Митовете за "Южен поток"
Публикувано на 03.06.2014 @ 19:13, автор: Светлана Велева
Нужен ли ни е "Южен поток" или не, печели ли България от него, или губи, ще бъде ли замразен проектът, а страната ни санкционирана? Това са въпросите около газопровода, които в последните месеци бунят духовете и противопоставят политически сили. Нормално - около избори проекти от национално значение стават особено удобно средство за "замеряне" на противника. Нека припомним, че България предвиждаше три големи енергийни проекта, които да й осигурят енергийна независимост и стратегическо положение на Балканите в областта на енергетиката - газопровода "Южен поток", петролопровода "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене". Трите проекта дълго бяха приемани в пакет, а президентът (2002-2012) Георги Първанов ги определи като "Голям шлем". България прекрати участието си в един от тях, другия замрази и към момента единствено реализацията на "Южен поток" е в ход.
Мит 1. "Южен поток" не е необходим
Този проект няма алтернатива. Страната ни се нуждае от него, защото няма откъде да си доставя синьо гориво, ако спрат доставките през Украйна. А не може да треперим за всеки конфликт, който може да застраши вноса на газ в страната ни. Нека припомним кризата през 2009 г. България е една от най-застрашените при спиране на доставки от Украйна - Турция може да получи газ от още шест източника, а Гърция разполага с терминал за втечнен газ. За България "Южен поток" е единствен шанс, тъй като проектът "Набуко" вече приключи, а в Черно море не може да бъде изграден терминал за втечнен газ, защото танкерите не могат да преминат през Босфора. Газовите връзки между Гърция и Турция също не са алтернатива на "Южен поток", а да получаваме газ от Америка, Катар и Азербайджан, и да искаме - няма как да стане, защото няма тръби. Някои смятат, че алтернатива може да е добивът на шистов газ. Но има сериозни съмнения, че технологиите не са безопасни. А и той е прекалено скъп.
Същевременно конвенционалният добив у нас не може да покрие повече от 10% от реалните ни нужди. Доставка на природен газ може да осигури примерно и находището Шах Дениз II в Каспийско море. Газът от това находище обаче може да стигне до страната ни едва през 2019 г., а от "Южен поток" газът ще стигне до станцията в Паша Дере през 2015 г. Освен това договорените количества азерски газ, който ще пристигне чрез TANAP и ТАР, възлизат само на 1 млрд. куб. м годишно, като за цяла Европа договорените количества са 16 млрд. куб. метра. През "Южен поток" ще преминават 63 млрд. куб. метра. Същевременно енергийните източници по света се изчерпват. А с нестабилната ситуация на Близкия изток цените само се повишават. На целия този фон България именно сега, в разгара на глобалната икономическа криза, получава шанс да осигури за себе си стабилни доставки на енергия за десетилетия напред. С това мит номер 1 напълно се опровергава.
Мит 2. Проектът е руски и ни прави зависими от Русия
Нека, преди да разнищим този мит, да погледнем аналогична ситуация с друга държава - Германия. Тя е икономически най-силната страна на ЕС и на нея се крепи цялата еврозона - потърпевша ли е от това, че успешно ползва всички предимства на "Северния поток", по който директно получава газ от Русия? И прави ли я това зависима от Руската федерация?
Да се разглежда "Южен поток" в контекста на политическите българо-руски отношения не е коректно. Проектът за газопровод не е българо-руски, а преди всичко европейски проект. Това е международна компания с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В нея руската "Газпром" притежава 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" (част от BASF) държат по 15%. Така че, ако за България ще има зависимост, то тя ще е руско-германо-италиано-френска, а приближаването ни - не в посока Изток, а към Запад.
Газопроводът "Южен поток" е най-големият енергиен проект в Европейския съюз. Към него наскоро се присъедини Австрия, още 5 страни има по трасето. Реално газопроводът ще минава през Италия, Словения, Унгария, България, има разклонение и към Хърватия. Дори Македония ще бъде свързана към "Южен поток" чрез специално разклонение от газопреносната мрежа на "Южен поток" от Сърбия или България. Гърция тези дни поиска подобно разклонение от "Южен поток".
Тръбата ще допринесе за гарантиране на надеждни доставки на природен газ за Европа. Тя ще свърже директно руските газови находища, които са най-големите в света, с европейските потребители. Трябва да се има предвид и фактът, че до 2030 г. се очаква увеличаване на потреблението на газ в ЕС с 10 до 20%, което, заедно с изчерпващите се запаси на Норвегия и при липса на икономически целесъобразно решение, може да доведе до срив в развитието на икономиката на ЕС като цяло. От друга страна, основният акционер в проекта - "Газпром", има потенциал и ресурс да прави инвестициите и да развива инфраструктурата в изключително тежко време благодарение на енергийните ресурси, които се намират в Русия. Както Русия притежава най-богатите енергийни ресурси, особено на природен газ, който между другото е най-безопасният в екологичен смисъл и най-безвредният енергиен източник в света, така и България по географски причини се явява естествен път от Азия за Европа, естествен център на енергийните пътища на Балканите. И да не се възползваме от стратегическото си положение и от демагогия да пропуснем мащабни икономически възможности, би било безумие.
Мит 3. Само "Газпром" ще печели, за България проектът е икономически неизгоден
Както вече посочихме, освен руския газов гигант, има още три големи браншови компании, които ще печелят, както и страните, които ще получават газ. За България това е най-големият инфраструктурен проект за периода на прехода. Той е стратегически и от енергийна гледна точка, и от икономическа, защото ще създаде над 5000 работни места. Изграждането на газопровода ще доведе до значителни постъпления за българския бюджет под формата на данъци, такси, социално осигуряване - като по предварителни изчисления те ще достигнат 5,5 млрд. евро до 2040 г. Те ще бъдат вложени в 11 области, 38 общини, три от които са изключително засегнати от кризата - Враца, Монтана и Видин, които са в най-бедния регион в Европа - Северозападна България. Това ще раздвижи цялата ни икономика и ще даде възможност за нейния рестарт. От друга страна, с този проект България ще стане транзитен енергиен център на Балканите и ще осигури сигурност на енергийните си доставки. Така повече няма да зависим от конкретен геополитически конфликт, както се случи през зимата на 2009 г.
За да участва в проекта, България ще вземе заем от "Газпром" при лихва, която бе намалена от 8% на 4.25%, като се предвижда той да бъде изплатен до 22 години след въвеждането на тръбата в експлоатация. Проектът ще се самоизплаща от транзитните такси, които страната ни ще получава от руската страна при експлоатацията му, държавата няма да бъде ангажирана. Тоест, строителството ще става без риск за българския бюджет и без държавни гаранции. Първоначално в преговорите с ГЕРБ бе заложено, че България няма да получава дивиденти от проекта в идните 15 години, за да изплати своя дял. Сега "Газпром" отстъпи от това - България няма да участва с нито един лев във финансирането на проекта, но още от 2018 г., когато тръбата ще функционира вече в пълния си капацитет, ще започне да получава дивиденти.
Всъщност "Южен поток" е проект, който явно е икономически твърде изгоден за България, но сега някои залагат на политическата карта. И обърнете внимание - геополитическият сблъсък не е между Русия и Европа, а между САЩ и Русия. България като част от ЕС не бива да става заложник на този голям геополитически сблъсък.
Мит 4. ЕС не иска този проект
Експертите са категорични, че проектът се иска от Европа и той ще се случи. Причините са няколко. Новият газопровод ще гарантира доставките при всички случаи. Той не увеличава зависимостта на ЕС от руския газ, а по-скоро намалява политическите пречки по трасетата, по които сега гориво достига до Европа. Доказателство за това е връщането на Австрия в проекта. Меморандумът между ОМВ и "Газпром" предвижда "Южен поток" да достига енергийното сърце на ЕС - Баумгартен, където е средноевропейският газоразпределителен център. Това означава, че Европа иска да има още една артерия, по която синьото гориво да пристига от Русия без политическите пречки, които в момента съществуват, особено в контекста на украинската криза.
Когато противниците на "Южен поток" говорят, че проектът засилва зависимостта на Европа от руския газ, би трябвало да кажат коя е реалната алтернатива. Понятието диверсификация (разнообразяване - б.а.) съдържа две неща. Първо, диверсификация на източниците на газ. Второ, диверсификация на трасетата. По първата част Европа няма много алтернативи. Потреблението нараства, а собственият добив намалява. Единствената реална алтернатива е да се докара азербайджански газ, но във времето това се забавя. При безпристрастен анализ ще се види, че "Южен поток" е стратегически важен както за Европа, така и за България и страната ни трябва да го отстоява.
Мит 5. Цената на газа няма да е изгодна за нас
Изграждането на "Южен поток" ще свали цената на природния газ за България, категорични са експертите. При преките доставки на газ от Русия по "Южен поток" цената на горивото за България може да падне с 20-25% заради отпадането на транзитните такси, които сега плащаме на други страни. Буквално преди дни пък представителят на "Газпром" Леонид Чугонов обяви, че България ще получава най-ниската цена на газ в сравнение с другите държави. В перспектива ще се отчита и актуалната пазарна ситуация.
Мит 6. Проектът не е съобразен с европейското законодателство, ЕК ще го замрази, а България ще санкционира
Според еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер проектът "Южен поток" трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие с европейското законодателство. Според него споразумението между България и Русия за "Южен поток" не отговаря на европейското законодателство. Аргументите му са, че договорът по проекта заобикаля третия енергиен пакет на ЕС, който позволява достъп до тръбата на трети страни. Странно е, че за това Йотингер заговори след визита на Бойко Борисов, която той прави около месец преди изборите. Не е странно, че Йотингер се активира, точно когато изтича мандатът му, все пак има амбиции за още един. Не е странно също, че всичко това се случва в момент на рестрикции от страна на ЕС към Русия. Нашата страна обаче е транзитна и не е ясно защо е в черните списъци на критикуваните страни, а не се чува нищо за Италия, Австрия, Унгария - другите страни, през които ще премине газопроводът.
Енергийният министър беше ясен, че споразумението между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за строежа на "Южен поток" в нашата страна допуска достъп на други компании до тръбата. А промените в законопроекта целят не да заобикалят, а да хармонизират, както и да дефинират що е то морски газопровод - до момента в родното законодателство няма такава дефиниция.
Защо е тогава това отношение на германеца от ЕНП Йотингер? Може би защото "Северен поток" обслужва директно Германия, а "Южен поток" минава през 4 от най-бедните страни на ЕС. И не прозира ли и лобистки момент? Проблемите с "Южен поток" са свързани с опитите на ЕС да активизира проектите за доставка на втечнен природен газ (LNG) от Катар, както и на шистов газ от САЩ. Освен това ЕС инвестира в реализацията на собствени газови проекти, които според инвеститорите в тях, ще докарат азербайджански газ на европейския пазар, заобикаляйки Русия. Истината обаче е, че тези проекти не влизат в противоречие с "Южен поток", нито пък с идеята за енергийната независимост на Европа, защото просто укрепват диверсификацията на европейския енергиен пазар и принуждават доставчиците да се конкурират и съответно - да свалят цените. Ако обаче ЕС се ориентира към реализацията само на един от тези проекти, отказвайки се от "Южен поток" например, това значително ще стесни възможностите на страните от континента на газовия пазар и ще засили зависимостта им от САЩ. И въпреки големия шум, който се вдигна по този повод, експертите на руското Министерство на енергетиката са сигурни, че споразуменията за изграждането на "Южен поток" няма да бъдат денонсирани. В тази връзка те подчертават, че тъй като повечето от договорите с шестте страни от общността, през чиято територия минават тръбите, са сключени още през 2008, т.е. преди влизането в сила на "Третия енергиен пакет", неговите изисквания не важат за тях и нямат правна сила. Русия освен това подготвя серия съдебни искове срещу ЕС във връзка с ограниченията, наложени от прословутия "Трети енергиен пакет". А Европа пък има още четири проекта, при които газопроводи навлизат на територията на континента, преди да влязат в сила правилата на ЕС, какъвто е случаят у нас. Третият либерализационен пакет, според който тръбата трябва да транспортира газ от трети страни, важи за територията на България с изключение на двата километра от Паша дере до морския бряг.
Източник: Дума, http://svetoven.pogled.info/evropa/news/55350/Mitovete-za-YUzhen-potok
Няма коментари:
Публикуване на коментар