понеделник, 5 февруари 2018 г.

Решение на Софийски Районен Съд срещу ТоплоФЪК мафията

Правилно Решение на Софийски Районен Съд срещу "ТоплоФЪК-София ЕАД" мафията

24/03/2017

Решение
№ 66954 от 20.03.2017 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 71 с-в в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Даниела Шанова
при секретаря Калина А., разгледа гражданско дело № 22868 по описа за 2016 г. и взе предвид следното:

Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от [фирма] обективно съединени искове за установяване, че Б. Т. Л. и М. С. Л. дължат на ищеца при условията на разделност (1/3 ид.ч. първия ответника и 2/3 ид.ч. втория ответник) сумата 2545,21 лв. за доставена в периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. № 11, както и сумата 384,79 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 31.12.2012г. до 05.10.2015г., ведно със законната лихва от 14.10.2015г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 61995/2015г. на СРС, 71 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който последните оспорват исковете за главница и лихви по съображения, подробно изложени в отговора, в т.ч. за липса на реално даставена и потребена ТЕ, както и за езтукла погасителна давност.
[фирма], конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца с молба от 06.12.2016г. заявява, че за процесния период не е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот с аб. № 170256.

Не е предмет на спор между страните, че в периода от м.11.2012г. до м.04.2015г., за който са предявени установителнити искове за главница, ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. 

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение между „Т. София” и ответниците с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., за който са предявени исковете по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предмет на спор по делото и не се установява несъмнено от събраните по делото доказателства.

В подкрепа на своите твърдения и след изрично разпореждане на съда по чл. 190 ГПК ищецът представя съобщения към фактури, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за процесния период /стр. 110 до 118 вкл. по делото/. Тези фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 във вр. с чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител топлина енергия на стойност, посочена във фактурите. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи документи. До същия извод съдът достига и при преценка доказателствената сила на представената счетоводна справка за ответниците.

Тези факти не са установени и от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. Заключението по техническата експертиза не може да обоснове обратен извод, доколкото вещото лице е работило по документи, които не са по делото, а и ответниците изрично са оспорили данните за потребена енергия и самата експертиза. За да се уважи предявеният иск следва да се установи количеството потребена енергия. Това количество се определя въз основа на показанията на уредите за измерване на същата-общият топломер, но и покаанията на индивидуалните измервателни уреди в имота, съответно по правилата на Наредбата за топлоснабдяване за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите. В случая ищецът не е представил по делото нито протоколите за отчетите на индивидуалните уреди в имота, нито протоколи за неосигурен достъп до същия. Обстоятелството, че доставчикът на топлинна енергия е изпълнил точно своите договорни задължения (арг. чл. 63 ЗЗД), подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на доказване по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат за осъществени в обективната действителност. Представените съобщения към фактури и счетоводните справки като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да установи твърдените от ищеца обстоятелства.

Допуснатата и приета от първоинстанционния съд ССЕ е неотносима за правилното решаване на повдигнатия правен спор, тъй като поставените задачи за изследване от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество топлоенергия. Законодателят с разпоредбите на чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК е предвидил едно изключение от общото правило, че частните свидетелстващи документи се ползват с доказателствена сила, само ако обективират неблагоприятни за неговия издател обстоятелства. Но лицето, което би се позовало на тези счетоводни записвания, трябва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно, тъй като тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други писмени доказателства, които могат да се противопоставят на страната, до която се отнасят. Съгласно с чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч основание за счетоводни записвания са надлежно оформени стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Такива могат да бъдат приходните и разходните ордери, данъчни и опростени фактури, разписки, актове и други документи, изхождащи от страната, задължена по тях, които по характера си могат да се противопоставят на същата страна. Счетоводни записвания, които не са основани на такива документи, не могат да имат доказателствена сила по спорове между страната, извършила такива записвания, и задължената страна със същите записвания. Наистина, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч не се изисква първичният счетоводен документ да е подписан от получателя на стоката или услугата, но тази правна норма урежда само изискванията за редовност на счетоводните документи за данъчни цели. В този смисъл за определяне на данъчната основа е от значение обективираната от издателя на счетоводния документ цена на доставката (стока или услуга), което като неизгодно за него обстоятелство представлява признание. Но понеже в доказателственото гражданско право редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, трябва да се приеме, че страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е. че се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се противопоставят на противната страна /така Решение № 413 от 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/2004 г., ТК/. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС.
С оглед на изричното оспорване от страна на ответниците, че не им е доставяно количество топлинна енергия, която да кореспондира с претендираната стойност на такова за релевантния период, ищецът следваше да установи чрез пълно и главно доказване настъпването на този правнорелевантен факт, което не бе сторено. Така предявените искове остават недоказани в производството и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК (указани на ищеца с доклада на делото) подлежат на отхвърляне, ведно с акцесорните искове за лихви.

При този изход на делото ответниците имат право на присъждане на разноски, но доколкото същите изрично заявяват, че не претендират такива, съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно съединени искове за установяване, че Б. Т. Л., ЕГН [ЕГН] и М. С. Л., ЕГН [ЕГН], и двамата със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] дължат на ищеца при условията на разделност (1/3 ид.ч. първия ответника и 2/3 ид.ч. втория ответник) сумата 2545,21 лв. за доставена в периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. № 11, както и сумата 384,79 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 31.12.2012г. до 05.10.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 61995/2015г. на СРС, 71 с-в, ведно със законната лихва от 14.10.2015г. до окончателното плащане и с разноските за производството.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], като трето лице помагач на страната на ищеца [фирма].

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


https://www.juridipedia.com/BG/Sofia/333794360055418/Адвокат-Дучева

https://www.facebook.com/Ne.Na.Reketa.Ot.Toplofikacia



Търсене в този блог