Писателят Димо Райков за безпаметното покорство на един някога славен народ и платения РЕКЕТ на Топлофикация и държавата

Писателят Димо Райков за безпаметното покорство на един някога славен народ и платения РЕКЕТ на Топлофикация и държавата

IVAYLO RADULOV·СЪБОТА, 17 НОЕМВРИ 2018 Г.

/ Потресен от решенията на съдийките София Икономова и Теменужка Симеонова/


Днес, 29 години години след идването на уж демокрацията в България аз, писателят Димо Райков, с постоянно жителство от много години в Република Франция, се чувствам… престъпник. И изнасилен. Платих рекета на държавата и „Топлофикация“… И се чувствам страшно омърсен. Да, все едно съм… изнасилен! Така се чувствах в ония първи години на уж демокрацията, когато злосторници ми ограбиха жилището. Все едно с кални обувки са влезнали в душата ми. Срамувам се ужасно! Пред паметта на мама и татко. Които живяха толкова праведно. Осъден „.. .в името на народа!“ Как ви звучи това?


В държавата на престъпниците, които са чисти като сълза един български писател, който от 15 години не е взел и стотинка от държавата рекетьор, сега е осъден да плати огромна сума на едни фалшификатори от „Топлофикация“! Заради нещо, което той не е ползвал! Чувствам се ужасно самотен, ненужен на своята родина, предаден от нея. А толкова текстове,книги изпях за нея, толкова хора по света от мен за първи път разбраха, че има България и София… Моята родина ме накара всъщност да стана… престъпник! Защото какво е освен престъпление на тези пенсионерски години да се чувстваш крадец! За първи път в своя живот! Ти, който не си откраднал и карфица. Защото аз платих рекет! А всеки, който се поддаде, така гласи всеки закон във всяка нормална държава, на престъпен рекет сам е… престъпник и подлежи на съд. Във Франция има закон, според който всеки човек, оказал се свидетел на престъпление над достойнството на друг човек и който не е реагирал, подлежи на наказание затвор! А аз всъщност платих, коленичих и платих нa едни самозабравили се рекетьори, подпомогнати официално и безпрекословно от българската държава чрез нейния съд! Чувствам се изнасилен! И омерзен! И проклинам деня, прости, Господи, прости, мамо, в който след кански мъки на една странджански нива мама с пукнати от болка и кръв устни е започнала да ме ражда..българин. Вие, които сега спокойно, пред салатката и ракийката, а някои и с кеф, четете моите кървави редове, представяте ли си как се чувствам през тези дни, макар и живеещ от толкова години постоянно в Париж, в този най-красив в света град! Да бъдеш убиван и изнасилван от 2500 километра разстояние от собствената си държава! Без право на глас, на вик дори! Защото си се родил българин, защото твоите родители са бедни хорица и ти е трябвало да останеш като тях покорен, и то там, в планината, захвърлена и от Бога, тоест трябва да бъдеш винаги роб! Хайде бе, ще иска този Димо Райков да е свободен, да пише истината. И да дава криле на българина. Коя истина? Има само една истина в България! И тя е нашата! На „Топлофикация” и на българския съд! Бил живеел от години в Париж! Не,това не е вярно! За нас той си живее постоянно в София! И е длъжен винаги да чака и да отваря на служителите на „Техем“! Иначе той краде топло! Затова го осъждаме да плаща по 140 литра топла вода на човек за денонощие! Плащай, Райков, плащай! Плащай за цял блок , понеже ти си единствен емигрант. Ще плащаш! Къде ще идеш? Само защото не желаеш да плащаш фалшиви фактури и жив рекет за нещо, от което си се отказал още преди 25 години и изобщо не ползваш реално… И да си принуден от самата държава да й плащаш гаден рекет с парите на чуждата държава, която те е приела болен, изтерзан, осакатен и ти помага да поживееш като бял човек… И ти вземаш, крадеш всъщност от Франция, за да платиш рекет на един безочлив бирник като монополиста „Топлофикация“, който по всички закони на нормалния свят и на Европейското законодателство не трябва да съществува и ден повече дори! Защото начинът й на отношение, генезисът на раждането й на тази мафиотска схема за изстъргване на народната мъка е престъпен, мутренски! Държавна хранилка за партийни подлеци и търтеи! Я влезте и се опитайте да проумеете, да разберете какво изобщо пише на сайта на Парното? Я се опитайте да прочетете как изготвят фактурите си? Каквото кажат те, това е! Но защо държавата, българската държава помага на тези бирници? Тя не вижда ли, че всичко е фалшиво? Държава членка от повече от десет години на ЕС, дори и негов председател преди месеци, рекетира най-безобразно и мутренски свои поданици. Без никакво право на честен и справедлив процес! Да, чувствам се безсилен! И изнасилен. И вие всички, които четете този текст всъщност сте помагачи на престъпници. Защото мълчахте. Мълчите. И ще мълчите. От прилепчив страх. И с мерзката мисъл за оцеляване на собствения си тъжен животец. Защото позволявате един български писател, които цял живот изтръгваше и ви подаряваше душата, сърцето си, своя порив към Свобода, сега, и то като постоянен жител на велика Франция, страната на Свободата и човешкото достойнство, да се прекърши! Вие сте съучастници в едно престъпление над личността, което всъщност става всеки ден в България. И което ще дойде и при вас. Няма начин да не дойде. Няма. Нещо, което не бях правил и отстоявах и в най-тежките тоталитарни години, го преживях сега, във времето на уж европейска България!!! Която очаквахме е толкова изтръпнала надежда! Да, паднах накрая на колене! И платих рекет! Рекета на собствената си държава. Но Господ гледа! И това е единствената ми утеха. Единствената утеха на един човек, имал тъгата да се роди българин.Съдбата, злочестата съдба на българина. Да живее непогален. От своята родина… От своя съсед. И от себе си дори. Далеч, по-далеч! Най-далеч от тази територия петно на злото! Територия на самозабравили се и алчни люде с парчета лед вместо човешки сърца.Територия на държавния рекет. И на безпаметното покорство на един някога славен народ… Знам, че все още има свестни люде у нас. На тях мога само да им кажа моето изстрадано, повече от 60-годишно послание – бягайте! Никъде за нас, родените българи, не е и няма да е леко! Но такова унижение като в собствената си държава никъде не ще срещнете. Бягайте! И късайте всичко! Иначе ще съжалявате като мен сега. Защото тези ще ви намерят! И на десетки хиляди километри да сте. И дори и на оня свят… Бягайте!


Източник: https://www.facebook.com/notes/bulgarian-interest-debate-point/писателят-димо-райков-за-безпаметното-покорство-на-един-някога-славен-народ-и-пл/1915959708453361/

АРШИНЪТ...

"Свой" ли е - чист като сълза, чужд ли е - бой до дупка!

Левски е бил безпощаден и към свои, и към чужди, щом пристъпят чертата.
Това се казва принципност.
Върху нея се крепи всяка държавност.
Няма ли принципност, няма държава.
В безпринципната държава щом си в Списъка, и да убиеш, няма нищо.
Но щом си беден - циганин, пенсионер, или не дай боже да критикуваш, ти си аут!
Тези дни чета - българският съд отложил едно дело за четвърти път, поради болест на обвиняемия, щото той много искал да присъства лично на него, но трябвало да се лекува. После чета, че болният отишъл в Брюксел в командировка.
Не вярвам на очите си - как така, нали е болен, пък в командировка?
После чета, че годишно стотици хиляди люде - старци, емигранти, бедни, изобщо плебсът, били осъждани от българския съд да заплащат на "Топлофикация" хиляди левове за нещо, което хич не са ползвали.
Такса "спокойствие". Рекет.
Чета, че никой и не уведомявал нещастните хорица, че има дела срещу тях. Просто идва съдия-изпълнителят и им съдира кожата. И бедните се разболяват, И остават без дом, без парички, получават инфаркт...
И няма спасение!
Плащай!
Ама не си живеел в жилището, от години живееш в чужбина - не ни интересува! Удар - гол!
Мачкай!
Да му дойде оня акъл в главата!
Ама дори не е влязло вещото лице в дома ти да види, че няма и помен от радиатори - не, ти си длъжен да му отвориш! Длъжен си да долетиш! Чак от Париж, но кога, никой не ти казва...Затова плащай по 140 литра топла вода на денонощие все едно басейн имаш! Ама не си ползвал и капка - не ни интересува! Плащай!
И чувстваш безсилие! Страшно и всепоглъщащо безсилие! Безсилието, че си се родил българин без връзки...Че си повярвал, че една страна, която е член на Европейския съюз, ще спазва законите на Европа, а не фалша на монополите, които вече са отречени и в Африка.
Съдийката направо отсича - да, прав сте по Европейското право, но аз съдя по българското! И те отрязва! С усмивка...Разбира се, виртуална. Защото ти изобщо не си я и зърнал.
Плащай!
И ти плащаш. Със сетните си парички, изкарани с толкова труд и кръв в чуждата държава, която все пак се грижи за теб без да те убива като родната.
Опитваш се поне на хартия да споделиш мъката си. И на това нямаш право. никой дори не ти и съчувства. Даже приятели ти казват - не се излагай, не плачи и не мрънкай, а търси връзки, търси по втория начин, иначе си мъртъв...
И разбираш, че Парното в тази страна е ...омерта! Че тук са оплетени кесиите на всички цветове. Както са оплетени и всички вече 30 години във властта.
Разбираш и това, че в България да си болен, беден и осъден от "Топлофикация" е срам...
И не ти остава нищо друго. Освен да гледаш небето. И да отронваш - мамо...
Ние, българите, все търсим майките си, когато сме в безизходица...Както и Господ...
И я питаш - защо, мамо, едно време ме учеше със стихотворенията на Ботев и Вазов да бъда честен, да търся правото, да не лъжа, да не бъда тарикат. Защо не бе като майките на ония, тарикатите...
Но небето мълчи. Мълчи майка ти. Мълчи и Господ....Защото в България и небето, и майките, и май и Господ са собственост на ...тарикатите...
Страната на тарикатите! Където Господ са...връзките и безпринципността.

Накрая чета коментари под статиите.
И един коментар, който често се повтаря, се забива в главата ми:
"Това може да се случи само в България..."
Принципност. Безпринципност.
Има държава. Няма държава.
"Това тук е България..."
"Стабилната" държава...
Ех, Левски...

Димо Райков

Източник: https://www.facebook.com/dimo.raikov.7/posts/10216084878812936