Примерна методика за поведение срещу ОПГ топлофикация (част първа – до първото съдебно заседание)

Примерна методика за поведение срещу ОПГ топлофикация (част първа – до първото съдебно заседание)

                                    Примерна методика

                  за поведение срещу ОПГ топлофикация

             (част първа – до първото съдебно заседание)

    Материалът е насочен основно към граждани, чието достойнство не им позволява да прекланят покорно главица пред рекетьорската практика на един самозабравил се търговец, независимо че дълги години е подкрепян от властите в София (СОС и СГО) и РБ (КЗП, КЕВР, МЕ, МП, СРС, СГС, ВСС, НС и др.). Ще дойде време и ще се досетим да сменим негативния с позитивния избор на хората в управлението, но засега е така.

    Тъй като от доста време срещу нас действа организирана група от хора, занимаваща се с изнудване, присвояване, измама, грабеж, ползваща документи с невярно съдържание (виж НК), която чрез заблуждаваща и агресивна практика рекетира стотици хиляди български семейства, то споделяме част от нашия опит за противодействие. Материалът касае софийската топлофикация, но интелигентният читател може да го ползва и срещу други рекетьори. По-долу е един от възможните няколко подхода към проблема.    

I.   Извън съдебен процес

   Желателно е през няколко месеца да се изпращат писма със заявления, възражения, сигнали, въпроси и др. (но не и молби) до Топлофикация София (Т.С) и до различни институции (КЗП, Омбудсман, СОС, МЕ, КЕВР и т.н.). Според Решение 99/15.07.2015 на ВКС докато от Т.С. не отговорят смислено гражданинът не трябва да плаща. Ние като европейски потребители имаме много сериозни права и трябва да ги отстояваме. Всяко писмо има ефект и може да послужи при евентуален съдебен процес. Примерни писма има в ФБ-страницата „Топлофикация, заблуди и решение” (ФБ-ТЗР).  

II.  Съдебен процес (Т.С. завежда дело срещу набеден за длъжник гражданин-физическо лице, собственик на имот в многофамилна сграда)

1. Т.С. подава в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Районният съд го „разглежда” в закрито разпоредително заседание и засега безотказно издава Заповедта за изпълнение. Това е т.нар. заповедно производство. Тук е хубаво да се предпиемат следните три действия :

1.1.     При получаване на съобщението в забележката изрично трябва да се запише, че не е получено разпореждането от разпоредителното заседание (съдебен акт), въз основа на който е издадена Заповедта. Ако се получава в съда, на разписката отдолу се записва същия текст. Подписът се поставя след това.

1.2.  В 14-дневен срок се подава възражение. Има примерно възражение във ФБ-ТЗР.

1.3.  В зависимост от избраната стратегия, но във всеки случай не по-късно от няколко дена преди първото съдебно заседание се подава частна жалба против неиздаденото разпореждане в заповедното производство и съответно против Заповедта за изпълнение. Последната е нищожна поне по три причини и освен това искът на Т.С. е недопустим. На първото заседание се иска спиране на делото по чл.229,ал.1, т.4 от ГПК. Пример – във ФБ-ТЗР.

2. Следи се делото в адвокатската стая или в деловодството. Листата трябва да са номерирани. Желателно е да се вземе копие от платежното нареждане на Т.С. и на съседните документи на Заповедта за изпълнение (номерирани), за да не може впоследствие съдът да добавя или поправя документи. Платежното нареждане на Т.С. е без подпис и печат от банката. В общия случай сме във война със съда по делата на Т.С. Доказателствата дотук са посочени в предходната точка -   уважаване на нередовно заявление, недопустим иск и издаване на нищожен съдебен акт. Случвало ни се е съдът да входира със задна дата документи по дело, да поправя документи във вече архивирано дело, да  позволява на ищеца да заверява документи след срока и т.н.

3. След известно време (понякога и след повече от две години) от съда се получва разпореждане или определение, указващо да се подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок.  В разпореждането би трябвало да пише (някои съдии пропускат), че исковата молба е редовна и допустима. Това естествено е невярно и на този етап не е лошо да се извършат следните действия :

3.1.  При получаване на съобщението с разпореждането и преписа от исковата молба (ИМ) на Т.С.  преди поставяне на подписа в присъствието на служебното лице на съда задължително се записва в забележката на съобщението или отдолу в разписката, че ИМ е нередовна, тъй като не сте получили преписи от всички приложения към ИМ (чл.128, т.3 ГПК). Непредставените преписи се упоменават с техните номера. Номерата се взимат най-често от 3-та или 4-та  страница на ИМ, в рубриката „Доказателства”. Без да се бърза, независимо от припряността на призовкаря, се сравняват описаните в ИМ „доказателства” и предоставените от ищеца в ИМ. Обикновено отсъстват 4, 5, а понякога и повече приложения и следователно ИМ е нередовна. Трябва да се документира на момента за да не може после съдът да изопачи фактите.

3.2.  В седемдневен срок се подава частна жалба срещу разпореждането, тъй като липсата на „доказателствата” прегражда възможностите за защита. Оспорва се редовността и допустимостта на ИМ. Пример на частна жалба – във ФБ-ТЗР. Впоследствие делото трябва да се спре съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

3.3.  В 30-дневен срок се подава отговор на ИМ. Примерен отговор има във ФБ-ТЗР. Дотук вече съдът е направил немалко процесуални нарушения. Ще последват още доста, които могат да се предизвикат с твърди и правилни действия. Грижата ни е всяко от тях да се документира по недвусмислен начин.

4.  По някое време съдът ще изпрати определение/разпореждане, в което назначава вещи лица по въпроси от ИМ на ищеца. Във въпросите към техничеката експертиза има правни и счетоводни въпроси, така че съдът трябва да назначи експерт по топлотехника, право и счетоводство, а не само топлотехник. Има и други несъответствия, напр. че преписи от ИМ и приложенията са редовно връчени на ищеца или че доказателствата на ищеца са допустими и относими за изясняването на спора. Последното категорично не е вярно, тъй като нито едно от „доказателствата” в ИМ няма отношение към евентуална търговска сделка (чл.127, ал.2 ГПК). Всичките тези неща трябва да се оспорят, като може да се иска отвод на в.л. по техническата експериза поради некомпетентност по юридически и счетоводни въпроси.  Ако съдът прецени, че това в.л. е компетентно по такива въпроси, то на съдебното заседание се прегражда възможността в.л. да се измъква и да говори само по проблематика в сферата на топлотехниката.

5. Т.нар. експертизи трябва да са в кориците по делото, 7 дни преди съответното съдебно заседание. Ако в уречения срок ги няма, това трябва да се документира чрез молба, заявление или сигнал, който се входира в регистратурата на съда. Делото трябва да бъде в адвокатската стая на разположение на страните по спора. Желателно е всички нарушения да се документират на момента със съответни писмени документи в регистратурата.

Написаното в тази част касае подготовката за предстоящия съдебен процес. Не всичко е експериментирано, но пък и съдът действа изненадващо разнообразно при съвсем сходни казуси. Така че в конкретния случай подходът може да е различен. Например всичките разпореждания и определения на съда могат да бъдат атакувани заради формални пороци - не отговарят на съдържанието, постановено в чл.254, ал.2 ГПК.

На 10.10.2016 г. излезе определение на СГС, II Г състав по гр.д. 10937/2016 г. В него на 10 страници съдията напълно мотивирано е намалил юрисконсулското възнаграждение от 300.00 на 51.25 лв. Така че могат да се атакуват тези възнаграждения както в заповедта за изпълнение, така и в последващи съдебни актове.

Ако съдията видимо отказва да спазва материалния и процесуалния закон, още преди първото заседание е хубаво писмено да му се иска отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК – основателно съмнение в неговата безпристрасност.

  

Материалът подлежи на критичен анализ, на усъвършенстване и на промяна в някои части както поради променящите се условия, така и поради невзет под внимание опит.  Още повече, че има и други подходи към съдиите по делата срещу Т.С. Важното е да няма автоцензура, която във всички случаи ползва ОПГ. Задължително е възможно най-голям брой процесуални нарушения на съдиите да бъдат документират. А за да ги вършат, трябва да бъдат предизвикани. Редно е изрично да се подчертае, че коментираме само съдиите, работещи по спуснати им опорни точки в услуга на организираната група.

Следва част втора – „експертизи” и съдебни заседания в районния съд.

Източник: https://www.facebook.com/pg/Топлофикация-заблуди-и-решение-211295008894262/

Вальо Топлото ряпа да яде пред новите далавери на Топлофикация

Вальо Топлото ряпа да яде пред новите далавери на Топлофикация

16 апр 2009 19:35, Видка Атанасова

ТОВА Е ПРЕДИ 9 ГОДИНИ, А СЕГА? СЕГА СЕ КРАДАТ МИЛИАРДИ ОТ ОБШЕСТВОТО.

Следва статията от преди 9 години:

„Вальо Топлото е детска градина в сравнение с това, което се върши в момента в „Топлофикация“.

Това каза Павел Кърлев, председател на Федерацията на потребителите в България (ФПБ).

И в момента „Топлофикация София“ се източва под прикритието на абсолютно ненужни и измислени ремонти за стотици милиони левове, които се калкулират в нашите сметки.

От ФПБ представиха снимки, на които се вижда как между новите тръби, които се поставят при ремонт за над 100 милиона лева, и старите няма никаква разлика.

„Но това са дреболии на фона на това, което се върши“, заключи Павел Кърлев, като увери, че от федерацията могат да докажат това с официални документи, експертни разчети и мониторингов доклад, предоставен на компетентните институции.

Той съобщи, че на 9 април ФПБ е завела съдебен иск срещу „Топлофикация София“ за непочтена търговска практика.

„Разпоредбите на Закона за енергетиката са нарушени с издаваните фактури за януари 2009 г., в които се декларира, че „Топлофикация София“ АД е отоплявала и осигурявала гореща вода за битови нужди на абонатите си 31 дни, което не е вярно“, допълни Кърлев.

По думите му искът е придружен от списък на 145 софийски потребители, които са предоставили своите януарски фактури.

"Опитът да се лансира каузата за спасяването на столичната топлофикация е обречен, защото над 63% от домакинствата в София вече са се отказали от услугата, но все пак са ограбвани с ежемесечни сметки до 150 лева", каза Кърлев.

"Но по-голямата цел е да се отнемат жилищата на хората. Управляващите много се дразнят на факта, че повече от 96% от българите имат собствени жилища и това ги прави по-независими", предупреди той

Това щяло да стане с промените в закона за етажната собственост, които ще позволят на „Топлофикация“ да праща на един блок обща сметка за парно.

"Така ще се стигне до скандали между собствениците на апартаменти и е „елегантен начин да се стигне до "законно" отнемане на жилищата на хората заради неплатени сметки“, обясни адвокатът на ФПБ Незрет Бабучев

От Федерацията предлагат:

– чрез нарочен акт да се обявят за нищожни всички изпълнителни производства срещу абонати на „Топлофикация“ (в момента дружеството преследва 38 хиляди длъжници)

– да се даде възможност на потребителите с отказана услуга да приключат взаимоотношенията си с топлофикационните дружества

– да се ограничи възможността да се краде (42% от топлоенергията в София са откраднати)


– да се утвърдят техническо решение и процедура за топлоизолация на сградните инсталации в жилищата и да се минимизира топлоотдаването

– да се приемат промени в Закона за енергетиката (всяко домакинство да е с индивидуален топломер; който не ползва парно, да не плаща нищо; плащането да е индивидуално, да няма нищо общо)

„Всичко останало е популизъм и демагогия“, заключи адвокат Бабучев.

Автор: Видка Атанасова

Прочети още на: https://www.dnes.bg/zvezdi/2009/04/16/valio-toploto-riapa-da-iade-pred-novite-dalaveri-na-toplofikaciia.69566

Протест днес 25.05.2018 г. от 14:00ч. пред Административен съд София - град по първото дело за цената на водата.

Протест днес 25.05.2018 г. от 14:00ч. пред Административен съд София - град по първото дело за цената на водата.

Насроченото открито съдебно заседание ще се проведе от 14:30ч. Административен съд София - град се намира на Адрес. 1301 София. ул. "Георг Вашингтон" №17 зад Халите.

Следва информация по второто дело от пролетта, за да запълним хронологията на престъпленията!

Административният съд прекрати делото срещу по-високата цена на водата в София

13.03.2018 • от Карина Караньотова

У нас / Общество • 1 коментар

Административният съд прекрати делото по протеста на Върховната административна прокуратура, срещу Решението на Комисията за енергийно и водно регулиране от 15 декември 2017 г. за увеличението на цената на ВиК-услугите от началото на годината. Преди началото на делото пред сградата имаше протестиращи граждани с плакати.

Събралите се пред сградата на административния съд недоволни граждани и общински съветници предположиха каква ще е развръзката още преди началото на делото срещу решението на комисията за енергийно и водно регулиране от края на миналата година за увеличението на цената на водата. Причината е, че предходното дело за първото увеличение още от март 2017 все още не е разгледано.

Борис Цветков: Аз се опасявам и сигурно и така е редно, че съдът ще каже, че по-важното е петгодишното. Това е оспорване на втора стъпка на някакъв процес, ама ако първата стъпка е законна, съдът може да каже да се замрази или отложи, докато не се реши по първият въпрос.

Така и стана, съдия Радина Карамфилова прекрати делото, защото все още няма произасяне по делото срещу първото увеличение.

Милен Ютеров, Софийска градска прокуратура: Делото е спряно благодаря! - А относно другото? -Друго дело е висящо, също няма как де се коментира.

Гражданите, които присъстваха в залата определиха решението на съда като лобистко.

Венцислав Митовски: Регулаторния период е за 5 години и там се дават ценообразуващи елементи основни, които не могат да бъдат изменяни, а всяка година цената се изменя по други показатели, коефициент за инфлация и коефициент за качество, така че всека година има изменение на този регулаторен период. Това че има старо дело, което изобщо не се знае кога ще завърши изобщо не трябва да влияе, защото тук говорим само за цената за 2018-та година.

Гражданите са недоволни и че над година съдията не е дал ход на първото дело, сега то е насрочено за месец май.

Коментари за "Административният съд прекрати делото срещу по-високата цена на водата в София"

от Борис Цветков • 14.03.2018

Следващ протест: 15.05.2018 г. (вторник) от 13.30 часа пред Административен съд София град и скандалната съдийка Красимира Желева от 46 състав, която 14 месеца не може да проведе първото открито заседание по делото срещу решението на КЕВР за приемане на бизнес план и увеличение на цената на водата. https://www.facebook.com/events/124953675006395/

Източник: http://news.bnt.bg/bg/a/administrativniyat-sd-prekrati-deloto-sreshchu-po-visokata-tsena-na-vodata-v-sofiya

КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА при гражданските дела на „Топлофикация София” ЕАД срещу физически лица

КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА при гражданските дела на „Топлофикация София” ЕАД срещу физически лица

Топлофикация - заблуди и решение

23 May at 11:20

                             КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

           при гражданските дела на „Топлофикация София” ЕАД

                                  срещу физически лица

От влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Правото на европейския съюз (ПЕС) е с приоритет пред националното и българският съд следва да остави без приложение всяка национална норма, която противоречи на ПЕС. Нищо подобно не се случва по стотиците хиляди дела на „Топлофикация София” ЕАД (Т.С.) срещу граждани-физически лица, собственици или ползаватели на имоти в многофамилни сгради. С незначителни изключение магистратите от всички инстанции загърбват не само ПЕС, но газят и българските материални и процесуални закони. Четейки съдебните решения по тези дела трудно можем да си представим, че съдиите са чак толкова неграмотни, за да не различават вещно от облигационно право например. Явно става въпрос за опорни точки, за определени зависимости,за търговия с влияние и в края на краищата за огромна корупция.

Ето и кратък преглед на нарушенията на съда по делата на Т.С.:

I.   Заповедно производство

В общия случай Т.С. решава, че вземането й е безспорно и подава заявление по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към заявлението се представя единствено лиценз за собственост на топлинната енергия (ТЕ) до абонатната станция на сградата. Първоинстанционният съд уважава тези заявления и издава заповеди за изпълнение на парично задължение, нарушавайки следните норми и принципи :

1.    Провежда се закрито разпоредително заседание, вместо открито съгл. чл.121, ал.3 от Конституцията на РБ  и чл.11 от ГПК. Никаква защита от съда на неуведомения гражданин.

2.    От разпоредителното заседание не се издава разпореждане, в което съдът да се произнесе какво е установил при външния оглед на заявлението и в което да е указан начинът за обжалване. Как трябва да изглежда разпореждането е указано в чл.254, ал.2 ГПК.

3.    Не се изпълнява изискването за служебна проверка на неравноправни клаузи в договора за продажба на ТЕ. Всъщност такъв договор няма и няма как да има при положение, че Т.С. не е собственик на ТЕ, достигаща до имотите на гражданите, т.е. сделката между Т.С. и съответния гражданин е физически невъзможна. Изискването за проверка на неравноправни клаузи в договора в изпълнение на Директива  93/13/ЕИО е указано както в ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и в преюдициални решения на Съда на Европейския съюз (напр. по дело С-618/10).

4.    Съдът игнорира чл.3 на Регламент 805/2004 за безспорните вземания и преюдициално решение на СЕС по дело С-511/2014.

5.    Съдът кредитира завления, в които с незначителни изключения сумите от т.9 се разминават с тези от т.12. Част от сумата за стоката ТЕ от т.9 преминава в т.12 като сума за услуга „дялово разпределение”.

6.    По правило съдът допуска заявленията без платена пълна държавна такса, която за всяка една от обикновено четирите претенции е минимум 25 лева.

7.    Както стана ясно, не се прави проверка за допустимост на претенциите (исковете) от заявленията.

II.  Установителен иск

1.   След незаконното издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК около 90 процента от набедените длъжници поради различни причини не възразяват в 14-дневния срок и Заповедта влиза в сила. Следва издаване на изпълнителен лист от районния съд. В другите случаи Т.С. подава установителен иск, който винаги е недопустим.

2.   И на този етап съдът си затваря очите и не изпълнява изискването на чл.130 и чл.26 ГПК. Всички искови молби (ИМ) на Т.С. са недопустими поради недоказан правен интерес, т.е. в ИМ няма никакви доказателства за договорни отношения с ответниците..

3.   Всички ИМ на Т.С. са нередовни съгл. чл.129 във вр. чл.128, т.3 ГПК – една част от приложенията не се представят на съда, няма преписи и за ответниците. По принцип Т.С. и нейните помагачи не предоставят преписи на ответната страна от всички последващи представени на съда „доказателства”. Съдът аристократично подминава тези факти.

4.     Съдът допуска Т.С. да представя като доказателства прекратени най-късно през 2007 договори между Етажни собствености и Фирми за дялово разпределение (ФДР), като в Решенията се позовава на тези договори, които освен всичко друго не са за продажба на ТЕ.

5.    Съдът изобщо не се интересува от написаното в отговора на исковата молба (ОИМ). Когато все пак бъде принуден да се произнесе по исканията в ОИМ, съдът почти винаги ги отхърля без мотиви.

6.   В изготвения проект за доклад по чл.140 ГПК съдът отново не проверява допустимостта и редовността на ИМ. Без установен правен интерес от страна на ищеца се провежда фиктивен съдебен процес, с много разходи на време и средства.

7.   Вещите лица (в.л.) се назначават преди първото открито съдебно заседание (о.с.з), без съдът да е отсял спорното от безспорното. Допуснатите от съда въпроси са безсмислени и не водят ни най-малко до изясняване на спора, т,е, целта е чрез високите такси на експертизите неоснователно да се обогатят  трети лица.

8.    Самото назначаване на вещи лица да определят количества и суми свързани с претенциите на ищеца доказва, че ищецът е нарушил изискването на потребителите да се предоставят ясни, недвусмислени и лесно проверими сметки. Освен това  потребителят трябва да има възмножност предварително да може да определи продажната цена на закупената стока.

9.    Съдът допуска вещите лица да работят с документи, които не са в кориците на делото, с други думи в.л. се явяват като свидетели. По този начин отвениците нямат никаква възможност да проверят достоверността на „експертизите”, съдът пък не се интересува.

10.  В немалко случаи съдът не допуска важни въпроси към в.л., тъй като коректни отговори могат да навредят на ищеца, а при лъжлив отоговор в.л. консумира състава на чл.291 НК. Освен че пази в.л. от неудобни въпроси, често съдът отказва да запише в протокола от о.с.з. отговори на в.л., които не са в интерес на ищеца. Случва се съдът да откаже поправка на протокола въпреки императивния текст на чл.151, ал.4 ГПК.

11. Когато се случи в.л. в устния разпит по чл.200 ГПК да даде верни отговори съдът ги неглижира в последващото Решение.   

12. Почти винаги съдът предоставя в самото о.с.з. произхождащи от ищеца документи без препис за ответниците. Ответниците получават указание от съда да вземат отношение по документите в рамките на около минута. В общия случай това са документи, които са с много числа, изскват детайлно запознаване и са относими към някоя от „експертизите”.

13. Не рядко съдът изисква ищецът да представи относими към „експертизите” документи след като вече е изслушал „експертизите” и е платил на в.л. Разплащателните документи са предварително изготвени и сумите по никакъв начин не се влияят от качеството на „експертизите”. По този начин напълно се опорочава процедурата по чл.200 ГПК.

14. Освен че съдът позволява на вещите лица да изнасят делата от съда при положение, че не ползват доказателства от делото (такива просто няма в кориците му), в определени случаи благосклонно се отнася към антидатиране на експертизи. Основният герой в това отношение е в.л. по технически експертизи Бойка Валева-Тодорова, която след като е изнесла делото от съда, документално първо донася и  входира експертизата си 7 дни преди о.с.з., а в следващи дни връща самото дело в съда ???  Идеята е ответниците да не могат да се запознаят с „експертизата” преди о.с.з.

15. Ако процесът не беше фиктивен, съдията би следвало да възложи отначало съдебно-техническа експертиза и след доказване на реално доставени количества ТЕ да даде на в.л. по съдебно-счетоводната експертиза да остойностява количествата според договорени в писмен договор цени. Това никога не се е случвало. Разбира се, по една проста евентуална двустранна сделка за продажба на стока не се изискват никакви специални познания и назначаването на в.л. е освен за незаконно обогатяване послужва  и за замазване на отговорността на съдиите.

16. Съдът поставя на в.л. правни въпроси, а те отговарят и взимат пари въпреки че нямат никакви правни познания. Достатъчно е да се спомене, че в почти всички експертизи Общите условия на Т.С. са категоризирани от в.л. като нормативен акт. Разбира се, в.л. нямат и понятие кои са нормативните документи, уреждащи взаимоотношенията между търговец и потребител при централно топлоснабдяване – стандарти, национални закони, Директиви, Регламенти, преюдициални Решения на СЕС, решения на ВАС и т.н.

17. На вещите лице се позволява в „експертизите” си да измислят факти. Например че са видели фактури, дебитни и кредитни известия, каквито Т.С. отказва да издава на гражданите въпреки строгия ЗДДС. От друга страна тези от в.л., които са компетентни в съответната област,  затаяват от съда редица обстоятелства в полза на ответниците.

18. Съдът допуска в.л. да излизат извън задачите на „експертизата” само и само да натъкмят посочените от ищеца суми в ИМ. Станало е практика в.л. да обявяват ответниците за длъжници без да са наясно за наличие на облигационни отношения.

19. Най-сладки за съда и в.л. са делата, в които ответниците не са надлежно уведомени и не знаят за водения срещу тях процес. Обикновено това става в заповедното производство, особено когато хората по най-различни причини не живеят в процесния имот. Понякога неуведомяването е  по вина на призовкарите. Когато не се извърши уведомяване за о.с.з и естествено набедените длъжници отсъстват от съдебна зала, съдът някак пропуска да назначи особен представител по чл.47 и чл.48 ГПК.

20. Порочна практика е съдът да издава инкорпорирани един в друг съдебни документи, в ярък контраст с изискванията на ГПК. Най-често разпореждане се вмъква в заповед за изпълнение или в съобщение, или се написва нечетливо върху текст от документ от делото. Общото е, че  съдържанието на всички такива „разпореждания” не отговаря на изискванията на чл.254, ал.2 ГПК.  Най-вече отсъства текст дали и как може да се обжалва разпореждането.

21. От подобни пороци страдат и опредления на съда. Някои състави за да си улеснят „работата” копират определенията от предишни универсални такива, в които липсват дори страните по делото.

22. В някои случаи състави си позволяват да поправят грешки в ИМ на ищеца без негово волеизявление.

23. Практика е съдът да насрочва по три о.с.з. по дела на Т.С. в рамките на 30 минути. Уникални рекорди са заснети на информационните табла пред съдебни зали – 6 дела за 30 минути в СГС и 7 дела за 30 минути в СРС. Хората се осъждат на конвейр без понякога да имат време да кажат цялото си име.  Впрочем гражданите не биват съдени, а рекетирани, тъй като неспазвайки материалния и процесуалния закон съдебните състави действат не като съд, а като частни лица. 

24. Нито един състав в СРС, СГС, САС и ВКС не желае да изследва иначе елементарния въпрос за наличие на правен интерес на ищеца, респективно за наличие на писмен договор за продажба на ТЕ и/или на сертификат за държавна помощ от ЕК съгласно изискванията на Регламент 1/2003 за конкуренцията и на главата за правилата относно Конкуренцията от ДФЕС. Съдиите от споменатите съдилища нямат понятие какво е потребител и какви са неговите минимални права в страните-членки на ЕС, провъзгласени в Регламент 2006/2004. Прилагането на ПЕС е табу в делата на Т.С. срещу набедените длъжници.

25. Съхраняването, обработването и разпространяването  на лични данни на отвениците от страна на Т.С в нарушение на Регламент 45/2001 г. също се неглижира от съда.

26. За целите на нищожните си решения огоромното мнозинство съдии в мотивите към решениата си измислят факти и обстоятелства : налице е сключен договор, издадени са фактури, дебитни и кредитни известия, начислени са реални количества ТЕ, остойностени са по действащите цени на ТЕ и т.н. Всъщност Т.С. ползва пределните цени на ТЕ, определени от КЕВР, без да си прави труда да уведомява гражданите, още по-малко да ги договаря, От друга страна и децата знаят, че теоретично е невъзможно само с един общ топломер в Абонатната станция да се определят реални количества ТЕ за всеки имот.

27. Съдът кредитира изтеклите договори между етажните собствености и ФДР, които са прекратени не по-късно от 2007 г. Кредитират се лъжите на в.л. в т.нар.експертизи, кредитират се небивалицие на ищеца в неговите недопустими и нередовни искови молби.

28. Съдът уважава възнаграждения за юристконсултите на ищеца, без представени документи, а и техните възнаграждения са включени в пределната цена на ТЕ.

29. Много често първоинстанционният съд издава изпълнителен лист върху Заповед по чл.410 ГПК с невярно съдържание. Това се случва когато съдът е установил, че посочените в заповедта суми не се уважават изцяло, т.е. Заповедта трябва да се обезсили. Проблем на ищеца е, че е избрал пътя на безспорното вземане. За да угоди на ищеца, съдът крие, а може би не издава разпореждането по чл.406 ГПК.

30. Незаконните частни съдебни изпълнители въпреки разпоредбата на чл.428 във вр. чл.404 ГПК  не връчват с поканата за доброволно изпълнение  подлежащия за изпълнение акт – Заповедта по чл.410 ГПК. Това особено важи когато във фиктивното исковото производство  се е установило различие между сумите от Заповедта  по чл.410 ГПК и  диспозитива на Решението.

31. ВКС в нарушение на чл.124 от Конституцията на РБ не осъществява и минимален надзор за точното прилагане на законите от съдилищата, а и отказва да разглежда неоценяеми искове, касаещи нищожността на постановени от предходни инстанции решения.

    В материала неизчерпателно и лаконично са описани само основните нарушения, извършвани перманентно от СРС, СГС, САС и ВКС. Не са засегнати например случаите, в които определени съдии отказват да изпълнят задъжението си по чл.205 НПК при наличие на данни за извършено престъпление от вещи лица и от лица обвързани с ищеца (най-вече предоставяне на фалшифицирани документи). Не е  засегнат и въпросът с грубото потъпкване на етичния кодекс от някои от съдиите.

    От изложението може съвсем неподредствено да се направи изводът, че мнозинството от съдиите не само не познават ПЕС въпреки немалкото усвоени средства за тяхното обучение по европейски проекти, но и когато бъдат сезирани от ответниците не желаят да го прилагат. Не може обаче да се обясни с некомпетентност тоталното игнориране на материалния закон и бруталното потъкване на процесуалните правила  Явно се касае за корупционна практика на организирана група от хора, занимаваща се в областта на централното топлоснабдяване с принуда, грабеж, присвоявания, измама, изнудване, престъпление по служба, документни престъпления и др, Съдиите едва ли са от подбудителите, но с деянията си играят основна роля  чрез нарушаване на правата на гражданите и увреждане на личността  да бъде незаконно отнета собственост в особено големи размери на  милиони граждани на Европейския съюз.

Сигнал до Специализираната прокуратура чрез Министъра на енергетиката относно: консумирани състави от Наказателния кодекс от лицето Димитър Куюмджиев, доскорошен директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” към Министерство на енергетиката

Сигнал до Специализираната прокуратура чрез Министъра на енергетиката относно: консумирани състави от Наказателния кодекс от лицето Димитър Куюмджиев, доскорошен директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” към Министерство на енергетиката

София, 04.05.2018 г.

                                                                                   Чрез

                                                                      Министъра на енергетиката

                                                                                 на РБ

                                                                      г-жа Теменужка Петкова

                                                                             

                                                                                     до

                                                                Специализираната прокуратура 

                                                                    

Сигнал по чл.205, ал.1 от НПК до Министъра на енергетиката

     от Стоян Славейков Грозданов,

     адрес : София, ул.Калина Малина 22, GSM 0888 308297

относно : консумирани състави от Наказателния кодекс от лицето Димитър Куюмджиев, доскорошен директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” към Министерство на енергетиката

                         Многоуважаема г-жо Петкова,   

    Уведомявам Ви по чл.205, ал.1 от НПК във връзка с Решение 4777/2018 г. на ВАС по адм.дело 1372/2016 г., което по-нататък ще наричам „Решението”. Решението потвърди отдавна известен факт – формулата от т.6.1.1 от Методиката към Наредба 16-334 дава произволни резултати при изчисляване на количеството топлинна енергия (ТЕ), излъчвано от сградната инсталация (СИ) в многофамилна сграда. Като такава формулата в сегашния и предишния й вариант е била неприложима още от 2007 г. предвид изискването за фактуриране на реални количества енергия, провъзгласено в чл.38б, чл.155, ал.2 от ЗЕ, чл.38 (сега чл.66) от ЗЕЕ, чл.9, чл.10 и Приложение VII на Директива 2012/27/ЕС за енергийната ефективност.

   Като допълнение чл.9, т.3 на Директива 2012/27/ЕС и точка А.4 на стандарта за разпределителите БДС EN 834 ясно посочват, че отделна услуга „сградна инсталация” няма. В този смисъл е и т.3 от §1 на ДР на Наредба 16-334 за топлоснабдяването – СИ не служи за отопление. Друго следствие от Решението е, че от 2002 г. незаконно определяните количества ТЕ от разпределителите също са изцяло произволни. По отношение на разпределителите изцяло е нарушен стандарта, вкл. спрямо маркирането им, проверката им и сертифицирането на сградната инсталация.

  Тези факти бяха известни от доста години на служителите от Дирекция ”Сигурност на енергоснабдяването” : директора Димитър Куюмджиев (Д.К.), починалия Кишкилов, Иван Маринов, Даниела Донова, Ваня Чолова. Многократно сезирани бяха също бившия зам.министър Николов и ръководството на Т.С. в лицето на Боян Паунов и Галина Тодорова. Както знаете, през зимата на 2013 г. бяха проведени масови протести в София, а и в цялата страна, срещу гаврата с гражданите и провеждания геноцид от страна на  3-те ЕРП-та и „Топлофикация София” ЕАД  (Т.С.). В столицата от страна на протестиращите бяха излъчени трима представители за контакти с уж народната власт – адв.Данчо Стоянов, Иван Иванов и Стоян Грозданов. Последваха редица срещи в Министерството на енергетиката, на които лицето Куюмджиев беше информирано за стотиците нарушения на законодателството от Т.С., вкл. за несъстоятелността на въпросната формула.  На една от срещите Куюмджиев сподели, че тази формула касае едни други времена, очевидно имайки предвид времето, когато радиаторите работеха на пълна мощност през целия отоплителен сезон и това струваше от 5 до 10 лева на месец за масовите апартаменти.

  Под натиска на гражданите в МЕ в края на 2013 г. бяха изготвени мимикриращи промени на Наредба 16-334, изцяло в нарушение на Правото на Европейския съюз (ПЕС). В това число такава беше и промяната на формулата от т.6.1.1 на Методиката. Д.К. дори си позволи да не изпълни формалните императивни изисквания за приемане на нормативен акт, записани в Закона за нормативните актове. Трудно може да се добави нещо към мотивите на съда, изложени в частта „Във връзка с компетентността, приложимата нормативна уредба” на Решението. Промените са приети с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334/06.04.2007г., обнародвана в ДВ, бр. 94/2013 година.

 В резюме (ползвани са цитати от Решението на ВАС) :

-      „Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за топлоснабдяването с която е приета актуалната редакция на оспорената част от разпоредбата на т.6.1.1 от Методологията към Наредбата, е приета от заместник министър, за който не е установено да е действал при условията на заместване на министъра на енергетиката”. 

-        „С Заповед № РД-16-307/25.02.2013г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е създадена работна група с председател Д.К., която да подготви предложения за промени в Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването. По делото не са представени обаче доказателства, че на интернет страницата на административния орган са публикувани заедно проекта за изменение и допълнение на наредбата и мотивите, съответно доклада, каквото е изискването на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове (в приложимата редакция от 2007г.) към който препраща чл.80 АПК.”

-        „В преписката се съдържа Доклад от Д.К. – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” (който е председателят на работната група, създадена със Заповед № РД-16-307/25.02.2013г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма), адресиран до министъра на икономиката и енергетиката. От съдържанието на този доклад се установява, че той следва общественото обсъждане. Съдържанието на доклада не отговаря на изискванията за съдържание на доклада, въведени с чл.28, ал.2 ЗНА. В доклада не са посочени причините , които налагат приемането на Наредбата за изменение и допълнение, очакваните резултати от прилагането на промените, както и анализ за съответствието на измененията и допълненията с правото на Европейския съюз (ПЕС)”

ИЗВОДЪТ НА ВАС :

„Констатираните нарушения са съществени, тъй като се нарушават императивни норми от Закона за нормативните актове. Установеното води до извод, че при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94/13г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

И децата знаят, че в столицата от десетилетия функционира организирана група от лица, действаща в сектора централно топлоснабдяване и занимаваща се с принуда, грабеж, присвоявания, измама, изнудване, престъпление по служба, документни престъпления и др. Нарушенията на законодателството от страна на Т.С. са стотици и са описани неизчерпателно в приложение 1. Те не биха били възможни без „чадъра” от МЕ, осъществяван през годините най-вече от лицето Д.К. Накратко консумираните от Т.С. състави от НК са описани в приложение 2.

Куюмджиев и Николов (докато беше зам.министър) бяха тези, които не допуснаха за централното топлоснабдяване да се приложи Регламент 2006/2004 за защита на потребителите и Регламент 1/2003 за конкуренцията, в частност за непозволената държавна помощ. Многократно при срещи с граждани и в работни групи за промяна на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на Наредба 16-334 (НТ) двете лица декларираха, че договори няма да има, но ще има „сградна инсталация”. Резултатът бе закрепостяване на редица текстове в ЗЕ и НТ, двусмислени или направо противоречащи на Регламент 2006/2004 г. Тези текстове, макар и дерогирани от ПЕС и от ЗЗП, се използват престъпно от редица състави на СРС и СГС.  

  От гореизложеното е видно, че лицето Куюмджиев носи съществена отговорност и съответно основна вина за ограбването на милиони български граждани. Лицето съзнателно е извършвало в продължение на години общественоопасно деяние, увреждащо в огромни размери собствеността на гражданите и преграждащо спазването на техните права, вкл. чрез осуетяване прилагането на ПЕС. Престъпната схема е проста : обявяване насила на гражданите за клиенти на Т.С. (непозволена държавна помощ), последвано от начисляване на произволно надписани количества ТЕ, с занижено качество и на едностранно определена от доставчика цена, недопускане на ясни сметки с точно посочване на мястото на продажбата и недвусмислено определен правен субект- купувач на мястото на доставката. Д.К. едва ли е сред подбудителите (това ще установи разследването), но със сигурност е сред изпълнителите, а може би на моменти и сред помагачите на организираната група. Чувствайки се недосегаем, с действията и бездействията си лицето Куюмджиев умишлено е допринесло дълги години да бъдат нанасяни значителни (многомилионни) материални, а и нематериални щети на гражданите на РБ.  

 Сигналът е изготвен с помощта  на стотици граждани, част от десетки хилядите членове и подръжници на групите във ФБ за борба с рекета на Т.С. Дузина от тях са преки свидетели на деянията на лицето Д.К. Не са малко и тези, които в писмената си кореспонденция с Куюмджиев са го сезирали за престъпленията на Т.С. и без изключение са получавали безсмислени „отговори”. Но пък това са допълнителни доказателства, че лицето Д.К. от години е действал с умисъл за създаване на благоприятна среда за продължаващия и в момента грабеж от организираната група. В близките дни от експертите на групите ще бъде довършен материалът за корупцията в СРС и СГС при делата на Т.С. срещу стотици хиляди набедени граждани. Освен че ще му бъде придадена широка публичност, текстът ще бъде предоставен на съответни български и европейски институции.

     Дълбокопочитаема г-жо Министър, приканвам Ви да спазите императивната разпоредба на чл.205, ал.2 от НПК  и да ме уведомите писмено дали сигналът ми по чл.205, ал.1 от НПК е изпратен на адресата. Моя ще е грижата да уведомя чрез медии и интернет максимален брой заинтересовани граждани за предприетите по казуса действия.

     Приложения :

1.   Актуализиран и модифициран материал на базата на сигнал до главна прокуратура, подаден през 2013 г. от 16 лица и организации;

2.   Неизчерпателен списък с нарушенията на законодателството, перманентно извършвани от организираната група „Топлофикация”. 

    София, 04.05.2018 г.                              Подпис :

НПК - Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.