сряда, 21 октомври 2015 г.

За правата на корпорациите над работниците, околната среда и демокрацията

За правата на корпорациите над работниците, околната среда и демокрацията

ТПТИ ще улесни корпорациите да ни съдят за какво ли не

Публикувано на 09.10.2015 @ 00:15
Автор: Джон Николс

Протест против ТПП (ТрансПасифик Партнершипа)
За да започнем дискусията за Транстихоокеанското партньорство (ТТП), трябва да зададем един прост въпрос: Къде е властта в това глобално търговско споразумение - в хората и техните избрани представители в САЩ и другите 11 държави от сделката или в мултинационалните корпорации, които са облагодетелствани от всички предишни подобни сделки?

Отговорът е, ако се вслушваме в историята и ако съобщенията за тайното споразумение са акуратни, че властта ще бъде в корпорациите.

„Сделката от понеделник е резултат от преговори между корпоративни интереси и търговски представители, която игнорира гласа на работещите семейства във всички 12 държави“, заявиха конгресмените от Демократическата партия на САЩ Раул Грихалва и Кийт Елисън. „Докато детайлите все още се разкриват, ние сме разтревожени, че ТТП ще причини съкращения на работни места, ще намали заплати, ще заплаши стандартите за здраве и безопасност, ще навреди на въздуха, почвата, водата и ще затрудни достъпа на пациенти до животоспасяващи лекарства.“

Грихлава и Елисън са прави да говорят за потенциалните последствия върху икономиката и околната среда. Но още по-правилно посочват, как ТТП няма да „опази държавата от специални корпоративни съдилища чрез предвиденото Уреждане при спорове между инвеститор и държава (УСИД).“ Без значение какво се твърди за тази част на споразумението и „прогресивния“ език, търговската сделка позволява тайна „резолюция при спорове“ и до голяма степен облагодетелства мултинационалните корпорации, като по този начин подкопава правата на работниците и опазването на околната среда.

Много неща не са наред с модела за „свободна търговия“, възприета от президентите Клинтън, Буш и Обама. Но нищо не е по-страшно от слабо известното, но изключително опасно за демокрацията Уреждане при спорове между инвеститор и държава. Според Public Citizen, то „формално дава приоритет на правата на корпорациите над правата на правителството за регулация и суверенното право на нациите да управляват вътрешните си дела.“

Президентът на Асоциацията на американските работници Крис Шелтън предупреди в понеделник, след като сделката бе съобщена, че включването на УСИД представлява „корпоративната мечта, но кошмар за обикновените хора.“

Наскоро в брой на Ню Йорк Таймс се обяснява, че ТТП „ще преразгледа специалния трибунал, който се занимава със споровете между бизнеси и нации“, в отговор на „широката критика, че УСИД благоприятстват бизнесите пред националните държави.“ Това не е лошо, но проблемът е отвъд адвокатите или проблемите на дадена индустрия. Сърцето на проблема е дали специални трибунали, които съществуват за напредъка на свободната търговия, ще имат силата да помагат на мултинационалните корпорации.

„Малката промяна в плана... не променя факта, че корпорациите имат допълнителен процес, УСИД, с който да наложат своето право“, заяви Шелтън. „Това не е случаят със стандартите за труд и околна среда. Вместо това, ние имаме стандарти, които изглеждат добре на хартия, но са слаби в изпълнение.“

Тази спорна резолюция може да струва много на данъкоплатците, обяснява Лори Уалач, директор и основател на Global Trade Watch. „ТТП ще разшири системата за уреждане на спорове и ще позволи на чуждестранни фирми, опериращи на наша територия, да завличат правителството в съдебни дела, както и да изискват от него безобразно големи компенсации, които ще идват от джоба на данъкоплатеца. Корпорациите ще могат да съдят държавата, ако смятат, че нашите закони нарушават техните права в ТТП и ограничават техните „възможни бъдещи печалби“, пише Уалач. „Трибуналите са осъждали правителството да плаща 3,6 милиарда долара на корпорации за токсични, енергийни, водни и други политики заради минали Щатски споразумения. В САЩ има 9,000 корпорации, включени в ТТП, което значи, че САЩ е силно изложена на тези атаки. Това ни дава 9,000 причини да сме противници на ТТП.“

Според Бърни Сандърс, ТТП позволява на „мултинационалните корпорации да източват системата и разширяват печалбите си за наша сметка.“

Хората осъзнават това. Работнически, фермерски, зелени и групи за човешките права през последните две десетилетия създадоха масови движения против корпоративната „свободна търговия“, в полза на човеко-центричната „честна търговия“.

Тогава изпълнителните директори, политиците и медиите поумняха. Те започнаха, след няколко неуспешни опита за търговски споразумения в името на „свободната търговия“, да представят ТТП като механизъм за грижа за работниците, фермерите, потребителите, околната среда и човешките права. Те използват езика на либералния идеализъм. Когато в понеделник обявиха споразумението ТТП, Белият Дом го приветства като „търговско споразумение с най-високи стандарти, което изравнява полето за действие на американския бизнес и работници, подкрепя марката „Made in America“ в американския износ и подпомага за увеличаването на заплатите.“

Но Джоузеф Стиглиц и Адам Хърш предупредиха, че е нужен „трезв анализ. Най-голямото регионално търговско и инвестиционно споразумение в историята не е това, което изглежда.“

„Ще чуете много за значението на ТТП в полза на свободната търговия. Реалността е, че това е споразумение за управление на търговията и инвестиционните отношения на членовете му- и то от името на най-мощните бизнеси във всяка страна“, пишат икономистите.

„Според системата за уреждане на спорове между държава и инвеститор, чуждите инвеститори имат нови права, с които да съдят националните правителства, ако виждат, че печалбите им не отговарят на инвестициите“, обясняват те. „Международните корпоративни интереси виждат УСИД, като нужна протекция там, където закона и съдилищата са слаби. Но този аргумент е безсмислица. САЩ търси същия аргумент в подобна мега-сделка с ЕС- ТТИП, макар да няма спор за ефективността на съдебната система в Европа. Тоест инвеститорите, където и да са, имат нужда от защита при дискриминационни закони. Но УСИД отива още по-надалеч: Задължението за компенсация на инвеститори от загуби, заради по-високи очаквания за печалбата, могат да се приложат дори там, където законите не са дискриминационни и печалбите са с цел да причинят вреда на обществото.“

В крайна сметка, едно търговско споразумение, което дава властта на мултинационалните корпорации, а не на хората и избраните представители, е лоша сделка.

Превод: Евгени Рушев

Източник: The Nation, http://svetoven.pogled.info/news/68301/Za-pravata-na-korporatsiite-nad-rabotnitsite-okolnata-sreda-i-demokratsiyata

Търсене в този блог