ОПГ Топлофикация: ОТКРИТО ПИСМО НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ, ПОСТАВЯЩО ВЪПРОСА ЗА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

ОТКРИТО ПИСМО НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ, ПОСТАВЯЩО ВЪПРОСА ЗА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

НА 29.09.2016 г. ЩЕ ЗАСЕДАВА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ОТ 13 ЧАСА ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ГРАЖДАНИ ЩЕ ПРИСЪСТВАТ ПРЕД И В СЪДЕБНАТА ПАЛАТА ЗА ДА ДЕМОНСТРИРАТ СВОЯТА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ ОТ ЗАКОННОСТ В СТРАНАТА.
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА КАКВО РЕШЕНИЕ ЩЕ ПРИЕМЕ ВКС ЩЕ ПРОЛИЧИ ДОКОЛКО СЪДЕБНАТА СИСТЕМА УТВЪРЖДАВА БЪЛГАРИЯ КАТО ПРАВОВА ДЪРЖАВА

 адв. Данчо Стоянов
„ВСЯКА ВЛАСТ, КОЯТО СЕ ОТДАЛЕЧАВА ОТ НАРОДА, ПАДА КАТО ДЪРВО ОТСЕЧЕНО В КОРЕНА”
ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
ОСГК НА ВКС
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВСС
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА Р БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВАдС
ОМБУДСМАНА НА Р БЪЛГАРИЯ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
ВЕНЕЦИАНСКАТА КОМИСИЯ
ВСИЧКИ МЕДИИ

УВАЖАЕМИ ВИСШИ МАГИСТРАТИ, 

На 29.02.2016 г. от 14.00 часа ще се проведе заседание по образувано т.д 2/16 г на ВКС, ОСГК за прилагането на чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ние гражданите обединени в инициативен комитет, имайки в предвид начина, по който е формулиран въпросът от страна на Омбудсмана на Р България и създадената порочна практика от гражданските състави на районни и градски/окръжни състави в градовете където има централно топлоснабдяване, сме силно притеснени, че е възможно ВКС в лицето на ОСГК да постанови т.решение, с което да постанови, че ние нямаме права на граждани на европейския съюз, т.е че не сме част от ЕС.

В искането няма нито един ред, от който да е видно, че този състав съответства на състав от Директива 2011/83 и в случая не става въпрос за противоречие между състави от Законът за енергетиката /ЗЕ/, като специален закон от една страна и от друга страна – ЗЗП- като специален закон /ЗЗП също е специален закон видно от заглавието му на 2 основания: едната страна по сделката трябва да има качеството „потребител” и второ- преследва специална цел – да защити по-слабата страна по сделката. Закон, който преследва специална цел- е специален/ и разпоредби на общите закони ЗЗД и ТЗ. В случая обаче умишлено или не се изпуска разпоредбата на чл. 17 ал. 3 от Конституцията, чийто разпоредби са с непосредствено действие и други закони не могат да й противоречат /арг на чл. 5, ал. 1 и 2 от К/

Ето съставите на чл. 62 от ЗЗП и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС
Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Чл. 27 Непоръчани доставки. Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО. В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.

Видно от идентичността на двата състава ОСГК на ВКС реално ще се произнесе по противоречие между състави от националното ни право чл. 150 и 153 от ЗЕ и чл. 27 и чл. 6 от Директива 2011/83/ЕС. Това по своята същност е прецедент в ЕС- след 10 годишно членство в съюза върховен съд ОСГК на ВКС ще се произнесе дали потребителите в Р България имат права на граждани на ЕС или си оставаме илоти на монополната структура Топлофикация.

Ние като граждани на Р България и граждани на ЕС не можем да разберем целта на настоящото тълкувателно дело: дали да се озапти институционалния монопол „Топлофикация” или открито една висша съдебна институция да ни заяви, че реално нямаме никакви права на граждани на ЕС.

Ето защо настояваме за цялостно решаване на въпроса по казуса на „Топлофикация” и прекратяване на порочната практика на гражданските състави от районните и окръжни/градски съдилища, където има централно топлоснабдяване, изразяваща се в следните основни нарушения на:
1. Тълкувателно решение 3/2012 г. от 03.05.2012 г. на ВКС, по искане на Омбудсмана на Р България за периодичните плащания.
2. Т. 2б от Тълкувателно решение 4 по Тълкувателно дело 4/2013 г на ОСГТК.
3. Тълкувателно решение 6/2012 г на ОСГТК т. 1 която изречение 1-во гласи ”Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.”
4. Допуска въпроси към в.л. които са неотносими към спора.
5. Нарушава повелителната разпоредба на чл. 127, ал. 2 ГПК, като писмени документи, които се намират в ищеца и/или 3-то лице подизпълнител на ищеца и не са представени по делото се ползват от в.л
6. Изцяло игнорира нашите искания посочени в Отговора по чл. 131 ГПК
7. Разпоредбата на т. 2 от Стандарт БДС EN 834 са несъвместимост на ИРРО при наличие на терморегулиращи вентили /клапанов тип са/.
8. Игнорира се принципа на действие на двутръбната система с долно разпределение /над 99% системите са от този тип/ – посочен в отговора на ИМ.
9. Презюмира се, че от цялата сградна инсталация е отдавана ТЕ за целия процесен период. Ищецът не е посочил нито едно доказателство в своя полза.
10. Приема се и се прилагат ОУ на ищеца в нарушение на правната доктрина за ОУ отразена на стр 117 от учебника по ОП на проф. Кожухаров /под редакцията на проф. Попов/ цитирана в Отговора по 131 ГПК.
11. Постановява се решение в противоречие с практиката отразена в Решение 230/05.03.2012 г. на ВКС постановено по чл. 290 и сл. ГПК.
12. Издават се Заповеди за изпълнение, без да е оформен писмен съдебен акт в закритото разпоредително съдебно заседание с необходимите реквизити.
13. Първоинстанционните състави постановяват съдебни решения в полза на Топлофикация по недопустим иск по чл. 422 ГПК. при явно несъответствие по основание и размер между т.12 от Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и петитума на ИМ.
14. Въззивните състави изцяло игнорират основанието от предходната точка посочено във въззивната жалба.
15. Съдебни състави целенасочено нарушават съдебния процес като възпрепятстват защитата /адвокатите/, като: не приемат по делото писмени документи под предлог, че са неотносими; не допускат назначаването на СТЕ или допълнителна СТЕ; не допускат задаването на уточняващи въпроси към вещите лица имащи отношение към спора и налагане на глоби.
16. Съдебни състави безпричинно отстраняват граждани от съдебна зала и отказват да представят звукозапис от съдебното заседание.
17. Издават се изпълнителни листове по не влезли в сила съдебни решения на въззивна инстанция.
18. Съдебни състави отказват да проверяват ОУ на Топлофикация под предлог, че не са компетентни, а компетентен е административният регулатор /КЕВР/.
19. Съдебните състави приемат, че едностранно определената цена за Квтч топлинна енергия от Топлофикация съответстваща на максимално пределната от регулатора не е неравноправна клауза – в противоречие с практиката на евр. Съд по обединени дела С- 259/11 г и С- 400/11 г.

С оглед на изброените основни нарушения се наблюдават два основни въпроса, които пряко влят върху доверието на съдебната система и отношението към държавността:
1-вата симбиоза е корумпиран съдебен състав и некомпетентно вещо лице – проявява се на 1-ва инстанция. От практиката до този момент в София- само 4-ри вещи лица могат изчерпателно да отговорят на зададените им въпроси по СТЕ.
2-та симбиоза е между въззивни състави и ЧСИ. На страницата на СГС е посочено, че решението не е влязло в сила, страната не е уведомена за съдебното решение, а се получава ПДИ и ИЛ от ЧСИ в полза на Топлофикация. 

След като законодателната и изпълнителната власт чрез своите органи са част от институционалния монопол” Топлофикация”, съдебната система в частност ОСГК на ВКС е длъжна с оглед на описаните по-горе основни нарушения да отговори на следните въпроси:
1-ва група въпроси имащи отношение към прилагане правото на Общността в областта на защита на потребителя:
1. Вменено ли е задължение на националните състави да прилагат правото на Общността?
2. В какво се изразява пряко действие на директивите с императивен характер?
2.1 При изключителна и споделена компетентност съгласно чл. 2,3 и 4 от ДФЕС?
2.2 Закрепени с правна норма към регламент в частност Директива 93/13/ЕИО към Регламент 2006/2004?
3. Съдебната практика на Евр. Съд задължителна ли е за националните ни съдилища?
4. В практиката на ВКС /решения на СГС . IV – а състав от практиката/ изчерпателно или примерно са изброени основанията за нищожност на съдебно решение?
5. Основанието “постановено при липса на компетентност” в решение по дело С - 119/05 г. на Евр. Съд основание за нищожност ли е?
6. Допустимо ли е чрез национална съдебна практика понятието “постановено при липса на компететност” да излезе извън рамките на понятието визирано в Решение С -119/05 т.е, че нац. съд не е действал като съд на Общността, а с оглед конкретните познания на състава по определена материя /в нарушение на оборилата презумпция, че съдът знае правото и е длъжен да го прилага/? Основната хипотеза е, че решението е неправилно, възможно ли е и да е нищожно при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК с оглед вземане на решение по вътрешно убеждение т.е формиране на воля?
7. Задължен ли е съставът да проверява договора и ОУ към него за неравноправни клаузи независимо от административното регулиране от КЕВР?
8. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО във вр с чл. 3 на Регламент 2006/2004 услугата „сградна инсталация”?
9. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО във вр с чл. 3 на Регламент 2006/2004 едностранното определяне на цената на 1 КВтч ТЕ от ищеца в максимално пределната стойност определена от регулатора?
10. Какви са правните последици при неспазване на разпоредби от Стандарт. В конкретност т.2 от Стандарт БДС EN 834?

2-ра група въпроси са свързани с принципни въпроси от националното ни право имащи пряко отношение към казуса Топлофикация:
1. Посоченото основание в т. 12 от Зявлението за издаване Заповед по чл. 410 от ГПК конкретизация ли е на претендираното вземане по смисъла на т. 2б от Решение 4 по т.д. 4/13 г на ОСГТК във вр с чл. 9, пар, 3 б:б: от Директива 2012/27/ЕС?
2. След като абсолютната предпоставка е непоправима: Кой съд е компетентен да прогласи нищожността на издадена Заповед по чл. 410 ГПК?
2.1 Заповедният съд компетентен ли е да прогласи нищожност на Заповед по чл. 410 ГПК след като е сезиран от ответника с възражението по чл. 414 от ГПК за основание за нищожност вкл и когато Заповедта е издадена от същия съдия?
2.2 Компетентен ли е първоинстанционният или възивният съд да прогласят нищожността на Заповедта по чл. 410 ГПК, когато за първи път е посочено основанието за нищожност пред тях?
2.3 Кой съд е компетентен да прогласи нищожността при висящ съдебен процес?
3. Какви са правните последици на постановените съдебни решения постановени преди прогласяване нищожността на Заповедта по чл. 410 от ГПК?
4. При констатиране на несъответствие по основание и размер в т. 12 от заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК и петитума в исковата молба длъжен ли е първоинстанционния съд да върне ИМ като недопустима или може да даде указания за уточняане на иска, чрез които да се отстрани несъответствието?
5. Налице ли е промяна в правната доктрина по отношение на договорите при общи условия отразена в уч. по гражданско право стр. 117 от проф. Ал. Кожухаров /под редакция на проф. Попов изд. 2002 г./ предложение за сключване на договор при предварително определени условия от търговеца?
6. По какъв процесуален ред се обжалват ОУ на топлофикационното дружество?
7. Същност и значение на административното регулиране на договорите при общи условия?
8. Същност и значение на административното регулиране на договорите при публично известни общи условия на топлофикационните дружества от КЕВР?
9. Допустимо ли е да се извършва експертиза /СТЕ и/или ССчЕ/ по писмени документи /в случая първични счетоводни документи/, които се намират в ищеца и той е могъл и е бил длъжен да ги приложи с ИМ съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК? Каква е правната тежест на така извършената експертиза?
10. Каква доказателствена сила имат експертизите изготвени единствено по частни писмени документи произлизащи от ищеца без да са приети от ответника? В частност част от частните документи са с невярно съдържание, произхождащи от ищеца или подизпълнителя му – ФДР?- за пълнота
11. Допустимо ли е да се начисляват лихви по прогнозни месечни суми съгласно ОУ на ищеца?
12. „Топлофикация София ЕАД“ има ли качеството на доставчик на топлинна енергия? В какво качество, къде и на кого продава топлинна енергия? Колизия между чл. 149, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 17, ал. 3 от Конституцията и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ?
13. В какво се изразява неприкосвеността на частната собственост като абсолютно вещно право?
14. От кога влиза в сила съдебно решение постановено от въззивен състав при цена на иска под 5 000 лева?
15. Валидна ли е заповедта за изпълнение при хипотезата когато в закритото разпоредително заседание не е оформен писмен съдебен акт- разпореждане със задължителните реквизити?

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ МАГИСТРАТИ,

Колективният отказ на гражданските състави да прилагат правото на Общността в областта на защита на потребителите и релевантното национално право за нас, това е политически акт и е грубо нарушение на чл. 185, ал. 1 т.6, пр. Трето от ЗСВ. Не забравяйте, че съдебната система е част от държавната власт и правораздаването е форма на държавно управление. В случай, че откажете да решите проблема по казуса „Топлофикация” си запазваме правото да предприемем всички необходими мерки за защита правата на потребителя и държавността.

С уважение:

Членове на ИК:

ПС; Отвореното писмо е открито и към него могат да се присъединят всички граждани и организации, които споделят изложеното и желаят да живеят в едно правово общество, в което правата на личността са гарантирани.

Източник: https://www.facebook.com/Nova.bg/posts/1082605481794588