Съдът реши окончателно: Таксата за включване на тока е незаконна!
11.08.2015 г.
http://www.vks.bg/Reshenia/2TOR99_15_07_2015.pdf
http://www.ataka.tv/clips/9dabfdbe5e9aa44a14a86f67df74b397b8c07151.mp4
http://www.ataka.tv/видео/съдът-реши-окончателно-таксата-за-включване-на-тока-е-незаконна-г-c11467.html
ВКС отмени 13 клаузи от общите условия на EVN. Но ЕВН още наглеят!
11:31 | 11 август 2015 | | / Редактор Лилия Чалева
 |
Клиенски център на EVN
Сн.: БГНЕС |
Върховният касационен съд отмени окончателно и без право на обжалване прилагането на 13 клаузи от общите условия на EVN България Електроснабдяване.
Това съобщиха от Сдружението за правна помощ на потребителите, предаде Дарик.
Сред клаузите, атакувани в съда
като неравноправни, е и такса включване. Окончателното отпадане на 1/3 от общите условия ще доведе до значими последици в отношенията доставчик-потребител на ел. енергия за всички потребители в страната, заявиха от сдружението.
В изпратена до медиите позиция от електроснабдителното дружество уточниха, че голяма част от цитираните клаузи вече или не се прилагат в пълния им смисъл или са променени, но ще се съобразят с решението на съда и ще отстранят в указания срок действието на отменените.
От EVN обаче допълват, че клиентите в Югоизточна България
ще продължат да заплащат цена за възстановяване при прекъсване на снабдяването поради неплатена в срок от тях енергия.
Източник:
http://plovdiv.dir.bg/news.php?id=19752822
"EVN обаче допълват, че клиентите в Югоизточна България
ще продължат да заплащат цена за възстановяване"
Тоест ЕВН не им дреме за решението на ВКС, нали?!?!?
Такса ”включване” на ЕВН изключена, ама не съвсем...
13:15 | 11 август 2015 | Общество / Автор Лилия Чалева
Върховният касационен съд отмени окончателно и без право
на обжалване прилагането на 13 клаузи от общите условия на “EVN
България Електроснабдяване“.
Това съобщиха в Пловдив юристи от от Сдружението за правна помощ на потребителите" (СППП). Според председателя му Димитър Деков, всички 13 атакувани в съда клаузи са отменени, предаде БТА.
На първо място той посочи таксата за възстановяване на електроснабдяването, която от петък вече не може да се изисква. Това
е сумата, която клиентът плаща, за да му включат отново спряното
електроснабдяване. А то се спира, ако изтекат десет дни след срока за
плащане на сметката и не е платено.
"Спирането на тока трябва да е крайна мярка, а към момента не се предвиждат други по-леки мерки", твърди Деков.
Клаузата за такса "включване" също се отменя, но проблем в момента е дали наистина таксата отпада.
Юристите от СППП твърдят, че от петък такса "включване" е в миналото, но от EVN -Електроснабдяване са категорични, че ще продължат да я събират при прекъсване на снабдяването поради неплатена в срок сметка за ток.
От компанията се позовават на "действащия чл. 62, ал.1 от Общите
условия на мрежовото дружество EVN България Електроразпределение, което
извършва действия по електросъоръженията и което реализира въпросните
разходи за транспорт, техника, труд, материали".
Цената за възстановяване винаги се е заплащала от клиентите към мрежовото дружество, а не към снабдителното дружество, твърдят от EVN.
Юристите от сдружението обявиха, че тази такса е включена при ценообразуването и тя не се дължи.
Според съдебното решение EVN вече ще носи отговорност и ако клиентите нямат ток повече от 24 часа по независещи от тях причини, коментират адвокатите.
Що се отнася до останалите отпаднали клаузи в Общите условия, от EVN нямат претенции и казват, че така или иначе осъвременяват в момента политиката си и де факто изпълняват новите изисквания.
Такъв е примерът с чл. 17, ал.9, (касаещ едномесечния срок за подаване на възражения срещу фактури
за електроенергия), който преди три седмици беше вече отменен от
ВКС по сходна жалба на Комисията за защита на потребителите.
Тогава EVN отбеляза, че въпреки наличието на този текст в действащите
Общи условия, дружеството отдавна е наложило в практиката си да
приема възражения срещу фактури и след изтичане на един месец от
издаването им.
Затова в проекта на нови Общи условия за клиентите вече няма
ограничение за подаване на възражение срещу фактура, като за периода на
разглеждане на възражението компанията няма право да изисква
прекъсване на захранването на клиента.
СППП ще сезира всички държавни институции за крайното решение на ВКС и ще задействат процедура за налагане на нарушение при неизпълнение на съдебното решение.
От сдружението предвиждат разкриването на техни приемни и в други
областни градове, както и организирането на разяснителни кампании, с
които да информират гражданите за това решение и в същото време да ги
призоват да се обръщат към тях с колективни искове.
Източник:
http://dnes.dir.bg/news/evn-varhoven-casatzionen-sad-obshti-uslovia-19754091
Когато има закъснение от страна на абоната да си погаси задължението за използвана електроенергия, ЗЗД и Търговския Закон предвиждат начисляването на ЛИХВА! Принудителното изключване на тока се предвижда при 2 незаплатени сметки! А принудителната административна мярка спиране на електроподаването преди тези срокове е абсолютно престъпление и си е изцяло самоуправствено решение и действие на терористичните ЕРП-та. Ето защо, тъй като това е незаконна и непоискана "услуга" за нея не се дължи никаква такса! Кратко и ясно! Запомнете, за закъснението се дължи единствено ЛИХВА! При топлофикация пък не искат да те изключат и при двадесет годишни неплатени сметки и дори при липсата на Договор или при изрично писмено заявено желание за прекратяване на такъв. И продължават да изпращат фактури. Преценете защо!?
Baal_Zamon ( регистриран )
11.08.2015 17:08
Значи, съдът забранява, но те пак ще си я събират тази такса, така ли да го разбирам?!?!?Тоест те не попадат под юрисдикцията на нашия СЪД???
РБ ( нерегистриран )
11.08.2015 17:17
Точно така излиза, пак щели да си вземат таксата. Ама тези наистина заслужават да вземем сопите и да ги изхвърлим от страната.
Емиграция ( нерегистриран )
11.08.2015 16:23
"В този смисъл отпадането на чл. 34 ал. 1 от ОУ на "EVN България - Електроснабдяване" не променя необходимостта от компенсиране на разходите за преустановяване и възстановяване на захранването, както е било и досега, лаконично обясняват от австрийската компания."
Такава наглост само от чужди инвеститори в най-бедната страна от ЕС! Съда отменя плащането на тази такса, обаче те отказват да се съобразят с решението на съда и го обявяват публично! Е кажете, какъв интерес имаше народа и държавата от чужди ЕРП-та, който са и монополисти, никакъв пазарен принцип няма при тях? И какво става с ЧЕЗ и другото ЕРП, които имат сходни общи условия, нима това решение на съда не важи и за тях? Или за всяко ЕРП със сходни условия трябва да се точат дела по 10 години?
Ето и друг материал за ЧЕЗ престъпленията:
http://fotovoltaikbg.blogspot.com/2015/08/blog-post_24.html
Ето публикуваното Решение на ВКС:
http://www.vks.bg/Reshenia/2TOR99_15_07_2015.pdf
Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
София, 15.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,
Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети юни
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 617/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 630 от 31.10.2014 г. по в. гр. д. № 854/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1065 от 06.06.2014 г. по гр. д. №
1697/2013 г.
С първоинстанционния акт са уважени предявените от К з п, [населено място] искове с правно основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 З., като е прогласена нищожността на клаузата на чл. 17, ал. 9 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], [населено място]; разпоредено е търговецът да преустанови прилагането на тази клауза и да я отстрани от Общите условия, както и да огласи диспозитива на решението за своя сметка чрез 5 броя съобщения, поместени в официалния сайт на дружеството и в един национален всекидневник – в. „Новинар”, в едномесечен срок от влизането му в сила. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че оспорваната клауза от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], [населено място] е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 З. с твърдението за липса на предпоставките за това, доколкото законовата уредба на продажбата на електрическа енергия – чл. 91 и чл. 93 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.); чл. 128 и чл. 131, ал. 3, 4
5 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (действаща) и чл. 98а от Закона за енергетиката – предоставя на потребителите възможността да влияят върху съдържанието на договора и предвижда и гарантира индивидуалното им участие и влияние при договарянето на разпоредбите. Според касатора, неупражняването на правото да договаря индивидуално не води до извод, че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите, нито че същите не са уговорени индивидуално.
В касационната жалба е релевирано оплакване и за недостатъчност на мотивите на въззивния съд относно приетото от него значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а така също и за липса на мотиви относно обстоятелството, че дори и при обявяване на процесната клауза от Общите условия за нищожна поради неравноправност, то това би намерило приложение единствено по отношение на битовите клиенти на [фирма], [населено място], ползващи се от закрилата на Закона за защита на потребителите, но не и за клиентите му-юридически лица.
Като нарушение, водещо до неправилност на обжалвания акт, касаторът посочва и несъобразяване на основните принципи на енергийното право, имащи за цел да осигурят устойчиво развитие в сектора, каквито са – договорната свобода, предотвратяване възможност за злоупотреба с право, добросъвестност, равнопоставеност на страните и правна сигурност в оборота.
Ответникът по касация – К з п, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в отговор от 11.02.2015 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от К з п, [населено място] искове с правно основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 З., въззивният съд е счел същото за допустимо и правилно. Решаващият състав е възприел изцяло становището на първостепенния съд по основния спорен по делото въпрос – за нищожността на атакуваната клауза от Общите условия на ответното дружество по съображения, че предвиденият в нея 1-месечен срок, в който потребителите могат да направят възражение срещу фактурираната от ответника консумирана електроенергия, е в очевидно противоречие със законоустановения 3-годишен давностен срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД и с нормата на чл. 113 ЗЗД, недопускаща съглашение за скъсяването му. При преценката, дали атакуваният текст води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, въззивната инстанция е взела предвид обстоятелството, че правилното изчисляване на консумираната електрическа енергия е процес, изцяло доминиран от доставчика, както и че самият той допуска възможността за грешно отчитане на доставеното количество енергия и затова е предвидил съответни клаузи в Общите си условия за преодоляването му. Съдът е счел, че задължаването на потребителя да заплати предварително фактурираните суми, които е оспорил чрез подаване на жалба и преди да е извършена проверка, противоречи на изискването за добросъвестност и поставя потребителя в неравностойно положение, което обосновава извод за неравноправност на процесната клауза по смисъла на чл. 143, т.18 З..
Като неоснователни Пловдивски апелативен съд е счел и останалите доводи на [фирма], [населено място] – за липса на неравноправност на оспорената клауза поради това, че Общите условия са одобрени от ДКЕВР и че потребителите са имали възможност да повлияят върху съдържанието им в процедурата по обществено обсъждане на проекта за тях. По отношение на тези доводи е прието съответно, че: Одобряването на Общите условия от държавния орган, само по себе си, не може да гарантира недопускане на нищожни клаузи в тях и не е в състояние да санира нищожността, която действа по отношение на всички, включително и на Държавата в лицето на енергийния регулатор; Спазването на административната процедура по изготвяне, обсъждане и одобряване на Общите условия е ирелевантно при преценката за неравноправност на атакуваната клауза, тъй като обратното би означавало да се отрече правото на икономически по-слабата страна в договорното правоотношение с търговеца-монополист да се ползва от специалните способи за правна защита, предвидени в З..
Поради естеството на процесната клауза и факта, че е част от Общи условия за сключване на договори с потребителите, съдебният състав е приел, че същата не е уговорена индивидуално. Като несъстоятелно в тази връзка е преценено възражението на търговското дружество, че потребителите са били в състояние да влияят върху съдържанието на Общите условия, респ. че всеки потребител е могъл да предоговори клаузите, с които не е съгласен. Изразено е разбирането, че неупражняването на тези предвидени в полза на потребителите права не овластява доставчика на електроенергия да предвижда в Общите условия незаконосъобразни и неравноправни клаузи, защото противното би било в пълно противоречие с правния ред, доколкото самото положение на пазара на дружеството-доставчик на електроенергия налага същото стриктно да спазва действащото законодателство.
Настоящият състав намира, че релевираните от касатора оплаквания за неправилност на обжалвания акт са неоснователни.
Изцяло следва да бъде споделен правният извод на въззивния съд за нищожност на атакуваната клауза от процесните Общи условия – чл. 17, ал. 9. Правилно решаващият състав е преценил тази клауза като неравноправна по смисъла на чл. 143 З., поради това, че по отношение на нея е осъществена хипотезата на ал. 1, т. 18 от посочения член – със същата се ограничават произтичащите от закон права на потребителите и се изисква от тях предварително плащане на оспореното количество консумирана енергия, чието правилно изчисляване зависи изцяло от самия доставчик. По-конкретно, ограничението на правата на потребителите се изразява в това, че установеният в тази клауза срок – 1-месечен за подаване на възражения срещу фактурите, е по-кратък от установения в закона (чл. 111, б. „б” ЗЗД) срок, който е тригодишен. Противоречието на процесната клауза с посочената императивна норма е напълно достатъчно основание за определянето й като неравноправна и за прогласяване на нейната нищожност. Отделно от това, както правилно е посочил и въззивният съд, нищожността на същата произтича и от противоречието й с нормата на чл. 113 ЗЗД, въвеждаща забрана за скъсяване или удължаване на установените в закона срокове.
Не може да бъде споделено становището, че спорната клауза не е неравноправна, предвид наличието на специална нормативна уредба (цитираните от касатора разпоредби на Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), респ. Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (действаща), която предвижда определена процедура за оповестяване, обсъждане и приемане на Общите условия, гарантираща възможността на потребителите да влияят върху съдържанието им. Нормативно
предвидената процедура, респ. право на потребителите да изразят несъгласие с определени клаузи от Общите условия не означава автоматично, че тези клаузи са индивидуално уговорени и поради това за тях е неприложима нормата на чл. 143 З.. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 146, ал. 2 З., в която договорите при общи условия са посочени изрично като случай, при който клаузите са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Освен това, следва да се има предвид, че съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на З., потребител е физическо лице, което вече е страна по договор с доставчика, т. е. само такова лице би могло да участва в обсъждането на Общите условия и да изразява несъгласие с неговите клаузи. Бъдещите потребители очевидно ще са обвързани от приетите Общи условия, без да са имали възможност да влияят върху съдържанието им.
Неправилността на въззивното решение не може да бъде обоснована и с факта, че прогласяването на атакуваните клаузи от Общите условия на [фирма] ще засегне на практика не само физическите лица, ползващи се от закрилата по З., но и други субекти (абонатите-юридически лица). Обстоятелството, че след прилагане на предписаната мярка по чл. 187, т. 2 З. – отстраняване на неравноправната клаузи от Общите условия – тази клауза няма да се прилага по отношение на всички абонати (както физически, така и юридически лица), не е основание да бъде отречено правомощието на К. по чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗЗД да предяви иск за колективна защита на онези абонати, които имат качеството „потребител” по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на З.. На последно място, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е съобразил основните принципи на енергийното право. Предвид съдържащата се в Закона за защита на потребителите изрична регламентация относно неравноправността на договорните клаузи, ръководните за съответния отрасъл на икономиката правни принципи се явяват ирелевентни за преценката дали определена клауза от Общите условия на доставчика е неравноправна или не. Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 630 от 31.10.2014 г. по в. гр. д. №
854/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица] да заплати на К з п, [населено
място], пл. „С.” № 4А юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
