Хайде на чуждите компании
Четирите работодателски организации са разработили план за придобиване на няколкостотин компании в енергийния сектор
9 окт 2015, 19:08 |
| Според председателят на КРИБ Кирил Домусчиев енергетиката ще се подобри, когато държавата започне да изкупува работещи частни компании © НАДЕЖДА ЧИПЕВА |
Да купим и продадем тука нещо
Тази седмица стана ясна пътната карта, с която работодателските организации твърдят, че ще изкарат енергийния сектор от кризата. Общият им брой е 32, като някои от тя са смислени и за тях се говори от години - например да се наеме международна компания, която да създаде система за оценка за представянето на мениджмънта на държавните енергийни компании.
Тези идеи обаче са буквално смазани от няколко скандални предложения. "Държавата да предложи изкупуване на акциите на "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и да ги продаде на нов инвеститор", е една от тези точки. Това предложение на пръв поглед може да звучи просто като въпиюща некомпетентност - държавата осигурява финансиране (което само по себе си струва пари), след това намира инвеститор, който закупва двете централи. Според идеята на работодателите, новият собственик след това ще решава да работи на значително по-ниски цени. Този сценарий е възможен само при три условия - или държавата се съгласява при покупко-продажбата да реализира сериозна загуба, или собственикът е притиснат до стената и се съгласява да продава на всяка цена актива си или бъдещият инвеститор има някакви особени преимущества.
Всичко обаче си има история
Всъщност планът не е от вчера и започва да се реализира по време на правителството на Пламен Орешарски. Тогава даше схемата с национализацията и последващата приватизация беше публично обсъждана по повод електроразпределителните предприятия.
Първата стъпка беше предприета от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. През лятото на 2013 г. регулаторът постанови, че НЕК ще заплаща на ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" само 50% от дължимите им средства. НЕК трябваше да предоговори условията по договорите си с двете централи, така че тя да има ангажимент да изкупува 50% от произвежданото от тях, а останалата електроенергия да се продава на свободния пазар. До преговори обаче така и не се стигна и само за година държавната компания натрупа близо 600 млн. задължения към тях - въпреки решението на ДКЕВР тя трябваше да изпълнява договорите си, без обаче да има средствата за това.
Официално целта на предприетите от ДКЕВР мерки беше понижаване на цените на електроенергията - с 5% за бита и задържане на цените за бизнеса, както и либерализация на пазара на електроенергия. Неофицаилно - натиск върху "AES Марица-изток 1", "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ВЕИ-тата да променят условията по договорите си, така че НЕК и потребителите да бъдат облекчени. Резултатът обаче беше съвсем различен.
Първата цел - притискането, проработи. "AES Марица-изток 1" наруши клаузите по кредитните си споразумения и в края на 2013 г. изпадна в технически фалит, а "КонтурГлобал Марица-изток 3" беше на ръба. В този момент на хоризонта се появява руската банка VTB. Според източници, които поискаха да останат анонимни, банката е предложила на двете централи да изкупи дълга на НЕК към тях със сериозен дисконт, а след това да си го търси от държавната компания. По подобен начин VTB участва в сделката за придобиване на БТК от Цветан Василев през ноември 2012 г., когато рефинансира задълженията на телекомуникационната компания. Тогава обаче Българският енергиен холдинг, чийто борд на директорите тогава е тясно свързан с Делян Пеевски, отказва схемата. Причината вероятно беше в започналата война между Пеевски и Василев.
Изведнъж на пазара се появяват няколко компании, които започват да проучват "КонтурГлобал Марица-изток 3" и опипват почвата за евентуалното придобиване на фирмата. Надеждата е, че тя ще се съгласи поради факта, че НЕК просто не й плаща. Очевидно от компанията отказват, но поне една турска фирма продължава да има интерес. Националността на компанията особено ясно се вижда от бележката в пътната карта на работодателите "нов инвеститор с право за изграждане на нов далекопровод и/или осигуряване на достъп до съществуващия за директен износ". Конкурентен износ от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" може да се осъществи само към Турция. Ето защо и работодателите постоянно говорят, че са намерили вече инвеститор, но държавата трябвало да помогне за сделката, както каза тази седмица председателят на АИКБ Васил Велев.
Турски дипломатически източници гневно отрекоха да има политическа подкрепа за турската фирма (не споменаваме името й, тъй като до редакционното приключване на броя не успяхме да се свържем с нея) както от ДПС и свързани с нея бизнесмени, така и от Турция. Факт е обаче, че през 2013 г. в България влязоха по-сериозно две големи турски индустриални групи - Limak и Unit, всяка от които регистрира свой енергиен търговец у нас. След като очакванията им не се сбъднаха, те намалиха активността си, но като се имат предвид високите обороти на работодателските организации, явно отново могат да получат шанс за развитие на бизнеса си в България.
Черно на бяло
Всичко това може да изглежда като навързване на факти, ако - изненада - целият този план не беше подробно описан от доклада за "Някои проблемни аспекти в сектор "Енергетика", свързани с регулирания сегмент на пазара", който четирите работодателски организации предоставиха на Комисията по енергетика в Народното събрание и на министъра на енергетиката. Този доклад е в основата и на сигналите, които организациите пуснаха до прокуратурата, и всъщност е много по-подробен план от публично обявената пътна карта.
Интересното е, че докладът изглежда като съшит от две части - първата, която касае американските централи и втората, която се отнася за ВЕИ сектора. Втория раздел на "Някои проблемни аспекти в сектор "Енергетика" е преразказ на заключнията на "Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България", оглавявана от ледерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов. В работата на оглавяваната от Симеонов комисия се правят многобройни твърдения, които са най-меко казано със спорна стойност.
Първата част от доклада на работодателите, която засяга двете американски централи, обаче изглежда много по-добре разработена и аргументирана. И причината е, че авторите са други. Писането й започна през 2013 г., когато ДКЕВР трябваше да напише мотивите си относно възможната незаконна държавна помощ за "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". В нея надълго и нашироко, се разказва съмнителният начин, по който двете фирми получиха правото да изграждат обектите си в България - без търг, с т.нар. процедура по избор с предпочитан партньор, с дългосрочни договори, които изцяло изолират инвеститора от пазарния риск. Първоначалните инвеститори бяха свързани с местни енергийни играчи, които прокараха сделките в последните дни от правителството на СДС през 2001 г. За всичко това по-подробно може да се прочете в архива на "Капитал" от този период.
Предложенията на работодателските организации обаче са драстични - или водят до нарушаване на валиден договор (добър или лош), което ще има негативни последици за България, или целят притискане на инвестоторите, като тези, които могат да спечелят от това не са непременно данъкоплатците.
Първото предложение на работодателите е еднолично решение от държавата за прекратяване на договорите на двете компании. В доклада е упоменато, че компаниите ще се обърнат към съда и е напълно вероятно България да изгуби делата. "Вредите, които ще могат да бъдат претендирани в бъдещ период, ще обхващат евентуално разликата между цените, постигнати на свободен пазар, и тези, които дружеството би могло да реализира при наличието на дългосрочен договор". Тоест от цялата операция България няма да спечели нищо, само ще бъде допълнително натоварена с евентуална присъда за умишлено нанесени вреди на инвеститора.
Малко по-малко драстично е идеята да бъдат придобити проектните компании, които стоят зад "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" или пък да се прекратят дългосрочните им договори в съгласие с кредиторите. Според работодателите, тъй като кредитният рейтинг на НЕК е под нивото, изисквано от кредиторите на AES и "КонтурГлобал", финансиращите институции ще се съгласят на сделката, за да се освободят от тази тежест. Това също означава сериозна инвестиция от страна на държавата - от порядъка на 600-700 млн. евро и поемане на задължения за още над 1 млрд. евро. По мнението на авторите на доклада след тази операция цената на тока от двете централи ще падне значително, тъй като ще се намали нормата на възвращаемост от 16% на 4%. Този план обаче има две основни слабости - първо, кредиторките да се съгласят, което е малко вероятно (най-малкото защото нито БЕХ, нито НЕК са достатъчно надеждни платци), и второ, при заложената ниска възвращаемост подобна сделка може да се окаже губеща за държавата (ненапразно например при други проекти - "Набуко" или "Южен поток", българското правителство търсеше значително по-висока норма на възвращаемост).
И третият вариант е да се приеме специално законодателство, с което да се прекратят дългосрочните договори на централите, а инвеститорите да бъдат компенсирани за загубите, които ще понесат от това. Подобен закон вече беше внесен от депутати от Патриотичния фронт, като авторството му се приписва на прословутия енергиен "консултант" Стефан Гамизов. Този подход, който вече е прилаган в Полша и Унгария (от които законът "Гамизов" е черпил щедро), ще помогне за освобождаване на пазара на електроенергия, но няма да бъде безплатен. Във внесения закон настоящата стойност (тя ще расте в следващите 10 години) на компенсацията се изчислява на малко над 3 млрд. лв.
Цялата операция, особено първият вариант, който е най-лесен за осъществяване, ще донесе сериозни загуби на държавата, но пък добра печалба за евентуалния инвеститор, който би се възползвал от ситуацията.
Абе тука има някакви зелени
"Изкупуване на банковите кредити на ВЕИ и тяхното преструктуриране чрез Българската банка за развитие с цел последващо договаряне на по-ниски цени на изкупуваната от тях ел. енергия", предлагат още работодателските организации в пътната си карта. На пръв поглед това изглеждат добре - намесата на ББР дава възможност да се намалят финансовите разходи на инвеститорите, които срещу това биха се съгласили да намалят преференциалнитe си тарифи.
Всичко това обаче би станало много по-лесно, ако например НЕК предложи по-високи гаранции за плащания към присъединените към него ВЕИ. Точно както при американските централи. Самото предоговаряне на кредитите така или иначе повечето инвеститори вече са го направили.
Истинската причина за намесата на ББР е да се придобие пълен контрол над централите на възобновяема енергия. Така, ако отново се повтори случаят от 2013-2014 г., когато НЕК плащаше едва 50% от задълженията си, инвеститорите ще попаднат в зависимост от ББР. Която, също както и в случая с американските централи, може да потърси нов купувач. Когато той се появи, изведнъж условията за зелената енергия ще се подобрят. В момента например енергийната система е балансирана и няма дефицити. Така че на един нов "зелен ентусиаст" даже няма да му се налага да намалява цени.
Всичко това също си има история. През 2013 г. ДКЕВР задължи НЕК да плаща само 50% от дължимото по договорите с ВЕИ-тата, което тогава породи спекулации дали няма да има натиск за смяна на собствеността. Особено когато в края на същата година министерството на екологията въведе специална държавна такса за рециклиране на фотоволтаичните панели. Таксата е нещо нормално (такава има за телевизори, хладилници и т.н.), но е необичайно висока на фона на останалите страни в ЕС. Това оскъпява панелите с 12.5%. Ако обаче има български производител, който да поеме гаранция за бъдещото рециклиране, тогава неговото производство няма да се облага с продуктовата такса. И естествено продукцията му се оказва изключително конкурентна. Оказва се, че такъв има - "Хермес Солар" ООД. Фирмата доскоро беше с основен собственик Хайрие Хаджийска, бивша секретарка Ахмед Емин, самоубилият се преди няколко години административен секретар на Ахмeд Доган... Появата на фирмата оголи новите интереси в сектора, които си имат своите методи.
Както става ясно, този филм вече е игран и всъщност ключови елементи на сегашната пътна карта за реформи в енергетиката са писани преди две години. Просто някои от най-видимите играчи от периода 2013-2014 г. решиха да си сложат работодателски маски.
Въпросът е защо настоящото правителство изобщо допуска разглеждането на подобни абсурдни предложения. Вероятно защото един от основните им поддръжници е финансовият министър Владислав Горанов. Именно с негова помощ тези предложения бяха вкарани за обсъждане, въпреки че ресорният министър Теменужка Петкова публично се разграничава от тях. "Това е идея [за придобиването на американските централи от държавата - бел. ред.], която е неприемлива както за министерството, като и за българското правителство", каза Петкова за БНР.
Източник:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/10/09/2625413_haide_na_chujdite_kompanii/
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/10/09/2625413_haide_na_chujdite_kompanii/?sp=1#storystart
Интересно още по темата:
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=2624551
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/10/12/2626692_golemite_energiini_kompanii_se_razgranichiha_ot_krib/
Няма коментари:
Публикуване на коментар