Здравомислието срещу оскверняването на автентичните европейски ценности

Здравомислието срещу оскверняването на автентичните европейски ценности

08.02.2017, 13:26 Проф. Орлин Загоров

След три десетилетия неуморни напъни на управляващите да ни убеждават, че ценностите от градината на евроатлантическия рай ни носят щастие и благоденствие, днес ни обливат със студена вода заради „бавното ни узряване” за това тяхно велико прозрение.

В отговор сега ни се предлагат нови „англо-атлантически” ценности, които още повече ни отдалечават от автентичните европейски ценности, родени от духа на Ренесанса и Просвещението. И както вече сме свикнали, скоро трябва да очакваме как виновниците за осквернените европейски ценности чевръсто ще се пренасочат към новата парадигма, за да се върнат на кормилото на властта. А ние, огромното мнозинство от населението на страната, ще се надяваме да се отстояват изконните ни въжделения като хуманизъм, съзидание, социална справедливост, благоденствие за всички, благоразумие, милосърдие, благородство на духа и т.н., чрез които сме оцелели като нация и които ще завещаем на идните поколения.

Изглежда, здравият разум наистина предусеща настъпващите промени в живота ни. Доказателство за това е появата на светли знаци за пробуждането ни.

В средствата за масова информация, от края на миналата и началото на новата 2017 година, почти всеки ден се публикуват задълбочени анализи, посветени на съдбата на европейските ценности и отражението им върху електоралните настроения сред всички слоеве от населението.

Но управляващите довчера и техните идеологически слуги упорито избягват всякакво угризение на съвестта, че са главните виновници за погрома над автентичните европейски ценности като демокрация, свобода и равенство, справедливост, хуманизъм, благородство на нравите, лишавайки ги от реално съдържание. Този факт потвърждава истината, че когато недостойни хора узурпират икономическата, политическата, социалната и духовната власт, най-светлите идеи и ценности се превръщат в свое отрицание.

Достатъчно е да отбележим публикациите „Време е отново да решим европейци ли сме” от Капка Тодорова, която прави равносметка за... ползите от членството ни в ЕС („24 часа”, 6 януари 2017, с. 13). Член-кореспондентът на БАН проф. Иван Ангелов засяга същия проблем в друг контекст („Къде всъщност щяхме да бъдем, ако не бяхме в ЕС”, в. „Земя”, 6 януари 2017 г., с. 8). Той очаква отговор от виновните за сегашното състояние на страната с въпроса: „Щеше ли да се случи този социално-икономически погром над България, ако не бяхме в НАТО, ЕС, СТО и други западни институции?”.

С тази тревога е пропит и анализът на Атанас Семов и публикацията му „10 години в ЕС: Защо да не си кажем истината?” (“Стандарт”, 16 януари 2017, с. 11). Боян Чуков в интервюто си, което дава на Благовест Бенишев под заглавие „Идеалното за САЩ е мощна Русия, но без... Путин”, разкрива дълбоката разделителна линия между двата основни проекта „Елцин” и „Путин” за цивилизационния избор на постсъветска Русия. В проекта „Елцин” крайната цел е: драстична десуверенизация и разпарчетосване на Руската федерация, намаляване на населението и използване на природните ресурси от Запада. Проектът „Путин” има за цел точно обратното: суверенизация, консолидиране на страната и изграждане на мощни въоръжени сили („Труд”, 6 януари 2017, с. 12-13).

Докато не се осъзнае необходимостта от ясното разграничаване на тези два проекта, не е възможно да има и устойчива ценностна ориентация като израз на трайна жизнена потребност за реализация на основните материални и духовни приоритети на личността и на обществото като цяло. В това се състои и същността на понятието ценност. От посоченото дотук би трябвало да се осъзнае истината, че тези позиции могат да бъдат или израз на благоразумие, защита на националното достойнство и искрена загриженост за съдбата на човечеството, или на духовна разруха, която превръща ценностите в мярка за цената на придобитите богатства и привилегии за сметка на мизерията и оскверняването на човешкото достойнство на милиони хора.

За да се убедим, че не грешим в оценката си за тези, които ни управляват, трябва да имаме обективна представа за ценностите на които се основават техните решения и действия. Дали те изразяват грижа за достойнството на нацията, за нейните идеали, за сигурността й, за социална политика, насочена към създаване на условия за благоденствие за мнозинството от населението, за гарантиране на равнопоставен достъп до качествено здравеопазване, образование, за спокойни старини, за възможности за достойна професионална и трудова реализация на младите хора, за сигурност на живота, честта и имота на гражданите, за свобода на съвестта и словото. Или нас ни управляват управлявани от външни фактори, хора, чиито политически морал, икономически интереси, геополитически амбиции са насочени срещу националните ни интереси. За тази цел е достатъчно да погледнем доклада от април 2013 г., на еврокомисаря Йоханес Хан, който отговаря за разширяването на ЕС. Той изтъква, че едно от условията „Европейският съюз да оцелее и да се радва на едно сигурно и стабилно бъдеще е създаване на България без българите”. Нещо като Русия без Путин! И предвещава безпардонно: до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем. Но можем да се поучим от него”. За да обоснове своята теза за „поуката” от изчезването на България, Йоханес Хан отбелязва: „в лицето на България ние имаме територия в рамките на ЕС, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа... едно такова обезлюдяване няма да остане незабелязано от другите глобални сили и тази територия надали ще остане за дълго ненаселена”. Като доказателство за това той посочва, че на картата „Нова Турция” една голяма част от територията на България, която вече е територия на ЕС, е обозначена като „турска”. „Убедил съм се, продължава той, че българите нямат нужда от държава. Те си имат история, с която да се гордеят. Така виждам аз България след българите, ако имаме желание да задържим територията им в рамките на Евросъюза”, заключава еврокомисарят Йоханес Хан. Не е необходимо да сме много умни, за да преценим, че казаното от него представлява част от неговите „европейски ценности”.

Мантрата и влакът на нашите цели

Когато човек чете този доклад, у него естествено възникват няколко тревожни въпроса: никой ли български евродепутат или политик не го е слушал или чел и защо досега той не е направен достояние на българите? Впрочем, отговорите се налагат сами по себе си. Трябва да ги търсим в постоянното повтаряне на мантрата „да се придържаме към европейските ценности” и да се стремим към „евроатлантическата перспектива”, пропагандирани от бившия президент Плевнелиев до последния чиновник с евроатлантическа ориентация. Тогава ще ни стане ясно, че ценностите са стрелочникът по жизнения ни път: те определят посоката, в която трябва да се движи влакът на нашите цели. Целта на Йоханес Хан е „България без българите”, целта на администрацията на Обама и неговите предшественици е „Сирия без Башар Асад”, целта на Плевнелиев бе „Русия без Путин”. Защо без Путин? Защото искат България да я превърнат в образ и подобие на своите цели. Ясно е, че темата за ценностите не е предмет на схоластични размишления. В същността си те са практически казус, който регулира мислите, решенията и действията на индивида и обществото като цяло. В този смисъл ценностите ни водят натам, където са нашите интереси и цели. Това разбиране ни дава отговор на въпроса къде са Петър Стоянов, Филип Димитров и други, които следваха своите европейски и евроатлантически ценности? Плевнелиев мечтаеше за висок пост в ЕС, като възмездие за това, че е служил на мечтата на Йоханес Хан. А техните опоненти - левите, патриотите, националистите и огромното мнозинство от българския народ, предпочитат Русия с Путин, защото той олицетворява цивилизационния избор на постсоциалистическа Русия. По този път те желаят да тръгне и България. Не е ли очевидно, че е налице драматично разминаване между ценностите на мнозинството от българския народ, който иска да съхрани изконните си ценности, формирани през столетията и отстоявани с цената на безброй прояви на саможертва и подвизи. Съвсем разбираемо е, че ценностите формират сложен жизнен казус с коренно различен изход, който се покрива с целта на живота ни

Едва ли е необходимо да искаме да дефинират гласно своите ценности управляващият ни елит с евроатлантическа ориентация. Те го показват с отношението си към „европейските ценности”, изложени от еврокомисаря Йоханес Хан и другите величия от Брюксел. А дали разбират, че техните „европейски ценности” са предназначени за превръщането ни в номади без историческа памет, без национално достойнство, лумпенизирайки ни до краен предел, за да се откажем със слугинска покорност от суверенитет и да абдикираме от отговорността за националното си достойнство, предоставяйки без съпротива Родината си на чуждо разположение. Това в повечето случаи се определя от интелектуалния статус на индивида, но в конкретния случай става дума за неизживян байганьовски манталитет.

Иначе как може да се обясни фактът, че през последните десетилетия политическият елит на страната се придържа към „ценностите на Европа”, в която вече никой от олигархията не се вълнува за идеалите на Ренесанса и Просвещението, които формулират основните ценности, определящи европейската идентичност. Те сякаш забравят, че българският народ винаги е мечтаел за Европа на Ренесанса и Просвещението, за Европа на хуманизма и справедливостта, за Европа на благородния дух и територия на всеобщото благоденствие. Вместо това днес живеем в отхвърлената от здравия разум Европа, където милиони хора са превърнати в жертви на икономика, източник на парадокси, каквито са били възможни през най-мрачните периоди от историята на Стария континент. Така се оказваме в един ирационален свят, в който 8 души притежават половината от световното богатство, приходите на най-бедните 10 % в света са се увеличили с по-малко от 3 долара на година през периода 1988-2011 г., докато при най-богатите 1 % - с цели 182 пъти повече! Този свят, опакован с фалшив блясък, с осквернени до крайност красиви послания като демокрация, свобода, права, законност, равенство (“Земя”, 17 януари 2017, с. 6).

Това е причината българите да не вярват на проповядваните от политическия елит „европейски ценности”. С тези ценности се оправдават неприемливи за изконната българска ценностна нагласа „гейпаради”, „гейбракове”, възраждането на фашистки изстъпления като лустрации, остракиране, декомунизация и посегателство върху историческата памет на нацията и символите на героизма на нейните синове и дъщери, жертвали се за свободата и суверенитета на Родината. Странно и цинично е те да се представят като проява на демократичност на властта и вярност към „съюзнически ангажименти”, които те са поели зад гърба на нацията. Българите са болезнено чувствителни към социалната несправедливост, моралната разпуснатост, неразумния хедонизъм (бохемски начин на живот), които се поощряват като признак на „освободения дух”, комерсиализацията на културата и изкуството- като норма на пазарната икономика, от която се хранят само привържениците на „отвореното общество” и неолибералния мултикултурализъм.

Истинската опасност за ЕС

Нещо повече от странно е тъкмо те да упрекват българите в евроскептицизъм, защото изразяваме тревога и се противопоставяме на мародерството спрямо фундаментални ценности, родени от автентичния европейски дух. Всъщност истинската опасност за ЕС произтича от корумпираните политици, узурпирали европейската идея и нейните ценности, за да ги подчинят на престъпните си цели. В това българите виждат жестоко посегателство върху добродетелната и облагородена през вековете собствена ценностна матрица. Разрушавайки я, новите „демократи” въвличат част от населението в разрушителна и грабителска истерия, за да ги превърнат в съучастници в разграбването на сътвореното от поколенията национално богатство.

След четвърт век и у нас неизбежно настъпва отрезвяването на хиляди хора, които настояват да се отнеме натрупаното по престъпен начин богатство от тези, които разрушават не само постигнатото след Втората световна война, но и хилядолетната ценностна система на предците ни. Прогледналите за катастрофалното състояние на икономическата и социалната система предлагат всички министри в оставка да бъдат подложени на съдебно разследване, за да бъдат разкрити престъпленията им. Това е поучителен урок за всички, които претендират да ни управляват след предстоящите предсрочни парламентарни избори напролет през тази година. Но това е поука и за нас, избирателите.

Така че българският народ не може да бъде заподозрян в евроскептична нагласа, когато се бори срещу оскверняването на автентичните ценности на Обединена Европа, след като ги е унаследил още от времето на своето Възраждане в стремежа си да оцелее и съхрани духовната си идентичност. Българите никога не са се примирявали и няма да се примирят с използването на европейската идея за престъпни цели. При това не става дума само за явления, които се наблюдават в постсоциалистическите страни, след като им бе наложена нежелана от мнозинството от населението обществена система, която по всеобщо убеждение не е нищо друго освен възвръщане на един отхвърлен с цената на хиляди човешки жертви див капитализъм.

Причината за критичното отношение на българите към т. нар. европейски ценности се корени в това, че противно на очакванията си, българският народ все по-често и по-остро се сблъсква с постоянно задълбочаващата се пропаст между бедността и богатството, с прояви на безумно и разрушително използване на природните ресурси и превръщането на обществото в пирамида с една шепа паразити на върха и милиони бездомни, гладуващи, лишени от елементарни условия за достоен живот на дъното.

Всичко това предполага преоценка на основните проблеми с фундаментално значение за бъдещето на нацията ни, за разумността на решенията и действията на управляващите, за оцеляването и за неговата цена, за хуманистичната мисия на културата, за революцията на духа.

Това подхранва решимостта за радикално обновление в развитието на страната, за да се смени и посоката, в която стрелочникът няма да насочи влака в пропастта. От национален, от български интерес е потребителската парадигма, доминираща сега в европейското социално-икономическо пространство, и привнесена в нашето общество, да се замени с нов обществен ред, основан на социална справедливост, на съзиданието и човеколюбието. В резултат на това хуманизмът ще се утвърди като движение, съсредоточено в човека, който се явява източник и цел на прогреса. Дори само осъзнаването на тази необходимост е достатъчно сериозно доказателство, че човешкият разум се пробужда за светли бъднини.


Източник: Нова Зора, бр.6, 2017, http://pogled.info/svetoven/zdravomislieto-sreshtu-oskvernyavaneto-na-avtentichnite-evropeiski-tsennosti.82498