ЖАЛБА ДО СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА против Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от Софийска Районна Прокуратура срещу ОПГ "Топлофикация София" ЕАД
09.10.2018 г. гр. София
ДО
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
Ж А Л Б А
от
От
инж. , ЕГН , GSM ,
живущ
в гр. София, кв. ул. № , ет. , ап.
и
от , ЕГН ,
с адрес:
София, , жк , ул. № , вх. , ет. ап.
против: Постановление за отказ да бъде
образувано досъдебно производство
от
Софийска Районна Прокуратура, пр. пр. 35759 / 2018 г.
ГОСПОДИН/ГОСПОЖО
ПРОКУРОР,
Не сме доволни от постановлението на МИХАЕЛА НИКОЛАЕВА -
прокурор при Софийска районна прокуратура от 08.08.2018 г. (14.08.18) с
което е отказано образуването на досъдебно производство.
Прокурор Михаела Николаева
твърди, че отговорът от „Топлофикация София“ ЕАД (ТС) е с по-правдива и
законова обосновка от изброените хиляди нарушения и престъпления в нашите
Заявления. Тя напълно се е застъпила за измамното становище на юрисконсулта-
представител на „ОПГ Топлофикация“, като цитира техните лъжи, а именно: „Уточняват, че по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия.“ Михаела
Николаева е пренебрегнала всички изложени от нас факти и обстоятелства, че при
демонтирани радиатори, няма как да сме „присъединени“ към Абонатна Станция.
Отделно, че чл. 153 от ЗЕ не
дефинира ПОТРЕБЛЕНИЕ, а единствено техническото
присъединяване. Всеки може да е присъединен към ЧЕЗ или към ВиК, но да
не ползва, ако не живее в имота или не желае. Когато влезем в Търговска верига „Зора“
или „Лидл“, например, ние сме клиенти на „Зора“ или „Лидл“, докато не излезем, дори
и нищо да не закупим. За да има законово право клиентът да е потребител, а
доставчикът да е продавач, между двете страни задължително следва да е сключен
преди това индивидуален писмен договор съгласно задължителните чл. 38а, чл. 38б, чл.38в от Закона за
Енергетиката (ЗЕ), както и специалната конструкция в глава Х -
„Топлоснабдяване“ от ЗЕ - чл. 149, ал.1,
т.6, чл. 149б, чл. 150 от ЗЕ. Съгласно ЗЕ,
ДР, §1, т. 2а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия... за собствени битови нужди.“, то
задължително за целта трябва да има Договор, където да присъстват цената на
стоката, мястото на продажбата, срокът на договора, права, задължения,
неустойки и други. Законодателят
е употребил изразът „купува“, което не може да се осъществява без да е сключен
преди това задължителният договор според конструкцията на чл. 149, чл. 149а,
чл. 149б и чл. 150 от ЗЕ при общи условия, както и съгласно чл. 38а, чл.
38б и чл. 38в от ЗЕ. Съответно битов клиент на „Топлофикация София“ ЕАД (ТС)
следва да има договор с ТС. Битов клиент на ЧЕЗ следва да има договор с ЧЕЗ.
Битов клиент на АЕЦ Козлодуй, цех Топлоснабдяване следва да има договор с АЕЦ
Козлодуй, цех Топлоснабдяване. По смисълът на тази дефиниция, почти 99,999% от
жителите на планетата Земя, понеже почти навсякъде има електричество, сме
„битови клиенти“, защото закупуваме по един или друг начин, независимо от кой
електрооператор, ел. енергия за битови нужди. Това означава ли, че ТС има 8-9
милиарда потребителя? Не, нали!? Купувачите на природен газ също сме „битови
клиенти“, но не сме клиенти на „Топлофикация София“ ЕАД, нали? Цитатът
продължава: „Съгласно чл. 150, an. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия.“ Защо ли от „ОПГ Топлофикация“ пропускат твърде нахално да
запишат, че чл. 150 от ЗЕ се прилага
заедно с чл. 149 и чл. 149б от ЗЕ,
след като в редица закони и наредби, изискването за задължителен писмен договор
е адресирано именно към цялата конструкция на чл. 149, чл. 149б и чл. 150 от ЗЕ, защото без Договор, общите условия са едно правно
нищо, те нямат правен смисъл. Това са основни постулати от учебниците по
облигационно право. Задължителността на Договорите е изрично записана
недвусмислено и в чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в
(3) от ЗЕ. В тях пише изрично ДОГОВОРИ, а не „неподписани
Общи условия без договори“. За ТС тези специални членове не важат ли, или ТС е
по-специална и затова е над Закона? Аз твърде ясно и конкретно бях записал в
преписката с Рег. №. 228000-5120 - 25.05.2018 г. към 04-то
РУ на СДВР, съответно с Рег. № 35759 / 2018 г. в СРП, а именно:
3. “Топлофикация София” ЕАД не спазва
ЗЕ и Наредба № 16-334 :
Чл. 149 (1), т.6,
чл. 149б (1), (2) от ЗЕ, изискващи задължително наличието на подписан писмен договор (при общите условия по чл. 150 от ЗЕ). За
наличието на писмен(и) договор(и) пише и в Наредбата 16-334 в чл. 22, т.3 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149 и чл. 150); чл. 38 т. 2; чл. 32, т.4; чл. 40; чл. 42; чл. 43 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149
и чл. 150), чл. 39; чл. 45 (2);
чл. 47 (2); чл. 49 (5); чл. 70 (3) (препращащ
отново към ЗЕ чл. 149; чл.
149б и чл. 150 на ЗЕ). Също чл,
63(1)(2)(3); чл. 61(2),т.2; чл. 65, касаещи ФДР, както и чл. 9(1),т.4; чл. 12, т4, г); чл. 17(2), (4); чл. 18(1); чл. 18 (3), т.1;
чл. 19; чл. 20, касаещи присъединяването, изискват се даже и
предварителни договори. Нарушени са също чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в
(3) от ЗЕ. С всичко това са приложими санкциите по чл. 206; чл. 207 (1) т.2, (2); чл. 207б (1)
и (2); чл. 213а; чл. 214 от ЗЕ. A за извършване на принудителна услуга, каквато се
явява недоговорeната такава, “Топлофикация София” ЕАД консумира съставите на глави принуда
по НК чл. 143; и Изнудване по НК
чл.213а (2) т.4 т.7, (3) т.2 т.3 т.5 и
т.7; чл.214 (1); чл.214а.
Същото се твърди в Решенията на Съдебната власт:
В Определение № 3258 от 07.03.2013
на ВАС по адм. д. 2771 / 2013г. се казва, че:
„Общите условия не са административен акт, съответно
не подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища“.
„Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В тези
условия се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите, както и условията за качество на топлоснабдяването, реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп
до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления, отговорности при неизпълнение на задълженията. Общите
условия нямат белезите на административен акт, а именно – не са властическо
волеизявление на орган на изпълнителната власт или на друг приравнен на него
орган, отношенията между доставчика на топлинна енергия и клиентите не са на
власт и подчинение, не се пораждат едностранно правни последици, изпълнението
им не е скрепено с държавна принуда. Още по-малко тези общи условия имат
характер на нормативен административен акт, както твърди жалбоподателят.
Тези правила не съдържат административно правни норми, правилата не
са издадени по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока
степен, не са издадени от орган, който да е овластен за това от Конституцията
или от закон, не се обнародват в Държавен вестник.“
„разпоредбата на
чл. 298,ал.1 ТЗ, дава възможност търговецът да установи отнапред общи
условия за сключваните от него сделки.
Топлопреносните предприятия, в частност [фирма], нямат качеството на
административен орган по смисъла на § 1
от ДР на АПК, те не
принадлежат към системата на изпълнителната власт и не са носители на
административни правомощия.“
„Общите условия за продажба на топлинна енергия по
своята правна същност не представляват индивидуален, общ или нормативен
административен акт по смисъла
на чл.
21 от АПК, чл.
65 или чл.75 от АПК“
Също в Решение №11 от
03.07.2018 г. по конституционно дело №8 от 2018 г. на
Конституционния съд е застъпено становището от учебниците по облигационно
право, че Общите Условия (ОУ) сами по себе си не обвързват никой. Те
представляват единствено една предварителна оферта от едната към другата
страна: „договор при общи условия. Този вид договори е уреден в чл. 16
ЗЗД. Характерна тяхна специфика е различният начин, по който изразяват
волята си съконтрахентите. Предложителят отправя към неограничен кръг от лица
оферта, чиито елементи или част от тях не подлежат на обсъждане, т.е.
съконтрахентът или ги приема и сключва договора или не и тогава няма
сключен договор.“ Тоест ОУ по чл. 150 ЗЕ на ТС са напълно невалидни,
ако не са част от задължителния индивидуален писмен Договор по чл. 149 (1)
т. 6 от ЗЕ. Ако бъде сключен такъв договор при ОУ, то задължително и ОУ
трябва да бъдат преподписани от страните според чл. 147а от ЗЗП. В същото Решение, касаещо определянето на
пределните цени от КЕВР, се застъпва становището, че това не са реалните
пазарни/договорни цени, а ограничение забраняващо на дружествата да предлагат
договори с по-високи от тези цени. „Решението на
КЕВР създава пределна цена, т.е. ограничение за предложителя да договоря с
потребителя по-висока цена. Това ограничение възниква преди да бъде
направена офертата до потребителя.“ В този смисъл, за да има пазарна
цена, тя трябва да бъде договорирана в договора: „Потребителите заплащат
…...... цени не на основание на съответното решение [на КЕВР], а на основание
сключен договор“.
По отношение на
договорите за продажба на ТЕ при централно отопление договорите задължително са
писмени чл.47 (2) ЗЗП и допълнително чл.147а от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) предвижда ОУ да бъдат приемани само с изричен
подпис на потребителя.
Прокурор Михаела Николаева,
поради незнание и некомпетентност, или поради съучастие в Организирана
престъпна група, пропуска да отбележи като ИЗМАМА
и следващата лъжа на „Топлофикация София“ ЕАД-цитираме от нейното Постановление:
„От дата на влизането в сила на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди се счита, че между
купувачите на топлинна енергия и "Топлофикация София" ЕАД има
сключен договор.“
Това е огромна измама. Ето съдържанието на целия чл. 150 от ЗЕ в който никъде
не пише, че ОУ имат силата на договор!
Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления;
6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване
от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Както вече пояснихме, ние не сме клиенти на ТЕ на
дружеството. Нямаме сключен Договор при ОУ (или даже без ОУ). Не сме сключвали
писмени допълнителни споразумения към договора, според ал. 3, защото няма към кой договор да ги добавим. Дефиницията на чл. 150 ЗЕ на субектите по сделката
продажба, а именно – ТПП и Клиентите напълно припокрива дефиницията на съконтрагентите
в чл. 149 от ЗЕ:
Чл. 149. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
5. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) топлопреносно предприятие и доставчик на
топлинна енергия;
6. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна
собственост.
Точка 5 и 6 са свързани, защото е
очевидно, че „Топлофикация София“ ЕАД изпълнява ролята и на топлопреносно предприятие
(ТПП) и на доставчик. Виж Приложение 1, в което юрисконсултът
на ТС твърди, че ТС е ДОСТАВЧИК на ТЕ. Във всеки лист наречен
„Съобщение към фактура“, ТС сама се титулова именно „Доставчик“. При нас изпълнява и функцията на фирма
за дялово разпределение – виж гр.д. 11979/2016 г. в СРС, 72 с-в.
Чл. 149. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила
от 08.09.2006 г.) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5
се предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 - от
производителя, а по ал. 1, т. 6 - от доставчика на топлинна енергия, за
одобряване от комисията.
Тази алинея 2 от същия чл. 149 от ЗЕ директно препраща към прословутите
ОУ по чл. 150 от ЗЕ. Това са същите
ОУ. Тоест нецитирането на чл. 149, ал.2
от ЗЕ не прави ОУ по чл. 150 от ЗЕ
валидни като самостоятелен елемент в правния мир. Чрез тази алинея,
законодателят е определил недвусмислено ОУ като неразделна част от писмен
договор, с който да се породи облигационното отношение. Законовата конструкция
е именно тази – чл. 149, чл. 149б,
чл. 150 от ЗЕ. Препращане именно към тази конструкция имаме и в Наредбата за топлоснабдяване №16-334/2007
г. на МЕ в чл. 22, т.3
(препращащ към конструкцията в ЗЕ чл.
149 и чл. 150); чл. 38 т. 2; чл. 32, т.4; чл. 40; чл. 42; чл. 43
(препращащ към конструкцията в ЗЕ чл.
149 и чл. 150), чл. 39; чл. 45 (2);
чл. 47 (2); чл. 49 (5); чл. 70 (3) (препращащ отново към ЗЕ чл. 149; чл. 149б и чл. 150 на ЗЕ).
Също чл, 63(1)(2)(3); чл. 61(2),т.2; чл.
65, касаещи ФДР, както и чл. 9(1),т.4; чл. 12, т4, г); чл. 17(2), (4);
чл. 18(1); чл. 18 (3), т.1; чл. 19; чл. 20, касаещи присъединяването,
изискват се даже и предварителни договори.
Да не споменаваме,
че ал. 2 и ал. 3 от чл. 150 ЗЕ са
неравноправни клаузи и противоречат на по-висшестоящи закони и съгласно чл. 15 от ЗНА не следва да се прилагат.
Какво прави наследник или купувач или новороден, който придобива имот след
изтичането на тези срокове? Самият текст в ал.
3, че специалните условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения
означава, че тези споразумения са единствено към вече действащ или заварен
писмен договор.
Понеже ТС не е част нито от
изпълнителната, нито от законодателната, нито от съдебната власт, според чл. 8 на КРБ, касаещ държавното
устройство в страната, и тъй като ТС не сключва Договори, е запитано от Адм.
Съд СГ, дали ТС притежава сертификат от ЕК за ползване на държавна помощ
съгласно чл. 101-чл 108 от ДФЕС.
В Приложение 2 към Жалбата
има Молба до Административен съд, гр. София, 39 състав, адм. д. № 2003/2018
г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец“ №23 Б, представлявано от от Сашо Чакалски – Изпълнителен директор,
чрез процесуален представител Любомир Гелков – юристконсулт. ТС е била
задължена от Адм. Съд да представи сертификат от ЕК за държавна помощ в
съответствие с Регламент 1/2003 от чл. 101 до чл. 108 от ДФЕС.
Ищецът съобщава на АССГ, че „по никакъв начин не можем да се позовем на
чл. 108 от ДФЕС, тъй като „Топлофикация София“ ЕАД не получава държавна помощ.“
– на стр. 1 долу, както и на стр. 2 в средата четем „дружеството остава
на мнението, че не би могло да представи сертификат от Европейската комисия за
държавна помощ в съответствие с Регламент 1/2003 от чл. 101 до чл. 108 от
Договора за функциониране на ЕС, тъй като не е получавало държавна помощ.“
С оглед изложеното дотук, както и
предвид чл. 19 от КРБ, във връзка с чл. 5 от КРБ, става кристално ясно, че
не съществува никаква облигационно-правна връзка
между нас - и/или от една страна
и „Топлофикация София“ ЕАД от друга страна. Жалбоподателите не сме нито
клиенти, нито потребители на топлинна енергия на дружеството.
Без
договор има ПРИНУДА, ИЗНУДВАНЕ, което е дефинирано в цели
глави на НК, а според ЗЗП, чл. 62,
както и Регламент 2006/2004 с пряко действие в ЕС, за непоръчаните
доставки се забранява заплащане на претендираните суми, тъй като това е рекет.
За
справка на СГП, прилагам от страницата на АЕЦ Козлодуй извадка от „Инструкция
за работа с клиентите на топлинна енергия“ с Идентификационен № ТС.ЕД.ИН.001/06
на Дирекция „Производство“ към подразделение Цех „Топлоснабдяване“ в АЕЦ
Козлодуй от 2014 г.
или конкретно:
на последните две
страници се намира Приложение №11 - формата на Индивидуалния „Договор
по общи условия за продажба на топлинна енергия от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД на клиенти
за битови и небитови нужди, на клиенти, извършващи стопанска дейност,
организации на бюджетна издръжка или клиенти упражняващи свободна професия,
които ползват топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в самостоятелни
сгради – етажна собственост“ на основание чл. 149 от Закона за Енергетиката.
Понеже Законите са за всички, веднага
възниква основателният въпрос – защо АЕЦ Козлодуй може да спазва Закона за
Енергетиката и да сключва Договори по чл.
149 от ЗЕ, съгласно задължителните изисквания в чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в
(3) от ЗЕ и може да спазва ЗЗЛД, ЗЗП, ТЗ, ЗЗД, ЗДДС,
КРБ и прочие, а ТС ги престъпва?
В деловодството на ТС сме входирали
значителен брой Възражения срещу едностранното ни НАСИЛСТВЕНО обявяване за
потребители на дружеството. Входирали сме Искания да ни бъдат предоставени
каквито и да са Договори. Такива няма. Към настоящата преписка следва да присъства
Заявление по образец на ТС за закриване на партида, която не се ползва. Това
Заявление е с вх. № Г-5855 от 09.05.2014 г. по което с Фискален бон с Номер
12322 от 10:26ч. сме таксувани за услугата. На бонът пише „Откриване на
партида“, понеже цената за откриване и закриване била една и съща, според
обяснението на касиерката! Въпреки това ТС отказа да закрие тази партида и
продължава НАСИЛСТВЕНО да фактурира фабрикувани количества, с което
осъществява многобройни ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, освен всичко останало.
За незаконното притежание на наш НА N __ от ___.___.____ г. от страна на дружеството сме сезирали КЗЛД. Тъй като ТС не е страна по
ипотека, по покупко-продажба или по съсобственост на процесния имот, е в сила
престъплението за притежание на ЧУЖД документ за собственост в пълно нарушение
на ЗЗЛД и чл. 17 от КРБ!
За поведението на държавната ТС по чл. 7 от КРБ, както и по ЗОДОВ и НК, следва да се наложат съответните административни наказания и
персонални глоби на конкретните виновни служители в дружеството. С оглед на
многомилиардния грабеж от над милион потребители (над 400 хил. домакинства) за
последните 18 години трябва да се образуват множество наказателни производства,
за да може организаторите, помагачите, участниците, извършителите на тази
Организирана престъпна група да излежат дълги присъди. Отказът на Прокуратурата
да въдвори ред и справедливост, какъвто демонстрира прокурор Михаела Николаева,
въпреки стотиците страници текст в преписката, представлява отказ от
държавност, отказ от суверенитет и отказ от законност. В тази хипотеза на
гражданите не ни остава нищо друго, освен да се хванем за оръжието и с много
кръв да върнем държавата обратно на суверена по чл. 1 от КРБ.
Въпреки стотиците страници обем на преписката, която подадох в 04 РУ
на СДВР, немотивираното твърдение на прокурор Михаела Николаева, че „не
се съдържат каквито и да било данни за извършено престъпление, което да покрива
състава на който и да било текст от НК“ е еднозначно - прокурор
Михаела Николаева, като помагач на ОПГ,
консумира съставите на чл. 9, чл.10, чл.11, чл.17, чл. 20 (1) и (4), чл. 21,
приготовление, съучастие и помагачество, чл.23, чл.26 за множество престъпления
във връзка с чл. 93, т.1, т.2, т.5, т.7, т.8, т.12, т.20 от НК. Следва да се провери дали от преписката не
са отстранявани документи.
Приложения:
1.
Извадка от Отговор до КЗЛД по
жалба с рег. индекс № ППН-02-177/06.03.2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД с
рег. индекс № М-334 / 30.04.2018 г. чрез процесуален представител Любомир
Гелков – юристконсулт на „Топлофикация София“ ЕАД
2.
Молба до Административен съд,
гр. София, 39 състав, адм. д. № 2003/2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ №23 Б, представлявано от от Сашо
Чакалски – Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Любомир Гелков
– юристконсулт на „Топлофикация София“ ЕАД
01.10.2018г. С уважение: П1 П2
Гр.
София / инж. , /
Няма коментари:
Публикуване на коментар