четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Храна, вода и гориво

Храна, вода и гориво


29.07.2008 г.

Храна, вода и гориво

Трите основни опори, на които се крепи човешкият живот, са в опасност

Мишел ШОСУДОВСКИ
"Глобъл Ризърч", 05.06.2008 г.

Захаросаните куршуми на "свободния пазар" убиват децата ни. На пръв поглед актът на убийство е непреднамерен, тъй като на практика се осъществява безпристрастно, чрез компютърно програмираните покупко-продажби на нюйоркските и чикагски търговски борси. Там се вземат съдбовни за много хора решения за цените на ориза, пшеницата и царевицата.
Бедността не е само следствие от погрешни политически решения на национално ниво. Хората в различни страни обедняват едновременно в резултат на глобалния пазарен механизъм. Малък брой финансови институти и глобални корпорации имат възможност да решават жизнения стандарт на милиони хора по света чрез манипулиране на пазара.


Светът се движи към най-сериозната икономическа и социална криза в модерната история. Процесът на глобално обедняване, започнал с кризата по дълговете в началото на 80-те години на миналия 20 век, достигна важен обрат, който доведе до едновременно избухване на глад във всички основни райони на развиващия се свят.
Налице са много комплексни особености, подчертаващи глобалната икономическа криза, свързана с финансовите пазари, упадъка на производството, рухването на авторитета на държавните институции и бързото развитие на пришпорваната от жаждата за печалби военна икономика. В този анализ рядко се споменава как глобалното икономическо преструруктуриране насилствено въздейства върху трите фундаментални опори на живота - храна, вода и гориво.
Осигуряването на храна, вода и гориво е предварително условие за съществуването на всяко цивилизовано общество - храната, водата и горивото са факторите, обуславящи оцеляването на човешкия вид. През последните години цената на тези три променливи се увеличи драматично на глобално ниво с разрушителни икономически и социални последствия.
Храната, водата и горивото - които в истинския смисъл на думата определят репродукцията на икономическия и социален живот на планетата Земя, - са под контрола на малък брой глобални корпорации и финансови институти.
Както държавата, така и редица международни организации - наричани често "международна общност" - обслужват освободените от всякакви задръжки и контрол интереси на глобалния капитализъм. Главните междуправителствени институции, между които ООН, Бретън Уудс-институциите (МВФ и Световната банка, б.р.) и Световната търговска организация одобриха новия световен ред от името на техните корпоративни спонсори. Правителствата в развитите и развиващите се страни се отказаха от историческата си роля на регулиране на ключовите икономически променливи и осигуряване на минимална прехрана за народите си.
В различни области на света избухнаха едновременно протести против повишаването на цените на храната и бензина. Особено критично е положението в Хаити, Никарагуа, Гватемала, Индия, Бангладеш. Повишаването на цените на храната и горивата в Сомалия предизвика масов глад в цялата страна, съчетан с драстичен недостиг на вода. В Етиопия положението е същото.
Спираловидното покачване на цените засяга остро Индонезия, Филипините, Либерия, Египет, Судан, Мозамбик, Зимбабве, Кения, Еритрея - един дълъг списък на все по-обедняващи страни - без да споменаваме изрично страните под чуждестранна военна окупация като Ирак, Афганистан и Палестина.


Дерегулация
(отказ от контрол)
Осигуряването на храна, вода и гориво вече не са предмет на правителствена или междуправителствена регулация, тоест, намеса с цел облекчаване на бедността или предотвратяване на евентуален масов глад.
Съдбата на милиони хора се управлява зад затворените врати на корпоративните заседателни зали като част от програмата, чието основно изискване е осигуряване на максимална печалба за минимално кратко време.
И понеже тези мощни икономически играчи оперират чрез привидно неутралния и "невидим" пазарен механизъм, опустошителното социално въздействие на хитро организираното повишаване на цените на храната, горивата и водата обикновено безучастно се определя като резултат от търсенето и предлагането.


Същност на глобалната икономическа и социална криза
Макар и силно замъглени от официалните и медийни доклади и “анализи”, и “хранителната”, и “петролната” кризи са резултат от спекулативното манипулиране на пазарните цени от мощни икономически играчи.
Не става въпрос за ясно обособени и разграничени хранителни, горивни и водни “кризи”, а за глобален процес на икономическо и социално преструктуриране.
Драматичното повишаване на цените на тези три, да ги наречем, стоки за широко потребление, не е случайно. Цените на тези три променливи, включително и цените на основните суровини за производство на храна, на водата за производство и потребление и на горивата са предмет на целенасочена и едновременно проведена пазарна манипулация.
Кризата с храната се дължи на повишените цени на суровините за нея в съчетание с драматичното повишение на цените на горивата. Успоредно с това цената на водата като съществена част от земеделското и промишлено производство, социалната инфраструктура, обществената хигиена и потребление в отделните домакинства се увеличи рязко в резултат на приватизацията на водните ресурси.
Изправени сме пред мощен икономически и социален катаклизъм, безпрецедентна глобална криза, характеризираща се с триъгълника вода-храна-горива: три фундаментални променливи, от които зависи оцеляването на човечеството.
Повишаването на цените задълбочава бедността и разрушава живота на хората. Освен това сривът на жизнения стандарт по света става по време на война - тоест, той е тясно свързан с военните планове на властимащите. Повтарям: войната в Близкия изток определено е свързана с борбата за контрол над резервите на петрол и вода.
Засега водата не е международна търговска стока като петрола и суровините, от които се приготвя храна. Въпреки това тя също е предмет на пазарни манипулации - чрез процеса на приватизиране на водоизточниците.
Икономическите и финансови играчи зад затворените врати, са:
- главните "Уолстрийт"-банки и финансови къщи, както и спекулантите от определени институции, които играят директна роля на пазарите за стоки от първа необходимост - включително и на пазарите за петрол и храна;
- англо-американските петролни гиганти, включително "Бритиш петролиум" (ВР), "Ексън мМобил", "Шеврон-Тексако", "Ройъл дъч шел";
- биотехническите конгломерати в областта на агробизнеса, които притежават правата на интелектуална собственост върху семената и всички допълнителни средства (например торове, химическа защита и пр.), необходими в земеделската работа. Биотехническите компании също са главен играч на нюйоркските и чикагските търговски борси;
- водните гиганти като Суец, "Виолия" (Veolia) и "Бехтел-Юнайтид ютилитис", участващи в глобалното приватизиране на световните водни ресурси;
- англо-американският военно-индустриален комплекс, който включва петте големи военни американски корпорации ("Локхийд Мартин", "Рейтиън", "Нортроп Грънман", "Боинг" и "Дженеръл дайнамикс") в съюз с "Бритиш еъроспейс систъмс копорейшън" (BAES), представляват мощна, отлично стикована сила, тясно свързана с "Уолстрийт", петролните гиганти и биотехническите конгломерати от земеделския бизнес.


Балонът на петролните цени
Движението на глобалните цени на нюйоркската и чикагската търговски борси няма връзка със стойността на произвеждания петрол. Непрекъснатото увеличение на цените на суровия нефт не са резултат от някакъв недостиг на петрол. Изчислено е, че цената на барел петрол в Близкия изток не надвишава 15 щ. д. Стойността на барел петрол, извлечен от пясъците на Алберта, Канада, е от порядъка на 30 щ.д. (Антоан Аюб, радио Канада, май 2008 г.)
Горивата участват фактически във всички области на производството, земеделието и услугите. По целия свят увеличението на цената им предизвиква фалит на малкия и средния бизнес, подкопава и потенциално парализира местната и международна търговия.
Повишената цена на бензина на дребно унищожава местните икономики, увеличава промишлената концентрация и масираната централизация на икономическата власт в ръцете на малък брой глобални корпорации. Тя удря жестоко по градския транспорт, училища и болници, промишлеността за производство на камиони, междуконтиненталния морски транспорт, самолетния транспорт, туризма, местата за отдих, удря върху много обществени услуги.


Инфлация
Увеличението на цените на горивата освобождава инфлационен процес, който подтиска покупателната способност и понижава търсенето на световно ниво. Засегнати са всички основни социални слоеве на обществото - включително и средните класи в развитите страни.
Движенията на цените се диктуват от стоковите пазари. Те са резултат от спекулативна търговия в сферата на индекс фондовете1 , фючъри* и опции** на главните стокови пазари, включително лондонската ICE (Intercontinental Commodity Exchange = Междуконтинентална стокова борса), нюйоркската и чикагската търговски борси.
Драматичните скокове на цените в глобалната икономика не са резултат от недостиг на горива, храни и или вода.
Тази рязка промяна в глобалната икономика е целенасочено планирана.
Икономическата и финансова политика на Щатите се контролира от частни корпоративни интереси. Спекулативната търговия не е предмет на регулаторна политика. Изкуствено предизвиканата икономическа криза увеличава богатството и усилва властта на шепа глобални корпорации - каквато е и целта.
“...Най-малко 60 % от цената на суровия нефт - 128 щ.д. на барел - се формира от неконтролирани спекулации с фючъри чрез хедж фондове***, банките и финансовите групи, използващи фючърите на лондонската борса ICE и тези на нюйоркската NYMEX - както и от неконтролирани междубанкови търговски операции или такива “зад тезгяха”, за да се избегне вглеждане в тях.
Правилата на правителствената Комисия за търговия със стокови фючъри на САЩ, ограничаващи този вид търговия, допускат спекулантите да плащат само 6% от цената на договора. Това означава, че при цена 128 щ.д. на барел опериращият с фючъри търговец трябва да плати само 8 долара. Останалите 120 долара са заем. Това изключително облагодетелстване на търговеца с фючъри е съществена част от спекулативното повишение на цените до нереалистични нива. Освен това така успешно се прикриват загубите на банките и другите сериозни проблеми в тази сфера за сметка на обикновените хора по света.” (Уилям Ингдал, “Още за истинската причина за високите цени на петрола” - "Глобъл Ризърч", май 2008 г.)
Между главните играчи на спекулативния пазар за суров нефт са: "Голдман Сакс", "Бритиш Петролиум", френският банков конгломерат "Сосиете женерал" (Societe Generale), Банк ъв Америка - най-голямата банка в САЩ, и швейцарската "Меркурия" (справка Мигел А. Бланко, La Clave, Мадрид, юни 2008 г.).
"Бритиш петролиум" контролира базираната в Лондон Международна петролна борса (ІРЕ), една от най-големите борси в света, оперираща с фючъри и опции. "Голдман Сакс" и "Морган Станли" са сред главните акционери на тази борса.
Според "Дер Шпигел", "Морган Станли" е един от главните играчи на лондонския спекулативен пазар на петрол (ІРЕ). Според "Льо Монде" в разпространяваните слухове за целенасочено, спекулативно повишаване на цените на суровия нефт се споменават френската банка "Societe Generale," Банк ъв Америка и Дойчебанк.


Цените на храната
Глобалната криза в областта на храната, характеризираща се с рязко повишаване на основните суровини, осъди милиони хора по света на глад и хронично недояждане.
Според Организацията по храните и земеделието към ООН FAO (Food and Agriculture Organization), от март 2007 г. цената на зърнените култури е увеличена с 88 %. За три години цената на пшеницата се увеличи с 181 %. Само през последните три месеца цената на ориза се увеличи с 50 %. (Ян Ангъс нарича кризата в областта на храната “Най-голямата демонстрация на историческия провал на капиталистическия модел”, Глобъл Ризърч, април 2008 г.)
Цената на ориза се утрои в течение на петгодишен период и от приблизително 600 щ.д. на тон през 2003 г. достигна до повече от 1800$ щ.д. на тон през май 2008 г.
Най-предпочитаният сорт тайландски ориз се продаваше за 198 щ.д. на тон преди пет години и за 323 щ.д. за тон преди година. През април 2008 г. цената му достигна 1,000щ.д. Тя е още по-висока на местните пазари - в Хаити пазарната цена на 50-килограмов чувал ориз се удвои за една седмица в края на март 2008 г. "Наблюдаваните увеличения на цените на храните са катастрофални за 2.6 милиарда хора по света, живеещи с по-малко от 2 щ.д. дневно и харчещи от 60 до 80 % от мизерните си доходи за храна. За стотици милиони храната се превърна в недостижим лукс." (Цитат от същата статия)
Главните играчи на зърнения пазар са "Каргил" (Cargill) и "Арчър Даниълс мидланд" (ADM). Тези два корпоративни гиганта контролират голям дял от глобалния пазар на зърнени храни. Освен това те участват в спекулативни сделки с фючъри и опции на Нюйоркската търговска борса (NYMEX) и на Чикагската търговска борса (Chicago Board of Trade - CBOT). В САЩ - “най-големият производител на генномодифицирани храни (GM), "Каргил", ADM и конкуриращият ги "Zen Noh" контролират заедно 81 % от целия износ на царевица и 65% от целия износ на соя” (Грег Мътит, “Каргил и ADM - контролиращите играчи”, списание “Еколог”, март 2001 г.)


Реформата в земеделието
Неолибералните реформи в макроикономическата политика от началото на осемдесетте години на 20 век - съвпадащи с удара на кризата с дълговете - подкопаха силно местното земеделие. През последните 25 години наложените от Международния валутен фонд и Световната банка реформи дестабилизираха и разрушиха производството на храни в развиващите се страни.
Дъмпингът * на излишъците от зърнени храни от САЩ, Канада и Европейския съюз удари смъртоносно по независимото, задоволяващо местните нужди производство на храни в развиващите се страни - местната земеделска икономика беше ефективно разрушена. Този разрушителен процес осигури много милиарди долари печалба за гигантските корпорации на западния агробизнес: тъй като нямаха повече собствено производство на храна, развиващите се страни бяха принудени да внасят такава от тях.
Предварително създадените условия за масова бедност напоследък бяха ожесточени и утежнени от драматичния скок на цените на зърнените култури. В някои случаи дори се стигна до удвояване на цената им на дребно.
Върху скока на цените се отрази и използването на царевицата като суровина за производство на етанол. През 2007 г. глобалното производство на царевица беше от порядъка на 12.32 милиарда бушела **, от които 3.2 милиарда бяха погълнати от производството на етанол. Планира се почти 40% от царевичната реколта в САЩ да се насочат в бъдеще към това производство.


Генномодифицираните (генно видоизменените) семена
В структурата на глобалното земеделие стана още една важна историческа промяна, която съвпадна с появата на Световната търговска организация (WTO) на световната сцена през 1995 г. Според параграфите на споразуменията, подписвани с тази организация, гигантите на агробизнеса получаваха неограничена свобода да нахлуят на пазарите за семена на развиващите се страни.
Унищожението на биологичното разнообразие беше улеснено и от придобиването на изключителни "права на интелектуална собственост" върху различните сортове на даден растителен вид от международните агро-промишлени корпорации.
В подкрепа на интересите на шепа биотехнически конгломерати генномодифицираните семена често се налагаха на селските стопани от развиващите се страни под формата на "помощи". В Етиопия например на обеднелите хора се предлагаха комплекти с генномодифицирани семена (GMO) с цел възстановяване на земеделското производство след опустошителна суша.
Генномодифицираните семена бяха засети и дадоха реколта. И едва тогава селският стопанин разбира, че не може да използва генномодифицираните семена втори път, без да плати възнаграждение на "Монсанто", "Арч Даниълс мидландс" и т.н.!
Селските стопани разбират още, че тези семена ще дадат реколта само ако използват изкуствени торове, инсектициди и хербициди, произвеждани и продавани от биотехническите корпорации от агробизнеса. Цялата земеделска икономика пада неспасяемо в мъртвата хватка на тези конгломерати.
Сред главните биотехнически гиганти-производители на генномодифицирани семена са "Монсанто", "Сингента" (Syngenta), "Авентис", "Дюпон", "Дау Кемикъл", "Каргил" и "Арч Даниълс мидланд".


Нарушаване на земеделския цикъл
Нахлуването на генномодифицираните семена в земеделието предизвика значителна промяна в структурата и установения му ред още от появата му преди 10 000 години.
Използването на генномодифицирани семена прекъсна грубо възпроизводството на семена на местно ниво в селските разсадници. Нарушен беше земеделският цикъл, който разрешаваше на селския стопанин да съхранява придобитите по естествен път органични семена, да ги засажда и да прибира получената реколта. И този разрушителен модел - неизменно водещ до периодичен глад - се повтаря от страна в страна, погубвайки резултатно селската икономка в световен мащаб.


Организацията по храните и земеделието към ООН и Световната банка
През юни 2008 г. в Рим се проведе среща на върха на Организацията по храните и земеделието към ООН (FAO) с основна тема кризата в областта на храните. На тази среща политици и икономически анализатори единодушно приеха шаблонното обяснение на т. нар. свободен пазар: избухването на глад в отделни страни беше представено като резултат от загубата на равновесие между търсенето и предлагането (търсенето превишавало предлагането), както и от някои климатични отклонения, неподвластни на елита на властимащите, изработващи рамките и посоката на политиката в света. "Решението" беше: спешно отправяне на помощи в засегнатите райони под покровителството на Световната програма за храните (World Food Program - WFP). С други думи: "Не се намесвайте във вътрешните игри на пазарните сили!"
Интересно е да се знае, че данните за глобалното производство на зърнени култури отхвърлят тези "експертни мнения".
Според предвижданията на Организацията по храните и земеделието към ООН за световното производство на зърнени култури, през 2008 г. се очаква рекордно висок добив!
Влизайки в противоречие с обясненията в написания от самата нея учебник, Световната банка обяви, че цените в света ще останат високи, независимо от предвиденото повишено предлагане на зърнени суровини за производство на храна.
В съвещателните зали на Организацията по храните и земеделието към ООН и Световната банка не се допуска дори споменаване на варианта държавно регулиране на цените на зърнените суровини и бензина. И разбира се, точно това се преподава във факултетите по икономика на престижните университети в САЩ.
Междувременно цените на произведените храни на ниво индивидуално селско стопанство едва покриват производствените разходи - тоест, селската икономика е пред унищожителен фалит.


Приватизация на водата
Според източници на ООН - които силно подценяват сериозността на водната криза - един милиард хора по света (или 15 % от населението на света) нямат достъп до чиста вода "и 6 000 деца умират всеки ден поради инфекции, свързани с използване на замърсена вода" (цитат от новинарската емисия на Би Би Си, 24 март 2004 г.)
Малък брой глобални корпорации, включващ Суец, "Veolia", "Бехтел-Юнайтид", "Ютилитис", "Таймс уотърс" и немската "RWE-AG" са в процес на приватизиране на обществените водни системи и транспортирането и третирането на отпадъците.
Суец и "Veolia" са вече собственици на 70 % от приватизираните водни системи в света досега.
Приватизацията на водата под покровителството на Световната банка се захранва от рухването на системата за обществено осигуряване на безопасна вода за пиене по градските водни системи. "Световната банка обслужва интересите на водните компании чрез заемите, които отпуска редовно на правителствата на дадени страни. Към тези заеми често са прикачени условия, които изрично изискват приватизиране на осигуряването с вода..." (Мод Барлоу и Тони Кларк “Приватизирането на водата: най-новата пазарна фантазия на Световната банка”, "Поларис инститют", Отава, 2004).
“Методът на действие (в Индия) е ясен - игнорира се разработката на водните ресурси (под натиска на суровите бюджетни ограничения, налагани от Световната банка!), обявява се "критично положение" по отношение на ресурсите, съществуващите водни системи не се поддържат и работата им се влошава с всеки изминат ден” (Ан Нинан: “Частна собственост върху водата = обществена мизерия”, "Индия рисорс сентър, 16 април 2003 г.)
Междувременно пазарът на бутилирана вода беше жадно погълнат от малък брой корпорации - "Кока-Кола", "Данон", "Nestle", "Пепси Ко" и др.
Те не само работят в комбина с корпорациите, приватизиращи водата за промишлени и битови нужди, те са тясно свързани и с биотехническите корпорации от ангробизнеса в сферата на хранителната промишленост.
"Кока-Кола" купува от общините водата от водопроводната мрежа, а после я продава на дребно под формата на бутилирана "изворна" или "минерална" вода, касирайки луди печалби. Според някои оценки 40 % от бутилираната вода в САЩ например е обикновена вода от водопроводната мрежа - вода от кранчето на умивалниците в градските домакинства! (Джаред Блуменфелд, Сюзън Лил “Действителната стойност на бутилираната вода”. "Сан Франциско кроникъл", 18 февруари, 2007 г.)
В Индия "Кока-Кола" допринесе за изчерпването на подземната вода за сметка на местните общности.
"Живеещите около заводите на "Кока-Кола" в Индия страдат от жесток недостиг на вода - пряк резултат от масираното изсмукване на водата от обществените подземни източници. Кладенците пресъхнаха, ръчните помпи са безпомощни. Изследванията - включително и проведеното от Централната комисия за подземните води в Индия - потвърдиха значителното намаляване на водните ресурси.
Когато водата се тегли от източник на подземни води чрез по-дълбоко сондиране и по-дълбоко изкопани кладенци, то източената вода има странна миризма и вкус. Освен това "Кока-Кола" безразборно изхвърля отпадъчните си води в полетата около заводите си, а понякога и в близките реки - включително и в Ганг - и замърсява подземната вода и почвата. По нареждане на отговарящите за общественото здравеопазване до кладенците и ръчните помпи са поставени табели, уведомяващи хората, че водата не е добра за пиене..."
Но корпорацията "Кока-Кола" не само продължи да продава напитки с отрови в Индия (каквито никога не би се осмелила да предложи в САЩ и ЕС!), но и нагло въвежда нови продукти на пазарите в страната. И тъй като, изглежда, продажбата на напитки, подправени с пестициди, не им стигаше, корпорацията реши да открие един от най-новите си бутилиращи заводи в Балия (Ballia) - в местност с подземни води, силно замърсени с арсен! ("Индия рисорс сентър": "Кризата с Кока-Кола" в Индия", без дата).
В развиващите се страни скоковете на цените на горивата увеличиха съответно цената на горещата вода за домакинствата, а това на свой ред даде тласък на приватизацията на водните ресурси.
В една по-напреднала фаза на приватизацията на водата се обмисля да се достигне до
фактическа частна собственост на реките и езерата
Месопотамия не беше окупирана само заради богатството на петролните си залежи: Долината на двете реки - Тигър и Ефрат - е известна с изключително големите си водни резерви...


Заключителни бележки
Свидетели сме на сложно, централизирано концентриране на икономическа власт, в процеса на което инструментариумът на пазарната манипулация въздейства пряко върху живота на милиони хора.
Цените на храната, горивата и водата се определят на глобално ниво извън обсега на действие на политиката на националните правителства. Ценовото скачане нагоре на тези три стоки от съществено значение за оцеляването на хората е оръжие на "икономическата война", а то се постига чрез "свободния пазар" на фючъри и опции на международните борси.
Тези скокове на цените на храната, горивата и водата допринасят в много реален смисъл за реализиране на идеята за елиминиране на бедните чрез гладна смърт.
Подсладените куршуми на "свободния пазар" убиват децата на планетата. Актът на убийството се привежда в действие безпристрастно и хладнокръвно чрез търгуване посредством компютърни програми на стоковите борси, където се определят и глобалните цени на ориза, пшеницата и царевицата.


Комисията за нарастване на населението и бъдещето на САЩ
Но ние нямаме предвид само пазарните игри на шепа корпоративни конгломерати. Избухването на глад в различни части на света в резултат от спираловидното повишение на цените на храната и горивата има по-широки стратегическа и геополитическа база.
Още с влизането си в Белия дом като президент на САЩ през 1969 г. Никсън обяви "че свръхнаселението на Земята сериозно заплашва мира и стабилността". Хенри Кисинджър, който тогава беше съветник на Никсън по националната сигурност, насочи различни правителствени агенции към предприемане на съвместно "изследване на въздействието на нарастването на населението в света върху сигурността и отвъдморските интереси на САЩ".
През март 1970 г. Конгресът на САЩ учреди т. нар. комисия за наблюдение на нарастването на населението и оценка на евентуалното въздействие на това нарастване върху бъдещето на САЩ (Справка - “Център за изследване на населението и сигурността”). Комисията не беше обикновено формирование за изпълнение на дребни задачки. В състава й влязоха представители на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID = United States Agency for International Development), Министерството на външните работи на САЩ и Министерството на земеделието, както и представители на ЦРУ и Пентагона (!) Целта й беше не да помага на развиващите се страни, а точно обратното - да взема работещи мерки за ограничаване на броя на населението в световен мащаб предвид стратегическите интереси на Съединените щати и изискванията на националната им сигурност.
Комисията разглеждаше контрола на броя на населението в света като, първо - средство за създаване на стабилна и сигурна среда за инвеститорите от мега корпорациите на САЩ и, второ - като начин за осигуряване на контрол над подземните изкопаеми и петролните ресурси на развиващите се страни.
Тази комисия приключи работата си през декември 1974 г. и предаде на когото трябва засекретен документ, наименован “Меморандум 200 относно проведеното проучване на евентуални проблеми на националната сигурност на САЩ в бъдеще. Въздействие на нарастването на населението в света върху сигурността на САЩ и интересите им в чужбина”. Този документ е предназначен за посочените министри и шефове на определени агенции за преглед и коментари.
През ноември 1975 г. докладът с придружаващите го препоръки беше одобрен от президента Джералд Форд.
В духа на Меморандум 200 (NSSM 200), Кисинджър вече беше намекнал, че периодични избухвания на глад, болести и войни могат да предоставят нужния добре работещ инструмент за контрол на броя на населението в света.
Въпреки че докладът на Меморандум 200 не възлага директно - поради очевадни причини - ясно формулирана задача за преднамерено предизвикване на глад, той достатъчно разбираемо подчертава, че гладът може - при известни обстоятелства - да разреши проблема със свръхнаселеността на земята.
"...Страните, в които вече се наблюдава масов глад и хронично недохранване в голям мащаб, са изправени пред мрачната перспектива за слабо подобрение на храненето в бъдеще - ако изобщо има някаква надежда за такова. Подобрение не може да се постигне, ако се блокират, първо, основните чуждестранни програми за помощи в храна, второ, по-бързото разширяване на местното производство на храни, трето, намаляването на нарастването на населението - или комбинация от всички тези три фактора. Още по-голям ефект биха имали следващи една след друга серии от бедствия заради провалени реколти; някои от тези бедствия могат да се превърнат в класически случаи в духа на Малтус *** - много хора ще загинат от глада, обхванал милиони.
Чуждата помощ вероятно ще продължи да се налива в такива страни за посрещане на краткосрочни критични положения - например заплаха от масов глад в близко бъдеще, - но е много съмнително дали страните, предлагащи тази помощ, ще се съгласят да осигуряват големи пратки с храни продължително време.
В тези продължителни периоди на глад определено значително облекчение може да се получи от намаляване на населението...
При критични положения, когато натискът на хората предизвиква глад в дадена страна, бунтове и нарушаване на обществения ред, то тези развития едва ли могат да се нарекат благоприятни за системното проучване на местните полезни изкопаеми - още по-малко за дългосрочното инвестиране, нужно за тяхната експлоатация. Дори да няма глад, ако не се задоволи някакъв минимум от надеждите за материално подобрение и ако условията за получаване на достъп до и експлоатация на местните полезни изкопаеми не убедят правителствата и народите, че този вид дейност на международния икономически ред ще осигури “нещо и за тях”, много е вероятно концесиите с чуждите компании да бъдат национализирани или подложени на произволни вмешателства. Няма значение точно как - дали чрез правителствени действия, трудови конфликти, саботажи или нарушаване на обществения ред - важното е, че всяко едно от тези отрицателни събития ще наруши равномерния поток на реда, например, от разработваните находища на полезни изкопаеми. Въпреки че натискът на населението може и да не е единственият съществен фактор в цитираните развития, този вид осуетяване на нормалната отвъдморска дейност на корпорациите на САЩ са много по-малко възможни при условия на бавно или нулево нарастване на броя на населението.” (1974 г., “Меморандум 200 относно проведеното проучване на евентуални проблеми на националната сигурност на САЩ в бъдеще. Въздействие на нарастването на населението в света върху сигурността на САЩ и интересите им в чужбина").
Докладът завършва с няколко ключови въпроса за ролята на храната като "инструмент на националната власт", който може да се използва за целите на стратегическите интереси на САЩ.
“На каква база тогава следва да се доставят хранителни ресурси? Храната може ли да се разглежда като инструмент на националната власт? Ще бъдем ли принудени да правим избор на кого да помагаме в границите на разумното и, ако е така, трябва ли усилията на населението да бъдат критерий за такава помощ?
САЩ готови ли са да поставят храната в режим на разпределение, за да помогнат на онези, които не могат/не искат да контролират нарастването на населението?” (Пак там)
Хенри Кисинджър: "Контролираш ли петрола - контролираш държавите; контролираш ли храната - контролираш хората”. (Интернет адрес на Меморандум 200 на англ. език: http://wlym.com/text/NSSM200.htm)

Приложение

Корпоративните играчи, назовани в тази статия (между многото други важни корпоративни играчи).
Спекулативна търговия със суров петрол:
"Голдман Сакс", "Морган Станли", "Бритиш петролиум" (ВР), "Дойчебанк", "Societe Generale", "Банк ъф Америка", "Меркурия" (Швейцария)
Приватизиране на водата
Водни системи: "Суец", "Veolia", "Бехтел-юнайтид ютилитис", "Таймс уотър" и немската "RWE-AG" (Suez, Veolia, Bechtel-United Utilities, Thames Water and Germany’s RWE-AG)
Продажба на вода за пиене на дребно (бутилирана вода): "Кока-Кола", "Данон", "Nestle" и "Пепси Ко" (Coca-Cola, Danone, Nestle and PepsiCo)
Спекулативно повишение на цените на храната и
генетично модифицирани семена
"Монсанто", "Сингента", "Авентис", "ДюпПон", "Дау кемикъл", "Каргил", "Арч Даниълс мидланд"
Военнопромишлен комплекс
"Локхийд Мартин", "Рейтиън", "Нортроп Грънман", "Боинг", "Дженеръл дайнамикс", "Бритиш аероспейс систъмс корпорейшън" (BAES)


* Дъмпинг - износ, при който стоките се продават на международния пазар на цени, по-ниски от цените на същите стоки на вътрешния пазар на износителя - по този начин се експортира свръхпродукцията чрез нелоялна конкуренция с производителите в страната, за която се изнася, Бел. пр.
** 1 бушел = 36 кг зърнени храни, Бел. пр.
*** Томас Робърт Малтус (Malthus) - англ. свещеник, икономист и социолог. През 1798 г. Малтус публикува "Есе за законите на населението". Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му - в аритметична. Броят на населението се контролира от нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуализъм) Бел. пр.



http://www.novazora.net/2008/issue29/story_02.html

http://www.novazora.net/2008/issue30/story_10.html

Търсене в този блог