„Наглост с феодален привкус“ - статия от 29.09.2010г.

„Наглост с феодален привкус“ - статия от 29.09.2010г.

Делата в съда срещу монополистите на "топлото" ще се увеличават

сряда, 29 Септември 2010 / брой: 223

автор: Дума

Клубът на миньорите ветерани от въгледобива с нарастващо безпокойство наблюдава и заклеймява върлуването на най-наглата и грабителска симбиоза на топлофикациите (публична собственост) с фирмите за дялово разпределение (ФДР). Регулаторът вместо да отбива мародерите от плячката, даденa им от предишни правителства, създава допълнителни условия за увеличаване на приходите им на гърба на стотиците хиляди потребители. Пусна се в ход заблуждаващия тезис топломерите да не се продават на потребителите, а да са собственост на топлофикациите или на ФДР. В това няма нищо ново.

Комфортът при ограбването беше ликвидиран от премахването през 2008 г. на противоконституционния текст от ГПК, чрез който съдът раздава присъди въз основа само на документи с невярно съдържание. Ако пресметнем взетите от насилствено наложената система за дялово разпределение суми от хората за периода ноември 2002 г. - август 2010 г., ще се получи баснословната цифра 5,5-6,5 млрд. лв. Ако тези пари бяха в населението, какво вътрешно търсене щеше да се получи, а като резултат - и оживление на производството.

Не може да подминем предложението на народния представител от ГЕРБ Валентин Николов за изменение на Закона за енергетиката, което демонстрира

сервилно-клиентелистки подход

Въпросът е решен от Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, които уреждат договорите за продажба. Договорите, а не общите условия, които се предлагат на потребителите. Законът казва, че "Разноските по предаването, включително меренето и тегленето, са за сметка на продавача..." В този текст, както и във всички останали, се говори за измерване и кой го извършва. Естествено се подразбират и уредите, с които се извършва. От това следва, че понятията топломери и средства за дялово разпределение са несъвместими. Повече от осем месеца обаче разпределителите за заблуда ги назовават само топломери. Разликата между разпределител и топломер, за сведение на г-н Валентин Николов, е описано в EN 834, т.2, абз.5. Това е стандартът, на чиито нормативи трябва да отговарят индивидуалните разпределители (Наредба за топлоснабдяването, чл.51, т.2). За голяма изненада няма и най-малък признак да са правени изпитания по препоръчания от самите фирми стандарт. И още. На този стандарт EN 834 не е даден национален статут, за да стане БДС EN 834. Причината е, че не е публикуван идентичен превод. Това обаче е станало със следващия стандарт БДС EN 835, влязъл в сила от 1.01.1998 г. Фирмите не са искали потребителите да знаят съдържанието и да видят, че условията и процедурите не съответстват на състоянието на прилаганата техника и действията на фирмите. В заключение - индивидуалните разпределители са никому ненужен бутафорен реквизит.

Ако се върви по цялата верига на приложеното вече дялово разпределение, ще се види колко противозаконни звена има.

Кои са законните средства за измерване? Естествено тези, които отговарят на изискванията на Закона за измерванията и по показанията на които се извършва продажбата. Названието на уредите и тяхната характеристика са класифицирани в Държавен регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване. В този регистър топлоразпределителите и регулиращите вентили нямат място. Няма и сертификат от съответните фирми първопроизводителки. Затова колко документни измами са направени от ФДР за сключване на договори с потребителите, може лесно при нужда да се докаже. Договорите са унищожаеми, като сключени с помощта на измама и заблуждаваща реклама или със заплашване (ЗЗД, чл. 27).

Индивидуалните разпределители на практика се превръщат в монополна стока, при това доста особена:

* Не притежава обявената потребителна стойност и се ползва отново от продавача.

* Експроприира се ползването на площ, собственост на купувача, за да изпълнява функция, която не е предвидена (дружеството само доставя и инсталира, а не "отчита" разпределителите - EN 834, т. 49).

* Потребителят плаща втори път такса за отчитане. Първият път е включената в издръжката на топлофикация сума за инкасатори при определяне на цената. 

Всичко това се разиграва, след като и топлофикациите, и фирмите знаят, че индивидуалните разпределители не само не могат да измерват, но и

не отговарят на нормите на стандарта

за "определяне стойността на потребената топлина от стайните радиатори".
Монополистът "Топлофикация" е единственият предложител на централизирано отопление и по този начин насочва към себе си съвкупното търсене на тази услуга от около един милион потребители. При това състояние на уредите за ДР отпада необходимостта от Правила за дялово разпределение на потребената топлина в сгради - етажна собственост. Те са поредната измама. В заглавието се обявява, че са за "сграда - етажна собственост", а съдържанието е за сгради - съсобственост (обща собственост). 

Най-голямата кражба от потребителите се върши с помощта на Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. В чл. 20, ал. 1 се казва: "Цените на топлата вода, продавана от топлификация на потребителите, се образуват въз основа на сумата от необходимите приходи (разбирай покрити разходи на производителя) и на топлофикацията". Стойността на изгаряните термични продукти, независимо дали това са въглища, мазут или природен газ, се пренася върху производството на ТЕЦ - електричеството. "Топлофикация" като самостоятелно топлопреносно предприятие си плаща електричеството, изразходвано главно за технологични разходи на енергия в абонатната станция. Водата се затопля при изгарянето на термичните продукти. Разходите за охлаждането се поемат от този, който я е затоплил. Преминаването от охлаждането в грамадни бетонови кули към поток движеща се вода е по-ефективно и наред със сериозни екологични причини са мотивите през друго време за изграждането на централно отопление. Целите тогава далеч не са комерсиални.

Изказванията на Валентин Димитров и Петко Милевски, "че гражданите живеят в съсобственост и доброволно са се съгласили да се настанят в сграда с такива условия" са измама и неверни. "Топлофикация" коварно използва факта, че топлината представлява от себе си един от видовете енергия и може да бъде изразена в единици енергия от всякакъв вид. Нека не превръща отпадната вода в Квт.ч. Тя не върши никаква работа, освен предаването на топлина. Никой не може да каже каква част от един мегават енергия от въглища, мазут или природен газ стига до потребителя. "Топлофикация" трябва да представи документ за количеството и цената, с които е заприходвана водата.

Топлофикациите не са изпълнили задължителните препоръки за провеждане на предписаните процедури за разпределителите. На какво основание тогава

фирмите продават непроверени уреди

Затова ли наричат фирмите подизпълнители? С тази маневра обаче, без да са вложили и стотинка, те получават 16 800 млн. лв. (1 млн. потребители х 3 бр. разпределители х 5,6 лв.) + 90 млн. лв. (1 млн. х 3 рег. вен. Х 30) + ДДС 20% - 21,36 млн. лв., всичко - 127,6 млн. лв. Цените на уредите са по памет, защото фактури или касови бележки не се издават. Издадени са "удостоверения..." без нито една цифра. Удостоверява се, че разпределителите и регулиращите вентили стават собственост на съответния потребител. А се ползват от други.

От всичко казано дотук, както и от много други факти, става ясно, че продажбата на "топломери" на потребителите е злоупотреба, а не законово действие. Това е наглост, узаконена от закон фалшификат, противопазарен и противоконституционен по същество, въвеждащ феодални порядки. Със Закона за енергетиката (ЗЕ) се заобикаля легитимния Търговски закон. Сключването на договор по ЗЕ е в противоречие с принципите на договорното начало.

Трудно могат да се изброят заплетените многобройни правно-икономически възли. Те се дължат на усложнена и създаваща конфликти нормативна база, на безконтролно вземане на решения не в законови рамки, които влошават жизненото равнище на стотици хиляди потребители. Присвояването на повече монополни права са действия, които вгорчават и без това нелекия живот на хората. Тревожно е бездействието на правоохраняващите и правораздаващите органи с видимата помощ на ДКЕВР и съгласието на МИЕ, сега МИЕТ.

Ако проблемите продължават, делата в съда ще се увеличат. "Топлофикация" ще плаща над 29 млн. лв. за съдебни разноски за година. Броят на неплатимите многократно надписани сметки ще се увеличи чувствително. Той и сега е 60% от потребителите на топлофикациите и ще стане много повече.

Трябва да спре заблуждаващата и непочтена реклама на "топломери", които са само бутафорен реквизит. Тези реклами внушават чувство за задължително снабдяване с уредите. Потребителите, които са ги закупили, трябва да знаят, че са за тяхна сметка. Никой не ги задължава да ги купуват. Фирмите, рекламиращи такива уреди, трябва да бъдат санкционирани, защото не спазват общото задължение за предоставяне на информация.

Време е министърът на енергетиката да представи стратегия за оптимално развитие на горивно-енергийния комплекс. Бъдещият закон за енергетиката трябва да даде отговор и на въпроса как ще бъдат спасявани топлофикациите от фалит и ограбване на населението.

Кога най-сетне ще се прилагат разпоредбите на Европейската директива 32/2006, разписала плащането да става само за реално изразходвани количества; Регламент 2006/2004/ ЕО на ЕП, забраняващ всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството в защита на потребителите; Директива на ЕК 97/1997, осъждаща непочтени практики? 
   
Клуб на миньорите ветерани от въгледобива 

И.А.Игнатов, д-р по икономика

-----
Със значителни съкращения

Източник: https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=5187

Слънцето и вятърът вкараха в задънена улица германската енергетика

Слънцето и вятърът вкараха в задънена улица германската енергетика

Слънцето и вятърът вкараха в задънена улицагерманската енергетика

Политиката за подпомагане на възобновяемите енергийни източници не доведе до намаляване на CO2, а виновниците са... облаците и антициклоните



07:42 | 14 септември 2019 | Автор: Иво Некитов


Актуалните лозунги за "чиста енергия", често повтаряни днес в Европа, се оказват... празни приказки. Преходът към вятърна генерация и фотоволтаици не доведе до намаляване на емисиите на въглероден диоксид, заради което уж беше стартирана изключително скъпата енергийна реформа в Германия. Какво причини такъв грандиозен провал?

Преходът на Германия към политика за подпомагане на възобновяемите енергийни източници, започнат преди 15 години, не доведе до намаляване на емисиите на CO2. Съответното изявление на XXIV Световния енергиен конгрес в Абу Даби направи Мариан Леньо, старши изпълнителен вицепрезидент на Electricite de France (EDF), френската държавна компания за производство и разпределение на енергия.

Очевидно не става въпрос за някакви индивидуални грешки, а за системен проблем, който или не е бил отчетен, или е предпочетено да не бъде забелязан. Германия не само не постигна видими цели в борбата срещу глобалното затопляне, но и обрече населението и индустрията да използват ултра скъпи възобновяеми енергийни източници вместо традиционните.

Кафяви въглища и биомаса вместо слънце и вятър.

Речта на френския енергиен шеф в Абу Даби беше емоционална и изпълнена с неоспорими факти.

"Ако разгледаме процеса на преход от използването на някои видове енергия към други в Германия, нивото на емисиите на CO2 е същото като това през 90-те години. Въпреки това, жителите и данъкоплатците са направили огромни разходи, тъй като огромни суми са инвестирани във възобновяемите енергийни източници. А когато няма слънце или вятър, е необходима т. нар. базисна генерация. Каква е базисна генерация в Германия? Това са кафявите въглища ", коментира вицепрезидентът на френската компания ситуацията в съседната страна.

"Цените на енергията в Германия за промишлени потребители са с 30% по-високи, отколкото във Франция. Нека да оперираме с факти и цифри, а не с идеология! ", отбеляза тя.


Дисбалансът между цените за населението в Германия и Франция е още по-голям. Френските домакинства през 2018 г., според Евростат, средно са плащали само 0,179 евро за всеки kWh консумирана електроенергия, докато жителите на съседна Германия - 67% повече, 0,3 евро за всеки kWh. През 2018 г. цените бяха по-високи, отколкото в Германия само в съседна Дания - там всеки кВтч струваше на домакинските потребители 0,312 евро

Подобни дисбаланси в сметките за електроенергия корелираха добре с дела на зелената енергия в енергийния баланс на страната. В този контекст под "зелена" енергия не се разбират всички нейни източници, включително традиционните водноелектрически централи и използването на биомаса (например отпадъци от горската промишленост) за производство на електроенергия. Както показва практиката, в катастрофа за икономиката на страната се превръща безмислената страст към производството на електроенергия от "модерните" възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а именно вятърните турбини и слънчевите панели.

Какво очаква европейския пазар на газ в близко бъдеще?

Пример от най-северните страни. Официално в Швеция и Норвегия делът на възобновяемите източници е дори по-висок, отколкото в Германия, а Норвегия е рекордьор в преминаването към възобновяема енергия. През 2017 г., според Евростат, в Норвегия 45,7% от енергията идва от възобновяеми източници. Но в този значителен дял от общия баланс 40,3% е била енергията на водноелектрическите централи, а норвежците получават още 4,6% от енергията от биомаса, предимно от горски произход (казано просто - от дърва). Докато в норвежкия енергиен баланс по обясними причини изобщо няма слънчева енергия, изглежда, че вятърът на морския бряг дава едва 0,8%.

Но Дания, напротив, е шампион в прехода към вятърна енергия. С 32,8% от енергията, получена от възобновяеми енергийни източници, а датският енергиен сектор разчита на вятъра - сега той заема цели 7% в общия баланс на производството, което е рекорд за ЕС. В Северна и облачна Дания също има много слънчева енергия - 0,7% в баланса, а добрата стара биомаса дава 24% от производството на възобновяема енергия. В Германия има по-малко "вятърни мелници", отколкото в Дания - едва 2,8% от енергийния баланс, но скъпите слънчеви панели са почти два пъти повече, цели 1,3%. Между другото, биомасата също е много - 13,3% от енергийния баланс.

Всички тези данни са дадени за първична енергия, което прави картината още по-тъжна. Работата е там, че възобновяемата биомаса може да се използва в така наречения когенерационен цикъл, като се използва за производство на топлина, необходима в северните страни. Това позволява не само да затоплят сградите, но и да се постигне по-ниска цена на електроенергията за сметка на заплатената от потребителите топлоенергия. Но вятърните турбини и слънчевите панели са чисти производители на електроенергия, те нямат такава икономическа "резерва": потребителите получават само електричество от тях, но не и топлоенергия.

Следователно, Норвегия и Швеция имат доста приемлива цена за електроенергията, сравнима с френската (0,19-0,20 евро за kWh), въпреки официално голямото тегло на възобновяемите източници в енергийния им сектор. Но Германия и Дания са принудени да прехвърлят разходите за вятърни паркове и слънчеви панели към населението, индустрията и дори държавата. В противен случай производството на енергия с такива мощности просто ще стане нерентабилно

Магията на нулевата "отрицателната" стойност

Фразата за "базовия товар", която беше изразена в речта на вицепрезидента на ЕФР, се нуждае от пояснение. Работата е там, че и топлината, и електричеството са необходими на потребителите в определено време. Например, невъзможно е да се загрява вода през лятото, за да се отоплява къщата с нея през зимата. Слънчевата батерия дава ток по обяд, докато потребителят трябва да запали крушките в къщатаси вечер.

Поради това, възобновяемите енергийни източници са изправени пред проблема с натрупването или поддържащия капацитет, който трябва да замени нестабилното производство на възобновяеми енергийни източници в момента на неизбежните сривове. Например, конвенционална помпена станция може да изпомпва вода в по-високо разположен резервоар с висока енергийна мощност от вятърните генератори и слънчеви панели и при необходимост да я прехвърля обратно в мрежата. Капацитетът за съхранение в този вариант в никакъв случай не е безплатен и разходите за тяхното създаване и експлоатация трябва да се вземат предвид при разходите за енергия, получена от възобновяеми енергийни източници.

В противен случай, ако програмата за енергийно развитие не взема предвид акумулиращите мощности, те трябва да бъдат заменени с подкрепа на производството. В случая на Германия това е природен газ.

Друго решение в началото на прилагането на германската и датската програма за възобновяема енергия беше прехвърлянето на големи обеми "излишък" от електричество между регионите на страната, но този план не даде резултат. Оказа се, че за подобно "осредняване" на територията на Германия или дори по-малката, Дания, просто не беше достатъчна - ако има спокойно и безветрено облачно време в един от регионите, обикновено и в другите части на страната се наблюдават същите или подобни метеорологични условия. А разходите за допълнителни електропроводи са значителни.

В резултат и в Германия, и в Дания решиха да не се занимават с натрупването на резервен капацитет, считайки, че "пазарът ще регулира всичко". Официално сривовете при генерирането на слънчеви панели и вятърни мелници бяха преодолени чрез компенсиране на капацитета за производство на газ и въглища.

В моменти на ясно и ветровито време енергията от слънчеви панели и вятърни паркове в Германия просто нямаше къде да отиде - цената на енергията на пазара на едро падна до нула или дори отиде в минус. Но в моменти на безоблачно, спокойно време или просто нощем, поддържането на системата" вече се подкрепяше от базовата генерация, вдигайки цената на енергията и до небето. В същото време техните собственици са действали почти принудително: припомнете си, в пика на производството на възобновяема енергия, ТЕЦовете почти неизбежно трябва да изключат своето производство - или да продават енергия на загуба, на въпросните "отрицателни" цени. В допълнение, срокът на изплащане за въглищните и газовите генерации неизбежно се увеличава - защото те трябва да работят с половин мощност, често "пропускайки напред" вятърните генерации и слънчевите панели. В резултат на това, вместо рационално сътрудничество на енергийните източници в Германия конкуренцията им бива обезсмислена.

В резюме, може да се отбележи, че буквално всички пострадаха - както газовите ТЕЦ и въглищните централи, така и вятърните генерации и соларните панели, но най-вече потребителите, които в крайна сметка платиха (и все още плащат!) всичко това.

Разбира се, дори сега Германия може да се измъкне от това положение. Например, най-накрая обърне повече внимание на съхранението на енергия. Да, в условията на равна Германия това не е лесна задача, но има и други (неизменно доста скъпи) варианти.

Освен това изглежда, че практиката на директни или скрити субсидии и преференции за зелени източници води европейската енергия в задънена улица. С изкривяване на реалните икономически нужди, енергийният сектор не се развива по нормалния, еволюционен път, за да угоди на практиката за получаване на такива "неикономически" пари. В резултат, потребителят плаща за целия този "зелен банкет" - както с данъците си, така и, както показва опитът на Германия и Дания, директно - чрез прекомерните разходи на всеки киловатчас.

Източник: https://vremeto.dir.bg/novini/slantseto-i-vyatarat-vkaraha-v-zadanena-ulitsa-nemskata-energetika

ЗАЩО Софийският Районен Съд действа като ОПГ - Организирана Престъпна Група?

ЗАЩО Софийският Районен Съд действа като ОПГ - Организирана Престъпна Група?

2 September at 05:52

ЗАЩО Софийският Районен Съд действа като ОПГ - Организирана Престъпна Група?

СРС действа като ОПГ - от 3 или повече лица -

Освен с присъждане на незаконно юрисконсултско възнаграждение - на лица, които са на заплата, плащана с цената на топлинната енергия, СРС ограбва населението дръзнало да защити правата си против рекета и чрез грабеж наречен Депозити за експертизи! За сега само две експертизи, но може и още. Ще вметна също, че в СТЕ се говори основно за суми за плащане, но не и за енергии и измервателни търговски уреди. Тоест сумите в СТЕ ги има и в ССчЕ, което освен дублиране, показва безпомощността на мафията да докаже потребена енергия.

Съдията, двете вещи лица, евентуално юрк. на ОПГ ТоплоФЪК София - за да ограбят тези (депозитите за съдебните експертизи) 400-600 лв от ответника, като наказание, че се противи на рекета, Съдът напълно съзнателно назначава експертизите без да е определил спорна от безспорна част от исковете, без да съблюдава данните по делото, като съдът сам подтиква вещите лица да извършат престъпленията по чл.291 от НК, защото съдът задава експертизи, БЕЗ ДА СА СЪБРАНИ НАЧАЛНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА. Тоест съдът иска от В.Л. да решат задача, без да са дадени условието на задачата и началните данни!!! Такива данни няма в кориците на нито едно дело! Примерно сграда със 70 апартамента - или 300 радиатора плюс 70 водомера за топлата вода!!! За да се определи колко дължи един апартамент, трябва по делото да ПРИСЪСТВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВСИЧКИ ДАННИ ЗА ВСИЧКИ 300 РАДИАТОРА - мощности, единици отчетени от ИРРО-тата, данни за ТЕ за ВОИ, данни за ТЕ за БГВ, данни за ТЕ за загуби в АС и СИ. Данни за всички отчети на топломерите (този за ВОИ, които го няма - нарушение и на стандарти БДС EN 834 и 835), този за БГВ - такъв топломер също липсва, както и общия реално контролен топломер измерващ вътрешния оборот на ОПГ ТС през абонатната им станция! Така и отчетите на всички 70 водомера. При липсата дори на едно от всички тези числа, всяка експертиза ще е само едно недоказано предположение, тоест НЕВАЛИДНА, НЕЗАКОННА и НЕВЯРНА И НИЩОЖНА! Всеки знае, че уравнение с много неизвестни НЯМА РЕШЕНИЕ! А в нито едно дело не са определени неизвестните! ОПГ СЪДЪТ Е СЪВСЕМ НАЯСНО С НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ НА ОПГ ТС, но ВЪПРЕКИ ТОВА, понеже има КАРТЕЛ и между ОПГ ТОПЛОФЪК И ОПГ СРС, СРС НАЗНАЧАВА ТОЗИ ВЕЩ ГРАБЕЖ!!! ЗА ДА "УЗАКОНИ" по НИЩОЖЕН НАЧИН РЕКЕТА НА ОПГ ТС, КАКТО И ДА СИ ВЗЕМЕ НЕГОВИТЕ 70-80%!!!!!

Ясно е, примерно, че когато трябва да се раздели сеното на две магарета трябва да има начални данни - дали по равно ще трябва да се раздели или в някакво съотношение. Дали ще се делят абсолютни стойности и какви да са те. Колко е общото сено, което да се раздели. След като дори само с две магарета Съдът не определя и не изисква доказателствените задължителни данни от ищеца, какво да говорим за сграда с 300 радиатора, 70 водомера за топла вода и загуби от Абонатна станция и т.н.?

Ако съдът произнасяше правилни решения с които да отхвърля незаконните претенции на ОПГ ТС, таксите за зловещите лица щеше да си ги прибира от ОПГ ТС. Тоест финансово пак щеше да е напред, но щеше да ощетява ОПГ ТС по този начин, а и ОПГ ТС ще спре да завежда тези незаконни искове, с което ОПГ СРС ще остане без работа и без такси за вещи лица съответно, нали така? Което също е доказателство в подкрепа на твърдението за наличието на КАРТЕЛА между ОПГтата - СРС, ТС, Мин Енергетика, КЕВР, Фандъка, СОС и т.н.