Истината за цената на тока и нейната връзка с криминалния преход в България

Истината за цената на тока и нейната връзка с криминалния преход в България

Публикувана на Сряда, 20 Февруари 2013 02:04
Написана от Иван Петров

http://forumat-bg.com/images/stories/2013/energiina-mafia-1.jpg

Днешните масови протести срещу монополната дейност на енергоразпределителните дружества и цената на тока са много закъснели. На всичкото отгоре част от виновниците за гигантските злоупотреби в отрасъла енергетика се опитват да яхнат протеста на хората, сякаш проблемът с кражбите е от вчера. Още през 2004г. трябваше да въстанем срещу начина, по който правителството създаде частни монополи в енергийния сектор, не подлежащи на реална регулация от държавата. Един от виновниците за появата на този частен монопол е малко известният мултак Илко Йоцев – бивш заместник министър на енергетиката в правителството на НДСВ/ДПС в периода 2002 - 2005 г., като една от най-важните му дейности е приватизацията през 2004г. на по 67% от енергоразпределителните дружества, с купувачи ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН.

Назначението на Илко Йоцев през 2002г. за заместник министър на енергетиката в правителството на Сакскуборгготски от квотата на ДПС се свързва с лица от приятелския кръг на проф. Богдан Угърчински – бивш кадровик от 1-во Главно управление на ДС. Проф. Угърчински е близък на покойния Огнян Дойнов и на ректора на Библиотекарския институт проф. Стоян Денчев, бивш началник на кабинета на премиера Любен Беров, по времето на който се създаде "клуба на богатите" тогава Г-13. Нещо повече, самият Стоян Денчев беше вицепрезидент на Мултигруп и заедно с проф. Угърчински и други служители на групировката създадоха акционерното дружество „ИНФОРМА".

Също така много съществен факт за приватизацията на трите енергоразпределителни дружества е, че консултант по сделката е била банка ПАРИ БА, в чиито управителен съвет за извършени услуги бе назначена лидерката на новата партия България на гражданите г-жа Кунева /Пръмова/. Същата банка е дала кредит от 250 млн. лв. за проекта АЕЦ „Белене", с което Националната електрическа компания е докарана до фалит. И тука са замесени бившите кадри на ДС след като от години заместник-ръководител на този проект е небезизвестният Владимир Христов, наречен от медиите Владо Джипа, следствен за злоупотреби по времето на правителството на Софиянски. Констатираните нарушения на този „енергиен експерт" са много и дори Румен Овчаров преди години не може да ги прикрие, но само го освобождава от поста председател на борда на НЕК и „за наказание" го назначава в ръководството на АЕЦ „Белене" с протекцията на свързаната с ДС фирма „Риск инженеринг". А причината е проста. Г-н Владимир Христов е зет на генерал от ДС и често е изтъквал многобройните си познанства с генерали от КГБ.

Подобно на Христов, човекът на Мултигруп Илко Йоцев от 2004 до 2006 г. т.е. и при тройната коалиция е председател на Борда на директорите на Топлофикация София и като такъв е обвиняем по делото срещу Вальо Топлото, но поради приетия от тройната коалиция Закон за амнистията, няма наложена ефективна присъда. А човекът на Р. Овч., въпреки прочетената присъда още се мотае на свобода. Вместо в затвора, през 2006г. Илко Йоцев става собственик на хотел „Темплиер" в Банско, в който влага инвестиции с неясен произход в размер на около 12 млн. лева. Името на хотела не е случайно и е свързано с една група от бивши служители на ДС, наречена групата на "темплиерите", с която странно е свързан и митрополит Галактион, произвел в архонство мултака Илко Йоцев и не само него. През 2007г. Йоцев продава по „лични мотиви" хотела на свързания с руския пазар и фалирал в последствие туроператор "Алма тур" БГ и става изпълнителен директор на „Био Пауър" АД - консултантска компания в енергийния сектор, финансираща и структурираща проекти и изграждаща енергийни мощности, представляваща „Газпром" в няколко инвестиционни проекти в България. Така мултака Йоцев предвидливо се пренасочва от туристическия към енергийния бизнес на зелените технологии, превърнат в пълно отрицание на пазарната логика и конкуренцията съвсем умишлено, чрез приетото от тройната коалиция законодателство. Съгласно прокараното законодателство цената се определя от държавата /ДКЕВР/ на база на средната продажна цена плюс 80% надбавка. Според инсталираната мощност за ел.енергията от вятър, производителите получават от 145 до 189 лв./МВтч, а от фотоволтаици - от 755 до 823 лв /МВтч без ДДС, докато токът от АЕЦ - "Козлодуй" се изкупува от НЕК по 15.75 лв./МВтч без ДДС или ядреният ток е 20 пъти по-евтин от слънчевия. И напълно естествено е, при държавната закрила на подсектора "зелена енергия", в него да изкристализира криминализацията на българската политика през годините на прехода. Като най-големи собственици на соларни и вятърни паркове са свързаните с дясното Стефан Софиянски и Иво Прокопиев, червеният другар Кирил Добрев към който Георги Първанов питае бащинска обич и свързаният с Мултигруп Илко Йоцев - бивш заместник министър на енергетиката от квотата на ДПС. И в резултат на законодателно осигурената им грандиозна печалба, в нашите фактури за ток в графата „зелена енергия" се появяват допълнителни суми за плащане.

В другата графа „невъзстановяеми разходи", която експертите наричат „договорите на Костов" влиза фиксираната с договори висока цена на тока от ТЕЦ Марица изток 1 и ТЕЦ Марица изток 3, продадени дни преди изборите на американската фирма "АЕS" от правителството Костов. В тази продажба отново са намесени служители на ДС. Продажбата е осъществена чрез фирмата на бившия служител на „Изотимпекс" Константин Димитров, действал в Канада по линия на научно – техническото разузнаване преди 10.11.1989г., близък до кръга Луканов. Фирмата на Димитров, офшорната компания "3С" много изненадващо елиминира на проведения през 1998г. от НЕК търг другите кандидати - японската "Марубени", британската "Нешънъл Пауър", американската "Ентерджи", немската RWE и др. Още тогава, специалистите предупреждават, че "3С" няма да построи централата, защото няма умения и пари. След година "3С" продава мажоритарния пакет от акциите си на американската "АЕS" като запознати в отрасъла твърдят, че печалбата на Димитров от тази врътка е около 100млн. щ.д.. Съгласно сключените договори, противно на всяка пазарна логика и на стратегията за либерализация в енергийния сектор, е фиксирана цената на произведения ток, по която НЕК ще го купува 15 г. Цената е два пъти по-висока от тази на комплекса "Марица-изток -2" и поради факта, че при либерализация на пазара на тока големите потребители си намират по-евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", закупеният от НЕК ток по „пазраните и антимонополните" договори на Костов се продава в микса на обикновения български потребител. Съгласно тези договори инвестициите в двете централи в размер на 1.4 млрд. долара ще трябва да се изплатят от българския народ в рамките на 6 години, което ще е прецедент. По света подобни инвестиции в енергетиката се възстановяват за 25 г., а в Япония за 16 г.

И понеже веднъж сме си свалили гащите, любимият чужд инвеститор на Иван Костов „АЕS", който освен ТЕЦ-а в "Марица изток" има и друга инвестиция - соларен парк за 80 МВт край Силистра, още през юли 2010 г. е поискал приемането на специален закон за ВЕИ, който да фиксира за дълъг срок цената на слънчевия ток, без ДКЕВР да може да я намалява всяка година като проектозаконът е прокаран от хората на Костов. По този повод през юли 2010 г. вече бившият министър Трайчо Трайков прави тъжната равносметка, че ако "AES" реализира централата си през 2012 г., "потребителите на ток у нас ще трябва да плащат по 50-100 млн. лв. повече годишно". Е, това вече е факт. Последното увеличение на тока с 17% от 01.07.2012г. е именно за това - да плащаме на "AES" колкото си е поискала.

Да не забравяме, че в микса е включен и тока от централите на олигарха Ковачки – ТЕЦ „Марица -3"- Димитровград, ТЕЦ „Бобов дол" и „Брикел" АД при положение, че НЕК не е задължен да купува този по-скъп ток. Цялото огромно богатство на Ковачки се появява по необясним начин. Изграждането на бизнесимперията на Ковачки започва в края на управлението на Иван Костов, като се свързва с печалбата на доверения до синьото управление Косьо Самоковеца от продажба на „картофи" (наркотици). По време на кабинета Сакскобургготски Ковачки неудържимо започва да печели една след друга много изгодни приватизационни сделки в областта на енергетиката. Следите на този просперитет водят до една могъща руска централа във Виена - "Нордекс", сочена от западни журналисти и анализатори като гнездо на бившето КГБ, за която като консултант работеше и покойният Огнян Дойнов. За дъщерна фирма на „Нордекс" се счита и фирмата „Трон" на Красимир Стойчев, който беше съветник на Костов в началото на неговия мандат и беше един от създателите на групата на изненадващо забогателите българи Г-13. Под международен, а не под български натиск запорираха куп сметки и имоти на Ковачки, но към основните активи – мините и ТЕЦ-овете не бяха предприети съответни законови мерки. Няма обяснение защо не е заведено дело от Комисията за конфискация на средства, придобити по престъпен начин при положение, че Ковачки доказано върти далавери със сръбския мафиот Сретен Йосич, което се знае в ЕС, но в България се води за почтен банкер и бизнесмен. Навярно връзките на Ковачки с централата във Виена е причина при толкова правителства да е недосегаем, дори „независимата" съдебната система го осъди условно за присвоени 16 млн. лв. от ДДС, с което допълнително смаяхме наблюдаващите ни институции в ЕС.

И както се вижда от изнесеното, общото, между политическите лобита от всички цветове и олигарсите в енергетиката, е връзката им с ръководни кадри от бившата ДС и кръгове около Огнян Дойнов и Андрей Луканов. А ожесточената битка между тези кръгове за власт и пари основно в енергийния сектор са за сметка на жизнения статус на обикновения български гражданин, статистически определен за най-беден в ЕС и може би най-нещастен в света. Ето това е лицето на българската перестройка. И дано не забравите тази тъжна истина до изборите!

Източник: http://forumat-bg.com/ikonomika/2294-istinata-za-tzenata-na-toka-i-neinata-vrazka-s-kriminalniya-prehod-v-balgari

ОПГ Топлофикация: ОТКРИТО ПИСМО НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ, ПОСТАВЯЩО ВЪПРОСА ЗА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

ОТКРИТО ПИСМО НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ, ПОСТАВЯЩО ВЪПРОСА ЗА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

НА 29.09.2016 г. ЩЕ ЗАСЕДАВА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ОТ 13 ЧАСА ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ГРАЖДАНИ ЩЕ ПРИСЪСТВАТ ПРЕД И В СЪДЕБНАТА ПАЛАТА ЗА ДА ДЕМОНСТРИРАТ СВОЯТА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ ОТ ЗАКОННОСТ В СТРАНАТА.
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА КАКВО РЕШЕНИЕ ЩЕ ПРИЕМЕ ВКС ЩЕ ПРОЛИЧИ ДОКОЛКО СЪДЕБНАТА СИСТЕМА УТВЪРЖДАВА БЪЛГАРИЯ КАТО ПРАВОВА ДЪРЖАВА

 адв. Данчо Стоянов
„ВСЯКА ВЛАСТ, КОЯТО СЕ ОТДАЛЕЧАВА ОТ НАРОДА, ПАДА КАТО ДЪРВО ОТСЕЧЕНО В КОРЕНА”
ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
ОСГК НА ВКС
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВСС
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА Р БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВАдС
ОМБУДСМАНА НА Р БЪЛГАРИЯ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
ВЕНЕЦИАНСКАТА КОМИСИЯ
ВСИЧКИ МЕДИИ

УВАЖАЕМИ ВИСШИ МАГИСТРАТИ, 

На 29.02.2016 г. от 14.00 часа ще се проведе заседание по образувано т.д 2/16 г на ВКС, ОСГК за прилагането на чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ние гражданите обединени в инициативен комитет, имайки в предвид начина, по който е формулиран въпросът от страна на Омбудсмана на Р България и създадената порочна практика от гражданските състави на районни и градски/окръжни състави в градовете където има централно топлоснабдяване, сме силно притеснени, че е възможно ВКС в лицето на ОСГК да постанови т.решение, с което да постанови, че ние нямаме права на граждани на европейския съюз, т.е че не сме част от ЕС.

В искането няма нито един ред, от който да е видно, че този състав съответства на състав от Директива 2011/83 и в случая не става въпрос за противоречие между състави от Законът за енергетиката /ЗЕ/, като специален закон от една страна и от друга страна – ЗЗП- като специален закон /ЗЗП също е специален закон видно от заглавието му на 2 основания: едната страна по сделката трябва да има качеството „потребител” и второ- преследва специална цел – да защити по-слабата страна по сделката. Закон, който преследва специална цел- е специален/ и разпоредби на общите закони ЗЗД и ТЗ. В случая обаче умишлено или не се изпуска разпоредбата на чл. 17 ал. 3 от Конституцията, чийто разпоредби са с непосредствено действие и други закони не могат да й противоречат /арг на чл. 5, ал. 1 и 2 от К/

Ето съставите на чл. 62 от ЗЗП и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС
Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Чл. 27 Непоръчани доставки. Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО. В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.

Видно от идентичността на двата състава ОСГК на ВКС реално ще се произнесе по противоречие между състави от националното ни право чл. 150 и 153 от ЗЕ и чл. 27 и чл. 6 от Директива 2011/83/ЕС. Това по своята същност е прецедент в ЕС- след 10 годишно членство в съюза върховен съд ОСГК на ВКС ще се произнесе дали потребителите в Р България имат права на граждани на ЕС или си оставаме илоти на монополната структура Топлофикация.

Ние като граждани на Р България и граждани на ЕС не можем да разберем целта на настоящото тълкувателно дело: дали да се озапти институционалния монопол „Топлофикация” или открито една висша съдебна институция да ни заяви, че реално нямаме никакви права на граждани на ЕС.

Ето защо настояваме за цялостно решаване на въпроса по казуса на „Топлофикация” и прекратяване на порочната практика на гражданските състави от районните и окръжни/градски съдилища, където има централно топлоснабдяване, изразяваща се в следните основни нарушения на:
1. Тълкувателно решение 3/2012 г. от 03.05.2012 г. на ВКС, по искане на Омбудсмана на Р България за периодичните плащания.
2. Т. 2б от Тълкувателно решение 4 по Тълкувателно дело 4/2013 г на ОСГТК.
3. Тълкувателно решение 6/2012 г на ОСГТК т. 1 която изречение 1-во гласи ”Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.”
4. Допуска въпроси към в.л. които са неотносими към спора.
5. Нарушава повелителната разпоредба на чл. 127, ал. 2 ГПК, като писмени документи, които се намират в ищеца и/или 3-то лице подизпълнител на ищеца и не са представени по делото се ползват от в.л
6. Изцяло игнорира нашите искания посочени в Отговора по чл. 131 ГПК
7. Разпоредбата на т. 2 от Стандарт БДС EN 834 са несъвместимост на ИРРО при наличие на терморегулиращи вентили /клапанов тип са/.
8. Игнорира се принципа на действие на двутръбната система с долно разпределение /над 99% системите са от този тип/ – посочен в отговора на ИМ.
9. Презюмира се, че от цялата сградна инсталация е отдавана ТЕ за целия процесен период. Ищецът не е посочил нито едно доказателство в своя полза.
10. Приема се и се прилагат ОУ на ищеца в нарушение на правната доктрина за ОУ отразена на стр 117 от учебника по ОП на проф. Кожухаров /под редакцията на проф. Попов/ цитирана в Отговора по 131 ГПК.
11. Постановява се решение в противоречие с практиката отразена в Решение 230/05.03.2012 г. на ВКС постановено по чл. 290 и сл. ГПК.
12. Издават се Заповеди за изпълнение, без да е оформен писмен съдебен акт в закритото разпоредително съдебно заседание с необходимите реквизити.
13. Първоинстанционните състави постановяват съдебни решения в полза на Топлофикация по недопустим иск по чл. 422 ГПК. при явно несъответствие по основание и размер между т.12 от Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и петитума на ИМ.
14. Въззивните състави изцяло игнорират основанието от предходната точка посочено във въззивната жалба.
15. Съдебни състави целенасочено нарушават съдебния процес като възпрепятстват защитата /адвокатите/, като: не приемат по делото писмени документи под предлог, че са неотносими; не допускат назначаването на СТЕ или допълнителна СТЕ; не допускат задаването на уточняващи въпроси към вещите лица имащи отношение към спора и налагане на глоби.
16. Съдебни състави безпричинно отстраняват граждани от съдебна зала и отказват да представят звукозапис от съдебното заседание.
17. Издават се изпълнителни листове по не влезли в сила съдебни решения на въззивна инстанция.
18. Съдебни състави отказват да проверяват ОУ на Топлофикация под предлог, че не са компетентни, а компетентен е административният регулатор /КЕВР/.
19. Съдебните състави приемат, че едностранно определената цена за Квтч топлинна енергия от Топлофикация съответстваща на максимално пределната от регулатора не е неравноправна клауза – в противоречие с практиката на евр. Съд по обединени дела С- 259/11 г и С- 400/11 г.

С оглед на изброените основни нарушения се наблюдават два основни въпроса, които пряко влят върху доверието на съдебната система и отношението към държавността:
1-вата симбиоза е корумпиран съдебен състав и некомпетентно вещо лице – проявява се на 1-ва инстанция. От практиката до този момент в София- само 4-ри вещи лица могат изчерпателно да отговорят на зададените им въпроси по СТЕ.
2-та симбиоза е между въззивни състави и ЧСИ. На страницата на СГС е посочено, че решението не е влязло в сила, страната не е уведомена за съдебното решение, а се получава ПДИ и ИЛ от ЧСИ в полза на Топлофикация. 

След като законодателната и изпълнителната власт чрез своите органи са част от институционалния монопол” Топлофикация”, съдебната система в частност ОСГК на ВКС е длъжна с оглед на описаните по-горе основни нарушения да отговори на следните въпроси:
1-ва група въпроси имащи отношение към прилагане правото на Общността в областта на защита на потребителя:
1. Вменено ли е задължение на националните състави да прилагат правото на Общността?
2. В какво се изразява пряко действие на директивите с императивен характер?
2.1 При изключителна и споделена компетентност съгласно чл. 2,3 и 4 от ДФЕС?
2.2 Закрепени с правна норма към регламент в частност Директива 93/13/ЕИО към Регламент 2006/2004?
3. Съдебната практика на Евр. Съд задължителна ли е за националните ни съдилища?
4. В практиката на ВКС /решения на СГС . IV – а състав от практиката/ изчерпателно или примерно са изброени основанията за нищожност на съдебно решение?
5. Основанието “постановено при липса на компетентност” в решение по дело С - 119/05 г. на Евр. Съд основание за нищожност ли е?
6. Допустимо ли е чрез национална съдебна практика понятието “постановено при липса на компететност” да излезе извън рамките на понятието визирано в Решение С -119/05 т.е, че нац. съд не е действал като съд на Общността, а с оглед конкретните познания на състава по определена материя /в нарушение на оборилата презумпция, че съдът знае правото и е длъжен да го прилага/? Основната хипотеза е, че решението е неправилно, възможно ли е и да е нищожно при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК с оглед вземане на решение по вътрешно убеждение т.е формиране на воля?
7. Задължен ли е съставът да проверява договора и ОУ към него за неравноправни клаузи независимо от административното регулиране от КЕВР?
8. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО във вр с чл. 3 на Регламент 2006/2004 услугата „сградна инсталация”?
9. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО във вр с чл. 3 на Регламент 2006/2004 едностранното определяне на цената на 1 КВтч ТЕ от ищеца в максимално пределната стойност определена от регулатора?
10. Какви са правните последици при неспазване на разпоредби от Стандарт. В конкретност т.2 от Стандарт БДС EN 834?

2-ра група въпроси са свързани с принципни въпроси от националното ни право имащи пряко отношение към казуса Топлофикация:
1. Посоченото основание в т. 12 от Зявлението за издаване Заповед по чл. 410 от ГПК конкретизация ли е на претендираното вземане по смисъла на т. 2б от Решение 4 по т.д. 4/13 г на ОСГТК във вр с чл. 9, пар, 3 б:б: от Директива 2012/27/ЕС?
2. След като абсолютната предпоставка е непоправима: Кой съд е компетентен да прогласи нищожността на издадена Заповед по чл. 410 ГПК?
2.1 Заповедният съд компетентен ли е да прогласи нищожност на Заповед по чл. 410 ГПК след като е сезиран от ответника с възражението по чл. 414 от ГПК за основание за нищожност вкл и когато Заповедта е издадена от същия съдия?
2.2 Компетентен ли е първоинстанционният или възивният съд да прогласят нищожността на Заповедта по чл. 410 ГПК, когато за първи път е посочено основанието за нищожност пред тях?
2.3 Кой съд е компетентен да прогласи нищожността при висящ съдебен процес?
3. Какви са правните последици на постановените съдебни решения постановени преди прогласяване нищожността на Заповедта по чл. 410 от ГПК?
4. При констатиране на несъответствие по основание и размер в т. 12 от заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК и петитума в исковата молба длъжен ли е първоинстанционния съд да върне ИМ като недопустима или може да даде указания за уточняане на иска, чрез които да се отстрани несъответствието?
5. Налице ли е промяна в правната доктрина по отношение на договорите при общи условия отразена в уч. по гражданско право стр. 117 от проф. Ал. Кожухаров /под редакция на проф. Попов изд. 2002 г./ предложение за сключване на договор при предварително определени условия от търговеца?
6. По какъв процесуален ред се обжалват ОУ на топлофикационното дружество?
7. Същност и значение на административното регулиране на договорите при общи условия?
8. Същност и значение на административното регулиране на договорите при публично известни общи условия на топлофикационните дружества от КЕВР?
9. Допустимо ли е да се извършва експертиза /СТЕ и/или ССчЕ/ по писмени документи /в случая първични счетоводни документи/, които се намират в ищеца и той е могъл и е бил длъжен да ги приложи с ИМ съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК? Каква е правната тежест на така извършената експертиза?
10. Каква доказателствена сила имат експертизите изготвени единствено по частни писмени документи произлизащи от ищеца без да са приети от ответника? В частност част от частните документи са с невярно съдържание, произхождащи от ищеца или подизпълнителя му – ФДР?- за пълнота
11. Допустимо ли е да се начисляват лихви по прогнозни месечни суми съгласно ОУ на ищеца?
12. „Топлофикация София ЕАД“ има ли качеството на доставчик на топлинна енергия? В какво качество, къде и на кого продава топлинна енергия? Колизия между чл. 149, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 17, ал. 3 от Конституцията и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ?
13. В какво се изразява неприкосвеността на частната собственост като абсолютно вещно право?
14. От кога влиза в сила съдебно решение постановено от въззивен състав при цена на иска под 5 000 лева?
15. Валидна ли е заповедта за изпълнение при хипотезата когато в закритото разпоредително заседание не е оформен писмен съдебен акт- разпореждане със задължителните реквизити?

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ МАГИСТРАТИ,

Колективният отказ на гражданските състави да прилагат правото на Общността в областта на защита на потребителите и релевантното национално право за нас, това е политически акт и е грубо нарушение на чл. 185, ал. 1 т.6, пр. Трето от ЗСВ. Не забравяйте, че съдебната система е част от държавната власт и правораздаването е форма на държавно управление. В случай, че откажете да решите проблема по казуса „Топлофикация” си запазваме правото да предприемем всички необходими мерки за защита правата на потребителя и държавността.

С уважение:

Членове на ИК:

ПС; Отвореното писмо е открито и към него могат да се присъединят всички граждани и организации, които споделят изложеното и желаят да живеят в едно правово общество, в което правата на личността са гарантирани.

Източник: https://www.facebook.com/Nova.bg/posts/1082605481794588

ЗАЯВЛЕНИЕ до "Топлофикация-София ЕАД" на основание чл. 62 от Закона за защита на потребителите

ЗАЯВЛЕНИЕ до "Топлофикация-София ЕАД" на основание чл. 62 от Закона за защита на потребителите  

Публикуваме още една форма на ЗАЯВЛЕНИЕ съгласно публикацията на страницата на фейсбук форума срещу престъпния произвол на Топлофикация София ЕАД:

https://www.facebook.com/Ne.Na.Reketa.Ot.Toplofikacia

ДО

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД

УЛ. ЯСТРЕБЕЦ” 23 Б, Ж.К. БОРОВО,

1680 СОФИЯ

                                        ЗАЯВЛЕНИЕ

на основание чл. 62 от Закона за защита на потребителите

От:                                                                            ЕГН                             , адрес: гр. София, ж.к.

                             , бл.. ., вх.., ап.    представлявана от                                                      , член на

САК. адрес за кореспонденция - град София_; бул.                                       №     ,ет.    .ап.

(чрез адв.                                           )

Относно: имот, представляващ апартамент №      , находящ се в гр. София, ж.к.               бл.     , вх.        , абонатен №      

Уважаеми г-н изпълнителен директор,

Уведомявам Ви, считано от 2010г. не се ползва топлинна енергия за отопление на горепосочения недвижим имот, представляващ апартамент .. находящ се в гр. София. ж.к........................................, бл.    , Вх.      , абонатен №                        , като радиаторите в имота са демонтирани и за това обстоятелство е съставен констативен протокол, заверен препис от който прилагам.

Допълнително е налице и валидно взето решение от Общото събрание на етажната собственост за преустановяване топлоподаването към отоплителните тела в коридорите и стълбищата на входа, тоест в общите части на сградата, за което е подписан съответния писмен Акт за спиране на отоплението във входа, с който представляваното от Ваша страна дружество разполага.

В тази връзка доверителката ми считано от 2010г. не ползва и не желае да ползва топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, чието единствено предназначение е разпределението на топлинната енергия и доставката й от абонатната станция до отоплителните тела в общите части и/или самостоятелните обекти в сградата. По тази причина същата не следва да се счита като клиент на топлофикационното дружество относно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като между дружеството и нея не съществува валиден и обвързващ я договор/ облигационно отношение, по силата на което г-жа                                                                   да дължи заплащането на суми за отдадената от инсталацията в сградата енергия. Следва да имате предвид_; че съгласно разпоредбата на чл. 153. ал. 6 от Закона за енергетиката, плащане на отдадената от сградната инсталация енергия се дължи само и единствено при наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно в случаите, в които лицето, макар да е спряло топлоподаването към отоплителните тела в имота си е останало клиент на топлинната енергия, отдадена от общите части (за което свидетелства и начинът на изразяване на законодателя чрез използване на съюза "и"), а настоящият случай не е такъв поради валидно извършеният отказ от отоплението им. Не е възможно съществуването на понятието клиент само на сградна инсталация, ако едновременно с това лицето не отоплява или имота си или общите части на сградата, което е и единственото правилното тълкуване на чл. 153. ал. 6 от ЗЕ. Същото е видно и от разпоредбите на Директива 2012/27/ЕС (чл. 9, т. 3. б. "б"). съгласно която на лицата се разпределят разходи за топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата, само "когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори" "с цел отопление на общите помещения". Припомням Ви, че в случай, че се стигне до съдебно решаване на възникналия спор, националният съд ще бъде длъжен да тълкува местното законодателство, в това число и нормата на чл. 153. ал. 6 от ЗЕ именно през призмата и в светлината на правото на Европейския съюз.

Ето защо с настоящото заявление повторно и от името на представляваното от мен лице Ви уведомявам, че доверителката ми не желае да ползва доставяната й от дружеството:

-       топлинна енергия за отопление на горепосочения имот,

-       топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и

-       топлинна енергия за отопление на общите части в сградата-етажна собственост.

Доколкото същата не е поръчвала доставката на топлинна енергия, не ползва, не желае доставянето на топлоенергия (в това число и за сградна инсталация), както и не е подписвала договор с дружеството - същата отказва да плаща неоснователно претендираните от "Топлофикация София" ЕАД суми за енергията, отдадена от сградната инсталация поради недьлжимостта им.

Ако въпреки заявеното от г-жа                               продължавате незаконосъобразно да твърдите, че може да съществува понятието "клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация", без лицето да е клиент на енергия за отопление на имот или поне на общи части на сграда, както и ако доставите или продължите да доставяте топлинна енергия за горните цели на посочения имот (в това число и за сградна инсталация) - от името на г-жа                           заявявам, че на основание чл. 62. ал. 1 от ЗЗП, доверителката ми ще счита доставката на централно отопление, тоест на топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имота, на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на ТЕ за отопление на общите части, за нежелана и непоръчана стока, доставена й принудително, без нейно съгласие и въпреки изричното й противопоставяне, като по тази причина съгласно императивното правило в нормата на чл. 62. ал. 2 от Закона за защита на потребителите "Топлофикация София" ЕАД няма да има правото да претендира връщане на доставеното централно отопление или заплащането на суми за доставката му. Същата разпоредба вярно и точно отразява изискванията на чл. 27 от ДИРЕКТИВА 2011/83/ЕС.

Следва да имате предвид и да се съобразите с действащата забрана съгласно чл. 68а. ал. 1 от ЗЗП на всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита интересите на потребителите, както и императивната норма на §1 от ДР на същия закон, съгласно която "при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите". Ето защо дори хипотетично да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбите на Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, следва да се вземат предвид единствено разпоредбите в защита правата на потребителите!

Приложения:

1.    Изрично писмено пълномощно;

2.    Констативно приемо-предавателен протокол от ...............20......год.

Дата:                           година                             Заявител:.........................................

Гр. София                                                                          /адв.                                                    /

                                                                       процесуален представител на

Прилагаме и факсимилето от сайта:

Решение на Софийски Районен Съд срещу ТоплоФЪК мафията

Правилно Решение на Софийски Районен Съд срещу "ТоплоФЪК-София ЕАД" мафията

24/03/2017

Решение

№ 66954 от 20.03.2017 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 71 с-в в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Даниела Шанова
при секретаря Калина А., разгледа гражданско дело № 22868 по описа за 2016 г. и взе предвид следното:

Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от [фирма] обективно съединени искове за установяване, че Б. Т. Л. и М. С. Л. дължат на ищеца при условията на разделност (1/3 ид.ч. първия ответника и 2/3 ид.ч. втория ответник) сумата 2545,21 лв. за доставена в периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. № 11, както и сумата 384,79 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 31.12.2012г. до 05.10.2015г., ведно със законната лихва от 14.10.2015г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 61995/2015г. на СРС, 71 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който последните оспорват исковете за главница и лихви по съображения, подробно изложени в отговора, в т.ч. за липса на реално даставена и потребена ТЕ, както и за езтукла погасителна давност.
[фирма], конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца с молба от 06.12.2016г. заявява, че за процесния период не е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот с аб. № 170256.

Не е предмет на спор между страните, че в периода от м.11.2012г. до м.04.2015г., за който са предявени установителнити искове за главница, ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. 

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение между „Т. София” и ответниците с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., за който са предявени исковете по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предмет на спор по делото и не се установява несъмнено от събраните по делото доказателства.

В подкрепа на своите твърдения и след изрично разпореждане на съда по чл. 190 ГПК ищецът представя съобщения към фактури, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за процесния период /стр. 110 до 118 вкл. по делото/. Тези фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 във вр. с чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител топлина енергия на стойност, посочена във фактурите. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи документи. До същия извод съдът достига и при преценка доказателствената сила на представената счетоводна справка за ответниците.

Тези факти не са установени и от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. Заключението по техническата експертиза не може да обоснове обратен извод, доколкото вещото лице е работило по документи, които не са по делото, а и ответниците изрично са оспорили данните за потребена енергия и самата експертиза. За да се уважи предявеният иск следва да се установи количеството потребена енергия. Това количество се определя въз основа на показанията на уредите за измерване на същата-общият топломер, но и покаанията на индивидуалните измервателни уреди в имота, съответно по правилата на Наредбата за топлоснабдяване за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите. В случая ищецът не е представил по делото нито протоколите за отчетите на индивидуалните уреди в имота, нито протоколи за неосигурен достъп до същия. Обстоятелството, че доставчикът на топлинна енергия е изпълнил точно своите договорни задължения (арг. чл. 63 ЗЗД), подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на доказване по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат за осъществени в обективната действителност. Представените съобщения към фактури и счетоводните справки като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да установи твърдените от ищеца обстоятелства.

Допуснатата и приета от първоинстанционния съд ССЕ е неотносима за правилното решаване на повдигнатия правен спор, тъй като поставените задачи за изследване от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество топлоенергия. Законодателят с разпоредбите на чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК е предвидил едно изключение от общото правило, че частните свидетелстващи документи се ползват с доказателствена сила, само ако обективират неблагоприятни за неговия издател обстоятелства. Но лицето, което би се позовало на тези счетоводни записвания, трябва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно, тъй като тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други писмени доказателства, които могат да се противопоставят на страната, до която се отнасят. Съгласно с чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч основание за счетоводни записвания са надлежно оформени стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Такива могат да бъдат приходните и разходните ордери, данъчни и опростени фактури, разписки, актове и други документи, изхождащи от страната, задължена по тях, които по характера си могат да се противопоставят на същата страна. Счетоводни записвания, които не са основани на такива документи, не могат да имат доказателствена сила по спорове между страната, извършила такива записвания, и задължената страна със същите записвания. Наистина, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч не се изисква първичният счетоводен документ да е подписан от получателя на стоката или услугата, но тази правна норма урежда само изискванията за редовност на счетоводните документи за данъчни цели. В този смисъл за определяне на данъчната основа е от значение обективираната от издателя на счетоводния документ цена на доставката (стока или услуга), което като неизгодно за него обстоятелство представлява признание. Но понеже в доказателственото гражданско право редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, трябва да се приеме, че страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е. че се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се противопоставят на противната страна /така Решение № 413 от 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/2004 г., ТК/. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС.
С оглед на изричното оспорване от страна на ответниците, че не им е доставяно количество топлинна енергия, която да кореспондира с претендираната стойност на такова за релевантния период, ищецът следваше да установи чрез пълно и главно доказване настъпването на този правнорелевантен факт, което не бе сторено. Така предявените искове остават недоказани в производството и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК (указани на ищеца с доклада на делото) подлежат на отхвърляне, ведно с акцесорните искове за лихви.

При този изход на делото ответниците имат право на присъждане на разноски, но доколкото същите изрично заявяват, че не претендират такива, съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно съединени искове за установяване, че Б. Т. Л., ЕГН [ЕГН] и М. С. Л., ЕГН [ЕГН], и двамата със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] дължат на ищеца при условията на разделност (1/3 ид.ч. първия ответника и 2/3 ид.ч. втория ответник) сумата 2545,21 лв. за доставена в периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. № 11, както и сумата 384,79 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 31.12.2012г. до 05.10.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 61995/2015г. на СРС, 71 с-в, ведно със законната лихва от 14.10.2015г. до окончателното плащане и с разноските за производството.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], като трето лице помагач на страната на ищеца [фирма].

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

https://www.juridipedia.com/BG/Sofia/333794360055418/Адвокат-Дучева

https://www.facebook.com/Ne.Na.Reketa.Ot.Toplofikacia

ЖАЛБА ДО ВАС ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ТОКА

ЖАЛБА ДО ВАС ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ТОКА

15.10.2014 23:14 - Автор: demokrat63

Прочетен: 1420 Коментари: 0 Гласове: 1


ЧРЕЗ
ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ


ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД


Ж А Л Б А

От адв. Данчо Цветанов Стоянов – ВрАк със сл. адрес: София, ул. „ Г . С. Раковски „ 127, офис 230, тел. 0888 979051

Против: Решение Ц-16 от 01.10.2014 г. на ДКЕВР

Правно основание: чл. 179 и сл. АПК


УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Считам, че постановеното от ДКЕВР Решение Ц- 16/01.10.2014 г. е нищожно, неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано на следните основания:

1. Нищожно

1.1 Постановено от нелегитимен състав

На 02.09.2014г. Правителството на проф. Близнашки освобождава ”Боян Боев – председател на комисията и членовете: Лиляна Младенова и Еленко Божков и на тяхно место назначава: Светла Тодорова - председател и членове: Евгения Харитонова и Костадинка Тодорова.

Съгласно чл. 109 от Конституцията на Р. България, членовете на МС полагат клетва пред НС. От датата на полагането на клетвата, МС встъпва в правомощията си.

Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

А съгласно чл. 108, ал.1 от Конституцията състава на МС е:

Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.

Тези състави във връзка с ал. 5 и 6 на чл. 99 от Конституцията на Р. България, в които е посочен редът за назначаване на служебен кабинет и разпускане на НС, поставят под въпрос легитимността на целия МС с оглед на факта, че същите не са положили клетва пред НС.

Чл. 99

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.


След като самият МС няма легитимност, би следвало и органът, който е конституирал, да е също нелегитимен. Нарушаването на конституционния ред за назначаване на служебното правителство и за разпускане на НС, сам по себе си говори за ниската правна култура на ”управляващите”, но е недопустимо за един професор по конституционно право.

В случай, че игнорирате факта, че МС не е положил клетва пред НС и приемете, че той е с ограничени правомощия само по организацията на провеждане на изборите на 05.10.2014 г, то моля да имате предвид, че промени в състава на ДКЕВР са извън тези правомощия.



1.2 Постановено при липса на компетентност.

Съгласно чл. 2м пар. 1 във връзка с чл. 3 пар. 1 т. „Конкуренция - изключителна компетентност”, както и чл. 2, пар. 2 във връзка с чл. 4, пар. 2 т. „Енергетика”, т. „Защита на потребителите” и т. „Правосъдие”- споделена компетентност”, от ДФЕС/Лисабонския договор, страната ни е делегирала правомощия на ЕС/ЕК и само в областта на споделена компетентност можем да творим и то, ако не е регулирана материята от ЕС и в духа на първичното и вторичното право на ЕС. По своята същност правото на ЕС е с автономен характер, с пряко приложение и с приоритет над националното право. Това се потвърждава и от Решение № по а.х.дело № 4468/2009 г. на 5 чл. Състав на ВАС

"Общностното право е автономен правен порядък и се прилага непосредствено на територията на държавите - членки. Принципът за върховенство на общностното право прави неприложима по право всяка противоречаща му разпоредба на вътрешното законодателство, независимо от ранга на нормативния акт, в който тя се съдържа.”

“Прилагането на този принцип задължава националния съд по конкретно разглеждан от него спор, да прилага правото на общността в рамките на своята компетентност и да остави по собствена инициатива неприложена разпоредба на националното законодателство, която му противоречи, без да изчаква отмяната на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (в този смисъл решение на Съда на Европейските общности от 9 март 1978 г. по дело С-106/77 (делото Симентал))

http://www.kiip.bg/images/custom/Judgment%20No%207732_11-06-2009.pdf

В областта на енергетиката до настоящия момент са издадени три енергийни пакета, като 3-ти енергиен пакет /състоящ се от 3 регламента и 2 директиви, е в сила от 03.03.2011 г. /приложение с отговорите на ЕК по 3-ти енергиен пакет/. Съгласно този енергиен пакет ние трябваше да сме либерализирали енергийния си пазар, а регулаторът /ако има такъв тъй като опита на Германия доказа, че при либерализиран енергиен пазар такъв регулатор не е необходим/, трябва да е независим обществен орган.

Самият факт, че не е транспонирано правото на ЕС в областта на енергетиката от 3-ти енергиен пакет и неизпълнение на 3-те регламента в него, включително и регламентът за независим енергиен регулатор поставя под съмнение неговата легитимност, а неприлагане правото на ЕС, а това на ЗЕ, противоречащо на чл. 101 и 102 от ДФЕС, поставя регулаторът в позиция на постановени решения при липса на компетентност. /Дело С - 119/05 г Lucchini/.



2. Неправилно поради нарушение на материалния закон.

Както посочих в по-горната точка, приложимо право в областта на енергетика /вкл. и конкуренция на енергийния пазар/ и защита на потребителите е правото на ЕС. То регламентира либерализация на енергийния пазар, докато ЗЕ регламентира монополно положение на производители и ЕРП-та. ЗЕ е в пълно противоречие с 3-ти енергиен пакет. Стига се дори до фрапиращ случай, отразен и в самото решение Ц-16/01.10.2014 г на ДКЕВР на стр. 4 абзац предпоследен, в което е записано:

„В постъпилата декларация от БФИЕК, БАМИ, БМГК и БКХП е изразено несъгласие с повишаването на цената за „задължения към обществото“, като се посочва, че изменението ще доведе до неконкурентноспособност на индустриалните предприятия. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ невъзстановяемите разходи и разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото, следва да бъдат разпределени между всички крайни клиенти.”

Това е типичен пример за непозволена държавна помощ на монополните структури и в ущърб на крайните потребители, в нарушение на чл. 101 и 102 от ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основни права на ЕС /нарушения на първичното право на ЕС/.

Не прилагане правото на ЕС от държавни органи подставя под съмнение членството ни в ЕС и е престъпление срещу волята на суверена.



3. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В чл. 14 от ЗЕ е залегнала процедурата по обществено обсъждане. Такава бе насрочена на 25.09.2014г. от 11 часа. В хода на обсъждането, лице представляващо се за „търговски директор на най-големия търговец на ток в страната”, провокира на няколко пъти заседанието. Председателят на ДКЕВР не предприе никакви мерки да отстрани нарушителя от залата, въпреки непристойното му държане и отправени обидни думи към участниците в общественото обсъждане. Вместо да отстрани нарушителя и заседанието да продължи, Председателят на ДКЕВР прекрати заседанието. По този начин аз и мои колеги, вкл. и инж. Георги Христов, който бе прекъснат от нарушителя, нямахме възможността да изразим своите становища. Поради тази причина депозирах пред ДКЕВР предложение с искане за определяне на нова дата за продължаване на обсъждането. Отговор получих със самото решение, което е в нарушение на чл. 72., ал. 2 АПК. Изразеното становище на Комисията на стр. 4, абзац 5 не споделям.

„В постъпилото предложение от адв. Данчо Стоянов и други физически лица е отправено искане за насрочване на нов ден и час за продължаване на общественото обсъждане поради неговото прекратяване и закриване. В тази връзка следва да се отбележи, че отправилите предложението лица са имали възможност да изразят писмено своето становище след провеждане на общественото обсъждане, поради което в настоящия случай не е налице необходимост от продължаване или насрочване на ново обществено обсъждане, доколкото закриването на обсъждането не води до невъзможност за упражняване на техни права.”

Това становище на ДКЕВР още един път показва, че този орган не е независим регулатор, а придатък към изпълнителната власт и за наша жалост обслужва комерсиални монополни интереси, а не на гражданите. Подаване на писмено становище до Комисията не изчерпва съдържанието на общественото обсъждане. Общественото обсъждане е с по-голям обхват и чрез него освен Комисията с изразеното предложение, се запознават и другите участници в обсъждането, а чрез медиите и цялата общественост. Досега всички предложения, които съм правил, са и в съучастие с други представители на граждани и граждански организации, които са били с конструктивен характер. Винаги, когато съм оспорвал становище, съм показвал алтернатива, основана на факти и приложимо право. При този начин на проведеното обществено обсъждане, бях лишен от тази възможност и считам, че не са постигнати целите на чл. 71 от АПК.



4. Необосновано

За да се разбере същността на исканото увеличение и ролята на ДКЕВР, всеки сам за себе си трябва да отговори на следните въпроси:

- Защо веднага след назначаването на новите членове, се пристъпи към процедура за повишаване на тока без да се изчака отчета за 9-месечието на 2014 г?

- Защо при свръхпроизводство на ел. енергия се иска увеличение на тока?

- Каква е причината да сме единствената страна в ЕС със свръхпроизводство на ток?

- Защо НЕК, който разполага с енергийни мощности 3 пъти повече от потреблението на страната, купува ток?

- На какви цени купува тока НЕК - сравнение с цените на собствените мощности ?

- На каква/ви цени продава?

- Защо в микса за вътрешно потребление са включени с 6% тези с по-ниска цена?

- Защо сме водещи в света по производство на ел. енергия от соларни панели?

- Откъде са взети повечето панели /по народност и кое поколения са/ кпд/?

- Какви договори са сключени за фотоволтаиците и тези договори съответстват ли на правото на ЕС?

- Кой и как сключи договорите с т.нар. „ Марици” /кои лица реално стоят зад тези т.нар. ”американци” и договорите им съответстват ли на чл. 101 и 102 от ДФЕС?

- Какви мерки се взеха по констатираните над 3 000 нарушение на ЕРП-тата?

- Как се разпределя цената от ел. енергията на лицата по веригата?

- Защо в Германия и Франция няма енергиен регулатор, а цените са сравнително най-ниски?

- Какво е съотношението на борсовата цена на ел. енергия в ЕС и тази в нашия пазар?

- Защо цените не ел. енергия в Гърция и Сърбия са по-ниски от нашите при положение, че те купуват ел. енергия от нас?

- Как ще се отрази повишаването на цената на малките и средни предприятия, доколкото са останали?

- Съгласно 3-ти енергиен пакет как като потребител мога да си сменя доставчика в рамките на 3 седмици?

Могат да се зададат още много въпроси, на които отговорите са еднозначни. Но безспорно може да се направи извод, че в последните години управлението на енергетиката ни е в ръцете на ”специалисти”, които не могат да направят разлика от производство на картофи и ел. енергия. При производството на картофи - производителят е този, който определя колко ще произведе, по кое време и колко ще предложи на пазара. И ако не може да продаде производството си ще го изхвърли. При производството на ел. енергия порядъкът е обратен - водещ е ПОТРЕБИТЕЛЯ. Той определя кой производител колко ще произведе, на базата на писмен договор с него. От гледна точка на производителя - всеки ще произведе толкова, колкото пазар си е подсигурил. В конкретния случай между производителя и потребителя е застанала държавата /в лицето на изпълнителната власт – МС, който казахме, че в момента е и нелегитимен/ чрез ДКЕВР. За жалост, ДКЕВР при тази олигархична система на държавно управление изземва нашите функции на потребител и игнорирайки нашите искания/потребности, взема решения в полза на монополистите. Това не е целта на закона съгласно 3-ти енергиен пакет - там ясно е записано:

”Каква е целта на третия енергиен пакет?

Целта е да се направи енергийният пазар напълно ефективен и да се създаде единен европейски пазар за газ и електроенергия. Това ще помогне за задържането на цените на възможно най-ниски равнища и ще увеличи стандарта на услугите и сигурността на доставките.

Каква е ползата за потребителите?

Ефективната конкуренция и правилното регулиране ще предложат най-добрите условия за потребителите. Третият енергиен пакет въвежда нови срокове, така че потребителите да могат действително да сменят доставчика си в рамките на три седмици. Едно скорошно проучване на Европейската комисия, публикувано през ноември показва, че потребителите в ЕС могат да спестяват средно € 100 на година, ако преминат на най-евтината предлагана и достъпна за тях електроенергия, но въпреки това само 12% са го направили. „



УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Моля да прогласите нищожността на атакуваното Решение Ц- 16/01.10.2014 г. на ДКЕВР или да го отмените.

Моля да присъдите направените по делото разноски.

Oсобенно искане:

На основание чл. 180, ал. 2 от АПК моля да спрете изпълнението на Решение Ц-16/01.10.2014 г. Не е необходимо да се доказват с факти негативните последици от увеличаването цената на ел. Енергия, тъй като тези факти за някои ще са невъзратими с оглед тежкото икономическо положение на малкте и средни предприятия и ниския стандарт на живот на занчителна част от населението. Фалитите на предприятия ще е достаъчно условие за спиране на изпълнението- но кой ще възстанови щетите тогава. Ноторно известно е, че цената на ел. енергия е основен елемент в ценообразуването на 80% от предлаганите стоки на пазара и услуги. Това неминуемо ще доведе до неизгодно положение малките и средни производители/доколко са останали с оглед данните от Стопанската камера, че над 90% от икономиката ни е унищожена/, а от друга страна ще постави в крайно тежко положение най- слабо защитените- възрастните хора/пенсионери.

Приложения: съобщение от соц. мрежа, отговори на ЕК за 3-ти енергиен пакет; публикация „Как ще бъде управлявана българската енергетика”; публикация на Васил Филипов; публикация на д-р Радко Ханджиев; публикация „България е лидер по три показателя за зелена енергия”; графика на борсова цена не ел. енергия - Германия; списък на мощности и цени в България; фактура на ЧЕЗ, предложение до ДКЕВР.


София,                                                                      С уважение:

10.10.2014г.                                                                                     /адв. Данчо Стоянов/

http://demokrat63.blog.bg/politika/2014/10/15/jalba-do-vas-za-uvelichenieto-na-toka.1305055