петък, 25 май 2018 г.

Примерна методика за поведение срещу ОПГ топлофикация (част първа – до първото съдебно заседание)

Примерна методика за поведение срещу ОПГ топлофикация (част първа – до първото съдебно заседание)


                                    Примерна методика
                  за поведение срещу ОПГ топлофикация

             (част първа – до първото съдебно заседание)

    Материалът е насочен основно към граждани, чието достойнство не им позволява да прекланят покорно главица пред рекетьорската практика на един самозабравил се търговец, независимо че дълги години е подкрепян от властите в София (СОС и СГО) и РБ (КЗП, КЕВР, МЕ, МП, СРС, СГС, ВСС, НС и др.). Ще дойде време и ще се досетим да сменим негативния с позитивния избор на хората в управлението, но засега е така.

    Тъй като от доста време срещу нас действа организирана група от хора, занимаваща се с изнудване, присвояване, измама, грабеж, ползваща документи с невярно съдържание (виж НК), която чрез заблуждаваща и агресивна практика рекетира стотици хиляди български семейства, то споделяме част от нашия опит за противодействие. Материалът касае софийската топлофикация, но интелигентният читател може да го ползва и срещу други рекетьори. По-долу е един от възможните няколко подхода към проблема.    

I.   Извън съдебен процес
   Желателно е през няколко месеца да се изпращат писма със заявления, възражения, сигнали, въпроси и др. (но не и молби) до Топлофикация София (Т.С) и до различни институции (КЗП, Омбудсман, СОС, МЕ, КЕВР и т.н.). Според Решение 99/15.07.2015 на ВКС докато от Т.С. не отговорят смислено гражданинът не трябва да плаща. Ние като европейски потребители имаме много сериозни права и трябва да ги отстояваме. Всяко писмо има ефект и може да послужи при евентуален съдебен процес. Примерни писма има в ФБ-страницата „Топлофикация, заблуди и решение” (ФБ-ТЗР).  

II.  Съдебен процес (Т.С. завежда дело срещу набеден за длъжник гражданин-физическо лице, собственик на имот в многофамилна сграда)
1. Т.С. подава в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Районният съд го „разглежда” в закрито разпоредително заседание и засега безотказно издава Заповедта за изпълнение. Това е т.нар. заповедно производство. Тук е хубаво да се предпиемат следните три действия :
1.1.     При получаване на съобщението в забележката изрично трябва да се запише, че не е получено разпореждането от разпоредителното заседание (съдебен акт), въз основа на който е издадена Заповедта. Ако се получава в съда, на разписката отдолу се записва същия текст. Подписът се поставя след това.
1.2.  В 14-дневен срок се подава възражение. Има примерно възражение във ФБ-ТЗР.
1.3.  В зависимост от избраната стратегия, но във всеки случай не по-късно от няколко дена преди първото съдебно заседание се подава частна жалба против неиздаденото разпореждане в заповедното производство и съответно против Заповедта за изпълнение. Последната е нищожна поне по три причини и освен това искът на Т.С. е недопустим. На първото заседание се иска спиране на делото по чл.229,ал.1, т.4 от ГПК. Пример – във ФБ-ТЗР.

2. Следи се делото в адвокатската стая или в деловодството. Листата трябва да са номерирани. Желателно е да се вземе копие от платежното нареждане на Т.С. и на съседните документи на Заповедта за изпълнение (номерирани), за да не може впоследствие съдът да добавя или поправя документи. Платежното нареждане на Т.С. е без подпис и печат от банката. В общия случай сме във война със съда по делата на Т.С. Доказателствата дотук са посочени в предходната точка -   уважаване на нередовно заявление, недопустим иск и издаване на нищожен съдебен акт. Случвало ни се е съдът да входира със задна дата документи по дело, да поправя документи във вече архивирано дело, да  позволява на ищеца да заверява документи след срока и т.н.

3. След известно време (понякога и след повече от две години) от съда се получва разпореждане или определение, указващо да се подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок.  В разпореждането би трябвало да пише (някои съдии пропускат), че исковата молба е редовна и допустима. Това естествено е невярно и на този етап не е лошо да се извършат следните действия :
3.1.  При получаване на съобщението с разпореждането и преписа от исковата молба (ИМ) на Т.С.  преди поставяне на подписа в присъствието на служебното лице на съда задължително се записва в забележката на съобщението или отдолу в разписката, че ИМ е нередовна, тъй като не сте получили преписи от всички приложения към ИМ (чл.128, т.3 ГПК). Непредставените преписи се упоменават с техните номера. Номерата се взимат най-често от 3-та или 4-та  страница на ИМ, в рубриката „Доказателства”. Без да се бърза, независимо от припряността на призовкаря, се сравняват описаните в ИМ „доказателства” и предоставените от ищеца в ИМ. Обикновено отсъстват 4, 5, а понякога и повече приложения и следователно ИМ е нередовна. Трябва да се документира на момента за да не може после съдът да изопачи фактите.
3.2.  В седемдневен срок се подава частна жалба срещу разпореждането, тъй като липсата на „доказателствата” прегражда възможностите за защита. Оспорва се редовността и допустимостта на ИМ. Пример на частна жалба – във ФБ-ТЗР. Впоследствие делото трябва да се спре съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
3.3.  В 30-дневен срок се подава отговор на ИМ. Примерен отговор има във ФБ-ТЗР. Дотук вече съдът е направил немалко процесуални нарушения. Ще последват още доста, които могат да се предизвикат с твърди и правилни действия. Грижата ни е всяко от тях да се документира по недвусмислен начин.

4.  По някое време съдът ще изпрати определение/разпореждане, в което назначава вещи лица по въпроси от ИМ на ищеца. Във въпросите към техничеката експертиза има правни и счетоводни въпроси, така че съдът трябва да назначи експерт по топлотехника, право и счетоводство, а не само топлотехник. Има и други несъответствия, напр. че преписи от ИМ и приложенията са редовно връчени на ищеца или че доказателствата на ищеца са допустими и относими за изясняването на спора. Последното категорично не е вярно, тъй като нито едно от „доказателствата” в ИМ няма отношение към евентуална търговска сделка (чл.127, ал.2 ГПК). Всичките тези неща трябва да се оспорят, като може да се иска отвод на в.л. по техническата експериза поради некомпетентност по юридически и счетоводни въпроси.  Ако съдът прецени, че това в.л. е компетентно по такива въпроси, то на съдебното заседание се прегражда възможността в.л. да се измъква и да говори само по проблематика в сферата на топлотехниката.

5. Т.нар. експертизи трябва да са в кориците по делото, 7 дни преди съответното съдебно заседание. Ако в уречения срок ги няма, това трябва да се документира чрез молба, заявление или сигнал, който се входира в регистратурата на съда. Делото трябва да бъде в адвокатската стая на разположение на страните по спора. Желателно е всички нарушения да се документират на момента със съответни писмени документи в регистратурата.

Написаното в тази част касае подготовката за предстоящия съдебен процес. Не всичко е експериментирано, но пък и съдът действа изненадващо разнообразно при съвсем сходни казуси. Така че в конкретния случай подходът може да е различен. Например всичките разпореждания и определения на съда могат да бъдат атакувани заради формални пороци - не отговарят на съдържанието, постановено в чл.254, ал.2 ГПК.
На 10.10.2016 г. излезе определение на СГС, II Г състав по гр.д. 10937/2016 г. В него на 10 страници съдията напълно мотивирано е намалил юрисконсулското възнаграждение от 300.00 на 51.25 лв. Така че могат да се атакуват тези възнаграждения както в заповедта за изпълнение, така и в последващи съдебни актове.
Ако съдията видимо отказва да спазва материалния и процесуалния закон, още преди първото заседание е хубаво писмено да му се иска отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК – основателно съмнение в неговата безпристрасност.
  
Материалът подлежи на критичен анализ, на усъвършенстване и на промяна в някои части както поради променящите се условия, така и поради невзет под внимание опит.  Още повече, че има и други подходи към съдиите по делата срещу Т.С. Важното е да няма автоцензура, която във всички случаи ползва ОПГ. Задължително е възможно най-голям брой процесуални нарушения на съдиите да бъдат документират. А за да ги вършат, трябва да бъдат предизвикани. Редно е изрично да се подчертае, че коментираме само съдиите, работещи по спуснати им опорни точки в услуга на организираната група.

Следва част втора – „експертизи” и съдебни заседания в районния съд.


Търсене в този блог