Сигнал по чл. 205 НПК срещу ОПГ Топлофикация до Прокуратурата, Съда, МЕ, МВР, КПКОНПИ, КЗЛД и други
Много се заиграх да съставя този документ и след като направих копие в което почистих личните данни на невиновните, реших да го поствам, за да дадем пълен ход на кампанията по чл. 205 от НПК. А той гласи, че гражданите сме длъжни да сезираме институциите при открити престъпления. Долу е цитиран дословно. Нека тези страници ви бъдат от полза, да зарием Прокуратурата със сигнали, за да се разработят, за да покажем като общество непримиримостта си към всеизвестното ОПГ Топлофикация, както и желанието ни за вкарване на престъпниците в затворите, за да не се налага да ги избесим по електрическите и осветителните стълбове.
Изчетете, проверете, допълнете според вашите конкретни случаи, печатайте в поне два екземляра и входирайте. Пазете си копията с печатите с входящите номера. Ако Съдът затаи и не придвижи тези сигнали по реда на чл. 205 ал. 2 от НПК, значи е съучстник на ОПГ-то според дефинициите дадени в Наказателния Кодекс и заслужава аналогичен сигнал по чл. 205, ал. 1 директно до Специализираната прокуратура и КПКОНПИ.
Чрез
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
………. с-в, ГО,
гр.д. ……. / 201….г.
До
Специализираната прокуратура,
Министерство на Енергетиката и КПКОНПИ
С И Г Н А Л
по чл.205, ал.1 от НПК до
районен съдия ………………………….
във връзка с гр.д. ............ / 201....г. на СРС, ГО,
……
състав
от .................................................... – ответник с адрес
: гр. София, жк..........................,
ул............................................................, №........, вх......,
ет. ......., ап.........
Относно: сигнал по чл. 205, НПК до районен
съдия .................................. ............................................................................................................................................................
УВАЖАЕМА Г-ЖО СЪДИЯ,
Задължение на гражданите и най-вече на
длъжностните лица по чл.205, ал.2 НПК е
: „Когато узнаят за извършено престъпление
от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно орган на
досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на
обстановката и данните на престъплението”.
В ИМ по гр.д. .............. / 201........г.
на СРС, ГО, ......... състав, депозирана от упълномощеният с пълномощното
приложено на стр. 7 по делото юрисконсулт Георги Стефанов Веселинов попадащ в
дефиницията на чл. 20, чл. 320 (2) и чл.
321а (2) от НК, като представител на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, на
страниците по делото 17, 18, 19 и 20 е приложил съобщения към фалшиви фактури с невярно съдържание, с което са осъществени съставите на НК за стопански престъпления - чл. 223; чл.225
(1) (2) и (4); чл.225б (1) и (2); чл.232 (1) и (2) б); за ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
- чл. 308; чл. 309 (1); чл. 310; чл. 311; чл. 316 и се стреми чрез ИЗМАМА – чл.
209; чл. 210; чл. 211; чл. 212 от НК; чрез принуда
по НК чл. 143; чрез Изнудване по
НК чл.213а (2) т.4 т.7, (3) т.2 т.3 т.5
и т.7; чл.214 (1); чл.214а, и чрез фабрикуваната
ИМ към нанасяне на вредите по чл. 314 от НК с цел осъществяване на РЕКЕТ и грабеж - чл. 198, чл 199 от НК! Ищецът
подлежи на санкциите предвидени в чл.
201, чл. 206, чл. 207 (1) и (2), чл. 207б (1) и (2), чл. 219 (1) и (2), чл. 213
(1) и (2) от ЗЕ.
В хода на делото, за този сигнал по
цитираните състави на престъпления по НК и санкции по ЗЕ бе доказано че:
1.
Ищецът не спазва Наредбата №16-334 / 2007 г. тъй като не
измерва с топломер на кръг ВОИ подаваната енергия за дялово разпределение
според изричните изисквания в БДС EN 834 и БДС EN 835, както и ЗЕ чл. 156 (1) и (2). Следователно, докато противоречи на тези стандарти и на ЗЕ, ищецът реално
не извършва дяловото разпределение според чл. 140 (1) т.2 от ЗЕ. Попада под санкциите на чл. 213 (1) и (2) от ЗЕ.
2.
Ищецът не спазва чл. 149б (3) от ЗЕ да извършва дяловото
разпределение в сградата за своя сметка, а надписва сумите в незаконните
съобщения към фактури. Последните не са документ по смисъла на чл.112 ЗДДС, нямат подпис и не
присъства името на съставилото документа лице. Разходите на ФДР-подизпълнител
на Ищеца, са за сметка на продавача по чл.
186 на ЗЗД. Претендираните суми са едностранно определени и не почиват
върху сключен писмен договор между ищеца и ответника.
3.
Ищецът не спазва ЗЕ и Наредба №
16-334 : Чл. 38а, чл. 38б, чл. 149 (1), т.6, чл. 149б
(1), (2) от ЗЕ, изискващи
задължително наличието на подписан
писмен договор (при общите условия по чл. 150 от ЗЕ). За наличието на
писмен(и) договор(и) пише и в Наредбата 16-334 в чл. 22, т.3 (препращащ към конструкцията в ЗЕ чл. 149 и чл. 150); чл.
38 т. 2; чл. 32, т.4; чл. 40; чл. 42;
чл. 43 (препращащ към конструкцията в ЗЕ
чл. 149 и чл. 150), чл. 39; чл. 45 (2);
чл. 47 (2); чл. 49 (5); чл. 70 (3) (препращащ отново към ЗЕ чл. 149; чл. 149б и чл. 150 на ЗЕ).
Също чл, 63(1)(2)(3); чл. 61(2),т.2; чл.
65, касаещи ФДР, както и чл. 9(1),т.4; чл. 12, т4, г); чл. 17(2), (4);
чл. 18(1); чл. 18 (3), т.1; чл. 19; чл. 20, касаещи присъединяването, изискват
се даже и предварителни договори. Нарушени са също чл. 38а; чл. 38б; чл. 38в
(3) от ЗЕ. С всичко това са приложими санкциите по чл. 206; чл. 207 (1) т.2, (2); чл. 207б (1)
и (2); чл. 213а; чл. 214 от ЗЕ. A за извършване на принудителна услуга, каквато се
явява недоговорeната такава, ищецът консумира съставите на глави принуда по НК чл.
143; и Изнудване по НК чл.213а
(2) т.4 т.7, (3) т.2 т.3 т.5 и т.7; чл.214 (1); чл.214а.
4.
Ищецът е в нарушение на Директива 2012/27 ЕС членове 9, 10, 26, 28
и Приложение VII, и
предходни директиви, както и на ЗЕ чл. 38б
и чл. 155 ал. 2, както и на ЗЕЕ, чл.
66, ал. 3, т.1 за фактуриране на действителното
потребление, на реално измерени стойности киловатчасове енергия, което при
липсата на отоплителни тела (ОТ) и Средства за търговско измерване (СТИ) в домакинството ни, очевидно е нула.
Транспонираната
разпоредба на чл.155, ал.2 ЗЕ е
нова, в сила е от 15.05.2015г. и гласи:
(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от
2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз
основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.
Разпоредбата
на чл.66, ал.3, т.1 от Закона за
енергийната ефективност е в сила, от когато е в сила и самият закон, а именно
15.05.15г. и гласи:
(3) За осигуряване на
проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни
спестявания като резултат от изпълнението на енергийноефективни услуги лицата
по чл. 14, ал. 4 предоставят с фактурите на крайните клиенти и информация за:
1. текущите действителни цени
и действително потребената енергия;
По този начин, издавайки документи с невярно
съдържание, Ищецът осъществява и съставите за ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ - чл. 308; чл. 309 (1); чл.
310; чл. 311; чл. 316 по НК.
5.
СТЕ не доказа стойността на
претенцията с реални числа от истински Средства за търговско измерване (СТИ)
монтирани на границата на собствеността на процесния имот, нито с реални
изчисления по каквито и да са формули, в това число и анархичната формула за
изчислително определяне на размера на енергията отдадена от сградната
инсталация 6.1.1, отменена с Решение №4777 от 13.04.2018 г. от тричленен
състав на ВАС по адм. д. 1372 / 2016 г. Така Вещото лице попада и в
санкциите на чл. 216 от ЗЕ, както и под
ударите чл. 290, чл. 290а, чл. 291 от НК.
Основанията за поисканите от
Ищеца СТЕ и ССчЕ да са неверни са Ви дълбоко известни :
- Използвали са неприложени в
ИМ по кориците на делото данни в нарушение на ГПК чл. 127, ал. 2;
- Липса на реални отчети на
реални индивидуални средства за търговско измерване; липса на реални данъчни
фактури;
- Липса на средномесечни
температурни графици и други;
- Използвали са незаконни
формули за изчисление (в случая формула 6.1.1 от Наредбата и други), противоречащи на основни
физични закони и стандарти;
- Твърдят се също невъзможни
физични факти, като това, че мощността на Отоплителните тела се изчислява при
температури в отоплителните тела входяща/изходяща/околна = 90/70/20 градуса,
при положение, че от ТЕЦ реално тръгват едва 74 градуса и в сградната
инсталация постъпва топлоносител с температура под 50-60 градуса! Мощността,
респ. Енергията се изчислявала следователно напълно престъпно според Наредбата
при входяща/изходяща/околна температури 90/70/20 градуса, тоест делта Т =
(90+70)/2-20 = 60 градуса, а реално, както бе признато от вещото лице, имаме
едва 55/45/20 градуса – тоест реално делта Т = (55+45)/2–20 = 30 градуса, с което имаме ДВОЙНО ЗАВИШАВАНЕ
на стойностите за мощност на всяко отоплително тяло. Липсват дори самите
изчисления - не са направени абсолютно никакви изчисления от някакви начални
цифри от които чрез отхвърлената противоконституционна методика да се достигне
поне до твърдените фалшиви резултати!!! И много други закононарушения, в това
число и процесуални, заслужаващи вниманието на ЕСПЧ в Страсбург.
- Нарушени са Стандартите, изисквани в Наредбата, а
именно БДС EN 834 и 835, поради това, че контролният
(понеже не е на границата на собствеността) топломер на Т. С. е монтиран в
грубо нарушение на чл. 156, ал. 1 и ал.
2 от ЗЕ, тоест не е на ВОИ, тоест невалидна е и формула 6.4 от Наредбата и други.
6. В
противоречие със Стандарт БДС EN 834:2014 (и БДС EN 835) за дяловото разпределение, ищецът допълнително
и повторно начислява суми за „топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградната
инсталация (СИ)“. Според тези стандарти – такава самостоятелна ТЕ отдавана
от сградната инсталация не е дефинирана в глава 3, тоест тя е включена
в измерваните със съответните индивидуални разпределители (ИРРО) енергии чрез
коефициентите за оценяване Kq, Kc, Kt или
K (общ) и c-стойности
на радиаторите. „Оценената показана
отчетена стойност, наричана потребена стойност (виж дефиниция 3.24), се получава (виж умножение 5.3) от неоценената показана стойност на
дисплея (виж дефиниция 3.23), умножена
по коефициенти на оценка, в частност тези за топлинната мощност на
отоплителната повърхност в помещението (Kq, виж дефиниция 3.37) и за топлинния контакт между
сензорите и температурите, които се регистрират (Kc, виж дефиниция 3.38).“
Същото е казано и по-долу „Потребената
стойност се отчита директно от разпределителя или се определя по-късно чрез
преобразуване на неоценената стойност, показана на дисплея. По този начин потребената
стойност е резултат от измерване, повлияно от характеристиките на
отчитащото устройство, нагревната повърхност в помещението, другите гранични
условия и освен това от неопределеностите на коефициентите за оценка и на
инсталацията.“ Значи ако е измерено нула, умножено по К (общ) отново
прави потребление 0. „Сертификат може да
се издаде само за инсталацията като цяло, от която изпитаните части или
елементи са част.“ Изпитват се над 13 параметри при голям набор от
температури и дебит на топлоносителя и с различни по тип радиатори. След това задължително
съответните комплекти от радиатор + ИРРО трябва да са надлежно маркирани с Кq или общия К, с c-стойността, както и с мин. и макс. температури на
топлоносителя, а цялата сградна
инсталация да е сертифицирана чрез лабораторно изпитване. Нито едно от
тези задължителни изисквания не е изпълнено, тъй като не са изготвени
задължителните протоколи от изпитващата лаборатория и никъде не е направена
маркировката. Това (неопределянето и неизползването на К-тата, c-стойностите и температурите) също е ИЗМАМА по чл. 209; чл. 210;
чл. 211; чл. 212 от НК. Единствено в т. А.4 от
стандарта е записано следното: „Отдадената
топлина от тръбите, които минават през потребителя не могат да се
контролират от потребителя (принудена потребена топлина) и трябва да се
вземат предвид при остойностяването, основано на потребението, ако делът
на отдадената топлина от тръбите значително влияе върху точността на
разпределението.“ Тоест описан е твърде частен случай, какъвто определено
не може да бъде приложен към цяла България, към 500000 домакинства в 20000
сгради, където забележете, делът на ТЕ от СИ от първоначално определената на 0% (преди ВАС
да отмени „такса мощност“ като незаконна), после стана 10% през
2002-2003г., сега вече е увеличен на скандалните 30-40-50%!!!!!!! от общото
потребление. Докато Организираната група, наричана енергийна мафия, част от
която е и ТС, ни грабеше с незаконната „такса мощност“, нямаше такса сградна
инсталация. Тя никога не е била и няма да бъде дефинирана в бъдеще в БДС EN 834 и 835, нито пък съществуващите сградни
инсталации са променили своята функция, конструкция или предназначение, нали? Имаме
твърде частен случай на ИЗМАМА и ГРАБЕЖ
в особенно големи размери от милиони граждани! В 100% от сградите ли имаме
открита вертикална СИ с дебели, тоест с големи по площ тръби, които да влияят
значително? Тръбите геометрически са цилиндри, тоест имат най-малката възможна
външна площ (на топлоотдаване) за единица сечение. В частния случай, където и
ако има, не могат ли да бъдат изолирани, при нужда, с евтина микропореста гума или пореста пластмаса,
така че да се осигури нужната точност на разпределението? Правена ли е оценка
къде, в коя сграда съществува това условие и колко значително върху
разпределението е това влияние? Според стандарта има препоръки и изисквания към
отоплителните инсталации. Кой и къде ги спазва и протоколира? И как ищецът остойностява
основано на потреблението, според БДС EN 834 и в общия и в частния случай?? В процесният имот цялата СИ също е
изолирана и зазидана в стените. Следователно загубите са минимални, нали? И след като оценените загуби се представят
чрез коефициенти-множители в стандартите (тоест правопропорционално
на потреблението), защо ОПГ ги вкарват в остойностяването като събираеми
(тоест непропорционално на потреблението)?! За да се рекетират
неползващите, нали? Загубите и разходите са за сметка на ползващите, които ги
причиняват, ако стоката е продадена, и за сметка на продавача, ако стоката не е
продадена, но никога за сметка на некупуващите! Законно ли е, ако продавач
извади перо формиращо единичната цена на продукта му, остойности го нетно по
количеството бройки и го начисли отделно на всички, дори и тези с нулеви
единици, тоест некупуващите, непотребителите? Не, нали, защото това
представлява РЕКЕТ.
В твърдо противоречие с двата стандарта са следните чл. 142 (2), чл. 143
(1), (2), (3) и (5), чл. 144 (3), чл. 153 (6) от ЗЕ, което показва или пълно
непознаване на стандартите от законодателя или е вратичката за грабеж в особенно големи размери чрез създаването на
институционален монопол от Организираната група обхващаща и МЕ и НС! Чрез
тези противостандартни членове в ЗЕ се осъществяват също съставите за стопански престъпления - чл. 223; чл.225 (1) (2) и (4);
чл.225б (1) и (2); чл.232 (1) и (2) б); за ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ - чл. 308;
чл. 309 (1); чл. 310; чл. 311; чл. 316 и ИЗМАМА – чл. 209; чл. 210; чл. 211;
чл. 212 от НК, и в следствие ПРИНУДА, ИЗНУДВАНЕ и ГРАБЕЖ по НК в особенно
големи размери на огромни части от населението!
7. Ищецът едностранно, без съгласието на потребителя,
определя цена на киловатчас в горната граница определена от Регулатора -
неравноправна и нищожна клауза.
Отново имаме осъществения състав на принуда по НК чл. 143. Отделно, че (Д)КЕВР е НЕЗАКОНЕН по Третия
енергиен пакет на ЕС от 03.03.2011 г.
8. Използваната
Наредба за топлоснабдяване № 16-334 е приета в нарушение на
административнопроизводствените правила чл.146
АПК, чл.76, ал.2 АПК и чл.2, ал.2 от ЗНА, чл.28, ал.2 ЗНА, чл.15, ал.1 от ЗНА
според Решение № 4777 от 13.04.2018 г.
на ВАС по адм. д. 1372 / 2016 г. Тоест цялото общество е вкарано в ИЗМАМА
от Организираната група.
9.
Съгласно ЗЕ чл. 149 (1) т. 5 и т. 6 липсва междинното лице Доставчик на ТЕ.
Ищецът - Топлопреносното предприятие ТС - отказва да изпълнява легално ролята
на Доставчик, въпреки че незаконно изпълнява тази роля без правомощия, с оглед
на отказа да сключи предвидените в законите Договори. Следователно искът е
предявен без правно основание. В подкрепа на твърдението са разпоребите на чл.7, чл.25 и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС,
неразделна част от Регламент
2006/2004/ЕС с пряко приложение в страните членки.
10.
Ищецът отчислява повече от двойно по-малко Технически Разходи в АС за своя сметка през отоплителните
сезони, когато в СЕС работят 2 пъти повече, тоест 4 топлообменника, захранващи
освен БГВ, но и ВОИ. Загубите зимата са максимално високи, не се приспадат и се начисляват в зимните сметки на
абонатите. Видно е в Табл. №1 колона 9 на СТЕ. Разликата между месеци
Септември и Ноември или Март и Май трябва да е над двойна.
И други. В резюме: Имаме Измама
в особено големи размери : чл.209 (1) и (2); чл. 210 (1) т.2 т.4 и т.5;
чл. 211; чл. 212 (1) (2) (4) и (5) от НК!
Осъществените с
това огромни престъпления са :
- Организираната група (ищецът) желае незаконно да се обогати чрез
фалшиви документи и цели да получи Решение на държавен съдебен орган на такава
основа.
- Ищецът масово не спазва законите на страната: ЗЗД, ЗЕ, ЗЗП, ЗИ, КРБ, ЗДДС, ЗУЕС, ЗУТ, ЗЗК, Наредба № 16-334 на МЕ
и прочие.
- Предвид извършваните престъпления спрямо 300 000 домакинства се
касае за грабеж и разхищения на средства в особенно големи размери – 300 хил.
искове годишно със среден размер 1000 лв, плюс надбавки за разноски за
заповедни, искови и въззивни производства, такси за адвокати и за вещи лица за
изготвяне на СТЕ и ССчЕ, съдебни такси и други, или общо добавени разходи в размер
на минимум 1100-1200 лв за дело, плюс стотици човекочасове труд за всяко дело
на юристи, съдебни органи, чиновници, ответници – причинява разходи на
държавата и обществото от над 1 милиард лева годишно – преки и косвени загуби!
Предвид, че ищецът (организираната група) твърдо отказва да спази имеративните
норми на законите, например да сключи индивидуалните писмени договори,
конституирани в ЗЕ с конструкцията - чл.
149, 149б и 150, както и в Наредбата, с които да се породят облигационните
отношения с контрагентите им, на основата на които да базират отношенията си за
заплащане на продадената енергия и да си подсигурят законни способи за исково преследване
на некоректни платци и доставчици, е налице очевидното намерение на
организираната група за продължаващ престъпен
ТЕРОР, рекет, беззаконност, ПРИНУДА,
ИЗНУДВАНЕ, ГЕНОЦИД и ГРАБЕЖ, независимо от причиняването на посочените
по-горе вреди и разхищения в размер на милиарди и десетки милиарди левове в
годините до сега, с което руши и обществото и държавността!
- Ищецът чрез ИЗМАМА въвежда
Съда и цялото българско общество в заблуждение, че единствено и само Общите
условия по чл. 150 от ЗЕ имат силата на Договор! (Виж приложение 2 – Отговор от
Галина Тодорова - директор дирекция Правна в ТС.) Но ОУ не са нормативен акт,
в противен случай трябва да имаме държавна
помощ в полза на търговско дружество, при което моля съдът да изпрати
договора за одобрение от Съвета или Европейската комисия съгл. изискването на
чл.108 ДФЕС и/или да провери дали Т.С. има атестация или сертификат от ЕК за
ползване на държавна помощ! И в ЗЕ и в Наредбата 16-334 е записано „общите условия на договорите“ – виж ЗЕ чл. 21, ал 1, т.4; чл. 21, ал 1, т.38;
чл. 22, ал 2; чл. 38в, ал 3, т.4; чл.
60; чл. 149 (1); чл. 149 (2); чл. 149б; чл. 123 (3); §42 (1). Виж Наредбата 16-334 чл.9 (1), т.4; чл. 12, т.4 подточка г; чл. 38, т.2; чл. 39 (2); чл. 40
(1); чл. 42; чл. 45 (2); чл. 47 (2); чл. 63 (1); чл. 70 (3); чл. 77(1); Приложението
към чл. 61, ал, 1, т. 6.7; Приложението към чл. 61, ал, 1, т. 8.3.1. Твърди
се в редица учебници, статии и Закони, като ТЗ, ЗЗД, ЗЗП, че самостоятелни ОУ
са нищожни без Договор. А Договорите с ОУ изискват и двете да са подписани от
страните – чл. 147а ЗЗП.
- Документни престъпления в
особено големи размери : чл. 308 (3) т.2; чл.309 (1); чл. 311(1) от НК;
- Престъпления по служба :
чл.282 (1) (2) (3); чл.283; чл.285 от НК;
- Престъпления против
правосъдието : чл.286 (1); чл. 289; чл. 290; чл. 290а;
чл. 291; чл. 293; чл. 305 НК;
- Престъпления против
собствеността (присвоявания) : чл.202 (1) т.1 и т.2; чл. 321 (1) (2) и (6); чл.
321а (1) и (2); чл.322 от НК; чл. 17 от
КРБ; ЗЗЛД;
- Ищецът незаконно изпълнява ролята на Доставчик на ТЕ въпреки
отсъствието на тези му качества според Предметът му на Дейност в Търговския
Регистър.
- Ищецът не е опълномощен от собственика Столична Община да рекетира чрез
СРС и СГС български и европейски граждани!
- Директорите на Ищцовото дружество реализират и съставите на НК чл. 9 (1), чл. 10, чл. 11 (1) и (2), чл.
20 (2), (3), чл. 28, чл. 29, чл. 321, чл. 321а, чл. 323, във връзка с чл, 93, т.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.12,
т.20, както и на чл. 108, чл. 109, и чл. 416, чл. 417, чл. 418 от НК.
- Ищецът проявява неуважение към Съда с така окомплектованата ИМ
Дълбокопочитаема г-жо съдия ...........................................,
Във
Възражението си на основание чл.414 ГПК,
с вх. № 3003153 / 17.01.2017 г. лично Ви приканих да проверите и отстраните
неравноправните и нищожни клаузи още в хода на Заповедното Производство – което
е Ваше задължение по чл. 411 ал. 2, т.2 от
ГПК и по Преюдициално решение на СЕС по дело С-618/10. Сега отново Ви приканваме
най-учтиво да спазите императивната разпоредба на чл.205, ал.2 НПК и нрзабавно да сезирате съответните органи относно
престъпните действия на юрисконсулт Георги Стефанов Веселинов - представител
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, и престъпните действия на Директорите на ТС,
във връзка с осъществяването от тях на съставите на НК за стопански престъпления
- чл. 223; чл.225 (1) (2) и (4); чл.225б (1) и (2); чл.232 (1) и (2) б); за
ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ - чл. 308; чл. 309 (1); чл. 310; чл. 311; чл. 316 НК и
се стремят чрез ИЗМАМА – чл. 209; чл. 210; чл. 211; чл. 212 от НК; чрез принуда по НК чл. 143; чрез Изнудване по НК чл.213а (2) т.4
т.7, (3) т.2 т.3 т.5 и т.7; чл.214 (1); чл.214а, и чрез фабрикуваната ИМ
към нанасяне на вредите по чл. 314 от НК с цел осъществяване на ПРИСВОЯВАНЕ, РЕКЕТ
и грабеж - чл. 198, чл 199 от НК!
Ищецът подлежи на санкциите предвидени в чл.
201, чл. 206, чл. 207 (1) и (2), чл. 207б (1) и (2), чл. 219 (1) и (2), чл. 213
(1) и (2) от ЗЕ. Моля да ме уведомите писмено дали сигналът ми по чл.205,
ал.1 от НПК е изпратен на адресатите. Не възразявам да допълните сигнала в
случай че съм пропуснал нещо при изследване на документите по делото.
Ако прикриете извършването на гореописаните престъпления,
попадате под ударите на чл. 282; чл. 288;
чл. 294; чл. 322 от НК и други, както и чл. 20 във връзка с чл. 93, т.1,
т.2, т.5, т.7, т.8, т.12, т.20, чл. 9 (1), чл. 10, чл. 11 (1) и (2) НК за
извършителство, съучастие и/или помагачество.
Приложения
:
1.
Заявление до „Топлофикация София“
ЕАД с вх. № Г-........ от .............2018
г.
2.
Отговор с № ............ от ............2018
г. от Директор Галина Тодорова на Дирекция „Правна“ в „Топлофикация София“ ЕАД,
където се заявява нагъл отказ за сключване на писмен(и) договор(и) с ИЗМАМАТА, че единствено и само
неподписаните ОУ по чл 150 от ЗЕ имали силата на договор. Това писмо има силата
на извънсъдебно признание за пълен и
безпрецедентен отказ от изпълнение
на Закона за Енергетика в частта
сключване на задължителните индивидуални писмени договори във връзка с
конструкцията на чл. 149, чл. 149б, чл.
150 от ЗЕ, чл. 38а, чл. 38б от ЗЕ,
Наредбата за Топлоснабдяване №16-334, ЗЗД,
ТЗ, ЗЗП, КРБ и др. Според Галина Тодорова европейските директиви и
регламенти имащи пряко действие, били невалидни за гражданите. Натъртено е, че ЗЕ също не трябва да се изпълнява, нито
ЗЗП, където са транспонирани част от
Директивите. Галина Тодорова НЕ ПРИЛАГА
и НЕ ЦИТИРА НИТО ЕДИН ДОГОВОР по който да сме страна ЗА НИТО ЕДИН ОТ ИМОТИТЕ,
съгласно настояването ни със Заявлението до „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № ........... от ..........2018 г.
в приложението по т.1.
3.
Становище на съдия-докладчик
Константин Александров Кунчев от 53-ти състав в Софийски Районен Съд, като са
включени и мотиви от съдия-докладчик Филип Илчев Савов от 148 състав от
Софийски Районен Съд на тема „Следи ли съдът за неравноправни и нищожни клаузи
в заповедното производство“[1]. Накратно, в уеб-страницата с тази статия се твърди
напълно обосновано, че „националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи”, ДОРИ ако потребителят не подаде
Възражение.
4.
Копие от сигнал до Главния
прокурор на Република България от група граждани относно нарушения на ръководители на „Топлофикация София” ЕАД.
Копие или извадка от Стандарт
БДС EN 834:2014 не
прилагамe поради ограниченията във връзка с авторските права собственост на
Българския институт за стандартизация БИС.
......................2018
г. С най-голямо уважение :
Гр. София /
................................. /
-------------------------------------
[1] „Следи ли съдът за неравноправни и нищожни клаузи в
заповедното производство“ от Константин Кунчев, 8 Април, 2018, (практика по приложението на чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК),
НПК - Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер,
гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното
производство или друг държавен орган.
(2) Когато узнаят
за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят
незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за
запазване на обстановката и данните за престъплението.
(3) В случаите на
ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява
правомощията си за образуване на наказателното производство.
ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР
на „Топлофикация София” ЕАД
ЗАЯВЛЕНИЕ И
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от ......................, София, жк ..................., ул. ....................... №......, ет. ...., ап....
ГОСПОДИН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,
От 2007 година България е
член на Европейския съюз. Ноторно известно е, че правото на Европейския съюз (ПЕС)
е с автономен характер и с предимство пред българското законодателство. Това
важи с особена сила в областите енергетика, конкуренция и висока защита на
потребителите – (виж чл.2, чл.3, чл.4, чл.101 и чл.102 от ДФЕС). И децата вече
знаят, че европейските регламенти (напр. ЕР 2006/2004 за потребителите) е с
пряко действие и с приоритет пред цялото ни национално законодателство.
Разпоредбите на Европейските директиви също са с пряко действие, стига
текстовете им да са достатъчно ясни. Когато директивите са част от европейски регламент
(напр. 93/13 ЕО, 2011/83 ЕС), то те могат да се прилагат директно и дерогират
всички противоречащи им норми от националното законодателство. От 2006 г.
вече не е в сила разпоредбата в ЗЗППТ, според която можеше „специален закон“ (напр. Закона за Енергетиката) да има предимство
пред закона за защита на потребителите. Освен това по
Конституция не може да съществуват специални закони. От 2007 г. вече не само Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) е с предимство пред всички останали закони в РБ, но и
потребителите не могат да се отказват от правата си, предоставени от ЗЗП.
Заради нелоялното поведение на повечето търговци в енергетиката в РБ бе приета
директива 2011/83 ЕС, в която изрично се уточни (за да се предовратят всякакви скекулации),
че правата на потребителите са в пълна сила и при търговията с ел. ток, вода,
газ и топлоенергия. Уточнението беше транспонирано, макар и с осем месечно
закъснение, в ЗЗП и публикувано в ДВ на 25.07.2014 г. Разпоредбите от
нормативните актове в областта на защита на потребителите са императивни и не
подлежат на коментар. Няма как да не знаете, че без писмени договори за продажба, подписани от
равноправни страни по сделката, потребителите не са обвързани и не дължат
заплащане за доставената стока (чл.48 от ЗЗП, чл.7 от 2011/83 ЕС). Ако
договорите са с Общи условия (ОУ), то е задължителен подписа на потребителя и
върху ОУ (чл.147а от ЗЗП). Без тези два подписа е в сила хипотезата на чл.62 на
ЗЗП – не се дължи заплащане за непоръчана стока, а търговецът трябва да бъде
глобен съгласно чл.208 от ЗЗП. Разбира се, в самия Закон за Енергетиката (ЗЕ)
няма текст, който да указва, че е възможно да не се сключват писмени договри за
продажба на топлоенергия. Напротив. В чл.38а и особено в чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ
изрично е записано, че доставчикът по сделката за продажба на топлоенергия
сключва писмени договори със собствениците в Етажната собственост. Напомням Ви,
че облигационни отношения не могат да се създават със закон, тъй като
държавната помощ не е позволена в ЕС без разрешение от ЕК. За договори се
говори и в недоносчето Наредба 16-334, чиито текстове касаещи взаимоотношенията
с потребителите са почти изцяло обезсилени.
ГОСПОДИН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР,
1. Настоявам в 14-дневен
срок да ми изпратите копие/копия от договор/договори за продажба на
топлоенергия с Топлофикация София ЕАД, по които съм страна – пряко и/или
косвено за тези имоти:
Гр. София, ул. ................. №.............,
вх. .........., ет. ....., ап. .........
Гр. София, жк. ..................., бл. ....., вх. ....,
ет. ...., ап. .....
Гр. София, жк ................., ул. .............................. №......., вх....., ап…..
Гр. София, жк. Средец, ул. „Аксаков“ № 21
Гр. София, жк. Оборище, ул. "Триадица" 8
Аз не разполагам с такива
договори и ако не ми ги предоставите в указания срок, ще считам, че и Вие не
разполагате с взаимно обвързващи ни договори.
2. Ако желаете да ми
продавате топлоенергия в моя имот(и), моля да ми предложите да се запозная с Вашия проектодоговор. В него за
трите отделни продажби (отопление на имота, отопление на общите части и
подгряване на БГВ) трябва да фигурират клаузи за: място на продажбата,
индивидуален(и) уред(и) за измерване на това място, единична цена спрямо измервателен уред, срок на договора,
отчитане на уредите, клауза за прекратяване на договора, качество на стоката,
неустойки, срокове за заплащане, евентуално авансово плащане.
3. Ако проектодоговорът Ви
е с нормални ОУ, естествено различни от сегашното юридическо недоразумение,
наречено кой знае защо „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди ....”, ще трябва да ми ги предоставите.
4. След като се запозная с
предложенията Ви, в седем дневен срок ще Ви съобщя решението си, което може да
включва промяна на част от договорните условия. В случай че се договорим,
подписваме договора и ОУ (вторият подпис е задължителен, ако има ОУ) и изпълняваме
задълженията си по договора, докато една от страните реши да се възползва от
клаузата за прекратяване.
Държа да Ви уведомя, че без
сключен писмен договор ще считам изпращаните от Топлофикация и нейните
подизпълнители документи за нелоялна търговска практика – агресивна и
заблуждаваща - чл. 68 и последващи от ЗЗП, и за всеки бъдещ такъв документ Ви налагам
рекламация в размер на стойността на разликата между договореното количество
(нула) и обявеното в документа Ви. Сумите изпращайте с пощенски запис на
указания в началото адрес.
Настоящата юридическа
консултация струва само 300.00 лв. Парите трябва да се изпратят с пощенски
запис на адреса от началото на материала. Ще получите съобщение разписка. Ще се
придържам стриктно към публикуваните и одобрени от организации и хиляди
граждани „ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПРАВНИ КОНСУЛТАЦИИ ОТ ПОСТРАДАЛИ ПОТРЕБИТЕЛИ НА
БЕНЕФИЦИЕНТИ В ГРАД СОФИЯ”.
Гр. София Подпис :
...............2018 г.
Следи ли съдът за неравноправни и нищожни клаузи в заповедното
производство
(практика по приложението на чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК)
ЧАСТ I
Първи въпрос:
Длъжен ли е съдът служебно да се произнася
относно неравноправност на клауза в потребителски договор в заповедното
производство?
Във връзка с преюдициални запитвания по
приложението на Директива 93/13/ЕИО е формирана многобройна практика на Съда на
Европейския съюз, включително по въпроса, дали съдилищата са длъжни служебно,
без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка
в потребителски договор.
В решенията по дела С-40/08, С-137/08,
С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11,
С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен служебно
да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08,
С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса
за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че
Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава
възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или
на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза,
ако потребителят не подаде възражение, като са изложени следните съображения:
Следва да се припомни, че въведената с
Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност,
като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (Решение от 27
юни 2000 г. по дело Oc?ano Grupo Editorial и Salvat Editores,
C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25, Решение от 26 октомври 2006
г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр. I-10421, точка 25, както и
Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08,
Сборник, стр. I-9579, точка 29).
С оглед на това положение на по-слаба страна,
член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи
не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става
въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното
равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови
равенството между тях (вж. Решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе,
точка 36, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка
30, Решение от 9 ноември 2010 г. по дело VB P?nz?gyi L?zing, C-137/08, Сборник,
стр. I-10847, точка 47 и Решение от 15 март 2012 г. по дело Pereni?ov? и
Pereni?, C-453/10, точка 28).
За да се осигури защитата, която се цели с
Директива 93/13, Съдът многократно е подчертавал, че неравноправното положение
на потребителя спрямо продавача или доставчика може да се компенсира само с
положителна и външна по отношение на самите страни по договора намеса (вж.
Решение по дело Oc?ano Grupo Editorial и Salvat Editores, посочено по-горе,
точка 27, Решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 26, Решение по
дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 31 и Решение по дело
VB P?nz?gyi L?zing, посочено по-горе, точка 48).
Именно с оглед на тези принципи Съдът е
постановил, че националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13, и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (вж. в този смисъл
Решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 38, Решение от 4 юни
2009 г. по дело Pannon GSM, C-243/08, Сборник, стр. I-4713, точка 31, Решение
по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 32 и Решение по
дело VB P?nz?gyi L?zing, посочено по-горе, точка 49).
Ето защо ролята, възложена на националния съд
от правото на Съюза в разглежданата област, не се ограничава само до правото да
се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а
също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са
налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства (вж. Решение
по дело Pannon GSM, посочено по-горе, точка 32).
При това положение обаче следва да се
констатира, че процесуална уредба, която не дава възможност на съда в
заповедното производство, макар да е установил наличието на всички
необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in
limine litis или на който и да е друг етап от производството неравноправния
характер на клаузите в договор между продавач или доставчик и потребител, ако
последният не подаде възражение, може да накърни ефективността на защитата,
която Директива 93/13 цели да установи (вж. в този смисъл Решение от 21 ноември
2002 г. по дело Cofidis, C-473/00, Recueil, стр. I-10875, точка 35, както и
Решение по дело С-618/10).
Всъщност предвид цялата система, развитието и
особеностите на заповедното производство, има немалък риск съответните
потребители да не подадат изискваното възражение било поради твърде краткия
срок, предвиден за тази цел, било защото може да се откажат да бранят правата
си предвид разходите, които евентуалното исково производство би създало над
размера на оспорваното задължение, било защото не знаят правата си или не
осъзнават обема им, или пък поради ограниченото съдържание на подадената от
продавача или доставчика молба за издаване на заповед за изпълнение и съответно
поради непълнотата на сведенията, с които разполагат.
В този смисъл за продавача или доставчика би
било достатъчно да подаде молба за издаване на заповед за изпълнение вместо иск
по общия граждански ред, за да лиши потребителя от предимствата на защитата,
която Директива 93/13 цели да установи. Това е и в разрез със съдебната
практика на Съда, съгласно която специфичните характеристики на съдебното
производство между продавача или доставчика и потребителя, което протича
съгласно националното право, не могат да представляват фактор, който би могъл
да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на
разпоредбите на тази директива (Решение по дело Pannon GSM, посочено по-горе,
точка 34).
Тези изводи са още веднъж препотвърдени
с решение от 18.02.2016 г. по дело C-49/14 г. на СЕС, с което
категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива
права може да бъде гарантирана само при условие че системата
на националното процесуално право позволява в рамките на заповедното
производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да
се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на
клаузите, съдържащи се в разглеждания договор.
Същевременно в т. 1 по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който е направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата
си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. Принципът
на състезателност обаче изисква националният съд, който е констатирал служебно
неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за това страните по
спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на
състезателност по предвидения от националните процесуални разпоредби ред. А в
т. 2 от решение по дело С-243/08. е прието, че националният съд е длъжен да
разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете клаузата
за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят
се противопостави на това.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение №
232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.,
съобразявайки и задължителната практика на СЕС, е прието, че съдът следи
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато ги
констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми
страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им
даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
С оглед на изложеното няма съмнение, че съдът
в заповедното производство, при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, следи
служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит. При това положение ако съдът констатира служебно че клауза, от която
произтича претендирано вземане в заповед за изпълнение, е евентуално
неравноправна, е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. При това, ако съдът
констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за
нейната евентуална неравноправност. Останалите предпоставки, за да се установи,
че клаузата е неравноправна, поради което нищожна на това основание, са
относителни – тоест подлежат на обсъждане и доказване от страните. В тази
връзка съдът следва да даде възможност на страните, при условията на
състезателно начало и събиране на доказателства, да обсъдят констатациите на
съда.
Констатацията на съда обаче за евентуалната
неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже
издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението. Този извод
произтича пряко от закона (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). При тази хипотеза съдът
следва да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като
при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените
въпроси от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с
участието и на длъжника. В тази хипотеза следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК.
Втори въпрос:
Следи ли съдът служебно за нищожни клаузи в
договорите в заповедното производство, когато това се дължи на противоречие
със закона и добрите нрави?
Отговорът на този въпрос също е положителен и
той следва от същите съображения, изложени при отговора на предния въпрос, и то
с аргумент за по-силното основание, доколкото договорни клаузи, които са в
противоречие с конкретна императивна разпоредба, ако се позволи да породят
правно действие, биха нарушили в значително по-висока степен правата и
интересите на отделената личност, а така също биха довели до съществено
накърняване на сигурността и ефективността на правната система като цяло.
С т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че нищожността е
налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване
и съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В съобразителната част на
решението е застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона – нищожност на договора, поради
което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна
предпоставка за нейната действителност. В мотивите на тълкувателното
решение също изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката
съдът следи служебно.
Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда
при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните
са се позовали на нищожността й. Предвидените в процесуалния закон преклузии за
заявяване на обстоятелства и възражения от значение за изхода на делото не се
разпростират върху нищожността като отрицателен юридически факт, доколкото тя
препятства възникването на вземането за неустойка и съставлява пречка за
присъждане на търсената с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка. Засиленото
служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните
правни норми, които имат значение за спорните граждански и търговски
правоотношения, изключва приложението на преклузията по чл. 367, ал. 1 във вр.
с чл. 370 ГПК спрямо възражението на ответника по иск с правно основание чл. 92
ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави
(и закона). В този смисъл са Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
По изложените съображения съдът счита, че ако
от твърденията в заявлението и/или документите към него може да стане ясно за
съда, че дадена клауза е нищожна поради противоречие на закона или добрите
нрави, той е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за вземане,
произтичащо от тази клауза, и това би следвало да намери приложение не само при
потребителите, но въобще при всички длъжници, като за потребителите просто се
добавя и неравноправността като особена хипотеза на противоречие на закона.
Вярно е, че заповедното производство е формално, но това не означава, че съдът
е длъжен да присъжда вземания на заявители по нищожни клаузи.
Следва да бъде споделено като основано на
процесуалния и материалния закон разбирането, че в хипотезата на заявление по
реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. В
този смисъл е и Определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. №
797/2010 г., ВКС, II т. о.[1] При
тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в
договора, които обуславят тяхното действие. Целта е да се постигне още на този
най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя, като се
съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната закрила на
правата и интересите на потребителя. По този начин няма да се допусне чрез съдебен
акт да се увредят правата на потребителя поради незнание на собствените права.
В противен случай би се стигнало до лишаване от ефективното постигане на целите
на директивата да се гарантира защитата на базовите права и интереси на
потребителя, които произтича от специалните императивни разпоредби, още на
фазата на заповедното производство.
При тази хипотеза обаче, за разлика от
извода, че дадена клауза е евентуална неравноправност, съдът не може да даде
указание за предаване на осъдителни иск, тъй като той вече е констатирал, че от
твърдените факти от заявителя не следва правно защитимо субективно право. Няма
как съдът да даде указание за предявяване на иск за твърдения, за които вече е
отречено, че могат да породят субективни права. Докато при неравноправните
клаузи нищожността е релативна, тъй като е свързана с определени предпоставки,
които подлежат на изследване и доказване в хода на състезателен процес, то при
клауза, която е в противоречие на закона и добрите нрави, изводът е еднозначен,
както и последицата – клаузата е нищожна.
Трети въпрос:
Действителна ли е клауза в договор за
потребителски кредит, с която се предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
на обезпечение при неизпълнението на падежа по договора?
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че
в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да
направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да
предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл
параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на
четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския
кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von
Colson).
На следващо място следва да се посочи, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда,
че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да
се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка.
Друга разновидност на тази клауза е, че в
тридневен срок от получаване на заема заемополучателят е длъжен да осигури
поръчители, като са предвидени изисквания към тях. Тоест първо се отпуска
кредит, а в последствие се иска обезпечение, което също е в директно
противоречие с целта на директивата да се предотврати безотговорното
кредитиране. Тази неустойка също е нищожна по изложените по-горе съображения.
Четвърти въпрос:
Действителна ли с клауза в договор за
потребителски кредит, с която се предвижда такса за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава?
Макар вземането да е наименувано „такса“, то
срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта
на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
При това става ясно, че това не е никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с
всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на
каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице клауза за
неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече
има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е
издал заповед за изпълнение.
По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Размерът на тази
неустойка е по-голям от размера на самото главно вземане, което е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване.
Пети въпрос:
Действителна ли е клауза, която предвижда
такса „експресно разглеждане на документи“, която е с повече от пет пъти
по-голяма от законната лихва за периода на договора?
Такава клауза е нищожна като противоречи на
добрите нрави, тъй като многократно увеличава размера на кредита без яснота
относно насрещната престация. На следващо място, тази такса уговорена по този
начин противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Последицата от това противоречие е
предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 – клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР, който е
предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако
в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси.
Съдът е длъжен служебно да следи за
спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19 ЗПК, тъй
като необходимата преценка е възможно да се направи само на база на твърденията
в заявлението, от които обстоятелства произтичат вземанията. Това задължение на
съда в заповедното производство произтича пряко от целта на закона да се
осигурява минималната гаранция за защита правата и интересите на потребителите
съобразно изискванията на закона. Утвърждаването на тази практика има значение
и за устояването на принципа на върховенство на закона, както и за постигането
на целта на директивата за предотвратяване на безотговорното кредитиране, което
би осигурило и изграждане на нормален пазар на потребителските кредити.
Шести въпрос:
Действителна ли е клауза в потребителски
договор за предоставяне на мобилна услуга, с която се предвижда, че се дължи
неустойка при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна
на потребителя в размер на всички абонатни вноски до края на договора?
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга
и вида на насрещните престации: мобилния оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за
справедливост. Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен
въпрос е, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В
този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
ЧАСТ II
Действие по време на ЗПК
С оглед наименованието на договора – „Договор
за потребителски кредит“, неговия размер и обстоятелството, че
кредитополучателят е физическо лице, спрямо договора са приложими
свръхповелителните норми на Закона за защита на потребителите (обн. ДВ 99/ 05
г.; вж. § 13 т. 1; нататък: ЗЗП), Закона за потребителския кредит (обн. ДВ 53/
06 г., в сила от 01.10.2006 г.; нататък: ЗПК-2006) и Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ 18/10 г.; нататък ЗПК-2010). Разширяването на предметния обхват
на тези закони не засяга договорите, сключени в сила преди това (§ 5 ЗПК-2010;
§ 13 ЗИД-ЗПК обн. ДВ 35/ 14 г.). Поради това защитните норми не се прилагат
спрямо:
– кредити, които се връщат на не повече от 4
вноски за срок, не по-дълъг от 12 месеца, сключени преди 12.05.2010 г. (чл. 3,
ал. 3, т. 6 ЗПК-2006);
– кредити със срок за погасяване до 3 месеца
и незначителни разходи (лихва много под пазарната), сключени след 12.05.2010 г.
(чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК-2010);
– кредити с общ размер под 400 лв., сключени
преди 23.07.2014 г. (чл. 4, т. 1 вр. § 1, т. 3 ЗПК-2010).
Ограничение на правата на кредитора при
неизпълнение – такса „разходи“ и неустойка за непредоставяне на
обезпечение
Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК-2006, респ.
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК-2010, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно
допълнително възникващите вземания на кредитора като последица на просрочие на
потребителя са ограничени както по вид, така и по размер. Предвиждането на
друга парична последица води до частична нищожност съгл. чл. 26, ал. 4 ЗЗД –
съответните клаузи се заместват от императивния максимум, т.е. разходите,
надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат. Тъй като не се касае до
изрично изброените в чл. 22 недостатъци на формата, не са приложими и правилата
при цялостна недействителност по чл. 23 ЗПК-2010. При нищожността наличието на
индивидуално договаряне е без значение.
Всъщност не се касае до такса (цена на
услуга), а до сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна
изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или
резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие евентуално допълнително
положени от него усилия по събирането на кредита. Същевременно се претендира и
обезщетение за забава (мораторна лихва). При така наведените твърдения и при
липса на доказателства за противното изглежда, че клаузата противоречи на
горепосочените специални норми, които изключват правилата на чл. 309а ТЗ и
договорни клаузи в подобен смисъл.
Според заявлението при сключване на договора
потребителят е поел допълнително задължение да обезпечи изпълнението му, респ.
да минимизира риска на кредитодателя чрез осигуряване на банкова гаранция,
поръчители или застраховка, отговарящи на определени условия. Очевидно е, че
това допълнително задължение има за цел да се възстанови основният дълг
(главница и възнаградителна лихва) от трето платежоспособно лице по един
относително по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо,
липса на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска
дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои
задължения, поради което да претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че
набави средствата от другаде); второ, необходимост да се
предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат
възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка,
независимо от номинално съществуващото основно задължение на потребителя, то
може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба.
Следователно поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не
води до самостоятелни неблагоприятни последици – в действителност то единствено
парира възможен механизъм за тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е
бил изначално несигурен – кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен,
а само обезпечаем кредит.
Съгласно твърденията на заявителя в договора
е предвидена неустойка при неизпълнение на обсъжданото задължение. Ако се
приеме, че неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе
аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на
основния дълг, то кумулирането й с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху основния дълг, води до превишаване на законовия максимум на
вземанията при просрочие. Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71
ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг – ако длъжникът е
неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и
възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението и то
спрямо същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално
изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което
нарушава забраната за неоснователно обогатяване. Подобна клауза противоречи на
горепосочените разпоредби на ЗПК.
За пълнота следва да се отбележи, че вредите
от забавата на изпълнение на парично задължение обикновено и преобладаващо се
съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен финансов ресурс, т.е.
в лихвата и другите разходи по отпускане на кредит. Българското законодателство
предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план)
надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран размер,
па макар и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли размера на
вредите при едно краткотрайно забавяне в осигуряването на обезпечение. Т.е. по
начина на уговарянето си тя надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции.
Неустойка при предсрочно
прекратяване, по-специално на договор за (далекосъобщителна) услуга
Заявителят твърди, че доставчикът е упражнил
правото си на предсрочно прекратяване на договора поради забава на длъжника и в
полза на първия е възникнало неустоечно обезщетение в размер на остатъчните
вноски до края на срока. Касае се до едностранно изявление в случай на
неизпълнение, с което първоначалните насрещни задължения се прекратяват
занапред, т.е. до разваляне на договор с периодично изпълнение, макар и при
договорно уредени предпоставки. Договорите създават правна връзка със силата на
закон (чл. 20а ЗЗД) и тя не отпада при неизпълнение. По общо правило
неизправният длъжник остава задължен в същия обем, като следва да покрие и
допълнителните вреди от неизпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
кредиторът може да търси реално изпълнение и обезщетение за забавата или
съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – компенсаторно обезщетение, като при
двустранните договори в същото време той също следва да престира. За случаите,
в които изпълнение от длъжника е нецелесъобразно да се очаква, законът
предвижда вместо това изборна възможност, кредиторът да задържи своята
престация, като получи от длъжника само необходимото за привеждането на
правната си сферата в състояние, еквивалентно на това при надлежно изпълнение
на договора – чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. При договорите с трайно изпълнение
развалянето няма обратно действие, т.е. за минало време отношенията се уреждат
съобразно чл. 79 ЗЗД. За бъдещите периоди прекратилият договора кредитор има
право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи. В случай че
отношенията се развиваха съобразно договореното, кредиторът би осъществил
своята престация, което е свързано с направата на определени постоянни разходи,
променливи разходи (fixed, variable costs – но от гледна точка на конкретната сделка,
а не на предприятието), включително лични усилия и време (съизмерими с
наемането на другиго), срещу което би получил стойност на насрещната престация
(пазарната; ако е парична – цената), като евентуалната положителна разлика
отразява неговата „печалба“, т.нар. позитивен интерес. Съответно, в случай на
разваляне на договора кредиторът като цяло спестява стойността на собствената
си престация. Затова подлежаща на обезщетение загуба (макар и доброволно поета)
за него са само разумно направените след сключването на договора разноски с
оглед бъдещото му изпълнение, които са станали безполезни, и то в частта, която
не е относима към миналите периоди (срв. чл. 12 ЗЗД; Schulze, HK-BGB, 2009, §
325). Това са напр. закупени съоръжения и материали и наети помещения и
работници, ако нито могат да бъдат отчуждени, респ. уволнени веднага, нито
могат да бъдат използвани или преотдадени за други цели, нито длъжникът желае
да ги получи. Загуба представляват и страничните вреди от неизпълнение на други
задължения, увреждане на друго имущество и пр. Пропусната полза от
неизпълнението на бъдещите периоди по договора изразява позитивния интерес,
т.е. разликата между цената на насрещната престация, която кредиторът няма да
получи, и стойността на своята, която няма да даде, т.е. всички разходи по
договора. (Вж. Кожухаров, ОП, 2002, с. 386). Вярно е, че за пресмятането на
позитивния интерес следва да бъдат извадени всички разходи, дори и вече уместно
сторените, тъй като последните веднъж са отчетени по-горе като част от загубата.
При договорно неизпълнение той се изразява в разликата до положението, в което
кредиторът би бил, ако договорът би се изпълнил. При деликтната отговорност
мащаб е негативният интерес – положението, в което би бил, ако не би бил
увреден. Позитивният интерес е релевантен за времето до момента, след който
договорът се прекратява автоматично или може да бъде прекратен едностранно.
Пропусната полза може и да няма – ако кредиторът е сключил неизгоден договор,
например при цена, по-ниска както от пазарната, така и от себестойността на
своята престация. Ако с оглед получаването на насрещната престация кредиторът
си е гарантирал последващи приходи, косвена пропусната полза биха съставлявали
те, намалени с разходите по набавянето им. Те биха се дължали без ограничение
във времето, стига да са предвидими. Обезщетението следва да бъде намалено с
евентуално придобити вследствие развалянето ползи.
В обобщение, обезщетението при предсрочно
прекратяване не е съизмеримо с неполучената от длъжника цена, а с разликата
между нея и спестените разходи. Вредите биха се доближавали до цената само ако
кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи,
зависещи от реално предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. Ако е
така, той би могъл да предпочете запазването на договора, което не би му носило
съществени нови негативи.
В хипотезата на големи обществени доставчици
обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база (ако
такава въобще е закупувана с оглед конкретния клиент), а също и възможност за
известна оперативност в управлението на персонала. Съответно делът на
спестените поради развалянето разходи е относително висок. Така например в
случаите на прекратени поради неплащане договори за мобилни услуги с включено
време за разговори се приема, че вредите за оператора могат да бъдат репарирани
с 50 % от цената на бъдещите вноски (Решение на AG Berlin-Tempelhof,
04.12.2014, Az.: 23 C 120/14 и цит. там, AG M?nster Az.: 48 C 2904/15; или дори
с 10 % – AG Sondershausen, Az.: 4 C 11/17.) Не се установяват и каквито и да е
косвени загуби или пропуснати ползи. Следователно е налице висока вероятност
получаването на цената до края на срока на договора, особено при прекратяването
му в начален етап, да представлява неоснователно обогатяване със стойността на
спестените от предприятието разходи по изпълнението на договора. Техният размер
не представлява вреда и същевременно получаването му би надхвърлило и присъщите
на неустойката обезпечителна и санкционна функция. Така формулирана неустоечна
клауза би била нищожна поради противоречие с добрите нрави с оглед
разясненията, дадени в ТР по д. 1/09 на ОСТК ВКС. Дори при наличие на преговори
по конкретния въпрос би било налице основание за намаляването й – чл. 92 ал. 2
ЗЗД. До извод за нищожност на неустойка в размер на цената до края на договора,
в хипотезата на лизингов и наемен договор, макар и по частично други мотиви, се
стига в Решения по д. 1226/2015 г. на І т.о., д. 203/2015 г. I т.о., д.
2659/2014 г. І т.о. на ВКС.
Неустойка за предсрочно прекратяване
– особености при договор за заем
Заявителят твърди, че е упражнил правото си
на предсрочна изискуемост на договора поради забава на длъжника и в полза на
първия е възникнало неустоечно обезщетение в размер на остатъчната
възнаградителна лихва до края на срока. Касае се до едностранно изявление в
случай на неизпълнение, с което първоначалните насрещни задължения (в частност
– за предоставяне на главницата на разположение на потребителя) се прекратяват
занапред, т.е. до фигура, сходна с разваляне на договор с периодично
изпълнение, макар и при договорно уредени предпоставки.
Обезщетението при предсрочно прекратяване не
е съизмеримо с неполучената от длъжника цена, а с разликата между нея и
спестените разходи. Вредите биха се доближавали до цената само ако кредиторът
има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи
от реално предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. При обявяване на
предсрочна изискуемост по договор за заем кредитодателят се лишава единствено
от дължимата от потребителя цена за ползване на финансовия ресурс (т.е. от
възнаградителната лихва и другите такси за бъдещ период), като в същото време
сам не го предоставя за ползване на потребителя. Главницата не следва да се
отчита като вреда от развалянето, тъй като тя се връща веднага, а при забава за
кредитодателя възниква отделно право на обезщетение. Така кредитодателят
спестява разноските по предоставянето – ангажиране на служители, апаратура, по
поддържане на ресурса. Безполезни разходи за него се явяват само съответна част
от постоянните такива, но следва да се отчита, че на пазара на финансови услуги
съществува взаимозаменяемост на клиентите, така и известна оперативност в
управлението на персонала. В случай че пазарната лихва се е повишила,
предоставянето на придобития при старите условия ресурс на други лица ще е
по-изгодно за кредитодателя и в резултат на развалянето той би имал ползи, а не
вреда. В обратния случай вреда за кредитодателя ще представлява понижението в
лихвените нива (като сбор от пропуснатата полза от лихвения марж между лихвата
по кредита и лихвата по рефинансиране, нетирана от разходите за управление и
провизиите за риск, плюс загубата до лихвата по новия кредит – вж. по-подробно
Staub, HGB, т. 11, 208 сл., а ако предпочете сам да върне ресурса, вредите му
биха се измервали с евентуалните разноски по предсрочно погасяване).
Следователно е налице висока вероятност получаването на възнаградителната лихва
до края на срока на договора, особено при прекратяването му в начален етап, да
представлява неоснователно обогатяване със стойността на спестените от
предприятието разходи по изпълнението на договора. Техният размер не
представлява вреда и същевременно получаването му би надхвърлило и присъщите на
неустойката обезпечителна и санкционна функция. При наличните по делото данни
така формулирана неустоечна клауза би била нищожна поради противоречие с
добрите нрави с оглед разясненията, дадени в ТР по д. 1/09 на ОСТК на ВКС.
Последица: отхвърляне на заявлението
Когато констатира вероятна нищожност на
основанието, от което се извежда искането, съдът не може да издаде заповед за
изпълнение – чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Заявителят може да предяви вземането си
в състезателен процес, при приспадане на вече внесената държавна такса – чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК.
От текста на заявлението следва, че
обезщетение за забава се претендира върху погасителните вноски, а същите
включват не само главница и договорна лихва, но и разсрочената неустойка за
неосигуряване на обезпечение. Предвид изхода по последната, заповед за
изпълнение може да бъде издадена само за пропорционална част от законната
лихва.
Бележка на автора:
Изложението в Част І пресъздава
мотивите на разпореждане от 5.02.2018 г по ч.гр.д. № 778 / 2018 г.
на СРС и разпореждане от 5.02.2018 г по ч.гр.д. № 1324 / 2018 г. на СРС,
докладчик К. Кунчев, а в Част ІІ – разпореждания от 09.03.2018
г. по ч.гр.д. № 28 258/2017 г., от 08.03.2018 г. по ч.гр.д. № №
34 260/ 2017 г. и от 09.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 35 587/ 2017 г. на
СРС, докладчик Ф. Савов.
Бележки под линия:
[1] В Определение № 974 от 7.12.2011 г. по
ч. т. д. № 797/2010 г., ВКС, II т. о., докладчик Ваня Алексиева, е прието
следното: „Следва да бъде споделено като основано на процесуалния закон и
изразеното от Софийски градски съд разбиране, че в хипотезата на заявление по
реда на чл. 417 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с
нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Затова, като е обсъдил вида на претендираната
от заявителя, настоящ частен жалбоподател, лихва, съпоставяйки я с извършеното
от съконтрагентите разграничение относно отделните дължими от кредитополучателя
лихви за отпуснатия му кредит, и е приел, че щом вземането по същия е станало
предсрочно изискуемо, на кредитора се следва единствено наказателната лихва,
индивидуализирана в договорната клауза на т. 4.5, но не и възнаградителната
такава, която несъмнено е обвързана с продължителността на ползване дадените в
заем суми, СГС е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт.
Обстоятелството, че предсрочната изискуемост
на кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне получената сума в
цялост, респективно остатъка от същата, изключва, както правилно е счел и
въззивният съд, наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща
възнаградителен характер. Нещо повече, дори да се приеме, че и така заявеното
по реда на чл. 417, т. 2 ГПК вземане за лихва има обезщетителен характер, то
основани на закона са съжденията на СРС, възприети от въззивната инстанция, че
самото кумулиране на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и
същи период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което
действащият в страната правов ред не допуска. Отделен в тази връзка остава
въпросът, че съобразена законовата уредба на договора за потребителски кредит в
Закона за потребителския кредит, изпадането на длъжника в забава обуславя
правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата и
то, както правилно е посочено в обжалваното определение, съизмерима с
лимитирания размер законна лихва, което в случая не е налице – по аргумент от
чл. 10 ЗЗД.“
В този смисъл и Определение от 22.01.2013 г.
по ч. гр. д. № 670/2013 г., Софийски градски съд, докладчик Красимир Машев, по
въпроса „Дължи ли се възнаградителна лихва след настъпване на предсрочна
изискуемост на главното парично лихвоносно притезание и може ли за това вземане
да се издаде заповед за незабавно изпълнение?“: „Настоящата съдебна инстанция
изцяло споделя изложените в обжалваното разпореждане мотиви за недължимост на
възнаградителна лихва след настъпване на предсрочна изискуемост на главното
парично лихвоносно притезание. Наистина след настъпването на един нов факт
(незаплащане на съответна уговорена погасителна вноска) цялото задължение може
да стане предсрочно изискуемо – главница и възнаградителни лихви, изтекли до
този момент, и кредиторът може да пристъпи към принудително удовлетворяване на
цялото си вземане, но след този момент се погасява задължението на
кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва, а се поражда
задължение да заплати законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка, в
случай че е уговорена такава, върху главното парично задължение и изтеклата до
този момент възнаградителна лихва. В противен случай би се достигнало до
неоснователно обогатяване, тъй като макар и да е загубена уговорената
привилегия за разсрочено плащане, би се заплатила възнаградителна лихва (цената
на кредита), която не е изтекла. До този правен извод се достига и при
логическото и систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 71 ЗЗД във вр. с
чл. 70, ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 ЗПК. Тъй като заплащането на възнаградителна
лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично
задължение, т. е. няма санкционна функция, а цена за ползвания финансов ресурс
(„граждански плод“), уговорката в противния смисъл е нищожна поради
противоречие с императивни нормативни правила – арг. от чл. 70, ал. 3 ЗЗД и чл.
32, ал. 1 ЗПК. Нещо повече, при настъпване на предсрочната изискуемост
длъжникът се лишава от правото си да погасява задължението по договора за
потребителски кредит чрез разсрочено плащане, като цялото вземане на кредитора
може да бъде удовлетворено по принудителен ред. Следователно предсрочната
изискуемост по своето правно естество има последиците на разваляне на
облигационната връзка съобразно уговореното между страните – при неплащане на
две последователни погасителни вноски, като тези последици действат занапред,
тъй като предметът на задължението са периодични престации – арг. от чл. 88,
ал. 1 ЗЗД. В този случай ползването на финансовия ресурс след настъпването на
предсрочната изискуемост ще бъде без правно основание, като за
кредитополучателя възниква задължението да върне остатъчната главница ведно с
изтеклата до този момент възнаградителна лихва и да заплати обезщетение за
виновно неизпълнение на тези задължения в темпорално отношение, равняващо се на
мораторната законна лихва, респ. на уговорената мораторна неустойка.
Тъй като по твърдение на заявителя
предсрочната изискуемост на потребителския кредит е настъпила на 15.06.2011 г.,
от този момент цялото вземане може да бъде удовлетворено по принудителен ред,
към което е насочено подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, т. е. то се превръща в срочно (незабавно,
автоматично изискуемо), като длъжникът изпада в забава за цялото парично
задължение, като не е необходима покана – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, и се дължи
обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричното
задължение в темпорално отношение, което е в размер на определената законна
мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Мораторната законна лихва се дължи и върху
изтеклата възнаградителна лихва, като в този случай не би бил налице
анатоцизъм.
С оглед на тези правни съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че искането за заплащане на неизтекла възнаградителна
лихва след превръщане на главното парично вземане в предсрочно изискуемо
противоречи на императивните правни норми, уреждащи забраната за неоснователно
обогатяване, като частно проявление на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване намира проявление в повелителните разпоредби на чл. 70, ал. 3 ЗЗД и
чл. 32, ал. 1 ЗПК, поради което е приложима правната норма на чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК, предписваща, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
отхвърля, когато искането е в противоречие с императивни законови
правила.“ По този въпрос е образувано тълкувателно дело, в което е
важно да се засегне и въпросът за проверката в заповедното
производство.
До
Главния прокурор
на Република България
С И Г Н А Л
от
група граждани :
В М Божинова, София, ......, ул..................,
ет., ап.
Г Т Кисьов, София, жк, бл., вх.
Д Ц Стоянов, София, ул. , ,
офис (капитан)
Д Д Дудев, София, ул.
И П Бонев, София, жк , бл. , вх.
И Й Иванов, София, жк 3, бл. ,
ет. , ап.
Й Т Иванова,
София, бул.
Л Х Георгиева, жк
, бл. , вх. , ет. , ап.
Л С Димитров, София, жк , бл. , вх. , ап. (треньор)
М Н-П Кирчева,
София, жк , , бл. , вх. , ет.
М М Грозев,
София, ул. , , вх. GSM ,представител
Р В Благоев,
София, , ул.
С Д Стойков,
София, ул.
С С Грозданов, ул. , GSM , представител
Х Т Пенчева, София, ул. , бл. , вх.
Я Е Петров, София, жк , бл.
- Личните данни
са заличени от администратора според GDPR
относно
нарушения на ръководители на „Топлофикация София” ЕАД
Г-н главен прокурор,
Сигналът
ни е срещу управителя на „Топлофикация София” ЕАД, срещу председателя на
Столичен общински съвет като принципал на топлофикационното дружество и срещу
кмета на Столична голяма община. Отнася се за стотиците нарушения на
„Топлофикация” в търговските им взаимоотношения с гражданите на София. Над един
милион са засегнатите в столицата лица. В хода на разследването могат да се
установят и други виновни лица. Никак не би било лошо прокуратурата малко да
разшири разследването и да стигне до истинските подбудители (те са обществена
тайна) на престъпните действия на „Топлофикация София” ЕАД.
Едва
ли е тайна за някого, че практиката на Топлофикация е един от основните
генератори на напрежение в София. Десетки
хиляди дела, други стотици хиляди са в очакване, постоянен тормоз, гладни
стачки, самоубийства, публични самозапалвания, запори на доходите, надвиснала
заплаха за отнемане на жилищата, огромни маси протестиращи по улиците.
Най-скъпото ни – децата, бягат в чужбина. От другата страна ни се надсмиват
самодоволни охранени управляващи, вкл. коравосърдечни общински съветници от
всички политически партии, задружните действия на които се мотивират единствено
от личните и групови облаги от властта и от съответни зависимости. Надявайки
се, че като протакат решенията, хората ще се изморят, времето ще се затопли и
напрежението ще спадне. Само че те не си дават сметка, че хората от улицата в
гнева и отчаянието си вече не искат да протестират само на жълтите павета и все
по-отчетливо започват да се интересуват от местоположението на имотите на
персонално виновните. Зачестяват призивите за саморазправа. Дори и малко
протестите да позатихнат, ако нещата продължават така, чакат ни гладни бунтове.
Крайно време е да се разбере, че ние, обикновените граждани, вече нямаме избор.
Ножът е опрял на кокала. Всяко шикалкавене и отказ от спазване на законите от
страна на принципала на Топлофикация, какъвто се явява СОС, ще го възприемаме
като действия против интересите на
обществото, т.е. обществено опасна дейност.
Ето
и част от нарушенията на Наказателния кодекс, по които настояваме да вземете
необходимите мерки :
1. Общи стопански престъпления : чл.223 (1)
и (2); чл.225 (1) (2) и (4); чл.225б (1) и (2); чл.232 (1) и (2) б)
Огромното
мнозинство (а може би всички) издавани от Топлофикация документи са с неверни данни относно количеството и
качеството на доставената стока. Досега не сме срещнали съобщение към
фактура, което да е с вярно изчислено количество топлоенергия, отделена от
сградната инсталация (т.16 от гърба на всяко съобщение). По закон и по
написаното в т.16 топлоенергията трябва да е изчислена по т.6.1.1. от
Методиката към Наредба 16-334, а в същото време Топлофикация работи с твърд
измислен от нея процент за целия отоплителен сезон. Многобройните сигнали не
дават резултат. Разбира се, произволни са и останалите две количества
топлоенергия, начислени на потребителите – за загряване на водата и отделената
от радиаторите. Последното се вижда от поредни изравнителни сметки. В
по-голямата си част по документите на Топлофикация температурата на водата
(качеството на стоката) е далеч над заложените 55 градуса в чл.68 т.5 от
Наредба 16-334.
2. Принуда : чл. 143
Очевидно
всички собственици на имоти, които не желаят да имат нещо общо с търговеца
Топлофикация, са принуждавани да плащат
противно на волята си произволно определено от доставчика количество топлоенергия,
излъчено от сградната инсталация. Това важи и за останалите потребители,
ползващи топла вода и парно отопление в имотите си. Случващото се в общите
части, каквато е и сградната инсталация, е в прерогативите на общото събрание
на Етажната собственост (ЕС) и се заплаща според разпоредбите на Закона за
управление на етажната собственост. В случая заплащането трябва да стане от
фонд „Ремонт и обновяване” на базата на ясен договор между Топлофикация и ЕС,
представлявана от домоуправителя си. В този договор е задължително ЕС да може
да купува топлоенергия в общите части според желанието на общото събрание.
Поради редица разпоредби в Европейското и българското законодателство за
фактуриране на реалните количества топлоенергия и моментните технически особености
на сградните инсталации такъв договор едва ли може да се сключи. Злоупотребявайки с позициите си във властта
(СОС, кмет на СГО, съд, МИЕТ, ДКЕВР и др.), чрез заплахи (и не само заплахи) за съд и за нанасяне на имуществени
щети на собствениците на имоти, чрез демонстриране
на сила благодарение на симбиозата си със съда и частните съдебни
изпълнители, гражданите биват принуждавани
да плащат произволно написани от Топлофикация суми.
Не
бива да се пренебрегва и фактът, че в нарушение на чл.53 от Закона за защита на
потребителя и чл.4 от 97/7/ЕО гражданите без сключен писмен договор за авансово плащане биват принуждавани да плащат авансово, а
отгоре на всичко в нарушение на чл.86 от ЗЗД им се начисляват лихви.
Принуждавайки собствениците на имоти да си свалят радиаторите, вместо да ги пломбира, Топлофикация изглежда
умишлено се води към фалит. Ще дойде момент, когато Топлофикация ще бъде
принудена да стане нормален търговски
субект, но хората едва ли ще си върнат радиаторите обратно.
3. Измама в особено големи
размери : чл.209 (1) и (2); чл. 210 (1) т.2 т.4 и т.5; чл.211; чл.212 (1) (2)
(4) и (5)
3.1. В свои публични изявления от Топлофикация твърдят,
че не те са доставчици на топлоенергия : на 01.02.2013 г. на пресконференцията
на Топлофикация в БТА Боян Паунов от името на ръководството на Топлофикация
пред всички медии заяви, че „Топлофикация не е доставчик на топлинна енергия” и
„В София такова лице (доставчик) няма”; Боян Паунов потвърди становището си
чрез включване по телефона в предаване по радио София сутринта на 05.02.2013
г.; Юристите на Топлофикация потвърдиха същото твърдение на среща с
представители на протестиращите в СГО на ул.Московска. Нещо повече, те
уточниха, че „Топлофикация не са доставчик на топлоенергия. Ние (бел.автора
Топлофикация) доставяме само съобщението към фактурата”. Тук хипотезите са поне две : или Топлофикация действително не е доставчик на топлоенергия и някой
друг издава от тяхно име съобщения към фактури, или просто се разпространява в
обществото измама с цел избягване на изискванията на раздел IV от Закона за
защита на потребителя (ЗЗП), Решение 5283/2011 на ВАС, чл.8, чл.9, чл.12,
чл.16, чл.20 и чл.20а от Закона за задълженията и договорите, Европейски
регламент 2006/2004 – 85/577 ЕО и 93/13 ЕО, чл.38 от Закона за енергийната
ефективност (ЗЕЕ), чл.13 от ЕО 2006/32, чл. 149 (1) т.6 от Закона за
Енергетиката (ЗЕ), чл.38 т.2, чл.40 и чл.42 от Наредба 16-334. Оставяме на
прокуратурата да разследва коя от двете хипотези е вярна. Ако е първата, този материал да се счита за сигнал за
издирване на неизвестния доставчик, който СОС крият и карат Топлофикация да
издава неистински документи от нейно име.
3.2.
От 2007 г. т.нар. топлинни счетоводители са подизпълнители на Топлофикация. На
тях продавачът е делегирал задълженията си по чл.186 от ЗЗД. След 2001 г. на
софиянци бяха наложени с измама или със
заплаха т.нар. разпределители – уреди, поставени на радиаторите за отчитане
на отделената топлоенергия. За вноса на рециклирани и развалени разпределители
бе заведено следствено дело 9800/06. Източиха се от гражданите огромни средства (60 лева на радиатор),
и въпреки това потребителят отново няма възможност да знае продажната цена на
стоката и да контролира потреблението и сметките си. В момента отново върви
кампания за смяна на тези уреди. Къде са измамите :
-
от една страна и преди, и сега в рекламните диплянки се твърди, че тези уреди
са прецизни. От друга страна се казва, че по такъв уред не може да се определи
количеството топлина, отделено от съответния радиатор и следователно потребителят
не може да е наясно със сметката си. През 2001 г. в рекламната брошура на Техем
(Директ) нагледно се показваше, че ако уредът на потребителя Евгени е отчел 0
единици, той ще плати 0.00 лева.
-
Топлофикация твърди, че тези уреди не ставали за търговско измерване. Обаче по
техните показания се правят изравнителните сметки на всеки отделен собственик
на имот.
-Топлофикация
и подизпълнителите й твърдят, че уредите отчитали правопропорционално на
отделената от радиаторите топлина. Това е заложено и в Методиката към Наредба
16-334. От друга страна обясняват, че по показанията на тези уреди не можело да
се определи колко топлоенергия е закупил собственика на имота.
- Топлофикация
и подизпълнителите й тиражират заблудата, че т.нар. разпределители отчитали в относителни,
условни, потребителски, дялови единици, та дори и в безмерна величина. Макар че
в Методиката към Наредба 16-334 в т.6.4 ясно е записано, че уредите мерят в
кВтч. Това е записано и в т.нар. изравнителни сметки.
-
Топлофикация отказва да уточни при кой измервателен уред стоката сменя
собственика си и кой е новият собственик, т.е. къде и на кого продава
доставената топлоенергия. Трябва да се има предвид, че стоката е собственост на
Топлофикация в абонатната станция, Потребителите-собственици на имоти купуват
топлоенергията в своите апартаменти чрез кранчетата за топла вода и вентилите
по радиаторите. Схематично между абонатната станция и радиаторите в
апартаментите стои сградната инсталация, която транспортира стоката. Чия е
стоката в сградната инсталация (обща част, стопанисвана и управлявана от ЕС) –
на Топлофикация, на Етажната собственост, на т.нар. топлинни счетоводители или
на някой друг? Даването на отговор на този основен въпрос много бързо ще разбие
измамата. Затова и отговор няма.
Очевидно
използвайки заблуждението, неопитността
и неосведомеността на потребителите, група в сговор от повече от две лица
поддържат в заблуждение и причиняват непрекъснато вреди на огромен брой
граждани не в особено големи, а в гигантски размери. Всичко това се извършва
чрез документи с невярно съдържание относно закупените количества топлоенергия,
като причинените вреди са не само материални. Значителни са тормоза, стреса и
психичните травми, често се стига до разваляне на междусъседските и
съпружеските отношения, насажда се недоверие към властта и оттам се разрушава
държавността, изразходва се колосален времеви ресурс на гражданите и на съда
(което има и своите материални измерения), създават се условия за безредици и
т.н. Отказвайки хората от безспорно доброто отопление с парно, се създава
опасност от претоварване на електрическата мрежа на столицата. Сега това не се
случва само защото хората поради липса на доходи мръзнат през зимата. При
желание от страна на прокуратурата същата може да се самосезира и да повдигне
обвинения на виновните лица и по други състави на НК.
4. Изнудване : чл.213а (2)
т.4 т.7, (3) т.2 т.3 т.5 и т.7; чл.214 (1); чл.214а
Без
никакво съмнение Топлофикация изнудва
т.нар. абонати да се отказват от правата си като потребители и ги принуждават да поемат имуществени
задължения под угрозата за насилствено отнемане на имущество, често с тежки последици за собственика на имота и
близките му. Започнаха да зачестяват и фаталните
последици. И това става при положение, че голяма част от правата на
потребителите са провъзгласени в Европейски регламент 2006/2004 и са
транспонирани в българското законодателство. Публична тайна е кои лица се облагодетелстват от насилственото
нанасяне на имуществени щети на абонатите – съдии, вещи лица, частни
съдебни изпълнители, лица от Топлофикация, хора от Енергийната мафия и свързани
с нея лица.
Факт
е, че т.нар. топлинни счетоводители от 2007 г. са подизпълнители на
Топлофикация и затова получават пари от възложителя, изпълнявайки задълженията
на продавача по чл.186 от ЗЗД. Въпреки че съгласно цитирания член от ЗЗД
разходите по отчитането са за сметка на продавача, на собствениците на имоти се
фактурират пари за отчитане на уредите. Сумите си ги определят сами без какъвто
и да е договор. Тези суми се предявяват и в съда и съдът ги кредитира.
Включително лихвите.
Пак
във връзка с чл. 186 от ЗЗД уредите за измерване трябва да са за сметка на
продавача. Изнудването на собственик на имот, който не желае да нарушава
закона, се базира на заплахата, че ако не си купи от сателитите на Топлофикация
уреди на посочената от тях цена, ще му начисляват топлоенергия на пълна
мощност. По този начин потребителят, не виждайки никаква възможност за защита,
е изнуден неправомерно да поема задължения на търговеца. Няма да е лошо прокуратурата
покрай разсекретеното дело за Фронтиер да се поразрови по същия проблем със
сегашна дата.
И
тук става въпрос за нанасяне на
значителни материални вреди, като престъплението непрекъснато се извършва от повече
от две лица (то си е направо известна на обществото ни организация). Хората
търпят трудно поносими имуществени вреди противно на Закона и волята си поради заплаха от нанасяне на още по-големи
материални щети.
5. Престъпления по служба :
чл.282 (1) (2) (3); чл.283; чл.285; чл.286 (1); чл.291; чл.293
Упорито
отказвайки да спазват европейското и българското законодателство, отговорните
длъжностни лица причиняват на т.нар. абонати значителни имуществени вреди.
Най-общо схемата е следната : лица,
заемащи отговорно служебно положение с бездействието си (не изпълнявайки и/или
нарушавайки служебните си задължения), слагат чадър над особено тежък случай на
престъпление, причиняващо значителни вредни последици на над милион столичани. Тези
отговорни лица принуждават (или стимулират) други подчинени на тях лица да
извършват самото престъпление съобразно визираните в текста състави на НК. Дали
поради професионална некомпетентност на определени съдии в схемата са въвлечени
гражданския, административния и дори конституционния съд. Какво да кажем за
депутатите, които през юли 2012 г. навсякъде в Закона за енергетиката смениха
думата „потребител” с думата „клиент”, опитвайки се по този начин да избягат от
законодателството за защита на потребителя. И там прокарването на законопроекта
стана под въздействието на личности, известни с интересите си в енергетиката.
Няма
как де не споменем за фрапиращия случай с набеждаването
на Латинка Христова Георгиева за длъжник чрез неистински доказателства и отказът на Топлофикация да изпълни
решението на съда да заплати на ищеца присъдените 100.00 лева.
За
обикновения гражданин е непосилно да разбере кои точно са длъжностните лица,
виновни за извършваното престъпление
срещу обществото. Не се отговаря на въпросите от писмата дори когато
формално е изпратен обратно лист хартия, отговорностите се прехвърлят като в
омагъосан кръг между СОС. Кмета на СГО, Топлофикация, МИЕТ и ДВЕВР. В този
смисъл оставяме на прокуратурата инициативата, съобразно дефиницията в чл.93
т.1, в хода на разследването да привлече под отговорност и други виновни
длъжностни лица.
В
съда вещите лица декларират в
съдебно-техническите си експертизи, че количеството топлина, отделено от
сградната инсталация, е пресметнато и записано в т.16 от съобщенията към
фактури съгласно изискванията на Наредба 16-334, т.е. по формулата от т.6.1.1
на Методиката. Това очевадно не е така и се установява за около 30 секунди за
всяко съобщение поотделно. Без
никакво съмнение на съда писмено
съзнателно се дава невярно заключение и
това е масовата практика. Настояваме прокуратурата да се позаинтересува от
случващото се в съда по този казус и да привлече под отговорност вещи лица,
позволили си да извършват престъпления по чл.291 (1) от НК. Няма лошо
обвиненията да са и по чл.291 (2), макар че съответстващата алинея е първата.
Естествено
вещите лица, извършващи престъплението по чл.291, не действат на своя глава. Те
си имат своите подбудители, до които
прокуратурата бързо може да стигне. Призоваваме я. Според нас кореспондира на
престъплението алинея 2 на чл.293.
6. Документни престъпления в
особено големи размери : чл.308 (3) т.2; чл.309 (1); чл.311(1)
По-нагоре
беше изложено твърдението на Топлофикация, подкрепяно от СОС и кмета на СГО
(след като незабавно не го опровергаха и не уволниха измамниците), че те
съставили само съобщението към фактура и количествата в него вероятно са по
писмени изявления на друго неизвестно лице (доставчика). Твърденията са толкова
шокиращи и лишени от логика, че е трудно да бъдат коментирани. За писмено
потвърждение на тези така или иначе изключително публични изявления изглежда ще
трябва да тормозим Административния съд. От принципала СОС вече втори месец се
въздържат да отговорят на писменото запитване.
Както
вече стана ясно, всяко количество топлоенергия за сградна инсталация, начислено
в съобщенията към фактури на собствениците, е формално неистинско и тъй като е
масово, не можем да говорим за случайна грешка. Произволни са и количествата
топлоенергия за топла вода и за отопление на имотите както в незаконните
авансови съобщения към фактури, така и в поредицата изравнителни сметки. Това
се доказва изключително лесно. Начисляването на лихви по неистински документи с
предполагаеми задължения, по същество забранено от чл.86 от ЗЗД, също е опит да
се докажат несъществуващи задължения в особено големи размери.
Дали
прокуратурата ще се облегне на дефиницията от чл.93 т.5 и ще прецени, че
издаваните от Топлофикация касови бележки, фактури и съобщения са официални документи, издавани по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му, или ще прецени, че тези документи са частни, т.е дали ще
повдигне обвинения по чл.308 (3) т.2 и чл.311 (1), или обвинението ще бъде по
чл.309 (1), оставяме на нейната компетентност.
7. Престъпления против
собствеността (присвоявания) : чл.202 (1) т.1 и т.2, чл.321 (1) (2) и (6); 321а (1) и (2); чл.322; чл.388
(2)
Нарушенията
на посочените в началото лица напълно припокриват текстовете на чл.9 (1),
чл.10, чл.11 (2), чл.17 (1), чл.20, чл.26 (2), чл.28 (2), чл.93 т.8 и т.20 от
НК. Налице
е организирана група с повече от двама члена, чрез внушаване на страх се
сключват сделки (в общия случай даже няма и сделки по смисъла на ЗЗД и
облигационното право, а си е чист рекет) и се извличат облаги, с особено тежки
последиците за обществото. Раследвайки мотивите за извършване на гигантското
престъпление, вкл. финикийските, криминалните и други зависимости, няма как да
не се установят хората, упражняващи
противозаконно влияние върху дейността на органите на властта и местното
самоуправление. В този смисъл се надяваме прокуратурата да се заинтересува
от всички лица по вертикала : подбудители,
извършители и помагачи. Надяваме се също, че прокуратурата, ползвайки се
например от правомощията си съгласно чл.145 от Закона за съдебната власт, ще се
заеме спешно, активно и изключително сериозно
за разрешаване на все повече задълбочаващия се проблем с дейността на
столичната Топлофикация и по най-бързия начин ще я принуди да спазва законите.
Не възразяваме, даже е желателно, в хода на следствието прокуратурата да
прецизира обвиненията и да се самосезира за разкрити допълнително престъпления.
Подчертаваме, че гореизложеното касае не
отделни частни случаи, а трайна престъпна практика, основаваща се на може
би най-голямата измама, тиражирана в обществото. Така че спокойно могат да
бъдат приложени текстовете на посочените в точката членове. В състояние сме по
всяко време да подпомогнем следствието с писмени становища по конкретни въпроси
и с експертна помощ, включително и на изтъкнати специалисти по топлотехника.
Умишлено сме изключили от сигнала многобройните нарушения в абонатните станции,
редовността на документацията и други въпроси, изискващи по-специфични
познания.
Обоснованото предположение,
че сме свидетели на действия на ОПГ, се базира на фактите :
-
спряно следствено дело 9800/06 по описа на НСлС, по което следствени са
Валентин Димитров, Георги Рогачев, Емил Антонов. Касае купуване на рециклирани
топломери (разпределители) на стойност 10.5 милиона лева. Половината от тях са
преведени по сметката на фирма ПРОМАРК – Австрия.
-
обвиненията и оправдаването на Валентин Димитров (Вальо Топлото). Преписка на
СГП 245/2006, досъдебно производство 4615/07 на НСлС .... за пране на пари. Не
се изясни откъде са милионите в сметката му.
-
публикациите в медиите за стотици милиони лева годишно, източвани от
Топлофикация
-
имотното състояние на управителя на Топлофикация София ЕАД Стоян Цветанов. В
хода на следствието прокуратурата би могла да се заинтересува от имущественото
състояние и на други свързани в ОПГ лица.
-
промяната от Народното събрание на Закона за Енергетиката (ДВ 54/17.07.2012).
Думата “потребител” да се замени с “клиент” може да се схане единствено като опит да се избегне Европейското и
българското законодателство за защита на потребителя.
-
отказът на Комисията за защита на потребителя да изпълни задълженията си,
вменени и от ЗЗП и от Устройствения й правилник (чл.4; чл.5; чл.16 т.28).
-
отказът на МИЕТ и ДКЕВР да се ангажират с действия за спазване на законите от
Топлофикация София ЕАД, включително отстраняване на огромния брой противозаконни текстове от Наредба 16-334 и ОУ.
-
отказът на СОС и кмета на СГО да спазят законите и като принципал да задължат
Топлофикация София ЕАД да сключи
индивидуални договори с т.нар. абонати от Етажните собствености.
-
нежеланието на Омбудсмана да се ангажира с решаване на проблема на обществото с
Топлофикация въпреки многократно изказаното становище за вопиюща
несправедливост
-
завеждане на дела от страна на Омбудсмана и потребителски организации в КС и
ВАС, по които не се представят достатъчно доказателства и с лека ръка се губят,
като по този начин се прави опит да се прегради (затрудни) търсенето на
справедливост от страна на обществото.
-
пародията в заседания на Софийски районен съд, в който съдията, Топлофикация и
вещи лица играят от един отбор срещу гражданите, на които на практика им е
отнето правото за защита. Едва ли е случайно добилото гражданственост
определение за вещите лица като „милионерите на съда”.
Неглижирането
на проблема със сигурност ще доведе до нови
обществени вълнения с непредсказуеми резултати. Затова апелираме за активна
и решителна намеса от страна на прокуратурата или по-скоро на специализираната
прокуратура. Включително да използва правомощията си по чл.16 (2) от Закона за
нормативните актове за отмяна на разпоредбите в Наредба 16-334, противоречащи
на нормативни актове от по-висока степен. Обемът на измамата предполага наличие
на огромен доказателствен материал, разпръснат по гражданите на столицата.
Малка част от него, включително и материали на достъпен език за навлизане в проблема,
предлагаме в следните приложения :
Приложения :
1.
Някои несъответствия между законите и практиката на Топлофикация
2.
Заблудите на Топлофикация
3.
Анализ на Общите условия на Топлофикация
4.
Анализ на Наредба 16-334
5.
Има ли необходимост от писмен договор с Топлофикация
6.
Договор за продажба на стока
7.
Как да продава Топлофикация
8.
Методиките на Топлофикация
9. Математика, физика и методика на
Топлофикация
10.
Пломбиране на радиаторите
11.
Смяна на разпределителите
12.
Фактура за продажба на ел.ток в общите части на ЕС
12.
Анализ на съобщения за фактури в сграда на ул.Калина Малина 22. Подобни анализи
са валидни в масовия случай на доставка на топлоенергия в сграда-етажна
собственост.
13. Съобщение
към фактура на Топлофикация 0030273287/30.04.2011 г. с пример за действието на
формулата за сградната инсталация от т.6.1.1 на Методиката
14. Други три
фактури и две изравнителни сметки с примери за типични нарушения за затоляне на
водата и за изчисляване на сградната инсталация, вкл.над 50% от общото
отопление.
15. Извлечение
от сагата на сем.Яневи с Топлофикация
16.
Извлечение за част от имотно състояние на Стоян Цветанов
17.
37 публикации в медиите, вкл.Интернет по проблема на обществото с Топлофикация
и за делото „Фронтиер”.
18.
Предложения на протестиращите и отношението към преговорите на СОС, ДКЕВР, МИЕТ
и кмета на София. Отчет. Всичко 9 материала.
19.
Заблудите с отчитането чрез разпределителите и други внушения – 13 материала.
20.
Писма и отговори от Топлофикация и други институции. – 12 материала
21.
Извлечение от Наказателния кодекс и 2012/27/ЕС – 3 материала.
22. Извлечение
от експертизи на вещи лица 2 материала.
23. Диск (CD-R) с нормативните
актове и материали касаещи сигнала, който може да се копира и да се раздаде на
заинтересованите лица. На диска във
файл UpdZE1.doc има готов проектозакон за изменение и допълнение на ЗЕ в частта му за
продажбата за топлоенергия, изглаждащ противоречията с императивните изисквания
на ЕР 2006/2004, 2006/32 ЕО, 2012/27/ЕС, ЗЗП, ЗЗД и др.
НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС
Глава втора.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Общи положения
Чл.
9. (1) Престъпление
е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо.
(2) Не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
Чл.
10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно
е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или
други интереси, защитени от правото.
Чл.
11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2)
Деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Раздел III.
Съучастие
Съучастие
Чл.
20. (1) Съучастници в извършването
на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.
(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на
престъплението.
(3) Подбудител е този, който умишлено е
склонил другиго да извърши престъплението.
(4) Помагач е този, който умишлено е
улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се
даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по
друг начин.
Чл.
28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за
престъпление, извършено повторно, се
налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление.
(2)
Тази разпоредба се прилага и когато се
касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.
Чл.
29. (1) Предвидените в особената
част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен
рецидив, се налагат, когато деецът:
Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния
смисъл
5.
"Официален
документ" е този, който
е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.
8.
"Особено
тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
12.
(нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или
повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко
две лица.
20. (нова - ДВ,
бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) "Организирана престъпна група"
е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието или развита структура
Раздел V
Принуда
Принуда
Чл.
143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо,
противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с
властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл.
144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ,
бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.,
изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се
закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против
личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до
три години.
Грабеж
Чл.
198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)
Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение
противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се
наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.
Чл.
199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:
1.
в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили
се предварително да вършат кражби или грабежи 5-15 години
Измама
Чл.
209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди
или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна
вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва
заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини
нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(3)
(Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по
предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или
пробация.
Чл.
210. (1) За измама наказанието е
лишаване от свобода от една до осем години:
1.
ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по
поръка на властта;
2.
(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за
нейното извършване;
3.
(доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или
от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което
непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
4.
ако е извършена повторно в немаловажни
случаи;
5.
(нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.
(2)
(Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 4 и
5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Чл.
211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр.
10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в
сила от 01.01.2005 г.) Когато измамата
по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от
свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
Чл.
212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който чрез използване на документ с невярно
съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с
лишаване от свобода от две до осем години.
(2)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието
по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно
съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност
на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова
имущество.
(3)
(Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на
Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е
лишаване от свобода от три до десет години.
(4)
(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако
имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява
опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
(5)
(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За
документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Изнудване
Чл.
213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да
се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на
позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно
действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2)
Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди
до пет хиляди лева, когато деянието е:
1.
придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;
2.
придружено с причиняване на лека телесна повреда;
3.
придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;
4.
извършено от две или повече лица;
5.
извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;
6.
извършено от въоръжено лице;
7.
извършено повторно в немаловажни случаи.
(3)
Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца, когато:
1.
е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление
не се предвижда налагане на по-тежко наказание;
2.
са причинени значителни имуществени
вреди;
3. деянието е извършено от организация или
група или по поръчение на лице, организация или група;
4.
деянието е придружено с взрив или палеж;
5.
деянието е извършено от или с участието
на длъжностно лице;
6.
деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;
7.
деянието представлява опасен рецидив.
(4)
(Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет
до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като
съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца,
когато деянието е:
1.
придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;
2.
придружено с убийство или с опит за убийство.
Чл.
214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм.
- ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или
заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и
с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди
лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при
условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4
наказанието е:
1.
по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди
до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца;
2.
по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди
до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;
3.
(Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация
на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.
(3)
(Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет
години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да
постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:
1.
е придружено с тежка или със средна телесна повреда;
2.
деянието представлява опасен рецидив.
Чл.
214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)
За приготовление към престъпление по чл. 213а
и 214 наказанието е лишаване от свобода от
една до три години.
Глава шеста.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО
Общи стопански престъпления
Чл.
223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида
на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна
облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се
наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от
1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от
01.01.2005 г.) Който за произведеното от
него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва,
като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не
съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до
триста лева.
Чл.
225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.,
изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр.
92 от 2002 г.) Който продаде стока на
цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения
ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се
наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е
извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е
значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и
глоба от сто до триста лева.
(4)
(Отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в
сила от 01.01.2005 г.) Който съзнателно
състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на
стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за
държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани,
се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Чл.
225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага,
която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се
наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.
(2)
Ако деянието по предходната алинея е
извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от
свобода до три години.
Престъпления по
служба
Чл.
282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.,
в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице,
което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или
правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини
другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се
наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и
лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6,
или с пробация.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от
01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в
сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици
или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието
е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и
лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(3)
(Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. -
ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За особено тежки случаи по
предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години,
като съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, точка 6.
Чл.
285. Длъжностно лице, което
съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със
службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
престъпление.
Чл.
291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред
друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно
заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване
от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от
2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако
деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е
лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и
лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на
официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на
документ с лишаване от свобода до три години
(3)
(Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от
27.05.2011 г.) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, когато:
2.
деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.
Чл.
309. (1) Който сам или чрез другиго
състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ
и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е
прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение,
се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.
Чл.
311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на
службата си състави официален документ, в който удостовери неверни
обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като
доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от
свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Чл.
321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с
лишаване от свобода от три до десет години.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който
участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест
години.
(6)
(Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се
сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез
които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно
влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се
наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл.
321а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез
използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се
наказва с лишаване от свобода от три до осем години.
(2)
Който участва в такава организация или
група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Чл.
322. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който не попречи на извършването на
очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително
затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от
свобода до една година или с пробация.
Подписи на гражданите към сигнала до главния прокурор
относно нарушения на ръководители на „Топлофикация София” ЕАД
Няма коментари:
Публикуване на коментар