Правилни Решения срещу ОПГ "Топлофикация София" ЕАД - първоинстанционно и въззивно след обжалването от мафията.
Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТИ състав, в
публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря
М.Д. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията
Николова гр. дело № 2583 по
описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от
ЗЗД.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, със
седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор С.П.Ц., чрез процесуалния му
представител – юрисконсулт Л.Ч., за установяване по отношение на С.К.М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес : гр. гр. Г.О. ул..., и на С.Т.М. с ЕГН **********,***, че му
дължат СУМА в размер на
1672.92 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща
неплатена цена на доставена стока – топлинна енергия, за периода от м.05.2009г.
до м.04.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /27.02.2012г./ до
окончателното й плащане, както и СУМА в размер от 213.69 лв. /двеста и тринадесет лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2009г.
до 25.01.2012г., при
условията на разделна отговорност, при следните квоти : С.К.М. – 1/2, а именно
: 836.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода мес. 05.2009 – мес. 04.2011г., и сумата 106.85 лв.,
представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г., ведно
със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата; С.Т.М.
– 1/2, а именно : 836.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода мес. 05.2009г. – мес. 04.2011г., и сумата 106.85
лв., представляваща законна лихва за забава от 01.07.2009г. до 25.01.2012г.,
ведно със законната лихва от 27.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................
Източник : http://gors.court-bg.org/img/File/Postanoveni%20sadebni%20aktove/2013/26-07-2013/26-07.html
ОПГ ТоплоФЪК обжалва първоинстанционното решение пред ВТОС (Велико-търновски окръжен съд). ВТОС потвърждава първоинстанционното Решение и осъжда ОПГ ТоплоФЪК да заплати още 450 лв на ответника за съдебни разноски.
Решение № 260
към дело: 20144100500562
Дата: 01/08/2014 г. Съдия: Татяна Събева
Съдържание
към дело: 20144100500562
| Дата: | 01/08/2014 г. |
| Съдия: | Татяна Събева |
Съдържание
С решение № /26.7. 2013 г. по гр.д. № /2012 г. на ГОРС е отхвърлен иска с прано основание чл. 415ал.1 във вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК предявен от „Т. С.” Е. за установяване по отношение на С. К. М. от гр.Г.О. и на С. Т. М., че му дължат сума в размер на 1672.92 лв.,представляваща неплатена цена на доставена стока-топлинна енергия, за периода от м. май 2009 г. до м. април 2011 г.,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.2.2012 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 213.69 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 1.7.2009 г.-25.12012 г. при условията на разделна отговорност при следните квоти:С. К. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период; С. Т. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период. Дружеството е осъдено да заплати на С. К. М. и на С. Т. М. по 200 лв. разноски по делото.
Недоволно от решението е останало дружеството, което го обжалва. Твърди се ,че неправилно съдията е приел, че ответниците не дължат плащане на потребената топлинна енергия. Считат, че последните са потребители на такава по смисъла на ЗЕ. Твърди се ,че освен заплащането на съответната ел. енергия постъпила в собствения имот, потребителите дължат плащане и на тази за отопление на общите части в сградата. Твърдят, че не е важно на кого е води партидата и ответниците имат качество на потребители и имат облигационно отношение с дружеството. Позовават се на ОУ,утвърдени от ДКЕВР. Моли да бъде отменено решението и да се уважи иска. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната жалба е постъпил отговор от пълномощника на С. К. М. и на С. Т. М., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението е правилно,законосъобразно и мотивирано. Твърди се ,че изводите на районния съд са законосъобразни , а дружеството не е доказало в процеса, че ответниците са материално легитимирани да отговарят по предявения иск. Позовават се на влязло в сила решение между същите страни за предходен период. Твърди се ,че ищецът не е доказал по делото, че ответниците са потребители тази топлоенергия, като се сочи практика на ВКС, както и директива № 32/2006 г. на ЕП и на СЕ, като се позовава и на чл. 47 от ОУ. Моли да се потвърди решението.
ВТОС е върнал делото на ГОРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Във връзка с това ГОРС е постановил допълнително решение № /14.2. 2014 г., с което е допуснало извършване на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като е отразено в последното ,че то е постановено при участие на трето лице помагач помагач „Т. С.” Е. –С..
Третото лице помагат не взема становище по жалбата.
При поредното връщане на делото във ВТОС е образувано настоящото в. гр.д. № /2014 г., за да бъде разгледана въззивната жалба на „Т. С.” Е. .
Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
ГОРС е постановил обжалваното решение по повод исковата молба на „Т. С.” Е.- гр.С. против С. К. М. от гр.Г.О. и С. Т. М., в която се иска да бъде установено,че ответниците дължат на дружеството общо 1886.61 лв., от които сума в размер на 1672.92 лв.,представляваща неплатена цена на доставена стока-топлинна енергия, за периода от м. май 2009 г. до м. април 2011 г.,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.2.2012 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 213.69 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 1.7.2009 г.-25.12012 г. при условията на разделна отговорност при следните квоти:С. К. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период; С. Т. М.- 1 / 2, а именно: 836.46 лв. главница за горепосочения период ;и 106.85 лв. лихва за горепосочения период. Изложени са подробни съображения за това ,че ответниците са собственици на топлоснабден имот в гр. С. на посочен адрес, че те са потребители на топлинна енергия за битови нужди, като се позовават на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество. Твърди се ,че ответниците са ползвали топлинна енергия, за което се позовават на приложеното извлечение на сметки, като не са заплащали начислените суми. Претендират се разноски по делото.
Ответниците са представили отговор по исковата молба, който е направено възражение за местна подсъдност на делото, във връзка с което делото е изпратено по подсъдност от СРС на ГОРС, където се е развило първоинстанционното производство. В отговора се оспорва предявения иск, като се оспорва доставката на такава енергия и консумацията й от ответниците като потребители на същата. Молят да се отхвърли иска и се претендират разноските по делото.
Третото лице помагач по делото „Т. С.” Е. –С. не е подало отговор по исковата молба в законния срок и не взема становище по иска.
Районният съдия правилно е приел, че искът е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество. Съдията подробно е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, включително и заключенията на допуснатите и изслушани СТЕ и СИЕ. Съдията е проследил развилото се заповедно производство по чл. 410 от ГПК пред СРС във връзка с претенцията на ищеца по ч. гр.д. 3808/2012 г., по което длъжниците са подали възражение, във връзка с което дружеството е предявил иска по чл. 422 от ГПК. Съдията правилно е разпределил доказателствената тежест по делото между страните във връзка с което правилно е направил извода ,че ищецът не е ангажирал никакви годни писмени доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че между страните по делото е сключен и е налице валиден договор за продажба по силата на който дружеството в качеството на продавач на топлинна енергия да е доставил реално на ответниците в качеството на купувачи-потребители на топлинна енергия по смисъла на §1 т.42 от ЗЕ, §1 т.2а от ДР на ЗЕ и §13 от ДР на ЗЗП. Правилно съдията е приел, че не са налице изискванията на чл. 62 от ЗПП, като са изложени подробни съображения защо събраните по делото доказателства не удостоверяват твърденията на ищеца, респ. основателността на претенцията. ВТОС напълно споделя изложените от съдията мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата разноски по делото сумата 450 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Искането н жалбоподателя с оглед изхода на спора за плащане на разноски следва да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №/26.7. 2013 г. по гр.д. № /2012 г. на ГОРС.
Отхвърля искането на „Т. С.” Е.- гр.С., ЕИК , ул.”Я.”№.Б за присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т. С.” Е.- гр.С., ЕИК , ул.”Я.”№.Б да заплати на С. К. М. от гр.Г.О.,ул.”А. К.” № 86 В.Б , .2 А.4, ЕГН * и С. Т. М., ЕГН *, ул.”И. В.” № 11, .3, сумата 450 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 630966E26EB23328C2257D3200270EE9.rtf |
Няма коментари:
Публикуване на коментар