Технология на геноцида /Документален разказ за престъпленията на ЧЕЗ/

/Поглед.инфо/ Драги читателю,


Авторът на тази книга Радко Ханджиев е осъден. Когато затвориш страниците й, той вероятно ще доизживява дните си. Осъден е на смърт от ЧЕЗ. Заради публикация в Le Monde Diplomatique от октомври 2008 г., в която с факти и правни аргументи навежда на извода, че ЧЕЗ е част от организираната престъпност.

Твърденията на автора днес се споделят от гражданите и бизнеса в Западна България. От четири милиона българи, които са обект на престъпните посегателства на ЧЕЗ. Тези посегателства засягат интересите на държавата и на гражданите в такава степен, че подриват държавността и личностната ценностна система и представляват изключително висока степен на заплаха за обществото. Това са социално-екстерминистични деяния, които водят до постепенното елиминиране на част от населението на Западна България. Иначе казано – водят до лишаване от правото на живот. На разговорен език се нарича убийство. На езика на правната наука – геноцид.

Мозъчният тръст на машината за убийства са високопоставени длъжностни лица – гаулайтерите на ЧЕЗ за България. Те планират и организират такива противоправни деяния, които да доведат до смъртта на стотици хиляди. Подобно на нацистката машина за изтребление. Затова имената им трябва да се знаят. Както се знаят имената на нацистките престъпници...

Няма престъпна организация обаче, която да е в състояние да граби безнаказано огромни суми, да тероризира хората, да ги довежда до безпомощно състояние и смърт ако не разполага с политически комфорт, ако няма протекцията на политици и длъжностни лица и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власти. Ако ги няма безродниците, доброволно и съзнателно поставили се в услуга на ЧЕЗ, превърнали се в колелца и винтчета на машината за убийства. Техните имена също трябва да се знаят...

Организатори:

Петер Докладал
Петер Баран – ЕГН 7104075187
Владимир Марек – ЕГН 5705281571
Луцие Брабцова – ЕГН 700907
Карел Клусак – ЕГН 680605
Карел Брезина – ЕГН 721125
Давид Махач – ЕГН 790624
Даниел Бенеш
Кремена Стоянова Стоянова – ЕГН 7808010516
Розелина Димитрова Костова – ЕГН 6711286398
Лидия Георгиева Георгиева – ЕГН 7801073050
Мария Александрова Йовчева-Панайотова – ЕГН 7606197972
Севдалин Иванов Мавров – ЕГН 5902050640
Стефан Димитров Апостолов – ЕГН 5707133484
Радослав Димитров
Илиян Мутафчиев
Младен Кръстев
Наталия Димова-Александрова
Мария Дойчинова
Маргарита Насева
Таня Кирилова
Мая Накова..............................................

Съучастници:

Константин Шушулов
Ангел Семерджиев
Меглена Кунева
Олга Манафова
пр. К. Владимиров
пр. Н. Христозова
пр. Т. Поповска
мл. пр. В. Нягулова
с. Григорова
с. Таня Кандилова..........................................

Списъкът с имената може да бъде продължен. Да ги назовем ли или сами ще ги припознаем? Нека се ограничим засега до персонажите в описания тук документален разказ. С обещание допълнително да съобщим и другите... Защото

Майка България трябва да знае имената на своите убийци!

1. Удряш в кантара – увисваш на въжето!

Представи си, драги читателю, че купуваш кило картофи. И виждаш как търговецът слага половин килограмова мярка. „Чакай, казваш, искам кило“. „Точно кило ти тегля“, отговаря и тика в очите ти „сертификат”, според който половинкилограмовият му топуз е обявен за килограм! Грешка няма. Ако не искаш да приемеш този идиотизъм отиваш на друга сергия. Оказва се, че навсякъде е така. Друг пазар също няма. И те принуждават да си подвиеш опашката...

С годините се произвеждат все нови и нови „сертификати“ така, че половинката постепенно се свива до 400, 300, 200 грама... Ако съдим по официално издаваните тапии, продължат все така точно да те теглят. В един момент разбираш, че през всичките тези години непрекъснато са те теглили. Сутрин, обед и вечер. Накрая не издържаш и почваш неистово да крещиш: „Крадат!“

Точно това прави ЧЕЗ от 2005 г. насам. Краде четири милиона потребители от Западна България. Краде ни най-разюздано. Докато през 2008 г. в медиите се появи информация, че това става най-вече чрез удар в кантара. Тоест чрез уредите на ЧЕЗ за търговско измерване. Те не се контролират от държавата. А от фирма на ЧЕЗ, която е „оправомощена“ с надлежен „сертификат“ да извършва проверка на точността на... електромерите на ЧЕЗ. Иначе казано, чиновници, самообявили се за държавата, разрешават на ЧЕЗ да ни краде.

През октомври 2008 г. българското издание на Le Monde Diplomatique публикува разследването Има ли грабеж при ЧЕЗ. Изложените факти и правни аргументи навеждаха на извода, че цялостната дейност на ЧЕЗ в България престъпва върховенството на закона. Статията предизвика обществен интерес. Вестниците „Дума”, „Дневник”, „168 часа”, „Монитор”, „Строго секретно”, „Седмична поща”, „Нова зора”, телевизионни канали и електронни сайтове препечатаха текста изцяло или заимстваха части от него.

И до този момент медиите бяха огласявали стотици факти, разкриващи корупционни, измамни и грабителски практики свързани със или осъществявани от ЧЕЗ. Още през 2005 г. на страниците на в. „Труд” изтъкнатият общественик и публицист проф. Кръстю Петков нарече „скандален” начинът, по който правителството Сакскобургготски отдаде лиценза за електроразпределителната дейност, визирайки в действителност корупционна сделка. Малко преди да изтече мандата му, тогавашният главен прокурор проф. Никола Филчев потвърди констатацията, квалифицирайки като криминални десетте най-скандални сделки на правителството Сакскобургготски, вкл. лиценза на електроразпределителните дружества (ЕРД).

За първи път обаче в Le Monde Diplomatique действията на ръководството на ЧЕЗ се определят като дейност на организирана престъпна група, ако се придържаме стриктно към дефиницията на организирана престъпност дадена от Икономическия и социален съвет на ООН, именно

„форма на търговска дейност,
която използва заплахи, физическа сила или насилие, ограбване, принуда или корупция, както и
доставката на негодни стоки и услуги”.

Нашето законодателство възпроизвежда тази дефиниция в чл. 93, т. 20 и чл. 321“а” на Наказателния кодекс (НК) и по-експлицитно – в Закона за МВР: престъпна организация или група е, която „чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги“.

Затова към името ЧЕЗ следва да добавим определението „престъпна организация“ не само защото многобройните факти и правни аргументи потвърждават такъв извод, но и защото тероризираните от ЧЕЗ милиони потребители от Западна България безусловно биха споделили подобно разбиране.

- - - - - - -

От незапомнени времена между търговеца и купувача винаги е имало мярка на стойността. Първоначално това са били кожи или раковини, впоследствие сребро или злато, или както ги наричаме днес пари. Докато купувачът се е стремял да придобие еквивалента на парите си според собствените си разбирания за полезност на стоката, търговецът винаги се е стремял да получи по-голяма стойност за стоката си. Често това ставало с измама. Затова от незапомнени времена на търговците се е гледало като на измамници. Притчата за изгонването на търговците от храма всъщност визира измамници, които се опитват да търгуват с човешки ценности. Винаги, когато към „търговец” е било добавяно пояснението „почтен”, се е разбирало, че става дума за изключение от общото правило. Един от начините за ограничаване на търговските измами е изобретяването на мерките и теглилките като уреди за количествено измерване. Чрез тези уреди се е определял паричният еквивалент на продаваната стока.

Опитите на търговците да въздействат умишлено върху точността на уредите за измерване са били наказвани най-строго. Създават се и закони против измамниците. По своята строгост те са били еднакви със законите против кражбата и фалшификацията на парични знаци. Затова по пазари и тържища постоянно обикаляли служители на закона, които трябвало да следят дали уредите са изправни. Хващаните в измама търговци често са били съдени на място, линчувани или обесвани.

Днес съществува стройна международна система за правов и технически надзор на измерванията при размяната на стоки. В България управлението и контрола върху измерванията трябва да се осъществява от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – организация с близо 130-годишна традиция. Като член на Европейския съюз (ЕС) страната е длъжна да прилага всички директиви в тази област. Едно от задълженията на държавните лаборатории е да подлагат на изпитание всеки отделен тип уреди; да извършват проверка дали отчитат точно съгласно изискванията на ЕС стандарт EN ISO/IEI 17025:2006; да удостоверят това със съответен сертификат. Чак тогава уредът се монтира в производственото място, офиса, дома на потребителя.

Трябва да отбележим, че европейските ISO стандарти непрекъснато се актуализират. Затова уредите за измерване се подлагат на периодична проверка за удостоверяване, че не са загубили своята точност. Това се извършва от лица, независими от търговеца и от купувача – тоест от лица, несвързани със заинтересованите страни. С едни от първите закони, които обществото е създавало, са били уреждани и взаимоотношенията между търговеца и купувача. Във всички правови държави такива закони са на почит, държавата следи за стриктното им съблюдаване. Защото от точността на уредите зависи в най-голяма степен стабилността на икономиката и оттам на държавността. Обратното, търговските измами пораждат стопанска нестабилност, най-вече инфлация.

2. Грабежът

За първи път в историята на човешката цивилизация властта в една държава не е заинтересована от поддържане точността на уредите за измерване и оттам – от стабилността на икономиката. Тази държава е Република България. Кражбите чрез уредите за измерване се институционализират. В България този процес започва през 1999 г. със създаването на „регулатор“ – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Чрез законодателни актове и административни разпоредби кражбите се узаконяват от ДКЕВР и се превръщат в държавна политика.

Както в повечето си „дейности”, стремежът на родните ни чиновници е да мамят с въвеждането уж на Евросъюзните критерии. Защото с приетото през 2002 г. с новия Закон за измерванията (ЗИ) „оправомощаване”, властта абдикира от основното си задължение – метрологична експертиза и контрол върху средствата за измерване.

На пръв поглед няма нещо нередно: при условията на пазарна икономика не би трябвало да има забрана на частни фирми да осъществяват първоначален и последващ контрол. В българските условия обаче, нито едно от оправомощените лица не разполага с лаборатория, годна да извършва изпитания и сертифициране съгласно евросъюзните ISO стандарти и ДАМТН удобно си затваря очите пред този факт. Защо ли?

Според електронната страница на ДАМТН оправомощени са 63 частни фирми. От тях 95 % са в областта на проверката на водомери, електромери, топломери, разходомери за газ и горива. Все „доходни области”. Няма желаещи обаче да проверяват уреди в областта на опазването на околната среда, здравеопазването или други значими обществени дейности! Проучването показа, че 9 от оправомощените фирми са 100 % собственост на юридически лица, свързани с продажбата на електроенергия, топлоенергия, топла и студена вода и т.н. „Оправомощаването“ е станало в престъпване на закона. Като „ЧЕЗ Лабораториз България ЕООД”, оправомощена да извършва първоначална и последваща проверка на... собствените си електромери!

2.1. Рушвети, рушвети...

От заповед №А-0-01/07.03.2008 г. на Олга Манафова – и.д. председател на ДАМТН се вижда, че това е извършено на основание чл. 50 ал. 1 и 2 от Закона за измерванията (ЗИ). Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 1 т. 2 на същия закон обаче, фирмите кандидатстващи за оправомощаване трябва да са „трета независима страна”. В т. 30 на Допълнителните разпоредби на закона е пояснено, че „трета независима страна е лице, което... не внася, монтира, ремонтира, притежава или използва средства за измерване, за проверката на които кандидатства... “

От фирмения регистър на Софийския градски съд пък се вижда, че дружеството със седалище и адрес гр. София, жк Люлин, ул. „Добринова скала” 1 е еднолична собственост на компанията “ЧЕЗ А.С.” – Чешка република, която пък притежава електроразпределителното дружество „ЧЕЗ България ЕАД”. Част от дейността на компанията в България е именно да внася, монтира, ремонтира, притежава или използва средства за измерване. Иначе казано, „оправомощаването“ на ЧЕЗ е равносилно на разрешение за фалшифицирането на парични знаци...

Коментарът, както се казва, е излишен. И за слепият е ясно, че е налице, както е модерно да се казва, конфликт на интереси. Редовият данъкоплатец би нарекъл това корупция. В съвместно изследване от 1999 г. на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие тази практика е наречена гранд-корупция. В поредицата интервюта за британския в. „Обзървър“ и програма „Нюзнайт“ на телевизия „Би-Би-Си“ известният Нобелов лауреат по икономика проф. Джоузеф Щиглиц нарече явлението рушветизация.

В случая няма съмнение, че за да получи „оправомощаване“, тоест да придобие сертификат, чрез който да узаконява кражбите си, престъпната организация ЧЕЗ е платила рушвет. Човек не може да обясни по друг начин това драстично престъпване на Закона за измерванията, осигуряващо стотици милиони криминални приходи на престъпната организация ЧЕЗ, както и обстоятелството, че до този момент противозаконното разрешение нито е спряно, нито е отменено. Очевидно смазването е от порядъка на милиони. До този момент няма опровержение на медийните твърдения за „милионен рушвет“ нито от престъпната организация ЧЕЗ, нито от съучастниците й от ДАМТН, нито от „компетентните“ енергийни фактори.

Един след друг публични личности, експерти и граждани въстават срещу тази „разюздана и безнаказана узаконена кражба“. Дейността на фирмите-монополисти започва да се оприличава на „октопод“ – определение, станалото нарицателно за престъпния свят. По инициатива на авторитетния специалист по метрология проф. д-р Илия Ценев се организира петиция срещу „оправомощаването“ на монополисти (като „Софийска вода“, столичната „Топлофикация“, ЧЕЗ) да притежават лаборатории, в които да проверяват точността на... собствените си уреди за измерване! Освен Le Monde Diplomatique, разкрития за извършени „оправомощавания“ в полза на фирми като „Бруната“, „Овъргаз Сервиз“, „Енбра България“ – все в престъпване на Закона за измерванията – публикува и в. „Банкер“.

С писмо №17/23.05.2008 г., ръководената от проф. Ценев фондация „Качество 21 век“ депозира в МИЕТ проект за изменение и допълнение на Закона за измерванията, така че да се пресече възможността свързани лица сами да контролират собствените си уреди. Според експерта, един уред може да се манипулира и да показва извън допустимата грешка, ако лицето което му въздейства е сигурно, че след него никой няма да го проверява, нито да удостоверява, че уредът мери неточно. Както уредите на престъпната организация ЧЕЗ не се проверяват след като са минали през собствената й лаборатория. При това ЧЕЗ не позволява монтирането на друг електромер като контролен.

Разговори в същата насока проф. Ценев води и с председателите на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) Ани Тодорова, Олга Манафова, Борислав Георгиев, Ангел Ангелов. Същият този Ангелов и понастоящем оглавява ДАМТН. Нека не гадаем защо проектозаконът е пратен „към дело“ в архива. И защо за три-четири години като ръководители на агенцията са превъртени четирима председатели? Досега не са оспорени медийните твърдения за „милионен рушвет“ само от едно „оправомощаване“!

Не по-малко интересна е реакцията на тревожния сигнал на проф. Ценев за създаден „механизъм за корупционни практики и облагодетелстване“ на монополистите във вреда на гражданите и обществото. С изх.№ 68-00-001/ 23.02.2009 г. от ДАМТН отговарят: „Въпросът е взет под сериозен отчет и след извършване на проверка ще бъде разгледан на по-късен етап“. Досега няма данни да е била извършена проверка, нито въпросът да е бил разгледан. Нито да е била прекратена корупционната практика. Нито от ДАМТН, нито от МИЕТ... Очевидно въпросът продължава да виси под сериозен отчет!

Още по-интересен е отговорът на еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева. С писмо JS A(2008)1298/D(2008)477 от 28 юли 2008 г. тя съобщава, че повдигнатите в петицията въпроси относно потъпкване потребителските права на българските граждани не били в ресора на еврокомисар Кунева...
Днес същата дама се опитва да омайва същите тези граждани на България с „граждански“ пориви, чрез измислената уж гражданска, а фактически политическа фикция „България на гражданите“, след като преди това, в качеството си на комисар за защита на правата им, активно е съдействала те да бъдат потъпквани и загробени с милиардни задължения! И на всичко отгоре има наглостта да призовава към нормалност, да ни внушава, че престъпните й по същество, спрямо българските граждани, деяния са напълно нормално явление, едва ли не част от обществения договор? Да й верваме ли?

При това, ако се доверим на публикации в медиите, въпросната дама получила мултимилионен рушвет от голяма банка, за да въвежда в заблуждение българските граждани и обществото, че затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ било основно изискване на Европейската комисия за приемането на България в Евросъюза. Благодарение именно на неуморните й „усилия“, при съучастието и на други нейни „съмишленици“, четири от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация. Делът на произведения от ядрените централи евтин ток от 50% (през 2001 г.) спада на 35% (през 2012 г.). В замяна на това нараства делът на произведения от топлоцентралите в пъти по-скъп ток. България трябва да плаща и колосални суми за очистването на серни отпадъци и за глоби, защото се оказва, че толерираните „Марици“ са най-големите замърсители в Евросъюза. Резултатът е драстично оскъпяване на електроенергията за гражданите и бизнеса. От конституционния императив да защитава интересите на гражданите и обществото ли се е ръководила госпожата, когато е осъществявала тези си дейности?

Информациите за мултимилионен рушвет не са оспорени досега. Както и медийните твърдения за даден от престъпната организация ЧЕЗ „милионен рушвет“ само за едно „оправомощаване“! Има ли основание, следователно, да се поддържа хипотеза, че длъжностни лица на ЧЕЗ са осъществили състава на престъплението

подкуп в особено големи размери
(чл. 302а от Наказателния кодекс)

2.2. Как се краде с електромер?

Драги читателю, нека се върнем назад в 1999 г., когато с приетия от парламентарното мнозинство на правителството на Иван Костов Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) се узаконява „правото“ на енергийните предприятия да изкупуват уредите за измерване – собственост на потребителите? Защо ли?

Уредите са частна собственост, но се пломбират от фирмата-доставчик. Страните са равнопоставени: потребителят си купува уред с държавен сертификат за годност; доставчикът промбира уреда срещу евентуална манипулация...

Действителният мотив на закона става ясен с приетото през 2001 г. от парламентарното мнозинство на правителството Сакскобургготски изменение и допълнение на ЗЕЕЕ. Енергийните предприятия вече не са длъжни да изкупуват уредите на гражданите, когато монтират собствени средства за търговско измерване. С други думи, узаконява се „правото“ монополистите да демонтират самоуправствено, без знанието и съгласието на собствениците, изправните им електромери и на тяхно място да монтират свои уреди, които позволяват, по думите на експерта по метрология проф. Илия Ценев, „разюзданата и безнаказана узаконена кражба“. Точно с това започва ЧЕЗ веднага след стъпването си на българска земя. Прави го по два начина: чрез монтирането на свой фалшив електронен електромер, който първично е настроен да надписва и чрез последващото системно манипулиране на същия този уред.

2.2.1. Монтиране на фалшив уред

Корпоративните декларации на престъпната организация ЧЕЗ за стотици милиони инвестиции в България не се подкрепят от нито едно доказателство. Нито пък от независим източник. Компанията-майка е извън контрола на правителството, а престъпната организация не предоставя на обществеността никаква прозрачност относно действията си. Онова, което всички виждаме като основна „инвестиция“ на ЧЕЗ досега е да демонтира и поврежда частните електромери на гражданите и бизнеса, сертифицирани от българската държава. Това увреждане престъпната организация ЧЕЗ измамно нарича „рециклиране“.

В продължение на десетилетия никой не е поставял под съмнение годността на механичните електромери, сертифицирани от държавата като годни средства за търговско измерване. Никой не е поставял под съмнение тяхната надеждност точно да измерват консумираната електроенергия. Нито от страна на гражданите и бизнеса, нито от „компетентните“ енергийни фактори. Механичните уреди и днес се използват приоритетно в страните-членки на Европейския съюз.

Първото нещо, което престъпната организация ЧЕЗ започва да прави след като стъпва на българска земя е да монтира свои електронни уреди, първоначално вносни, впоследствие производство на българската фирма „Дейзи Технолоджи ЕООД“. В параграф 2.2.4. Фалшивата маргаритка ще видим как определен тип на уредите „Дейзи“ въобще не е минавал през лаборатория за сертифициране.

Според платените публикации, електронните уреди давали възможност за дистанционно отчитане, което пък щяло да намали разходите за ток. В правовите държави, когато се налага технологична реконструкция, „старият“ електромер остава на мястото си като контролен. Първо, защото е неприкосновена частна движима вещ. Второ, за да може потребителят да сравнява. Ако възникне разлика в показанията между двата уреда, тя трябва да е в границите на регулаторния допуск. Съществени несъответствия означават, че „новият“ уред отчита неточно.
Така е в правовите държави. Държавата може да разреши на доставчика да монтира свой електромер, но собственият уред на потребителя остава неприкосновено на мястото си. Впрочем и в първоначалния текст на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) законодателят беше разписал правото на потребителя да монтира собствен контролен уред за измерване. Това право тихомълком бе отменено впоследствие. Защото престъпната организация ЧЕЗ не допуска друг уред освен своя. Нито пък някаква прозрачност. За да може да краде.

Бригадите на престъпната организация ЧЕЗ произволно нахълтват в неприкосновената частна собственост, извършват т.нар. технологично рециклиране, демонтират и повреждат изправните частни уреди, които до този момент никой не е обявил като негодни за търговско измерване и на тяхно място монтират електронните уреди на ЧЕЗ. Това се прави насилствено, без знанието и/или съгласието на собствениците. И без никакво обезщетение за нанесените вреди.

Ако приемем, че на лицензираната от ЧЕЗ територия с приблизително четири милиона потребители е имало един милион изправни електромера, унищожени от ЧЕЗ, и че средната пазарна цена на всеки един от тях е била приблизително 50 лв., то нанесената от престъпната организация ЧЕЗ вреда възлиза на около 50 млн. лв. Досега властта не е предприела нито една стъпка, за да принуди престъпната организация ЧЕЗ да възмезди увредените четири милиона потребители от Западна България. Да се запитаме ли защо?

Оказва се, че електромерите на ЧЕЗ предварително са настроени да надписват. Ирелевантно е дали това се извършва от производителя по изрично искане на престъпната организация ЧЕЗ, или в лабораторията на ЧЕЗ, където уредът може да се параметризира. Посочихме вече експертното становище на проф. Илия Ценев, че един уред може да се манипулира и да показва извън допустимата грешка, ако лицето което му въздейства е сигурно, че след него никой няма да го проверява дали мери точно. Разчитайки точно на такава сигурност престъпната организация ЧЕЗ дебаркира на българска територия, а с „оправомощаването“ вече си узаконява сигурността, че никой няма да проверява измамните й практики. Затова не позволява наличието на друг уред успоредно със своя. А насилственото монтиране на фалшиви уреди, които предварително са настроени да надписват, престъпната организация ЧЕЗ измамно нарича инвестиция. Трябва да признаем, наистина са инвестиция; „инвестиция“, която позволява на престъпната организация ЧЕЗ да осъществява „разюздана и безнаказана кражба“.

Впрочем, и гражданите, и бизнесът веднага усещат кражбата. Рязко се „покачват“ отчитанията за консумация, непосредствено след смяната на електромера им с уред на престъпната организация ЧЕЗ, който не се проверява от независима лаборатория. Според проф. Илия Ценев, предварителната настройка е за надписване от 20% до 50%. Цифрите са били многократно огласявани в публикации на медиите. До днес те не са оспорени нито от престъпната организация ЧЕЗ, нито от съучастниците й – „компетентните“ енергийни фактори. Нито пък ЧЕЗ са поискали по съдебен ред авторите на тези публикации да бъдат подведени за клевета. Иначе казано, от страна на ЧЕЗ е налице мълчаливо съгласие за истинността на съобщеното в медиите. Или, ако трябва да обобщим, с тези си действия длъжностни лица на ЧЕЗ са престъпили законовите си задължения, от което на гражданите и бизнеса са били причинени вреди с особено големи последици. Осъществена е поредица от престъпни деяния:

* самоуправство;
* унищожаване и повреждане на чужда движима вещ;
* измама, осъществена чрез неверни мерки и теглилки;
* неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на ел. енергия, с което се създават
условия за непълно отчитане на потребената енергия;
* престъпления по служба.
(чл.чл. 216, 232, 282, 323 и 243в от НК)

2.2.2. Методът „системно манипулиране“

Системното манипулиране на уредите с цел „разюздана кражба“, се осъществява ежемесечно с нарастваща интензивност по системата „бръшнян чувал“. Според психолозите на престъпната организация ЧЕЗ българският потребител е като „бръшнян чувал“. Колкото и да го изтупваш, той все пуска. И ще продължава да си мълчи. Особено след като властта закриля и съучаства в престъпните деяния на ЧЕЗ. Ако някой има съмнение, че същността на подмяната на изправния му електромер с незаконен електронен уред е именно ЧЕЗ да може да краде гражданите и бизнеса, нека види как става това.

Електронният електромер е микро-компютър. Функцията „броене“ се изпълнява от програма. Кражбата може да става по няколко начина. Единият е чрез залагане на определена функция в самата програма, така че в даден момент броенето да става с огромна „грешка“ в полза на ЧЕЗ. Вторият е чрез вграден комуникационен интерфейс от тип сериен RS232, RS485; също Bluetooth, GPRS, radio modem, powerline modem, LAN port, InfraRed port (M-Bus). В масово подменяните електромери, като Daisy IVEL ADX1 – производство на „Дейзи Технолоджи ЕООД“, е вграден инфрачервен интерфейс. Той изглежда като две „очички“ в дупката на металната шайба. Оптична глава се залепва с постоянен магнит за шайбата. Интерфейсът не е нито пломбиран, нито прикрит. Ако достъпът е защитен, паролата се знае единствено от тези, които параметризират уреда: производителят, ЧЕЗ или лабораторията.

За онези, които не знаят какво е параметризация нека поясним, че това е възможност да се променят данните на всяко избрано устройство по всяко време на денонощието само с едно натискане на бутон на клавиатурата на компютъра. Иначе казано, това е възможност да се направи такава настройка, та когато някой от нас потреби 1 квч електроенергия, уредът да отчита 2 или 3, или повече киловатчаса, колкото длъжностното лице на престъпната организация ЧЕЗ, което е обучено да ползва системата, е инструктирано от началството си да надпише...

Нека поясним също така, че „оправомощената“ фирма „ЧЕЗ Лабораториз България ЕООД“, за която официално се твърди, че е ликвидирана през 2010 г., тоест две години след разкритията на Le Monde Diplomatique, всъщност продължава да съществува под името Дирекция „Мерене и управление на данните" към престъпната организация ЧЕЗ. Тази дирекция е наследила имуществото на „лабораторията“ и фактически „управлява” данните на стотиците хиляди електронни електромери през откритите и свободно видими оптични комуникационни портове. С други думи, дирекцията има пълен достъп до данните на електромерите.

Оттук и възможността за системно надписване. Осъществява се изключително лесно и бързо посредством устройство като дистанционното за телевизор. При натискането на бутон се добавят 10 квч; при натискане на друг – се добавят 100 квч; при натискане на трети – 1000 квч. При натискане на четвърти пък – може да се изважда... Всичко е въпрос на програмата, която е заложена в дистанционното. „Инкасаторът“ може да извърши надписването, когато идва „да отчита“ уредите. В големите блокове е трудно да се следи кой влиза и кой излиза. Може да става дори и нощем. Хората свидетелстват за „техници“ около електромерите им в малките часове след полунощ, които гузно се изнизват, когато бъдат запитвани какво правят... В случаите на изнесените по улиците табла, монтирани на осветителните стълбове, задачата на „инкасатора“ е още по-лесна.

Ето какво споделя във фейс-груп потребител, препатил от престъпната организация ЧЕЗ:

“Аз лично имам приятел (чех), който работи в ZPA (ако сте забелязали, част от електромерите на ЧЕЗ са с марка ZPA). След един напоителен разговор в Skype и оплаквания от... безбожната ми сметка за ток за месец декември (за 38 дни се оказва че съм изконсумирал 4,4 МЕГАВАТA електроенергия), човекът ми каза един-два детайла от кухнята на електромерите... Оказва се, че ЧЕЗ имат достъп до системните режими на електромерите си през инфрачервения порт, предвиден за отчитане на консумацията. По-просто казано, ЧЕЗ имат възможност да задават коефициент на електромера, без да го разпломбират. С други думи, могат да го настроят така, че при реално изконсумиран от потребителя 1kW, електромерът да отчете 2kW, 5kW, или колкото е коефициентът. В една нормална държава щеше да има орган, който да следи това да не е възможно. Защото, какво се получава... Пускаш жалба при идиотите от ЧЕЗ, че електромерът ти "върти" като вентилатор, те идват, оправят му през инфрачервения порт коефициента, което се случва буквално за секунда, а ти после ако искаш и в лабораторията на ЦЕРН го занеси да го проверяват дали е изправен. После, становището на лабораторията е, че електромерът ти е отличен и когато ЧЕЗ дойдат да ти го монтират, пак го светват с "вълшебното дистанционно" и пак започва да върти като вентилатор... После ти обясняват, че на електромера явно всичко му е наред, та нали преди месец е бил за проверка в лаборатория. В една НОРМАЛНА държава при условие, че доставчикът има възможност да бъзика системните настройки на електромера, един НОРМАЛЕН съд, би отменил всички сметки, отчетени с такъв електромер.”

Някой сигурно ще възрази: това е трудно осъществимо защото предполага стотици длъжностни лица или инкасатори в продължение на години всеки месец да цъкат с дистанционното? Поне на един от тях щеше да е проговорила съвестта, да огласи тази „разюздана кражба“, този чудовищен грабеж?

Възможно е, но е малко вероятно. За „инкасатори“ се подбират лица след обстойно проучване, с нисък праг на нравствени задръжки, със социално-психологически установки и качества, характерни за участниците в организираните престъпни групи. Всеки един от тях подписва декларация за неразгласяване на действия или практики, извършени от самия него или станали му известни в кръга на службата, които представляват престъпни деяния. Такава декларация има силата на смъртна присъда по мафиотския закон на омертата: който проговори е труп... Накрая, но не на последно място, съвестта се купува със заплати, несъпоставими със, и десетократно надхвърлящи, обичайните за страната. Видяхме с какви рушвети престъпната организация ЧЕЗ е добила „оправомощаване“ в престъпване на закона.

Има и друг начин: надписването да става от „центъра“ или групово. Това е технически осъществимо и е най-вероятната възможност. За целта се изгражда комуникационна мрежа от всеки отделен електромер към този „център“. Мрежата може да минава през кварталния трафопост или през близко външно силово комутационно/разклонително табло, където по дефиниция няма електромери, а само мощни керамични предпазители от 200-500А. От трафопоста тази мрежа може да се удължи и до градски или национален контролен „център“ чрез интернет тип инфраструктура. За целта, във всеки електромер се вгражда модем. Това може да е модем ползващ като среда за връзка самите силови проводници за 220 волта (powerline modem), или модем използващ радио вълни, като радио модем (на определена лицензирана честота), или GPRS modem, ползващ мрежата на произволен мобилен оператор. Електромерите могат да притежават и Bluetooth модем за връзка на къса дистанция, откъдето друго устройство да препредава данните от Bluetooth към друг тип мрежова връзка. Възможни са също и окабелени мрежи тип RS232, RS485 и Ethernet LAN към електромерите.

Тази практика намира потвърждение в споделеното от друг участник във фейс-групата. Той е напълно съгласен с казаното от препатилия потребител и доуточнява:

“За тези от вас, които се усъмниха че електромерите могат да бъдат контролирани дистанционно от ЕРП-тата: моделът и неговите модификации са подходящи за включване към информационната управляваща система за локален мониторинг и параметризация на статични електромери посредством инкасаторски терминал и система за дистанционно управление на енергопотреблението CARAT REPORTER, разработени и предлагана от “Карат Електроникс” АД. Те са си го написали. Когато има подобен софтуер, който позволява дистанционна настройка, трябва да има и орган който да следи за злоупотреби...“

За да не бъдем упреквани, че се позоваваме само на „частни“ мнения, нека приведем подробното описание в брошурата на чешката фирма ZPA Smart Energy относно възможността за групово дистанционно управление. С тази рекламна брошура чешката фирма си предлага продукта, който, както разбираме, добре се приема на пазара, добре се харчи. Та точно там изрично е казано, че за пренос на управляващия сигнал служи линията на електрическата мрежа и предаватели, диапазонът на които е от десетки (НН) до стотици (ВН) километри; а броят приемници на един предавател не е ограничен.

Иначе казано, мегаполис с диаметър от няколко стотин километра може да бъде управляван дистанционно от един център. В българските условия няма никаква пречка, следователно, центърът на престъпната организация ЧЕЗ в София (с адрес ул. Раковски № 140) да управлява манипулациите на електромерите от Петрич и Благоевград на юг, до Плевен, Враца и Видин – на север.

Съдържание на книгата на Радко Ханджиев "Технология на геноцида":

Драги читателю.................................................................... 7

1.Удряш в кантара – увисваш на въжето!..................... 9

2. Грабежът..........................................................................15
2.1. Рушвети, рушвети.........................................................16
2.2. Как се краде с електромер............................................21
2.2.1. Монтиране на фалшив уред...............................22
2.2.2. Методът „системно манипулиране“.................25
2.2.3. ЧЕЗ отвръща на разкритията............................32
2.2.4. Разрешени ли са „умните“ електромери?........37
2.2.5. Енергийното лоби приглася на ЧЕЗ.................39
2.2.6. Фалшивата маргаритка......................................46
2.3. Документни измами..................................................... 48
2.3.1. Колко трябва да бъде реалната цена на тока? 53
2.4. Аутсорсинг.....................................................................55
2.5. Заплаха и изнудване......................................................57
2.6. Използване на физическа сила и насилие...................60
2.7. Заплахи за мащабно изключване................................. 61
2.8. Саботаж на върховенството на закона........................63
2.9. Саботиране актовете на съдебната власт...................67
2.10. Индоктриниране по нацистки образец.....................72

3. Съучастниците...............................................................75
3.1. Законодателите............................................................ 77
3.1.1. ЗЕЕЕ или зачеването на октопода...................79
3.1.2. ЗЕ или раждането на октопода........................ 88
3.1.3. ЗЕВИ или плячкосване чрез „нашия“ закон.. 92
3.1.4. ЗВАЕИБ или „несработилият“ закон на Тройната коалиция........................ 94
3.1.5. Законодателна недостатъчност или законодателен слугинаж?.................. 95
3.2. Законни ли са „законите“?....................................... 97
3.3. Изпълнителнителната власт....................................101
3.3.1. Инструментът ДКЕВР.................................. 102
3.4. Съдебната власт........................................................108
3.5. Другите „институции“.............................................109

4. „Частни“ случаи.........................................................110
4.1. ЧЕЗ открадна 9 600 лева от врачанин.....................110
4.2. „Случаят” семейство Тошеви...................................111
4.3. ЧЕЗ осъжда на смърт журналист.............................116
4.3.1. ЧЕЗ дърпа шалтера.........................................117
4.3.2. Съдът, който набеждава.................................119
4.3.3. Противоконституционността продължава...120
4.3.4. Съдът, който е съучастник.............................122
4.3.5. Не си длъжник - тъй рече съдът!...................128
4.3.6. Приготовленията продължават, макар да не съм длъжник.............129
4.3.7. Как реагира прокуратурата............................130
4.2.8. Планът за убийство върви... по план.............141

5. Медийна подкрепа и... медийно „шиканиране“...143

6. „Частен“ случай или технология на геноцида? ...150

7. Изходът или какво да се прави?..............................153
7.1. Разпускане на антиевропейския регулатор............ 153
7.2. Конфискация – чл.19, ал.3 от Конвенцията
срещу корупцията.................................................... 154
7.3. Възстановяване действието на конституцията...... 156

Приложения.................................................................... 163
Използвани източници..................................................173

ИК “Унискорп”, 2013

Радко Ханджиев

ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЕНОЦИДА

Документален разказ за престъпленията на ЧЕЗ
© ИК “Унискорп”, 2013
© Ивайло Гиздов, художник, 2013
ISBN 978-954-330-396-0

На българските Ян Палаховци,
на всички мъченици и участници
в масовите протести от февруари-март 2013 г.
Вярвам в благородния им порив
да постигнат конституционния идеал –
установяването на демократична,
правова и социална държава.
Авторът


Източник: Поглед.инфо
http://bulgarski.pogled.info/news/46076/Tehnologiya-na-genotsida-Dokumentalen-razkaz-za-prestapleniyata-na-CHEZ