Неспазване на БДС EN 834 - ТОПЛИННИТЕ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛИ – НЕУДОБНА ТЕМА ЗА ПРОКУРОРИ И ДЕПУТАТИ

НА КОГО ДА ВЯРВАМ – НА ЗАКОНА ИЛИ НА ПРОКУРОРА? ТОПЛИННИТЕ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛИ – НЕУДОБНА ТЕМА ЗА ПРОКУРОРИ И ДЕПУТАТИ

Публикувано на 17.10.2017 / 20:35

Когато четем нормативните документи, които имат за предмет топлофикацията на сгради-етажна собственост (СЕС), можем да се сблъскаме със странни, от гледна точка на логиката, неща. Ще се опитам да ги изложа по най-достъпен начин, да покажа защо са странни, така че да могат да бъдат разбрани, както от народните представители, прокуратурата и министерството на енергетиката (МЕ), така и от заинтересованите потребители.

Всички абонати на Топлофикация, живеещи в СЕС с вертикална сградна инсталация, са задължени от Закона за енергетиката (ЗЕ) да монтират на радиаторите си индивидуални топлинни разпределители, служещи за разпределение на общата консумирана енергия за отопление на имотите. Тези разпределители според ЗЕ трябва да отговарят на действащите в страната стандарти. Разпределителите с електрическо захранване (батерия), които масово се употребяват, трябва да отговарят на изискванията на БДС EN 834 . Съществено изискване в този стандарт е, че разпределителите могат да се използват, ако топлоенергията, подлежаща на разпределение, е измерена с топломер. ЗЕ и наредбата за топлоснабдяване въобще не се съобразяват с това изискване и разпореждат разпределителите да разпределят изчислена енергия, а не измерена с топломер.

Фактът, че стандартът не се спазва, беше отправен във Върховна административна прокуратура с искане прокуратурата да протестира пред съда за отмяна на всички текстове в наредбата за топлоснабдяване, в които се упоменават думите „разпределители” и „дялово разпределение”. Оценявайки сериозността на проблема, прокурорът си е направил труда да проучи що за стандарт е това БДС EN 834. И сега, затаете дъх преди да четете по-нататък. В своя резолюция до мен прокурорът пише, че стандартът не е преведен на български език.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.5 от Закона за националната стандартизация (ЗНС), нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език. След като в ЗЕ е въведено изискване за съответствие с действащите в страната стандарти, то и наредбата за топлоснабдяване би трябвало да е съобразена с него. Тя може и трябва да бъде поправена. Тази наредба е създадена в МЕ и е подписана от министъра на енергетиката. Той, подписвайки наредбата, не се е съобразил със закона и би следвало да си понесе отговорността.

 Прокурорът пише още, че видно от страницата на Български институт по стандартизация (БИС), стандартът БДС EN 834 е действащ, което според ЗНС не е вярно. Това е още едно голямо нарушение, защото стандартът не е преведен на български език и следователно не е действащ. За това нарушение би трябвало да се потърси отговорност от ръководството на БИС. Вместо да извърши необходимите действия в тази посока, прокурорът е издал резолюция за прекратяване на преписката.

Така е най-лесно, защото прокурорът си спестява главоболията с този голям проблем, а след издадена резолюция за прекратяване на преписката повдигнатите въпроси потъват в архивите на прокуратурата и никой не може да ги възобнови.

В жалба до Главния прокурор на Р България бяха изтъкнати слабостите в мотивите на прокурора по преписката, но последва едно обикновено писмо, в което отново пишеше, че преписката се прекратява, защото „актовете на прокурорите от ВАП не подлежат на обжалване по реда на инстанционния контрол”. Този текст напълно противоречи на чл.143, ал.1 от Закона за съдебната власт, в който пише: „Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол”. На кого да вярвам – на закона или на прокурора?

 Отново искам да се върна към изискването на стандарта топлоенергията, която се разпределя с разпределители да бъде измерена с топломер. Това е възможно, ако топломерът е монтиран на границата на собственост. В чл.156, ал.1 от ЗЕ пределно ясно е казано: „Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване – собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията”. В ал.2 следва пояснение: „Границата на собственост на съоръженията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда – етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации”. Ако там е монтиран топломерът, т.е. след топлообменника за отопление на сградата, ще може да се каже, че изискването на стандарт БДС EN 834 се изпълнява. Топломерът, обаче, не е монтиран там, на границата на собственост, а е монтиран в началото на абонатната станция – там, където влизат тръбите от топлопреносното предприятие. Отговорните служители в МЕ, ръководителите на Топлофикация, и фирмите за дялово разпределение смятат, че това е допустимо, защото от лобистки подбуди в същия член 156 от ЗЕ е добавена ал.3, съгласно която „Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост по ал. 2, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата”. Това означава изчисляване на енергията за отопление. Прозорливият читател веднага ще забележи, че добавената ал.3 в чл.156 напълно елеминира задължителната разпоредба на ал. 1.

Казано с прости думи, законно е така, но ако не е така, пак е законно. И това ако е закон… От ситуацията обаче умело се е възползвала Топлофикация и затова, едва ли може да се намери абонатна станция, в която общият топломер да е монтиран на границата на собственост.  Класически пример как изключението става правило. Забележете, това са разпоредби в един и същ член от ЗЕ. Да се смееш ли, да плачеш ли?

Законът е скалъпен по този начин, за да може Топлофикация да извършва отчитане само с един топломер, монтиран в началото на абонатната.  Ако имаше топломер, измерващ само енергията за отопление и монтиран на границата на собственост след топлообменника за отопление, тогава трябваше да има и втори топломер, който да измерва топлоенергията за топлата вода. Очевидно е, че ал.3 от чл.156 на ЗЕ позволява на Топлофикация да ползва само един общ топломер. Представете си колко инвестиции си спестява Топлофикация по този начин, нарушавайки стандарта, а съответно и ЗЕ. Представете си какви рушвети са отишли в нечий джоб, за да се прокара в закона тази ал. 3. При използването само на един топломер всички видове енергии (за технологични нужди, за топлата вода, за сградната инсталация и за отопление на имотите) се изчисляват по формули от наредбата за топлоснабдяване и методиката към нея. А точно това не се позволява от европейския стандарт EN 834, явяващ се задължителен за България.

Нарочно не добавих към названието на стандарта БДС, защото, както се видя в началото, той не е преведен на български език и според ЗНС не е действащ.  От изложеното до тук се вижда, че с разпределителите се разпределя изчислена енергия, а не измерена с топломер, както това се изисква от стандарта.

За справедливото дялово разпределение на топлинната енергия от изключителна важност е настройката на индивидуалните разпределители да отговаря на даденото отоплително тяло. Това става чрез съответно програмиране в уреда на фактори за оценка. Тези фактори се определят именно от БДС ЕN 834.

При сегашното положение, когато стандартът не е действащ и ЗЕ не позволява неговите изисквания да бъдат спазени, всеки би се запитал, за какво са ни тези разпределители? Защо са ни лъгали досега да ги купуваме и продължават да ни лъжат? Защо прокуратурата прекратява преписката, когато ѝ се подава сигнал?

Има за какво да си помислят, а след това да започнат да действат и депутати и прокурори и министъра на енергетиката и ръководители на отговорни институции, като Български институт по стандартизация, Комисия за защита на потребителите, Български институт по метрология и цяла плеяда техни служители.

инж. Димитър Тодоров,

завършил Московски енергетически институт, факултет „Промишлена топлоенергетика”

Dima Todorov
19.10.2017 в 14:50

Като автор на статията си позволявам в качеството на коментар да добавя, че в чл. 46.(1).т.2 и чл.52.(1).т.3 от Наредба за топлоснабдяването 16-334/06.04.2007г. е предвидена възможността да се монтира топломер след топлообменника за отоплението. Само че тук, за разлика от „Петдесет нюанса сиво”, има два нюанса сиво. Единият е, че този топломер, подобно на апартаментните водомери, е контролен. Взема се под внимание, но не съвсем, защото не е търговски прибор. Вторият нюанс е, че за закупуването му, доставката, монтажа, отчитането и метрологичните проверки отговорността и средствата са за сметка на етажната собственост. С прости думи, наредбата е осигурила възможност за нещо, което никога няма да се осъществи. Не Ви ли се струва, че сивото в нюансите много потъмня, даже стана черно?