Е К С П Е Р Т Е Н Д О К Л А Д
по чл. 45 от Конституцията на Република България от
Български граждански енергиен форум
Граждански форум „Промяна“
Гражданско движение „ДНЕС“
Внесен на 16.05.2016 г. в канцелариите на:
ОМБУДСМАНА - с вх. №92-15;
ВСС – с вх. №96-00-239;
НС- с вх. № ПГ-639-00-55;
М-во на енергетиката – с вх. № Е-92-00-359;
относно: ПОРОЦИ В ПРАКТИКАТА НА ТОПЛОФИКАЦИИТЕ-МОНОПОЛИСТИ
1. Топлофикационните дружества-монополисти отказват да
съблюдават разпоредбите на закона (ЗЕ, Наредба №
16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, Наредба № 15/28.07.2005 г. за
техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация
на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна
енергия, Основните технически изисквания към абонатни станции с
топлоносител гореща вода - гр. София в сила от 15.04.2008 г.) и налагат
едностранно собствените си Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, които са в пълно противоречие със законовите нормативи.
По смисъла на чл. 298 от Търговския закон
(ТЗ) те трябва
да са
част от условията на индивидуален договор. Обстоятелството, че са одобрени
от (Д)КВЕР и публикувани не ги прави законосъобразни, след като престъпват
върховенството на закона; публичен факт е, че (Д)КВЕР е създаден
да обслужва енергийното лоби; а КВЕР пък не е граждански орган
съгл. изискванията на Третия енергиен пакет и в този смисъл е нелегитимен. За
влиянието на енергийното лоби свидетелства и Определение 3258 от
07.03.2013 г. на 5-членен състав на ВАС. Обстоятелството, че
т.н. общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им,
без да е необходимо писмено приемане от потребителите, противоречи на Регламент
2006/2004/ЕО, към чл. 3 на който са прикрепени директиви, вкл. за неравноправните
клаузи в договорите (93/13/ЕИО). Ал.3 на чл. 150 на ЗЕ е в
същото противоречие. Доколкото противоречат на императивна норма на закона,
считаме, че такива „разпоредби” не трябва се прилагат и следва да
бъдат прогласени за недействителни и нищожни.
Още за т.н. общи условия: в тях
изобилстват неравноправни клаузи, по които, по смисъла на императивната
норма на закона, съдът следва да извършва служебна проверка досежно
тяхната валидност, допустимост и неправилност; което, за съжаление, съдът
по изключение прави. Сочим и Решението на европейския съд по дела
С-240/98 г. и С-244/98 г. във вр.с Директива 93/13/ЕИО: общите
условия нито са административен, нито нормативен акт. С
тях потенциалният потребител не може автоматично да се въвежда
като „клиент”. Единствено договорът осигурява обективност и равнопоставеност в
отношенията между страните!
ПРЕДЛАГАМЕ т.н. общи условия ДА СЕ ИЗКЛЮЧАТ от използване и
прилагане в енергийния сектор, защото технико-технологичните правила, както
и търговските и
облигационните норми, са регламентирани във висшестоящи
законови актове (ЗЕ, ЗЗД, ЗЗП, ЗСч. и др.).
2. Топлофикационните дружества – най-вече тези в София и Пловдив –
категорично отказват да сключват с потребители императивно
изискуемия писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, произтичащ от чл. 138 от ЗЕ. Съдържанието на такъв
договор е регламентирано в чл. 17, ал. 4 и чл.чл. 30 и 31 на Наредба № 16-334/ 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г.), именно: да бъдат посочени техническите и
организационните условия за регулирана доставка на топлинна
енергия в съответната абонатна станция, съобразно външните температури,
топлинния капацитет на сградата, конкретното потребление и утвърдения
температурен график. Липсата на такъв договор ликвидира равнопоставеността и отваря
врата за доставчика-монополист да доставя произволно непоискани количества топлинна енергия; „топлинните счетоводители” да разпределят
механично топлинната енергия; и да се иска принудителното
й заплащане.
3. Доставчиците
на топлинна енергия (с малки изключения) категорично отказват да
сключват императивно изискуемия съгл. чл. 149, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл. 40 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. писмен договор за
продажба на топлинна енергия. Присъединяването към инсталация за доставка
на топлинна енергия не е безусловно за определяне на потенциалния потребител като клиент на
топлофикационното д-во. Потребителят се превръща в клиент само въз
основа на изрично подписан (и/или присъединяване към) търговски
договор за продажба на топлинна енергия. Такъв договор осигурява
балансирана защита на правата и на двете страни. Докато общите
условия определят общи правила и отразяват едностранно интересите на
доставчика.
Предвид особената важност на такъв договор и на осн. на
националното и ЕС законодателство, ГД „ДНЕС“ внесе в КЕВР за одобряване образец
на договор за продажба на топлинна енергия (вх. № 04-00-116/22.10.2015г.).
Показателно е мълчанието на т.н. регулатор повече
от шест месеца, което е още едно свидетелство, че т.н. регулатор
обслужва енергийното лоби в престъпване на закона.
ПРЕДЛАГАМЕ: липсата на изискуем съгл. чл. 149, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл. 40 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. писмен договор да
бъде ОСНОВАНИЕ ЗА НЕДОПУСТИМОСТ в исково производство.
4. В
практиката си топлофикационните дружества престъпват
разпоредбата на чл. 156, ал.1 от ЗЕ (търговското измерване да
става на границата на собствеността), а изключението по ал.
3 са превърнали в правило.
Липсват уреди, имащи пряко отношение
към измерването и регулирането на реалната консумация по
количество и качество на топлинната енергия: топломери на
кръговете „отопление” и „битова гореща вода”, водомери пред подгревателите за
топла вода, осезатели за поддържане постояна температура на топлата вода и пр. Често данните на уредите, които уж са преминали метрологичен контрол, са с
големи отклонения от допустимите граници. Дружествата едностранно налагат
практиката топлинната енергия да се отчита и заплаща по топломера на входа на
абонатната станция, поставен на изходящата към ТЕЦ/ТЦ тръба. Освен
че отчита произволно доставената в абонатната станция топлинна енергия,
преминала през топло-обменниците и върната в топлопреносната мрежа, тя
няма нищо общо с реално потребената топлинна енергия от потребителите. Ако
се пресметне енталпията като съотношение между приложена енергия и извършена
работа ще излезе, че багер тегли детска количка.
Топлофикационните дружества не продават енергия, каквото е задължението им по ЗЕ, а само доставят такава, без
да се съобразяват с потребностите на потребителите. Доставка и продажба са две различни неща – за справка чл. 62 от ЗЗП и чл. 9 от ЕО 97/7 за непоръчаните
доставки. Следователно, не са създадени търговски условия за продажба и не
е възможно да се отчита и разпределя законо-съобразно и
реално колко в действителност е продадената топлинна енергия.
ПРЕДЛАГАМЕ: законодателно да се определят и разграничат понятията
„доставка” от „продажба”.
5. Разпределението
на топлинната енергия в сгради етажна собственост се извършва не
ОБЕКТИВНО, а чрез МАНИПУЛИРАНЕ И СТЪКМЯВАНЕ на данни и показания.
Изготвяните „Дялови разпределения” и „Съобщения към фактури” доказват,
че т.нар. дялово разпределение на доставената топлинна
енергия се извършва в грубо нарушение на чл. 61 от Наредба №
16-334/6.04.2007 г. и Методиката към нея. Данните сочат, че:
а) Количеството енергия за технологични разходи НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
се изчислява, в престъпване нормата на чл. 58, ал. 2 и 3 от Наредбата
и т. 4 от Методиката. Доставчикът и третото лице-помагач определят „на
око” символични технологични разходи без надлежната обосновка от техническата
документация на производителя и без провеждане на съответни разчети и
измервания. Експертните данни показват, че отчитаните
количества технологични разходи са по-малко от топлоотдаването на един радиатор.
В действителност те са значително по-големи, но тъй като са за сметка на
топлоснабдителните дружества, техният размер се стъкмява като незначителен.
б) В нарушение на т. 5 от
Методиката се стъкмява и специфичният разход за подгряване на
1 куб.м гореща вода. Видно от „Съобщения към фактури” всеки месец той
е различен, при положение че, съгласно т. 5 от Методиката, стойността му трябва
да е еднаква през месеците на неотоплителния сезон (май–октомври); както
и през месеците на отоплителния сезон (октомври–април). Чрез тази
манипулация част от произволно доставената топлинна енергия в абонатната
станция се прехвърля върху този специфичен разход. В „съобщенията към
фактури” на топлофикационните дружества този разход се движи
в ПРОИЗВОЛНИ ГРАНИЦИ според количеството употребена топла вода -
около 100 и над 100 кВтч. В същност, това е ОБЕКТИВНА ВЕЛИЧИНА,
подчиняваща се на физичен закон, формулиран с т.н. калориметрично уравнение T =
Q*m*Δt = Q*m* (t1-t0). Като се има предвид, че за водата
m = 1 то формулата става T = Q*Δt = Q* (t1-t0).
Следователно за подгряване на 1 м3 вода с 450 С
(от 100 до 550) са необходими 52.335 кВтч.
ИЗВОДЪТ е: извършваното по описания начин разпределение на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване по прогнозно определени
количества подгрята вода, е НЕРЕАЛНО и ПОРОЧНО. В отчетните документи на
доставчика за разпределението се приема, че температурата на изхода
на подгревателя за битово горещо водоснабдяване е 550 С, вместо
да се регулира и поддържа автоматично, което става с нарочно монтиран
осезател на изхода на подгревателя. Поради липсата на осезател, топлата
вода няма необходимите качествени характеристики съгл. т. 5 на
ал. 1 от чл. 149б на ЗЕ. След 22.30 -23 ч. температурата
й драстично пада; а след април температурата й варира около
400 С. Решението на този казус се съдържа в Наредба 16-334 за
топлоснабдяването, но съзнателно не се прилага от дружествата,
именно: пред подгревателя за БГВ трябва да има монтиран водомер за студената
вода (дава информация за Q), при подгревателя трябва да има монтиран сензор за
поддържане температурата на БГВ 550 С (за t1-t0)
и след подгревателя монтиран отделен топломер за БГВ (неговите показания трябва
да се разпределят пропорционално на показанията на индивидуалните водомери за
топла вода в имотите на потребителите).
в) Особено драстични са нарушенията при
изчисляване на т.н. енергия отдавана от сградната инсталация. В престъпване
на закона уредът за търговско мерене (топломер) се поставя не на
границата на собствеността, а на изходящата към ТЕЦ/ТЦ тръба! По такъв
начин доставчикът доставя топлинната енергия на себе си, но я отчита на
клиентите. При разпределението, тази произволно доставяна енергия в
сгради етажна собственост едностранно и неправомерно се прехвърля
върху т.н. сградна инсталация и специфичен разход за подгряване на 1 м3 вода. Експертните
данни сочат, че чрез тази измама на потребителя се „отчита”
доставка на повече топлинна енергия през тънките тръбички на
сградната инсталация, отколкото през големите радиатори в имота му. Обикновено в тристаен апартамент съотношението между разгъната площ на
тръбите на сградната инсталация и тази на радиаторите е 0.62 м2 :
11-13 м2, а съотношението на отдадената от тях топлинна
енергия, според отчетите на топлофикационните дружества, е около 50 % : 50 % и
повече. Така се „обосновава” надписването на сметките.
Енергията от сградна инсталация се начислява произволно и
претендираното парично задължение е нищожно и недължимо. В по-общ план
сградната инсталация е част от четирите фази на топлоснабдяването: 1)
производство, 2) пренос, 3) разпределение и 4) потребление на топлинна енергия.
Именно чрез нея се извършва разпределението на топлинната енергия в
сградата-етажна собственост. От техническа гледна точка тя е обща
собственост на обитателите в сградата и с възможност за индивидуално ползване
без да се пречи на другите. По отношение на физическата й поддръжка всеки е
длъжен да участва, съгласно делът си (чл. 41 от ЗС), тъй като тя се явява
акцесорна част към самия имот.
Подходът и уредбата в ЗЕ, касаещ сградната инсталация, е ИЗЦЯЛО
ПОГРЕШЕН и ПРЕСТЪПВА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА, конкретно
– чл. 17, ал. 3 КРБ – императивна норма на закона,
гарантираща неприкосновеност на частната собственост. Ползването е
ПРАВО, а не задължение на собственика на вещта. Дори със Закон не може да
се задължи едно лице да ползва своя/съсобствена вещ.
Начисляването на
„енергия от сградна инсталация“ след 2002 г. е показателен пример
за ПРОИЗВОЛ в резултат от комерсиализацията в топлофикационния
сектор. То замести отпадналата ДРУГА ФОРМА НА ГРАБЕЖ, наречена „такса
мощност“. Порочното предназначение на „енергия от сградна инсталация“ е да
поеме част от произволно доставяната топлинна енергия в абонатните станции,
която не се потребява и не може да се поеме от капацитета на отоплителните
тела. Това се установява веднага, ако се задължи кой да
е топлинен счетоводител да извърши разпределение при стриктно спазване на
всички формули в Методиката. Решението на този казус е много просто и нормативно
уредено в чл. 138 и чл. 156 от ЗЕ, чл. 17,ал. 4, т. 4 и т. 5 и чл. 29
от Наредба 16-334 за топлоснабдяването, именно, с договора за
присъединяване се определят броя и мястото на средствата за търговско мерене и,
че тяхното място е на границата на собственост, т.е. при последната спирателна
арматура на изхода на абонатната станция.
ПРЕДЛАГАМЕ: с поставянето на отделен топломер на кръг „отопление“
(ВОИ) на изхода на абонатната станция преди спирателната арматура към сградната
инсталация, произволът „енергия от сградна инсталация“ автоматично
отпада. Този топломер ще отчита РЕАЛНО топлинната енергия, влязла в сградната инсталация, разпределена по отделните имоти и ПОТРЕБЕНА РЕАЛНО от
съответните потребители и от общите части на сградата. Този
въпрос нормативно трябва да се уреди с ИЗМЕНЕНИЕ и ДОПЪЛНЕНИЕ на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяването.
6. Топлофикационните дружества с настървение
НЕПРАВОМЕРНО начисляват лихви върху недоказани по
основание, размер и пр. финансови претенции. Задължение за лихва не
може да възниква без да е налице условието за акцесорно
задължение. По икономическото си съдържание лихвата е форма на доход,
когато парите са в качеството на стока, а не на платежно средство. Т.е. лихвата
е цена на парите, когато са предмет на кредитна сделка. От казаното е
видно, че нито едно от тези условия не е налице в отношенията между топлофикационните
дружества и потребителя. Няма подписан договор за продажба на
топлинна енергия, т.е. няма сделка. Дори да има сделка, тя ще е
търговска (за продажба на стока или услуга), а не кредитна (за продажба на
пари). Очевидно лихвата няма приложно поле и всички претенции за
лихви от страна на монополиста са неоснователни.
Освен това потребителите системно не получават легитимни документи,
издадени от топлофикационните дружества за парични задължения. Никъде в тях не
стои подпис на потребителя като знак за съгласие и приемане на такива
задължения. Когато данните за потребена и разпределена топлинна
енергия са неверни и манипулирани, а това безспорно е така, потребителите нямат
безспорно доказано парично задължение към топлофикационното дружество и поради
това не дължат и лихви. Иначе казано, претенцията не може да
се смята за доказана, както по размер, така и по
основание, само на базата на индивидуална сметка,
едностранно „изчислена“ от дружеството-монополист по начин,
посочен в издаденото от него „Съобщение към фактура”.
В общите си условия за продажба топлофикационните дружества записват,
че при просрочване на задълженията си купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Тъй като става
въпрос за отношения между продавач и купувач по търговска сделка, то
следователно лихва не се дължи, а обезщетение. В тези случаи
формата на обезщетение е неустойката, която обаче изрично
трябва да се договори в задължителния договор за продажба на топлинна енергия.
За сравнение, в практиката на ВАС по производство във връзка
със сметки на ЧЕЗ е постановено, че начисляване на лихви по прогнозни
сметки е нищожно (Решение № 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Решението би следвало да касае и топлофикационните
дружества. По закон мораторна (наказателна) лихва, в
т.ч. за забава, може да се налага само върху действително доказани
пропуснати ползи, а не върху предполагаеми прогнозни сметки, тъй като
в тях цифрите и данните не са действителни. Т.е. изчисляването на лихви по
неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД, което се потвърждава и в
правната норма на ЗЕ чл. 154, изречение второ.
ПРЕДЛАГАМЕ този въпрос категорично да се уреди с актуални изменения
в ЗЕ, ЗЗД и ЗЗП.
7. Естествен резултат от посочената ПОРОЧНА
ПРАКТИКА е завеждането на множество дела от
доставчици срещу потребители. „Топлофикация-София” ЕАД, например,
средномесечно завежда над 3 000 дела, като мобилизира екипи от юристи от цялата
страна. По такъв начин е създадена СИСТЕМА НА ТЕРОР над потребителите в
която съзнателно участва съдебната власт.
Процедурата стартира със заповед за изпълнение, срещу която
голяма част от потребителите – било поради незнание, напреднала
възраст, безпомощност, липса на ориентация и др. – не са в състояние
да реагират и по такъв начин стават жертва на
принудително изпълнение със всички зловещи последици, в т.ч.
попълване контингента на клошарите. Тази ПОРОЧНА ПРОЦЕДУРА престъпва
императивната норма на чл. 6 на ЕКПЧОС, защото с издаването на заповед
по чл. 410 от ГПК въз основа само на недоказана
претенция, потребителите се лишават от неотменимото им право на справедлив
и публичен процес. А Конвенцията има предимство пред вътрешното ни
законодателство по силата на чл. 5 (4) на КРБ.
Дори и съдът да е сезиран да изследва произхода
на твърдения дълг, чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
го задължава действията му да не противоречат на закона и
добрите нрави, т.е. препраща към чл. 26, ал. 1 от ЗЗД: „Нищожни
са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху
неоткрити наследства.”
Процедурата по чл. 410 от ГПК е ПОРОЧНА и защото престъпва императивната норма на Регламент (ЕО) 805/2004 като допуска издаването на заповед за изпълнение без да е
настъпило „безспорно вземане”. Този регламент изрично дефинира
понятието „безспорно вземане” като следствие от „съдебно решение или
документ подлежащ на изпълнение при изричното съгласие на длъжника”.
Позоваваме се и на основанието на чл. 2, пар. 1, вр. чл. 3, т.
”Конкуренция” и чл. 2, пар. 2, вр. чл. 4, пар. 2, т. „Енергетика”, т.
„Правосъдие” и т. „Защита на потребителите” съдът задължително да прилага
правото на ЕС. Защото самото „Заявление за издаване на заповед по чл. 410
ГПК” е вече нарушение на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС (непозволена
държавна помощ); в приложенията към тях липсва писмен договор като възможно
основание за твърденото задължение, съгл. чл. 7 от Директива
2011/83/ЕС (неравноправна клауза, водеща до нищожност по Директива 93/13/ЕС).
Иначе казано, заповедите по чл. 410 ГПК се издават при липса на
компетентност, тъй като не е приложено правото на ЕС. Релевантните
норми на ЕС са с императивен характер, имат пряко
приложение и са в сила от 03.03.2011
г. (Трети енергиен пакет, съдържащ 3 регламента и 2
директиви, чл. 27 Директива 2011/83/ЕС и практиката на Европейския съд в
областта на енергетиката).
ПРЕДЛАГАМЕ процедурата по издаване на заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК да се прогласи за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА и НИЩОЖНА,
каквато е в действителност по силата на правото на ЕС.
8. Срещу потребители, които възразяват срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, енергийните монополисти незабавно завеждат
дела. Разглеждането и решаването на тези дела е пълна
пародия. Магистратите назначават вещи лица само въз основа на претенцията
на „взискателя”, преди искът да е доказан по размер и основание. Исканията на
потребителите за съблюдаване върховенството на закона се третират като
„неоснователни” и се отхвърлят. Тази ПОРОЧНА ПРАКТИКА предопределя
болшинството решения, които облагодетелстват монополиста. Експерти сочат, че
така се „решават” над 95 на сто от исковете на енергийните монополисти.
В съдебните заседания отношенията между процесуалните представители
на монополиста и съдебния състав са фамилиарни, а
отношението към ищеца и неговите представители е високомерно и
респектиращо. По такъв начин се създава особено самочувствие
у „взискателите” – те са недосегаеми от закона.
Показателни в това отношение са изказванията и поведението на бившия изпълнителен
директор на „Топлофикация-София” ЕАД г-н Стоян Цветанов. В рамките на широко
проведена през 2011-2012 г. медийна кампания, той си позволи публично
необосновани, обидни квалификации и закани по адрес на потребителите. Заканите
му зловещно ескалират в интервю във в. „Монитор” от 22.10.2012
г. Точно такова поведение дава основание на журналиста Георги
Великов от в. „Труд” да алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”. Връх на наглостта
на г-н Стоян Цветанов е признанието му на 09.02.2011
г. по една от националните телевизии, че ръководството на
„Топлофикация” провело среща с ръководството на Софийския градски
съд с искане за ускоряване решаването на заведените дела.
Налице, следователно, е правдоподобно предположение за „топла връзка” между
енергийни фирми и магистрати. А това вече е скандал
и ОЧАКВАМЕ ОТ КОНТРОЛНИЯ ОРГАН НА ВСС надлежната
реакция. Впрочем, подписалите настоящия доклад Граждански организации,
могат да предоставят множество конкретни факти за предполагаемо „обслужване” на
енергийни монополисти от страна на магистрати. Стига ВСС да поиска да ги
разгледа в ОТКРИТО ЗАСЕДАНИЕ.
9. Допълнителна аргументация досежно
ПОРОЦИТЕ на съдебните състави при разглеждане и решаване на дела по
искове на енергийни монополисти:
а) Поради липса на надлежна процесуална легитимация
на ищеца-монополист, третото лице-помагач и ответника, исковете би
следвало да се отхвърлят като недопустими. Обикновено те са с
правно основание чл. 124, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 154 от ЗЕ.
Правото на топлоснабдителното дружество по чл. 154 от ЗЕ се обуславя
от наличието на валидно задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.
За да бъдат конституирани потребителите като
ответници, необходимо е преди всичко съдът да установи
дали имотите им, както и сградата, в която са тези имоти, са
присъединени към топлопреносната мрежа съгл. нормата на чл. 138 от
ЗЕ въз основа на писмен договор, съдържанието на който е императивно
регламентирано в чл. 17, ал. 4 и чл. 30 и 31 от Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването.
По делата ищецът-монополист не представя никакви доказателства за
валидни и законосъобразни правоотношения по чл. 154 във вр. чл. 153 от ЗЕ между
ответника и ищеца и третото лице-помагач. А съдебните
състави обикновено приемат голословните твърдения на
ищеца-монополист, че
това било решено с Общите условия. В исковите молби обаче категорично липсват:
- изрично изискуемият се по чл. 138 от ЗЕ писмен договор
за присъединяване към топлопреносната мрежа;
- изрично изискуемият се по чл. 149, ал.1 т.6 от ЗЕ и чл. 40 от
Наредба 16-334/ 2007г. писмен договор за продажба на
топлинна енергия на клиентите;
- акт за избор на лице, регистрирано по реда на чл. 139-а от ЗЕ, за
извършване на услугата дялово разпределение. Недопустимо е съдебните
състави да приемат, че представяните от ищеца-монополист протоколи от
общите събрания на етажните собствености и договори от 2001 г. заместват този
акт на избор, най-малкото поради обстоятелството, че към 2002 г. не е бил
наличен регистърът по чл. 139-а от ЗЕ, приет с изменението на закона
на 08.09.2006 г.
Липсата на посочените актове води до липса на правно основание за
доставка на топлинна енергия от страна на ищеца-монополист, както и за
извършване на дялово разпределение от страна на топлинните счетоводители. Всички
издадени от тях „съобщения към фактури”, „дялови разпределения” и пр.
документи следва да се приемат за нищожни на основание чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД поради липсващо основание и липсващо съгласие на страните.
Въз основа на горното считаме и ПРЕДЛАГАМЕ: съдебните
състави да не конституират потребителите като ответници по
предявяваните срещу тях искове с правно осн. чл. 124, вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 154 от ЗЕ, поради липса на правно основание
за завеждането на иска.
б) Въз основа на анализа на същността и основанията да се начисляват
лихви по претенции за твърдени вземания, направен в т.
6 по-горе, считаме че докато няма подписани законово регламентирани
договори за присъединяване и за продажба на топлинна енергия между
топлоснабдителните дружества и потребителите, на съда
следва да се дадат ясни указания да не приема за
разглеждане подобни искове.
в)„Топлофикация София“ЕАД съставя документи
с недостоверни данни досежно търговските и финасовите си отношения
с потребителите. Т.н. „главен отчет“, изготвян от топлофикационното
дружество, съдържа неверни и недоказани данни за действително потребена
топлинна енергия и за размера на технологичните разходи. Той отразява
произволно доставена топлинна енергия. Използваните „съобщения към фактури” не
съществуват в документния оборот, не отговарят на изискванията на чл. 7 от
Закона за счетоводството и съдържат нагласени данни. Те са документи с
невярно съдържание и представени пред съда, представлява
престъпление по чл. 310 от НК, респ. чл. 314 от НК на
длъжностните лица на ищеца-монополист, съставили документа.
Същото е и за „дяловите разпределения” на топлинните
счетоводители. Т.н. „Съобщения към фактури” и „Дялови разпределения” не
съставляват документи по смисъла на чл. 179, нито по чл. 180 от ГПК, нито
по Закона за счетоводството. Те са обикновена принтерна разпечатка, без да
са отбелязани данните на съставителя, без подписи на страните или
техните представители, без достоверна дата на връчване, и пр.
Изготвяните
„извлечения от сметки”, не отразяват действителни счетоводни операции, защото
източникът им вероятно е някаква оперативна информационна
система, но не и счетоводна. Нито
един потребител няма счетоводна партида в счетоводството на
доставчика, а единствено тя може да послужи като достоверен източник
за задължения и заверения. В това отношение Решение № 155/13.03.2007 г. на ВКС е
категорично: при предявяване на дълг дружеството следва да представи
първични счетоводни документи, от които да е видно откъде произтича дълга
и каква е неговата структура. В търговските взаимоотношения
единствените документи, които създават и коригират задължения, са
фактурите, дебитните и кредитните известия. Те са и основания за данъчни
задължения, които не могат да бъдат заобикаляни с посочените нелигитимни документи.
Топлофикационните дружества не представят и доказателства,
че потребителите им са дали съгласието си да се извършва авансово
плащане по съобщения към фактури, съгласно чл. 53 от ЗЗП.
ПРЕДЛАГАМЕ да се изиска от съдебната
власт, от Столичната община, от другите собственици на топлофикационни
дружества и съответните контролни органи да приложат ефективни мерки за прекратяване
на горната порочна практика, която престъпва императивни норми
на закона.
г) В документите по исковите претенции липсват доказателства, че
уредите за търговско измерване (топломери и водомери) отговарят на изискванията на
ЗЕ, Закона за измерванията и съответните подзаконови нормативни актове (чл. 49,
ал. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, във вр. чл. 9 от Наредба за съществените изисквания и
оценяване съответствието на средствата за измерване (ДВ, бр. 80 от 3.10.2006
г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г.), във вр.
чл.чл. 149-172а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 07.11.2003 г.).
Липсват доказателства за наличието на уреди, имащи пряко отношение към
измерването и регулирането на количеството и качеството на топлинната енергия
(топломери на кръговете „отопление” и „битова гореща вода”, водомери пред
подгревателите за топла вода, осезатели за поддържане постояна температура
на топлата вода и пр.). Когато такива уреди са налице, данните, че
уж са преминали метрологичен контрол, са с големи отклонения от
допустимите.
При липсата на годни уреди не е възможно законосъобразно и реално да
се отчита и разпределя доставена от ищеца-монополист топлинна
енергия. Това също се пренебрегва от съдебните състави
и от вещите лица.
д) Исковите претенции се основават на твърдения
за доставени от ищеца-монополист количества топлинна енергия в
сградите етажна собственост и за дялово разпределение на тази енергия
между собствениците на имоти в сградата. Ищците-монополисти не представят
доказателства, че тази доставка е извършена от законна абонатна
станция, комплектована и настроена да осигурява регулирана
доставка на топлинна енергия съобразно външните температури,
топлинния капацитет на сградата, конкретното потребление и утвърдения
температурен график. Ищците не представят и нито едно доказателство за
наличието на първични електронни отчети на средствата за търговско измерване
(топломери и водомери) и то поставени на границата на собствеността, съгласно
законовите разпоредби. Вместо тях се представят записи на данни, включени
в „Извлечение от сметки”, съставени от ищеца-монополист; и
дяловите разпределения, съставени от третото лице-помагач.
Следва да се отбележи, че монтираните в повечето абонатни станции топломери
разполагат с памет, регистрираща всички отчетени данни за период до 10 години
назад. Текущите отчети на топломерите, както и справките за записаните в
паметта данни се извършват по електронен път с помощта на защитен софтуер на
производителя, който дава възможност и за разпечатки на хартиен носител на
всички данни. Такива разпечатки не се представят от ищеца!
Някакви длъжностни лица преписват (вероятно с корекции, за което са налице
обосновани предположения) отчетените данни и въз основа на това се изготвят
сметките на клиентите. Това е грубо нарушение на изричната забрана по чл. 49,
ал. 7 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, която гласи: „Не
се допуска търговско измерване на количеството и параметрите на топлинната енергия
по записи на данни от показващи уреди”. В документите на
ищците-монополисти липсва справедливия принцип – да се заплаща
само това, което е измерено по надежден и безспорен начин.
Липсват отделни топломери на енергията за топла вода и отопление и измервателни
уреди с фиксиращи показания, съгласно чл. 21 от ЗЗК и чл. 9, пар. 3, б. ”б” от
Директива 2012/27/ЕС. В тази насока са и разпоредбите на Директива
2006/32/ЕО от 05.04.2006 година, която забранява неоправданото стимулиране на
обеми на потребление и задължава въвеждането на системи за отчет на
консумираната от отделните потребители енергия въз основа на „индивидуални
измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално
консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация
относно действителното време на използване”.
За съжаление всичко това
се приема безкритично от съдебните състави. Липсата на доказателства в
исковите претенции за реално доставена топлинна енергия, съгласно конкретното
потребление от клиентите; както и годно търговско измерване на
количеството и качеството на топлинната енергия, която се твърди за
доставена, също се подминава от
съдебните състави – услужливо в полза на ищеца-монополист.
е)
Ищците-монополисти не представят писмени договори с
ответниците-потребители, от които да е видно откъде произтичат облигационните
им отношения с тях, съгл. чл. 16 от ЗЗД. Тази липса те
заместват с твърдението, че съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ съответния собственик на процесния имот е клиент на топлофикационното
дружество. Тази разпоредба влиза в колизия с разпоредбата в ЗЗП, където в пар. 1 има изрична императивна
норма, съгл. която се прилага по-благоприятната за потребителя
разпоредба. Тази норма е транспонирана от Директива на ЕС за защита на потребителите, съгл. Регламент
2006/2004 на ЕО.
Иначе казано, налице са две норми – и двете с приоритет над
разпоредбата в ЗЕ по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗНА. От друга страна
разпоредбите в ЗЗП и Директивата на ЕС напълно кореспондират с чл.13
от Регламент(ЕО) 2006/32, чл. 32, чл. 17, ал. 3 и чл. 19 от КРБ,
чл. 8 от ЕКЗПЧОС за която има утвърдена съдебна практика (Теория и практика на
ЕСПЧОС от Ван Дайг), чл. 16 от ЗЗД, чл.38 от Закона за енергийната ефективност
(ЗЕЕ), чл. 149 (1) т.6 от Закона за Енергетиката (ЗЕ), чл. 38, т. 2, чл. 40 и
чл. 42 от Наредба 16-334. Твърденията на ищците обаче са
типичен пример за опит за придобиване на недопустима държавна помощ в
полза на търговско дружество (чл. 101 и чл. 102 от
ДФЕС).
ж) Съществена роля за манипулиране на съдебния
процес играят вещите лица. Много от тях са без
необходимата квалификация, пристрастни са към ищеца -монополист и черпят данни само от него, напълно формално изготвят т. н.
експертизи и са неконтролируеми. Без охота и формално анализират и
отговарят на въпроси на ответната страна. За това съдействат
и съдебните състави, които ги назначават; назначават за вещи лица
вкл. служители на заинтересовани страни, на фирми за
дялово разпределение, което е недопустимо. Освен това
съдът много трудно допуска въпроси и искания на ответната
страна за уточнения. По такъв начин съдът предрешава изхода
на делото в полза на ищеца-монополист.
Съществен момент в болшинството „експертизи” е липсата на анализ.
Преразказва се нормативната уредба и
безусловно се потвърждават претенциите и „изчисленията” на
ищеца-монополист. В тях липсват проверки от първоизточници и обективен
анализ на събраната информация. В такива „експертизи” липсва всичко
онова, за което става въпрос по-горе – наличие на договорни
основания, оценка на състоянието и настройката на абонатните станции, състояние
и местоположение на уредите за търговско мерене, анализ на данните за
отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, преизчисляване на
специфичния разход за подгряване на 1 м3 вода, наличие,
разположение и годност на регулиращата арматура, изчисляване на технологичните
разходи и т.н. Всичко се върши в угода на ищцовата страна. Главната
цел е съдебният състав формално да приеме експертизата, за да може да
се легитимира и присъди недължима претенция. Интересно също
така е, че в съдебните заседания т.нар. вещи лица застават на катедрата на
ищеца-монополист вместо на неутрално място! И съдът приема за
нормално всичко това...
Пристрастните и некомпетентни съдебни решения създават огромно обществено
напрежение и обричат хората на мизерия и отчаяние. Те
представляват и грубо погазване на ЧОВЕШКИТЕ и ГРАЖДАНСКИТЕ
ПРАВА, и отказ от правосъдие!
ПРЕДЛАГАМЕ на
Висшия съдебен съвет да организира и проведе сериозно обучение на всички
членове на съдебните състави, разглеждащи и решаващи дела с предмет
„енергетика”; както и да извърши подбор на вещи лица с правни знания
и култура, да се определят изисквания към експертизите и обективни критерии
за оценката им. Подписаните представители на граждански организации сме готови да
окажем съдействие с квалифицирани експерти в техническата и счетоводната области.
- - - - - - -
Уважаема г-жо ОМБУДСМАН,
Търпението и поносимостта на гражданите са
изчерпани. Доколкото действията и подходите на „компетентните
органи” са несистемни и лобистки, доколкото представляват
драстично престъпване на върховенството на закона и водят до
толериране на форми на геноцидно насилие, ние, представителите на българските
граждани и потребителите на енергия сме категорични, че повече няма
да търпим „управленски” решения, които не водят до
равнопоставеност, обективност и прозрачност в отношенията между енергийните монополисти и потребителите.
Всички проблеми в енергийния сектор
са разрешими. Искаме това, което някои „компетентни органи” не искат: а то
е оздравяване, стабилизиране и нормализиране дейността на енергийния
сектор. Необходима е воля и действие от останалите отговорни
компетентни лица, които все още имат решимостта да отстояват клетвата, която са
положили по чл. 76 ал. 2 от КРБ: „Заклевам се в името на Република
България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си
действия да се ръководя от интересите на народа”.
На основание чл. 45 от
КРБ изискваме от НС да разгледа настоящия ЕКСПЕРТЕН ДОКЛАД
ведно с ПРЕДЛОЖЕНИЯТА, като на основание чл. 1 ал. 2 от КРБ се възложи на
граждански експертни групи НЕПОСРЕДСТВЕНО да участват във всички
етапи от подготовката на законодателните изменения,
допълнения и организационните мерки, чрез които да се решат следните
неотложни проблеми:
1. Незабавно налагане законовото задължение – което дружествата
упорито отказват да съблюдават – за сключване на договори с потребителите
на топлинна енергия за присъединяване към топлопреносната мрежа (чл. 17, чл. 30
и чл. 31 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването (НТС).
2. На основание на договорите за присъединяване, незабавно сключване на
договори за продажба на топлинна енергия с потребителите (чл.
149 ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 38, т. 2 от НТС).
3. Всички абонатни станции да се оборудват с пълната екипировка,
гарантираща регулирана доставка на топлинна енергия според прилагания
температурен график (чл. 12, т. 1 от НТС), външните температури, реалното
потребление от потребителите и топлинния капацитет на отопляемите обекти (чл.
29 ал.2, т. 3 от НТС). Във връзка с това да се извърши и съответната
настройка на абонатните станции (чл.34 ал.2, т. 2 от НТС); да се
съставят необходимите досиета за всяка абонатна станция поотделно.
4. До м. септември 2016 г., т.е. до началото на следващия
отоплителен сезон (2016-2017 г.) в абонатните станции да се монтират на
границата на собствеността (чл. 156 ал. 2, т. 3 от ЗЕ и чл.
156 ал.1) отделни топломери за кръг „отопление” и кръг „битово горещо
водоснабдяване” (БГВ) съгл. чл. 17 ал.4, т. 4 от НТС.
5. Във всички абонатни станции да се монтират водомери пред
подгревателите за БГВ и температурни осезатели след подгревателите.
6. Безусловно въвеждане на ежемесечно отчитане и разпределение на
консумираната от потребителите топлинна енергия.
7. Отпадане на противоправните годишни дялови разпределения
и „съобщения към фактури”. Последните да се заменят със
законна „фактура”, съгл. изискванията на Закона за
счетоводството и Търговския закон.
8. Откриване на лични счетоводни партиди на потребителите в
счетоводствата на топлофикационните дружества.
9. Отпадане и разпускане на т.н. топлинни счетоводители.
10. Технологичните разходи да се посочват във всяка фактура
по изчислителен път.
11. Отпадане на измисленото понятие „топлинна енергия от сградна
инсталация” поради безпредметност; поставянето на отделен топломер за кръг
„отопление” го обезсмисля.
12. Прекратяване начисляването на лихви от страна
на монополистите и заместването им с неустойки. Това следва от
условието да има подписан търговски договор (за продажба на енергия)
между енергийното дружество и потребителите
13. Разпускане на незаконния корупционен КЕВР; поемане на
регулаторните функции от Гражданския регулаторен орган, избран от Българския
граждански енергиен форум в състав от граждански утвърдени хабилитирани лица в
съответствие с разпоредбите на Третия енергиен пакет.
14. Създаване на органи за медиация към Гражданския регулаторен
орган и общинските съвети с равнопоставено участие на представители на
легитимните граждански сдружения.
15. Осигуряване на възможност за отказ от услугата топлоснабдяване
без каквито и да било утежнения за потребителите.
16. Спешно да се подготви нова Наредба за топлоснабдяването, която да се
приеме след задълбочено обсъждане с участието на легитимните
граждански организации.
17. Висшият съдебен съвет да организира и провежда системно
обучение на съдебните състави, разглеждащи дела в материята
„енергетика”. Временно да се прекрати решаването на всички изпълнителни и граждански
дела, заведени от енергийни дружества срещу потребители, до
приемането на съответстващи на върховенството на закона норми в материята
„енергетика”.
18. Незабавно да се спрат всякакви намерения и подготовка за отдаване на
концесия управлението на „Топлофикация-София“ ЕАД. Топлофикационната система на
София не е самоцелна търговска верига, а жизнено важна
инфраструктура, изграждана със средствата и прякото участие на гражданите на
столицата. Тя има социално, а не толкова комерсиално предназначение.
Исторически е доказано, че най-бандитските и безконтролни форми на
ограбване на местни и национални ресурси са концесиите и чуждото управление.
Разрешаването на тези неотложни проблеми ще е и първата реална стъпка към
възстановяване върховенството на закона в енергийния сектор.
- - - - - - -
Няма коментари:
Публикуване на коментар