Лъсват скандални зависимости на Плевнелиев от военното разузнаване!
Публикувано на 07.12.2014 @ 11:44
Ето защо "Военна информация" се дърпа да даде досиетата си на комисията "Костадинов"
Скандалното документално разследване на Антон Тодоров "Досието на Плевнелиев" се разграби по вестникарските павилиони на страната. Книгата бе двукратно цензурирана - веднъж от печатница "Мултипринт" в Костинброд, която откацза да я отпечатна, и втори път от книжарници "Хеликон", които се уплашиха да я продават.
Днес ви предлагаме нов интригуващ откъс от документалното четиво, свързан с предполагаемите отбързаности на държавния ни глава с РУМНО - Разузнавателното управление на армията.
На 27 септември 1982 година Росен Плевнелиев е приет в НШЗО „Хр. Ботев“ – Плевен. Година по-късно, на 21 септември 1983 година той е изпратен като един от петимата школници, обслужващи светая светих на комунистическата армия – в АИЦ (автоматизиран изчислителен център) на Генералния щаб, където се е занимавал с поддръжката на компютрите. Това е изключително важен момент от биографията на Росен Плевнелиев.
Нека обясня защо. Там са били 5-има войници и 42-ма генерали и офицери според собствените му признания в едно интервю по време на предизборната кампания за президентските избори 2011 година:
„През втората година обаче се оказва, че като победител в национална олимпиада му се полага по-лек режим и го пращат в изчислителния център на Генщаба. Там пет момчета обслужват компютрите на 42-ма генерали и полковници.“ Вижте съвпадението на цифрата пет, казана от самия Плевнелиев в това интервю, с броя на „математик-програмистите“ по щат №А-2384 за секретен изчислителен център – РУ на ГЩ.
Присъствието му в тази най-засекретена част на БНА със сигурност означава, че Плевнелиев е бил под много прекия контрол на ВКР (военно контраразузнаване). Средата на 80-те години е време, когато в РУМНО се провежда мащабна програма за автоматизация и компютризация. Цялата тази програма е под много прекия надзор на представителите на ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Съветската армия в България
...Затова днес от служба „Военна информация“, наследника на РУМНО, правят и невъзможното, включително нарушават закона за досиетата и не предават около 33 хиляди архивни единици. Днешният директор на СВИ не изпълнява и другото изискване на закона да предаде списъка на всички, които са работили или работят в нея - от началник сектор до ръководител на службата. Веселин Иванов има наглостта не само да не изпълнява закона, но и да заявява (в частни разговори), че ще продължи да прави това.
Вижте още доказателства за зависимостите на Росен Плевнелиев от РУМНО. Първо, неговата позиция, изразявана нееднократно, е, че:
„Всички документи трябва да бъдат събрани на едно място, архивирани, подредени, дигитализирани и предоставени на Държавния архив... Нека веднъж завинаги да затворим спекулациите около Държавна сигурност, да я сложим в Държавния архив.“
Тази позиция съвпада напълно с позицията на БСП и АБВ, изразявана нееднократно от бившия председател на БСП Сергей Станишев и някогашния външен министър в правителството на Станишев и днешен вицепремиер от АБВ в правителството на Борисов Ивайло Калфин. Второ, когато през февруари-март 2013 година Плевнелиев търсеше кого да назначи, той в крайна сметка се спря на Марин Райков – секретен сътрудник на РУМНО. Чак пък толкова ли нямаше един читав човек, без зависимости от службите и без семейния комунистическо-ченгесарски шлейф на Райков, който да бъде назначен.
За назначаването на Марин Райков като служебен премиер през март 2013 година едно нещо е сигурно – той беше посочен от Плевнелиев, но му беше подсказан като вариант от задкулисието, на което Плевнелиев усърдно слугува. Нали те го докараха до върха на държавата. В България под „задкулисие“ и „кукловоди на прехода“ трябва да разбираме мрежи от кръгове, чието ядро е съставено задължително от свързани с бившата висша номенклатура на БКП и нейните репресивни служби лица, както и мека периферия от готови на всичко, за да са във властта кариеристи. Марин Райков е от меката периферия.
Затова в България преходът е такъв, какъвто вече всички можем да го видим – провален, а с него е провалено нашето настояще и бъдеще.
Миналото го провалиха такива като бащата на Райков и гаулайтерите му от Политбюро на ЦК на БКП, а настоящето – такива като Росен Плевнелиев и Марин Райков. При Марин Райков има същата ВКР-РУМНО зависимост, каквато има и при Росен Плевнелиев.
Според документи от архива на РУМНО Райков още като войник втората година в казармата е бил в поделение 72 700-А на ВКР в Пловдив, където по дефолт всички са били вербувани за нещатни сътрудници на военното контраразузнаване на комунистическа България.
Тодор Батков е от същите школници векерейци, служил е в същото поделение няколко години преди Райков.
Защо той беше осветен като сътрудник на Трето управление на ДС (ВКР) в казармата, а Райков – не? Много просто – защото Марин Райков продължава след това кариерата на секретен сътрудник в най-гнусната и най-просъветска структура, каквато беше структурата на РУМНО.
Открих в архивите на Комисията по досиетата документи и ги получих по съответния законов ред от същата комисия. В тях може да се прочете, че му е открита процедура за проучване и вербовка.
От строго секретните картони образец №1 става ясно, че те са му заведени от оперативен работник старши лейтенант Лъчезар Стоянов Димитров, помощник-началник при отдел VІІІ на РУ-ГЩ.
Този отдел е нелегалното разузнаване в РУ-ГЩ, което означава, че най-вероятно Марин Райков е бил привлечен за сътрудник към него. Ст. лейтенант Лъчезар Димитров подготвя „Предложение за изучаване на Марин Райков Николов“, с вх. №012038/14.12.1987 г. Предложението е утвърдено от полковник Иван Дойчински, началник на отделение „НИКО“ към най-секретния отдел VIII на РУ-ГЩ.
Отделът, който се е занимавал с нелегалното разузнаване, а малцината избрани в това отделение са имали за задача да правят оперативно осигуряване, междинно покриване и други подобни много специфични функции в нелегалното разузнаване. Разработваният Марин Райков получава оперативен №21607.
...Назначаването на Марин Райков за служебен премиер през март 2013 година показа, че Росен Плевнелиев е обикновена кукла на конци, сламен човек, зад когото се протягаше и кадруваше зад кулисите ръката на неговия тогавашен съветник по националната сигурност Стоимен Стоименов.
Бас държа, че секретният сътрудник на РУМНО Марин Райков беше калесан за този пост от него. За да илюстрирам невероятната перверзност на този случай, ще направя паралел – представяте ли си съветник на германски президент пастор Йоахим Гаук да е високопоставен комунист от военния отдел на ГЕСП! Не можете да си го представите, нали?
И аз не мога да си го представя, но в България това се случи и човекът, който го случи, е Росен Плевнелиев. Той назначи през февруари 2012 година, няколко седмици след встъпването си в длъжност, за свой съветник по националната сигурност ортодоксалния комунистически функционер Стоимен Стоименов. Година и половина по-късно, в средата на 2013 година, Стоименов вече не беше съветник.
Дали моите разкрития за него са изиграли катализираща роля за махането му, дали самият Стоименов е бил изтеглен от БСП – това трудно може да се удостовери. Факт е обаче, че веднага след напускането на поста съветник на президента по националната сигурност Стоимен Стоименов беше приютен от Димитър Дъбов, като експерт към парламентарната комисия за контрол на спецслужбите в 42-рото Народно събрание.
За година и половина Стоименов не успя да свърши за пет пари качествена работа като съветник на Плевнелиев по въпросите на националната сигурност. Но пък свърши сума ти работа за задкулисието, което го сложи там, президентът беше под тоталната негова опика и контрол.
Пример - след като му се наложи да назначи служебен премиер, въртя, сука и в крайна сметка избра за такъв кадър на РУМНО в лицето на Марин Райков...
Източник: ПИК, http://bulgarski.pogled.info/news/60552/Lasvat-skandalni-zavisimosti-na-Plevneliev-ot-voennoto-razuznavane
Няма коментари:
Публикуване на коментар