Свръхпечалбите на монополите! 2000 лв. глоба за фирма с 500 млн. лв. оборот? Това е политическа корупция
Публикувано на 20.05.2015 @ 15:27Автор: Рени Нешкова
Кънчо Стойчев е един от учредителите на Съюз „Произведено в България“ и негов зам.-председател. Той коментира отношенията между българския бизнес и международните търговски вериги – кой лобира за тях и убива нашето производство.
- Г-н Стойчев, как да си обясним твърдението, че президентът Плевнелиев е главният лобист на големите чуждестранни търговски вериги? Какъв му е интересът, ако не става дума за корупция, което звучи много стряскащо?
- Корупцията има много лица. Тя не се свежда само до даване на едни пари от едно лице на друго. Има нещо, което се нарича политическа корупция, която представлява непрозрачен, нечист лобизъм. Лобизмът сам по себе си не е мръсна дума, стига да е регламентиран и регулиран. Има страни, в които това е постигнато. Така че в случая аз съм далеч от мисълта да обвинявам българския президент в парично-финансова корупция. Не, не става дума за това. Но мисля, че във всички случаи става дума за политическа корупция. Какви могат да бъдат ползите за страните, защото при корупцията, каквато и да е тя, винаги нещо се разменя. Разменят се например отношения с приятелски кръгове, изпълняват се поръчки на тези кръгове, по погрешен начин се изпълняват и поръчки на приятелски посолства. Макар че посолствата не са икономически единици, онези от тях, които си вършат работата, защитават интересите на фирмите от своите държави. И съм напълно убеден, че включително канцлерът Меркел защитава интересите на германските фирми – на ТИС, на „Метро“ и т.н. Така че тук става дума по-скоро за политическа корупция с цел политическо облагодетелстване, но при всички случаи това е предателство на българските интереси, което е фрапантно, когато става дума за президент на република, който би трябвало да е олицетворение на интересите на тази република.
- На пресконференцията на Съюз „Произведено в България“ стана ясно, че в отношенията между доставчиците на търговските вериги и клиентите на КТБ има близка аналогия. Бихте ли обяснили тези прилики?
- Говорим за аналогия между веригите и КТБ по няколко направления. Първо, финансовият ресурс: големите международни вериги правят оборот над 10 млрд. лв. годишно в България, КТБ също бе около 7-8 млрд. Значи при определени схеми говорим за много голям риск, защото парите са много големи. Второ, четвъртата по големина верига („Карфур“ – Маринопулос), която има оборот около половин милиард, престана да плаща на доставчиците, както престана да плаща КТБ. Ами ако тази зараза се пренесе върху останалите вериги с техния оборот от над 10 млрд., нима това няма да е удар, по-голям от този, който нанесе КТБ? Третата аналогия: КТБ се случи благодарение на това, че нямаше никакъв – нито вътрешен, нито външен контрол. По-точно, външният контрол беше корумпиран и по някакъв друг начин изпълняван, тоест БНБ и финансовият контрол не са си свършили работата, което никой не може да го отрече, след като банката фалира без предупреждение от контролиращите институции. В случая със супермаркетите на международните търговски вериги имаме също финансова безконтролност. Над 90 на сто от тези вериги не публикуват системно, както са задължени по закон, финансовите си отчети, отказват да ги направят публични. И не само отчетите – има 6-7 документа, които по закон се публикуват всяка година, от всяко едно акционерно дружество във Франция, в Германия, в Италия, навсякъде по света. У нас не го правят, предпочитат да плащат глобата от 1000-2000 лв. „Загасена е лампата“ в помещението, всичко се води на тъмно. Казват, защото било търговска тайна! Как така в Германия не е търговска тайна, а в България това минава? А защо българските производители и българските търговски вериги си публикуват по закон всичко, а те не го правят? Следващата схема, която беше огласена от българския министър-председател на бизнес форум преди две години – Финансовото министерство изнесе данни, че има нарушения във връзка със Закона за ДДС, а именно че се използват познати схеми от международните търговски вериги за ползване на кухи фирми посредници и съответно избягване или намаляване на данъка. Това също е менте практика, както се оказа банка менте КТБ.
Не казвам, че това са практики на всичките търговски вериги накуп. Но когато освен всичко друго се използва и рекет към доставчиците, става много опасно. Например практиката на безконтролното налагане в договорите на изискване да предоставиш най-ниската цена на продукцията си на веригата и да не можеш да продаваш на никого под тази цена. Това го няма никъде в нормалния свят и се нарича рекет. Рекет е и практиката, по която веригите си изградиха материалната база – такса от 2000 лв. на продукт, не на производител. Защото един продукт е лак за нокти, друг е дезодорант, лак за коса и т.н. Можем да си представим за какви суми като входни такси става дума за един производител в козметиката. За да тръгне един супермаркет, трябва да сложиш минимум 1000 продуктови групи. А да вземеш от тези продуктови групи по 2000 лв., ето ти ги 2 млн. А после казват, че били инвестирали.
- Защитниците на веригите казват, че ако бъдат изгонени от България, ощетени ще бъдат клиентите заради ниските цени на стоките?
- Искам да подчертая, че Съюз „Произведено в България“ не е против търговските вериги. Те имат своята роля, включително и позитивна, за модернизиране на търговията в България. Но Съюзът е категорично против това България да е последната и единствена страна в Европейския съюз, в която отношенията не са регламентирани и където е възможно всичките тези нелоялни практики, които са описани много точно в европейската Зелена книга за взаимоотношенията производители – търговци, и за каквито разпоредби се бори и Съюз „Произведено в България“.
- Как тези вериги са получили съответните разрешения да стъпят в България и кой е трябвало да регламентира тези отношения?
- Въпросът не е в стъпването, а в липсата на стратегия от страна на българската държава. Примерно мога да кажа как е в Полша. Там колегите, които защитават полския интерес, са много по-силни, както и държавата им е по-силна и по-смислена. В Полша от вътрешната страна на околовръстните шосета в големите градове няма търговски вериги. Така е и във Франция. Ако отидете в Париж много е трудно да видите супермаркет в центъра на града. Защото всяка една държава има интерес да пази своя малък и среден бизнес – малките бакалии, малките месарници и т.н. – това е семеен бизнес, това е гръбнакът на всяко едно общество. У нас е разграден двор и няма да се учудя, ако превърнат Софийския университет в супермаркет. А то почти се случва, ако погледнем в подлеза пред него. Това е политика на убийство на българския бизнес от самата българска държава, поради това че е нерегламентиран. Пак ще цитирам правило от Франция – прясна стока имаш право да продаваш, ако стоката е с произход от място, отдалечено на не повече от 90 км от Париж. Ако погледнем картата, ще видим, че точно на 100 км е белгийската граница, тоест можеш да продаваш стока от Белгия, но не можеш да пишеш, че е прясна. Това е един елегантен протекционизъм, защита на родното производство. Навсякъде в развитите европейски страни, към които се стремим, е така.
Проблемът у нас е, че т.нар. свободно договаряне според някои български икономисти и бизнес организации бил „смисълът на пазарната икономика“, което е най-голяма глупост. Пазарна икономика може да се развива само въз основа на конкуренция. А правилата на конкуренцията са най-важното нещо, което една държава трябва да охранява. Защото когато не се охраняват тези правила, се стига до монополи. Затова целият модерен свят, който развива пазарна икономика, има изключително мощно антимонополно законодателство. Монополът е този, който разорява и прави населението бедно. Пак повтарям, бедни сме в България, защото живеем в страната на монополите. Защо не публикуват отчетите си тези международни вериги? Ами защото ще се види, че в България данък печалба не остава.
- След като обаче са задължени по закон, а могат да си позволяват да плащат глоби и да я карат по същия начин, би трябвало да говорим за санкциите като охрана на закона, както казвате?
- Естествено. При оборот от половин милиард да платиш глоба 2000 лв. е смешно. Както споменах, схемата не е сложна – чрез вътрешни свързани фирми данък печалба може да се изнесе в съответната държава на компанията-майка чрез поръчка на рекламни материали, на маркетинг, на не знам си какво. Без регламентация е така.
- Тоест инвестицията става безсмислена?
- Абсолютно. За тях обаче е много добре, защото са на свръхпечалба в тази малка и най-бедна България в Европейския съюз. Мога да изброя десет от най-големите търговски вериги на света и да попитам какво търсят в тази страна с бедно население. Ами очевидно имат интерес и това свръхпечалбата. Просто дворът е разграден. Защо лобират през посолствата си, през своите си министър-председатели и президенти? Заради това - свръхпечалба. Защо пречат да се приеме поправка към Закона за защита на конкуренцията? Защото искат монопол, това е простият отговор.
Източник: Гласове, http://bulgarski.pogled.info/news/64640/2000-lv-globa-za-firma-s-500-mln-lv-oborot-Tova-e-politicheska-koruptsiya
Няма коментари:
Публикуване на коментар