Върховен административен съд
|
| брой: 85, от дата 29.10.2019 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА | стр.17 |
|
|
|
| Решение № 3988 от 19 март 2019 г. по административно дело № 2519 от 2017 г. |
|
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 3988 от 19 март 2019 г.
по административно дело № 2519 от 2017 г.
Върховният административен съд на Република България – пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: председател: Йовка Дражева, членове: Анна Димитрова, Емил Димитров, при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от председателя Йовка Дражева по адм. дело № 2519/2017.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на Румен Иванов Симеонов за отмяна на чл. 4 и 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (наредба), издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., влязла в сила от 1.03.2008 г.
Жалбоподателят обосновава правен интерес и навежда конкретни оплаквания за нищожност поради превишаване на материална компетентност и материална незаконосъобразност. Иска присъждане на направени разноски. Претендира и разноски, направени по всички дела, които е водил, за обезщетяване на „изразходвана умствена, физическа и топлинна енергия, получена от закупена електрическа енергия, и изразходвани здраве и време и други лични ресурси“ и разноски за платено принтиране. В хода на съдебното производство допълнително представя „молби, искания, възражения и бележки“, в които развива доводи за отмяна. В съдебно заседание на 18.10.2018 г. – л. 113, изрично уточнява, че иска отмяна на чл. 4 и 9 от Наредба № 6. В открито съдебно заседание на 14.03.2019 г. след даване на ход по съществото на спора заявява, че е оспорил чл. 4 и 9 от наредбата, но след като обявлението в ДВ е без ограничение на оспорването само на чл. 410 от ГПК и всеки има право да се присъедини към оспорването и на образците по чл. 417 от ГПК, то и той се присъединява към оспорването и на образците по чл. 417 от ГПК.
По реда на чл. 189, ал. 2 от АПК по делото са встъпили на страната на жалбоподателя и са конституирани Миглена Петкова Великова, Стоян Иванов Съйков и Звездомир Василев Здравков. Стоян Съйков и Звездомир Здравков са искали и отвод на съдебния състав.
Здравков и Съйков развиват в жалбите до съда доводи за липса на компетентност и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата поради непроведено обществено обсъждане, липсата на консултации, публикувани доклади и предварителна оценка за въздействие. Навеждат доводи за материална незаконосъобразност и разширяване на предмета на регулиране в нарушение на делегацията по чл. 425 от ГПК.
Ответната страна – министърът на правосъдието, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че наредбата съответства на европейското право и на ГПК, който въвежда заповедното производство като формално производство с цел бързина. Иска отхвърляне на жалбите като неоснователни.
Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбите за основателни поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове при приемане на оспорените разпоредби в Наредба № 6 от 2008 г.
Върховният административен съд, пето отделение, като извърши проверка по доводите на жалбоподателите и извърши служебна проверка при спазване на чл. 168 от АПК, намира жалбите за основателни по следните съображения:
1. По допустимостта на жалбите
Жалбоподателят Румен Симеонов представя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Софийски районен съд, с която му е разпоредено да плати на „Топлофикация София“ – ЕАД, конкретна сума.
Жалбоподателката Миглена П. Великова встъпва в производството, като поддържа оспорването и доказва правен интерес със Заповед № 891 от 29.03.2013 г. на РС – Плевен. Твърди, че с решения по дела С-618/2010 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява неравноправен характер на клауза. Прави изрично искане за отмяна и на чл. 6 от наредбата.
Жалбоподателят Стоян И. Съйков иска отмяна на цялата наредба, претендира разноски и доказва правен интерес със заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. по описа на Софийски районен съд.
Жалбоподателят Звездомир Василев Здравков иска отмяна на цялата наредба и обосновава правен интерес с представяне на Заповед № 1245 от 20.09.2017 г. по чл. 410 от ГПК по описа на РС – Ловеч, от която е видно, че е взискател.
Предвид представените по делото доказателства съдът е приел, че лицата имат правен интерес от търсената съдебна защита.
2. По предмета на делото
С жалбата и допълнителното уточнение от жалбоподателя Румен Иванов Симеонов е очертан предметът на оспорване в производството по чл. 185 и сл. от АПК, а именно отмяна на:
Чл. 4 от наредбата: „При уважаване на заявлението по чл. 3 съдът издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец съгласно приложение № 2 (за парично задължение), съответно съгласно приложение № 3 (за предаване на движими вещи).“
Чл. 9 от наредбата: „В съответствие с чл. 625 – 627 ГПК за издаване на Европейска заповед за плащане и другите книжа, свързани с нея, се използват образците, приложени към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане.“
В обявлението, обнародвано в ДВ, бр. 12 от 6.02.2018 г. – л. 120, е посочено, че е постъпило оспорване от Румен Иванов Симеонов от София на Наредба № 6 от 20.02.2008 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието.
В резултат на допусната от съда неточност при изготвяне на обявлението до „Държавен вестник“ е оповестено, че предмет на оспорване е цялата Наредба № 6 вместо очертания с жалбата предмет на делото – оспорване на чл. 4 (ведно с приложение № 3) и чл. 9 от Наредба № 6. Съгласно обаче чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересованото лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, като допусната от съда грешка при съобщаването по чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК не може да има за последица разширяване на предмета на делото. В случая е налице оспорване на отделни разпоредби от Наредба № 6 и настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по така очертания предмет на делото по жалбата на лице, доказало правен интерес от оспорване на съответните разпоредби. Встъпилите по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК лица не могат да разширяват предмета на оспорване, а са обвързани с извършените до встъпването им процесуални действия от първоначалния жалбоподател. Това е така, защото същите разполагат с правото да сезират съда с отделна жалба срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт, които засягат правната им сфера. Такова разширяване на предмета на спора не може да бъде извършено и от първоначалния жалбоподател в хода на съдебното производство, тъй като изменение на жалба не е недопустимо поради липсата на разпоредба за съдебното административно производство, която да е аналогична на чл. 214 от ГПК.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че дължи произнасяне само по оспорването на чл. 4 и 9 от Наредба № 6, като искането за отмяната и на останалите разпоредби от нормативния акт е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
3. По основателността на жалбите
По делото е представена с придружително писмо вх. № 3303/28.02.2017 г. цялата административна преписка. Същата съдържа доклад № 92-06-13/31.07.2007 г. от директора на Дирекция „Съвет по законодателството“ до министъра на правосъдието за създаване на работна група за изработване на подзаконови нормативни актове по чл. 55, 73, ал. 3, чл. 425 и 447, т. 7 от ГПК. Приложени са писма до министъра на финансите от 31.07.2007 г., до председателя на Висшия адвокатски съвет от 31.07.2017 г., до министъра на труда и социалната политика от 31.07.2007 г., до МРРБ от 31.07.2007 г., до главен съдебен инспектор от 2.08.2007 г., до директор Дирекция „Съдебна дейност“ от 2.08.2007 г., до директор на Дирекция „СЗ“ от 8.08.2007 г. за определяне на участници в работна група. По делото са отговорите от 10.08.2007 г. на МФ, на КЧСИ от 13.08.2007 г., на МТСП от 17.08.2007 г., на ДД „Съвет по законодателството“ от 20.08.2007 г., на Висш адвокатски съвет от 13.09.2007 г., на МРРС от 14.09.2007 г. за посочване на представители в работната група.
Приложена е кореспонденция с Върховния касационен съд, Апелативен съд – София, Софийски градски съд от 14.09.2007 г., Софийски районен съд от 15.09.2007 г. Със заповед на министъра на правосъдието е създадена работна група със задача по р. II, т. 3 от същата да изготви проект на подзаконов нормативен акт по чл. 425 от ГПК. Към делото ответникът е представил и кореспонденция относно извършените справки с цел финансова обосновка на проект за Тарифа за държавните такси по новия ГПК, което е неотносимо към спора. На л. 66 от делото е представено писмо на министъра на правосъдието до ВСС относно параметризация на приложенията към подзаконовите нормативни актове по чл. 55 и 425 от ГПК при работа в информационната система на съдилищата, към което е приложен доклад за състоянието на информационните системи за нуждите на МП и органите на съдебната власт.
С докладна записка на заместник-министъра на правосъдието С. С. министърът на правосъдието е уведомен за изпълнена негова Заповед № ЛС-04-726 от 3.10.2007 г. и изготвен проект на Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, като е посочено, че е направен максимален опит образците да се придържат към формата и съдържанието на образците към Регламент (ЕО) 1896/2006 на ЕП и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Посочена е целта за изработване на проекта – разпоредбите на чл. 410 и чл. 425 от ГПК, като е обяснено, че информацията в образците на заповедта е свързана със защитата на длъжника – л. 93. Предложено е обнародване на наредбата.
На л. 72 е приложено писмо на министъра на правосъдието М. Тачева до главния редактор на „Държавен вестник“ за обнародване на Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.
В съдебно заседание на 14.03.2019 г. процесуалният представител на министъра на правосъдието заявява, че няма други доказателства във връзка с процедурата по приемане на наредбата.
От така установените по делото факти се налагат следните правни изводи:
Оспорените пред съда разпоредби са приети от изрично овластен административен орган на изпълнителната власт – министъра на правосъдието, на основание законова делегация с чл. 425, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Допуснато е обаче съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК.
Административното производство е проведено в периода от юли 2007 г. до 28.02.2008 г. Към този момент действа дял първи, глава пета, раздел III от АПК, обн., ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., в сила от 12 юли 2006 г. Съгласно пар. 142 от ПЗР на АПК кодексът влиза в сила три месеца след обнародването с изключение на дял трети и др. изрично посочени в закона параграфи. Следователно са в сила разпоредбите, които уреждат производството по издаване на подзаконов нормативен акт – чл. 75 – 80 от АПК, като субсидиарно се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове предвид препращащата разпоредба на чл. 80 от АПК. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове (нов, ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитането на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, като преди внасяне на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентен орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 (нов, ДВ, бр. 46 от 2007 г.) от ЗНА изисква проектът за нормативен акт заедно с мотивите към него, съответно доклада към него, да се внесе за обсъждане и приемане от компетентния орган. Законодателят е регламентирал и изисквания към мотивите, съответно доклада. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА в мотивите се посочват причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, анализ на съответствието с правото на Европейския съюз.
От направения анализ на правната уредба по приемане на подзаконов нормативен акт е видно, че чл. 4 и 9 от Наредба № 6 са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от Закона за нормативните актове. Нарушени са принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет на страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. В докладната записка, приложена към проекта на наредбата до министъра на правосъдието, не са посочени финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати от прилагането, няма анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че неспазването на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на подзаконов нормативен акт. Налице е основание по чл. 193, ал. 1 от АПК за уважаване на жалбите и отмяна на оспорените разпоредби.
Предвид изхода на спора следва да бъдат уважени исканията на жалбоподателите за присъждане на направени по делото разноски, както следва: 1. На Румен И. Симеонов – 10 лв. държавна такса за съдебно производство (внесена на 24.03.2017 г.) и 20 лв. платена такса за обнародване в „Държавен вестник“ от същата дата. 2. На Стоян Иванов Съйков – 10 лв. държавна такса – л. 216. 3. На Звездомир Василев Здравков – 10,97 лв. държавна такса, внесена по банков път – л. 262. Миглена Петкова Великова не е поискала присъждане на разноски.
Искането на Румен И. Симеонов за присъждане на други разноски по делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. По делото са приложени платежни документи за направени копия от съдебни книжа. Под разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК законодателят разбира разноски за такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат. Разноските за такси са заплатени суми за държавните такси, дължими на основание чл. 4, букви „а“ и „о“ от Закона за държавните такси (ЗДТ) във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, определени към момента на извършването им по размери в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и други дължими такси като таксата за обнародване по чл. 9, ал. 2 от Закона за „Държавен вестник“. Разноските по производството включват онези разноски, които страната извършва във връзка с извършване на определени процесуални действия по делото, без които не би могла успешно да упражни правото си на защита, като например депозити за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и т.н. В случая направените разноски за копиране на документи по делото и описаните в жалбата до съда твърдения за други разноски не представляват такива разноски по производството, които да ангажират отговорността на ответната страна. Поради това и не следва да се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
Отменя по оспорването на Румен Иванов Симеонов, Миглена Петкова Великова, Стоян Иванов Съйков и Звездомир Василев Здравков чл. 4 и 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.
Оставя без разглеждане оспорването от Румен Иванов Симеонов, Миглена Петкова Великова, Стоян Иванов Съйков и Звездомир Василев Здравков на останалата част от разпоредбите на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г., и прекратява делото в тази част.
Осъжда Министерството на правосъдието да заплати на Румен Иванов Симеонов направени по делото разноски в размер на 30 (тридесет лв.) лв., на Стоян Иванов Съйков в размер на 10 (десет лв.) лв., на Звездомир Василев Здравков в размер на 10,97 (десет лв. и деветдесет и седем ст.) лв.
Отхвърля като неоснователно искането на Румен Иванов Симеонов за присъждане на други разноски извън присъдените такси.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис.
Председател: Георги Чолаков
8225
|
ЕТО И КОНКРЕТНИТЕ ВТОРОИНСТАНЦИОННО И ПЪРВОИНСТАНЦИОННО РЕШЕНИЯ ОТ СТРАНИЦАТА НА ВАС:
РЕШЕНИЕ
№ 14136
София, 22.10.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебнозаседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
| МИЛКА ПАНЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ:
| ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
СЛАВИНА ВЛАДОВА |
| при секретар | Григоринка Любенова |
и с участието
|
| на прокурора | Маринела Тотева |
изслуша докладваното
|
| от съдията | СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА |  |
по адм. дело № 6372/2019.  |
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по три касационни жалби - на министъра на правосъдието, на Р. Симеонов и на С. Съйков против решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.Жалбите на Р. Симеонов и на С. Съйков са процесуално недопустими. Подадени са от лица без правен интерес. С обжалваното първоинстанционно решение е постигнат целения от тях резултат. Отменени са като незаконосъобразни атакуваните от тях текстове - чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съображенията от жалбите и от съдебното заседание, че правният интерес на Симеонов и Съйков е в следствие на това, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане и по-конкретно, досежно претендираната нищожност на тези текстове - не намират законова опора. Съдът, на осн. чл. 168, ал. 2 АПК, при осъществяване на контрола за законосъобразност служебно следи за евентуална нищожност и дори да не е претендирана такава, ако бъде установена - е длъжен да я прогласи. След като има произнасяне на състав на съда касателно незаконосъобразността на предмета на спора и липсва обявяване на нищожност - това при всички случаи означава, че липсва такава. По тези съображения жалбите на Симеонов и Съйков следва да се оставят без разглеждане, като в тази си част решението ще има характер на окончателно определение, на осн. чл. 229, ал. 2 АПК. Не следва да бъде уважено и искането за спиране на призводството по делото, тъй като е във връзка с искане за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, по което искане има постановено определение от 07.05.2019 г. По съществото си това е отделно производство, различно от настоящото и липсва твърденият от жалбоподателя преюдициален харатер.Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата на министъра на министерство на правосъдието за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби против чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Жалбите са уважени. Прието е от решаващия съд, че чл. 4 и чл. 9 от Наредбата са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА и са нарушени принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането и представянето, съответно, на становища и предложения. В това призводство касаторът не представя доказателства, оборващи тезата на първоинстанциионния съд за нарушаване на императивни изисквания на закона. Изложените мотиви в обжалваното решение са подробни и обосновани и, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав препраща към тях. Жалбата на министъра на правосъдието следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Р. Симеонов и на С. Съйков против решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото по отношение на тях.ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
РЕШЕНИЕ
№ 3988
София, 19.03.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
| ЙОВКА ДРАЖЕВА |
ЧЛЕНОВЕ:
| АННА ДИМИТРОВА
ЕМИЛ ДИМИТРОВ |
| при секретар | Николина Аврамова |
и с участието
|
| на прокурора | Момчил Таралански |
изслуша докладваното
|
| от председателя | ЙОВКА ДРАЖЕВА | |
| по адм. дело № 2519/2017. |
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК .Образувано е по жалбата на Р. Симеонов за отмяна на чл. 4 и чл. 9 от НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство /Наредба/, издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., влязла в сила от 1.03.2008 г. Жалбоподателят обосновава правен интерес и навежда конкретни оплаквания за нищожност поради превишаване на материална компетентност и материална незаконосъобразност. Иска присъждане на направени разноски. Претендира и разноски направени по всички дела, които е водил, за обезщетяване на "изразходвана умствена, физическа и топлинна енергия получена от закупена електрическа енергия и изразходвани здраве и време и други лични ресурси" и разноски за платено принтиране. В хода на съдебното производство допълнително представя "молби, искания, възражения и бележки", в които развива доводи за отмяна. В съдебно заседание на 18.10.2018 г. -л.113 изрично уточнява, че иска отмяна на чл.4 и чл.9 от Наредба №6. В открито съдебно заседание на 14.03.2019 г. след даване на ход по съществото на спора заявява, че е оспорил чл.4 и чл. 9 от Наредбата, но след като обявлението в ДВ е без ограничение на оспорването само на чл.410 от ГПК и всеки има право да се присъедини към оспорването и на образците по чл. 417 от ГПК, то и той се присъединява към оспорването и на образците по чл. 417 от ГПК. По реда на чл. 189, ал.2 от АПК по делото са встъпили на страната на жалбоподателя и са конституирани М. Великова, С. Съйков и З. Здравков. С. Съйков и З. Здравков са искали и отвод на съдебния състав. Здравков и Съйков развиват в жалбите до съда доводи за липса на компетентност и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата поради непроведено обществено обсъждане, липсата на консултации, публикувани доклади и предварителна оценка за въздействие. Навеждат доводи за материална незаконосъобразност и разширяване на предмета на регулиране в нарушение на делегацията по чл. 425 от ГПК. Ответната страна министърът на правосъдието намира жалбата за неоснователна. Твърди, че наредбата съответства на европейското право и на ГПК, който въвежда заповедното производство като формално производство с цел бързина. Иска отхвърляне на жалбите като неоснователни.Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбите за основателни поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 28, ал.2 от Закона за нормативните актове при приемане на оспорените разпоредби в Наредба №6/2008 г. Върховният административен съд, пето отделение, като извърши проверка по доводите на жалбоподателите и извърши служебна проверка при спазване на чл.168 от АПК, намира жалбите за основателни по следните съображения:1. По допустимостта на жалбите.Жалбоподателят Р. Симеонов представя заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Софийски районен съд, с която му е разпоредено да плати на Топлофикация София ЕАД конкретна сума. Жалбоподателката М.Великова встъпва в производството като поддържа оспорването и доказва правен интерес със заповед №891/ 29.03.2013 г. на РС-Плевен. Твърди, че с решения по дела С-618/2010 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява неравноправен характер на клауза. Прави изрично искане за отмяна и на чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят С.Съйков иска отмяна на цялата Наредба, претендира разноски и доказва правен интерес със заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. по описа на Софийски районен съд. Жалбоподателят З. Здравков иска отмяна на цялата Наредба и обосновава правен интерес с представяне на заповед №1245/20.09.2017 г. по чл.410 от ГПК по описа на РС-Ловеч, от която е видно, че е взискател.Предвид представените по делото доказателства, съдът е приел, че лицата имат правен интерес от търсената съдебна защита. 2. По предмета на делото.С жалбата и допълнителното уточнение от жалбоподателя Р. Симеонов е очертан предмета на оспорване в производството по чл.185 и сл. от АПК, а именно отмяна на :чл. 4 от Наредбата:" При уважаване на заявлението по чл. 3 съдът издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец съгласно приложение № 2 (за парично задължение), съответно съгласно приложение № 3 (за предаване на движими вещи)".чл. 9 от Наредбата:" В съответствие с чл. 625 - 627 ГПК за издаване на Европейска заповед за плащане и другите книжа, свързани с нея, се използват образците, приложени към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане". В обявлението публикувано в ДВ бр. 12/ 6.02.2018 г.-л.120, е посочено, че е постъпило оспорване от Р. Симеонов от гр.София на Наредба №6/ 20.02.2008 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието. В резултат на допусната от съда неточност при изготвяне на съобщението до Държавен вестник е оповестено, че предмет на оспорване е цялата Наредба №6, вместо очертания с жалбата предмет на делото- оспорване на чл. 4 / ведно с приложение №3/ и чл. 9 от Наредба №6. Съгласно обаче чл.126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересованото лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, като допусната от съда грешка при съобщаването по чл. 188 вр. с чл.181, ал.1 от АПК не може да има за последица разширяване на предмета на делото. В случая е налице оспорване на отделни разпоредби от Наредба №6 и настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по така очертания предмет на делото по жалбата на лице доказало правен интерес от оспорване на съответните разпоредби. Встъпилите по реда на чл. 189, ал.2 от АПК лица не могат да разширяват предмета на оспорване, а са обвързани с извършените до встъпването им процесуални действия от първоначалния жалбоподател. Това е така, защото същите разполагат с правото да сезират съда с отделна жалба срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт, които засягат правната им сфера. Такова разширяване на предмета на спора не може да бъде извършено и от първоначалния жалбоподател в хода на съдебното производство, тъй като изменение на жалба не е недопустимо поради липсата на разпоредба за съдебното административно производство, която да е аналогична на чл. 214 от ГПК.По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че дължи произнасяне само по оспорването на чл.4 и чл. 9 от Наредба №6, като искането за отмяната и на останалите разпоредби от нормативния акт е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.3. По основателността на жалбите.По делото е представена с придружително писмо вх. №3303/ 28.02.2017 г. цялата административна преписка. Същата съдържа доклад №92- 06-13/31.07.2007 г. от директора на Дирекция "Съвет по законодателството" до министъра на правосъдието, за създаване на работна група за изработване на подзаконови нормативни актове по чл. 55, 73, ал.3, чл. 425 и 447, т.7 от ГПК. Приложени са писма до министъра на финансите от 31.07.2007 г., до председателя на Висшия адвокатски съвет от 31.07.2017 г. ,до министъра на труда и социалната политика от 31.07.2007 г., до МРРБ от 31.07.2007 г., до Главен съдебен инспектор от 2.08.2007 г., до Директор Дирекция "Съдебна дейност" от 2.08.2007 г., до Директор на Дирекция" СЗ" от 8.08.2007 г. за определяне на участници в работна група. По делото са отговорите от 10.08.2007 г. на МФ, на КЧСИ от 13.08.2007 г., на МТСП от 17.08.2007 г., на ДД"Съвет по законодателството" от 20.08.2007 г., на Висш адвокатски съвет от 13.09.2007 г., на МРРС от 14.09.2007 г. ,за посочване на представители в работната група. Приложена е кореспонденция с Върховния касационен съд, Апелативен съд София, Софийски градски съд от 14.09.2007 г., Софийски районен съд от 15.09.2007 г. Със заповед на министъра на правосъдието е създадена работна група със задача по р. II, т.3 от същата да изготви проект на подзаконов нормативен акт по чл. 425 от ГПК. Към делото ответникът е представил и кореспонденция относно извършените справки с цел финансова обосновка на проект за Тарифа за държавните такси по новия ГПК, което е неотносимо към спора. На л. 66 от делото е представено писмо на министъра на правосъдието до ВСС относно параметризация на приложенията към подзаконовите нормативни актове по чл. 55 и чл.425 от ГПК при работа в информационната система на съдилищата, към което е приложен доклад за състоянието на информационните системи за нуждите на МП и органите на съдебната власт.С докладна записка на заместник-министъра на правосъдието С.С. министъра на правосъдието е уведомен за изпълнена негова заповед № ЛС-04-726/ 3.10.2007 г. и изготвен проект на Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, като е посочено, че е направен максимален опит образците да се придържат към формата и съдържанието на образците към на Регламент /ЕО/ 1896/ 2006 на ЕП и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Посочена е целта за изработване на проекта - разпоредбите на чл. 410 и чл.425 от ГПК, като е обяснено, че информацията в образците на заповедта е свързана със защитата на длъжника- л. 93. Предложено е обнародване на Наредбата. На л. 72 е приложено писмо на министъра на правосъдието М.Тачева до главния редактор на Държавен вестник за обнародване на Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Наредбата е публикувана в Държавен вестник бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. В съдебно заседание на 14.03.2019 г. процесуалният представител на министъра на правосъдието заявява, че няма други доказателства във връзка с процедурата по приемане на Наредбата. От така установените по делото факти се налагат следните правни изводи: Оспорените пред съда разпоредби са приети от изрично овластен административен орган на изпълнителната власт министъра на правосъдието на основание законова делегация с чл. 425, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Допуснато е обаче съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т.3 вр. с чл. 196 от АПК. Административното производство е проведено в периода от м.юли 2007 г. до 28.02.2008 г. Към този момент действа дял първи, глава пета, раздел III от АПК, обн. ДВ бр. 30/ 11 април 2006 г., в сила от 12 юли 2006 г. Съгласно пар.142 от ПЗР на АПК кодексът влиза в сила три месеца след обнародване с изключение на дял трети и др. изрично посочени в закона параграфи. Следователно са в сила разпоредбите, които уреждат производството по издаване на подзаконов нормативен акт -чл. 75-80 от АПК, като субсидиарно се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове, предвид препращащата разпоредба на чл. 80 от АПК. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове /нов, ДВ бр. 46 от 12.06.2007 г./, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитането на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, като преди внасяне на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентен орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Разпоредбата на чл. 28, ал.1 /нов ДВ бр. 46 от 2007 г./ от ЗНА изисква проектът за нормативен акт, заедно с мотивите към него, съответно доклада към него, да се внесе за обсъждане и приемане от компетентния орган. Законодателят е регламентирал и изисквания към мотивите, съответно доклада. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА в мотивите се посочват причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. От направения анализ на правната уредба по приемане на подзаконов нормативен акт е видно, че чл. 4 и чл. 9 от Наредба №6 са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т.3, т.4 и т. 5 от Закона за нормативните актове. Нарушени са принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет на страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. В докладната записка, приложена към проекта на Наредбата до министъра на правосъдието, не са посочени финансови и други средства необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати от прилагането, няма анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че неспазването на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на подзаконов нормативен акт. Налице е основание по чл.193, ал.1 от АПК за уважаване на жалбите и отмяна на оспорените разпоредби.Предвид изхода на спора следва да бъдат уважени исканията на жалбоподателите за присъждане на направени по делото разноски, както следва:1. На Р. Симеонов 10.00 лв. държавна такса за съдебно производство /внесена на 24.03.2017 г./ и 20 лв. платена такса за обнародване в Държавен вестник от същата дата, 2. На С. Съйков 10 лв. държавна такса - л. 216, 3.На З. Здравков 10,97 лв. държавна такса внесена по банков път - л. 262. М. Великова не е поискала присъждане на разноски.Искането на Р. Симеонов за присъждане други разноски по делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. По делото са приложени платежни документи за направени копия от съдебни книжа. Под разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК законодателят разбира разноски за такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат. Разноските за такси са заплатени суми за държавните такси, дължими на основание чл. 4, б. "а" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) във вр. с чл. 73, ал. 3 ГПК, определени към момента на извършването им по размери в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и други дължими такси като таксата за обнародване по чл. 9, ал. 2 от Закона за Държавен вестник. Разноските по производството включват онези разноски, които страната извършва във връзка с извършване на определени процесуални действия по делото, без които не би могла успешно да упражни правото си на защита като например депозити за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и т.н. В случая направените разноски за копиране на документи по делото и описаните в жалбата до съда твърдения за други разноски, не представляват такива разноски по производството, които да ангажират отговорността на ответната страна. Поради това и не следва да се присъждат.Предвид изложеното и на основание чл. 193, ал.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по оспорването на Р. Симеонов, М. Великова, С. Съйков и З. Здравков чл. 4 и чл. 9 от Наредба №6/ 20.02.2008 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването от Р. Симеонов, М. Великова, С. Съйков и З. Здравков на останалата част от разпоредбите на Наредба №6/ 20.02.2008 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО да заплати на Р. Симеонов направени по делото разноски в размер на 30 /тридесет лева/ лв., на С. Съйков в размер на 10 /десет лева/ лв, на З. Здравков в размер на 10,97 /десет лева и деветдесет и седем стотинки/ лв,. ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Р. Симеонов за присъждане на други разноски извън присъдените такси. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис. |
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар