Съобщенията към фактура на Топлофикация - закононарушения и измами

Съобщенията към фактура на Топлофикация - закононарушения и измами

19.03.2013 13:17

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

И досега не е ясно защо след като избухна скандалът с Валентин Димитров, с прозвището Топлото, “Топлофикация София” започна да изпраща на своите абонати “Съобщения към фактури”, а не фактури, както правеше дотогава. Не че това създаваше особена радост на гражданите, но тъй като фактурата е официален документ, а до 2006 г. под нея стоеше името “Леви”, съществуваше теоретичната възможност да се проследи веригата на топлофикационната стъкмистика. Навързаните в нея служебни лица. И злоупотребите с надписани сметки.
Случи ли се това? Очевидно – не.
Вече 7-ма година “Топлофикация София” води дела срещу гражданите като посочва за доказателства в съда “съобщенията към фактура”, които са частни документи без юридическа стойност и поради тази причина не могат да пораждат и ответни финансови задължения. Недоволните потребители се явяват пред Темида, но там непочтените практики на монополиста се закрилят от магистратите. Не се прилагат нито духа, нито смисъла на европейските норми, които след приемането ни в ЕС са част от българското законодателство. Не се санкционират нарушените разпоредби на Закона за енергетиката. С мълчание се толерират изобретените от топлофикация анонимни “съобщения към фактура”, въпреки че тази екзотика не отговаря на българските и на международните счетоводни стандарти. А счетоводните стандарти съществуват, защото чрез тях се регламентира валидността на всички търговски сделки и финансовата и данъчна отчетност на отделното предприятие.
Много интересно е, че докато “Топлофикация София” разпраща до гражданите своите абсурдни “съобщения” – а няма ревизия, която да проследи дали изписаните в тях числа съвпадат с тези в оригиналните фактури - във финансовия отчет на дружеството за 2011 г., който е подписан от неговия изпълнителен директор Стоян Цветанов, се твърди, (стр. 40 ал.3), че “Търговските вземания (на “Топлофикация София” – б.а.) се представят по стойността на оригинално издадената ФАКТУРА (себестойност), намалена с размера на обезценката”.
В този доклад не става и дума за “съобщенията към фактура”, които гражданите ежемесечно получават. А и как би могло, след като в горепосочения документ се заявява, че той е изготвен “в съответствие с изискванията на всички международни стандарти за финансови отчети (МСФО), които са одобрени от Комисията на Европейския съюз.”
Интересно защо общоприетите счетоводни стандарти не се прилагат в отношенията с българските потребители, тогава?
Невярното твърдение присъства и на стр. 15, раздел 3 “Търговска дейност” от отчета. Там е записано, че дейността на компанията включва “издаването на фактури за 431 хил. абонати; доставяне на ФАКТУРИТЕ до потребителите и т.н….”
Това е лъжа, но тя се декларира в официален и одитиран документ, подписан от главния мениджър на компанията. Явно умишлено се въвеждат в заблуждение европейските институции. Крие се, че монополистът Топлофикация преднамерено нарушава Закона за счетоводството, Закона за ДДС, европейските счетоводни и ДДС-норми. Защото, ако този факт стане известен и бъде сезирана Европейската комисия, ще избухне поредния скандал с адресат - българската държава.
“Топлофикация София” е дружество с монополно положение на пазара. Поради безумната си ценова и стопанска политика обаче, то е практически изхвърлено от половината от този пазар. Монополистът тормози гражданите с надписани сметки и това е известно поне от 10 години. Но нито Столичният общински съвет, нито енергийното министерство, нито антикорупционната комисия в 41 НС, нито ДКЕВР използваха правомощията си, за да принудят монополиста да спазва законите и да предоставя на клиентите си своите първични документи. (Тоест оригиналните фактурите за осъществени продажби, както го изисква законът.)
И това се случва, въпреки че в “Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди”, на които се позовава “Топлофикация”, е записано, че продавачът е длъжен да издава, цитирам, „данъчни фактури”, а не “съобщения към фактура” за купувачите. А извършването на плащанията на консумираната енергия – чл. 30, ал. 1,2,3 – е допустимо по три възможни начина, единият от които е въз основа на реалната месечна консумация.
Ясно е, че ако тези разпоредби бяха спазени, всеки гражданин щеше да има възможността да търси наказателна отговорност за надписваните му сметки в условията на реално отчитана месечна консумация. Само че как тогава щяха да бъдат “натаманявани” лихвите за прогнозно потребление, тоест за продажбата на нещо, което може и да не е било купено? И как в тях щеше да се начислява ДДС-то върху прогнозно потребление на топлинна енергия, която може и да не е била поискана, нито дори купена?
Наистина ми е любопитно как при това двойно и странно “счетоводство” в “Топлофикация София” водят дневниците си за осъществени покупки и продажби? И дали зад играта със “съобщенията” за гражданите не се крие схема за точенето на данъчен кредит?
След като България беше приета в ЕС, за нас станаха задължителни разпоредбите на Директива 32 от 2006 г. В Гл. ІІІ, чл. 13, т.1 тя изисква държавите-членки да гарантират, че сметките на потребителите се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно „въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин.”
Според т.2 (а) и (б) от чл.13 на крайните потребители по ясен и разбираем начин трябва да бъде дадена информация за действителните цени, действителното потребление на енергия и за усредненият стандарт на потребител на енергия в една и съща категория.
„ ЕК може да започне наказателна процедура срещу България заради неизпълнение на чл. 13 от Директива 32 от 2006 г. Той задължава в закона да има текст, който да задължава топлофикациите да правят сметки на база на реални, а не на прогнозни данни за потребена енергия, както и да пращат разбираеми сметки на абонатите. Анализът дали изпълняваме тези условия трябва да е готов до края на септември”. предупреди еврокомисар М. Кунева през 2008 г. (Econ.bg - 30.09.2008 г.)
Промени ли се нещо оттогава?
Според българското законодателство официални счетоводни документи са фактурата, известието към фактурата и проформа фактурата.
Всяко данъчно и неданъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът (продавач) документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получателя (купувача/клиент). Тъй като фактурата е основният документ, пораждащ облагаем приход, тя се издава в най-малко два екземпляра – по един за доставчика и получателя, като оригиналът се предоставя на получателя по доставката.
Известията към фактура не бива да се бъркат с изобретените от Топлофикация София – съобщения към фактура. Известията се издават при изменение на данъчната основа или при развалянето на доставка, за която вече е била издадена фактура. При увеличаването на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или разваляне на доставката – кредитно извести
Проформа-фактурата по същество също не е фактура и няма юридическа стойност. Това е документът, удостоверяващ, че едната страна е доставила нещо, а другата го е приела, но по някакви причини сделката не се счита за финализирана от счетоводна гледна точка. Използва се при плащане, което е било предварително договорено; когато е елемент на тръжни документи и при доставката на стоки преди подписването на договор, като целта й е да послужи за определяне на продажната цена на тези стоки.
Според експерти документите, които се съставят и използват в счетоводството, са основа за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции. Според закона за счетоводството лицата, които са съставили и подписали счетоводен документ носят отговорност за данните, които се съдържат в него. Законът регламентира, че в първичните счетоводни документи не се разрешават поправки и добавки.
Издаваните от «Топлофикация София» съощения към фактури нарпушават тези разпоредби. Презумпцията е, че така се прикриват кражби и корупция. Освен изблроеното дотук те противоречат и на:
1. На чл. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Той гласи, че:
(изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) "Международни счетоводни стандарти" са международните счетоводни стандарти, приети от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти включват: Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS), Международните стандарти за финансово отчитане (International Financial Reporting Standards (IFRS) и тълкуванията за тяхното прилагане (SIC - IFRIC interpretations). Международните счетоводни стандарти включват и последващите изменения и допълнения на тези стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, бъдещите стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, приети от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти.
2. На Чл. 114. (1) от ЗДДС, който регламентира задължителното съдържание на Фактурата.
3.На Правилника за приложение на ЗДДС, където никъде не се споменава понятието “Съобщение към фактура”.
4. . На т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за ДДС, която се занимава с:

„Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).“

Източник: http://sylviastefanova.blog.bg/politika/2013/03/19/syobshteniiata-kym-faktura-na-toplofikaciia-zakononarushenii.1065817
http://sieminehn.wordpress.com/2013/03/25/987/

Коментари:
1. tomov8 - Здравейте, Силвия
19.03.2013 15:40
Статията ви напълно отразява рекета на Топлофикация, подкрепян от съдии, вещи лица и общината. Статията ви е качена на страницата за война срещу топлофикация София http://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/166236026862361?ref=hl

https://www.facebook.com/pages/На-война-срещу-Топлофикация-София/

цитирай

3. sylviastefanova - Здравейте господин Ганчев, аз не ...
21.03.2013 21:58
Здравейте господин Ганчев, аз не съм специалист по счетоводство, а журналист. С Топлофикация се занимавам и като журналист, и като гражданин, и като човек, който е потърпевш. Всички цитирани закононарушения в този постинг са верни. фактите, на които се позовавам са от последния финансов отчет на дружеството.Директивата и цитираните от нея тесктове отговарят на истината, същото се отнася и за ангажиментите, които страната ни е поела по отношение на счетоводните и ДДС-стандартите в международен план. Спопред Гл. 5, раздел І, чл22 а на Закона за счетоводството(Нов - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията в Република България, с изключение на предприятията по чл. 22б, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти. Това се отнася за Топлофикация. А счетоводните стандарти няма как да бъдат изключени от отношенията продавач-купувач или потребител. Пролбемът у нас е, че съдът по завежданите от Топрофикация дела срещу гражданите обикновено се произнася в полза на монополиста и по този начин пречи да се отстранят корупционните практики, зад които се прикриват лош мениджмънт и злоупотреби за милиони.