №96-00-239;

НС- с вх. № ПГ-639-00-55;

М-во на енергетиката – с вх. № Е-92-00-359;

относно: ПОРОЦИ В ПРАКТИКАТА НА ТОПЛОФИКАЦИИТЕ-МОНОПОЛИСТИ

 1. Топлофикационните дружества-монополисти отказват да съблюдават разпоредбите на закона (ЗЕ, Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, Наредба № 15/28.07.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, Основните  технически изисквания към абонатни станции с топлоносител гореща вода - гр. София в сила от 15.04.2008 г.) и налагат едностранно собствените си Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са в пълно противоречие със законовите нормативи.

По смисъла на чл. 298 от Търговския закон (ТЗ) те трябва да са част от условията на индивидуален договор. Обстоятелството, че са одобрени от (Д)КВЕР и публикувани не ги прави законосъобразни, след като престъпват върховенството на закона; публичен факт е, че (Д)КВЕР е създаден да обслужва енергийното лоби; а КВЕР пък не е граждански орган съгл. изискванията на Третия енергиен пакет и в този смисъл е нелегитимен. За влиянието на енергийното лоби свидетелства и Определение 3258 от 07.03.2013 г. на 5-членен състав на ВАС. Обстоятелството, че т.н. общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо писмено приемане от потребителите, противоречи на Регламент 2006/2004/ЕО, към чл. 3 на който са прикрепени директиви, вкл. за неравноправните клаузи в договорите (93/13/ЕИО). Ал.3 на чл. 150 на ЗЕ е в същото противоречие. Доколкото противоречат на императивна норма на закона, считаме, че такива „разпоредби” не трябва се прилагат и следва да бъдат прогласени за недействителни и нищожни.

Още за т.н. общи условия: в тях изобилстват неравноправни клаузи, по които, по смисъла на императивната норма на закона, съдът следва да извършва служебна проверка досежно тяхната валидност, допустимост и неправилност; което, за съжаление, съдът по изключение прави. Сочим и Решението на европейския съд по дела С-240/98 г. и С-244/98 г. във вр.с Директива 93/13/ЕИО: общите условия нито са административен, нито нормативен акт. С тях потенциалният потребител не може автоматично да се въвежда като „клиент”. Единствено договорът осигурява обективност и  равнопоставеност  в отношенията между страните!

ПРЕДЛАГАМЕ т.н. общи условия ДА СЕ ИЗКЛЮЧАТ от използване и прилагане в енергийния сектор, защото технико-технологичните правила, както и търговските и облигационните норми, са регламентирани във висшестоящи законови актове (ЗЕ, ЗЗД, ЗЗП, ЗСч. и др.).

 2. Топлофикационните дружества – най-вече тези в София и Пловдив – категорично отказват да сключват с потребители императивно изискуемия писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, произтичащ от чл. 138 от ЗЕ. Съдържанието на такъв договор е регламентирано в чл. 17, ал. 4 и чл.чл. 30 и 31 на Наредба № 16-334/ 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), именно: да бъдат посочени техническите и организационните условия за регулирана доставка на топлинна енергия в съответната абонатна станция, съобразно  външните температури, топлинния капацитет на сградата, конкретното потребление и утвърдения температурен график. Липсата на такъв договор ликвидира равнопоставеността и отваря врата за доставчика-монополист да доставя произволно непоискани количества топлинна енергия; „топлинните счетоводители” да разпределят механично топлинната енергия; и да се иска принудителното й заплащане.

           3. Доставчиците на топлинна енергия (с малки изключения) категорично отказват да сключват императивно изискуемия съгл. чл. 149, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 40 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. писмен договор за продажба на топлинна енергия. Присъединяването към инсталация за доставка на топлинна енергия не е безусловно за определяне на потенциалния потребител като клиент на топлофикационното д-во. Потребителят се превръща в клиент само въз основа на изрично подписан  (и/или присъединяване към) търговски договор за продажба на топлинна енергия. Такъв договор осигурява балансирана защита на правата и на двете страни. Докато общите условия определят общи правила и отразяват едностранно интересите на доставчика.

Предвид особената важност на такъв договор и на осн. на националното и ЕС законодателство, ГД „ДНЕС“ внесе в КЕВР за одобряване образец на договор за продажба на топлинна енергия (вх. № 04-00-116/22.10.2015г.). Показателно е мълчанието на т.н. регулатор повече от шест месеца, което е още едно свидетелство, че т.н. регулатор обслужва енергийното лоби в престъпване на закона.

ПРЕДЛАГАМЕ: липсата на изискуем съгл. чл. 149, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 40 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. писмен договор да бъде ОСНОВАНИЕ ЗА НЕДОПУСТИМОСТ в исково производство.

           4. В практиката си топлофикационните дружества престъпват разпоредбата на чл. 156, ал.1 от ЗЕ (търговското измерване да става на границата на собствеността), а изключението по ал. 3 са превърнали в правило.

Липсват уреди, имащи пряко отношение към измерването и регулирането на реалната консумация по количество и качество на топлинната енергия: топломери на кръговете „отопление” и „битова гореща вода”, водомери пред подгревателите за топла вода, осезатели за поддържане постояна температура на топлата вода и пр. Често данните на уредите, които уж са преминали метрологичен контрол, са с големи отклонения от допустимите граници. Дружествата едностранно налагат практиката топлинната енергия да се отчита и заплаща по топломера на входа на абонатната станция, поставен на изходящата към ТЕЦ/ТЦ тръба. Освен че отчита произволно доставената в абонатната станция топлинна енергия, преминала през топло-обменниците и върната в топлопреносната мрежа, тя няма нищо общо с реално потребената топлинна енергия от потребителите. Ако се пресметне енталпията като съотношение между приложена енергия и извършена работа ще излезе, че багер тегли детска количка.

Топлофикационните дружества не продават енергия, каквото е задължението им по ЗЕ, а само доставят такава, без да се съобразяват с потребностите на потребителите. Доставка и продажба са две различни неща – за  справка чл. 62 от ЗЗП и чл. 9 от ЕО 97/7 за непоръчаните доставки.  Следователно, не са създадени търговски условия за продажба и не е възможно да се отчита и разпределя законо-съобразно и реално колко в действителност е продадената топлинна енергия.

ПРЕДЛАГАМЕ: законодателно да се определят и разграничат понятията „доставка” от „продажба”.

            5. Разпределението на топлинната енергия в сгради етажна собственост се извършва не ОБЕКТИВНО, а чрез МАНИПУЛИРАНЕ И СТЪКМЯВАНЕ на данни и показания. Изготвяните „Дялови разпределения” и „Съобщения към фактури” доказват, че т.нар. дялово разпределение на доставената топлинна енергия се извършва в грубо нарушение на чл. 61 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. и Методиката към нея.  Данните сочат, че:

а) Количеството енергия за технологични разходи НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО се изчислява, в престъпване нормата на чл. 58, ал. 2 и 3 от Наредбата и т. 4 от Методиката. Доставчикът и третото лице-помагач определят „на око” символични технологични разходи без надлежната обосновка от техническата документация на производителя и без провеждане на съответни разчети и измервания. Експертните данни показват, че отчитаните количества технологични разходи са по-малко от топлоотдаването на един радиатор. В действителност те са значително по-големи, но тъй като са за сметка на топлоснабдителните дружества, техният размер се стъкмява като незначителен.

            б) В нарушение на т. 5 от Методиката се стъкмява и специфичният разход за подгряване на 1 куб.м гореща вода. Видно от „Съобщения към фактури” всеки месец той е различен, при положение че, съгласно т. 5 от Методиката, стойността му трябва да е еднаква през месеците на неотоплителния сезон (май–октомври); както и през месеците на отоплителния сезон (октомври–април). Чрез тази манипулация част от произволно доставената топлинна енергия в абонатната станция се прехвърля върху този специфичен разход. В „съобщенията към фактури” на топлофикационните дружества този разход се движи в ПРОИЗВОЛНИ ГРАНИЦИ според количеството употребена топла вода - около 100 и над 100 кВтч. В същност, това е ОБЕКТИВНА ВЕЛИЧИНА, подчиняваща се на физичен закон, формулиран с т.н. калориметрично уравнение T = Q*m*Δt = Q*m* (t¹-t⁰). Като се има предвид, че за водата m = 1 то формулата става T = Q*Δt = Q* (t¹-t⁰).  Следователно за подгряване на 1 м³ вода с 45⁰ С (от 10⁰ до 55⁰) са необходими 52.335 кВтч.

            ИЗВОДЪТ е: извършваното по описания начин разпределение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване по прогнозно определени количества подгрята вода, е НЕРЕАЛНО и ПОРОЧНО. В отчетните документи на доставчика за разпределението се приема, че температурата на изхода на подгревателя за битово горещо водоснабдяване е 55⁰ С, вместо да се регулира и поддържа автоматично, което става с нарочно монтиран осезател на изхода на подгревателя. Поради липсата на осезател, топлата вода няма необходимите качествени характеристики съгл. т. 5 на ал. 1 от чл. 149б на ЗЕ. След 22.30 -23 ч. температурата й драстично пада; а след април температурата й варира около 40⁰ С. Решението на този казус се съдържа в Наредба 16-334 за топлоснабдяването, но съзнателно не се прилага от дружествата, именно: пред подгревателя за БГВ трябва да има монтиран водомер за студената вода (дава информация за Q), при подгревателя трябва да има монтиран сензор за поддържане температурата на БГВ 55⁰ С (за t¹-t⁰) и след подгревателя монтиран отделен топломер за БГВ (неговите показания трябва да се разпределят пропорционално на показанията на индивидуалните водомери за топла вода в имотите на потребителите).

в) Особено драстични са нарушенията при изчисляване на т.н. енергия отдавана от сградната инсталация. В престъпване на закона уредът за търговско мерене (топломер) се поставя не на границата на собствеността, а на изходящата към ТЕЦ/ТЦ тръба! По такъв начин доставчикът доставя топлинната енергия на себе си, но я отчита на клиентите. При разпределението, тази произволно доставяна енергия в сгради етажна собственост едностранно и неправомерно се прехвърля върху т.н. сградна инсталация и специфичен разход за подгряване на 1 м³ вода. Експертните данни сочат, че чрез тази измама на потребителя  се „отчита” доставка на повече топлинна енергия през тънките тръбички на сградната инсталация, отколкото през големите радиатори в имота му. Обикновено в тристаен апартамент съотношението между разгъната площ на тръбите на сградната инсталация и тази на радиаторите е 0.62 м² : 11-13 м^2, а съотношението на отдадената от тях топлинна енергия, според отчетите на топлофикационните дружества, е около 50 % : 50 % и повече. Така се „обосновава” надписването на сметките.

Енергията от сградна инсталация се начислява произволно и претендираното парично задължение е нищожно и недължимо. В по-общ план сградната инсталация е част от четирите фази на топлоснабдяването: 1) производство, 2) пренос, 3) разпределение и 4) потребление на топлинна енергия. Именно чрез нея се извършва разпределението на топлинната енергия в сградата-етажна собственост. От техническа гледна точка тя е обща собственост на обитателите в сградата и с възможност за индивидуално ползване без да се пречи на другите. По отношение на физическата й поддръжка всеки е длъжен да участва, съгласно делът си (чл. 41 от ЗС), тъй като тя се явява акцесорна част към самия имот.

Подходът и уредбата в ЗЕ, касаещ сградната инсталация, е ИЗЦЯЛО ПОГРЕШЕН и ПРЕСТЪПВА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА, конкретно – чл. 17, ал. 3 КРБ – императивна норма на закона, гарантираща неприкосновеност на частната собственост. Ползването е ПРАВО, а не задължение на собственика на вещта. Дори със Закон не може да се задължи едно лице да ползва своя/съсобствена вещ.

Начисляването на „енергия от сградна инсталация“ след 2002 г.  е показателен пример за ПРОИЗВОЛ в резултат от комерсиализацията в топлофикационния сектор. То замести отпадналата ДРУГА ФОРМА НА ГРАБЕЖ, наречена „такса мощност“. Порочното предназначение на „енергия от сградна инсталация“ е да поеме част от произволно доставяната топлинна енергия в абонатните станции, която не се потребява и не може да се поеме от капацитета на отоплителните тела. Това се установява веднага, ако се задължи кой да е топлинен счетоводител да извърши разпределение при стриктно спазване на всички формули в Методиката. Решението на този казус е много просто и нормативно уредено в чл. 138 и чл. 156 от ЗЕ, чл. 17,ал. 4, т. 4 и т. 5  и чл. 29 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването, именно, с договора за присъединяване се определят броя и мястото на средствата за търговско мерене и, че тяхното място е на границата на собственост, т.е. при последната спирателна арматура на изхода на абонатната станция.

ПРЕДЛАГАМЕ: с поставянето на отделен топломер на кръг „отопление“ (ВОИ) на изхода на абонатната станция преди спирателната арматура към сградната инсталация, произволът „енергия от сградна инсталация“ автоматично отпада. Този топломер ще отчита РЕАЛНО топлинната енергия, влязла в сградната инсталация, разпределена по отделните имоти и ПОТРЕБЕНА РЕАЛНО от съответните потребители и от общите части на сградата. Този въпрос нормативно трябва да се уреди с ИЗМЕНЕНИЕ и ДОПЪЛНЕНИЕ на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.

6. Топлофикационните дружества с настървение НЕПРАВОМЕРНО начисляват лихви върху недоказани по основание, размер и пр. финансови претенции. Задължение за лихва не може да възниква без да е налице условието за акцесорно задължение. По икономическото си съдържание лихвата е форма на доход, когато парите са в качеството на стока, а не на платежно средство. Т.е. лихвата е цена на парите, когато са предмет на кредитна сделка. От казаното е видно, че нито едно от тези условия не е налице в отношенията между топлофикационните дружества и потребителя. Няма подписан договор за продажба на топлинна енергия, т.е. няма сделка. Дори да има сделка, тя ще е търговска (за продажба на стока или услуга), а не кредитна (за продажба на пари). Очевидно лихвата няма приложно поле и всички претенции за лихви от страна на монополиста са неоснователни.

Освен това потребителите системно не получават легитимни документи, издадени от топлофикационните дружества за парични задължения. Никъде в тях не стои подпис на потребителя като знак за съгласие и приемане на такива задължения. Когато данните за потребена и разпределена топлинна енергия са неверни и манипулирани, а това безспорно е така, потребителите нямат безспорно доказано парично задължение към топлофикационното дружество и поради това не дължат и лихви. Иначе казано, претенцията не може да се смята за доказана, както по размер, така и по основание, само на базата на индивидуална сметка, едностранно  „изчислена“ от дружеството-монополист по начин, посочен в издаденото от него „Съобщение към фактура”.

В общите си условия за продажба топлофикационните дружества записват, че при просрочване на задълженията си купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Тъй като става въпрос за отношения между продавач и купувач по търговска сделка, то следователно лихва не се дължи, а обезщетение. В тези случаи формата на обезщетение е неустойката, която обаче изрично трябва да се договори в задължителния договор за продажба на топлинна енергия.

За сравнение, в практиката на ВАС по производство във връзка със сметки на ЧЕЗ е постановено, че начисляване на лихви по прогнозни сметки е нищожно (Решение № 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. състав на ВАС). Решението би следвало да касае и топлофикационните дружества. По закон мораторна (наказателна) лихва, в т.ч. за забава, може да се налага само върху действително доказани пропуснати ползи, а не върху предполагаеми прогнозни сметки, тъй като в тях цифрите и данните не са действителни. Т.е. изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД, което се потвърждава и в правната норма на ЗЕ чл. 154, изречение второ.

ПРЕДЛАГАМЕ този въпрос категорично да се уреди с актуални изменения в ЗЕ, ЗЗД и ЗЗП.

           

7. Естествен резултат от посочената ПОРОЧНА ПРАКТИКА е завеждането на множество дела от доставчици срещу потребители. „Топлофикация-София” ЕАД, например, средномесечно завежда над 3 000 дела, като мобилизира екипи от юристи от цялата страна. По такъв начин е създадена СИСТЕМА НА ТЕРОР над потребителите в която съзнателно участва съдебната власт.

Процедурата стартира със заповед за изпълнение, срещу която голяма част от потребителите – било поради незнание, напреднала възраст, безпомощност, липса на ориентация и др. – не са в състояние да реагират и по такъв начин стават жертва на принудително изпълнение със всички зловещи последици, в т.ч. попълване контингента на клошарите. Тази ПОРОЧНА ПРОЦЕДУРА престъпва императивната норма на чл. 6 на ЕКПЧОС, защото с издаването на заповед по чл. 410 от ГПК въз основа само на недоказана претенция, потребителите се лишават от неотменимото им право на справедлив и публичен процес. А Конвенцията има предимство пред вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5 (4) на КРБ.

Дори и съдът да е сезиран да изследва произхода на твърдения дълг, чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК го задължава действията му да не противоречат на закона и добрите нрави, т.е. препраща към чл. 26, ал. 1 от ЗЗД: „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.”

Процедурата по чл. 410 от ГПК е ПОРОЧНА и защото престъпва императивната норма на Регламент (ЕО) 805/2004 като допуска издаването на заповед за изпълнение без да е настъпило „безспорно вземане”. Този регламент изрично дефинира понятието „безспорно вземане” като следствие от „съдебно решение или документ подлежащ на изпълнение при изричното съгласие на длъжника”.

Позоваваме се и на основанието на чл. 2, пар. 1, вр. чл. 3, т. ”Конкуренция” и  чл. 2, пар. 2, вр. чл. 4, пар. 2, т. „Енергетика”, т. „Правосъдие” и т. „Защита на потребителите” съдът задължително да прилага правото на ЕС. Защото самото  „Заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК” е вече нарушение на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС (непозволена държавна помощ); в приложенията към тях липсва писмен договор като възможно основание за твърденото задължение, съгл. чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС (неравноправна клауза, водеща до нищожност по Директива 93/13/ЕС).

Иначе казано, заповедите по чл. 410 ГПК се издават при липса на компетентност, тъй като не е приложено правото на ЕС. Релевантните норми на ЕС са с императивен характер, имат пряко приложение и са в сила от 03.03.2011 г. (Трети енергиен пакет, съдържащ 3 регламента и 2 директиви, чл. 27 Директива 2011/83/ЕС и практиката на Европейския съд в областта на енергетиката).

ПРЕДЛАГАМЕ процедурата по издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК да се прогласи за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА и НИЩОЖНА, каквато е в действителност по силата на правото на ЕС.

8. Срещу потребители, които възразяват срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, енергийните монополисти незабавно завеждат дела. Разглеждането и решаването на тези дела е пълна пародия. Магистратите назначават вещи лица само въз основа на претенцията на „взискателя”, преди искът да е доказан по размер и основание. Исканията на потребителите за съблюдаване върховенството на закона се третират като „неоснователни” и се отхвърлят. Тази ПОРОЧНА ПРАКТИКА предопределя болшинството решения, които облагодетелстват монополиста. Експерти сочат, че така се „решават” над 95 на сто от исковете на енергийните монополисти.

В съдебните заседания отношенията между процесуалните представители на монополиста и съдебния състав са фамилиарни, а отношението към ищеца и неговите представители е високомерно и респектиращо. По такъв начин се създава особено самочувствие у „взискателите” – те са недосегаеми от закона. Показателни в това отношение са изказванията и поведението на бившия изпълнителен директор на „Топлофикация-София” ЕАД г-н Стоян Цветанов. В рамките на широко проведена през 2011-2012 г. медийна кампания, той си позволи публично необосновани, обидни квалификации и закани по адрес на потребителите. Заканите му зловещно ескалират в интервю във в. „Монитор” от 22.10.2012 г. Точно такова поведение дава основание на журналиста Георги Великов от в. „Труд” да алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”. Връх на наглостта на г-н Стоян Цветанов е признанието му на 09.02.2011 г. по една от националните телевизии, че ръководството на „Топлофикация” провело среща с ръководството на Софийския градски съд с искане за ускоряване решаването на заведените дела. 

Налице, следователно, е правдоподобно предположение за „топла връзка” между енергийни фирми и магистрати. А това вече е скандал и ОЧАКВАМЕ ОТ КОНТРОЛНИЯ ОРГАН НА ВСС надлежната реакция. Впрочем, подписалите настоящия доклад Граждански организации, могат да предоставят множество конкретни факти за предполагаемо „обслужване” на енергийни монополисти от страна на магистрати. Стига ВСС да поиска да ги разгледа в ОТКРИТО ЗАСЕДАНИЕ.

9. Допълнителна аргументация досежно ПОРОЦИТЕ на съдебните състави при разглеждане и решаване на дела по искове на енергийни монополисти:

а) Поради липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца-монополист, третото лице-помагач и ответника, исковете би следвало да се отхвърлят като недопустими. Обикновено те са с правно основание чл. 124, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 154 от ЗЕ. Правото на топлоснабдителното дружество по чл. 154 от ЗЕ се обуславя от наличието на валидно задължение за заплащане на доставена топлинна енергия. За да бъдат конституирани потребителите като ответници, необходимо е преди всичко съдът да установи дали имотите им, както и сградата, в която са тези имоти, са присъединени към топлопреносната мрежа съгл. нормата на чл. 138 от ЗЕ въз основа на писмен договор, съдържанието на който е императивно регламентирано в чл. 17, ал. 4 и чл. 30 и 31 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.

По делата ищецът-монополист не представя никакви доказателства за валидни и законосъобразни правоотношения по чл. 154 във вр. чл. 153 от ЗЕ между ответника и ищеца и третото лице-помагач. А съдебните състави обикновено приемат голословните твърдения на ищеца-монополист, че това било решено с Общите условия. В исковите молби обаче категорично липсват:

- изрично изискуемият се по чл. 138 от ЗЕ писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа;

- изрично изискуемият се по чл. 149, ал.1 т.6 от ЗЕ  и чл. 40 от Наредба 16-334/ 2007г. писмен договор за продажба на топлинна енергия на клиентите;

- акт за избор на лице, регистрирано по реда на чл. 139-а от ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. Недопустимо е съдебните състави да приемат, че представяните от ищеца-монополист протоколи от общите събрания на етажните собствености и договори от 2001 г. заместват този акт на избор, най-малкото поради обстоятелството, че към 2002 г. не е бил наличен регистърът по чл. 139-а от ЗЕ, приет с изменението на закона на 08.09.2006 г.

Липсата на посочените актове води до липса на правно основание за доставка на топлинна енергия от страна на ищеца-монополист, както и за извършване на дялово разпределение от страна на топлинните счетоводители. Всички издадени от тях „съобщения към фактури”, „дялови разпределения” и пр. документи следва да се приемат за нищожни на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липсващо основание и липсващо съгласие на страните.

Въз основа на горното считаме и ПРЕДЛАГАМЕ: съдебните състави да не конституират потребителите като ответници по предявяваните срещу тях искове с правно осн. чл. 124, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 154 от ЗЕ, поради липса на правно основание за завеждането на иска.

б) Въз основа на анализа на същността и основанията да се начисляват лихви по претенции за твърдени вземания, направен в т. 6 по-горе, считаме че докато няма подписани законово регламентирани договори за присъединяване и за продажба на топлинна енергия между топлоснабдителните дружества и потребителите, на съда следва да се дадат ясни указания да не приема за разглеждане подобни искове. 

в)„Топлофикация София“ЕАД съставя документи с недостоверни данни досежно търговските и финасовите си отношения с потребителите. Т.н. „главен отчет“, изготвян от топлофикационното дружество, съдържа неверни и недоказани данни за действително потребена топлинна енергия и за размера на технологичните разходи. Той отразява произволно доставена топлинна енергия. Използваните „съобщения към фактури” не съществуват в документния оборот, не отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и съдържат нагласени данни. Те са документи с невярно съдържание и представени пред съда, представлява престъпление по чл. 310 от НК, респ. чл. 314 от НК на длъжностните лица на ищеца-монополист, съставили документа. 

Същото е и за „дяловите разпределения” на топлинните счетоводители. Т.н. „Съобщения към фактури” и „Дялови разпределения” не съставляват документи по смисъла на чл. 179, нито по чл. 180 от ГПК, нито по Закона за счетоводството. Те са обикновена принтерна разпечатка, без да са отбелязани данните на съставителя, без подписи на страните или техните представители, без достоверна дата на връчване, и пр.

Изготвяните „извлечения от сметки”, не отразяват действителни счетоводни операции, защото източникът им вероятно е някаква оперативна информационна система, но не и счетоводна. Нито един потребител няма счетоводна партида в счетоводството на доставчика, а единствено тя може да послужи като достоверен източник за задължения и заверения. В това отношение Решение № 155/13.03.2007 г. на ВКС е категорично: при предявяване на дълг дружеството следва да представи първични счетоводни документи, от които да е видно откъде произтича дълга и каква е неговата структура. В търговските взаимоотношения единствените документи, които създават и коригират задължения, са фактурите, дебитните и кредитните известия. Те са и основания за данъчни задължения, които не могат да бъдат заобикаляни с посочените нелигитимни документи. Топлофикационните дружества не представят и доказателства, че потребителите им са дали съгласието си да се извършва авансово плащане по съобщения към фактури, съгласно чл. 53 от ЗЗП.

ПРЕДЛАГАМЕ да се изиска от съдебната власт, от Столичната община, от другите собственици на топлофикационни дружества и съответните контролни органи да приложат ефективни мерки за прекратяване на горната порочна практика, която престъпва императивни норми на закона.

          г) В документите по исковите претенции липсват доказателства, че уредите за търговско измерване (топломери и водомери) отговарят на изискванията на ЗЕ, Закона за измерванията и съответните подзаконови нормативни актове (чл. 49, ал. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, във вр. чл. 9 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване (ДВ, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г.), във вр. чл.чл. 149-172а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 07.11.2003 г.).

Липсват доказателства за наличието на уреди, имащи пряко отношение към измерването и регулирането на количеството и качеството на топлинната енергия (топломери на кръговете „отопление” и „битова гореща вода”, водомери пред подгревателите за топла вода, осезатели за поддържане постояна температура на топлата вода и пр.). Когато такива уреди са налице, данните, че уж са преминали метрологичен контрол, са с големи отклонения от допустимите. 

При липсата на годни уреди не е възможно законосъобразно и реално да се отчита и разпределя доставена от ищеца-монополист топлинна енергия. Това също се пренебрегва от съдебните състави и от вещите лица.

д) Исковите претенции се основават на твърдения за доставени от ищеца-монополист количества топлинна енергия в сградите етажна собственост и за дялово разпределение на тази енергия между собствениците на имоти в сградата. Ищците-монополисти не представят доказателства, че тази доставка е извършена от законна абонатна станция, комплектована и настроена да осигурява  регулирана доставка на топлинна енергия  съобразно  външните температури, топлинния капацитет на сградата, конкретното потребление и утвърдения температурен график.  Ищците не представят и нито едно доказателство за наличието на първични електронни отчети на средствата за търговско измерване (топломери и водомери) и то поставени на границата на собствеността, съгласно законовите разпоредби. Вместо тях се представят записи на данни, включени в „Извлечение от сметки”, съставени от ищеца-монополист; и дяловите разпределения, съставени от третото лице-помагач.

Следва да се отбележи, че монтираните в повечето абонатни станции топломери разполагат с памет, регистрираща всички отчетени данни за период до 10 години назад. Текущите отчети на топломерите, както и справките за записаните в паметта данни се извършват по електронен път с помощта на защитен софтуер на производителя, който дава възможност и за разпечатки на хартиен носител на всички данни. Такива разпечатки не се представят от ищеца!

Някакви длъжностни лица преписват (вероятно с корекции, за което са налице обосновани предположения) отчетените данни и въз основа на това се изготвят сметките на клиентите. Това е грубо нарушение на изричната забрана по чл. 49, ал. 7 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, която гласи: „Не се допуска търговско измерване на количеството и параметрите на топлинната енергия по записи на данни от показващи уреди”. В документите на ищците-монополисти липсва справедливия принцип – да се заплаща само това, което е измерено по надежден и безспорен начин.

Липсват отделни топломери на енергията за топла вода и отопление и измервателни уреди с фиксиращи показания, съгласно чл. 21 от ЗЗК и чл. 9, пар. 3, б. ”б” от Директива 2012/27/ЕС. В тази насока са и разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 година, която забранява неоправданото стимулиране на обеми на потребление и задължава въвеждането на системи за отчет на консумираната от отделните потребители енергия въз основа на „индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време на използване”.

           За съжаление всичко това се приема безкритично от съдебните състави. Липсата на  доказателства в исковите претенции за реално доставена топлинна енергия, съгласно конкретното потребление от клиентите; както и годно търговско измерване на количеството и качеството на топлинната енергия, която се твърди за доставена, също се подминава от съдебните състави – услужливо в полза на ищеца-монополист.

          е)  Ищците-монополисти не представят писмени договори с ответниците-потребители, от които да е видно откъде произтичат облигационните им отношения с тях, съгл. чл. 16 от ЗЗД. Тази липса те заместват с твърдението, че съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 42  от ДР на ЗЕ съответния собственик на процесния имот е клиент на топлофикационното дружество. Тази разпоредба влиза в колизия с разпоредбата в ЗЗП, където в пар. 1 има изрична императивна норма, съгл. която се прилага по-благоприятната за потребителя разпоредба. Тази норма е транспонирана от Директива на ЕС за защита на потребителите, съгл. Регламент 2006/2004 на ЕО.

Иначе казано, налице са две норми – и двете с приоритет над разпоредбата в ЗЕ по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗНА. От друга страна разпоредбите в ЗЗП и Директивата на ЕС напълно кореспондират с чл.13 от Регламент(ЕО) 2006/32, чл. 32, чл. 17, ал. 3 и чл. 19 от КРБ, чл. 8 от ЕКЗПЧОС за която има утвърдена съдебна практика (Теория и практика на ЕСПЧОС от Ван Дайг), чл. 16 от ЗЗД, чл.38 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), чл. 149 (1) т.6 от Закона за Енергетиката (ЗЕ), чл. 38, т. 2, чл. 40 и чл. 42  от Наредба 16-334. Твърденията на ищците обаче са типичен пример за опит за придобиване на недопустима държавна помощ в полза на търговско дружество (чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС).      

ж) Съществена роля за манипулиране на съдебния процес играят вещите лица. Много от тях са без необходимата квалификация, пристрастни са към ищеца -монополист и черпят данни само от него, напълно формално изготвят т. н. експертизи и са неконтролируеми. Без охота и формално анализират и отговарят на въпроси на ответната страна. За това съдействат и съдебните състави, които ги  назначават; назначават за вещи лица вкл. служители на заинтересовани страни, на фирми за дялово разпределение, което е недопустимо. Освен това съдът много трудно допуска въпроси и искания на ответната страна за уточнения. По такъв начин съдът предрешава изхода на делото в полза на ищеца-монополист.

Съществен момент в болшинството „експертизи” е липсата на анализ. Преразказва се нормативната уредба и безусловно се потвърждават претенциите и „изчисленията” на ищеца-монополист. В тях липсват проверки от първоизточници и обективен анализ на събраната информация. В такива „експертизи” липсва всичко онова, за което става въпрос по-горе – наличие на договорни основания, оценка на състоянието и настройката на абонатните станции, състояние и местоположение на уредите за търговско мерене, анализ на данните за отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, преизчисляване на специфичния разход за подгряване на 1 м³ вода, наличие, разположение и годност на регулиращата арматура, изчисляване на технологичните разходи и т.н. Всичко се върши в угода на ищцовата страна. Главната цел е съдебният състав формално да приеме експертизата, за да може да се легитимира и присъди недължима претенция. Интересно също така е, че в съдебните заседания т.нар. вещи лица застават на катедрата на ищеца-монополист вместо на неутрално място! И съдът приема за нормално всичко това...

Пристрастните и некомпетентни съдебни решения създават огромно обществено напрежение и обричат хората на мизерия и отчаяние. Те представляват и грубо погазване на ЧОВЕШКИТЕ и ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА, и отказ от правосъдие! 

           ПРЕДЛАГАМЕ на Висшия съдебен съвет да организира и проведе сериозно обучение на всички членове на съдебните състави, разглеждащи и решаващи дела с предмет „енергетика”; както и да извърши подбор на вещи лица с правни знания и култура, да се определят изисквания към експертизите и обективни критерии за оценката им. Подписаните представители на граждански организации сме готови да окажем съдействие с квалифицирани експерти в техническата и счетоводната области.

- - - - - - -

Уважаема г-жо ОМБУДСМАН,

Търпението и поносимостта на гражданите са изчерпани. Доколкото действията и подходите на „компетентните органи” са несистемни и лобистки, доколкото представляват драстично престъпване на върховенството на закона и водят до толериране на форми на геноцидно насилие, ние, представителите на българските граждани и потребителите на енергия сме категорични, че повече няма да търпим „управленски” решения, които не водят до равнопоставеност, обективност и прозрачност в отношенията между енергийните монополисти и потребителите.

Всички проблеми в енергийния сектор са разрешими. Искаме това, което някои „компетентни органи” не искат: а то е оздравяване, стабилизиране и нормализиране дейността на енергийния сектор. Необходима е воля и действие от останалите отговорни компетентни лица, които все още имат решимостта да отстояват клетвата, която са положили по чл. 76 ал. 2 от КРБ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа”.

На основание чл. 45 от КРБ изискваме от НС да разгледа настоящия ЕКСПЕРТЕН ДОКЛАД ведно с ПРЕДЛОЖЕНИЯТА, като на основание чл. 1 ал. 2 от КРБ се възложи на граждански експертни групи НЕПОСРЕДСТВЕНО да участват във всички етапи от подготовката на законодателните изменения, допълнения и организационните мерки, чрез които да се решат следните неотложни проблеми:

1. Незабавно налагане законовото задължение – което дружествата упорито отказват да съблюдават – за сключване на договори с потребителите на топлинна енергия за присъединяване към топлопреносната мрежа (чл. 17, чл. 30 и чл. 31 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването (НТС).

2. На основание на договорите за присъединяване, незабавно сключване на договори за продажба на топлинна енергия с потребителите  (чл. 149 ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 38, т. 2 от НТС).

3. Всички абонатни станции да се оборудват с пълната екипировка, гарантираща регулирана доставка на топлинна енергия според прилагания температурен график (чл. 12, т. 1 от НТС), външните температури, реалното потребление от потребителите и топлинния капацитет на отопляемите обекти (чл. 29 ал.2, т. 3 от НТС). Във връзка с това да се извърши и съответната настройка на абонатните станции (чл.34 ал.2, т. 2 от НТС); да се съставят необходимите досиета за всяка абонатна станция поотделно.

4. До м. септември 2016 г., т.е. до началото на следващия отоплителен сезон (2016-2017 г.) в абонатните станции да се монтират на границата на собствеността (чл. 156 ал. 2, т. 3 от ЗЕ и чл. 156 ал.1) отделни топломери за кръг „отопление” и кръг „битово горещо водоснабдяване” (БГВ)  съгл. чл. 17 ал.4, т. 4 от НТС.

5. Във всички абонатни станции да се монтират водомери пред подгревателите за БГВ и температурни осезатели след подгревателите.

6. Безусловно въвеждане на ежемесечно отчитане и разпределение на консумираната от потребителите топлинна енергия.

7. Отпадане на противоправните годишни дялови разпределения и „съобщения към фактури”. Последните да се заменят със законна „фактура”, съгл. изискванията на Закона за счетоводството и Търговския закон.

8. Откриване на лични счетоводни партиди на потребителите в счетоводствата на топлофикационните дружества.

9. Отпадане и разпускане на т.н. топлинни счетоводители.

10. Технологичните разходи да се посочват във всяка фактура по изчислителен път.

11. Отпадане на измисленото понятие „топлинна енергия от сградна инсталация” поради безпредметност; поставянето на отделен топломер за кръг „отопление” го обезсмисля.

12. Прекратяване начисляването на лихви от страна на монополистите и заместването им с неустойки. Това следва от условието да има подписан търговски договор (за продажба на енергия) между енергийното дружество и потребителите

13. Разпускане на незаконния корупционен КЕВР; поемане на регулаторните функции от Гражданския регулаторен орган, избран от Българския граждански енергиен форум в състав от граждански утвърдени хабилитирани лица в съответствие с разпоредбите на Третия енергиен пакет.

14. Създаване на органи за медиация към Гражданския регулаторен орган и общинските съвети с равнопоставено участие на представители на легитимните граждански сдружения.

            15. Осигуряване на възможност за отказ от услугата топлоснабдяване без каквито и да било утежнения за потребителите.

            16. Спешно да се подготви нова Наредба за топлоснабдяването, която да се приеме след задълбочено обсъждане с участието на легитимните граждански организации.

            17. Висшият съдебен съвет да организира и провежда системно обучение на съдебните състави, разглеждащи дела в материята „енергетика”. Временно да се прекрати решаването на всички изпълнителни и граждански дела, заведени от енергийни дружества срещу потребители, до приемането на съответстващи на върховенството на закона норми в материята „енергетика”.

18. Незабавно да се спрат всякакви намерения и подготовка за отдаване на концесия управлението на „Топлофикация-София“ ЕАД. Топлофикационната система на София не е самоцелна търговска верига, а жизнено важна инфраструктура, изграждана със средствата и прякото участие на гражданите на столицата. Тя има социално, а не толкова комерсиално предназначение. Исторически е доказано, че най-бандитските и безконтролни форми на ограбване на местни и национални ресурси са концесиите и чуждото управление.

Разрешаването на тези неотложни проблеми ще е и първата реална стъпка към възстановяване върховенството на закона в енергийния сектор.

- - - - - - -