сряда, 23 септември 2015 г.

5 мита за електронното гласуване

5 мита за електронното гласуване

Накарайте ЕРПто да ви сложи електронен електромер, пък гледайте как сметката за тока подскача..... Сложете си и "тъпомер" с дистанционно отчитане към ТоплофЪкация и ги направете тото-милиардери.....  та гласуването ли?


Автор: Петър Кичашки 20.09.2015

5 мита за електронното гласуване

Електронното гласуване се превърна в един от онези локуми, които всеки разтяга от рано сутрин до късно вечер. С оглед на предстоящия референдум по темата, тази тенденция само ще се засилва до 25-ти октомври. Това разноговорене неминуемо ражда митове, които като горски пожар се разпространяват безкритично в публичното пространство. Най-много митове се оформиха в лагера на защитниците на електронното гласуване, затова има нужда да се внесе малко яснота в тази плетеница от градски митове и легенди.

Мит първи – електронното гласуване е световна практика, има го в много развити страни. Това е абсолютно невярно. Даже точно обратното – редица държави опитаха през годините да въведат електронно гласуване и се отказаха. Сред тях са такива като Германия, Великобритания, Холандия, Финландия, Италия и Ирландия. Към днешна дата в света има само една-единствена държава, която е въвела напълно възможността да се гласува през Интернет на всички видове избори и това е Естония, макар че и те изпитват сериозни трудности, за които ще стане дума след малко. Разбирам желанието на мнозина да сме част от световните тенденции, само че в случая въобще не става въпрос за нещо такова.

Мит втори – електронното гласуване е сигурно. Редовно, когато се говори за електронно гласуване, редица хора казват, че щом могат да се извършват банкови операции онлайн, то защо да не може и да се гласува онлайн. Няколко причини – първо, ако при онлайн банкирането се появи грешка или в следствие на хакерска атака вашите пари са отклонени не където трябва, то банката е длъжна да ви върне парите. Но ако някой хакне вашето гласуване... край. Правителството вече е избрано, никой няма да ви върне нито гласа, нито следващите 4 години от живота ви. Освен това, попитайте всеки експерт по сигурност и ще ви каже, че банките имат много повече пробиви в системата, отколкото ние си мислим. Просто те нямат задължение да оповестяват колко пъти системите им за сигурност са били пробити.

Нека само спомена и още нещо изключително важно, докато сме на темата „Сигурност“. Както вече стана ясно, в света само в Естония има пълно електронно гласуване, но това не означава, че в Естония няма съмнения за сигурността на вота. Въпреки че гласуването там е възможно и онлайн, защото всеки един гражданин на Естония е снабден с личен електронен подпис, преди две години излезе мащабно изследване на научен екип от Мичиганския университет, което доказа категорично, че изборната система в Естония може да бъде пробита. И то на няколко места. Учените от този престижен (в топ 20 на най-добрите в света) университет доказват, че на технологично ниво системата в Естония може да бъде пробита. Първо, може да има „открадване“ на вота на ниво потребителски компютър, второ, може да има промяна на гласа при вкарването му в системата, трето, може да има манипулация при броенето. Да, това не може да се направи на домашен компютър от ентусиасти. Подобно опорочаване на вота изисква ресурс и находчивост, но когато говорим за национални избори, при които залогът е огромен, тогава е съвсем реалистично да има както заинтересовани групи от кибер-терористи, така и цели държави, които да са готови да впрегнат възможностите си, за да пробият изборите. И това не е сюжет на шпионски филм, тъй като в последните години има редица доказани държавни хакерски намеси на различни места по света, като например американските хакерски атаки над Иран с цел спиране на ядрената им програма.

Относно сигурността има и още нещо - естонците не са направили публичен целия си код на системата, т.е. имаме непрозрачност. Да, голяма част от кода е публичен, но не целият. Всеки добър експерт в темата знае, че сигурност не може да се получи чрез прикритост, въпреки че лаиците си мислят, че ако кодът е скрит, хакерите не могат да намерят пролуките в системата. Истината е, че най-добрата система за сигурност е онази, която е изцяло публична и видима, но е невъзможна за пробиване. Да твърдиш, че при липсата на публичност в кода се гарантира безопасността, е като да кажеш, че ако някой знае как работи двигателя с вътрешно горене, той автоматично ще знае как да запали някоя скъпа лимузина. Всеки крадец знае как работят ключалките и ги вижда, но това не значи, че ще успее да отвори вратата. С други думи, при липса на пълна публичност може да се окаже, че пробойните са дори повече.

Мит трети – електронното гласуване ще повиши избирателната активност. На пръв поглед така изглежда – отваряш си лаптопа и гласуваш, т.е. много по-лесно е отколкото да ходиш до изборната секция. От това умозаключение защитниците на Интернет гласуването правят извода, че ще се повиши избирателната активност. Само че емпиричните данни в Естония не показват нищо подобно. Не се покачва избирателната активност, а просто една част от хората, които тъй или иначе си гласуват го правят онлайн. Важно е да се отбележи, че от всички гласуващи, процентът на подалите гласа си през Интернет е между 15 и 25 на сто, т.е. дори естонците, при които се гласува и онлайн от 2005 г., масово предпочитат да гласуват с хартиени бюлетини. Всеки по-задълбочен анализатор ще ви каже, че избирателната активност не се покачва с технологични решения, а с даването на реална причина на избирателя да гласува. С други думи – ако ще и да може да се гласуват само с мигване, ако хората не виждат защо да гласуват, просто няма да го направят. И обратното – ако хората имат мотивация да гласуват, ако ще и урните да са на дъното на океана, те пак ще намерят начин да пуснат гласа си.

Мит четвърти – електронното гласуване е по-евтино. Това също е едно от онези неща, за които първосигналната логика подсказва, че трябва да са верни – много по-евтино е да се гласува на компютър, където гласът ви се превръща в битове информация, отколкото да се гласува на хартия. В крайна сметка хартиеното гласуване изисква печатане, разнасяне, оформяне и т.н., и т.н. Но подобно разсъждение е като анализът на древните хора, че Земята е плоска – не виждаме да се огъва, как така ще е кръгла? Истината е, че при въвеждане на възможност за гласуване и онлайн, това не отменя гласуването на хартия. ЦИК ще е длъжна да осигури точно толкова бюлетини, колкото осигурява и в момента, защото няма как да знае колко хора ще гласуват онлайн, а е длъжна да подсигури възможност на всеки да гласува. С други думи разходите за обикновеното гласуване ще са същите – същият брой секции, същият брой бюлетини, същата администрация. Разликата обаче е, че процесът по провеждането на изборите ще се оскъпи значително. Създаването на естонската система за Интернет гласуване струва изключително много. За да въведем същата (а към момента тя е единствената работеща, въпреки всичките й проблеми) ще трябва да снабдим всеки български гражданин с електронен подпис. Кратка справка показва, че такова устройство с карта и четец струва от порядъка на около 40 лева, т.е. само това ще струва над четвърт милиард лева. Отделно създаването на самата система изисква десетки разработчици, стотици часове писане, сървъри, конфигуриране и прочие, и прочие.

Мит пети - електронното гласуване гарантира тайната на вота. Категорично невярно - освен на технологично ниво, където има редица уязвимости, има и други съвсем елементарни пролуки. Пример - дори системата да е сигурна кой точно гласува, тя няма как да знае дали някой не седи зад гърба ти да те гледа. Системата не знае дали няма да си направиш скрийншот как си гласувал. Системата не може да гарантира, че няма да гласуваш в полезрението на някоя камера. Всичко това са предпоставки да процъфти търговията с гласове. Брокерите на гласове, които и сега са достатъчно находчиви, просто ще бъдат с развързани ръце. Много е лесно да хванем една практика от Естония и да я пренесем тук, но никой не си прави сметката, че естонските реалности са съвсем различни от нашите. Докато тук купуването и продаването на гласове е устойчив порок на изборната ни система, в Естония този въпрос въобще не е на дневен ред.

С оглед на предстоящия референдум е важно да сме наясно с тези митове и легенди, които сноват из публичното пространство. Длъжен съм да кажа, че тезата, че референдумът е просто така, видите ли, по принцип и неговия резултат е без значение е просто невярна. Ако народът реши да има електронно гласуване, то парламентът трябва да направи така, че това да се случи. Затова предстоящият референдум е от огромна важност и трябва решението дали да гласуваме с „ДА“ или с „НЕ“ да е взето аргументирано.

В заключение ще кажа, че няма спор - да можеш да гласуваш онлайн е чудесно! Би било една прекрасна възможност за много хора. Само че така стои въпроса и с летенето - би било чудесно хората да можем да летим. Но, уви, не можем да летим. Нямаме крила, еволюцията не ни е дарила с този дар. Един ден може би бихме могли да летим. Когато това стане възможно, ще съм изключително щастлив. За съжаление обаче, до тогава ще се налага да се движим по земята. Така е и с електронното гласуване - когато стане възможно, ще е чудесно. Но днес не е. /БГНЕС/

------------

Петър Кичашки, изпълнителен директор на Института за модерна политика.

Източник: http://avtorski.pogled.info/article/67811/5-mita-za-elektronnoto-glasuvane

Търсене в този блог