сряда, 22 февруари 2017 г.

Хилъри Клинтън и трилърът за българската геополитическа прислуга

Хилъри Клинтън и трилърът за българската геополитическа прислуга

Дата 05.07.2016 2367 Александър Симов

Имейлите на Хилъри Клинтън се оказаха вълнуващи като трилър за геополитическата прислуга и нейната роля в американския свят. Тези дни из информационното пространство се развъртя един от тях, в който е замесена и България. Сюжетът на писмото е потресаващ.

Схемата за доставка на информацията е следната - в писмо до Клинтън зам.шефът на нейния кабинет й предава информация от Ричард Морнингстар, който по онова време е специален пратеник на Държавния департамент по въпросите на енергетиката в евразийския регион.

Морнингстар, от своя страна, разказва, че е получил обаждане от тогавашния външен министър Николай Младенов, който му се обадил скоростно, за да рапортува, че проектът АЕЦ "Белене" е спрян. Дори и само това е повод за национален срам.

Само забележете - американската марионетка у нас няма право пряко да се свързва с висшия началник, а действа през двама посредници. Това ясно показва всъщност колко ниско са българските политици в хранителната верига. Тях дори не ги считат за достойни за пряк разговор, а думите им се филтрират, за да може Големият шеф да прочете само есенцията и да не обременява мозъчните си клетки. Тях не ги считат за достатъчно еволюционно извисени, че да заслужават директно внимание. Мрежата работи така, че местният слугинаж да бърбори пред тези, които могат да синтезират накратко.

От информацията става ясно, че при посещението на Хилъри у нас именно "Белене" е била основната тема на разговорите. Очевидно е - Вашингтон са направили максималното да прекратят единственият високотехнологичен проект, който България се беше опитала да развива. Клинтън се е появила в България да подсигури дръпването на шалтера.

Иначе в началото на 2012 година медиите почти не извеждат акцент за "Белене". Всичко минава под обтекаемата формулировка, че срещата е била посветена на "двустранното сътрудничество между САЩ и България, ситуацията в региона на Северна Африка и Близкия изток и енергийната сигурност". Само от едни случайно изтървани думи на Бойко Борисов, че България вече е дала 1,3 милиарда за "Белене" става ясно, че темата за ядрената централа, а не шистовият газ е бил в основата на разговорите.

Днес вече заради бога на хакерите можем да видим, че са ни продавали медийни пуканки. Визитата тук е имала конкретна цел, а изпълнението на задачата разкрива пълната зависимост на властта от САЩ. Зависимост, дълбока като садо-мазо страст.

Всъщност това отношение на американците показва колко точно им пука за развитието на България. Те се интересуват от територията, от нейното геостратегическо положение, ама пет пари не дават как ще живеят хората тук. Територията е интересна, ама държавата им е безразлична.

То заради това във външната ни политика постоянно изникват антропологични клонинги на Младенов - безсъдържателни костюмари, взети на външно управление, безмозъчни марионетки, чиято единствена задача е да рапортуват дали са изпълнили правилно поставените задачи.

Всичко останало е само някаква илюзия за самостоятелно управление и суверинитет. И този имейл до Хилъри Клинтън трябва ясно да бъде закован на вратите на апартаментите на всички, които стават и лягат с идеята, че Кремъл коли и беси у нас. Сега ясно се вижда истината.

Тя е грозна и безпощадна.

В историята за имейлите обаче има още един интересен аспект за ситуацията по територията българска, където шефът на Държавния департамент се разпорежда кой какъв е. Реших да направя един бърз преглед на това как либералните медии са отразили новината. И го направих не от хейтърство. Просто смятам, че е важно някои журналисти да бъдат на висотата на своите претенции. И когато твърдят, че искат обективна, а не корпулентна журналистика, трябва да покажат своя истински мащаб. И така пътешествието ми започна.

Отворих "Клуб Зет" и потърсих новината от изтеклите имейли от Уикилийкс, които показват как Николай Младенов е рапортувал на Клинтън през посредници за спирането на АЕЦ "Белене".

Тишина, тишина, само тя ми остана след теб...

Там имаше много статии за това как трябва да си върнем държавата обратно, но нито дума за директния американски натиск върху властта.

С леко вълнение и политически плам отворих "Медиапул". В очите веднага ме удари тежка новина срещу Вежди Рашидов - опитал се да цензурира журналисти и му искат оставката. Започнах да издирвам дописка за Николай Младенов, защото там, където има бунт срещу цензурата, трябва да има кристална свобода, нали? Издирвах новината мъчително като Робърт Скот Южния полюс, но затънах в безнадеждния лед.

Тогава отворих "Дневник" с убеждението, че няма начин там да не ме информират качествено за действията на Младенов. С вълнение прегледах сайта, но и там имаше само една пустота, с която обикновено се характеризира дълбокият космос. Търсих като сондата "Вояджър" извънземен живот, но ударих на камък като Цветан Цветанов, когато се удря по главата.

Ей, страхотно е да живееш в страна с качествена, свободна, безкомпромисна и принципна журналистика!

Източник: http://pogled.info/avtorski/Aleksandar-Simov/hilari-klintan-i-trilarat-za-balgarskata-geopoliticheska-prisluga.75098

Търсене в този блог