Руско-български драми: подкуп 50 млн. долара за Борисов?
29.09.2016, 14:50 Григор Лилов
Обаче източници в прахоохранителните органи поясняват, че мениджърите на ВТБ (Внешторгбанк) са успели правилно да мотивират премиера Бойко Борисов и неговото обръжение, оценявайки "политиката им на ненамеса" на 50 млн. долара. И, както казва Кръстника от романа на Марио Пузо, топмениджърите от ВТБ дали на българския премиер да си "натопи човката".
Това е цитат от статията, разглеждаща битката между две руски политбизнес групировки за Виваком и БТК.
Двете групи са поставената под санкции ВТБбанк и поставения под санкции на Запада руски милиардер Константин Малофеев. С първата група у нас са вързани Милен Велчев и брат му, за втората руски медии визират избягалия банкер Цветан Василев от Корпоративна банка.
Навремето покрай фалита на Корпоративна написах, че когато се задигат почти 6 млрд. и на тезгяха се оказват активи за още няколко милиарда, членовете на бандата задължително ще започнат да се карат и да се бият за разпределението на плячката. И да си вадят мръсното бельо.
Източник: Фейсбук
Освен тази статия се появиха и други, посветени на същата тема. Студия Трансмедия ви предлага превод на материала на Константин Седелников "50 млн. долара за българския премиер", публикуван в руската медия "Московский монитор":
Политика за развитие на корупцията
Според записаното в търговския регистър в Люксембург от 30 август 2016 г. е фиксирано прехвърлянето на контрола на „Българска телекомуникационна компания“ (БТК), притежаваща бренда Vivacom, на новите собственици начело със Спас Русев. Русев обаче е само прикритие, зад което стоят имената на истинските собственици. Чрез сложна манипулация фактическият контрол над компанията за сметка на държавата е на топ мениджърите на българския телеком и спорът за собствеността на компанията се точи от ноември 2015 г., когато руската Външнотърговска банка (ВТБ) обяви за продажба акциите на компанията за погаси дълга си към банката.
В резултата на тази сделка компанията бе принудена да поеме финансирането на задълженията на новите собственици, поставена на ръба на фалита след сенчести сделки от страна на ръководството, а засегнати акционери са инициирали множество съдебни производства.
Първата задача на държавните органи на България е да пресече подобни машинации. Още повече че иде реч за пладнешки обир на собствеността на една от най-големите компании в страната. Но още по-изненадващото е, че правителството на България демонстрира политика на ненамеса, опитвайки се упорито да игнорира случващото се около най-големия телеком.
Полицейски източници обаче поясняват, че мениджърите на ВТБ са успели „правилно“ да мотивират премиера и лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов, както и неговото обкръжение, оценявайки „политиката на ненамеса“ на сумата 50 млн. долара. Както казва Кръстника от трилогията на Марио Пузо, „топнали са човката“ на премиера.
Казано с езика на кримките, върнали му жеста, че си затваря очите и „не забелязва“ нито съмнителните юридически процедури по „покупката“, нито за потенциалните проблеми на компанията. Ето защо според източниците министър-председателят на България Бойко Борисов също е заинтересуван от сделката. По-точно, според тези източници той е заинтересуван да получи своя дял от машинацията около ВТБ.
Вярно, ако оперативните сведения за участието на Бойко Борисов се потвърдят, тогава ще става дума не само за нарушаване на стандартите на банковата дейност и за причинени щети на трети лица. Тогава просто ще се говори за международна корупция. В такива нейни проявления като даване и получаване на подкуп и използване на служебното положение за лична изгода. Любопитното е, че въпреки разследванията, които се правят по случая от САЩ, Великобритания, а както се изясни неотдавна, и от Франция, българските им колеги продължават да се скатават.
Затова можем да очакваме, че когато компетентните органи разкрият цялата афера, то ще гръмне международен скандал, който сериозно ще удари по репутацията на ВТБ, както и по имиджа на самия Борисов. Щети ще понесе и България като цяло. Серия от корупционни скандали във висшите среди на политическия елит сериозно ще подкопаят и международния имидж на страната. В навечерието на новия избирателен цикъл (в следващите две години трябва да се проведат президентски и парламентарни избори) властите в България положиха много усилия, за да подобрят ситуацията. Сега обаче се оказва, че всичко си остава както си е било.
Купиха за рубла петаче
Симптоматично е, че колкото повече детайли научаваме за сделката с акциите на българския телеком, толкова повече въпроси се появяват. Участието на ВТБ в машинацията по продажбата на БТК предполага вземане на подкуп и участие в международна корупция – удар по имиджа, който със сигурност ще се отрази на отношенията от страна на чуждестранните контрагенти. Но по някаква причина банката неочаквано се оказа и кредитор на компанията- купувач, което бе обявено след затваряне на сделката от пресцентъра на банката.
Представители на ВТБ нееднократно правеха изявления, в които обясняваха продажбата на компанията с необходимостта да се изплатят по-раншни заеми на стойност 150 млн. евро. Банката обаче в резултата на тази съмнителна сделка не само че не си върна парите, но и се натовари с даване на кредит на стойност 240 млн. евро на новите собственици на компанията. При това парите бяха отпуснати на куха компания без никакви активи, а като обезпечение на кредита послужиха всички тези акции на БТК. Освен това качеството на обезпечение сега е много по-лошо, тъй като компанията е ответник по съдебни дела в България и Люксембург, и акциите на компанията са запорирани, а самата процедура по продажбата се оспорва в множество съдилища, което заплашва банката със стотици милиони евро загуби.
При даването на кредита е бил нарушен както вътрешният регламент на банката, така и редица условия от договора за кредит, които в бързането не са били изпълнени. Единственото разумно обяснение за такова странно поведение на държавната банка е фактът, че както казва акционерът на компанията Дмитрий Косарев, фактически нови собственици на компанията стават мениджърите на ВТБ начело с първия вицепрезидент Юрий Соловьов, който организира тази сделка, без да пропусне да се договори с българския премиер за „покрива на къщата“. Според източник, близък до участниците в сделката, Соловьов лично е ръководел даването на кредита в нарушение на всички банкови процедури.
Също така предизвиква много въпроси липсата на реакция на случващото се от страна на председателя на Управителния съвет на банка ВТБ Андрей Костин, който в последно време много активно общува с чуждестранни журналисти на тема „милиардера Путин“, но очевидно изобщо не контролира дейността на своя първи заместник, който върти подобни афери под носа му. Трябва да се има предвид, че законният собственик на продадените по този начин акции на БТК на руския бизнесмен Дмитрий Косарев вече два пъти в свои писма безуспешно алармира Андрей Костин да обърне внимание на подозрителни машинации на свои подчинени.
Несъмнено бързането около приключване на сделката доведе дотам, че веднага след това се появиха множество проблеми. Така например българският регистратор отказа да приеме регистрацията на отчетите на компанията за 2015 г., тъй като според него отчетът не съдържа пълна информация за текущото състояние на компанията и за рисковете, свързани с продажбата на компанията на Спас Русев. А Софийският градския съд отказа да регистрира промени в Съвета на директорите и на нормативни документи на БТК. По-специално, съдът постанови да не се регистрира Спас Русев в качеството на нов директор на БТК и да не се променя уставът на компанията. Съдът прие това решение в резултат на разглеждане на иска на компанията Empreno Ventures Limited, собственост на Дмитрий Косарев. Компанията Empreno, законен собственик на 76.6% от капитала на БТК, смята сделката по отпускане на кредит на ВТБ за нищожна (тоест тя е неприложима) и изисква връщането на акциите на БТК на законния собственик, на когото да се плати обезщетение.
Интересното е, че въпреки факта, че банка ВТБ абсолютно отрича участие в сделката от страна на купувача, едно от първите решения на новите акционери бе да даде права на мениджъра на българския офис на ВТБ Милен Велчев (бивш съратник на Юрий Соловьов в периода, когато той доблестно се е трудил в лондонското Сити) правото да уволнява и назначава директори на БТК, фактически предавайки му всички лостове за контрол в дружеството.
Защо ВТБ се простреля в крака?
И така, колкото повече подробности стават известни за новия заем на ВТБ, толкова повече въпроси възникват. Но загубата от 240 млн. евро е само половината от проблема. Схемата по поглъщането на БТК е не само безвъзвратна загуба, но и сериозен риск за репутацията на ВТБ. Първо, сделката вече доведе до лавина от съдебни спорове и скандали, а после нанесе и щети за престижа на руската банка в информационното пространство на ЕС. Второ, ако оценяваме скандала около БТК в международен контекст, то става дума за имиджа на Руската федерация като цяло на международната сцена.
После това не е първият скандал, свързан с международната дейност на държавната (Руската федерация притежава 60.9% от акциите с право на глас) банка ВТБ в развиващите се пазари. През пролетта на 2016г. директорът на МВФ Кристин Лагард в прав текст обвини банките ВТБ и Credit Swiss в корупция при раздаването на кредити на компании в Мозамбик в размер на 1 млрд. долара (парите изчезнаха в неизвестна посока, а в бюджета на Мозамбик зейна дупка). В резултата на последващите скандали беше преустановена всякаква международна помощ за тази страна до изясняване на детайли около въпросната операция. Буквално преди няколко дни след поредна среща с чиновници от МВФ министър-председателят на Мозамбик бе принуден да се съгласи да допусне независим одит около всички обстоятелства за отпускането на тези заеми. Сега може да се очаква, че в резултат на този одит могат да се разкрият доста любопитни подробности около дейността на банка ВТБ вече и на африканския континент.
Международен сговор
В тази връзка се получава една интересна история – топ мениджърът на ВТБ, под прикритието уж на държавните интереси, припечелва за себе си солидна рента за сметка на парите и престижа на руската държава. А фактът, че подобна дейност подрива позициите на Русия в света, изобщо не го вълнува. Особено пък и защото истинската причина се крие в това, че първият заместник-президент и председател на Управителния съвет на ВТБ Юрий Соловьов не е гражданин на Руската федерация, така че загубите на банката или щетите за имиджа на руската държава просто не го интересуват. Интересуват го интересите на собствения джоб. Истинска класика! Образно казано, затова на кормчията му е все тая какво ще стане с кораба, тъй като няма никакво намерение да плаща за него. Неговата икономическа родина са офшорките.
Ако това наистина е така, тогава ще стане ясно, защо топ мениджърът на ВТБ с такава настойчивост изфабрикува скандалната сделка с българските кредити. Разбираеми и логични са действията на властите в България, ако се потвърди информацията, че лидерите на страната са „споделяли“ благините. Руското правителство продължава да действа нелогично в разрешаване на интригата. Въпреки множеството публикации в медиите и писма, детайлно информиращи за въпросната ситуация, нито премиерът Дмитрий Медведев, нито ресорният вицепремиер досега са реагирали на информацията, че заемът на ВТБ е риск за банката с държавен капитал и руската държава. Възможно ли е да не са го научили от българския премиер?
Отделно трябва да отбележим, че Русия и България преживяват период на напрежение, което неминуемо ще се отрази и на бизнес отношенията. Примерите за това са много – да вземем „Южен поток“. Или отказът на България от съвместния проект АЕЦ „Белене“. И ако гръмне корупционен скандал от международен мащаб, когато предоставят доказателствата, че мениджърите на руската банка са влезли в корупционна сделка с премиери на страни от Евросъюза, то напрежението ще влезе в нова спирала. И тогава рисковете, че ще пострадат интересите на целия руски бизнес в Европа, са много големи.
Превод: Рени Нешкова
Източник: Трансмедиа.бг, http://pogled.info/svetoven/russia/rusko-balgarski-drami-podkup-50-mln-dolara-za-borisov.77624
Няма коментари:
Публикуване на коментар