За умните електромери и лъжите на властта

За умните електромери и лъжите на властта

Автор: Радко Ханджиев 30.03.2015

На 26 март 2015 г. по програма „Хоризонт“ на БНР председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев заяви: „ЕРД са длъжни да предоставят информация на потребителите кога потребяват най-много ток...“ и че това задължение произтичало от ЕС директива; както и че „умните“ електромери също били задължителни, но трябвало да се въвеждат постепенно. Тези твърдения, меко казано, са заблуждаващи. Иначе казано – лъжи! Какво действително казва директивата?

В Становище 12/2001 относно интелигентното отчитане (00671/11/BG WP 183), прието на 4 април 2011 г., Работната група за защита на личните данни по член 29 на Директива 95/46/ЕО (http://ec.europa.eu/justice/policies/privacy/docs/wpdocs/2011/wp183_bg.pdf) предупреждава, че чрез „умните“ електромери „съществува риск от нарушаване неприкосновеността на личния живот на гражданите, защото дават възможност за много по-широко генериране, предаване и анализ на данни, отнасящи се до потребителите, отколкото е възможно с ‘традиционния’ измервателен уред..., дават възможност на доставчиците на енергия да събират подробни данни за потреблението и моделите на потребление, както и да вземат решения относно отделни потребители въз основа на потребителските им профили“.

Ясно казано: „умните“ електромери дават възможност за манипулация. Знайно е, че при класическите индукционни електромери манипулацията е невъзможна. Защото функцията за измерване е твърдо зададена и не може да се променя без механично отваряне на уреда, без разкъсване на пломбите и снемане на капака. Доставчикът е защитен от нерегламентирана намеса на абоната, абонатът е защитен от евентуални манипулации на доставчика. Двете страни са разнопоставени.

При електронния електромер тази функция не е твърда. Уредът представлява микрокомпютър и се управлява от програма, достъп към която има само доставчикът. Защитата на потребителя срещу манипулация и фалшификация е нулева. За технически грамотния човек веднага става ясно, че такъв уред може системно да се манипулира. И това не е тайна.

Производителите сами сочат в техническите описания на електронните си изделия възможностите за „параметризиране“, тоест за манипулиране на софтуера и по колко начина може да става това – дистанционно и през оптичния порт локално и безконтактно. Трябва да посочим, че когато служи за повишаване ефективността на потреблението, за доброто на хората, „манипулирането“ не е тревожно. Но когато чрез манипулиране се уврежда интереса им, както системно правят ЕРД с електронните си уреди, това вече е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

През есента на 2012 г. трима служители на ЧЕЗ, занимаващи се с отчитане на консумираната електроенергия, са задържани при спецоперация на полицията за манипулиране на уреди. (http://dnes.dir.bg/news/mvr-chez-elektromeri-inkasatori-12003947) Те заработвали на черно, като „пипали“ електромерите на около 30 търговски обекта – ресторанти и офиси в София, за да им намалят показанията за консумирана електроенергия. Срещу тази услуга те получавали по 500 лв. „Задържаните са специалисти, които притежават определени технически умения и са извършвали манипулациите ежемесечно“, уточнява главен инспектор Златка Падинкова, началник на сектор „Престъпления против собствеността“ към СДВР. („Дума“, 18.09.2012 г.) На пресконференцията, от ЧЕЗ удобно премълчаха, след като успешно се манипулират „надолу“, защо електромерите им да не могат да се манипулират „нагоре“ от обучени служители на ЧЕЗ? За което свидетелстват непрекъснато завишаваните сметки на милионите потребители?

Затова в някои страни-членки електронните уреди са забранени за доставчиците. Забранени или не, разпоредбите на Европейския съюз изискват „умните“ електромери да се монтират само и единствено след информираното съгласие на потребителя. Според становището на Работната група по чл. 29 от Директива 95/46/ЕО, валидно съгласие е налице „само ако лицето, за което се събират данни, е взело напълно информирано решение. Не е възможно да се използва съгласието..., ако на лицето, за което се събират данни, не е била предоставена достатъчна информация относно обработката на лични данни, така че то да може да направи истински избор... Когато са налице няколко различни функционалности, съгласието трябва да бъде достатъчно диференцирано, за да отразява тези многобройни цели, а не едно съгласие да се използва за легитимирането на евентуално разнопосочни и несвързани различни цели...“

Очевидно, такова съгласие следва да бъде дадено в писмена форма. И както ще видим по-нататък – след анализ на цена/полза (сost/benefit). Нека подчертаем: ако потребителят даде съгласие за „умен“ електромер, уредът следва да бъде монтиран на достъпно място в собствеността на абоната, не на някакво отдалечено улично табло или стълб! Защото, нека повторим, съдържащите се в електромера данни са лични данни, те са собственост на абоната. Само той може да решава дали и за какви цели да ги предоставя на ЕРД-та или на други страни, а не обратното, както твърди Делян Добрев!

Освен това чрез „умния“ уред абонатът може самостоятелно да наблюдава кривите на потреблението си, да оптимизира консумацията си. Когато е свързан с домашните консуматори, уредът може да бъде програмиран в какви часови интервали да включва автоматизирано бойлер, пералня, готварска печка, климатик и пр., с цел да ползва по-изгодни тарифи и цени. По такъв начин той ще участва активно и в балансирането на електроенергийната система.

Защото не уредът води до повишаване на енергийната ефективност и до икономия на енергия, а абонатът, който сам наблюдава и управлява консумацията си. Защото философията, залегнала в ЕС директива за „умните“ уреди е именно енергийна ефективност, а не улеснение за доставчика или оператора на мрежата. (Директива 95/46/ЕС, срвн. също: Препоръките на ЕК - Commission Recommendation of 9.3.2012 on preparations for the roll-out of smart metering systems, както и Opinion of the European Data Protection Supervisor - EDPS, в: http://www.edps.europa.eu и регламент ЕС 45/2001.)

Ето какво казва журналистът Георги Готев, отговорен редактор в изданието на ЕК в Брюксел: „В Белгия имам избор от над дузина фирми и мога във всеки момент да сменя доставчика си на електроенергия и газ“ (http://www.duma.bg/node/42139) У нас нямаме възможност за избор. Властта отказва това право на гражданите, императивно разписано в Третия енергиен пакет. За чий хал са тогава електронните уреди, които ЕРД-та така усърдно монтират? Изводът е: за да могат да надписват! И това става с активното съдействие на властта!

          Нека разгледаме сега директивата за „умните“ уреди. Каква е истината?

Директивата изрично подчертава, че за насърчаване на енергийната ефективност ЕК настоятелно препоръчва: „ЕРП да оптимизират потреблението на електроенергия, посредством предоставяне на услуги по управление на енергията, разработване на иновативни ценообразуващи формули или въвеждане на интелигентни измервателни системи или интелигентни мрежи, когато е целесъобразно.“ (Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009, глава II - Общи правила за организацията на сектора, чл. 5 Задължения за обществени услуги и защита на клиентите, т. 11, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:211:0055:0093:BG:PDF – в: Официален вестник на Европейския съюз L 211/65)

Вижда се, че ЕК препоръчва широк спектър от възможни решения за оптимизиране потреблението на енергия, едно от които е интелигентната измервателна система, но само когато това е целесъобразно.

Кога според ЕК това е целесъобразно? Отговорът намираме в т. 55: въвеждането на интелигентни системи следва „да се основава на икономическа оценка“. Само ако заключението от тази оценка е, че „въвеждането на такива измервателни системи е икономически оправдано и разходоефективно единствено за потребители с определено количество потребление на електроенергия, държавите-членки следва да вземат това предвид, при въвеждането на интелигентни системи“.

Виждаме каква е действителната препоръка на ЕК. Тя се отнася само до потребители с определено количество потребление, при това ако това е икономически оправдано и разходоефективно за тях, но само след извършването на икономическа оценка.

Какво точно означава „икономическа оценка“? Отговорът на този въпрос намираме в т. 2 към Приложение I (Мерки за защита на потребителите). Изрично изискване е въвеждането на интелигентни системи, цитирам: „да бъде обект на икономическа оценка на всички дългосрочни разходи и ползи за пазара и индивидуалния потребител“, както и оценка „коя форма на интелигентно измерване е икономически оправдана и разходоефективна.“

Какво трябва да е съдържанието на икономическата оценка? Тя трябва „да включва следните четири стъпки: 

-      отчитане на местните условия; 

-      анализ на разходите и ползите; 

-      анализ на чувствителността; 

-      оценка на резултатите, външните фактори и социалното въздействие.“

Изводът е съвсем различен от този, който се опитват да ни натрапват лобистите на енергийния октопод. Само в зависимост от икономическата оценка, държавите-членки могат да пристъпят към изготвяне на график с краен срок до 10 години за въвеждане на интелигентни системи. И само „когато е дадена положителна оценка за инсталирането на интелигентни електромери на най-малко 80 % от потребителите се осигуряват интелигентни измервателни системи до 2020 г.“

Всеки грамотен човек може сам да заключи: въвеждането на интелигентни електромери следва да става само ако се докаже икономическият ефект за потребителите, след анализ на цена/полза (сost/benefit), на дългосрочните разходи и ползи за пазара и за индивидуалния потребител. Иначе казано, в центъра на вниманието на ЕК е както пазарът, така и потребителят. Две неща, които енергийните монополисти в България не желаят да има. Нито да допуснат свободен пазар, нито освободен от терора потребител, който свободно да купува тока си директно от АЕЦ „Козлодуй“, където е най-евтин!

И още нещо „пропускат“ лобистите на октопода: анализът трябва безусловно да докаже, че резултатът ще доведе до намаляване цената на тока! Тенденция, от която смъртно се страхуват енергийните монополисти. А точно това е изискване на Евросъюза. Още с Втория енергиен пакет (в изпълнение на Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г.) Евросъюзът изисква „да се спре растежът на цените“. Съгласно общата Европейска енергийна стратегия следва „да бъде прекратена порочната практика рискът на растежа на цените да се поема от крайните потребители, вместо от производителите, доставчиците и държавата“. Съблюдавайки тези препоръки, реалната стойност на електроенергията в редица страни-членки като Швеция, Германия и др. се задържа на постоянно равнище.

С приетата от Народното събрание през 2002 г. Енергийна стратегия на Република България цените на електроенергия у нас следваше да се запазят като усреднена стойност от 0,05 USD или 5 цента/квч. Днес усреднената стойност доближава 1 (един) US долар... 

С приетия през юли 2009г. Трети енергиен пакет, ЕК вече задължава държавните регулаторни органи да бъдат подменени от граждански форуми. Препоръката е за създаването на Граждански енергиен форум (Citizen’s Energy Forum) като движещата сила за изграждане на конкурентни пазари на дребно и за гарантиране защитата на интересите на потребителите така, че цените на газ и електроенергия да се задържат на възможно най-ниски равнища. Срокът за тази подмяна бе 3 март 2011 г. Но властта отказва да изпълни и този ЕС императив!

Накрая, но не на последно място, ЕК е поставила краен срок за извършване на икономическата оценка – 3 септември 2012 г.! Да е чул някой за този срок от „компетентните“ органи? От Делян Добрев? От лобистите на енергийната мафия? От слугинските медии?

Срокът отдавна е изтекъл, икономическа оценка въобще не е направена. А мафията напира ли, напира с откровени лъжи, че подмяната на електромерите с „умни“ уреди трябвало да започне на всяка цена, че това било изискване на ЕК. Днес и сега. Без да обелва и дума, че първо трябва да вземат съгласие, информираното съгласие на потребителя. В писмена форма! Напират, за да изтръскат от нас не по-малко от 150 (сто и петдесет) милиона лева за „умни“ електромери, чрез които да улеснят по-нататък кражбата на нови и нови стотици милиони. От нас – потребителите!

Това е истината. Другото е лъжа!

Нова зора, №13/2015 г. и в. Дума, както и Поглед-Инфо:
http://avtorski.pogled.info/article/63449/Za-umnite-elektromeri-i-lazhite-na-vlastta

Тагове: Умни електромери, лъжи, власт, трети енергиен пакет, ЕРП, Делян Добрев